СТАНОВИЩЕ

С Т А Н О В И Щ Е от проф. д. изк. Йордан Гошев преподавател по хармония и полифония в ЮЗУ Н. Рилски, Благоевград относно дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен ДОКТОР, представен от Александър Терпис Лиалиос, редовен докторант към Клавирна катедра, Инструментален факултет, НМА Проф. Панчо Владигеров на тема: Тематизъм и мелос в клавирните сонати на Франц Шуберт. Форми и способи на тяхното интонационно въплъщаване в изпълнителския процес Представената за защита дисертация на тема: Тематизъм и мелос в клавирните сонати на Франц Шуберт. Форми и способи на тяхното интонационно въплъщаване в изпълнителския процес е в обем от 196 страници и съдържа: Встъпителна част, три глави, заключителна част и ползвана литература. Изборът на тема от докторанта за клавирното наследство и трудностите, които произлизат от това се базират на многобройните изследвания свързани с Шуберт и неговото творчество, от необходимостта от привнасянето на собствен поглед и концепция в Дисертацията, от подход, който да съдържа нов прочит на съществуващите многобройни анализи. За реализиране на набелязаните цели докторантът трябва да притежава достатъчна ерудиция и професионален опит, които да подпомогнат аргументацията на направените изводи и неговите намерения за практическо приложение на направените анализи. 1

Обект на изследването е връзката между мелоса и останалите музикално изразни средства в клавирните сонати на Франц Шуберт и отношението му към изграждане на музикалната драматургия и фактура. Определянето на характерните стилови черти в творчеството на композитора и съпоставката с композиторите от Виенската класика и неговите съвременници са основата за изясняване на своеобразността на използвания музикален език, за пресъздаването на различни настроения и характери, за постигането на художествени образи с емоционален заряд. Докторантът показва богати познания по разглежданата проблематика, притежава научен изказ, който дава широта на съжденията, представя в дълбочина съществуващите подходи за анализ и изгражда концепция за представянето на своята теза като използва за отправна точка Асафиевата интонационна теория за субективното музикално преживяване. Това до голяма степен обуславя отделеното по-голямо внимание на емоционално естетическото въздействие на постигнатите звучности от композитора и не навлиза в дълбочината на конструктивизма на акордовия строеж и метроритмическата комплементарност. Безспорно попадение на научната разработка са убедително представените заслуги на Шуберт за разчупване на симетрията в музикалния изказ, на паралелите с фолклора и убедително представените връзки на тематизма и принципите на мелодичното изграждане, на връзката в метроритмичната организация с танците от немско-австрийската фолклорна традиция. Коментарите на докторанта за хармоничния език и нововъведенията на Шуберт по отношение на различното третиране на степените на лада, на акордите, на отношението устойчивост-неустойчивост, на модулациите до III-та и VI-та степен като възможност за нова организация на структурата имат своя принос към изграждане на една стройна теза за 2

генезиса на тематизма, а от там и за подхода на изпълнителите при интерпретацията на клавирните сонати. Тук ми се иска да споделя една идея, която не я срещнах в Дисертацията, а според мен има своето логично място при разглеждане на модулациите до медиантите на 3-та и 6 та степен. Александър Лиалиос коментира, че една и съща степен е поставена в различни условия благодарение на тази смяна, но не изяснява до край какви са причините за това. Според мен в основата е ладовия контраст, защото медиантите в мажорна тоналност са минорни, а в натурален минор мажорни. Подобна игра dur-moll например, e много характерна за Бах при модулациите в края на експозиционния дял /при минорните тоналности/ и в разработъчните дялове на инвенциите и фугите. Така освен новата тоналност композиторът поставя степените в нови условия чрез промяна на лада. Смятам, че използването и на този елемент би допринесло за допълнителни аргументи към изложената теза. Приносни моменти в Дисертацията са изведените общи черти между тиролската песен и Шубертовата мелодика, интонационната симетрия, третирането на интервала прима /повторението на тон или акорд/ като източник на движение. Точни са паралелите с фолклора, че повторените тонове могат да балансират, да отведат или да се противопоставят на напрежението, което интерваликата преди тях създава, а също така могат сами по себе си да станат динамизиращ елемент на микро-структурно ниво. Като добър познавач на народната песен и отличен музикант Шуберт привнася в обогатяване на хармоничния си език акордови последования, чиито носител е фолклорът чрез т.н. латентна хармония, която всяка мелодия съдържа, а повторените тонове са по скоро следствие на текста, а не като някакъв съзнателно търсен източник на динамизиране. 3

Препоръчвам трудът, при възможност, да бъде издаден, тъй като притежава много качества и ще бъде полезен за изпълнители и теоретици със своите констатации и изводи за Шубертовия тематизъм. Преди това обаче, е необходимо да внимателно да се огледа за допуснати грешки. Ще посоча само някои от тях: Стр. 87 оркестрално звучене вместо оркестрово звучене, пак там - тематична група би трябвало след като е група да има няколко тематични ядра или мотиви, а се отнася до различен характер на прозвучаване на темата. Стр. 114, 145 и на други места става дума за непознат термин, който Лиалиос упорито използва мотивиката. Какво се има предвид? Може би мотивно развитие или промяна в мотивите. Ако докторантът иска да въведе нов термин то е необходимо да изясни какво има предвид при използването му. Стр. 121 се използва вместо легато лигата. Ясно е, че става дума за знака, т.е. дъгата, която свързва нотите, но е по-добре да се смени. Стр. 152 В редица български, румънски, унгарски и т.н. фолклорни мелодии имаме смяна между минор и паралелния мажор такова животно в българския фолклор няма, не е имало и няма да има. Има само натурални ладове. Необходимо е подробно да се направи литературна редакция за допуснати технически грешки. Всички тези бележки не намаляват приносните качества на труда, които са безспорни. Дисертантът детайлно познава творчеството на композитора и се е запознал с голям обем теоретична и нотна литература. Направените 4

изводи за интерпретационните проблеми в сонатите на композитора са много добре аргументирани и примерите, които подкрепят направените заключения за характерните особености в произведенията са убедителни и удачно подбрани. Ето защо, в заключение, изразявам своето положително становище за присъждане на научната и образователна степен доктор на Александър Лиалиос, редовен докторант към Клавирна катедра, Инструментален факултет, НМА Проф. Панчо Владигеров, София. Дисертационният труд има приносен характер като теоретична и научна разработка. 31.10.2015 Благоевград проф. д. изк. Йордан Гошев 5