Към I. 1.1 Определяне на коефициента на пренос на топлина чрез топлопреминаване H tr,[w/k] H tr = H D + H g + H U + H A H D H g - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите елементи граничещи с външен въздух,[w/k] - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята в стационарен режим,[w/k] H U - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи граничещи с неотопляеми или неохлаждани зони,[w/k] H A - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи граничещи с прилепени сгради,[w/k] H tr = 1053,10,[W/K] H tr,ref = 1144,71,[W/K] актуално 2010г. 2004г. 1.1.1 Пренос на топлина през околните отопляеми повърхности H D = Σ (Ui.Ai ) + Σ( l k ψ k ) + Σ χ j = 809,25 [W/K], където Σ (Ui.Ai ) - сума от произведенията на коефициеннтите на топлопреминаване и площите на всичи ограждения граничещи с външен въздух Σ( l k ψ k ) - сума от топлинните загуби от топлопреминаване през топлинни мостове Σ χ j - сума от коефициентите на пренос на топлина през j-тия точков топлинен мост огрежд.тип 1 2 3 4 5 6 Ui 0,34 0,27 0,27 Ai 806,16 411,84 0,0 Σ Ui.Ai = 270,19 + 109,14 + 0,00 = 379,33 в тази сума се включва и произведенията на външните прозорци, фасади и врати [W/K] ПрозорцΣ Ui.Ai = 2. 213,4 = 426,72 [W/K] стъклопакет с термо-мост Ок.фасаΣ Ui.Ai = 2,2. 0,00 = 0 [W/K] стъклопакет с термо-мост Врати Σ Ui.Ai = 2. 0,00 = 0 [W/K] стъклопакет с термо-мост Така за пълната стойност на сумата от всички произведения се получава: Σ Ui.Ai= 806,05 [W/m²K] актуално 2010 г. 2004г. Σ( l k ψ k ) - сума от топлинните загуби от топлопреминаване през топлинни мостове За тази сграда топлинни мостове се явяват профилите на термо-мостовете на остъкляването Общата дължина на всички профили е приблизително 533 линейни метра (по 2,5м.л. на квадратен метър остъкляване) общата повърхнина е дължината по ширината на профила или АДОГР = 533. 0,06 = 32,004 кв.м. ψ k = 0,1 [W/m²K]. Σ( l k ψ k ) = 3,2004 [W/m²K] стр.4
1.1.2 Пренос на топлина през подовата плоча H g = (U. A) + ( P.ψ g), където H g = 71,32, [W/ K ] P - периметърът на елемента граничещ със земята, [ m ] A - площ на земната основа, [ m 2 ] U - коефициент на топлопреминаване, [W/ m 2 K ] ψ g - линеен коефициент на топлопреминаване за периферията на елемента, [W/ mk ] P = 95,09, [ m ] A = 374,40, [ m 2 ] Коефициент на топлопреминаване при под върху земя -добре изолиран 1.1.2.1 Определяне стойността на характерния размер - В' B' = A = 7,87, [ m ] 0,5P Периметър P = 95,09, [ m ] 1.1.2.2 Определяне на еквивалентната дебелина на пода - d t dt = w + λ ( Rsi + Rf + Rsc ) = 1,75 w - дебелина на надземната част на вертикалната стена над нивото на терена, [ m ] Rsi = 0,17, [m 2 K/W ] - съпротивление на топлопредаване от вътрешната повърхност Rf = 3,70, [m 2 K/W ] - съпротивление на топлопредаване от подовата плоча Rsc = 0,04, [m 2 K/W ] - съпротивление на топлопредаване на външната повърхност тогава: U = 2 λ Ln ( p B' + 1 ), [W/ m 2 K ] π B'+dt dt λ = 2, [W/ m.k ] - коефициент на топлопроводност на земята U = 0,41, [W/m2K ] За част от сградата над ноеотпляем подземен етаж: H g = (U. A) + ( P.ψ g), където H g = 155,849, [W/ K ] P - периметърът на елемента граничещ със земята, [ m ] A - площ на земната основа, [ m 2 ] U - коефициент на топлопреминаване, [W/ m 2 K ] ψ g - линеен коефициент на топлопреминаване за периферията на елемента, [W/ mk ] стр.5
Коефициент на топлопреминаване при неотопляем подземен етаж: 1 = 1 + A, [m 2 K/W ] U Uf ( AUbf) + ( z'pubw) + ( h'puw) + ( 0,33 n V ) z' - височината на стените в контакт със земята на съответния h' неотопляем поземен етаж, [ m ] - височината на стените в контакт с вънщния въздух на неотопляем поземен етаж, [ m ] A - площ на земната основа за неотопляемото пространство, [ m2 ] Uf - коефициент на топлопреминаване през пода на отопляваното помещение, [W/ m 2 K ] Uw - коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкций и елементи на неотопляемия подземен етаж, които граничат с външен въздух, [W/ m 2 K ] Ubf - коефициент на топлопреминаване през пода на подземния етаж, [W/ m 2 K ] Ubw - коефициент на топлопреминаване през стените на подземния етаж, [W/ m 2 K ] n - кратност на въздухообмена 1 = 1 + 374,40 = 4,04, [ m 2 K/W ] U 0,27 696,02 + 280,93 + 36,3139 + 95,63 H g = 155,849, [W/ K ] U = 0,247516, [W/ m 2 K ] 1.1.3 Пренос на топлина прз околните неотоплени повърхности H U = b{σ (Ui.A + Σ( l k ψ k ) + Σ χ j },[W/K] H U = 87,9953,[W/K] b = Hue = 0,23 Hiu + Hue Hue - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация от неотопляваното/неохлаждано помещения към външния въздух, [W/ K ] Hue = 51,66, [W/ K ] Hiu - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация от отопляваното към неотопляваното помещение/неохлаждано към охлаждано помещение, [W/ K ] Hiu = 173,26, [W/ K ] при b = θ i - θ A = 0,98 θ i - θ e Hia - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация между разглежданото помещение/зона и прилепената сграда, [W/ K ] θ i - температура в разглежданото помещение/зона = 22, [ o C] θ A - температура в прилепената сграда = 0, [ o C] θ e - средната месечна температура на външния въздух = -0,4, [ o C] стр.6
стр.7
1.1.4 Пренос на топлина при прилепени сгради - в този случайняма H A = b. Hia при b = θ i - θ A θ i - θ e Hia - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация между разглежданото помещение/зона и прилепената сграда, [W/ K ] θ i - температура в разглежданото помещение/зона, [ o C] θ A - температура в прилепената сграда, [ o C] θ e - средната месечна температура на външния въздух, [ o C] В тозв този случай нямаме прилепнала сграда и следователно H A = 0, [W/ K ] 8. Определяне на коефициента на топлинни загуби от вентилация Hve,[W/K] Oпределя се по формулата: H ve = ( ρ c) a. Σ( b ve,k q ve,k ),[W/K] H ve където: = 163,559,[W/K] ( ρ c) a = 0,34,[Wh/m³K] - специфичен обемен топлинен капацитет на въздуха b ve,k = θ i - θ k, sup b ve,kз = 0,08929 b ve,kз = -0,2564103 θ i - θ e θ i - температура в разглежданото помещение/зона, [ o C] θ i з = 22, [ o C] θ i л = 25, [ o C] θ k, sup - температура на постъпващия въздух, [ o C] θ k, sup з = 20, [ o C] θ k, sup л = 26, [ o C] θ e - средната месечна температура на външния въздух, [ o C] θ e з = -0,4, [ o C] θ e з = 21,1, [ o C] 8.1 Определяне на дебита на въздуха при инфилтрация и естествена вентилация q ve = n.v = 2218,51,[m³/h] n = 0,7 [1/h] - кратност на въздухообмена (приема се 0,7) V = 0,8.Ve = 0,8. 3962 = 3169,31 [m³] - отопляем обем 8.2 Определяне на дебита на въздуха при механична вентилация q ve = q ve,f + q ve,x q ve = 1634,272,[m³/h] стр.8
q ve,f - среден часов дебит на подаванания от вентилаторите на системата въздух ИЗХОДНИ ДАННИ В сградата ще бъдат изградени 4 смукателни инсталации и 0 нагнетателни инсталации. Те ще са: Смукатени: Vс1 = 2880,[m³/h] смукателни инсталации WC и бани - 8 бр. общ дебит Нагнетателни Vн1 = 0,[m³/h] нагнетателни инсталации 0 бр. общ дебит Общитя дебит на засмукваният въздух е: 2880,[m³/h] V'E Общитя дебит на нагнетяваният въздух е: 0,[m³/h] V'S q ve,f = 1440,[m³/h] - среден въздушен обем Вентилационните инсталации няма да се ползват не прекъснато, а от 3 до 5 часа в денонощието през зимният отоплителен сезон. Коефициента на топлинни загуби от механична вентилация работеща с прекъсване се определя по формулите: q ve,х - среден часов дебит на подаванания от вентилаторите на системата въздух q ve,х = V. n50. e,[m³/h] 1 + f ( q ve,f - q ve,е )² e V. n50 От таблица 5 на приложение 3 на Наредба 7, определяме: f = 15 - Коефициенти на защитеност от вятъра за свободно стояща е = 0,1 сграда с повече от 1 фасада подложени на вятър. От таблица 6 на приложение 3 9 на Наредба 7, определяме: n50 = 2 - Кратност на въздухообмена при разлика в налягането 50Ра. q ve,х = 3169,31. 2. 0,1 = 194,3,[m³/h] 1 + 15 ( 1440-2219 )² 0,1 3169. 2 стр.9
9. Определяне на сумата на средните по време стойности на топлинните потоци на източниците на топлина намиращи се в отопляемата зона (в сградата). Топлинните печалби от вътрешни топлинни източници в отопляемата зона включват: а). Метаболична топлина от обитателите. Тя зависи от броя на хората и режима на обитаване. Определя се по формулата: Nхора. Т. Qхора = 64. 0,74. 116 = 5526,76,[W] Където: Nхора = 64 - брой на хората обитаващи сградата общо. Т =( Т1.n1 + Т2.n2 + Т3.n3 )= 336 + 80 + 120 = 0,7444 - безразмерен 24. (n1+n2+n3) 720 фактор, определящ средното присъствие на хората на час. Qхора = 116,[W] топлинен поток отделян от хората (по таблица 1 от Приложение Х) Т1 = 16, [h] количество часове за делничен ден в което хората са в сградата. Т2 = 20, [h] количество часове за съботен ден в което хората са в сградата. Т2 = 24, [h] количество часове за неделен ден (и празник) в което хората са в сградата. n1 = 21, [бр.] брой на делничните дни в месеца n2 = 4, [бр.] брой на съботните дни в месеца n3 = 5, [бр.] брой на неделни и празнични дни в месеца е) Режими на обитаване на сградата, отоплявани зони, охлаждани зони, брой на обитателите. Броя на хората обитаващи сградата е приет: 64 човека Режима на обитаване на сградата и графика за отопление/охлаждане е приет съгласно приложените таблици: График на обитателите [часа/ден] График отопление (охл.) [часа/ден] През работни дни 16 През работни дни 16 Събота 20 Събота 24 Неделя 24 Неделя 24 човека. Въведени са средни данни за брой и вид на дните за месец. Разликата за действителни месеци и малка. б). Топлина отделена от уреди в). Топлина отделена от осветителни тела Топлина отделена от тези 2 подточки е определена в точка "Ж" на обяснителната записка, като тя представена в табличен вид и е отчетена средната продължителност на работата на час. Стойността е: 8646,[W] но част от нея не остава в сградата а се извежда от вентилацията. Стойността която реално остав 5438,[W] ж) Консуматори на енергия и приети проектни функционални режими по групи технически уреди и системи. Консуматорите на енергия се делят на две основни групи - влияещи на топлинния баланс на сградата и не влияещи. Машините и съоръженията, които не отделят топлина при работата си в отопляемият обем са не влияещи. Такива за този обект са: НЕ ВЛИЯЕЩИ НА ТОПЛИННИЯТ БАЛАНС 1 Външното осветление пред централният вход на сградата. То е с мощност: 0,03 kw. 2 Външното осветление на терасите на апартаментите. Те са с обща мощност: 0,25 kw. Приетите данни са при ползване на енрго-спестяващи електрически осветителни тела. Общата електрическа инсталирана мощност за НЕ на баланса е: 0,28 kw. Осветлението пред централният вход на сградата ще се включва автоматично през тъмната част от денонощието от обемен датчик за движение. Прието е, че то ще работи средно по: 3 [часа/ден] Осветлението на терасите ще се включва ръчно. Прието е, че те работят по: 0,5 [часа/ден] С приетите по-горе данни е определенo среднодневно потребление на енергия: 0,215 kwh/ден Годишната консумирана енергия от уреди не на топлинният баланс е: 78,48 kwh Средната по време стойност на топлинният поток от тези източници е: 8,958 [W] стр.10
ВЛИЯЕЩИ НА ТОПЛИННИЯТ БАЛАНС Всички останали машини и съоръжения, които са инсталирани в отопляемият обем при работата си влияят на топлинният баланс. За този обект, приетите групи машини и режими на ползване са описани в таблица, като при определянето им е ползван общият брой на апартаментите: 6 единична сумарна режим на коефиц.на Среднодневна МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ количество мощност мощност ползване едновремен. енергия бр. kw kw [часа/ден] [kwh/ден] 1 Осветителни тела: Лампи с нажежаема жичка 200 0,06 12 8 0,3 28,8 Енергоспестяващи лампи 23 0,02 0,46 8 0,3 1,104 2 Кухненски уреди: Готварска печка с 3 котлона и ф 16 9 144 2 0,25 72 Фритюрник 10 2 20 0,5 0,5 5 Микровълнова фурна 10 0,7 7 0,3 1 2,1 Хладилник 16 0,25 4 24 0,2 19,2 Миялна машина за посуда 5 2 10 1 0,5 5 Други кухненски (роботи, миксери 0 0,2 0 0,1 0,5 0 3 Битови домашни уреди: Телевизори (по 1 на апартамент 16 0,4 6,4 10 0,5 32 Перални 16 3 48 1 0,2 9,6 Сушилня за дрехи 5 3 15 1 0,2 3 Компютри 10 0,9 9 4 0,6 21,6 Домашни озвучителни системи 10 0,3 3 1 1 3 Други домашни уреди 2 0,5 1 1 0,5 0,5 4 Общи части Лампи с нажежаема жичка 32 0,06 1,92 24 0,1 4,608 Среднодневно потребление на е 207,5,kWh/ден. Общият среден топлинен поток е: W 8646 г). д). е). ж). Топлина отделена или погълната от ВиК инсталациите. Водопроводите ще са топлоизолирани и този баланс се пренебрегва в настоящият случай. Топлина отделена или погълната от климатичните инсталации за случаите в които целенасоченият топлообмен не ги отчита. За тази сграда това е топлината отделена или погълната от тръбният път свързващ външните с вътрешните тела. Тези участъци са добре изолирани и отново се приемат за 0. Топлина отделена или погълната от процеси и продукти. Приема се, че няма такива. Всички компоненти на регенерирана топлина които не са отчетени за намаляване на топлинните загуби. В случая е прието за 0 (нула). Тази стойност може да се изчисли за следните по-известни случай: - когато се изхвърля отработен вътрешен въздух насочено към външни тела на климатици. - когато се ползва енергията на изхвърляната в канала топла вода от баните за затопляне на постъпваща прясна вода; подово отопление или се предава на климатиците. Общата сума на топлинните потоци, които влияят на топлинният баланс е: 10965,[W] опростен запис на формулата по която е попълнена таблицата: Qint = 1 ( ΣФ int,k ) t + 1 ( Σ( 1 - btr,l )Ф int,u,l ) t,[kwh], където 1000 1000 Qint = 0,001.( 10965 ). t + 0,001.( Σ(1-btr.l). 0 ). t Ф int,k - средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник Ф int,u, - средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник в съседната неотопляема/неотопляема зона За този случай Ф int,u,l = 0 - btr,l е редуциращият фактор за съседна неотопляема/неохлаждаема зона с вътрешен топлинен източник,[w],[w] стр.11
Таблично определяне на Qint m t ΣФint.к btr.l Фint.u.l Qint Месец [h/месец] [W] [W] [kwh] 1 Януари 744 456,9 0,0 0,0 339,9 2 Февруари 672 456,9 0,0 0,0 307,0 3 Март 744 456,9 0,0 0,0 339,9 4 Април 720 456,9 0,0 0,0 328,9 5 Май 744 456,9 0,0 0,0 339,9 6 Юни 720 456,9 0,0 0,0 328,9 7 Юли 744 456,9 0,0 0,0 339,9 8 Август 744 456,9 0,0 0,0 339,9 9 Септември 720 456,9 0,0 0,0 328,9 10 Октомври 744 456,9 0,0 0,0 339,9 11 Ноември 720 456,9 0,0 0,0 328,9 12 Декември 744 456,9 0,0 0,0 339,9 8760 Общо: 4002 стр.12