С Т А Н О В И Щ Е от проф. д-р Евгени Петров Танчев на дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен ДОКТОР Област на висше образование. Социални, стопански и правни науки. Професионално направление: Право. Научна специалност: Конституционно право. Автор на дисертационния труд: докторант ПЕТЪР РАДОСЛАВОВ ИЛИЕВ, докторант на самостоятелна подготовка към катедра Конституционноправни науки при Юридическия факултет на Софийски университет Св. Климент Охридски Тема на дисертационния труд: ЗАКОНОДАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 1. Кратки биографични данни за докторанта Петър Илиев е роден в град София. Средното си образование завършва в Първа Английска Езикова Гимназия с пълно отличие като първенец на випуска през 1997 г.. През 2003 г. завършва право в Юридическия факултет при Софийския университет Св. Климент Охридски с пълно отличие като първенец на випуска, а през 2004 г. завършва с отличие специализацията си по английско търговско право и право на Европейския съюз в Бъкингамския университет (Англия). Петър Илиев е зачислен за докторант на самостоятелна подготовка по професионално направление 3.6 Право (Конституционно право) към катедра Конституционноправни науки при Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски, считано от 05.05.2012 до 05.05.2015 г., със 1
заповед на ректора на СУ Св. Климент Охридски РД 20-620 от 08.05.2012 г. През срока на докторантурата Петър Илиев е положил с отлични оценки всички изпити от докторантския минимум по специалността според индивидуалния план. Заповедта РД 20-786 на Ректора за отчисляване е от 26.06.2012 г., считано от 18.05.2012 г. Докторантът Петър Илиев е отчислен с право на защита предсрочно поради завършване на дисертационния труд. Определен съм за член на научно жури във връзка със защитата на Петър Илиев, докторант на самостоятелна подготовка по професионално направление Право (Конституционно право) за присъждане на образователната и научна степен доктор, със заповед на ректора на СУ Св. Климент Охридски РД 38-284 от 27.06.2012 г. Докторант Петър Илиев е изготвил дисертационен труд, който съдържа научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката и показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания съгласно изискванията на чл. 6, ал. 3 от Закона за развитие на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ) и чл. 27 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ. Петър Илиев е представил автореферат според изискванията на нормативната уредба, който отразява основните резултати постигнати в дисертационното изследване. В автореферата дисертантът посочва три отпечатани публикации, свързани с дисертационния труд, и още четири публикации, също свързани с дисертационния труд, които са под печат. На мнение съм, че са спазени всички нормативни изисквания по отношение на процедурата за защита и по отношение на самия дисертационен труд. 2. Характеристика на дисертационния труд Дисертационният труд е на тема Законодателният процес в Република България. Дисертацията е в обем от 576 страници (без да се броят съдържанието и библиографията). Към нея има съдържание (4 страници) и библиографска справка. Библиографската справка включва общо 667 заглавия на 5 езика (български, английски, немски, френски и руски), от които 248 на кирилица и 419 на латиница. Бележките под линия са общо 1459 на брой. Дисертационният труд в структурно отношение се състои от въведение, три глави, разделени от своя страна на параграфи, и заключение. 2
Глава I се концентрира върху теоретико-доктриналните и практико-емпиричните въпроси. Глава II изследва предпарламентарния законодателен процес. Глава III разглежда парламентарния законодателен процес и формите на участие на гражданите на изхода на законодателния процес. Въз основа на направения теоретичен и сравнителноправен анализ докторантът е формулирал важни предложения de lege ferenda, всяко от които е сериозно обосновано. Представеният труд е първото самостоятелно и цялостно изследване в българската правна литература, посветено на проблематиката за законодателния процес. 3. Бележки по дисертационния труд В дисертационния труд убедително е представен теоретичният фундамент на законодателния процес. Умело е анализирана уредбата на законодателния процес в Република България, като са представени и важни сравнителноправни примери. Дисертационният труд може да бъде определен като първото самостоятелно, цялостно и модерно изследване в Република България, концентрирано върху законодателния процес. Следва да се има предвид, че законодателният процес е важен и класически въпрос в конституционноправната наука. Най-важното в предмета на дисертационното изследване е законодателният процес в Република България в схемата на възприетата парламентарна форма на управление. Научният труд успешно анализира и изяснява особеностите на българския модел на законодателен процес, като се разглеждат сериозно и характеристиките на важните сравнителноправни модели в сферата на законодателния процес в Европа. В представеното дисертационно изследване е обосновано и поддържано важното разбиране, че законодателният процес е организиран като система от взаимообвързани и последователни действия, предприемани при спазването на определени условия и ред, които водят до създаването на закона. Докторантът задълбочено изследва концепцията, че в отделните фази на законодателния процес, всяка от които има относително обособена функция и специфичен обхват, се осъществява най-важната форма на политическо волеобразуване, което се проявява във формата на закон. Докторантът е разгледал законодателния процес всестранно както в тесен, така и в широк смисъл. Правилно е изяснено в труда, че в тесен смисъл законодателният процес е системата от правно уредени действия, които се осъществяват в строга логическа последователност при 3
наличието на определени условия и ред, от определени субекти и имат за предназначение създаването на закони. В дисертационното изследване задълбочено е аргументирано, че в широк смисъл законодателният процес обхваща предпарламентарния и парламентарния законодателен процес с техните фази и подфази. Подкрепена е съществената теза, че чрез законодателната си функция държавата регулира основни обществени отношения, подлежащи на трайна уредба, а законодателната дейност е една от основните форми на държавно ръководство на обществото. В дисертационния труд е разгледано важното разбиране, че чрез законодателната дейност законодателната политика получава юридически израз, а законът е нормативният резултат от законодателния процес, в рамките на който протича законодателната дейност. В научната работа е направено разграничение между закон в материален смисъл и закон във формален смисъл. Задълбочено е аргументирано разбирането, че законодателната дейност има волеви, творчески и оценъчен хакартер, като всеки от тези аспекти е подробно разгледан. В дисертационния труд е изяснено, че върху съответния модел на законодателен процес оказват въздействие националните законодателни традиции, сравнителноправният опит, постиженията на конституционноправната наука и парламентарната практика. В изследването е подкрепено разбирането, че, от една страна, качеството и ефективността на законите се обуславя от качеството и ефективността на законодателния процес, а, от друга страна, качеството и ефективността на самия законодателен процес се обуславя от качеството и ефективността на нормативната уредба на законодателния процес. Във въведението ясно и точно се очертава предметът на научното изследване, изяснява се актуалността на въпросите, и се посочват задачите, които си поставя докторантът. Синтезирани са важните положения и са описани прецизно използваните методи на изследване. Основаната задача, която докторантът си поставя е да бъде изследван моделът на законодателния процес в Република България в контекста на парламентарната форма на управление. Глава Първа, озаглавена Теоретико-доктринални и практико-емпирични въпроси, включва шест параграфа и се съсредоточава задълбочено върху научния анализ на теоретичните концепции за връзката между факторите въздействащи на законодателната дейност и познавателните, оценъчните и волевите елементи от процеса по създаването на правните норми. Изследвани са подробно аспектите на връзката 4
между фактите и правните норми и дискурсната теория за законодателния процес. Изяснена е детайлно ролята на парламента и неговата законодателна функция в контекста на принципа на разделение на властите като база на всяко едно учение за законодателния процес. Разгледана е проблематиката, свързана с делегираното законодателство и моделите за разпределение на нормотворческите функции между парламента и правителството. Отделено е обстойно внимание на състоянието и проблемите на настоящото българско законодателство. Анализирани са и проблемите, свързани с ефективността в законодателния процес. Глава Втора, озаглавена Предпарламентарен законодателен процес, съдържа пет параграфа, а научното изследване в тази глава обхваща обстойно материята, свързана с фазите на предпарламентарния законодателен процес. Изследван е въпросът за предпарламентарния законодателен процес в контекста на политиката за по-добро регулиране. Изяснени са сравнителноправните модели при изготвянето и съставянето на законопроектите, принципите и правилата за съставяне на правните нормативни актове. Разгледан е подробно българският модел на нормотворческа и законодателна техника общотеоретичните и нормативните аспекти. Отделено е внимание на концепцията за бъдещ нов Закон за нормативните актове проблеми и основни положения. Глава Трета, озаглавена Парламентарен законодателен процес. Форми на участие на гражданите на изхода на законодателния процес, обхваща пет параграфа. В тази глава са разгледани задълбочено и подробно въпросите, свързани със законодателната инициатива; обсъждането на законопроектите; гласуването; и промулгацията. Изследвани са сериозно и формите на участие на гражданите на изхода на законодателния процес. В заключението са обобщени анализираните проблеми относно законодателния процес. Синтезирани и очертани са насоките за повишаването на качеството и ефективността на законодателния процес в Република България. Дисертационният труд доказва по убедителен начин задълбоченото познаване на теоретическия и практическо-правен аспект на проблематиката за законодателния процес. Това е постигнато чрез историческия, сравнителноправния и функционалния метод на изследване, както и чрез другите използвани методи. В дисертационния труд 5
са представени и анализирани богати по обем и съдържание теоретични концепции и становища, които заедно с важните предложения de lege ferenda, определено допринасят за развитието на учението за законодателния процес в българската конституционноправна наука. 4. Заключение В заключение смятам, че изследването съдържа редица приносни моменти за конституционноправната наука и практика. Предметът на дисертационния труд е актуален. Трудът се отличава със задълбочени теоретични познания и юридически език. Кандидатът отговаря на критериите, предвидени в Закона за развитие на академичния състав в Република България и чрез изготвения дисертационен труд на тема Законодателния процес в Република България доказва способността си за самостоятелно научно изследване. Въз основа на положителната оценка, направена в настоящото становище, предлагам на Научното жури да присъди на докторанта на самостоятелна подготовка Петър Радославов Илиев образователната и научна степен доктор.... (проф. д-р Евгени Танчев) София, 15.08.2012 г. 6