Методология: Персонално интервю БЪЛГАРИЯ ноември - декември 2015 ОБОБЩЕН АНАЛИЗ ЗА СТРАНАТА Както през 2014 г., респондентите в България са сред най-малко позитивните в ЕС относно помощта за развитие, а също така за тях е най-малко вероятно да бъдат лично ангажирани с подпомагането на развиващите се страни. ОсвензатезивЛатвия, за респондентите в България е най-малковероятнодакажат, че е важно да бъдат подпомагани хората в развиващите се страни (72%) доста под средните 89% за ЕС. След респондентите в Естония, за тях е най-малко вероятно да мислят, че справянето с бедността в развиващите се страни трябва да бъде един от основните приоритети на ЕС (45%): намаление с девет процентни пункта от 2014 г. За респондентите в България е много по-малковероятноотсреднотозаесдакажат, че това трябва да бъде един от основните приоритети на тяхното национално правителство (23% спрямо 50%). Респондентите в България са станали още по-малко убедени относно увеличаването на помощта за развитие. От 2014 г. има намаление от осем процентни пункта в дела на тези, които са съгласни, чепомощтатрябвадабъде увеличена както е обещано (сега 23%). Всъщност, 35% от респондентите в България казват, че помощта трябва да бъде намалена, защото ЕС вече не може да си я позволи: най-високият процент от всички страни-членки и значително по-висок от средния за ЕС от 14%. Това също така представлява увеличение от осем процентни пункта от 2014 г. Малко повече от един от пет респондента в България са чували за Целите за устойчиво развитие (21% спрямо средно 36% за ЕС) и за тях е малко по-малко вероятно да знаят, че 2015 г. беше Европейската година за развитие (14% спрямо 18%). За тях е най-малко вероятно да кажат, че се чувстват по-информирани относно помощта за развитие, отколкото са били през 2014 г. (6%) и най-вероятно да кажат, че не се интересуват от помощта за развитие (27%). За респондентите в България е по-вероятно от средното за ЕС да считат въпросите с миграцията (18% спрямо 12%) и приемането на бежанци в развиващите се страни (15% спрямо 8%) за голямо предизвикателство пред развиващите се страни. За тях също е по-вероятно да споменат икономическото развитие, заетостта и социалното неравенство (41% спрямо 26%) сред предизвикателствата. След тези в Унгария, за респондентите в България е най-малковероятнодасесъгласят, че помощта за развитие е начинът за справяне с нелегалната миграция (55%). Само 14% от респондентите в България са съгласни, че хората могат да изиграят лична роля в справянето с бедността в развиващите се страни най-ниският процент в Европа. Всъщност, 61% са напълно несъгласни с тази идея. Заедно с тези в Латвия, за респондентите в България е най-малко вероятно да участват лично в подпомагането на развиващите се страни (4% и за двете страни) и за тях е най-малко вероятно да бъдат склонни да плащат за продукти или хранителни стоки от развиващите се страни (15%). В сравнение с общата тенденция в ЕС съществуват по-малко различия между младите (на възраст 15-24 г.) и повъзрастните респонденти в България. Младите хора в България са, обаче, по-склонни да се съгласят, че хората могат да изиграят лична роля в справянето с бедността в развиващите се страни (22% спрямо 12% от повъзрастните респонденти) изатяхепо-вероятно да бъдат склонни да плащат за продукти, за да подкрепят развиващите се страни (25% спрямо 14%). 1
1. ВАЖНОСТ И НАГЛАСИ ОТНОСНО СЪТРУДНИЧЕСТВОТО И ПОМОЩТА ЗА РАЗВИТИЕ QA1 QA5 QA7.2 QA7.3 2
2. ПОЛЗИ ОТ СЪТРУДНИЧЕСТВОТО И ПОМОЩТА ЗА РАЗВИТИЕ QA7.4 QA7.5 QA7.7 QA7.8 3
Методология: Персонално интервю БЪЛГАРИЯ ноември - декември 2015 3. ОСВЕДОМЕНОСТ ОТНОСНО ЦЕЛИТЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ QA10 QA10.E 4. ОСВЕДОМЕНОСТ ЗА 2015 г. - ЕВРОПЕЙСКАТА ГОДИНА ЗА РАЗВИТИЕ И РАЗВИТИЕТО КАТО ЦЯЛО QA2 QA3 4
5. РАЗБИРАНЕ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ QA4 QA4.C 6. ЕФЕКТИВНОСТ НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ДЕЙСТВИЯ QA9 QA9.1.F 5
7. ЛИЧЕН АНГАЖИМЕНТ И УЧАСТИЕ В РАЗВИТИЕТО QA7.1 QA7.1.F QA6 QA8 6