Становище За научната и академична дейност и трудовете на Райна Димитрова Гаврилова, участничка в конкурса за професор по Социология, антропология и науки за културата (теория и история на културата -историческа антропология), шифър 3.1 От доц. Кристина Попова, катедра История, Правно-исторически факултет, ЮЗУ Неофит Рилски - Благоевград 1. Обща характеристика на трудовете на кандидатката Райна Гаврилова е изтъкната представителка на поколението учени, непосредствено свързано с промяната и обновлението в историческите науки и появата на историческата антропология в българския ландшафт в последните две десетилетие и половина. Предложеният за рецензиране корпус от публикации - монографии, статии, студии, доклади и рецензии - на български и няколко чужди езици, както и новоизлязлата монография Семейната сцена. Антропологическа история на семейното хранене в България в модерната епоха са отлична илюстрация на този процес на тематичните промени, въвеждането на нови теоретични постановки и методология на изследванията, привличането на нови изворови масиви за научен анализ. Райна Гаврилова е също от учените, които внесоха по-широката употреба на т. нар. меки извори - его-документи, устна история, с което допринесоха за тяхното утвърждаване и легитимиране като извори наред с традиционните твърди документи. Представеният за рецензиране корпус от трудове на Райна Гаврилова представляват значителен принос към интердисциплинарното поле на широк кръг нови изследвания: преди всичко на всекидневния живот в България
през последните две столетия, на историята на семейството, пола и семейните роли, на семейното потребление, на кафенето, както и на редица други теми от социалната и културна история. 2. Обща характеристика на научно-изследователската, научно-приложната и педагогическата дейност. През 1990-те години, когато за история се приемаше преди всичко политическата история, Райна Гаврилова бе сред немногобройните учени, които имаха смелостта да се насочат към всекидневния живот, да изучат и популяризират чуждестранните автори, заглавия, дискусии и понятиен апарат, да проправят пътя на техния научен език и изследвания в България. Специализирала в редица престижни университети в чужбина (Харвард, Филаделфия, Париж), заслуга на Райна Гаврилова е въвеждането на студентите и слушателите на четените от нея курсове, както и на читателите, в теоретичните проблеми на историята на всекидневния живот, запознаването им с многобройни чуждестранни изследвания, факти, публикации, теории и възгледи. Вече десетилетия, трудовете на Райна Гаврилова в тези области, особено нейната книга Колелото на живота, се наложиха като изследователски образци в историческата антропология у нас, и наред с това се превърнаха във важна част от литературата, препоръчвана на студенти и млади учени, при разработване на дипломни работи и дисертации. Същото може да се каже и за много други публикации, особено за значимостта на трудно достъпния за ползване труд върху историята на гражданския сектор, който си остана вече двадесет години почти единственото по-обхватно изследване (и четиво за студентите историци) по тази толкова важна тема за следосвобожденската история на България. 3. Основни научни приноси Редицата студии и статии, представени за настоящия конкурс, маркират пътя на историкоантропологическото изучаване на всекидневния живот в България и представляват важен принос към утвърждаването на това изследователско поле. За първи път чрез изследването на функциите и културното значение на такава значима институция като кафенето ( Кафенето- време и място ) с неговите публики и йерархии, утвърждаващи се в
българския контекст, на вечерята ( За значението на вечерята - исторически преглед ), се опознават важни социални механизми в българското общество. Най-новата книга на Райна Гаврилова Семейната сцена. Антропологическа история на семейното хранене в България в модерната епоха е резултат на тези дългогодишни изследвания на всекидневния живот на малките общности. Чрез мизансцена на семейното потребление, Райна Гаврилова открива много от скритите пружини на социалната промяна в България, срещата на макроисторията и микроисторията, на големите хоризонти и индивидуалните разкази. Макар, че заглавието препраща към историята на семейството и потреблението, съдържанието отива отвъд тясната им интерпретация и разполага историята на семейното хранене в широк социално-исторически и културен контекст, който обхваща множество параметри на живота: урбанизация и специфични особености на градската среда, на дома и жилището, неговото обзавеждане и функционално-пространствена специализация, обитаване, разпределение на семейните роли и тяхната промяна, всекидневието на снабдяване, пазаруване, готвене и т.н. Модернизацията е разчетена през промяната във всекидневните практики на индивидите, организирани в семейните общности. Разкрити са двигателите на модернизационната динамика и нейните източници и носители. Книгата обхваща дълъг период от време преди и след създаването на модерната българска държава през 1878 г., маркиран от важни политически събития, но истинският скелет на историческата промяна не е изграден около тези политически маркери, а около по-бавните изменения в бита и манталитета на актьорите - мъже и жени, без които всъщност няма и не може да има модернизация в обществото. Сполучливият баланс между теоретичните постановки и множеството интересни истории и факти, чрез които е показана промяната е също постижение на авторката. Изследването е първо цялостно проучване на домашното хранене в предмодерната епоха и в процеса на модернизация. Изследователката разполага Семейната сцена сред декорите на урбанизиращото се пространство, без да подминава значението на социалните и културни различия. Тези различия: бедни-богати, и преди всичко: град - село, са представени в техните всекидневни измерения, отвореност и вариативност. Акцентът е поставен върху човешкия капитал и върху формите на съвместно живеене. Всекидневният кръговрат на деня, разграфен от храненията: закуска, обед, вечеря, е наситен с културни и значения и възпроизвеждане на власт, връзки и емоции между членовете на семейството. На базата на множество документи,
автобиографични разкази и други свидетелства, Райна Гаврилова достига до извода, че в междувоенния период, българското градско семейство живее според съвременните за двадесети век европейски стандарти, в условията на които се оформя и модерният индивидуален жизнен избор. Като цяло книгата е ценен принос към опознаването на модернизационните процеси в България, към дискусиите и изследванията на пола и към социалната история. 4. Цитирания Справката за цитиранията на трудовете на Райна Гаврилова показва значителен брой цитирания, макар че действителното използване и цитиране на нейните публикации надхвърля данните от представения документ. 5. Лични впечатления и становище за дейността Познавам Райна Гаврилова от съвместни участия в редица конференции вече 22 години. Тя е участвала и в организираните от Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации кръгли маси - Зимни балкански срещи - Банско - Благоевград, както и в издания на семинара. Винаги ми е впечатлявала не само с интересните си изследователски теми, и високи научни постижения, но и с компетентното и убедителното си представяне в научни дискусии, и особено с колегиалното си отношение към другите участници. 6. Заключение В заключение на становището за научната и академична дейност на Райна Гаврилова, изразявам убедеността си в научните и преподавателски качества на кандидатката, както и в нейните значими научни приноси. Като участничка в научното жури на конкурса, ще гласувам за присъждането на званието професор на Райна Гаврилова. Благоевград, доц. д-р Кристина Попова: 04. 6. 2016г.