УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: Относно: проф. д-р ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА КАЛИНОВА Софийски университет Св. Климент Охридски, Исторически факултет, Катедра История на България Научна специалност История на България конкурс за заемане на академичната длъжност доцент, по професионално направление 2.2 История и археология, научна специалност История на България (стопанска история), публикуван в ДВ, бр. 1, 03. 01. 2014 г. Информация за конкурса: Конкурсът е обявен за нуждите на катедра Политическа икономия, УНСС, съгласно Решение на АС 5/11. 12. 2013 г. Участвам в състава на научното жури по конкурса съгласно Заповед 365/28.02.2014 г. на Ректора на УНСС. Кратка информация за кандидатите в конкурса: Единствен участник в конкурса е Марко Петков Димитров. През 1982 г. той завършва Историческия факултет на СУ Св. Климент Охридски като специалист по История на България. От 2007 г. е доктор по история в същата научна специалност, като темата на дисертацията му е Стопанската политика на кабинетите на Военния съюз (19. V. 1934 21. IV. 1935 г.). В момента е главен асистент в секция Стопанска история към катедра Политическа икономия в УНСС. Съветът по хабилитация в УНСС на свое редовно заседание от 18 ноември 2013 г. е дал положително становище за М. Димитров като потенциален кандидат в конкурса. Изпълнение на изискванията за заемане на академичната длъжност: От документацията, представена от кандидата за участие в конкурса, е видно, че гл. ас. д-р Марко Димитров отговаря на всички задължителни условия по чл. 24 на ЗРАСРБ. Той има образователна и научна степен доктор по научната специалност История на България, по която е обявен конкурсът. Неговият стаж като университетски преподавател надхвърля 30 години. М. Димитров участва в конкурса със самостоятелен монографичен труд 1
Държавата и икономиката в България между двете световни войни 1919-1939 г. Факти, анализи и оценки за икономическата политика ( Издателски комплекс-унсс, С., 2014, 283 с.). Той съответства на предмета и обхвата на обявения конкурс и не повтаря темата на докторската дисертация. В допълнение към монографията кандидатът представя още 15 самостоятелни научни статии, студии и рецензии, както и осем учебника и учебни помагала, разработени в съавторство. Към тях трябва да се добави и участието му през последните пет години в три научни проекта. Количествените критерии биха могли да бъдат още по-категорично подчертани, ако кандидатът бе включил в документите за конкурса и подробна справка за участията си в научни конференции и за поважните цитирания и позовавания. Важно е да се отбележи, че научната и преподавателската дейност на М. Димитров е концентрирана върху проблемите на стопанската история на България от Освобождението до Втората световна война и за целите на университетското обучение той разработва пет учебни програми по различни аспекти на тази проблематика. М. Димитров изцяло покрива критериите на УНСС, свързани с научната и учебно-преподавателската дейност. Той надхвърля двукратно количествените изисквания за заемане на академичната длъжност доцент в УНСС (609 точки при минимум 300). Споделям становището на Съвета по хабилитация в УНСС от 18 ноември 2013 г., че кандидатурата на М. Димитров за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност доцент в УНСС по професионално направление История на България (Стопанска история) съответства на количествените и качествените изисквания, приети от АС. Оценка на учебно-преподавателската дейност на кандидата: Академичната учебна дейност на гл. ас. д-р М. Димитров започва през 1983 г., когато той става асистент в ВИИ Карл Маркс и води семинарни занятия по История на БКП. От 1990 г. преподава стопанска история на България в секция (по-късно катедра) История в Общоикономическия факултет (от 2001 г. в Юридическия факултет) на УНСС. От 2010 г. е гл. асистент в секция Стопанска история към катедра Политическа икономия. Така към момента на конкурса М. Димитров има богат и непрекъснат 30- годишен преподавателски опит, придобит най-вече в УНСС, но и като хоноруван преподавател в СУ Св. Климент Охридски, ЮЗУ Неофит Рилски и Славянския университет. Семинарните занятия и лекциите, които води, обхващат проблемите на Третата българска държава и най-вече техните стопански измерения. Преподавателските умения на М. Димитров като утвърден специалист по тази тема са допълнени и разширени със семинарите и лекциите, които води по История на българската държава и право и с лекциите (от 2013 г. насам), посветени на икономическите кризи и цикли. 2
Важен критерий при кандидатстването за академичната длъжност доцент е разработването на учебни програми и учебници. М. Димитров е автор на пет такива програми и на части от учебници по стопанска история ( 17 за дистанционно обучение и 18 от списъка с научните публикации на кандидата), както и на сборници и помагала за самоподготовка по същата проблематика ( 19, 20, 21 и трите в съавторство). Като принос в създаването на условия за успешно усвояване на учебния материал могат да се оценят материалите, разработени от М. Димитров и включени в три издания с енциклопедичен и справочен характер ( 22, 23 и 24). От приведената информация в документите на кандидата може да се направи извод, че неговите досегашни научно-преподавателски дейности и компетенции напълно съответстват на спецификата на обявения конкурс за заемане на академичната длъжност доцент и са сигурна гаранция за бъдеща успешна реализация на тези качества и умения на М. Димитров при подготовката на студентите в УНСС. Кратка характеристика на представените научни трудове/публикации: Гл. ас. д-р Марко Димитров участва в конкурса с научни публикации, които са изцяло по теми от стопанската история на България. Сред тях се откроява издадената през настоящата година монография Държавата и икономиката в България между двете световни войни 1919-1939 г. Факти, анализи и оценки за икономическата политика. До нейното издаване М. Димитров публикува в статии и студии изследванията си по част от проблемите, включени впоследствие в монографията ( 6, 9, 11). От изрядно оформената библиография в края на книгата личи богатата изворова и историографска база, върху която авторът гради своите тези и заключения. М. Димитров е проучил тридесет фонда от Централния държавен архив, както и фондове на отделни лица и институции, съхранявани в Централния военен архив във Велико Търново, Българския исторически архив при Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий, Научния архив на БАН и регионалните архиви в Бургас, Варна, Пловдив и Русе. Над тридесет са заглавията на използваните като исторически извор специализирани вестници и списания, както и на по-важните ежедневници от периода 1918-1939 г. От изложението в монографията личи отлично познаване на изследванията по проблемите на стопанския живот в България, публикувани както през проучвания от автора период, така и след Втората световна война и през последните години. Бих искала да подчертая много сполучливия от научна гледна точка избор на основната тема за ролята на държавата в икономическия живот на България от 1919 до 1939 г., когато в унисон с тенденциите в другите европейски държави тази роля нараства значително, а цялостното изследване и осмисляне на нейните измерения до 3
момента липсваше в родната историография, която все още е в дълг изобщо към междувоенния период. В структурно отношение книгата се състои от шест глави, обособени по проблемно-хронологичен принцип. Този подход е напълно оправдан, тъй като позволява да се откроят спецификите на държавната намеса във важните сектори на материалното производство и на външната търговия, както и тези на фискалната политика на държавата. Тези теми са предшествани от задължителното за разбирането на авторовите становища проследяване на промените, които настъпват в ролята на държавата в края на XIX и началото на XX век и факторите, които ги обуславят, допълнени с картината на общите тенденции в стопанския живот и видовете икономически политики, осъществявани в България през междувоенния период, както и с представяне на по-важните държавни институции, изпълняващи стопански и финансови функции. Като историк бих желала да обърна специално внимание на умението на М. Димитров (добре разкрито във въвеждащите параграфи на първа и втора глава) да разполага изследването си на широк исторически фон, позволяващ да се даде по-обективна и нюансирана оценка на процесите в България, които няма как да са изолирани от европейските политически и икономически тенденции. Друг несъмнен плюс на изследването е, че търсейки корените на процесите и причинно-следствената връзка, М. Димитров много често излиза извън фиксираната в заглавието долна хронологическа граница и на практика дава доста подробен анализ на ролята на държавата и нейните институции в икономическия живот от Освобождението до края на Първата световна война (по-пълни изследвания за този начален период М. Димитров представя в публикациите си под 2, 8, 12). Изводите в края на отделните глави и в заключението са добре аргументирани и ясно формулирани. Много добро впечатление прави отличният стил и изказ в цялото изложение, който допринася за по-доброто възприемане на авторовите анализи и оценки. С оглед на личните ми изследователски занимания бих желала да отбележа, че монографията на М. Димитров е задължителна за осмисляне на промените, които настъпват в социално-икономическото развитие на българската държава след края на Втората световна война. Тя има и много актуално звучене в годините на българския преход след 1989 г., когато ролята на държавата в икономическия живот продължава в една или друга степен да бъде предмет на спорове. Накрая ще отбележа една студия, която е донякъде встрани от основните параметри на научните занимания на М. Димитров със стопанска история. Тя е част от разработката на тричленен научен колектив, посветена на 90-годишния юбилей на Университета за национално и световно стопанство. М. Димитров е 4
автор на изследване в обем от близо 100 страници върху историята на предшественика на УНСС ВИИ Карл Маркс, през 50-те и 60-те години на ХХ век. Това изследване, макар и в юбилеен сборник, е изцяло професионално, изградено върху сериозна основа от документи от колекцията на Държавен архив София и е не само изпълнен дълг на един историк към висшето училище, с което е свързан от самото начало на своята академична кариера, но е и важен принос в изследването на историята на българското висше образование и на българската наука. Заключение В заключение бих искала да подчертая, че сериозните и задълбочени публикации на Марко Димитров, както и неговата преподавателска ангажираност, ми дават основание убедено да препоръчам да му бъде присъдена академичната длъжност доцент. 29 април 2014 г. Подпис:.. (проф. д-р Евгения Калинова) София 5