Образователно неравенство в България: причини, проявления, последици Веселина Качакова Институт за изследване на обществата и знанието Българска академия на науките
Концепции на ООН за равенство Равенство на възможностите когато житейският път (life outcomes) на един човек зависи само от фактори, които той или тя може да контролира, а не от благоприятните или неблагоприятните обстоятелсва като социални, полови, етнически и други ограничения. Равенство на резултатите - описва състоянието, при което хората имат подобни икономически условия, изразени в сходни измерения на ниво доходи, степен на образование, здравен статус и т.н То е резултат, както от обстоятелства извън контрола на индивида, така и от неговия талант и усилия.
Концептуален проблем на (не)равенството в образованието: Противоречието между рационалното обяснение за неговото съществуване (като следствие от социалноикономическите различия в обществото - неравенство на резултатите ) и eтичната представа за него като проява на социална несправедливост (т. е. НЕ всеки да има възможност, независимо от средатада в която е роден, да постигне житейски успех и благополучие, благодарение на своите усилия и талант - неравенство на възможностите ).
Равенство в образованието според PISA: Една образователна система се приема за справедлива, когато постиженията на учениците зависят основно от фактори, които те сами могат да контролират, като техните собствени усилия и воля, и в по-малка степен от т. нар. контекстуални характеристики на учениците, върху които те не могат да влияят, като етнически или социално-икономически произход, пол, раса, структура на семейството и др
Индикатори на PISA за равен достъп до образование Брой ученици, преждевременно напуснали системата на образование Резултати на учениците Разлика между най-ниските и най-високите резултати на учениците
Образователното неравенство в България - от кога и защо е проблем? Образователно неравенство е съществувало и в годините преди 1989 г., но значително по-слабо изразено в условията на планова икономика В условията на пазарна икономика липсата на знания, умения и компетентности струва скъпо, както на индивида, така и на държавата и обществото В сравнителен план през последните годиниа България заема последните места в позитивните и челните места в негативните класации в Европа по отношение на : младежка безработица, липса на кадри за пазара на труда, образователни резултати, медийна грамотност и др
Достъп до образовнаие Таблица 1. Преждевременно напуснали системата на образование и обучение, % от населението на възраст 18-24 години 2001 2006 2011 2016 ЕС средно 17,2 15,4 13,5 10,8 Белгия 13,8 12,6 12,3 8,8 България 20,5 17,3 11,8 13,8 Чехия : 5,2 4,9 6,6 Източник: Евростат
Причини Таблица 2. Учащи и напуснали по причини и степен на образование през 2017/2018 учебна година V- VIII клас IX XII/XIII клас Учащи 217 553 256 009 Напуснали 7 228 5 711 Относителен дял на 3.3 2.2 напусналите в % Поради нежелание 940 1 325 Семейни причини 2 578 2 501 Заминали за чужбина 3 227 1 519 Източник: НСИ, Образование в Република България 2018, с.95
Проявления Таблица 3 Резултати и рискове от неравния достъп до образование Година Ранно напуснали системата на образование* Млади хора, които нито учат, нито работят* Брой осъдени лица** 2006 17,3 22,2 30 595 2017 12,7 15,3 25 800 Източници: *Евростат, **НСИ, Престъпления и осъдени лица 2017, 2018
Последици от неравния достъп до образование Отсъствие на трудови навици, изоставане и/или трайно отпадане от изискванията на пазара на труда и на обществото Риск от изпадане във финансова зависимост от семейни и приятелски кръгове Риск от въвличане в противозаконна и престъпна дейност Риск от развиване на асоциално, аномно и агресивно поведение Риск от изпадане в зависимост от хазарт, алкохол и/или други вещества
Резултати Таблица 4 Дял на слабите резултати в тестовете на PISA в България и средно за ЕС Дял на слабите резултати по: България (2006) България (2017) Средно за ЕС (2017) четене 51,1 41,5 19,7 математика 53,4 42,1 22,2 природни науки 42,7 37,9 20,6 Източник: ОИСР
Причини Анализ на постиженията на българските ученици по природни науки в PISA 2006, 2009, 2012 през призмата на трите фактора учебни програми, преподаване и оценяване Галя Шуманова, Катя Минева, Лили Самуркова, Надка Филипова. ЦОКУО В българските учебни програми и изисквания за учебни резултати по отделните предмети не са заложени измерваните в PISA умения и компетентности. Задачите от PISA изискват прилагането на познания и умения от различен характер и от различни предметни области, т.е. интегрален подход в обучението. В целите, заложени в ДОИ липсват изисквания учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намират ключови думи за търсене на научна информация, да открояват основните характеристики на научното изследване. Българските ученици нямат добре формирани умения и компетентност в комбинирането и приложението на придобитите познания в реални ситуации.
Проявления на слабите образователни резултати при възприемане на информация от медии Индексът за медийна грамотност показва връзка между качеството на образование, медийната свобода доверието между хората България е на последно място сред страните от ЕС (с 30 от общо 100 точки) с ниско качество на образованието, по-контролирани медии и като правило ниско доверие между хората. Източник: Институт Отворено общество София, 2018.
Образование и медийна грамотност
Примери т национално-представително проучване сред деца на възраст 9-17 години, използващи Интернет,Септември 2016, www.safenet.bg
Последици от слабите образователни резултати и ниската медийна грамотност Трудно противопоставяне на негативното влияние на медийната среда (провокация, заблуда и дезинформация) Радикализация* и склонност към саморазправа Ограничаване на гражданските свободи (пряко или косвено въвличане в схеми за контролиране на избирателната активност)
PISA: Разлика между най-ниските и най-високите резултати на учениците 59,7% от резултатите на учениците у нас се дължат на фактори от училищната среда (ОИСР 30,5%) като едва 13, 2% успяват да преодолеят негативното въздействие на социално-икономическата среда и да постигнат високи образователни резултати, (ОИСР 28,8%).»
Разлика в образователните резултати на учениците според техния социално икономически статус
Изводи от докладите на PISA: Освен от вида на училището и големината на населеното място, силна зависимост за резултатите на учениците имат и следните фактори в семейството: 1. Образователен и професионален сатус на родителите 2. Майчин език, различен от българския 3. Брой книги в домакинството
Образователни неравенства като проява на обществените неравенства
Последици от несправедливо големите разлики в образователните резултати и социалния статус на учениците Ниско самочувствие и неувереност за личностно и професионално развитие (Природните науки и тeхнологиите в училището на XXI век, Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2015) Липса на перспектива и търсене на вина за личния неуспех в успеха на другия (Тилкиджиев, Н, ред., В. Миленкова, К. Петкова и Н. Милева. 2009. Отпадащите роми. София: Институт Отворено общество, с.86) Създаване на социално и етническо напрежение и разделение пример «ромски» стипендии (Грекова, М. Интеграционни намерения и дискриминационни резултати В: Знанието като ценност, познанието като призвание, 2015.София, с.205 ) Затваряне на цикъла на бедността и възпроизвеждане на поколения с нисък социален и образователен статус
Изводи от проучванията на PISA: Справедлива образователна система, в която постиженията на учениците зависят основно от фактори, които те сами могат да контролират, е постижима само в общества, които: 1) определят образованието като свой основен приоритет и 2) вярват, че всички ученици имат потенциал да постигнат високи резултати; 3) които ценят учителската професия и 4) инвестират в професионалната подготовка и развитие на учителите.
Писти за интервенция начертани преди повече от 30 години Чл. 5. Основното образование е безплатно. То е задължително за всички деца до 16-годишна възраст... Общинските народни съвети и кметствата осигуряват задължително завършване на основното образование... Осигуряването на задължителното образование на децата е пръв родителски и обществен дълг. (Закон за по-тесни връзки на образованието )
Писти за интервенция нещо ново и нестандартно Можем ли да превърнем дефектите на образователното неравенство в ефекти, като използваме съвременните технологии за достъпна всички ученици до виртуални класни стаи?
Благодаря за вниманието!