РЕЦЕНЗИЯ от проф. д.пс.н. Павел Александров Варненски университет "Черноризец Храбър" за конкурса за професор по 05.06.01. Обща психология (Диференциална психология) във Философски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" обявен в ДВ бр. 101 от 28.12. 2010 г. В обявения конкурс за професор по научнообразователната дисциплина диференциална психология участва само един кандидат - доц. д.пс.н. Ирина Любенова Зиновиева. Кандидатът има базово магистърско образование по специалността психология и защитени две докторски дисертации на тема: "Влияние на увереността върху организацията на мисловната дейност" за доктор по психология (Московски унивреситет "М.В. Ломоносов", 1989) и "Смисъл и смислова регулация на поведението" за доктор на психологическите науки (Специализиран научен съвет по психология при ВАК, 2010). На кандидата е присъдено научното звание "доцент" през 1998 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Кандидатът показва успешно академично развитие в продължение на двайсет и две години (1989-2011). В момента чете базов лекционен курс по диференциална психология, както и курсове по обща психология, организационно поведение и управление на човешките ресурси в глобалната икономика. Едновременно и успоредно с академично преподавателската работа доц. Ирина Зиновиева е автор на зашеметяваща научно-изследователска продукция релевантна на състоянието и развитието на съвременната световна психологическа мисъл. Количественият ръст на научноизследователските й работи се изразява в около 100 публикации предимно на английски език в чужбина и, разбира се, част от тях на български език в България. В конкурса за професор доц. Зиновиева участва с научна продукция, в която не са включени работи от участието й в останалите конкурси. Особено впечатлява последната монография "Личност и индивидуалност" (София, 2011), която
портретира кандидата като научно зрял и завършен психологически изследовател. Този труд синтезира в себе си необяснени идеи в психологията и е параден вход към изграждането на системна теория за човешката индивидуалност. Ако се ръководим от утвърдената традиция, тук става дума за научно съчинение, което само по себе си е достатъчно основание за присъждане на научното звание "професор". Без да маркирам най-важните и критични моменти на тази работа, твърдо мога да заявя, че е налице най-успешно обяснение на взаимните метаморфози между явленията и понятията личност и индивидуалност. Пределно ясно е как личността разширява и конструира индивидуалността и как индивидуалността прави личността уникална. В определен смисъл в тази работа на доц. Зиновиева е получил отговор въпрос, който е възникнал още при генезиса на психологията на личността в трийсетте години на двайсети век. В самопрезентацията на кандидата наред с "Личност и индивидуалност" са включени и други монографии съответстващи на изискванията на закона за развитие на академичната общност. Става дума за две монографии на английски език, които носят названията: "Мотивацията за труд и качеството на живота в България" (1998) и "Брюксел, Белгия и икономиката на знанието" (2008). Тези монографии с приложна психологическа ориентация не са представяни и не са били основание за присъждане на предишни научни степени и звания. В монографията "Брюксел, Белгия и икономиката на знанието" е разработена идеята и съответната практика за създаване на регионална икономическа политика, която отчита психогическите характеристики на човешкия фактор. Строго казано, тук е защитена често пренебрегваната авангардна идея, че една икономическа реформа не може да разчита на успех, ако не е отразена позитивно от хората, за които е предназначена. В този труд е разработен методът "концептуален клъстерен анализ", като е защитена неговата изследователска и познавателна мощност. Монографията "Мотивацията за труд и качеството на трудовия живот в България" е едно модерно съвременно изследване с ясно подчертано значение относно рационализацията на трудовите практики върху основата на конкретно стимулирана мотивация. Тук силата на доказателствата се укрепва от наличието на лонгитюден
подход, който от своя страна илюстрира динамиката и кризите на трудовия човек в отношението му към труда и организацията. Ясно и недвусмислено е показано, че трудовият процес е полимотивиран и в дадени моменти едни мотиви доминират, други отстъпват на заден план. Този факт се съгласува не само с това какво дава трудът на човека, но и с това как се променят неговите ценности и предствата за самия себе си. Контекстно се внушава идеята, че като цяло икономическата и организационната политика не могат да се построяват без да бъдат съобразени с особеностите на човешкия фактор. Освен тези три монографии в конкурса за професор са представени и други 18 статии, част от които не са представяни в други конкурси. При наличието на тези монографии те нямат тяхната глобална тежест, но сами по себе си, имат висока научна стойност и придават тежест на кандидатурата за конкурса. Не е без значение обаче, че много от тези статии имат висок импакт фактор като статията "Сравнение на мотивацията за труд в България, Унгария и Холандия: тест на теоретичен модел", публикувана в авторитетното списание "Приложна психология" и цитирана над 50 пъти в световния психологически печат. В духа на казаното може да се твърди, че доц. Ирина Зиновиева е цитирана достатъчно в множество публикации както у нас, така и в чужбина. Категорично мисля, че настоящата рецензия би придобила действителния си смисъл и роля, ако посоча основните приноси на кандидатката за психологическата наука. Преди да посоча обаче приносите държа да подчертая, че доц. Ирина Зиновиева има ясно утвърдена и изразена линия на научно присъствие в психологията. Тя работи в пресечната и интегрираната точка на такива научни области като диференциалната психология, психологията на личността, организационната и историко-понятийната психология. В този смисъл приносите й не са само конкретни, но повечето от тях съдържат фундаментална тежест. Наред с трудовете се запознах и със справката за приносните моменти на доц. Ирина Зиновиева в психологическата наука. Всичко, посочено в тази справка, е истина, но тя е прекалено обширна. Приносите са дадени в детайли, а това не е необходимо, когато чрез тази особеност се портретира един кандидат за професор. В този смисъл ще
подчертая такива приносни ориентации, които отговарят и описват равнището на кандидата за участие в конкурса. 1. Доц. И. Зиновиева е апострофирала съвременната диференциална психология, показала е, че нейният предмет не е уточнен и точно дефиниран. Тя преодолява тази слабост и закономерно включва в предмета на психологията не само индивидуалните различия, но и уникалната индивидуалност на човека, която от своя страна тласка към преструктуриране на логиката на тази научно-образователна дисциплина. 2. В ясно подчертан концептуален план почти всички изследвания показват, че тя полага основите на психологическа теория за индивидуалността. Категорията индивидуалност е съпоставена с такива глобални категории като личност, съзнание, в известен смисъл активност и само усилията в тази област са пределно достатъчни, за да се подчертае научната компетентност за придобиване на званието професор. 3. Наред с разкриването на съдържателната и функционална страна на индивидуалността (смисъл и стил) е разкрито съдържанието и на категорията смисъл. Разработено е не само съдържанието на категорията смисъл, но и обяснителната стойност на този концепт за детерминиращата и регулативна функция на смисъла върху човешкото поведение. 4. В контекста на анализ и приложение на различни методи и методики за емпирично изследване е преразгледана теоретичната и парадигмална ориентация на различни изследователски подходи. Защитени са такива рационални идеи като необходимостта от преход от изследване на променливи към изследване на цялостния индивид, от контрол върху изследователските методи чрез принципа за еколгична валидност, както и от приемане на адекватна логика на методите при изследване на конкретни обекти. 5. Не е без значение, че доц. Ирина Зиновиева е написала монографичен учебник, който носи названието диференциална психология. Този учебник се използва не само от студенти, но и от много научни работници, защото в него се съдържа проблематизация на различни ситуации от общата и диференциалната
психология. Между другото това е и първият български учебник по диференциална психология. 6. Кандидатката е автор на множество емпирични изследвания, които сами по себе си съдържат множество приносни елементи, но по понятни причини тук няма да бъдат изреждани. В дадената справка са маркирани. Ако се интегрира казаното за приносните моменти, уверено може да се твърди, че цялата научна продукция на доц. Зиновиева е съществен принос към психологията. В единство с това ще кажа, че работите са написани на език, на който действително се твори наука и това не може да се оспори. Не желая да оставям впечатлението, че доц. Ирина Зиновиева е само изследовател на територията на психологията. Мисля за изключителна важно да подчертая факта, че тя е интелектуално и екзистенциално академичен преподавател. Лекционните курсове, които чете, са на етажа на съвременно психологичско знание и всмукват в себе си най-успешните постижения на психологическата наука. Академичната работа се отличава с взискателност, дори и с един перфекционизъм, който не е типичен за всички преподаватели. Отличителна черта на преподавателската й работа е високото равнище на научно поддържани лекционни курсове. Ще кажа още, че като човек и личност доц. Ирина Зиновиева е надраснала себе си в определени отношения, има способности за морален диалог и сътрудничество, чувствителност към нови идеи и събития и неподозиращо нарастваща креативност за осъществяването й като професионалист и гражданин. Мисля, че за много млади колеги доц. Зиновиева е пример за това каква логика и практика на живота трябва да следва един академичен преподавател по психология. Като имам предвид човешкото, научното и академично развитие и израстване на кандидата давам своя глас за присъждането на доц. д.пс.н. Ирина Зиновиева на научното звание "професор". 16 май 2011 г. Рецензент: проф. д.пс.н. Павел Александров