VANGUARD SCIENTIFIC INSTRUMENTS IN MANAGEMENT, vol. 11, no. 2, 2015, ISSN 1314-0582 Ключови индикатори на съвременната българска индустриална политика Автор: Румяна Ангелова Key indicators of modern Bulgarian industrial policy Author: Rumyana Angelova Резюме: Индустриалната политика на Република България след 2007 година е подчинена изцяло на политиките и директивите на Европейския съюз. Ключовите аспекти на тази политика са свързани с повишаване на иновационната и инвестиционната активност на индустриалните субекти, а от там и подобряване на тяхната конкурентоспособност и стабилност. Целта на настоящата разработка е да се разкрие ролята на икономическите индикатори, като един от инструментите за оценка и мониторинг на българската индустриална политика. Задачата на изследването е да се изведат и систематизират съвременни ключови индикатори, които да се използват за измерване на нейното влияние и ефективност. Ключови думи: индустриална политика; индикатори; иновации; инвестиции Abstract: Industrial policy of the Republic of Bulgaria after 2007 is entirely subject to the policies and directives of the European Union. Key aspects of this policy are related to the increase of innovation and investment activity of industrial entities, as well as to improve their competitiveness and stability. The purpose of this paper is to reveal the role of economic indicators as one of the tools for monitoring and evaluation of the Bulgarian industrial policy. The main tasks of the study is to appear modern key indicators to be used to measure its impact and effectiveness. Keywords: industrial policy, indicators; innovation; investment JEL: L52 От началото на века сме свидетели на засилен интерес към индустриалната политика от страна на световния политически и икономически елит. Чрез провеждането й се търси изход от дълго продължилата финансова криза. Не случайно, индустриалната политика фигурира в стратегиите на водещите икономически сили в света. В тях са заложени приоритети, целящи стимулиране на индустриалното производство и свързаните с него дейности. За оценяване и
мониторинг на изпълнението им се използва система от индикатори. Вниманието на редица икономисти е насочено към подбор на такива индикатори, чрез които обосновано да се докаже ролята на индустриалната политика за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката. Използването на подходящи индикатори е предпоставка за вземане на правилни решения. Целта на настоящата разработка е да се разкрие ролята на икономическите индикатори, като един от инструментите за оценка и мониторинг на българската индустриална политика. Задачата на изследването е да се изведат и систематизират съвременни ключови индикатори, които да се използват за измерване на нейното влияние и ефективност. Съвременната икономика е предприемаческа, основана на знанието, глобална и движена от иновациите (Damyanov, 2009). Индустриалната политика, както в международен, така и в национален мащаб, следва неотлъчно тези характеристики. Тя се определя като комплексно понятие (Mayo, 2009), което включва: а/ политики в областта на иновациите и технологиите; б/ образователни политики; в/ търговски политики; г/ политики, насочени към стимулиране на промишлеността; д/ секторни политики за конкурентоспособност; е/ политики за регулиране на конкуренцията. Тази комплексност предопределя и многообразието от индикатори на индустриалната политика. Те са динамични величини и тяхната актуалност е подчинена на стратегии и нормативни документи за конкретния период. Индикаторите са количествени измерители, които изразяват състоянието и тенденциите в развитието на комплекс от явления. Ermilov (1987) ги определя като показатели, динамиката на които има устойчиво хронологическо съответствие с движението на икономическата конюнктура. Използват се за улавяне на предстоящи трудности в икономическото развитие или предвиждане на тяхната поява. Един по-задълбочен поглед върху основни международни и национални стратегически документи за периода 2014 2020 година показва, че в повечето от тях фигурират някои ключови индикатори, които с основание могат да бъдат използвани за оценка и мониторинг на индустриалната политика. Представените подолу критерии за систематизиране на индикаторите, са определени съобразно основната цел и изложеното по-горе определение за индустриална политика, както и въз основа на задълбочено проучване на множество публикации и документи, отнасящи се до съвременната българска индустриална политика (European Commission, 2015, 2014a, 2014b, 2011; Deneva at al., 2013; Baake at al., 2008): А. Икономически растеж и конкурентоспособност; Б. Иновационна и инвестиционна дейност; В. Бизнес среда и регулиране на конкуренцията.
А. Индикатори за икономически растеж и конкурентоспособност: А.1. Брутен вътрешен продукт (БВП) Брутният вътрешен продукт е найшироко използвания индикатор за измерване на икономическата дейност. Често пъти в литературата под икономически растеж се има предвид ръста на БВП Фиг.1. Фигура 1. Брутен вътрешен продукт по съпоставими цени от 2010г. (в милиони лева) 80 000 БВП 60 000 40 000 20 000 БВП 0 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 Източник: НСИ Графиката показва оживление в икономиката през периода 1999 2008г. След това е налице спад, който се дължи на продължилата вече няколко години финансова криза. Дали този индикатор е надежден и може да бъде ефективен оценител на българската индустриална политика? От една страна, използването му се налага от факта, че българската индустрия заема висок относителен дял в създаването на БВП, спрямо останалите отрасли на икономиката 18% през 1996г., към 2008г. и 2013г. 23% 1. От друга страна обаче, анализът на структурата на индустрията показва наличие на висок относителен дял на трудоемките (хранителни стоки, обувки, трикотаж и т.н.) и капиталоемките (химическа промишленост) отрасли. Преобладават отраслите с нисък интензитет на иновационна активност и образователно равнище, например рециклиране на метални изделия. При анализирането на този индикатор, е добре да съпостави БВП на глава от населението за България с този за ЕС Табл.1.: Таблица 1. БВП на глава от населението В евро Брутен вътрешен продукт на глава от населението За ЕС За България 2013 година 26 600 5 600 Източник: Евростат Данните за 2013г. сочат, че България изоставя неколкократно от ЕС. В доклада за глобалната конкурентоспособност на Международния валутен фонд за 2014г., по този показател България се нарежда на 70 място в света. Ниските нива на БВП на глава от населението ограничават потенциала на търсене на нови продукти и нови технологии на национално равнище (Tonkova, 2003). 11 По данни на НСИ и собствени изчисления
А.2. Обем на промишленото производство добре е този индикатор да се изчислява като относителен дял спрямо определена базова година. Посочените подолу данни са изчислени при базова 1990 година, за която обемът на промишлената продукция се приема за 100%. Данните, представени на Фиг.2 показват, че от 1990 до 2013г., обемът на промишленото производство в България е намалял драстично, като в нито един момент не достига изходното ниво. Фиг. 2. Относителен дял на промишленото производство 150,00 100,00 50,00 Промишленост 0,00 Източник: НСИ А.3. Относителен дял на промишлената продукция в структурата на експорта В структурата на експорта, относителният дял на промишлената продукция има превес над този в останалите отрасли, въпреки очевидния спад спрямо 1990 г. Фиг.3. Това доказва, че индустриалният отрасъл има най-голям принос за постигане на положително търговско салдо. Фиг.3. Относителен дял на промишлената продукция в структурата на експорта. 120,00 100,00 80,00 60,00 40,00 20,00 0,00 Промишленост Източник: Годишници на НСИ Този индикатор се използва от някои международни организации за измерване способността на отделните държави да произвеждат и изнасят конкурентоспособни стоки. Например UNIDO (United Nations Industrial Development Organization) го използва при изчисляване на агрегиран индекс за индустриална конкурентоспособност на нациите CIP Index.
А.4. Добавена стойност в индустрията, % от общата добавена стойност Този индикатор измерва добавената стойност в индустрията като процент от общата добавена стойност на страната Фиг. 4: Фиг.4. Добавена стойност в индустрията Надпис на ос 33,00 32,00 31,00 30,00 29,00 28,00 27,00 26,00 25,00 24,00 Добавена стойност в индустрията (% от общата добавена стойност Източник: Собствени изчисления по данни от НСИ И тук се забелязва сравнително висок относителен дял през 2008г. и понижаващи се нива след този период. Добре е този индикатор да се декомпозира и за по-ниските нива, т.е. да се изчисли дела на добавената стойност от отделните индустриални сектори в общата добавена стойност на страната. Б. Индикатори за иновационна и инвестиционна дейност: Иновациите са една от ключовите области за повишаване конкурентоспособността на българската индустрия. Затова те се намират във фокуса на редица мерки, целящи развитието на съответните научни и индустриални области, стимулирането на връзките между научни изследвания и бизнес, привличането и задържането на качествен човешки ресурс в съответните области и функционирането на благоприятстваща иновационна среда. Силата на въздействието им зависи от отрасъла, размера на предприятията, пазара на който функционират, интензивността на конкуренцията, степента на диверсификация на дейността и правилното съчетаване с други видове иновации (Angelova at al., 2009). Б.1. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност, % от БВП той е най-често срещания измерител на иновационната активност Фиг.5.
Фиг.5. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност (% от БВП) 0,50 0,40 0,30 0,20 0,10 Разходи за НИРД - % от БВП 0,00 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 Източник: НСИ Очевидна е тенденцията към нарастване на този индикатор. През 2013г. той достига стойност от 0,40%, което обаче е твърде далеч от целевото ниво за 2020г. от 1,5% ( National Reform Programme, 2015). Б.2. Разходи за придобиване на ДМА, % от БВП индикаторът се изчислява като относителна величина между разходите за придобиване на ДМА и БВП за съответната година Фиг.6. Фиг.6. Разходи за придобиване на ДМА,% от БВП Източник: НСИ 45,00 40,00 35,00 30,00 25,00 20,00 15,00 10,00 5,00 0,00 Разходи за ДМА - % БВП 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 Пикът в развитието на този показател е отново 2008г., след което стойностите му рязко падат. Това е обяснимо предвид на продължилата рецесия и въздържане на икономическите субекти от инвестиции в дългосрочни активи. Б.3. Разходи за придобиване на ДМА в промишлеността този индикатор допълва предходния и показва инвестиционната активност в промишлеността Фиг. 7.
Фиг.7. Разходи за придобиване на ДМА в промишлеността в хил. лв. 10 000 000 9 000 000 8 000 000 7 000 000 6 000 000 5 000 000 4 000 000 3 000 000 2 000 000 1 000 000 0 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 Разходи за придобиване на ДМА в промишлеността Източник: Годишници на НСИ Б.4. Преки чуждестранни инвестиции, % от БВП - Ефектът от преките чуждестранни инвестиции се свързва с повишаване на производителността на местните фирми. В едно проучване на Saggi (2000) се казва, че доколко една страна може да се възползва от трансфера на технологии от преките чуждестранни инвестиции зависи отчасти от това, колко добре образована и обучена е работната й сила, колко силно е желанието да се инвестира в научна и развойна дейност и какво е нивото на защита на интелектуалната собственост. Анализът на преките чуждестранни инвестиции в България, като процент от БВП за периода 1999 2010г. е представен на Фиг. 8: Фиг.8. Преки чуждестранни инвестиции, % БВП 35 30 25 20 15 10 5 0 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 Източник: БНБ, НСИ, ИПИ Процент Причината за драстичния спад при този индикатор след 2007г. следва да се търси не само в продължаващата финансова криза, но и в непривлекателната бизнес среда за чуждестранните инвеститори.
В. Индикатори за бизнес средата и регулиране на конкуренцията. Зад понятието бизнес среда се крие съвкупността от действащи фактори и условия. Тя може да оказва въздействие на различни нива (глобално, национално, областно, регионално, браншово и т.н.). Предвид целта на настоящото изследване, нейното влияние ще бъде ограничено на ниво държава. Редица са индикаторите, които могат да бъдат изследвани, но най-значимите и най-често изследваните в практиката са: - регулаторните бариери; - държавната политика за защита на конкуренцията; - законодателството при ликвидация или фалит; - данъчната тежест; - административните такси при привеждането на необходимата фирмена документация в съответствие с действащото законодателство; - наличието на държавна политика по отношение на защита от закъсняване на разплащанията между контрагентите; - действащото законодателство по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Всеки един от тях е твърде мащабен и предвид на ограничения формат, може да бъде обект на по-нататъшни самостоятелни изследвания. Представените индикатори за анализ и оценка на българската индустриална политика са един първоначален опит за подбор и систематизиране на найефективните. Чрез всеки един от тях може да се характеризира определен аспект на индустриалната политика. Международната практика непрекъснато търси форми за тяхното синтезиране, най-вече под формата на агрегирани индекси, с цел постигане на пълнота и дълбочина на изследванията. Българската индустриална политика отскоро е обект на подобни проучвания и все още липсват данни за нея в някои от докладите на авторитетните международни институции и организации. References 1. Damyanov, A., 2009, Eclectic views on international business and management. Narodnostopanski arhiv, Academy of Economics D.A.Tsenov, Svishtov, Issue 1, p.9; 2. Deneva, A., T. Lichev, V. Hristova at al., 2013. Current projections of industrial policy, The Scientific Research Almanac, Academy of Economics D.A.Tsenov, Svishtov, pp.239 265; 3. Ermilov, A., 1987. Macroekonomicheskoe prognozirovanie v SSHA. Novosibirsk. p.9; 4. Еuropean Commission, 2015. Industrial Policy Indicators and Analysis, Brussels, 4; 5. European Commission, 2014a. Innovation Union Scoreboard 2014. Brussels, p.86; 6. Еuropean Commission, 2014b. DG Enterprise and Industry, Industrial Policy Indicators and Analysis, Short-term Industrial Outlook, 2014; 7. European Commission, 2011. Member States competitiveness performance and policies: Reinforcing competitive ness. European Union, p.51;
8. Michele Di Mayo. Industrial Policies in Developing Country: History and Perspectives, Oxford University Press, 2009; 9. Pio Baake, Christian Wey, Telecommunications Policies in Comparison: Industrial Policy Indicators. Berlin, 18. August 2008; 10. REPUBLIC OF BULGARIA. NATIONAL REFORM PROGRAMME. In implementation of Europe. 2020 Strategy. Ministry of finance. APRIL 2015. SOFIA, p. 54. 11. Saggi, K., 2000. Trade, Foreign Direct Investment, and International Technology Transfer: A Survey. The World Bank Development Research Group Trade; 12. Tonkova, S., 2003. Indikatori na inovatshionnata politika v Bularia v konteksta na prisaedinyavane kam ES. The Business Management Journal, Academy of Economics D.A.Tsenov, Svishtov, p.16; 13. WEF, 2014. The Global Competitiveness Report 2014 2015. World Economic Forum within the framework of The Global Competitiveness and Benchmarking Network. Geneva, p.402. Главен асистент д-р Румяна Ангелова, Тракийски университет, катедра Индустриален бизнес и предприемачество, rumi2002@abv.bg; Chief Assistant Prof. PhD Rumyana Angelova, Trakia University, Department of Industrial Business and Entrepreneurship, rumi2002@abv.bg