СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Христо Игнатов във връзка с конкурса за присъждане на академичната длъжност Професор по класическо пеене Творческият път на Маргарита Баснарова-Атанасова започва още по времето, когато учи в Музикалното училище в Бургас. В този период е носител на първите награди и извънредна награда от Съюза на българските композитори в конкурси за най-добро изпълнение на българско произведение, участва в гала-концерт на Бургаска филхармония с ария на Зорница от операта Луд гидия на Парашкев Хаджиев. Веднага след завършване на средното си образование е назначена за артист-хорист в Бургаска опера, където изпълнява и солистични роли: Барбарина от Сватбата на Фигаро от Моцарт, Молитвен глас от Порги и Бес на Гершуин, Котката в детската опера Бяла приказка от Георги Генков и др. М.Баснарова завършва НМА Проф.Панчо Владигеров през 1992 г. в класа на проф.благовеста Карнобатлова. По време на следването си участва в постановката на Учебния оперен театър Тайният брак от Чимароза, като изпълнява централната партия на Лизета. След завършване на висшето си образование, Баснарова гастролира в театър Маноел в Малта в операта Брачната полица от Росини. През следващата година отново е поканена в същия театър за участие в написаната от малтийския композитор Чарлз Камилиери опера Пътят на звездата. Същата година дебютира в Софийска опера в ролята на Блонда от операта Отвличане от сарая на Моцарт. През 1994 г. е назначена за артист-солист в Държавна опера Бургас, където изпява партиите на Царица на нощта и Папагена от Вълшебната флейта на Моцарт, Джилда от Риголето и Виолета от Травиата на Верди, Розина от Севилският бръснар на Росини, Фраскита от Кармен на Бизе и др.
Маргарита Баснарова участва и в прегледа Нова българска музика, в редица камерни и тематични концерти, в които изпълнява европейски и български вокални произведения. Успоредно със сценичните си изяви кандидатът започва през 1993/94 г. и своята педагогическа практика като хоноруван асистент на проф.благовеста Карнобатлова. От 1995 г. е щатен асистент, от 1999 г. старши асистент, а от 2003 г. главен асистент в катедра Пеене на Вокалния факултет на НМА. От 2007 г. е доцент. Като главен асистент е подготвила за участие в Националния конкурс Светослав Обретенов студенти, получили лауреатско звание и поощрение. През 2003 г. провежда и интензивен курс по вокално майсторство в Малта. Авторитетна и сериозна е научната и публицистична дейност на кандидата. М.Баснарова е автор на доклади и теоретични разработки, участва в научно-теоретични конференции, издава в книга хабилитационния си труд Вокално-интерпретационни проблеми в камерно-вокални цикли на Ал.Йосифов, Ал.Текелиев, М.Пеков, П.Стоянов. ОЦЕНКА на хабилитационен труд за придобиване на академичната длъжност Професор на тема Вокално-методически принципи и музикално-естетически възгледи на проф.благовеста Карнобатлова, отразени в съвременната българска педагогическа практика с автор доц. д-р Маргарита Баснарова-Атанасова На специализираното жури е представен хабилитационен труд, който третира методите и принципите на работа, които касаят педагогическата дейност на проф.благовеста Карнобатлова. Хабилитационният труд е структуриран в три глави, увод, заключение, приложение и библиография: I. Исторически обзор на българската вокална школа. II. Вокални принципи и методика в педагогическата практика на проф.благовеста Карнобатлова. III. Педагогическа дейност на проф.благовеста Карнобатлова.
В труда си доц. д-р Маргарита Баснарова си поставя две цели: да направи исторически обзор на българската вокална школа и втората да анализира дейността на вокалния педагог проф.благовеста Карнобатлова в контекста на нейното развитие. Кандидатът достатъчно задълбочено и авторитетно проследява пътя на българската вокална школа до днес. Издирва хабилитационни трудове и публикации, създадени от вокалните педагози до момента, събира и подрежда ценни сведения и лични свидетелства на съвременници. Обръща специално внимание на докторантските трудове от 2002 г. насам, когато в професионално направление Музикално и танцово изкуство се присъжда образователната степен Доктор. Прецизно и систематично доц. д-р Баснарова подрежда информацията, включва биографични данни за първите български вокални педагози, техните ученици и последователи в по-ново време, за методите и принципите на преподавателската практика. Направен е обзор на научно-изследователската дейност на Вокалния факултет на НМА, като са представени проведените теоретични конференции и основното от дисертационни трудове и публикации на изявени вокални педагози, включително от катедра Поп и джаз пеене, обърнато е специално внимание и на българското хорово изкуство. Това е труден процес, но той поставя основите за по-цялостно и задълбочено изследване на основната тема на този научен труд. Това, според мен е и един от основните приноси на разглеждания хабилитационния труд. Втората част Вокални принципи, проблеми и методика в педагогическата практика на проф.благовеста Карнобатлова е първото цялотно изследване на педагогическата дейност на един от най-изтъкнатите български вокални педагози. В началото М.Баснарова припомня звездния артистичен път на оперната певица Благовеста Карнобатлова, нейните педагози в България и Италия. Следва преглед на вокално-методическите принципи и музикално-естетическите възгледи на вокалния педагог проф.карнобатлова, нейната пределна отговорност към младия певчески глас, към определянето на неговия тембър, проблемите на
дишането, успешното звуководене на гласа, преходните тонове, дикция, специфични методи на работата й и др. Следва анализ на процеса при изработване на песенни творби при проф.карнобатлова, както и нейни принципи и изисквания, залегнали в педагогичската дейност на Маргарита Баснарова. Авторът отделя внимание на спецификата на вокалната техника в различните оперни стилове, като споделя свои наблюдения и размисли, подплатени с подходящи примери. Третата част на хабилитационния труд обобщава педагогическата дейност на проф.благовеста Карнобатлова, дава информация за изявени нейни ученици, цитира изказвания на нейни колеги-педагози и бивши студенти, запознава с дейността й в Малта и като член на жури в едни от авторитетните вокални конкурси, майсторските й класове в България и чужбина, получените награди, признание и престиж. За осъществяване на този мащабен хабилитационен труд авторът ползва личните архиви на проф.благовеста Карнобатлова и проф.илка Попова. Изследва огромно количество литература, интервюта, научни трудове; събира, анализира и систематизира богата информация, свързана с историята на българската вокална школа и дейността на Благовеска Карнобатлова. Трудът е плод и на автентичните наблюдения на доц. д-р Баснарова в личните им контакти и съвместна работа. Като приноси на хабилитационния труд бих извел: Задълбочено изследване на педагогическата дейност на проф.благовеста Карнобатлова в контекста на общото развитие на българската вокална школа; Дефиниране на вокално-методическите принципи на проф.благовеста Карнобатлова. Въздействието на нейната педагожка в Италия Мерцедес Льопарт върху изграждането на педагогическия й маниер. Настоящото научно изследване е от особена полза за работата на вокалните педагози и представлява ценно помагало за всеки оперен певец-изпълнител.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Въз основа на представения хабилитационен труд, който представлява задълбочено изследване върху българската вокална школа и конкретно върху педагогическата дейност на проф.благовеста Карнобатлова, убедено предлагам на доц. д-р Маргарита Баснарова-Атанасова да бъде присъдена академичната длъжност Професор. Проф. д-р Христо Игнатов