ХРИСТО СМИРНЕНСКИ 1898-1923 1. РАННИ ГОДИНИ Христо Смирненски е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Семейството на Христо Смирненски участва дейно в църковните борби на македонските българи. Баща му е деец на ВМОРО, а дядо му е виден български духовник, участник в църковно-националните борби на българите. През октомври 1912 г. започва Балканската война и скоро, същия месец българските войски освобождават Кукуш. Смирненски е едва на 14 години. Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия и избухва Между-съюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев, заедно с хилядите бежанци, се отправя да търси спасение и препитание в София. Въпреки състоянието на мизерия, в което се намират, Димитър Измирлиев и жена му държат децата им да учат. Христо се записва в Техническото училище, но заедно с помалкия си брат Андон Измирлиев помага в издръжката на семейството продават вестници. 2. ПЪРВИ ПУБЛИКАЦИИ От началото на 1915 г., по примера на по-големия си брат, хумориста Тома Измирлиев, 16-годишният Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания К во да е, Българан, Родна лира, Смях и сълзи и др., където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист Ведбал. Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. Зад. 1 ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ЛИТЕРАТУРНА ПАРОДИЯ, ПОСВЕТЕНА НА УСИЛИЯТА ЗА ОЧИСТВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ОТ ЧУЖДИЦИТЕ, ДОВЕЛИ ДО НЯКОИ РАЗСМИВАЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ. НАРЕЧЕНА Е ТАКА, ЗА ДА ОТВЕДЕ ЧИТАТЕЛЯ КЪМ АВТОРА НА ТЕЗИ КРАЙНОСТИ А. Т. БАЛАН /ДРАСНИПАЛИ КЛЕЧИЦА ВМ. КИБРИТ, НАПРИМЕР/. КОИ ДУМИ ОТ СЛОВОТВОРЧЕСТВОТО НА СМИРНЕНСКИ А ЛА БАЛАН ВИ СЕ СТРУВАТ НАЙ-ВЕСЕЛИТЕ НАХОДКИ В ТОВА ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ? БАЛАНИАДИ Гърбосложен на кревата, аз жадувам твоя стан 1
и в унесница благата от мечти съм пак пиян. Себеспомням скъпи срещи на Борисов дървосад, ръкостисници горещи, отлетели безвъзврат. Себеспомням лунни нощи, себеспомням всеки ден. Устодопреници още нощем мир не дават мен. Сърцесладките минути кат зърна на нижел скъп, сетне ядовете люти, сетне душетровна скръб... Гърбосложен на кревата, аз жадувам твоя стан и в унесница благата стих въртя à la Balan. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература. Като ученик в Техническото училище, той продължава да се труди като обикновен работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва Първата световна война. През май 1917 г. Христо постъпва като юнкер във Военното училище. В края на годината избухва Октомврийската революция. Командването на училището въвежда продължителна карантина с цел да се избегне проникването на комунистически идеи. През април 1918 г. излиза първата му сбирка Разнокалибрени въздишки в стихове и проза. Тя е с хумористичен характер. 2
Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказва Войнишкото въстание през 1918 г. Разбунтувалите се срещу Фердинанд и правителството войници са отблъснати от юнкерите от Военното училище. Смирненски става свидетел на найкръвопролитния сблъсък и ужасéн от жестокостта, с която правителството разгромява метежниците, той напуска Военното училище през ноември и за това баща му е принуден да заплати голямо обезщетение. 3. ЗРЯЛО ТВОРЧЕСТВО От 1919 г. Смирненски участва в списването на хумористичното художествено списание Червен смях /учредено от партията на комунистите/ и тук хуморът му става все по-социално насочен. Той участва в демонстрации и митинги, развива обществена активност и все повече се приема като част от пролетариата, все по-категорично се нарежда в борбата за един по-справедлив социален ред. През пролетта на 1920 г. става член на Комунистическия младежки съюз, а през 1921 г. на Комунистическата партия. Зад. 2. ПРОЧЕТЕТЕ ТЕКСТА БОСОНОГИТЕ ДЕЦА НА Х. СМИРНЕНСКИ И ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ СЛЕДВАЩИЯ ВЪПРОС: В СРЕДАТА НА СМИРНЕНСКИ ИМА КОМУНИСТИ, КАК МИСЛИТЕ ДАЛИ ВЛИЯНИЕТО НА СРЕДАТА Е БИЛО РЕШАВАЩА ПРИЧИНА ДА ИЗБЕРЕ БОРБАТА ЗА ПО-СПРАВЕДЛИВО УСТРОЙСТВО НА ОБЩЕСТВОТО ИЛИ РЕШАВАЩАТА ПРИЧИНА Е СОБСТВЕНИЯТ МУ ОПИТ? БОСОНОГИТЕ ДЕЦА Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията те, зарад които е вашата мъка. Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те? 3
Мамо, защо са се впрегнали тези деца? пита невръстният доволник от автомобила. Носят дърва за зимата. А не им ли тежи? Не, маминото, те са свикнали. Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?... На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета: Два свята, единият е излишен! 1920 г. е преломна в творческия път на Смирненски. Лявата критика, тази от комунистическите среди, счита, че в ранните му стихотворения твърде много се чувства влиянието на символистите и не ги оценява високо. Според лявата критика литературата трябва да изразява идеологията на комунизма и да я популяризира, да приобщава към тази идеология масите. В този смисъл ранните текстове на Смирненски за тези критици са безполезни за делото. Но през 1920 г. Смирненски написва стихотворението Първи май, което излиза в първомайския брой на Червен смях. Това е моментът, в който неговите събратя по идеи го разпознават като пролетарски поет. От този момент в комунистическите издания Червен смях и Работнически вестник излизат едни от най-популярните му и до днес стихотворения - Ний, Червените ескадрони, През бурята, Йохан и др. През 1922 г. партийното издателство отпечатва втората и последна издадена приживе стихосбирка на Смирненски Да бъде ден!. Тя се разпродава бързо и няколко месеца по-късно издателството пуска второ издание. Да бъде ден! представя Смирненски като творец, чието творчество е силно социално ангажирано, което носи новия ценностен модел, новите обществени и естетически каузи в разноликата българска литература на второто десетилетие на XX век. Но Да бъде ден! има място в българската класика и днес, защото тя не просто афишира идеология, а дава израз на човеколюбие, на 4
дълбокото човешко съчувствие на поета към жертвите на един несправедлив свят, на мечтата му за щастие на човечеството. Това доближава поезията му до тази на Христо Ботев, поставя го сред поетите на революцията като път за преображение на света. 4. ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ През пролетта на 1922 г. избухва стачка на тютюневите работници, които работят в убийствени условия и стават найчестите жертви на туберколозата. По този повод Смирненски написва стихотворението Жълтата гостенка и в него сякаш пророкува и собствената си съдба. От 1921 г. той често боледува, но това е и най-плодотворният период в краткия му живот тогава са родени забележителни творби, без които българската литературна класика би била по-бедна стихотворението Юноша, импресията Босоногите деца, цикъла "Зимни вечери, сатирата На гости у дявола, сатирата Приказка за стълбата. на 18 юни 1923 г. той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата Свети Крал още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев. Зад. 3. МНОГО ЧЕСТО НАРИЧАТ СМИРНЕНСКИ ЮНОШАТА. ПРОЧЕТЕТЕ СТИХОТВОРЕНИЕТО ЮНОША. УСПЯ ЛИ ДА ВИ РАЗВЪЛНУВА ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ, НАПИСАНО ПРЕДИ 100 ГОДИНИ? МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ИЗОБРАЖЕНИЕТО ПОД ТЕКСТА ИЗРАЗЯВА ПОСЛАНИЕТО МУ? СПОДЕЛЕТЕ. ЮНОША, 1922 Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра, тук дойдох запленен и от сивия ден, и от цветната майска зора. Поздравих пролетта, поздравих младостта и възторжен разтворих очи, за да срещна Живота по друм от цветя в колесница от лунни лъчи. Но не пролет и химн покрай мен позвъни, не поръси ме ябълков цвят: пред раззинали бездни до черни стени окова ме злодей непознат. И през облаци злоба и демонска стръв 5
черна сянка съзрях да пълзи златолюспест гигант се изправи сред кръв, сред морета от кръв и сълзи. В полумрака видях изтерзани лица, вред зачух плачове като в сън и жестока закана на гневни сърца се преплете с оковния звън. Аз познах свойте братя във робски керван, угнетени от Златний телец; и човешкия Дух обруган, окован, аз го зърнах под трънен венец. И настръхнал от мрака на тази земя, закопнях, запламтях и зова: Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма! Загърмете, железни слова! Нека пламне земята за пир непознат, нека гръм да трещи, да руши! Барикаден пожар върху робския свят! Ураган, ураган от души!... И тогава залюбен в тълпите, пленен от лъчите на нова зора, без да питам защо съм на тоз свят роден, аз ще знам за какво да умра. 6
НАУЧЕТЕ ДОБРЕ ТОЗИ УРОК, ЗАПИШЕТЕ В ТЕТРАДКИТЕ СИ ПЛАНА НА УРОКА ПОСТАРАЙТЕ СЕ ДА НЕ ПРОПУСНЕТЕ ВАЖНИ ФАКТИ И СЪЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ. ЗА СЛЕДВАЩИЯ ЧАС СЕ ПРИГОТВЕТЕ ДОБРЕ: ПРОЧЕТЕТЕ ЦИКЪЛА ЗИМНИ ВЕЧЕРИ НА Х. СМИРНЕНСКИ И СЕ ПОСТАРАЙТЕ ДА РАЗПОЛАГАТЕ С ТЕКСТА. Разгледайте илюстрациите на Александър Жендов към цикъла. ЗИМНИ ВЕЧЕРИ, УРОК 1 ЗАД. 1. ПРОЧЕТЕТЕ ЦИКЪЛА. МОЖЕТЕ ДА ИЗСЛУШАТЕ РЕЦИТАЦИЯ ТУК: https://www.youtube.com/watch?v=sjw840lkb9g ЗИМНИ ВЕЧЕРИ 1 Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече и в тъмата се топят. Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка с жълти стъклени очи, оскрежената топола, призрак сякаш в сивата мъгла стърчи. Странни струни са изопнатите жици, посребрени с тънък пух, и снегът, поръсен с бисерни искрици, хрупка с вопъл зъл и глух. А в мъглата през безплътните и мрежи мълком гаснеща от скръб, младата луна незнаен път бележи с тънкия си огнен сърп. *2 Вървя край смълчаните хижи, в море непрогледна мъгла, и вечната бедност и грижа ме гледат през мътни стъкла. В стъклата с десница незрима, под ледния дъх на нощта, чертала е бялата зима неземни сребристи цветя. Но ето къщурка позната; в прозореца детска глава; и грубо гърмят в тишината пияни хрипливи слова. Завърнал се в къщи безхлебен, пиян пак бащата ругай: и своя живот непотребен, и своята мъка без край. Завесата мръсна, продрана, и едър мъглив силует размахва ръцете в закана, от помисли странни обзет. Децата пищят и се молят, а вънка, привела глава, сред своята скръб и неволя жена проридава едва. *3 Сякаш плачът и дочули са, сякаш са ехо в снега звъннаха в сънната улица песни на скрита тъга. Трепка цигулка разплакана, сепна тя зимния сън, мигом след нея, нечакано, хукнаха звън подир звън. Пак ли са старите цигани? Пак ли по тъмно коват? Чукове, сръчно издигнати сръчно въртят се, гърмят. 7
Трепна в бараката сгушена пламък разкъсан и блед; а от стрехата опушена спускат се змийки от лед. Пламва стомана елмазена, вие се, съска, пълзи с тежките чукове смазани, пръска тя златни сълзи. Синкави, жълти и алени снопчета пламък трептят, в огнен отблясък запалени, черни ковачи коват. *4 А навън мъглата гъста тегне, влачи своя плащ злокобно сив, и всуе се мъчи да пробегне остър писък на локомотив. Мяркат се незнайни силуети, идат странни странни гинат пак: електричен наниз морно свети, през завесите от черен мрак. И в мъглата жълтопепелява, в нейното зловещо празненство, броди тежко, неспокойно плава някакво задгробно същество. Той е слепия старик се връща, с него натоварено дете, потопени в хаоса намръщен, бавно, бавно се разтапят те. Братя мои, бедни мои братя пленници на орис вечна, зла ледно тегне и души мъглата, на живота сивата мъгла. Тежък звън като в сън надалеч прозвъни. Полунощ ли е пак? В уморения мрак като копия златни пламтят светлини и се губят по белия сняг. Струят се без ред бледожълти петна от прозореца в скреж, и разкъсващ, зловещ през стъклата процежда се плач на жена, и горят и трептят свещ до свещ. *5 Сред стаята ковчег положен, в ковчега моминско лице, и жълти старчески ръце у дъсченото черно ложе. Проточено ридай старуха, нарежда горестни слова, в миг потреперва и едва сподавя кашлицата суха. Неясно по-стените голи пробягват сенките завчас; пред мъничък иконостас детенце дрипаво се моли. В прозореца свещите бледни целуват ледени цветя, и, в свойта кратка красота, цветята се топят безследно... *6 И пак край смълчаните хижи вървя в бледосиня мъгла и вечната бедност и грижа ме гледат през мътни стъкла. Като че злорадствени песни напяват незнайни беди, и трепнат, угаснат и блеснат над затвора двете звезди. А спрели за миг до фенеря, чувалчета снели от гръб, стоят две деца и треперят и дреме в очите им скръб. И сякаш потрошена слюда, снежинки край тях се въртят; и в някаква смътна почуда децата с очи ги ловят. А бликат снежинки сребристи, прелитат, блестят кат кристал, проронват се бели и чисти и в локвите стават на кал. 8
"Работнически вестник", 27.01.1923 ЗАД. 2. ЗАПИШЕТЕ ПЛАНА НА УРОКА, оставете си място за важни уточнения: 1. Лирически цикъл. Жанрът и художествените особености на Зимни вечери 2. Заглавието, композицията, проблемите и конфликтите в текста Заглавието Композицията Проблемите и конфликтите в текста 3. Основни поетически решения в цикъла.. 4. Домът и пътят в Да се завърнеш в бащината къща и в Зимни вечери o ЗАГЛАВИЕТО ЗАД 3: Както знаете бинарните опозиции лято-зима, утро вечер/ден нощ/ са синонимни по смисъл на основните опозиции космос хаос, живот смърт, отворено - затворено пространство. ПОМИСЛЕТЕ КАКВО ПОСЛАНИЕ НОСИ ЗАГЛАВИЕТО? А КАКВА Е РОЛЯТА НА УДВОЯВАНЕТО НА СМИСЪЛА? o КОМПОЗИЦИЯТА ТЕКСТЪТ ИМА 6 КОМПОЗИЦИОННИ ЧАСТИ /НОМЕРИРАЛА СЪМ ГИ УЛЕСНЕНИЕ/. ЧРЕЗ ТЯХ СЕ ПРЕДСТАВЯТ КАРТИНИ ОТ ПОКРАЙНИНИТЕ НА НОЩНИЯ ГРАД, ИЗ КОИТО БРОДИ ЛИРИЧЕСКИЯТ ГОВОРИТЕЛ. ОБЕДИНЯВАЩАТА КАРТИНИТЕ ТЕМА Е НЕСРЕТНИЯТ ЖИВОТ НА БЕДНЯЦИТЕ, А ЕДИНСТВОТО НА ЦИКЪЛА СЕ ПОСТИГА ЛИРИЧЕСКИ ЧРЕЗ ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГОВОРИТЕЛ, У КОГОТО ОТЗВУЧАВАТ МЪКАТА И СТРАДАНИЕТО НА УНИЖЕНИТЕ И ОСКЪРБЕНИТЕ В ОБЩЕСТВОТО, ЧРЕЗ ДЪЛБОКОТО МУ СЪЧУВСТВИЕ КЪМ ЖЕРТВИТЕ НА ГРАДА. НЯКОИ ЧАСТИ СА ПО-ЛИРИЧЕСКИ НАПРИМЕР 1 ЧАСТ, А ДРУГИ КАРТИНИ СЪДЪРЖАТ ЕПИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ РЕЧ ИЛИ ДЕЙСТВИЕ НА ГЕРОИ ВИЖ. 2 ЧАСТ, В КОЯТО Е ИЗОБРАЗЕНА ЧРЕЗ ДЕТАЙЛИ ЦЯЛА СЕМЕЙНА ТРАГЕДИЯ. КОМПОЗИЦИОННОТО СВЪРЗВАНЕ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА НА БАЗАТА НА ПОДОБИЕТО И НА КОНТРАСТА. ЕДИНСТВЕНАТА ХАРМОНИЧНА КАРТИНА Е ТАЗИ ОТ 3 ЧАСТ СТАРИТЕ ЦИГАНИ СА ХОРА НА СВОБОДНИЯ ДУХ, НОМАДИ, КОИТО ЖИВЕЯТ И СЕ ТРУДЯТ СВОБОДНО. ТУК ИМА ФЕЕРИЯ ОТ СВЕТЛИНИ, СВОБОДЕН ТРУД, МОГЪЩИ ФИЗИЧЕСКИ СИЛУЕТИ, МУЗИКА ТУК СА ДИРИТЕ НА ЖИВОТА. СМИРНЕНСКИ ПРЕТВОРЯВА ТОЗИ ОБРАЗ В ТРАДИЦИИТЕ НА РОМАНТИЗМА РОМАНТИЦИТЕ ЧЕСТО ПРЕДСТАВЯТ ЦИГАНИТЕ И ТЕХНИЯ ЖИВОТ КАТО РАЗЛИЧНОТО, НЕОСАКАТЕНОТО ОТ СВЕТА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, КАТО СЪЩЕСТВУВАНЕ В ХАРМОНИЯ С ИДЕАЛА ЗА СВОБОДА ИЗВЪН НОРМИТЕ НА ОКОЛНИЯ СВЯТ. o ПРОБЛЕМИ И КОНФЛИКТИ ЦИКЪЛЪТ ПОСТАВЯ ПРОБЛЕМА ЗА СТРАДАНИЕТО НА ЧОВЕКА В НЕСПРАВЕДЛИВИЯ СОЦИАЛЕН СВЯТ, ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО МУ В ЖЕРТВА. НЕОПРАВДАНИТЕ СА ТРАГИЧНИ ФИГУРИ, КОИТО СТРАДАТ МЪЛЧАЛИВО, ОТХВЪРЛЕНИ НЕ ПРОСТО В ПЕРИФЕРИЯТА НА ГРАДА, ДАЛЕЧ ОТ 9
ЦЕНТЪРА МУ, А В ПЕРИФЕРИЯТА НА ЖИВОТА. В ТОЗИ СВЯТ ХРИСТИЯНСКИТЕ ПРИНЦИПИ ИЗГЛЕЖДАТ ЗАБРАВЕНИ И ЕДИНСТВЕНИЯТ ГЛАС НА СЪЧУВСТВИЕТО ИДВА ОТ ЛИРИЧЕСКИЯ ГОВОРИТЕЛ. ГОЛЕМИЯТ КОНФЛИКТ Е МЕЖДУ ЧОВЕКА И СВЕТА. ТОЙ Е ИЗРАЗЕН В СОЦИАЛНИЯ МУ СМИСЪЛ, НО ЧОВЕКОЛЮБИЕТО НА АВТОРА ИЗПЪЛВА ТЕКСТОВЕТЕ С ЧОВЕШКО СЪЧУВСТВИЕ И ТОВА ПРИДАВА НА ТВОРБАТА И УНИВЕРСАЛЕН СМИСЪЛ. ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА 20-ТИ ВЕК ТОВА Е ГОЛЯМАТА ИДЕЯ НА ВРЕМЕТО СЛЕДВОЕННАТА КРИЗА ПОКАЗВА КОЛКО ГОЛЕМИ СА СОЦИАЛНОТО СТРАДАНИЕ И РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ КЛАСИТЕ В ОБЩЕСТВОТО И ПРОВОКИРА ТЪРСЕНЕТО НА СПАСЕНИЕ. ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ОБРЪЩА МНОГО УМОВЕ И СЪРЦА КЪМ ЕДИН ПРОЕКТ ЗА СВЯТ НА СОЦИАЛНОТО РАВЕНСТВО, КЪМ ИДЕОЛОГИЯТА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ РЕВОЛЮЦИИ. ТОГАВА СЕ ВЯРВА, ЧЕ ТОВА Е ПЪТЯТ ЧОВЕЧЕСТВОТО ТРАБВА ДА СЪТВОРИ НОВ СВЯТ ЗА СЕБЕ СИ. В ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ ОТКРИВАМЕ И ЧОВЕКА ЖЕРТВА НА СТАРИЯ СВЯТ, НО И ТОЗИ, КОЙТО НОСИ НОВ ИДЕАЛ В СЪРЦЕТО СИ И Е ГОТОВ ДА УМРЕ ЗА НЕГО НОВИЯ СЪЗИДАТЕЛ. o ОСНОВНИ ПОЕТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ В ЦИКЪЛА ДА РАБОТИМ ПО АНАЛИЗА НА ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ И ДА ОБОБЩИМ ОТКРИТИЯТА СИ 1 ЧАСТ ЗАД. 4. ДА ИЗСЛЕДВАМЕ ОБРАЗНИЯ СВЯТ В 1 ЧАСТ. КАРТИНАТА ИМА СИМВОЛИЧЕН СМИСЪЛ, ПРИЛИЧА НА ПЕЙЗАЖИТЕ НА ДУШАТА НА СИМВОЛИСТИТЕ, В КОИТО СЕ ИЗОБРАЗЯВАТ ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ГЕРОЯ, А НЕ СЕ ТЪРСИ ОПИСАТЕЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА СВЕТА. КАРТИНАТА Е СЪЗДАДЕНА ТАКА, ЧЕ ГРАДЪТ, СИМВОЛ НА МОДЕРНОТО, БУРЖОАЗНОТО ОБЩЕСТВО ПРИЛИЧА НА ЦАРСТВО НА СМЪРТТА. ЛИРИЧЕСКИЯТ ГОВОРИТЕЛ БРОДИ В НЯКАКЪВ ПРИЗРАЧЕН СВЯТ, В АДА. ЗА ЛИРИЧЕСКИЯ СВЯТ НА СМИРНЕНСКИ ТОВА Е БУРЖОАЗНИЯТ ГРАД СОЦИАЛЕН АД, В КОЙТО ЧОВЕКЪТ Е ЖЕРТВА, В КОЙТО ЧОВЕКЪТ СТРАДА. ПОДЧЕРТАЙТЕ ВСИЧКИ ОБРАЗНИ РЕШЕНИЯ, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ ТОВА Е ПРОСТРАНСТВО НА СМЪРТТА. ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ОБРАЗА НА МЪГЛАТА, КОЙТО СТАВА ОСНОВЕН СИМВОЛ ПО-НАТАТЪК В ЦИКЪЛА КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА СИМВОЛА НА МЪГЛАТА? РАЗГЛЕДАЙТЕ 2 СТРОФА И ПОМИСЛЕТЕ ДЪРВО, СВЯТ, А Е ТОЛКОВА РАЗЛИЧНА ОТ КОСМИЧЕСКИЯ МОДЕЛ НА ХАРМОНИЯТА С ДЪРВОТО-ОС В ЦЕНТЪР НЕ ВИ ЛИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ТОВА Е НЯКАКВА ДОЛНА ЗЕМЯ КАТО ОТ ВЪЛШЕБНИТЕ ПРИКАЗКИ? ТОЗИ СВЯТ С БОГ ЛИ Е СВЪРЗАН ИЛИ С АДА? ОЩЕ ЕДИН МНОГО ВАЖЕН ЗА ЦЕЛИЯ ЦИКЪЛ ОБРАЗ СИМВОЛ СНЕГЪТ. ТОЙ ИДВА ОТ НЕБЕТО, ОТ ДУХОВНОТО ПРОСТРАНСТВО, ЧИСТ И ВЪЛШЕБЕН. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА С НЕГО В ЗЕМНИЯ СВЯТ НА ГРАДА ГРОБНИЦА: БИСЕРНИ ИСКРИЦИ, ОТВЪДЕН, ДОШЪЛ ОТ ПО-ВИСШ, ПО- СЪВЪРШЕН СВЯТ; ПОСЛЕ СЕ ДОКОСВА ДО ЖИЦИТЕ, ГОРЕ В ЗЕМНОТО И ЗАПАЗВА КРАСОТАТА СИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ Е ИЗОБРАЗЕН ЧРЕЗ ЗЕМНОТО КАТО ПУХ ; НАКРАЯ ПАДА НА ЗЕМЯТА И ХРУПА С ВОПЪЛ ЗЪЛ И ГЛУХ. КАКВО СЕ СЛУЧВА С ДУХОВНОТО, С КРАСОТАТА НА ДУШАТА В ТОЗИ СОЦИАЛЕН СВЯТ? ПРОЧЕТЕТЕ ПОСЛЕДНОТО ЧЕТИРИСТИШИЕ НА ПОСЛЕДНАТА ЧАСТ ОТ ЦИКЪЛА И СВЕРЕТЕ ОТГОВОРА СИ. А ЛУНАТА? ЗА НЕЯ ПОДСКАЗВАМ В ТРАДИЦИЯТА НА РОМАНТИЗМА И СИМВОЛИЗМА ТЯ Е СИМВОЛ НА ДУШАТА. ЕДВА СЕ ВИЖДА ТУК ПРЕЗ ГЪСТИТЕ БЕЗПЛЪТНИ МРЕЖИ НА МЪГЛАТА, ТЪНКА, СКРЪБНА БЕЗСИЛНА ДА ПРОМЕНИ НЕЩАТА И СТРАДАЩА. 10
2-РА ЧАСТ ЗАД. 5 КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЪГЛАТА? КАКЪВ ЕФЕКТ СЕ ПОСТИГА С ОЛИЦЕТВОРЕНИЕТО СМЪЛЧАНИТЕ ХИЖИ? КАКВО СЕ ВИЖДА В МЪТНИТЕ ИМ СТЪКЛА? /СПОМНЕТЕ СИ КЪЩАТА Е И СИМВОЛ НА ЧОВЕКА/ ОТКРИЙТЕ ДЕТАЙЛИ, ЗНАЦИ ЗА БЕДНОСТТА И ЛИПСАТА НА УЮТ В ДОМА. КАК Е ОБЯСНЕНА ТИПИЧНАТА ПАК - ВЕЧЕРНА ДРАМА В ТОЗИ ДОМ, РАЗСЪЖДАВАЙТЕ ВЪРХУ ЕПИТЕТА БЕЗХЛЕБЕН. ЗАДАЧИ ЗА ДОМ. РАБОТА: 1.ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЦИКЪЛА ДОКРАЙ И ПОМИСЛЕТЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС: ЗАЩО СМИРНЕНСКИ ТОЛКОВА ЧЕСТО АКЦЕНТУВА НА СТАРЦИТЕ И ДЕЦАТА, КОГАТО ПРЕДСТАВЯ ЖЕРТВИТЕ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ? КАКВО ПОСТИГА? 2.ВЕЧЕ ГОВОРИХМЕ ЗА 3 ЧАСТ. ПРОДЪЛЖЕТЕ СЪПОСТАВЕТЕ КОЛОРИТА Й С ТОЗИ НА ПРЕДХОДНИТЕ 2 ЧАСТИ КАКВИ СА ЦВЕТОВЕТЕ? КАК ПРИЕМАТЕ ЖЪЛТОТО В 1 ЧАСТ НАПРИМЕР? ТО МОЖЕ ДА ИЗРАЗЯВА МНОГО НЕЩА КАТО СИМВОЛ. ЗИМНИ ВЕЧЕРИ, УРОК 2 ПРОДЪЛЖАВАМЕ РАБОТАТА СИ ПО ЦИКЪЛА ДА НАБЛЮДАВАМЕ 4 ЧАСТ 1. КАКВО СЕ СЛУЧВА С ОБРАЗА НА МЪГЛАТА ТУК? ПОДЧЕРТАЙТЕ И ПОМИСЛЕТЕ. ПРИЛИЧА ЛИ ТОЗИ СВЯТ НА АДОВ, ОТКРИВАТЕ ЛИ В ЛЕКСИКАТА НА ТЕКСТА ТЕМАТА ЗА АДА? А ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ, ЧЕ СЕ ПРЕДСТАВЯТ СИЛУЕТИ, СЕНКИ КАКВО ВНУШАВА ТЕКСТЪТ: Мяркат се незнайни силуети, идат странни странни гинат пак 2. ТАЗИ ЧАСТ Е КУЛМИНАЦИЯ НА ЦИКЪЛА, ЗАЩОТО В НЕЯ КУЛМИНИРА ОБРАЗЪТ НА ГРАДА ГРОБНИЦА, ЗАЩОТО ОБРАЗЪТ НА ЧОВЕКА ЖЕРТВА СЕ РАЗВИВА В ГРАДАЦИЯ, ЗАЩОТО ЛИРИЧЕСКИЯТ ГОВОРИТЕЛ ТУК ИЗРАЗЯВА ПРЯКО СЪЧУВСТВИЕТО СИ КЪМ СТРАДАЩИТЕ. ОТКРИЙТЕ ТЕЗИ ДУМИ И ГИ КОМЕНТИРАЙТЕ. 5 ЧАСТ ТУК СЕ ПОЯВЯВА СВЕТЛИНА, НО ТЯ СЕ ОКАЗВА СВЕТЛИНАТА НА СВЕЩИТЕ, ЗАПАЛЕНИ ЗА ПОКОЙНИЦАТА. В ТАЗИ ЧАСТ ТЕМАТА ЗА СМЪРТТА СЕ МАТЕРИАЛИЗИРА МЪРТВЕЦ И ОПЛАКВАЩИТЕ ГО БЛИЗКИ. 1. ВАЖЕН ЛИ Е ЕПИТЕТЪТ В ИЗРАЗА МОМИНСКО ЛИЦЕ? 2. А ДЕТАЙЛЪТ КАШЛИЦАТА ГЛУХА? 3. КАКВО ИЗРАЗЯВА АЛЕГОРИЯТА ЗА ЛЕДЕНИТЕ ЦВЕТЯ ПО СТЪКЛОТО НА ПРОЗОРЕЦА? 11
6 ЧАСТ 1. ИМА ЛИ КОНТРАСТ МЕЖДУ ПРЕДСТАВАТА НИ ЗА ДЕТСТВОТО КАТО ЩАСТЛИВО ВРЕМЕ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ И ОБРАЗА НА ДВЕТЕ ДЕЦА ТУК? КАК МОЖЕТЕ ДА ГО ДОКАЖЕТЕ ЧРЕЗ ТЕКСТА? 2. КАКВО ВНУШЕНИЕ СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ ОБРАЗА НА СНЕГА? ДОМАШНА РАБОТА: НАУЧЕТЕ ДОБРЕ УРОКА СИ. ПРОЧЕТЕТЕ СТ. НА СМИРНЕНСКИ Старият музикант Цветарка. ПОМИСЛЕТЕ ЗА ПРИЛИКИТЕ СЪС Зимни вечери. ПРОЧЕТЕТЕ СТ. Пролетарий. С КАКВО Е РАЗЛИЧЕН ТОЗИ ГЕРОЙ ОТ ГЕРОИТЕ ЖЕРТВИ В Зимни вечери. 12