ЧУДЕСА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ НА СВЕТА ОТ ШЕДЬОВРИТЕ НА ХОРАТА ДО ИЗУМИТЕЛНИТЕ ИЗНЕНАДИ НА ПРИРОДАТА
СЪДЪРЖАНИЕ 6 Въведение 8 ЧУДЕСА, СЪЗДАДЕНИ ОТ ХОРАТА 10 Творческият импулс на човечеството 12 Стоунхендж 20 Пирамидите в Гиза 28 Долината на царете 36 Петра 44 Акрополът 52 Теракотената армия 60 Колизеят 68 Теотиуакан 76 Рисунките в Наска 84 Чичен Ица 92 Статуите Моаи 100 Ангкор Ват 108 Мачу Пикчу 116 Забраненият град 124 Базиликата Св. Петър 132 Тадж Махалl 140 Емпайър Стейт Билдинг 148 Операта в Сидни 156 ЧУДЕСА НА ПРИРОДАТА 158 Раят в най-чистия му вид 160 Антарктика 168 Галапагоските острови 176 Амазония 184 Водопадите Игуасу 192 Сахара 200 Националният парк Вирунга 208 Килиманджаро 216 Анджаджави 224 Хималаите 232 Ниагарският водопад 240 Гранд Каньон 248 Тонгариро
СТОУНХЕНДЖ
14 НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТА Обединено кралство ЕВРОПА Стоунхендж Ореол на загадъчност обвива построяването и предназначението на този мегалитен комплекс, намиращ се на 120 км западно от Лондон. Тайната на камъните От векове се обсъждат различни теории, обясняващи кръговете от менхири в Стоунхендж. Но тази загадка и очарованието, което събужда, надминават границите на времето и завладяват въображението и до днес. Всяка конструкция с произход, заровен дълбоко в непозната за нас история, е покана за изследване на загадъчното. На около 120 км западно от Лондон в равнините край Солсбъри, върху открит насип с диаметър почти 100 м, се извисява една такава конструкция: Стоунхендж. Този мегалитен монумент, който е построен преди повече от две хилядолетия преди новата ера и е почти на 5000 години, отваря прозорец в човешкото въображение. Успоредно с научните изследвания са се зародили и някои идеи и фантазии, а има също така опити да се разгадае как и защо една неолитна цивилизация, за която не знаем практически нищо, е побила огромните камъни, тежащи до 25 т и следващи хода на Слънцето и Луната. Мерлин, друиди и вкаменени великани През първата половина на ХІІ в. произведенията на уелския свещеник Галфрид Монмутски огласили една популярна легенда: камъните в Стоунхендж били вкаменени великани, а кръговете, образувани от тях, били известни като Танца на великаните. Свещеникът, силно влюбен в легендата за крал Ар- тур, написал Пророчеството на Мерлин и Животът на Мерлин между 1135 и 1154 г. Той приписал появата на менхирите на магьосника, който ги донесъл от Ирландия с помощта на група рицари от Бретан. Авторът даже казал, че камъните са издигнати като паметник на Утер Пендрагон, бащата на крал Артур. Това е първото писмено сведение за Стоунхендж. Днес е известно, че техниката за теглене, използвана от примитивните цивилизации преди бронзовата епоха, била интелигентен и ефикасен начин за построяване на подобни конструкции, като се абстрахираме от схващането, че в основата на съществуването им стоят магически представи. Но през по-голямата част от Средновековието се популяризирала легендата, че монументът е създаден от друиди жреци на келтските племена като храм, предназначен за ритуали и призоваване на боговете на природата. Това убеждение било още по-силно затвърдено през ХVІІ в., когато британският историк и писател Джон Обри изложил своя теория, свързваща произхода на Стоунхендж с тази група езически жреци. В началото на ХVІІІ в. него-
Стоунхендж 15 Кръгове Комплексът Стоунхендж е изграден от четири концентрични кръга менхири и трилитони с различни размери. вият възглед бил подкрепен от английския лекар и археолог Уилям Стъкли, фанатично вярващ в друидите и повлиян от положението си на франкмасон. Убежденията на Стъкли имали последици. Древният орден на друидите (франкмасонска група в Лондон, основана през 1833 г.) събирал своите членове на Стоунхендж всяко лято по време на слънцестоенето, вероятно за да провежда друидски ритуали. Това траяло до 1985 г., когато британското правителство прокарва закон за защита и съхранение на монумента, с който забранява осъществяването на подобни актове. Но през ХVІІ в. били предложени и други версии за обяснение на тази загадка. Римокатолическата и англиканската църква разглеждали мегалитните конструкции с подозрение, твърдейки, че са храмове за подхранване на вещерство и сатанински култове. В резултат фермери от съседните села из- ползвали камъни от Стоунхендж като строителен материал за къщи, а разпространеното мнение било, че така допринасят за унищожаването на прокълнатия градеж. Теорията на престижния архитект Иниго Джоунс се оказала не толкова разрушителна. През 1620 г. по заповед на Джеймс І, крал на Англия и крал на Шотландия под името Джеймс VІ, той изследвал кръглата формация с екип от експерти и стигнал до заключението, че тя е римски храм, посветен на бог Целус (еквивалент на гръцкия бог Уран), построен през 79 г. пр.н.е. Изследването на сър Норман Локиър в началото на ХХ в. свързва тайнствените построения с астрономически наблюдения и ги обяснява като място, където древните цивилизации изповядвали култа си към Слънцето и Луната. Първите му изчисления датират завършването на комплекса около 1800 г. пр.н.е. и така отхвърлят теорията, че е издигнат от келтските друиди, населявали Южна Англия след 300 г. пр.н.е. Това опровергава и теорията на Джоунс за римски храм, тъй като римляните стигат до Британските острови едва около 55 г. пр.н.е., водени от Юлий Цезар.
16 НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТА 1 2 3
Стоунхендж 17 1. Ров Монументът е обграден от кръгъл ров с диаметър 104 м. 2. Останките От десетките монолити само малка част са останали изправени. Но все пак те дават представа как е изглеждал комплексът в действителност. 3. Големина Най-големите монолити тежат по 25 т. 4 4. Трилитони Вътрешният кръг е съставен от трилитони: два менхира, покрити с трети хоризонтален плосък камък. Напредъкът в археологията и технологиите през последния век спомагат за по-нататъшното изясняване на познанията ни за това място. Например вече е ясно, че Стоунхендж е строен на три етапа. Първият започва около 3100 г. пр.н.е. и включва изкопаването на 56 дупки, намиращи се около комплекса, известни като дупки на Обри, както и поставянето на камъните, наречени четирите сезона. Вторият етап започва хиляда години по-късно, когато в полукръг са разположени 80 блока едрозърнест базалт. Този вид камък се открива в хълмовете Пресли Хилс, в югозападен Уелс, на 320 км от Стоунхендж. Смята се, че блоковете били транспортирани със салове от уелския бряг до Бристол, а после нагоре по течението на р. Ейвън. След това вероятно са превозени по суша върху ролери от дървесни трупи. Други силикатни камъни били пренесени от Малбъро Хилс, на около 30 км северно от монумента. Третият етап започва около 1500 г. пр.н.е., когато са поставени трилитоните и олтарният камък. Счита се, че мястото е изоставено 400 години по-късно. Дали е било култов комплекс или астрономическа обсерватория? Това си остава загадка.
18 НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТА Съвършен кръг Стоунхендж е строен на няколко етапа, но се смята, че е добил завършен вид около 1500 г. пр.н.е. Трегер Хоризонталните плочи тежат по 7 т. Предполага се, че са повдигнати с помощта на кули от дървесни дънери. Слънцето По време на лятното слънцестоене Слънцето пресича оста на конструкцията. Поради тази причина се смята, че строителите на комплекса са имали познания по астрономия. Втори кръг Изграден е от базалтови блокове, по-малки от тези във външния кръг. СТРУКТУРАТА Стоунхендж е съставен от концентрични кръгове от мегалити с височина до 5 м. Съвършено подреденият върху земята комплекс служи за изчисляване на хода на Слънцето и Луната и предсказване на слънцестоенето и затъмненията. ЮГ 9 8 7 Лятно слънцестоене 13 14 15 16 17 18 12 19 11 20 10 5 4 3 2 27 28 1 30 29 29,6 м 25 23 Лунно слънцестоене Зимно слънцестоене СЕВЕР
Стоунхендж 19 Олтарът В центъра на кръга може да се види плоча от слюдест пясъчник. Четвърти кръг Представлява кромлех структура с формата на подкова, състояща се от 19 менхира с височина 3 метра. Първи кръг Диаметърът му е 30 м и се е състоял от 30 монолитни скални блока, тежащи по 25 т, обединени от непрекъснат трегер. Днес са останали само седем покрити части. Трети кръг Структура от пет трилитона, подредени във формата на подкова. Всеки един е образуван от два менхира, покрити с трегер с дължина 4,4 м.
ПИРАМИДИТЕ В ГИЗА
22 НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТА Гиза Некрополът в Гиза, където се намират трите пирамиди, отстои на около 20 км от Кайро, египетската столица. АФРИКА Египет Поклон пред една минала епоха Пирамидите на Хеопс, Хефрен и Микерин в древния египетски некропол в Гиза, заедно със сфинкса, образуват част от един от най-грандиозните погребални комплекси в света. Трите пирамиди в Гиза са най-старото от Седемте чудеса на древния свят и единственото оцеляло до днес. Те са построени преди повече от 4600 години, но самите им размери и техническата находчивост, която била нужна за издигането им, продължават да ни изненадват. На снимка изглежда така, сякаш са разположени дълбоко в голата пустиня. Всъщност се намират в метрополисния регион на Кайро, само на около 10 км от градския център и много близо до мястото, където някога бил Мемфис, столицата на Древен Египет. Хоризонтът на Хеопс (най-голямата пирамида), Хефрен е велик и Микерин е божествен това гласели имената на тези монументи, когато ги превели на древногръцки. Любопитен факт е, че думата пирамида не се появява нито веднъж, понеже за нея не съществувал йероглиф. Построени били през втората половина на третото хилядолетие преди новата ера по заповед на трима царе от четвъртата династия на Древен Египет: Хеопс, Хефрен и Микерин. Някога платото Гиза е обхващало част от голяма територия, 40 км по долното поречие на Нил, където някога южно от Мемфис се намирали гъстонаселени градове. Върху тази ивица земя от север на юг се простирали три големи гробища: Гиза, Сакара и Дашур. Във всяко от тях имало огромни монументи и по-малки гробници. Въпреки значителното количество информация, натрупана за Древен Египет, разкопани са едва малко повече от 20% от тези археологически комплекси и други по-малки гробища в района, като Абусир, Абу Гораб и Завиет ел-ариан. Останалите продължават да крият огромно знание за древната цивилизация. Сакара е най-старият некропол, създаден около 2700 г. пр.н.е. от Имхотеп, считан за баща на погребалната архитектура и обожаван като полубог. Обаче най-зрелищният комплекс е Гиза: именно тук могат да се видят най-впечатляващите паметници. Голямата пирамида, привличаща най-много внимание, първоначално била с размери повече от 230 м широчина и почти 147 м височина. Но поради ерозията през вековете височината ѝ е намаляла до 137 м. Според изчисленията, когато строителството ѝ било завършено около 2570 г. пр.н.е., пирамидата трябва да е тежала близо 6 млн. тона. За изграждането ѝ били използвани около 3,2 млн.
Пирамидите в Гиза 23 Подреждане В някои теории се обсъжда фактът, че трите пирамиди са подредени като планетите Сатурн, Венера и Меркурий или Пояса на Орион. каменни блока число, което впечатлило Наполеон Бонапарт по време на завладяването на Египет в началото на ХІХ в. Според френския император варовиковите скали, използвани за построяването на Голямата пирамида, биха били достатъчни за издигане на висока 3 м стена по целия периметър на Франция. Уникалността на конструкцията се крие във факта, че две от трите погребални камери са разположени във вътрешността на пирамидата, а третата е под нивото на земната повърхност, свързана със сложна мрежа от тесни тунели, чиято цел остава неизяснена. Една от по-високите камери трябвало да бъде за Хеопс, макар че обикновено в повечето монументални гробници погребалните камери били под земята. Според гръцкия историк Херо- дот за построяването на пирамидата били нужни 100 000 души и над тридесет години. Всъщност първите десет години отишли за изграждане на работната площадка, а самото строителство се извършвало през трите месеца, когато нивото на Нил било най-високо и работниците не можели да работят на полето. Хилядолетно величие Пирамидата, посветена на фараон Хефрен (2558 2532 г. пр.н.е.) е втора по големина, макар че изглежда малко по-висока, тъй като е разположена върху земно възвишение; тя е с 1 м по-ниска от тази на Хеопс. Широчината ѝ също е по-малка основата има дължина около 215 м. Третата пирамида, тази на Микерин (2514 2486 г. пр.н.е.), дори не задържа вниманието в сравнение с останалите, въпреки че е широка 108 м и висока около 66 м. Около комплекса с трите пирамиди има стотици мастаби гробници, построени покрай улици, а и частни погребални камери на малко разстояние от каменоломните, заобикалящи комплекса. Обаче
24 НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТА 1 2 3 1. Сфинксът Образът на Големия сфинкс стои пред пирамидите в Гиза. 2. Ерозирал камък Почти нищо вече не свидетелства за оригиналната гладка повърхност на варовика. 3. Голямата галерия Този коридор в пирамидата на Хеопс се издига до височина 47 м, където е погребалната камера. 4. Еспланада Снимка от въздуха на еспланадата в Гиза с трите пирамиди. 5 конструкциите, привличащи най-голямо внимание, са пирамидите и Сфинксът огромна статуя с тяло на лъв и (както се предполага) главата на Хефрен, която стои пред входа на пирамидата на този велик фараон. Сфинксът е изваян от огромна скала, дълга 57 м и висока 20 м. Днес статуята е едноцветна поради ерозията, но през първите векове след създаването ѝ нейната външност била оцветена: главата и тялото били червени, а забрадката немес, покриваща главата, била украсена със сини и жълти ленти. Жителите на Гиза го наричали Абу ел-хол (Баща на ужаса) заради пронизващия му поглед. С времето този паметник е увреден не са се запазили нито носът му (целият натрошен в резултат на военен конфликт), нито изкуствената му брада, която е отлепена и днес може да се види в Британския музей. Неотдавна част от дясното му рамо също е паднала. 5. Релефи Снимка в близък план на един от релефите в комплекса Гиза.