Нашата идея за представяне на клип Представянето на нашата идея ще бъде под формата на видеоклип, който наподобява новинарска емисия. В нея ще разгледаме статистически факти за младежта в Европа и в нашата страна. Данните, които използваме са от Евростат, представени по интересен и оригинален начин. Ще включим и визуални ефекти при илюстрирането на показателите. Отборът ни разполага с камера Canon EOS 200D, с която ще заснемем видеоклипа. Обработката ще се направи с помощта на софтуера Filmora9. Проблеми на младите хора в Европа и България България е страна с население от 7 000 039 души към 31 декември 2018 г.. Младежите на възраст над 15 до 29 години са 1 042 915. Те представляват 14,9% от общото население на страната ни. Този процент е най-нисък от всички държави в ЕС. Словения е другата държава със също толкова нисък относителен дял на населението от тази възрастова група 14,9%. От всички страни членки на ЕС, найвисок процент младежи на възраст 15-29 г. има в Албания 23,8%, а средния относителен дял, който заемат младите хора в съюза е 16,9% от цялото население. Многобройни проучвания стигат до заключението, че броя на младите хора в ЕС, вероятно ще намалее през следващите десетилетия, в резултат на продължителния период на относително ниски равнища на плодовитост, въпреки че това зависи, до известна степен и от миграционните модели. Непрекъснато намаляващият относителен дял на децата и младите хора в общото население на ЕС, може да доведе до недостиг на работна сила на пазара на труда в определени страни и в конкретни професии. 1. Заетост и безработица сред младите хора. Статистическите данни за заетостта и безработицата сред младежта през 2018 г. показват: Заетостта на младежите в България е 40,8%, докато в Европейския съюз е 47,7%. Исландия, е с най-висок процент младежка заетост - 79,2%, а страната, подреждаща се на последно място е Гърция - 30%. Младежката безработица в България е 8,3%, а в Европейския съюз - 12,8%. Страната с най-висок относителен дял на безработни младежи е Северна Македония - 37%, а с най-нисък процент е Чехия 4,4%. Младите хора притежават умения, креативност и динамичност. По-доброто използване на тези качества би могло да помогне на европейската икономика да расте и да стане по-конкурентоспособна. Въпреки това, нивото на безработица сред младите хора, непрекъснато нараства, и се превръща в проблем за прогресивното развитие на ЕС. Коефициентът на безработица сред младежите разкрива действителното състояние на младите хора на пазара на труда. За България този коефициетн е 9,1% за хора на възраст от 15 до 24 години. ЕС предлага няколко
начина за справянето с безработицата. Гаранцията за младежта е ангажимент, който държавите в ЕС са поели, за да осигурят на всеки човек на възраст под 25 години работа, продължаване на обучението, осъществяване на практика или на стаж. Това трябва да се случи в рамките на 4 месеца от момента, в който той става безработен или приключва образованието си. Европейският корпус за солидарност финансира доброволчески проекти, стажове и работни места за млади хора, полагащи грижи за общности и хора в Европа. Друг проект е платформата Твоята първа EURES работа, която помага на хора на възраст между 18 и 35 години да си намерят работа или стаж в друга страна от ЕС. 2. Степен на материални лишения и дял на младите хора, изложени на риск от бедност или социално изключване. Динамичното развитие на съвременните трудови пазари повишава необходимостта от ранната интеграция на младите кадри. Тяхното включване на пазара на труда може да се разглежда като водеща предпоставка за успешното намаляване в перспектива на дела на лицата, живеещи в риск от бедност, материални лишения или в силна зависимост от системите за социално подпомагане. В средносрочен план намаляването на безработицата и повишаването на заетостта сред младите хора се разглежда като основен фактор за постигането на целите, заложени в стратегията Европа 2020. За тази цел е необходимо да се изследват показателите, които разкриват степента на материалните лишения и относителния дял на младите хора, изложени на риск от бедност или социално изключване в България, за да се работи към подобряването на тези проблемни сфери. По показателя тежка степен на материални лишения сред младите хора през 2018 г., България заема средни позиции - 19,6% от младежите у нас, са в тази категория. Страната с най-добър показател е Люксембург само 1,8% от младите хора имат висока степен на материални лишения, а на последно място е Северна Македония 31,7%. Средно за Европейския съюз процента е 6,8%. Младите хора, изложени на риск от бедност или социално изключване за България през 2018 г. са 32,7%, което в сравнение с Европейския съюз 26,3% е повисок процент. Чехия е страната на първо място с най-добър показател - 11,6%, докато Северна Македония се нарежда на последно място - 44,4%. Мерките, които България може да предприеме за подобряването на тези показатели и за преодоляването на социалното неравенство са: -Увеличаването на социалните разходи за обществени услуги като: образование, здравеопазване и социална защита биха имали позитивен ефект върху намаляването на неравенството. Проучване на 13 развиващи се страни в ЕС установи, че 69% от намаляването на неравенството се дължи на инвестициите в обществените услуги;
-Прогресивното данъчно облагане, при което корпорациите и най-богатите лица се облагат повече, за да преразпределят ресурсите в обществото и да осигурят финансирането на обществените услуги, ще помогне това неравенството да намалее; -Увеличаването на заплатите на обикновените работници и по-големите трудови права, особено за жените, са от ключово значение за намаляване на неравенството. 3. Преждевременно напускане на образование и обучение. Смята се, че висококачественото ранно образование и грижата за децата, не само подобряват здравето им, но и насърчават тяхното развитие и усвоявянето на нови познания. Всъщност доброто предучилищно образование, съчетано с придобиването на висока степен на квалификация в училище, се считат за ключови аспекти в това отношение. Измерването на равнището на грижите, които се полагат за децата и образованието е трудно, тъй като няма единен показател, който да отразява адекватно качеството на образователната среда и взаимодействието между учители и ученици. С оглед на това може да се използват различни показатели, които да помогнат за формирането на становище за по-доброто развитие на образователната дейност. Процентът на преждевременно напускащите образование и обучение в България през 2019 г. е 13,2%, а в Европейския съюз 10,2%, което показва че по отношение на този показател страната ни ще трябва да намери пътища за преодоляването на тази негативна тенденция. Това може да се осъществи чрез въвеждането на иновативни методи на обучение, използването на дистанционни и дуални форми на образование, поставянето на креативното мислене сред учениците като приоритет и насърчаване на творческата им дейност. Хърватия е страната, която е с най-нисък процент преждевременно напускащи образование и обучение - 3,1%, докато Турция е с най-висок процент 29,4%. 4. Родени деца от майки под 20 г. По данни на Евростат страната ни е рекордьор по родени деца от млади майки в ЕС. Най- висок дял раждания на първо дете, от майки под 20 години е регистриран у нас през 2017 г. - 12,5% от всички раждания за годината. По този показател след нас остават: Румъния -12,1%, Унгария -8,5% и Словакия -8,1%. Най-малко жени под 20 г. са станали за първи път майки в Дания-1%, Италия и Словения-1,1% и Холандия 1,2%. 5. Честота на използване на интернет от младите хора. Според честота на използване на интернет от младите хора през 2019 г, България е на едно от последните места измежду другите страни в ЕС - 87%. Турция е страната заемаща последното място - 85%, а средно за ЕС процентът е 94%. По този показател Великобритания и Исландия са първенци - 99% от младежите използват интернет.
Изследване показва, че почти всички от анкетираните млади хора в ЕС посочват, че използват интернет за влизане в социални мрежи (Facebook, Instagram, Twitter и др.) - 95%. Друга причина е поддържането на връзка с приятели и роднини чрез приложения като: Messenger, Viber, WhatsApp и др.-78,3%, следвано от слушане/ сваляне на музика - 60%. Половината от респондентите посочват, че използват интернет за четене на новини и информационни сайтове. Най-малък е делът на посочилите, че ползват интернет за онлайн игри. Данните показват, че общуването на младите хора, чрез социалните мрежи сериозно доминира над останалите форми за прекарване на свободното време. Общуването чрез социалните мрежи става много по-популярно от общуването по телефона. Чрез социалните мрежи и приложенията за обмен на снимки и съобщения, младите хора могат да се приобщят към преживяването, независимо от разстоянието и времето - те са микс, който останалите форми на общуване не могат да дадат. 6. Удовлетвореност от живота. По този показател, хората на възраст от 16 до 24 години през 2018 г. в България се нареждат на последно място с 6,3 точки от скалата от 1 до 10. Това е доста обезпокояваща статистика за нашата страна, на която държавата ни трябва да обърне по-голямо внимание. За ЕС тази оценка е 7,8 точки, а страната заемаща първо място е Австрия с 8,4 точки. Резултатите от това изследване са в следствие от всички други, разгледани от нас показатели като: големия процент безработица, ниската заетост, високата степен на материални лишения и големият риск от бедност сред младите хора, с които нашата държава не се гордее. Но това прави ли нацията ни нещастна? Не! Ние успяваме да бъдем щастливи, въпреки, че имаме много негативни емоции, стрес и ниска удовлетвореност от живота. Това е, което отличава щастието от удовлетвореността от живота, която пряко се определя от факторите, които ни заобикалят и предметите, с които разполагаме. Младите хора в България, свързват думата щастие основно със здравето, добрите взаимоотношения в семейството, любовта, пътуването, слънцето, приятните усещания. Това ни кара да осъзнаем колко малка е стойността на материалните неща и ни показва какви са истинските ценности в живота. В Стратегията на ЕС за бъдещото развитие на младежта за периода 2019-2027г. се отчита, че младите хора са архитекти на собствения си живот. Те допринасят за положителната и позитивна промяна в обществото и амбициите на ЕС, са насочени към усъвършенстване на политиката за развитието на младежта, което може да допринесе за създаването на пространство, в което младите хора да се възползват от предоставените им възможности и да бъдат съпричастни с европейските ценности. Именно заради това, Европейският съюз следва да подкрепя личностното развитие и израстването на младите хора, да ги насърчава да бъдат самостоятелни, да изгражда тяхната устойчивост и да им дава необходимите ресурси
за участие в обществото, като по този начин допринася за изкореняване на бедността сред младите хора и всички форми на дискриминация, както и да подпомага социалното им приобщаване.