БЪДЕЩЕ НА СВИНЕВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ПАЗАРНО ПРОУЧВАНЕ Интелигентни решения за агробизнеса
Проучването е изготвено с подкрепата на Всички мнения и твърдения, изразени в публикацията, са на автора и не представляват непременно гледните точки на спонсорите на проучването, на някой от техните директори, служители или агенти. 2
1000 MT 1000 t USD/t 160000 140000 120000 100000 80000 60000 40000 20000 Контекст и цели на проучването Глобалната несигурност, породена от разпространението на АЧС и SARS Cov-2 епидемията поставя много въпроси пред бъдещето на свиневъдния бранш. Очакванията са глобалното производство да се възстанови най-късно до 2024 г. Цените в ЕС се сриват под натиска на излишъците след затварянето на китайския пазар за германско месо. Търсенето спада заради SARS Cov-2 ограниченията, а цените на фуражите през 2020-2021 г. се очертава да бъдат най-високите от 2012 г. насам. 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Baseline supply (1000t) Baseline Market price (USD/ton) Методология: анализ на вторични данни от официални източници; интервюта ASF impact on pig market ASF scenario supply (1000t) ASF scenario Market price (USD/ton) 1775 1725 1675 1625 1575 1525 1475 1425 1375 1325 Цели: - Да се проследи динамиката в българското свиневъдство и по веригата на доставки. - Да се определи ефекта от АЧС върху производството и пазара. - Да се оцени ролята на държавното подпомагане. за развитието на сектора. - Да се даде база за сравнение с водещи страни вносителки на месо в България. - Да се оценят силните и слаби страни на сектора, възможностите и предизвикателствата. - Да се дадат конкретни предложения за управление на настоящата ситуация. 3
ОСНОВНИ ИЗВОДИ Индустриалното отглеждане на свине се възражда от 2012 г. насам след срива, който последва раздържавяването на стопанствата и присъединяването към ЕС. Възстановяването на индустриалното производство беше придружено със засилени тепмове на концентрация и вертикална интеграция, като в същото време производството тип «заден двор» почти изчезна. Бизнесът и държавните институции бяха до голяма степен неподготвени за разпространението на АЧС, която унищожи 25% от популацията на свине само за една година. Възстановяването на сектора зависи от увеличаване на инвестициите в биосигурност, запазване на държавните помощи и ясна пътна карта за обявяване страната чиста от АЧС. Планът за контрол и предотвратяване разпространението на АЧС от 2020 г следва да бъде ревизиран в тази посока. Производственият капацитет може да се възстанови до 2022 г., но подобренията в някои ключови производствени показатели ще са задължителни за повишаване на конкурентоспособността. Вътрешният пазар остава силен въпреки SASR Cov-2 пандемията. Свинското месо остава любимо като заема 43% от месната диета на населението. Въпреки това продължително затваряне на ХоРеКа е крайно нежелателно. Вертикалната интеграция позволява на играчите да увеличат маржовете, но затрудняват определянето на рентабилността на всяка стъпка от производствената верига. Постигането на продоволствена независимост на страната по отношение на свинското месо теоретично би изисквало осигуряването на 1 млрд. лева за инвестиции (собствен капитал, европейско съфинансиране и заеми) до 2030 г. 4
1. Пазар и производство на свинско в България СЪДЪРЖАНИЕ Пазар търсене, потребление на глава и степен на задоволяване; Внос структура на вноса по вид и произход; Ценово сравнение между България и основни вносителки; 2. Икономически последствия от АЧС Брой случаи, ликвидирани животни, засегнати ферми; Ефект върху производството на месо и пазарния дял на месните производители; 3. Структура на производството Структура и динамика, индустриално и производство тип заден двор ; Топ 10 производители и производителност в сектора; Чужди инвестиции; Роля на държавната подкрепа; SWOT анализ; 4. Заключение и препоръки 5
1. Пазар и производство на свинско 6
Резюме Вътрешният пазар на свинско месо нараства средногодишно с 2,6% през последните десет години; Свинското месо е най-популярното месо сред българите с 43% дял, като се вземат предвид и преработените меса; Консумацията на прясно свинско месо, кайма и обработено месо от домакинствата нараства; Задоволяването на вътрешния пазар със собствена продукция бавно се подобрява, но остава сравнително ниско - 37%; Цените на свинското месо в България са сред най-високите в ЕС и през сезона могат да надхвърлят с 40% цените на вносител; България внася 120 хил. тона месо от свине на стойност 269 млн. евро; Основни страни вносителки са Испания, Германия, Франция, Унгария и Белгия. Холандия е на шесто място. 7
Източник: Агростатистика, МЗХГ Пазар на свинско месо в България Баланс в хил. тонове кланично тегло Cagr. 2,6% 21% ръст в пазарния обем за 10 години; 184 182 198 202 196 205 212 221 223 207 14% ръст в потреблението на домакинствата 163 51% ръст в ХоРеКа *данните за 2020 са експертна оценка и представляват 8% спад на годишна база 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020e 8
Източник: НСИ, собствени изчисления Търсенето на домакинствата по видове месо и месни продукти Потребление на домакинствата (кг/домакинство) агнешко, ярешко; 4% Консумация на месо по видове, 2019 г. друго; 8% 19 19 19 20 15 16 20 19 18 18 19 19 18 18 17 21 21 21 18 17 16 16 16 17 23 22 16 16 16 16 говеждо, телешко; 12% свинско; 43% птиче; 34% 6 5 6 2 2 2 6 6 6 6 6 6 6 3 3 3 3 3 3 3 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 свинско мляно малотрайни колбаси трайни колбаси обработено 9 месо
Източник: FAO, МЗХГ, собствени изчисления Производство на месо и степен на задоволяване на вътрешното търсене със собствено производство Производство (тонове) и % самозадоволяване Индустриалното производство бързо се възстановява. Средногодишния темп на нарастване е 8% за последните десет години. Делът на собственото производство в потреблението е 37% към 2019 г. 250 000 индустриално заден двор степен на самозадоволяване 1775 3356 4449 3842 80541 79833 64% 6859 68793 71319 19206 12852 62401 22925 24811 53699 54589 49581 37500 32067 4834845% 38% 40% 37% 38500 38404 33% 35% 36% 36% 37% 37% 2000 2005-06 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 10
Източник: ITC, НСИ Внос на свинско в България 3% средногодишен ръст на вноса Износът е незначителен и е предимно за Гърция Вносът не е нараснал през първото деветмесечие на 2020 г. Топ5 вносители КН0203, 2019 95 Внос и износ КН0203 Свинско месо, прясно, охладено или замразено ( 000 тонове) 102 95 92 Внос 107 110 Износ 107 111 122 120 119 Белгия; 6% Унгария; 9% Други; 14% Франция; 13% Германия; 13% Испания; 39% 2 5 3 2 2 2 3 4 6 6 3 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 11 2020e
Източник: ITC Структура на вноса 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 Свежо или охладено ( 000 тонове) 42 44 43 39 56 50 48 51 59 53 Цели или половин трупове 13 10 12 12 16 6 3 5 5 6 Бутове, плешки и разфасовки с кост 13 16 17 15 19 19 15 19 20 17 Меса от свине 16 18 14 12 21 25 30 27 34 31 Замразено ( 000 тонове) 53 58 53 53 51 60 58 60 62 66 Цели или половин трупове 1 3 1 0 0 1 0 0 0 0 Бутове, плешки и разфасовки с кост 6 5 7 7 7 8 4 6 7 8 Меса от свине 46 51 44 45 44 51 54 53 55 58 Три категории нарастват значително и имат съществен дял във вноса: Свежи меса от свине (+50%); Замразено свинско (+30%); Свежи бутове, плешки и разфасовки с кост (+30%); Дял във вноса, 2019 Други; 12% Свежи бутове, плешки и разфасовки; 14% Замразено месо; 48% Свежо месо; 26% 12
* Данните са до трето тримесечие Източник: НСИ Внос на живи животни Внос на расови животни за разплод 5678 5276 Внос на живи животни до 50 кг 112570 385 328 547 610 706 1117 109 1508 2100 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020* Основният вносител на расови свине за разплод е Дания с 80-95% от животните през различните години. Германия увеличава пазарния си дял от 2019 г., докато Обединеното кралство и Хърватия също предоставят някои по-малки количества през 2020 г. 14231 28722 25331 32552 21512 21334 25952 21530 25199 13 26015 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020* Вносът на свине за угояване не е добре развит. Основен вносител на прасенца са Холандия с 6-16 хил. глави през различни години, следвани от Германия и Белгия.
1.1.2010 1.5.2010 1.9.2010 1.1.2011 1.5.2011 1.9.2011 1.1.2012 1.5.2012 1.9.2012 1.1.2013 1.5.2013 1.9.2013 1.1.2014 1.5.2014 1.9.2014 1.1.2015 1.5.2015 1.9.2015 1.1.2016 1.5.2016 1.9.2016 1.1.2017 1.5.2017 1.9.2017 1.1.2018 1.5.2018 1.9.2018 1.1.2019 1.5.2019 1.9.2019 1.1.2020 1.5.2020 Източник: EК 1.9.2020 Сравнение на цените на свинското между България и основни вносители Цените на кланично свинско в страната следват в голяма степен динамиката на общия пазар Българското производство е с до 40% по-скъпо спрямо основните вносители в зависимост от сезона. Цената на свинското е в сезонен пик през есенно-зимните месеци. 240 220 200 180 160 140 120 100 Цени на свинското месо клас E ( /100 кг кланично тегло) България Испания Франция Унгария Германия Белгия 14
2. Икономически последствия от АЧС 15
Резюме България бе силно засегната от АЧС - производството намаля с 24% за една година; Слабите мерки за биосигурност в големите ферми доведоха до огромни загуби 98% от всички избити свине бяха в промишлени комплекси; Допълнителните разходи за биосигурност в стопанствата от 2019 г. насам повишават с ок. 5 ст./кг. себестойността на месото; Себестойността ще се повиши допълнително през 2021 г. заради растящите цени на фуражите; Загубата на пазарен дял на месните производители се оценява на 5 п.п. за 2019 г. и 17 п.п. за 2020 г.; Бързото разпространение на болестта (в цялата страна в рамките на <2 седмици) показа дефицит на капацитет в отговорните институции. Необходима е ревизия на Плана за контрол и предотвратяване разпространението на АЧС от 2020 г. 16
Източник: БАБХ АЧС в България към 1 октомври 2020 АЧС в числа: Евтанизирани животни: 205 558 бр. 98% в индустриални комплекси (общо 11) 1% в лични стопанства 1% са във ферми, отглеждащи ИБС 696 огнища общо - 632 по диви прасета - 64 по домашни Засегнати: 16% от индустриалните ферми Видин Русе Велико Търново Силистра Шумен Варна Брой убити прасета по области: > 50 000 30 000-50 000 10 000-30 000 1 000-10 000 < 1 000 17
Източник: собствени изчисления АЧС и предлагането на свинско 11 000 т. продукция за 2019 г. 110000 100000 90000 Производство (тонове) и степен на самозадоволяване (%) с и без АЧС производство сценарий АЧС сценарий без АЧС 14% спад в предлагането 80000 70000 64% 6 п.п. загуба на вътрешен пазар за 2019 г. 17 п.п. загуба на вътрешен пазар за 2020 г. 60000 50000 40000 30000 20000 10000 38% 40% 45% 37% 33% 42% 35% 36% 36% 37% 37% 49% 50% 32% 34% 0 2005-06 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020e 2021e 18
Източник: МЗХГ Брой заклани прасета 160 Заклани прасета (в хил. бр.) месечно за 2018, 2019 и 2020 г. 140 120 100 80 60 40 20 0 I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII 2018 2019 2020 19
януари април юли октомври януари април юли октомври януари април юли октомври януари април юли октомври януари април юли октомври януари април юли октомври януари април юли октомври януари април юли октомври Източник: МЗХГ Производство на свинско месечно 12000 Производство на свинско месо (кланично тегло, тонове) по месеци Производството на свинско месо e със средно 25-30% повисоко през м. декември всяка година. 10000 8000 6000-24% Производството на свинско месо спада с 24% през първото деветмесечие на 2020 г. спрямо 2019 г. 4000 2000 0 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 20
Източник: БАБХ План за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването АЧС по свинете в България през 2020 г. Приет на 24 януари 2020 Цел: Превенция, ограничаване на разпространението и щетите, които нанася АЧС и постепенно изкореняване, доказване и придобиване на статут на свободна от заболяването страна/регион. Отговорна институция: Бъларска Агенция по Безопасност на Храните (BFSA) Задачи: Постигане на максимална информираност и убеденост на заинтересованите страни за рисковете от АЧС и значимостта на прилаганите мерки Устоновяване на взаимодействие между имащите отношение институции и организации Изкореняване на АЧС от популацията домашни свине в България Възстановяване пазарния достъп на българските производители Изкореняване на АЧС от популацията на дивата свиня Намаляване риска от разпространяване на АЧС от и в съседни страни Мерки: Засилен граничен контрол при внос и износ на храни и животни, дизинсекционна обработка и ревизия съоръженията по границата с Румъни, дезинфекция по граничните пунктове, наблюдение на ж.п., пристанища и летища Почистване и дезинфекция в районите по репубилканската пътна мрежа, поставяне на информационни табели Намаляване популацията на дивата свиня, обучения на ловци, почистване места за отдих и др. Инвентаризация на личните стопанства, спазване мерките за биосигурност (финансиране по M5.1 от ПРСР) Индикативна дата за придобиване на статут на свободна от заболяването страна: края на 2020 г. Стиуация към края на януари 2021: 72 нови случая на АЧС по дивите свине в 13 области в страната 21
3. Структура на свиневъдството 22
Резюме Секторът бързо се концентрира като 10% (39) от фермите, отглеждат 90% от свинете майки; Топ 10 животновъди отглеждат ~ 40% от свинете майки; Секторът има висока степен на вертикална интеграция: производство на фураж репродукция угояване клане преработка дистрибуция, което създава трудности при определяне производствените разходи на всяко ниво от веригата; Държавната помощ изкривява финансовите резултати на стоковите стопанства; Производствената ефективност показва място за подобрение себестойността на продукцията е по-висока от водещите страни в ЕС; 23
Източник: МЗХГ Брой прасета в края на годината Брой прасета и майки 609762 554910 482169 542903 майки 509769 прасета 553166 569198 548426 603068 454500 54238 53356 48776 43515 43345 46902 47228 44728 51486 37300 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 24
Източник: МЗХГ Структура на стопанствата преброяване, 2016 г. Общо ферми Регистрирани ферми Заден двор Брой стопанства 30 143 213 29 930 Брой прасета 668 013 589 105 78 908 Прасета/стопанство 22 2766 2,6 Дял от животните 100% 88% 12% Свиневъдството в България е концентрирано на 88% в индустриалните ферми, които представляват по-малко от 1% от всички свинеферми към 2016 г. За сравнение, в Румъния делът на свинете, отглеждани в индустриални ферми, е бил под 50 на сто през 2016 г. 25
Източник: МЗХГ Структура на стопанствата в края на 2019 г. Майки Бр. стопанства % Майки в хил. бр. % 1-2 158 43% 0,3 1% 3-9 74 20% 0,3 1% 10-49 61 17% 1,4 3% 50-199 31 9% 2,9 6% >200 39 11% 46 89% През 2019 г. стопанствата тип «заден двор» продължават да намаляват и в момента техният дял е незначителен (<1%). Производството за лични нужди е изправено пред по-строги разпоредби по отношение на биологичната сигурност и хуманното отглеждане. Нови семейни ферми могат да бъдат построени извън радиус от 10 км от съществуващите. Местните кметове са отговорни за контрола. Очакваме новите разпоредби допълнително да ограничат производството тип «заден двор», като доведат до концентрация в по-малък мащаб по селата (делегиране отглеждането на прасета за лични нужди в рамките на едно стопанство в населеното място). 26
Източник: МЗХГ География на индустриалното производство, септември 2020 г. Добрич, Варна, Русе, С. Загора и Пазарджик формират Топ 5 на областите за промишлено свиневъдство. Топ 5 на областите осигуряват 57% от индустриалното производство. Пазарджик Стара Загора Русе Варна Добрич 27
* Данните за холдинговите дружества включват единствено финансовите резултати от свинедство Източник: търговски регистър, компаниите Топ 10 свиневъди* по свине-майки, 2019 г. Майки Приход М Печалба М Фураж Животновъдство Преработка Продажби на дребно Аякс Груп Холдинг 14 600 52 8 Бони Холдинг 6 000 76 6,5 Бръшлен 3450 17 4,5 Агротайм 3400 24 1,6 Манекс Сън 3000 23 4 Голямо Враново 2981 23 2,1 Хюсеин Хюсеин 2220 11,5 2,6 Агро Сип 1820 6 0,15 Свиком 1600 3,5-0,1 n.a. n.a. n.a. Биляна 1500 8,5 1,2 Засегнати от АЧС в Топ 10: Бони холдинг, Бръшлен, Голямо Враново, Биляна. Всички те частично подновиха дейността си през 2020 г. Тетрахиб (с капацитет от 3000 свине-майки) не е включен в Топ 10, тъй като съоръжението все още не е населено. 28
Чужди инвестиции Агро Сип е австрийска инвестиция в Генерал Тошево (Североизточна България). Създадена през 2009 г. Agro Sip е вертикално интегрирана компания, която произвежда собствен фураж (капацитет 10MT / h) и има затворен производствени цикъл. Компанията има три собствени магазина за търговия на дребно, единият от които е мобилен. Марката, под която се продава на дребно, е Prase-to ( The-pig ). Общата инвестиция се оценява на 12 милиона евро. Дунавско зелено прасе е датски проект, планиран да започне изпълнението си през 2020 г. Фермата за 1000 свине-майки ще бъде разположена в Ружинци (Северозападна България). Общата сума на инвестицията не е оповестена. Белсуин ООД е дружество с португалско участие, което стартира дейност в страната през 2007 г. Инвестицията в с. Септемврийци, Каварна е в размер на 10 милиона евро, а капацитът на свинекомплекса е 10 000 прасета по последни данни на БАБХ. В момента отговоро лице за свинекоплекса е исперихското дружество «Агротайм». 29
* Измерено като брой заклани прасета разделени на броя на основните свине майки за съответната година Източник: МЗХГ, собствени изчисления Основни производствени индикатори Заклани прасета/свиня-майка* 32,7 Тегло при клане и рандеман ЖТ Рандеман 105 105 17,1 19,6 21,2 24,0 22,8 22,3 23,3 24,9 23,6 65% 103 64% 64% 104 103 103 103 103 102 64% 64% 64% 64% 101 63% 63% 63% 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019** 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 Средният брой прасета на свиня-майка e сравним с държави като Унгария, Великобритания, Италия, но все още изостава значително от Германия (28), Нидерландия (29) и Дания (31). Средното живо тегло при клане е сравнително ниско 103 кг с около 64% рандеман. Тези резултати дават обяснение на сравнително високите производствени разходи. **Данните за 2019 г не бива да се вземат предвид заради специфичната ситуация с АЧС. 30
2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020e 2021f 2022f Държавна помощ ДП за хуманно отглеждане на прасета (2018-2022) продължение на помощта от 2012-2017: Мерки Прасета за угояване (0,3 ЖЕ) Свине-майки (0,5 ЖЕ) 10% по-голяма подова площ 48.6 46.6 Изкуствено осветление > 11/24 ч 9.6 14 Деоксиниваленол във фуража до 2,5 мг/кг 18.5 23.5 Общо: 76.7 84.1 1400000 1200000 1000000 800000 600000 400000 200000 0 Роля на подпомагането* 20 15 10 5 0 Държавната помощ за хуманно отглеждане на свине доведе до значително увеличение (59%) в промишленото производство на свине през периода 2012-2019 г. След колапса, причинен от АЧС, очакваме нивата на производство да се възстановят до края на 2022 г., ако държавната помощ бъде запазена в досегашния си размер. прасета EUR млн. * Подпомагането през 2008-09 е под формата на кредити за фураж 31
Източник: собствени изчисления на база финансови отчети на фирми и официална статистика, Inter Pig 18: Цена на производител 1,74/кг трупно тегло 11% 2% 10% 11% Българското свинско от фермата до трапезата (по данни от 2018 г.) Фермер Кланица Транжиране, преработка и дистрибуция Продажба на дребно 47% 10% 35% 8% 58% Разходи Печалба Данъци Капиталови Амортизация Труд Суровини и материали 0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100% Производствени разходи за кг трупно тегло през 2018 г. (поради методологески причини не е препоръчително да се правят преки сравнения с България): DE 1,60/kg NL 1,52/kg BE 1,44/kg FR 1,43/kg DK 1,38/kg Фураж 0,89 55% 0,85 56% 0,93 65% 0,85 59% 0,81 59% Други променливи 0,32 20% 0,34 22% 0,20 14% 0,26 18% 0,22 16% Труд 0,15 10% 0,13 9% 0,12 8% 0,12 8% 0,14 10% Сгради и капитал 0,24 15% 0,20 13% 0,19 13% 0,19 13% 0,20 15% 32
SWOT Свиневъдството има добра база за развитие с изобилие от фураж и много нисък бр. ЖЕ/ха в сравнение с ЕС (0,2 спрямо 0,8). Концентрацията носи икономии от мащаба, а интеграцията оставя повече ДС в стопанствата. СИЛНИ - Фуражна база; - Концентрация на производството; - Вертикална интеграция; СЛАБОСТИ - Високи производствени разходи; - Липса на специализация - Екологични норми Остарялата материална база, ниска конверсия на фураж, ниска производителност на труда водят до високи производствени разходи. Липсата на специализация намалява производствената ефективност. Проблеми с управление на отпадъците. Силното вътрешно търсене и държавната помощ стимулират производството. Създаване продукти с висока добавена стойност при развитие на свободното отглеждане на животни. Потенциални пазари в региона (Гърция, Румъния и др.). ВЪЗМОЖНОСТИ - Растящо вътрешно търсене; - Държавна подкрепа; - Продукти с ДС; - Експорт; ЗАПЛАХИ - Епидемии; - Неразвита кланична промишленост; - Рязко понижение на цените; - Политика Слаба подготовка при управлението на епидемии. Продължително затваряне на ХоРеКа. Спад на цените в ЕС и засилена конкуренция. Липса на големи, автоматизирани кланици, премиране на трупа. Резки промени в държавната 33 политика.
ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ Българското свиневъдство е изправено пред изключително тежки предизвикателства в момент, когато възстановяването му набираше сила. Тези предизвикателства са свързани с разпространението на АЧС, SARS Cov-2 пандемията и растящите цени на фуражите. Спасението и развитие на сектора с цел повишаване степента на задоволяване вътрешното търсене със собствена производство зависят от редица мерки, които могат да бъдат предприети. 1. Ревизия на Плана от 2020 г., разписване на Пътна карта за обявяване България чиста от АЧС в рамките на 2021 г. и възможно най-бързо отпадане на местните забрани за движение на животни. 2. Контролирано отваряне на ресторантите и стимулиране на туристическия поток в страната в зависимост от епидемичната обстановка в страната. 3. Запазване държавната помощ за хуманно отглеждане на прасета поне до 2022 г. 4. Необходимата инвестиция за постигане на продоволствена независимост на страната по отношение на свинското месо е изчислена на 1 млрд. лева*. В програмния период до 2030 г. тя може теоретично да бъде покрита с 300 млн. лв. по ПРСР при 30% интензитет на помощта, собствен капитал и банково кредитиране. Предварителна оценка на ефекта при равни други условия: -> 550 хил. тона зърно ще бъдат преработени допълнително в страната -> 50% ръст на добавената стойност във фуражопроизводството; -> увеличение на брутната добавена стойност от свиневъдството със 170%; -> над 500 млн. лв. на година повече ще остават в обръщение в българската икономика; -> близо 1000 нови работни места; 34 * Допуска се, че необходимите инвестиции за свиня-майка с приплодите и места за угояване са ок. 75% от тези в Дания, Нидерландия и Белгия (по данни от Inter Pig за 2018)
35
КОНТАКТИ: @: office@inteliagro.bg T: +359 898 334 700