ОСНОВНИ МОМЕНТИ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО И ПОДДРЪЖКАТА НА СПОРТНА ПЛОЩАДКА 1. Изграждане: - Основа; - Ограждения; - Осветление; - Настилка; - Спортно оборудване; 2. Поддръжка.
Изграждане на основата: Един от най-важните моменти при изграждането на спортната площадка е основата. Съществуват 3 вида основа, върху които може да бъде положена след нова изкуствената настилка. Това са асфалт, бетон и трошено-каменната настилка (т.н. дренаж). Изборът на един от тях зависи от няколко неща вида на спорта, които ще се практикува, съответно - вида на спортната настилка, която ще се полови след това, и бюджета разбира се. Изкуствената трева може да се полага върху всеки един от тях, докато акрилната и ПУР настилки изискват асфалт или бетон. Когато говорим за основата, трябва имаме в пред вид нейните главни задачи - да бъде твърда и равна за да стои добре после и положената в последствие настилка; да отвежда водата при валеж. Постигането на тези две неща е главна цел при изграждането й. Не се допуска монтаж на настилка върху основа, която е частично или цялостно разрушена както и/или неравна. Последствията могат да са неприятни както за самата настилка може да се накъса, разлепи; така и за самите играчи възможни са неприятни контузии/ травми, в следствие на стъпване накриво и т.н. В следващите редове надолу ще разгледаме основните видове настилки, както и начините за полагането им. Асфалт. Това е много добра основа за всякакъв вид площадки, тъй като върху него може да се положи всякаква настилка, но е относително скъп.
При него имаме 2 варианта или да е ново положен, или стар (от бивша асфалтова площадка). Ако е стар трябва да се внимава да няма голям наклон в някои от краищата. Тогава се препоръчва изрязване и полагане на нов. Трябва да се запълнят и всички дупки / неравности с денивелация по-голяма от 2 см. Препоръчително е запълването да става с асфалт със същите характеристики. Не се препоръчва бетон, тъй като е с различни термо-динамични свойства. Също не е желателно използването на чакъл (дори и да е много ситна фракция), тъй като с времето той потъва и ще се получат отново дупки. Ако се полага изцяло нов асфалт, минималната изискуема дебелина е 4 см. Като фирмата, която го полага трябва да прецени добре основата под него и да даде съответните гаранции, че няма да се свлече след време. Освен заравняване и изглаждането на стария асфалт трябва да се помисли и за отводняването. По принцип повечето стари площадки имат зададен наклон, но тъй като на места асфалтът е леко пропаднал (образувани са корита), но няма дупка се налага допълнителна интервенция: Пробиват се няколко дупки с диаметър 2 см. Те не пречат на асфалта той няма да започне да се руши, и в същото време спомагат за изтичането на водата. Друг вариант е да се направят съвсем тесни прорези в асфалта с ширина не повече от 3-4 см. Но не и пошироки, за да не се наложи допълнително запълване, което би нарушило целостта на основата. При ново положения асфалт, ситуацията е малко подруга. Там единственото нещо, на което трябва да се обърне внимание е отводняването счита се, че няма да запълваме дупки тук и да фиксираме неравности. Предварително трябва да се направи наклон едностранен, двустранен или тип костенурка. Като процентът на наклона е обект на доуточняване, след избор на вид и задаване на размери. При полагане на асфалта повечето фирми дават възможна денивелация до 1 см. Т.е. възможно е да има корита, или наклон в нежелана посока до 1 см. В такива случаи отново разпробиването се явява като решение. Също на пазара вече има и нов вид асфалт, които е със специфична фракция и се полага по определена технология. Крайният продукт е твърда основа, която е водопропусклива и дренира водата при валеж. Бетон. Бетонът и особено шлайфаният бетон е предпочитана основа в много случаи. Той е много подходящ, защото е твърд; не се променя с годините; равен е (денивелация до 2 мм); лесно му се задава наклон; гладък е което спомага за стичането на водата; и най-вече е по-евтин от асфалта. Дебелината му може да варира, в зависимост от основата отдолу. Отново всичко е до преценка на фирмата, която го полага. Защото тя дава гаранции. Въпреки всичко,
докато при асфалта минимумът е 4 см, тук трябват поне около 8 см. И тук, както и при асфалта - важно да има наклон. Особеност при бетона е, че той се нуждае от малко повече време след полагането, докато изсъхне нацяло. Дренаж. Най-икономичният вариант за основа, под настилката е валиран насип от трошен камък. Освен това той има и други предимства. Тъй като не е плътен, той пропуска водата през него. Въпреки това и тук може да се направи лек наклон. Някои дори препоръчват и да се вградят тръби, за допълнителен дренаж, но това по-скоро е за големи стадиони. Някои производители препоръчват и полагане на геотекстил между настилката и камъните за предпазване на подложката, но други го отричат... така, че си остава по желание на клиента. По отношение на изграждането на този тип основа тя трябва бъде изградена от три слоя с фракции 16-33 мм; 0-16 мм; 0-4 мм; като дебелините им да са първите два средно по 15 см, третия около 8-10 см. Но това са само примери. Всяка фирма, която прави дренажа може да даде свое предложение. Въпросът е да се гарантира стичане на водата; много ситна фракция на най-горния слой (така, че да не наранява тревата), и най-важното стабилна и равна повърхност, която няма да стане на вълни след време. Това се постига след многократно валиране или заравняване с грейдер или пресоване с плоча. Оградата: Оградата е вторият основен и много важен момент при изграждането на спортната площадка. При нея има няколко основни момента, за които трябва да се помисли колко ще е висока (в зависимост за какъв спорт е игрището и къде се намира); какъв тип ще е от какво ще е съставена (пана, мрежи, метални профили...); как ще е свързана с основата; и ще има ли допълнителни предпазни мрежи покривна, зад вратите и т.н.
Височината на оградата може да варира. Като най-често тя е в интервала от 3 до 7 метра. Добре е да е по-висока, ако е по-близко до аут(тъч) линиите; ако игрището е в междублоково пространство, училищен двор, близко до улици... и т.н. - места, където топката не е хубаво да напуска игралната площадка. Също зависи и какъв спорт ще се играе. Но при 90% от случаите се използват огради с височина 6 метра. Оградата може да бъде изградена по различни начини. Като основният ефект, който се търси е оградата да е максимално евтина, но достатъчно здрава, за да понесе собствената си тежест, дори и при тежки метеорологични условия. За целта масово се предпочитат не масивни огради, а такива изградени от колони (пилонни стълбове), между които има поставена мрежа или пана от профили. Като между последните две могат да се направят различни съчетания отново зависи какъв спорт ще се играе, и колко е заделения бюджет за ограда. Възможни са комбинации от пластифицирана метална с полиестерна, само метална, само полиестерна, както и в различни комбинации с пана от мрежа или от профили. Като най-разумен (съобразен цена качество) вариант се явява до половината височина с метална пластифицирана мрежа (с обтегачи), а втората половина с полиестерна, плетена мрежа. Като при този вариант е хубаво въженцето на мрежата зад вратите да е малко по-дебело поне 3.5 мм, а това на страничната ограда може да е 2.5 3.0 мм. Профилът и характеристиките на колоните се определят от размерите на игрището и оградата. На място се преценя дали ще се слагат и на колко колони ферми. Оградните колове е най-добре да се циментират в бетонното легло. Като не е нужно да се циментира самата колона, а примерно една основа (по-тънък профил), която после ще влезе в колоната. След, което основният профил се заварява. Има и други начини за захващане планки, анкерни болтове, изливане на отделни стъпки. Всичко е въпрос на преценка на фирмата изпълнител, която ще даде после гаранция за издръжливост. Отново тук трябва добре да се прецени каква и как ще е изградена основата, обграждащото корито, и на база на това да се сметне как да се захванат коловете за земята, така че да се получи оптимална издръжливост. Допълнителните предпазни мрежи са почти задължителна притурка. И ако покривната мрежа е по преценка на инвеститора, то предпазните мрежи зад вратите са необходими при 99% от случаите. Те предпазват и топката и оградата. Това са текстилни или полиестерни мрежи (от по-евтин вариант) с по-голямо квадратче, например 10 13 см, което се опъват на около 50 см пред основната ограда, зад вратите.
Осветление: Осветлението е важен, но не задължителен елемент. Тъй като не е много евтино, се монтира само, когато се предвижда игра нощем. Но в България, 99% от игрищата са частна собственост и са изградени, предимно за почасово отдаване под наем. В такива случай осветлението се явява наложително, защото хората като цяло предпочитат и имат възможност да играят след края на работния ден. По отношение на самите прожектори използват се метал-халогенни лампи и специализирани тела за тях. Телата трябва да са пригодени за външна употреба и е добре да са анти-шокови. Пилоните за осветлението не трябва да са част от оградата добре е да самостоятелни, извън игралното поле. По този начин се избягват евентуалните удари с топка, които биха повредили лампите. Ако все пак се наложи да се монтират на колони от оградата добре е да са на подсилените такива. По отношение на разпределението на прожекторите могат да се слагат само в четирите края, а могат и да са пръснати по цялата ограда. Това е по преценка на клиента и обикновено се търси мнение на фирмата, която ги монтира. Тя препоръчва, в зависимост от разположението на оградата, игрището и търсената осветеност. Често се налага реглаж, монтиране на допълнителни осветителни тела. Настилката: Основният компонент на всяка съвременна спортна площадка е нейното специализирано синтетично покритие. И ако до преди години площадките представляваха просто едно, заградено, асфалтирано място, със спортни съоръжения... то днес основният отличителен белег е настилката. Тя не само придава по-красив, естетичен вид, но и допринася за безопасността, на първо място, както и за комфорта и насладата от играта. Има различни видове настилки с приложение за спортни терени. Както естествени така и изкуствени. Обект на нашето разглеждане ще са изкуствените (синтетични) покрития. Те са по-лесни за поставяне, изискват по-малко поддръжка, издържат на по-голям интензитет на игра. Всичко това ги прави по-икономически изгодни. Известни са няколко вида синтетични настилки за спортни терени изкуствена трева, каучукова (тартанова) настилка, акрилна система, полиуретаново покритие. Видът на изкуственото покритие зависи на първо място от вида спорт, които ще се упражнява, а също така и от бюджета, защото има голяма вариация в цените.
Да започнем с изкуствената трева предлага се във вид на рулонен продукт, съставен от специализирана, високо еластична подложка и втъкани влакна, имитиращи стъбла на трева. Те обикновено са произведени от полипропилен (РР), полиетилен (РЕ), полиамид (PA) или съчетание. Възможните цветове са различни, но зеленият присъства като вариант в продуктовата гама на почти всеки производител. Този тип покритие е устойчиво на ниски температури и на действието на ултравиолетовите лъчи. Той пропуска водата през структурата си и не води до образуване на локви от събираща се на повърхността вода. Дренажът на изкуствените тревни настилки позволява те да се експлоатират дори по време на дъжд. Има различни видове треви. Основно се различават по предназначение за спорт или за декорация. Като тези за спорт биват за футбол, за тенис, за голф, за ръгби, за хокей и с мулти-приложение. Освен по предназначение тревите се различават и по технически характеристика, като за един и същ спорт може да има няколко варианта. Различават се по височина, гъстота и здравина на косъма; по материал от който са направени, по видове пълнежи, с които се посипват и т.н. Съответно различните видове настилки дават различни показатели при игра. Правилният избор на вид трева е основна задача пред инвеститора и той трябва да получи доста допълнителна информация, да сравни мостри и т.н., за да вземе правилното решение. Като цяло този тип настилка е препоръчания от нас, тъй като е найиздръжлив и непретенциозен на външните условия и има най-голяма гаранция. Също така е найкомфортен и предпочитан за футбол, а футболът е най-разпространения спорт в България. И накрая може да се полага върху всякаква основа бетон, асфалт, трошен камък. Каучуковата (тартанова) настилка е по-широко разпространена при лекоатлетическите спортове предимно писти, и по-малко тенис кортове, и игрища за мултиспорт. Изградена от няколко слоя. Всеки от тях представлява каучуков (SBR или EPDM) гранулат, слепен с полиуретанов биндер. От броя на слоевете и размера, и вида на употребените гранули, зависи за какво ще е предназначена настилката. Такива настилки се монтират върху изключително равни повърхности с предварително зададен наклон. Рядко се използват, тъй като са по-тясно специализирани и са по-скъпи.
Настилката от акрилна боя е изключително подходяща за спортове, при които се търси бързина и отскок на топката баскетбол, тенис. Това е официалната настилка на много от турнирите по тенис в света, дори и няколко от Големия шлем. Изградена е от няколко слоя акрилна боя примесени с кварцов пясък. Нанася се като саморазливна замазка. Като най-горния слой е изключително износо-устойчив. Полага се върху изключително равна повърхност за предпочитане шлайфан бетон. Често под нея се поставя гумена подложка с дебелина няколко мм, за да намалява твърдостта и вероятността от нараняване при падане. Като цяло много добра настилка, но доста по претенциозна и с по-малко гаранция. Полиуретанови спортни покрития подобно на акрилната настилка се полага като саморазливна замазка, върху изключително равна повърхност. Отново е на няколко слоя с обща дебелина около 2 мм. И тук се препоръчва гумена подложка. Разликата е в материала, от които е направена полиуретан. Това я прави много по издръжлива и на интензитет на игра, и на условията на времето. Подходяща е за всички видове спорт има много добро сцепление, отскок и скорост на топката. Има най-добрата ударопоглъщаемост от всички изброени по-горе настилки, ако се монтира с комбинация с 10-12мм гумена подложка. Универсална и качествена, но твърде скъпа около 3 пъти цената на акрила. Спортно оборудване и разчертаване. Оборудването е задължителна част от игрището това са врати, кошове, мрежи за тенис и волейбол. На пазара те се предлагат от много фирми, а някои дори сами си ги изработват. Като цяло няма особена разлика, идеята тук е само, че трябва да са обезопасени и мрежите да са здрави. Вече, ако се търси привличане на официални турнири е добре оборудването да е от сертифициран производител. Разчертаване на едно игрище може да се направи за няколко спорта. Като е достатъчно размерите му да го позволяват. Дори и линиите да за една върху друга няма проблем, тъй като те са с различни цветове. По принцип за настилката няма
никакъв проблем, освен ако не е от изкуствена трева. Там не се препоръчват повече от две разчертавания. Защото всяко от тях е свързано с допълнително нарязване залепяне на тревата, което от своя страна я отслабва. Затова, ако има трето то е добре да не е върху линиите на другите две. ИНСТРУКЦИИ ЗА ПОДДРЪЖКА НА ТЕРЕН С ИЗКУСТВЕНА ТРЕВА - Задължителни правила, за да тече гаранцията: Възложителят не трябва да използва никакви химикали за поддръжка на настилката преди предварителното съгласуване с Изпълнителя. Възложителят е задължен да избягва замърсяването на изкуствената трева с петролни продукти от всякакъв вид. Възложителят е задължен да инспектира всички снадки на изкуствената трева ежедневно. Възложителят е задължен веднъж седмично да разчетква изкуствената трева с цел премахването на различни видове отпадъци и преразпределяне на посипките (кварцов пясък и каучукови гранули) в настилката. Разчеткването се извършва със специални за това четки, които могат да се закупят от Изпълнителя. Броят пъти на разчеткване на настилката зависи от интензитета на използване на игрището. Разчеткването става винаги във всички посоки и е най-ефективно когато настилката е суха. Възложителят е задължен веднъж годишно да почиства изкуствената трева от плесени. В зимни условия Възложителят е задължен да почиства снега и леда от настилката, когато е необходимо. Веднъж годишно посипките (кварцов пясък и каучукови гранули) трябва да се декомпактират. Тази дейност се извършва от Изпълнителя със специализирана машина. В горещи дни изкуствената трева е добре да се напръсква с вода - това спомага за овлажняване и охлаждане на настилката и стабилизиране на посипките. При наличието на проливни дъждове Възложителят е задължен да проверява нивото на посипките. Всякакви видове отпадъци задължително трябва да се почистват своевременно от игрището. Пушенето в близост до игрището с изкуствена трева е абсолютно забранено. Теньо Баджаков - Управител ТиБи Флорингс ЕООД 0894 225 337