ÁÈÒÎÂÀÒÀ ÊÅÐÀÌÈÊÀ ÎÒ ÌÀÍÀÑÒÈÐÀ Â ÌÅÑÒÍÎÑÒÒÀ ÌÀÍÀÑÒÈÐ ÅÒÎ ÊÐÀÉ ÂÅËÈÊÈ ÏÐÅÑËÀÂ (ïðåäâàðèòåëíî ñúîáùåíèå) 1 Êðåìåíà Ñòîåâà (ÀÌ Âåëèêè Ïðåñëàâ ) Mестността Манастирчето се намира на 2.5 км южно от Външната крепост на Велики Преслав, в северното подножие на връх Карабурун. Разкопките започнаха като спасителни през 1999 г. след иманярски набези и приключиха през 2005 г. Под ръководство на н. с. д-р Т. Балабанов от НАИМ при БАН и с участието на екип от АМ В. Преслав, бе проучен малък ранносредновековен манастир, разположен на площ от 0.5 дка. Комплексът се състои се от малка кръстокуполна църква от типа вписан кръст със запълнени междурамия и две сгради, разположени южно и югозападно от храма. От север, изток и на югозапад бяха разкрити стени, изпълнявали функцията на оградни и подпорни зидове (обр. 1). Настоящото съобщение има за цел да обобщи данните от анализа на керамичния материал и да направи сравнение с битовата керамика от добре датирани обекти в Преслав и други селища от Първото българско царство. Като се има предвид липсата на монети и друг сигурен датировъчен материал, анализът на керамиката е от особено значение за определяне времето на построяване и обитаване на манастира. Поради силната фрагментираност на керамиката, за водещ принцип при класифицирането сме възприели технологичните белези: състав на глината, украса на съдовете и вида на грънчарското колело на което са източени те. Според тези признаци, битовата керамика от манастира под връх Карабурун се дели на няколко групи: керамика с врязана украса, формувана на ръчно колело; тънкостенни съдове, изтеглени на крачно колело, глазирана и луксозна белоглинена керамика. В отделна група сме обособили и амфорите, изтеглени в повечето случаи на тежко колело 1. Керамика с врязана украса. Статистическият анализ на близо 3500 фрагмента показва, че керамиката с врязана украса е най-многобройна 85% от общото количество. Фрагменти от такива съдове се откриха във всички проучени сектори, в пласта непосредствено върху подовите нива и в изравнителния насип на терасата, върху която е построен манастира. Близо половината от керамиката с врязана украса произхожда от яма за отпадъци в северозападния ъгъл на комплекса. Значително помалко количество, едва 7%, се откриха в двете сгради и манастирския храм. Фрагментите от тази група принадлежат предимно на гърнета, отнасящи се към кухненската керамика. Формувани са от глина с естествено съдържание на слюда и примес на ситен пясък, понякога и с дребни варовикови частици или по-едри кварцови зрънца. След опалването съдовете са добили цвят в различни нюанси на кафявото. В повечето случаи в лома се вижда тъмна ивица, което е белег за изпичане при недостатъчно висока температура. На същата причина се дължи и оронването на външната повърхност при някои съдове. Почти всички стени имат следи от опушване или черни петна от съприкосновение с огън, което категорично показва, че гърнетата са служели за приготвяне и топлене на храна. Преобладават фрагментите от средно големи гърнета без дръжки, с диаметър на устието от 11 до 18 см (обр. 2-3). Срещат се и фрагменти от по-големи гърнета, които вероятно са използвани за съхраняване на хранителни продукти (обр. 2 а, 4 а-б, г). Диаметърът на устието при тях е от 19 до 22.5 см. Пет от гърнетата са с малки размери (диаметър на устието от 9.5 до 11 см). Тъй като по стените им не се забелязват тъмни петна от огън, допускаме, че са служили за чаши (обр. 2 ж, 3 л). Най-широката част при гърнетата е в горната половина или средата на корпуса. Устията са извити навън, със заоблен, надебелен или по-сложно профилиран венец (обр. 2 ж). Дъната сa с пясъчна подсипка, понякога с периферен релефен ръб и в повечето случаи са по-тънки от стените (обр. 2 з). Релефни знаци се срещат рядко. 1 Настоящото предварително съобщение е част от обширна студия за манастира под връх Карабурун, която колективът на проучванията под ръководството на Т. Балабанов подготвя за печат. 525
Украсата на съдовете се състои най-често от разредени или гъсто врязани успоредни хоризонтални линии, покриващи стените от шийката до няколко сантиметра над дъното. Понякога гребенчатият орнамент е комбиниран с различни видове ямички, снопчета от вълнообразни, вертикални или коси линии, а в един случай и с пластична шнуровидна украса (обр. 2-5, 7 а-д) 2. Дебелината на стените варира от 0.4-0.6 см (сравнително тънкостенни) до 0.7-0.9 см (дебелостенни съдове). По вътрешната страна на много от фрагментите се наблюдава обмазване с пречистена рядка глина или заглаждане, направено с кожа или текстилен материал. Отделни късове са с неравна повърхност и вертикални следи от оглаждане с пръсти или дървен инструмент. При устията на други фрагменти се забелязват успоредни линии, оставени от ръцете на грънчаря при формуването на съда. В тези случаи гребенчатият орнамент е много старателно нанесен, устията са с подчертана извивка, понякога с профилиран венец (2.4% от общото количество на устията). Разнообразие на керамиката се установява във всички проучени сектори. Въпреки споменатите особености, разликата в състава на глината не е голяма и количеството пясъчен примес в повечето случаи зависи от големината на съда. Важното е да се отбележи, че съдовете от изкуствения насип на подравнителната тераса не се различават от тези, откривани в пласта непосредствено върху подовите нива. Поради силно фрагментираното състояние на съдовете, цялостна типологическа характеристика на керамиката с врязана украса не може да бъде направена. Запазените фрагменти, чиито профили се възстановяват цялостно или частично показват, че преобладават гърнетата от тип І. А3по класификацията на Л. Дончева-Петкова за българската ранносредновековна битова керамика. Най-големият диаметър при тези съдове се намира под шийката, а от раменете надолу наподобяват обърнат пресечен конус (обр. 2 а-е). От този тип са три изцяло възстановени гърнета от ямата при северния подпорен зид 3 (обр. 7 б, 2 б-г). Източени са от добре пречистена глина с естествено съдържание на слюда и примес на ситен пясък. Дебелината на стените им е от 0.5 см до 0.7 см при дъното. Вътрешната страна е фино огладена, а външната украсена с гъсто врязани хоризонтални линии, които покриват цялото тяло или са нанесени на пояси. Устията са извити навън, с равномерно надебелен венец и заоблени ръбове. Дъното е с пясъчна подсипка. Гърнета от тип I, вариант А3 се откриват в почти всички селища и некрополи от старобългарската епоха (Дончева-Петкова Л. 1977:42). От Преслав цели съдове са известни от Търговските помешения (Чангова Й. 1957: 267 268; Дончева-Петкова Л. 1977:151 152), датирани във втората половина на Х в., от Дворцовия манастир и селището при яз. Виница (Тотев Т. 1996: табл. XII; Същият.1998:80, обр. 17). Много от фрагментите принадлежат на гърнета от тип I.Б, I.В2 и VІІІ.А по класификацията на Л. Дончева-Петкова, по-рядко се срещат гърнета тип I. Г и II. A3 (обр. 3). Съдове от тези типове са също широко разпространени и се датират най-общо в IX X в. (Дончева-Петковa Л. 1977:35 62 и цит. лит.; Балабанов Т. 2004:143 153, обр. 34 А-Е; Димитров Я. 2004:174 196, обр. 2; Василев Р. 2004:281 289). В Преслав цели и фрагментирани гърнета от тези типове се откриват сред керамичния материал от редица обекти добре датирани стратиграфски и с монети в столичния период на града Търговските помещения, комплексите в местностите Тузлалъка и Под манастира, Вътрешния град и др. (Чангова Й. 1957:285 288; Дончева-Петкова Л. 1977:35 62; Тотев Т. 1982:30, обр. 221; Същият. 1998:79 80, обр. 16 17, табл. ХХІV ХХVІ; Станчев С. 1948:142, табл. 1914, 18-19; Бонев С. 1998:49, обр.18, Михайлова Т. 1991:273 274, табл. VI VII). Към втората половина на X в. се отнасят гърнетата с една дръжка тип І. Д (Дончева- Петкова Л. 1977:58 159 и цит. лит.; Василев Р. 2006:371, обр. 10 10-11 ; Витлянов С. 2004:132, обр. 68, Тотев Т. 1998:80, обр. 1715). Към тях се числят фрагментите от четири съда от ямата до северния подпорен зид и едно голямо гърне, открито върху дворната настилка в централния сектор (обр. 4 б). Съдът е формуван на бързо ръчно колело, от пречистена глина с минимално съдържание на пясък, добила след опалването равномерен кафяв цвят. Устието е двустранно профилирано, с диаметър 20 см. От венеца излиза плоска дръжка, захваната за плещите. Плиткият жлеб от вътрешната страна на устието подсказва, че гърнето е имало похлупак. Най-широката част на съда е в горната половина (под шийката), от раменете надолу тялото плавно се стеснява. Плещите са покрити с врязани хоризонтални линии. Сред керамиката с врязана украса се откриха ограничен брой фрагменти от трапезни съдове (обр. 5 а-б). Една възстановена при обработката на материала кана от сграда А (западно от църквата), е източена на бързо ръчно колело, от слюдеста глина с фини пясъчни примеси. Неравномерният сиво-кафяв цвят, тъмната ивица в лома и изронената външна повърхност показват, че съдът е изпечен при недостатъчно 2 Съдове с такъв орнамент са открити в търговските помещения покрай южната крепостна (Дончева-Петкова Л. 1977:41 и цитираната там литература) и при проучване на външната крепостна стена във Велики Преслав (непубликувани материали от спасителните разкопки на Външната източна крепостна стена, ръководени от Г. Майсторски). И в двата случая находките се датират с монети на Й. Цимисхи от 965 972. 3 Съдовете са реставрирани от Станка Георгиева реставратор-керамик в НАИМ при БАН, филиал Шумен. 526
висока температура. Тялото е яйцевидно, с конична шийка, преминаваща в лентовидно и издадено навън устие с косо отрязан ръб. Плоска дръжка, слабо профилирана от два плитки жлеба, свързва горната част на шийката с раменете. Дъното, запазено на половина, е с пясъчна подсипка и релефен ръб по периферията. Стените са покрити с редуващи се пояси от прави хоризонтални линии и коси пунктири, вероятно нанесени с един и същ гребеновиден инструмент. По своята форма съдът се доближава най-много до стомните от тип ІІ по класификацията на Л. Дончева-Петкова. Сложният профил на устието и елегантният силует намират аналогии сред подобни съдове от Търговските помещения в Преслав и глазирана кана от Равненския манастир, отнесени към средата и втората половина на Х в. (Дончева-Петкова Л. 1977:87 91, обр. 24 25; Василев Р. 2006:табл. II5, III1). Знаци. Релефни знаци се срещат рядко. Отделни чертици или дъги се забелязват върху 12 фрагмента от дъна. Поради силната фрагментираност, знаците не могат да бъдат възстановени. Напълно запазен е само един знак, върху дъно на гърне, което се откри забито в подовото ниво на помещение 1 в сграда Б 4 (обр. 7 в). Върху устие от ямата до северния подпорен зид е врязан ипсилон с две хасти, нанесен след изпичането на съда (обр. 4 ж). Същият знак, но в друг вариант (със серифи и къси хасти) и нанесен на сурово, откриваме върху устието на гърне от изкуствения насип на строителната тераса. (обр. 3 ж). Глазирана керамика. Макар и малко на брой (едва от 0.9% от общото количество), фрагментите от глазирани съдове се откриваха в почти всички проучвани сектори, заедно с керамиката с врязана украса. Съдовете от тази група са изтеглени на ръчно колело, от слюдеста глина с примес на фин пясък, добила след опалването сив или червено-кафяв цвят. Стените са покрити с плътна масленозелена или плътна жълто-зелена глеч. Повечето фрагменти принадлежат на амфоровидни стомни, каквито се известни от Плиска, Преслав и други центрове на Първото Българско царство и са датирани в Х в. (Дончева- Петкова Л. 1977:87 90, 130 131, 184 190 и цит. лит.; Чангова Й. 1957:280 281, табл. VІІІ IX; Тотев Т. 1982; Същият. 1998:86 87, обр. 20-21, табл. ХХХ ХХХI; Станчев С. 1955:138 139; Димитров Я. 2003:202). Възстановяване на профилите не е възможно (обр. 5 в-г). Сред глазираните фрагменти от ямата в северозападния ъгъл на манастира, попаднахме на късове от две купи (обр. 7 и). Профилът на първата се възстановява почти изцяло. Съдът представлява невисока купа, с форма на сплесната сфера и извито навън устие с косо отрязан ръб (обр. 5 д). Под шийката е врязана зигзагообразна линия преди изпичането. Повърхността е двустранно покрита с жълто-зелена глазура, по която личат шупли, вероятно дължащи се на увреждане при изпичането. Втората купа е с поиздути рамене и леко извито навън устие, със заоблен венец (обр. 5 е). Външната повърхност е украсена с две ивици бяла ангоба при шийката и под раменете при мястото, където съдът се стеснява към дъното. Подглазурна ангоба е нанесена и по вътрешната страна на плещите. След покриването с плътна масленозелена глеч, ивиците с ангоба са добили ярко жълт цвят. В лома на купата се наблюдава сива ивица и периферия с червено-кафяв цвят, което показва неравномерно изпичане. В типологията на Л. Дончева- Петкова не са посочени глазирани купи. По издутите сфероидни тела, съдовете от м. Манастирчето намират сходство с купи (паници) от Плиска, Преслав и Нови Пазар, които се отнасят към типове І и ІV по класификацията на Л. Дончева и са датирани в края на VІІІ втората половина на X в. (Дончева- Петкова Л. 1977:95 98; Димитров Я. 2003:187, табл. I24-25). Белоглинена керамика (обр. 7 е-з). Белоглинената керамика съставя едва 0.2% от общото количество на фрагментите и се изчерпва със 7 фрагмента от четири съда: Стени от малки византийски белоглинени съдове (вероятно чаши), се откриха върху подовото ниво в сграда А и в изравнителния изкуствен насип на терасата, под западното помещение на сграда В. Съдовете са източени на крачно колело, от добре пречистена и омесена глина, добила розов цвят след опалването. Външната страна е набраздена от плитки хоризонтални канелюри и покрита с жълта и кафява глеч (обр. 7 е). Устие от купа, с диаметър 16 см се откри в насипа на ямата при северния подпорен зид. Дебелината на стените е от 0.3 до 0.5 см, цветът на глината след опалването е бледо кремав. Под шийката на съда е врязана зигзагообразна линия, а повърхността е двустранно покрита с охрово-жълта глеч (обр. 5 з). 4 Съдът, укрепен в пода, вероятно е съхранявал някакъв вид хранителен продукт. Същото предназначение вероятно е имало и едно голямо гърне, от същото помещение, с диаметър на устието 19 см и запазена височина 26 см. Тези находки, както и откритото в съседното помещение огнище, ни дават основание да предположим, че източното помещение в сграда Б е имало функция на склад за съхраняване на продукти, а западното е служило за кухня и трапезария. 527
Само един фрагмент от дръжка с триъгълно сечение и орнамент рибя кост, открит в изравнителния насип на строителната тераса, може категорично да се свърже със стила на преславската рисувана керамика (обр. 5 ж). Амфори. Фрагменти от амфори се откриха в църквата, в ямата при северния подпорен зид и в пълнежа на строителната тераса. Те съставят 2.1% от общото количество на керамичните фрагменти (обр. 8 а-д). Наличните фрагменти позволяват разграничаването на четири типа амфори според технологичните им белези: 1. с розово-кафяв цвят на глината след опалването, дълбоки хоризонтални канелюри и покритие от бяла ангоба. 2. с оранжево-кафяв цвят на глината след изпичането и кремава ангоба; от този тип е запазена горната част на амфора, източена от слюдеста глина с примес на ситен пясък. Повърхността под шийката е слабо набраздена, дръжките започват от ръба на устието и са захванати за плещите. Общото за тези два вида амфори е много доброто изпичане. Чирепът е твърд и не се рони, при почукване фрагментите издават звънлив звук. 3. Към друг тип се отнася една почти изцяло сглобена амфора, чиито фрагменти се откриха в северната част на наоса и пред източната фасада на храма, в изхвърлена от иманярите пръст. Съдът е източен на крачно колело, от добре пречистена глина с фини варовикови частици, добила след изпичането равномерен червено-кафяв цвят. Глината е мека и при допир от повърхността се изронват ситни частици. Амфората е със силно издути рамене, които заемат почти цялата горна половина на съда. Към шийката и плещите са захванати плоски дръжки с елипсовидно сечение, профилирани от два плитки жлеба. Сфероидните амфори, чиито стени са украсени с дълбоки хоризонтални бразди, са широко разпространени през Х в. (Булгаков В. 2000:http://archaeology.kiev.ua/byzantine/amphorae/classification/2.htm#s; Дончева-Петкова Л. 1977:100, обр. 30 355 ; Чангова Й. 1959:140 141). При амфората от м. Манастирчето стените са гладки и само при раменете повърхността е слабо нагъната от две хоризонтални канелюри (обр. 8 а-б). Точно под тях, преди изпичането, е врязана зигзагообразна линия, която прекъсва при мястото на залепване на дръжките. Непосредствено над орнамента са врязани графити знак и едноредов кирилски надпис, нанесени след опалването на съда (Стоева К. 2004:413, обр. 2). В наоса на църквата се откриха стени от друга амфора с подобна характеристика, по които също личат врязани след изпичането знаци. 4. В църквата се откриха фрагменти от още една амфора, вероятно дело на местна работилница. Формувана е на ръчно колело, от глина със съдържание на слюда и добавка на пясък. Съдът е с кафяв цвят след изпичането, дебела сива ивица в чирепа и груба, ронеща се повърхност, които показват изпичане при ниска температура (обр. 8 д). Тънкостенни съдове. Фрагментите от тънкостенната съдове съставят 11.8% от общото количество на битовата керамика. Те се откриват над дебел слой с покривна керамика в насипа на двете сгради (южно и югозападно от църквата) и в пространството на манастирския двора (обр. 6, 8 е-з). Фрагментите принадлежат на съдове, източени на крачно колело. Формувани са от добре пречистена и омесена слюдеста глина с минимален примес на ситен пясък. Изпичането е ставало при много висока температура, както показва еднаквият цвят на повърхността и ломовете охров или оранжево-кафяв. При обработката на фрагментите от тази група бе възможно частично сглобяване само на едно малко гърне (обр. 6 в, 8 е). Заради силната фрагментираност, отделни форми на съдове не могат да се разграничат, но се различават няколко типа устия конусовидно уширено с полегатo отрязан ръб, цилиндрично с профилирана повърхност и извит навън ръб, с подвит навътре и профилиран отвън венец и захванати за венчето лентести дръжки (обр. 6). Стените са гладки, с дебелина 0.3-0.5 см. Понякога към устието и дъното са нанесени пояси от врязани хоризонтални линии. Дъната са огладени по периферията, без следи от конец. Отделянето им от диска вероятно е ставало с грънчарския нож. При две дъна личат петна от зелена глазура, вероятно нанесена заради образувалите се при изпичането шупли. Съдове с подобни характеристики се откриват в пластовете от следстоличния период на Преслав и центровете на Второто българско царство. Отнасят се най-общо към ХI XIII в. (Николова Я. 1968:163 и сл.; Георгиева С. 1974:7 186 и цит. лит.). Количествената статистика на керамиката от описаните по-горе групи и съпоставката с данните по местонамиране ни дава основание за следното обобщение: 1. В изравнителния насип на изкуствената тераса върху която е построен манастирът се откриват предимно фрагменти от битова керамика с врязана украса, източена на ръчно колело и датирана найобщо в края на IX X в. На същото ниво се откриват още фрагменти от глазирани съдове, амфори и ограничен брой късове белоглинена керамика. Тези находки, липсата на сиво-черна излъскана керамика (характерна повече за IX в.), както и наличието на гърнета, изтеглени на бързо ръчно колело в 528
изравнителния насип, ни дават основание да отнесем построяването на манастира най-рано в края на IX началото на X в. Съдовете, които се откриват върху подовите нива в сградите и в ямата до северния подпорен зид, се отнасят към времето на активен живот в манастира. Сравнителният анализ на фрагментите показва, че те не се отличават като форми и технологически от керамиката, открита в насипа на строителната тераса. Запазените и възстановени цялостно или частично профили намират аналогии сред битовата керамика от редица обекти в Преслав, отнесени към столичния период и най-вече в Х в. Към Х в. насочват и находки като белоглинената плочка с разцъфнал кръст от манастирския храм и две бронзови коланни апликации, открити непосредствено северно и южно от сграда Б. 2. Значителният превес на кухненските гърнета и следите от огън при почти всички фрагменти показват, че в повечето случаи храната се е приготвяла и сервирала в едни и същи съдове. За непретенциозния и скромен живот на обитателите на манастира свидетелства и ограниченото количество трапезна керамика. 3. Прави впечатление ограниченият брой на находките в църквата и двете постройки едва 7% от общото количество на керамиката от Х в. Тъй като никъде не бяха открити следи от пожар или друго природно бедствие допускаме, че напускането на манастира е станало организирано и обитателите са взели със себе си всички годни за употреба предмети. Наличието на сложно профилирани устия сред кухненската керамика и на форми, характерни за втората половина на Х и началото на ХI в., както и имайки предвид хода на историческите събития предполагаме, че това е станало при превземането на Преслав (между 969 и 971 г.) или при печенежките нашествия в началото на ХI в. 4. Значителното количество тънкостенна керамика (11.8% от общия брой на фрагментите) в пласта над рушевините на сградите е доказателство, че манастирът не е бил забравен дълго време след неговото изоставяне. Възможно е да е бил свързван с името на известна личност или светец и посещаван като почитана светиня от жителите на града в определени дни на годината. Липсата на характерните за ХIII ХІV в. сграфито съдове отнасят горната граница на посещенията при разрушения манастир към края на ХII началото на ХIII в. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Булгаков В. 2000. Византийские амфоры IX XІV века. Основные типы. http://archaeology.kiev.ua/byzantine/ amphorae/classification/2.htm#s. Василев Р. 2004. Керамика от Х век от Голямото кале край град Завет, Исперихско и Велики Преслав. Преслав, 6, 281 290. Василев Р. 2006. Колекция от ранносредновековна керамика и съдове уникати от манастира до спирка Равна, Провадийско. В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 367 382. Витлянов С. 2004. Военно-административни сгради от Двореца във Велики Преслав (IX X в.). София, Академично издателство М. Дринов. Георгиева С. 1974. Керамиката от двореца на Царевец. Царевград Търнов, 2. В. Търново, 7 186. Димитров Я. 1992. Нови данни за археологическата карта на Плиска. Приноси към българската археология, I. София, 58 68. Димитров Я. 2003. Наблюдения върху битовата керамика от обект 31 в Плиска. Плиска Преслав, 9, 181 213. Димитров Я. 2004. Керамиката от разкопките на руската експедиция (1977 1980, 1983 г.) в Плиска. Плиска Преслав, 169 198. Дончева-Петкова Л. 1977. Българска битова керамика през ранното средновековие. София, БАН. Михайлова Т. 1991. Верижни сгради край Южната крепостна стена във Вътрешния град на Преслав. Проблеми на прабългарската история и култура, 2. София, 273 285. Николова Я. 1968. Средновековна кухненска керамика от Южната порта в Преслав. Трудове на ВПИ Кирил и Методий, V, 163 191. Станчев С. 1948. Домашната керамика от Преслав. РП, III, 129 149. Станчев С. 1955. Разкопки по десния бряг на р. Тича в Преслав през 1951 1952 г. ИАИ, ХХ, 419 426. Стоева К., Г. Майсторски. 2004. Нов епиграфски паметник от Велики Преслав. Преславска книжовна школа, 7, 412 418. Тотев Т. 1972. Проучвания на гробищата на Преслав през 1962 и 1963 г. ИНМШ, V, 41 56. Тотев Т., С. Станилов. 1972. Граждански постройки на левия бряг на Тича в Преслав. ИНМШ, V, 57 76. Тотев Т. 1982. Манастирът в Тузлалъка център на рисуваната керамика. София, БАН. Тотев Т. 1996. Средновековна Виница. Шумен. Тотев Т. 1998. Дворцовият манастир в Преслав. Шумен. Чангова Й. 1957. Търговски помещения край южната крепостна стена в Преслав. ИАИ, ХХI, 223 29. Чангова Й. 1959. Средновековна битова керамика от България. Археология, 1-2, 135 141. 529
POTTERY FROM THE MONASTERY AT THE LOCALITY OF MANASTIRCHETO NEAR VELIKI PRESLAV Kremena Stoeva (Summary) The aim of that preliminary paper is to summarize the data of the analysis of the ceramic material and to compare it with the pottery from archaeological sites in Preslav and other settlements from the period of the First Bulgarian kingdom which are safely dated. Due to the lack of coins and other datable material, the analysis of the pottery is of a particular importance in determining the time period of the construction and the activity of the monastery. Due to the fragmentary character of the pottery, we applied the technological characteristics as leading criteria in classification: the determination of the structure of the clay, the decoration of the vessels, and the type of potter s wheel used to shape the vessel. Based on those classification characteristics, the commonly used pottery from the locality of Manastircheto can be divided into several groups: pottery with engraved decoration made on a hand-operated potter s wheel, glazed and luxury white-clay pottery, amphorae, and thin-walled ceramics made on a pedal-operated potter s wheel. The statistical analysis of 3500 fragments shows that the pottery with engraved decoration from the end of the 9 th 10 th c. is the most numerous (85% out of the total amount; figs. 1-4 а-б, 7 а-д). Fragments of this type of vessels were found in the layer of leveling of the artificially constructed terrace, in the layer over the floor level in the buildings, and in a dust pit in the north-west corner of the complex. In the layer of leveling of the artificially constructed terrace fragments of glazed vessels, amphorae, and a few fragments of luxury white-clay ceramics have been also found (figs. 5 в-з, 7 е-л). Those finds and the lack of gray-black ceramic with slanted glossy lines (mostly typical for the 9 th c.) as well as the presence of pots made on the quick hand-operated potter s wheel in the layer of leveling of the artificially constructed terrace give a reason to date the construction of the monastery most feasibly to the late 9 th c. or the beginning of the 10 th c. The vessels found on the floor levels and in the pit near the north supporting wall are related to the period of the activity of the monastery and do not demonstrate differences in technology and shape in comparison to the pottery found in the layer of leveling of the artificially constructed terrace. The entire or partially restored shapes are analogous to the pottery shapes from numerous archaeological sites in Preslav dated mostly to the 10 th c. The painted white-clay plate found in the monastery church and the two bronze belt adornments from building B also date to the 10 th century. The appearance of profiled shaped rims (fig. 2 ж) and shapes among the pots, typical for the second half of the 10 th century and the beginning of the 11 th century suggests that the end of the monastery must be related either to the capture of Preslav between AD 969 and 971, or to the invasion of the Pechenegs at the beginning of the 11 th century. The considerable quantity of thin-wall pottery (11.8% out of the total amount; figs. 6, 8 e-з) in the layer over the building ruins indicates that though abandoned, the monastery was a relatively frequently visited site. It is possible that the monastery was connected to an important person or a saint and was visited as a sacred place by the inhabitants of Preslav during particular days of the year. The lack of sgraffito vessels which are typical for the period of the 13 th 14 th century date those visits to the end of the 12 th and the beginning of the 13 th century at latest. 530
Обр. 1. План на манастира в м. Манастирчето Fig. 1. Plan of the monastery at the locality of Manastircheto 531
Обр. 2. а-е. гърнета на ръчно колело с врязана украса, ж. профили на гърнета на ръчно колело с врязана украса, з. профили на дъна от съдове с врязана украса Fig. 2. а-е. pots made on a hand-operated potter s wheel with incised decoration, ж. profiles of pots made on a handoperated potter s wheel with incised decoration, з. profiles of bottoms of vessels with incised decoration 532
Обр. 3. Гърнета на ръчно колело с врязана украса Fig. 3. Pots made on a hand-operated potter s wheel with incised decoration 533
534 Обр. 4. Гърнета на ръчно колело с врязана украса Fig. 4. Pots made on a hand-operated potter s wheel with incised decoration
Обр. 5. Трапезни съдове: а-б. с врязана украса, в-е. глазирана керамика ж-з. белоглинена керамика Fig. 5. Tableware: а-б. with incised decoration, в-е. glazed ceramic, ж-з. white-clay ceramic 535
Обр. 6. Тънкостенни съдове на крачно колело Fig. 6. Thin-walled vessels made on a pedal-operated potter s wheel 536
бр. 7. а-д. керамика на ръчно колело с врязана украса, е-з. белоглинена керамика, и-л. глазирана керамика Fig. 7. а-д. ceramic on a hand-operated potter s wheel with incised decoration, е-з. white-clay ceramic, и-л. glazed ceramic 537
Обр. 8. а-д. амфори, е-з. тънкостенна керамика на крачно колело Fig. 8. а-д. amphorae, е-з. thin-walled ceramic made on a pedal-operated potter s wheel 538