РЕЦЕНЗИЯ от проф. Гинка Гичкова за дисертационен труд на Гергана Тонкова-Илчева на тема ИЗПЪЛНИТЕЛСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЦИГУЛКОВОТО ТВОРЧЕСТВО НА ЛАЗАР НИКОЛ

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ от проф. Гинка Гичкова за дисертационен труд на Гергана Тонкова-Илчева на тема ИЗПЪЛНИТЕЛСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЦИГУЛКОВОТО ТВОРЧЕСТВО НА ЛАЗАР НИКОЛОВ за присъждане на образователната и научна степен доктор Познавам Гергана Илчева още от студентските ѝ години и като колега съм запозната отблизо с израстването ѝ като изпълнител и педагог, както и с интересите ѝ към водените от нея лекции по Методика на цигулковото обучение, История на инструмента и Педагогическа практика. Не съм изненадана от избора на темата на докторската ѝ дисертация, защото попадайки под благотворното влияние на своя учител проф. Ал. Илчев, тя отрано формира своето отношение към творчеството на Лазар Николов знакова фигура в българската музика от втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Самият проф. Илчев казва: Продължавам да представям и популяризирам както творби от световни автори авангардисти, така и произведения от наши композитори. Това е нелека задача, тъй като публиката предпочита познатото пред усилието да опознава и разбира новото. Г. Илчева отстоява именно това негово кредо по пътя на собственото си развитие като музикант. Двамата са сред найблизките съмишленици и изпълнители на Лазар Николов. Дълго време името на композитора заедно с това на Константин Илиев са нарицателни за чуждопоклоничество, буржоазно влияние и формализъм. Но докато К. Илиев изявява таланта си на диригентския пулт, 1

2 Л. Николов остава само вглъбен в своето творчество и непоколебимо върви по избрания от него път. Именно това, по думите на проф. Боян Лечев, го изгражда като художник мъдрец: При него е излишно да се говори за професионализъм има го в излишък. Става дума за други, посъществени неща: идея, мисъл, съдържание, конструкция, богатство и разнообразие на изразните средства, мащаб А ето какво казва и акад. Васил Казанджиев за творчеството на Лазар Николов: Той доказа, че без цитати, без заимстване на елементи и даже без стилизиране на фолклора може да се оформи един самобитен стил, който да носи атмосферата, аромата и всички характерни белези на националната българска душевност по отношение на темперамент, дух, морал и философска същност. Представянето на цялостното цигулково творчество на композитора е основната цел на дисертацията задача достатъчно отговорна и трудна. Базирайки се на личния си опит на изпълнител-интерпретатор Г. Илчева анализира детайлно стилови особености, проблеми от техническо естество, както и характерни черти на музикалния език на Лазар Николов. Споделя впечатления от личните си контакти с автора по време на работния процес Той оставяше творбата изцяло в ръцете на изпълнителите. А Лазар Николов пише: Ценя изпълнителя и изкуството му и като композитор много очаквам от него не само да достигне и разкрие мислите ми, но и да ги предаде на слушателя по свой убедителен, оригинален начин. Концертът за цигулка, създаден през 1952 г. е посветен на Георги Близнев първият му изпълнител. Съдбата на произведението е нелека определено като вредна творба, то не е допускано до сцена след премиерата му. Следващото изпълнение е 16 години след нея, през ноември 1971 г. в София със солист проф. Боян Лечев и Софийска филхармония. Когато Лазар дойде да ме поздрави, го запитах: Сега не 2

3 мислиш и не пишеш вече така. Как възприемаш днес ранното си произведение? Той скромно отговори: Защо? Мисля, че това е една сполучена творба. Мнението на проф. Арсени Лечев е: Концертът имаше по-щастлива вечер.той е лиричен по характер с прозрачна, темброво оцветена звучност, достъпен е само за музикално по-интелигентна публика. Анализът на Г. Илчева е много подробен и през специфичния поглед на изпълнител и педагог предлага решения за темпа, интонация, динамични нюанси, напрежение на звука, вълн на вибратото, но както уточнява цигуларят е свободен да следва интуицията си. С негативни настроения е посрещната и Първа соната за цигулка и пиано, създадена през 1954 г. Премиерата е в Пловдив през 1959 г. в изпълнение на Георги Близнев и Лиляна Стефанова. Едва след 1960 г. тонът на критиката става по-насърчителен; в тая творба ( пише Арсени Лечев) има жизнени импулси, противоречия, конфликтност и често доведена до състояние на афект чувствителност. Но най-главното в нея има и много музика. И още: интересна и оригинална музика, което показва, че когато един музикант има да каже нещо лично свое, средствата за израз имат подчинено значение. А според доц. д-р Ангелина Петрова Сонатата за цигулка е интересна с окончателната поява на големи 12- тонови полета, с полифоничното разпадане на традиционния език. Преди анализа на всяко произведение Г. Илчева проследява историята на създаването му, споделя мнения на първите изпълнители, на приятелите колеги на автора. Следва структурния анализ и отново много ясни, обусловени от текста методични указания за използване на различните изразни средства на цигулката : плавни смени, матиран звук с фини светлосенки, пестелива вибрация с туширана амплитуда образно, живо светоусещане на истински художник. 3

4 Повод за създаване на Сонатина за цигулка и пиано е концерт на Александър Илчев през 1979 г., на който присъства и Лазар Николов. Изпълнена е и Първата соната от автора. По спомени на изпълнителя, не много време след това Лазар Николов му се обажда, за да се консултира за цигулковата партия на Сонатината. Лазар винаги питаше дали е удобно, дали става за изпълнение, искам ли да променим нещо. Беше много деликатен по време на репетиционния процес. Чувствахме се свободни. В тази творба Г. Илчева определя втората ѝ част като най-богата на изразни средства логически център на произведението. В нея са използвани сонорика и алеаторика, които са свързани с липса на фиксация и импровизация. Частта илюстрира мисълта на Лазар Николов: Цветът става нещо органично. По-точно цвят и тъкан трябва да образуват някаква сплав. Въображението и инвенцията на изпълнителите са свободни да експериментират с темпо, динамика, тембър и характер на звука, дължини на смисловите цезури. За последния опус за цигулка и пиано Лазар Николов отново разчита на сътрудничеството на проф. Ал. Илчев и по отношение на текста, и за първото изпълнение. Премиерата е на авторски концерт в НДК през 1997 г., съвместно с пианистката Даниела Дикова. В коментар на автора за новата творба четем: В своята дългогодишна работа не съм променял коренно езика и стила си; почти винаги съм работил с едни и същи композиционно-технически средства. И все пак между първата и втората соната има интервал от 40 години, все нещо трябва да се е променило Кое е новото в Соната N2? Накратко казано, новите неща са стари, но са станали по-ярки. Например партиите на двата инструмента преливат все по-често смислово и темброво една в други, създавайки повече единство на музикалното повествование. Още долавя се стремеж към отдалечаване от конкретното, реалистичното и насочване към една по- 4

5 друга, своеобразна, по-духовна, по-отвлечена мисловност. Разбира се, новото в моето творчество винаги е било плод на естественото ми развитие. По думите на Г. Илчева, Втората соната заема специално място в камерното творчество за цигулка на Лазар Николов и поради присъствието на детайлни авторски знаци динамика, характер, акценти, отклонения в темпо, нещо нехарактерно за предишните цигулкови опуси. Както в късните му клавирни сонати, където авторът вече изисква само петдесет процента участие от изпълнителя, поради зрелостта и концентрацията на езика. Свободата на интерпретиране е с определени граници, поставени от композитора. Анализът отново е с поетичен, красив изказ, с много асоциации и същевременно предлага полезен коментар към бъдещите изпълнители. В основата на раждането на Трио за цигулка, виола и пиано е отново проф. Ал. Илчев, който моли Лазар Николов да напише дует за цигулка и виола. Идеята е приета, доразвита и трансформирана. Така се появява през лятото на 1993 г. Триото. Изпълнено е за първи път на прегледа Нова българска музика 1995 г. в състав: Г. Илчева (циг.), проф. Ал. Илчев (виола) и Даниела Дикова (пиано). Лазар Николов споделя: Ако трябва да обобщя развитието на техниката си след 80-те години, в началото на 90-те години, ще изтъкна, че важни произведения в това отношение са Трети струнен квартет, Соната за два рояла, Трио за цигулка, виола и пиано. Наред с всичко това и мисълта ми се задълбочава, изграждането става по-добро. Като цяло тук мисълта ми се движи повече в някакви философски сфери, а спойката на творбите е по-сполучлива. 5

6 В Триото тоновете, интервалите, акордите създават звукови знаци, а самите интервали в музиката на Лазар Николов, по думите на Драгомир Йосифов съединяват не тонове, но светове и хвърлят мостове над ефирни бездни, издигат колони от тишина, отразяват странни констелации... Впечатляващи са определенията, с които Г. Илчева подчертава изумителната фантазия на композитора, но и предава силната си емоционална връзка с тази музика: тихият интимен диалог на струнните се допълва от прозрачни акорди в пианото или блуждаещи звуци съставени от безкрайни тонове, се движат свободно в клавира, докато се слеят в един тон си. Повторен трикратно, той звучи като самотен звън на църковна камбана, която продължава да бие и по време на болезненото виолово встъпление. Според авторката, краят на произведението е разтърсваща изповед и сбогуване. Три равностойни драматургични линии се съчетават в ансамбъла сбогуване в клавирната, опрощение във виоловата партия и катарзис в безбрежните височини на цигулката. Това е зенитът в звуковата философия на произведението. В заключение ще отбележа, че от всяка дума на дисертационния труд се усеща огромния респект и уважение на Г. Илчева към човека и композитора Лазар Николов и любовта ѝ към неговата музика, което увенчава това дългогодишно музикантско сътрудничество и приятелство. Освен дисертацията оценявам високо и художественотворческия принос към темата запис в БНР на Трио за цигулка, виола и пиано и премиерните изпълнения на произведения от акад. Васил Казанджиев и проф. Артин Потурлян. Предвид приносите, посочени от докторантката, които приемам и подкрепям изцяло, а също и сериозната ѝ творческа дейност, убедено 6

7 предлагам на уважаемото Научно жури да присъди на Гергана Тонкова- Илчева образователната и научна степен доктор. София, 2015 г. Проф. Гинка Гичкова 7