ВТОРИ ТИБЕТЕЦ

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ по конкурс за заемане на академичната длъжност Професор по 4.3 Биологични науки (Ботаника анатомия и морфология на растенията), обявен в ДВ бр. 59/ г. от проф. д-р Снежанка Цветанова Дончева, Институт по физиология на растенията и генетика при БАН, член на научното жури определено със заповед ВО / на Ректора на СУ Св. Климент Охридски За участие в конкурса са постъпила документите само на един кандидат - доцент д-р Димитрина Петрова Колева, Катедрата по ботаника, Биологически факултет, Софийски университет Св. Климент Охридски. I. Общи данни за кандидата Доцент д-р Димитрина Петрова Колева е родена на г. През 1984 г. доцент д-р Димитрина Петрова Колева завърша Софийския университет Св. Климент Охридски, Биологически факултет, специалност Биология, квалификация биолог със специализация по ботаника. През 1993 г. успешно защитава дисертация на тема Структурни изменения на фотосинтетичния апарат при Potamogeton natans L., Miriophyllum spicatum L. и Elodea canadensis Rich. под въздействие на тежки метали и получава научната и образователна степен Кандидат на биологическите науки сега доктор. През 1985 г. е избрана като асистент, през 1990 г. като старши асистент, а през 1997 като главен асистент в Катедра по ботаника, Биологически факултет, Софийски университет Св. Климент Охридски. През 2003 е придобила академичната длъжност доцент по Анатомия и морфология на растенията в Катедрата по ботаника, Биологически факултет, Софийски университет Св. Климент Охридски, която длъжност заема и сега. II. Описание на представените за участие в конкурса научни трудове Доцент д-р Димитрина Петрова Колева участва в конкурса с 35 научни публикации, като 25 от тях са публикувани в реферирани списания, 4 в нереферирани списания, 6 са доклади в пълен текст в сборници от международни и национални конференции и 2 учебни пособия, едното от които е второ преработено издание. Доцент д-р Димитрина Петрова Колева участва в 13 от трудовете като първи автор, в 7 като втори, в 6 като последен, а в останалите е следващ автор. 1

2 От представените публикации 21 са с импакт фактор, като 10 са публикувани в международни издания с импакт фактор (Journal of Plant Physiology, Environmental and Experimental Botany, Environmental Pollution, Biologia Plantarum, Photosynthetica, Agriculture Ecosystems and Environment, Open Life Sciences), 11 в национални издания с импакт фактор (Bulgarian Journal of Agricultural Science, Oxidation Communications, Journal of Environmental Protection and Ecology), 5 в международни издания без импакт фактор (Feddes Repertorium, Botanica Serbica, Journal of Pharmacy Research). Представени са 3 статии публикувани в Journal of Environmental Protection and Ecology в периода без импакт фактор. По данни на кандидата, общият импакт фактор на статиите, с които участва в конкурса е, 22,517. Посоченият от кандидата, ИФ Индия не е включен към общия импакт фактор, тъй като информация за такъв показател не беше открита. Приложената към списъка книга под 69 за участие в конкурса не отговаря на изискванията за съавторство при издаването на книга и не е включена към общия брой реферирани научни публикации. Кандидатът е представил списък от 32 научни публикации преди хабилитирането за доцент с общ импакт фактор Анализът на публикационната активност на кандидата показва, че след хабилитирането си, голямата част от трудовете са публикувани в научни издания с импакт фактор, което е показател за по-добро ниво на научните изследвания. Представената справка за цитируемост показва, че до момента на подаване на документите, трудовете на доцент Колева са цитирани 221 пъти. III. Оценка на научните трудове и техните приноси Научно-изследователска дейност на доцент Колева може да се групира в няколко направления: I. Изучаване промените в морфологията на листата и хоропластната ултраструктура, както и тяхната роля при отговора на растенията към повишени концентрации от тежките метали Cd, Cu и Pb, висока температура и повишена CO2 концентрация. II. Изследване на in vitro култивирани растения на светлинно- и електронно-микроскопско ниво за установяване на техния регенерационен потенциал, успешната им ex vitro адаптация и ролята на различни растежни регулатори за оптимизиране на in vitro биотехнологията за микроразмножаване на ценни лечебни растителни видове. Роля на криопрезервацията за дългосрочно съхранение на растителен генетичен материал от ендемични и застрашени видове. 2

3 По-важните научни приноси в разработваните направления от доцент Колева могат най-общо да бъдат систематизирани по следния начин: I направлениe 1. Установено е, че висшите водни растения Potamogeton natans L., Myriophyllum spicatum, кладенчовият мъх Fontinalis antipyretica Nedw. поставени в условия на повишени концентрации от кадмий, мед и олово натрупват в листата значително количество тежки метали, което позволява използването им при пречистване на води, замърсени с тежки метали. Погълнатите тежки метали водят до изменения в ултраструктурата на фотосинтетичния апарат, като степента на увреждане зависи от начина на разпространението им в естествени местообитания - потопени или плаващи растения ( 57, 39). 2. Cd-третирани трансгенни тютюневи растения, свръхекспресиращи металотионеинов ген, са с по-устойчива вътрешна организация на тилакоидните мембрани на хлоропластите, с дозо-зависима фотосинтетична активност, като вероятно трансформирания металотионинов ген стои в основата на повишената толерантност към тежкия метал ( 34). 3. Получени са данни за ултраструктурното състояние на хлоропластите от Phaseolus vulgaris в условия на краткотраен високотемпературен и CO2 стрес. Визуализираните промени в хлоропластната структура са на ниво, което не може да провокира изменения в поведението на PSII ( 36). 4. Проучено e поведението на мутантен щам Chlamydomonas reinhardtii щам CW-15 с основна характеристика липса на клетъчна стена в условия на високи Cd концентрации. Направените предположения, че вакуоларната система във водорасловата клетка играе роля на структурен механизъм за детоксифициране на кадмия се нуждае от конкретни цитохимични доказателства, тъй като вакуализацията е неспецифичен отговор на клетките при стресови условия ( 48). 5. Визуализирана е структурата на клетки от нови хибридни радиоустойчиви щамове на Chlamydomonas reinhardtii P. A. При сравняване на структурите на родителските и новосъздадените хибридни щамове само клетките на един от новосъздадените щамове са със структура, близка до тази на двата родителски щама, и с по-висока радиоктивна резистентност, оценена по преживяемостта на клетките. Липсват количествени данни в подкрепа на това предположение ( 35). 6. В поредица от изследвания на светлинно- и електронномикроскопско ниво е потвърдена термостабилизиращата роля на изопрена върху електронния поток през фотосинтетичните и фотодихателни пътища в листа от Platanus orientalis L. След топлинен и CO2 стрес хлоропластната 3

4 ултраструктура в предварително развити листа от платан, които имат повисока емисия на изопрен е непроменена, докато в новопоявилите се листа, характеризиращи се с по-ниска изопренова емисия, структурата на хлоропластите се променя, което води до намаляване ефективността на фотосинтезата. Повишената термоустойчивост на Platanus orientalis L. корелира с количеството на изопреновата емисия, с ултраструктурните изменения в хлоропластите и води до намаляване на негативния ефект на повишените CO2 концентрации като зависи и от възрастта на изследваните растения ( 38, 42, 49). II направлениe 1. Проучено е влиянието на различни концентрации от растежните регулатори бензиладенин, индолил 3-маслена киселина върху хистологичния състав на листа и ултраструктурата на хлоропластите на in vitro култивирани растения от Lamium album L., Leonurus cardiaca L. и Orthosiphon stamineus Benth. Установено е, че комбинацията от бензиладенин и индолмаслена киселина допринася в по-голяма степен за формирането на асимилационния паренхим, като необходимо условие за успешна регенерация на in vitro размножаваните растения ( 50, 52, 56, 59). Морфометричният анализ на хистологичния състав на листа от Nepeta nuda L., Achillea thracica Velen., Hypericum и Petunia hybridа Hort. но задължително подкрепен и с данни за физиологичното състояние на изследваните растения, може да намери приложение при определяне вида и концентрацията на необходимите растежни регулатори за оптимизиране на протокола, гарантиращ успешна ex vitro адаптация на микроразмножаваните видове ( 46, 58, 60, 62, 63, 68). 2. Проведени са морфологични изследвания с Orthosiphon stamineus Benth. и видове Hypericum perforatum L. и Hypericum rumeliacum Boiss от род Hypericum с цел оптимизиране условията, при които се провежда криопрезервацията, като метод за дългосрочно съхранение на растителен генетичен материал от ендемитни и застрашени видове. При сравнителен анализ на ултраструктурата на хлоропласти от растения, претретирани със захароза и абцисиева киселина, и регенерирани след криорезервация, са получени данни за по-добрия криопротекторен ефект на захарозата при формиране на листата с по-устойчива и независеща от in vitro условията структура. В създадената експериментална схема, измененията в хлоропластната структура корелират с формирането на реактивни кислородни форми вследствие нискотемпературния стрес и може да намерят приложение за подобряване стандартните условия на класическите протоколи за криопрезервация ( 43, 44, 45, 53, 54, 55, 65). Други изследвания 4

5 На електронномикроскопско ниво са получени данни, визуализиращи масивни натрупвания от осмиофилни агломерати в хлоропласти на листа от Gossypium hirsutum L. със симптоми на Red leaf disease. Според авторите тези структури имат антоцианова природа и корелират с нарушеното съотношение K/Na в почвата и листните клетки и според авторите е една от причините, довели до това заболяване при памука. Направените заключения се нуждаят от конкретни цитохимични данни ( 33, 37). Методични приноси Доцент Колева участва в конкурса с експериментална разработка, която може да има методичен принос. Разработен е протокол за изолиране с хлороформ на епикутикуларни восъци при листния епидермис на Sorbus domestica L. и Cotoneaster granatensis Boiss. (Rosaceae), чрез т.н. Freeze-embedding метод и последваща рекристализация в in vitro условия. Методично това е нов подход за изследване на восъци, както и за обогатяване на данни за морфологията на епикутикуларните восъци ( 67). Преподавателска дейност Доцент Колева, като член на академичния състав на Биологическия факултет на Софийския университет, е ангажирана с активна преподавателска дейност. Като асистент е провеждала практически занятия по основните курсове - Интегриран практикум по ботаника (част електронна микроскопия) за специализации Ботаника и Лечебни растения, Специфични особености на растителната клетка за специализация Клетъчна биология и биология на развитието. След хабилитирането си доцент Колева участва в създаването и извеждането на лекционни курсове за бакалаври редовно и задочно обучение по: Анатомия и морфология на растенията, за специалностите Биология, Екология и опазване на околната среда. Структура и биоразнообразие на растения и гъби за специалностите Биотехнология. Ботаника І част за специалностите Молекулярна биология, Биология и химия, География и Биология, Биомениджмънт и устойчиво развитие, Биология и английски език. Провежда лекционни курсове и практически упражнения в Магистърска програма Структурна ботаника по: Морфогенез и екологична адаптация на растенията, Специфични особености на растителната клетка, Структурни и функционални 5

6 особености на висшите водни растения, Карпология, Преддипломен практикум. Участва в разработването на нови курсове в ОКС Бакалавър. Доц. Колева е ръководител на един успешно защитил дисертацията си докторант и на 10 успешно защитили дипломанти за периода г. В момента е научен консултант на 1 докторант. След хабилитирането си доц. Колева е ръководител на 3 университетски проекта, участник в 2 проекта от международното сътрудничество между ИФРГ - БАН и Италия, 2 международни проекта BG-SK, в 2 проекта към ФНИ на МОН. В документите е приложен пълен списък на проектите за периода г. Доц. Колева има голям брой участия с постерни и устни съобщения в научни форуми, от които 11 международни мероприятия проведени в чужбина, 6 международни конференции, проведени в България, и 16 национални научни форума. Ръководител е на магистърска програма Структурна ботаника, член на Факултетния съвет и на Научния съвет и на Атестационната комисия на Биологическия факултет, член на редколегията на Годишник на Биологически факултет СУ и на Българското ботаническо дружество. Заключение Доцент Колева в своята професионална кариера се е развивала комплексно, като преподавател и като изследовател. Развитието й като преподавател е много успешно Нейната научна продукция е получила признание в научната общност и е изцяло в областта на обявения конкурс, като покрива изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Република България и Препоръките за критерии при придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в Софийския университет Св. Кл. Охридски. Въз основа на направения преглед на материалите по конкурса, убедено препоръчвам на Факултетния съвет на Биологическия факултет да присъди на доцент Колева академичната длъжност професор г. Рецензент: /проф. Снежанка Дончева/ 6