Рецензия по конкурс за заемане на академичната длъжност доцент по специалност съгласно обявата в ДВ 64/ по професионално направление 4.3 Био

Препис

1 Рецензия по конкурс за заемане на академичната длъжност доцент по специалност съгласно обявата в ДВ 64/ по професионално направление 4.3 Биологични науки (Ботаниика анатомия и морфология на растенията) с кандидат гл.ас. д-р Мирослава Андреева Стефанова (единствен кандидат) рецензент Майя Петрова Стойнева, дбн, професор в Катедрата по ботаника, Биологически факултет, Софийски университет Св. Климент Охридски Настоящата рецензия е изготвена в качеството ми на член Научно жури, назначено със Заповед ВО / на Ректора на СУ проф. дфн Анастас Герджиков. Нямам съвместни публикации и не съм свързано лице с кандидатката, поради което декларирам липса на конфликт на интереси или наличие на обвързаност в научната ни работа. Напълно приемам представената от гл. ас. д-р Мирослава Стефанова автобиография, приложена към нейните документи и поради това, с оглед на ограничения обем на рецензията, ще дам обобщени данни за очертаване на общия облик на кандидатката гл. ас. д-р Мирослава Стефанова, родена на г., възпитаник на Биологическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски (магистър по ботаника /= квалификация ботаникспециалист по лечебни растения /, ). През периода тя е била докторант на самостоятелна подготовка в Катедрата по ботаника на Биологическия факултет и. е получила ОНС доктор за дисертационния си труд на тема Сравнително структурно изследване на лист при in vitro култивирани лечебни растения от семейство Lamiaceae. Научното и професионално развитие на гл. ас. Андреева започва от специалист в ОКП Билкокооп при ЦКС ( ), преминава през биолог в Института по ботаника при БАН ( ), учител по биология в Националния учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура ( ) и от 2004 г. насам протича в Катедрата по ботаника на Биологическия факултет с преминаване на всички нива от биолог до асистент и главен асистент. Последната длъжност тя заема от януари 2014 г., а

2 през периода г. е била хоноруван преподавател в същата катедра досега. Общият трудов стаж към датата на подаване на документите е 28 г. 04 м. 17 д., от които 12 г. 0 м и 17 д са по специалността. Материалите по конкурса са представени на хартиен и електронен носител (CD), оформени са коректно и елегантно. Те съдържат наред със заведената входяща молба до Ректора на СУ както изискуемите по ЗРАСП лични документи, служебни бележки, авторска справка за приносите в научните трудове, списък на трудовете, участията в научни форуми, проектната дейност, цитиранията и научните ръководства, списък на трудовете и участията в анчуни форуми, генериран от системата Авторите, а също така и самите научни трудове на кандидатката, точно отразени в представените списъци. Списъкът на всички трудове съдържа общо 30 заглавия (2 за придобиване на ОНС доктор, 1 авторефереат на дисертационен труд и 27 за настоящия конкурс), които се разпределят както следва: дисертация (автореферат) 1, монография в съавторство 1, учебни пособия 1, статии в реферирани и индексирани издания с различен тип импакт фактор и ранк 19, статии в реферирани списания без импакт фактор и ранк 5 и статии доклади, публикувани като пълен текст в сборници от конференции 3. Списъкът на трудовете за настоящия конкурс съдържа общо 27 публикации: 1 - монография, 1 учебни пособия, 18 статии в реферирани и индексирани издания с различен тип импакт фактор и ранк, 4 - статии в реферирани списания без импакт фактор и ранк и 3 са в публикувани доклади в сборници от конференции. Списъкът на цитиранията съдържа общо 56 цитирания (от които 31 в издания с импакт фактор), от които 54 са по трудовете на конкурса, а от тях 29 са в издания с импакт фактор. Към представените за конкурса материали и данни имам следните коментари: 1) По списъка на представените за конкурса трудове, публикации с номера са цитирани в списания с импакт фактор и поради това, както е традиционно прието в конкурсите на БФ-СУ, те би трябвало да се приравняват и отчитат към публикациите с импакт фактор. При това представените за конкурса статии в

3 реферирани и индексирани списания с импакт и друг ранк трябва да се считат за общо 21; 2) Сред представените публикации няма самостоятелен труд, но в 3 от публикациите (11%) кандидатката е първи автор, в 13 втори автор (48%), което доказва водещата й роля в изготвянето на 59% от представените публикации и доказва качествата и възможностите й да работи в екип, което трябва да се оценява високо в условията на съвременното развитие на науката и на биологията в частност; 3) Посоченият в документите импакт фактор е за съответната година за всяко списание, което е най-точното и коректното му представяне. Общият импакт фактор на кандидатката е 23,722, а нейният SJR e 1,223. 4) Приложеното учебно пособие Учебна тетрадка (номер 30) не е издадена в академично издателство, но е рецензирана от доц. д-р А. Неделчева, доц. д-р Н. Райчева и доц. д-р С. Томова от БФ на СУ и това го приравнява към издание в академично издатеслтво по критериите на БФ на СУ; 5) Всички представени публикации очевидно са преминали през процес на рецензиране от по поне двама рецензенти в съответните списания и поради това в настоящата рецензия не се налага повтарянето на този процес. В тази рецензия не се обсъждат и сравняват и трудовете с номера 1-3, рецензирани от други колеги за получаване на ОНС доктор. Темите и обектите, върху които е съсредоточена научноизследователската работа на М. Стефанова са фокусирани върху спектъра на структурните изменения на фотосинтетичния апарат под въздействието на различни фактори. Представените публикации и участия в научни теми, проекти и форуми, дават основание да се твърди, че кандидатката има ясно очертан профил на научноизследователската си работа. Авторската справка за приносите на гл. ас. д-р М. Стефанова е изработена много подробно и коректно отразява получените от нея оригинални резултати с приносен характер. Тя съответства на представените научни публикации и поради това напълно приемам изготвената справка, като за нуждите на настоящата рецензия ще обърна внимание само на някои особено

4 важни моменти и бих искала да отбележа, че научните и научно-приложните приноси се отнасят на първо място към категорията получаване и доказване на нови факти. Основното внимание на Мирослава Стефанова е насочено към проучване на структурните особености на in vitro култивирани растения. Тези изследвания са главно експериментални и са проведени в лабораторни условия на три основни нива тъканно, клетъчно и субклетъчно. Те са отразени в публикациите с номера 7, 8, 9, 10, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 20, 24, 25, 27 и 29. Сред тях при водещата роля на кандидатката изпъкват данните от първото комплексно изследване на пластидния апарат и анатомията на листа при in vitro култивирани растения от видовете Orthosiphon stamineus и Leonurus cardiaca с добавяне на растежни регулатори (публикация 9) и данните за различията в структурата на пластидите на седем вида микроразмножени растения от род Hypericum (публикация 12). Очевидна е ролята на д-р Стефанова в изследването на структурните особености и промени на фотосинтетичния апарат в условията на криоконсервация и при оценката на регенерационния потенциал на растенията в in vitro условия и при ex vitro адаптация в тези и други публикации. Допълнителна стойност на получените данни и резултати на М. Стефанова придава фактът, че основните проучвани видове растения са медицински или са видове с висок фармакологичен потенциал (7 вида на род Hypericum, Lamium album, Leonurus cardiaca, Nepeta nuda, Orthosiphon stamineus). Очевидно лечебният характер на изследваните обекти е един от силните фактори, мотивиращ техния избор. Проведените изследвания са важни за опознаването на промените хистологичната организация и морфогенеза на листа, а също така и за опознаването на измененията в пластидите при прилагане на криопрезервационни процедури, които са от съществено значение за проучването на нискотемпературния стрес при растенията. С изследването на стресови фактори е свързана втората основна линия в трудовете на М. Стефанова. Тя прави анализ на структурата на фотосинтетичния апарат след контролирано приложение на стресови фактори с оглед на оценяването на механизмите, които осигуряват устойчивост на растенията към стресови въздействия. Тези изследвания са отразени в публикации с номера 4, 5, 11, 16, 21, 26 и 28 обхващат влиянието на

5 разнообразни стрес-фактори (висока температура, повишени нива на въглеродния диоксид, засушаване, тежки метали) върху растения, различни по отношение на систематичната принадлежност към различни таксономически нива, по отношение на типовете жизнени форми и по отношение на своя произход и приложение. Тук се отнасят: 1) широко разпространеният в стоящи и течащи води мъх Fontinalis antipyretica, използван като филтратор в биологичното пречитсване на води; 2) покритосеменният източен чинар (Platanus orientalis) - дървесен вид, широко използван за медицински цели, за озеленяване на паркове и пътища, за дърводобив и др.; 3) житните Arundo donax, A. collina и Hakonechloa macra, използвани за озеленяване, възстановяване на екосистеми и др., сред които Arundo donax представлява сериозен интерес за производство на биогориво; 4) етеричномаслената храстовидна Lavandula angustifolia с изключително разнообразно приложение в живота на хората. Установяването на механизмите и структурните промени за преодоляване на стреса при толкова разнообразни и икономически важни растения е не само съществена база за бъдещи сравнителни изследвания на стреса при растенията, но и основа за получаване на нови знания за екологичната пластичност на видовете и перспективите за развитието им в условията на климатични промени. Резултатите от тези проучвания на М. Стефанова излизат от по-ограниченото пространство на чисто структурните изследвания и тясно се преплитат с останалите и трудове с биосистематичен характер (публикации 19, 22 и 23). Последните също са основани на растителни обекти с разнообразно таксономично положение, от различни жизнени форми с широко приложение, сред които са видовете на лечебните тревисти Tagetes patula, Achillea millefolium и A. crithmofolia от групата на българския равнец, розоцветните дървесна скоруша Sorbus domestica и храстовидният Cotoneaster granatensis. Проведените изследвания са много ценни защото дават възможност за сравнения на данните за различни нива на еволюцията и са добра база не само за бъдещи анатомически, физиологически, генетически и биохимически самостоятелни изследвания, но и за по-общи таксономически анализи и изводи. В това отношение например таксономически важни са получените нови морфологически данни за епикутикуларните восъци при Sorbus domestica и Cotoneaster granatensis, а също

6 така и новите фитохимически данни - първото установяване на 6-метоксикемпферол във флавоноидния състав на Tagetes patula. При изследванията на видовете от групата на българския равнец авторката прилага и кариологично проучване в комбинация с анализа на морфологичните белези. При това са установени нивата на плоидност и са получени нови биометрични данни, които допринасят за оценка на вътревидовата и вътрегруповата изменчивост, което е от съществено значение за анализа и оценката на биоразнообразието на растителния свят на България. Бих си позволила да препоръчам на кандидатката в бъдещите си изследвания да се насочи към проучване на повече български ендемити с оглед на тяхното опазване. Отделно от новополучените данни в изследванията на д-р Стефанова, малка част от получените резултати са с потвърдителен характер - например въз основа на проучването на листната повърхност на Lavandula angustifolia от насаждения, предназначени за ремедиация, е потвърдена устойчивостта на епидермалните структури към атмосферно замърсяване с тежки метали (публикация 28). Разработваните от кандидатката проблеми са актуални в научнотеоретично и научно-приложно отношение и поради факта, че през последните години in vitro размножаването и криопрезервацията намират все по-широко приложение в различни отрасли на промишлеността и селското стопанство. Това налага познаването на ефектите от прилагането на различни растежни регулатори и създаването на надеждни задължителни маркери при създаване на ефективен протокол за in vitro размножаване и успешна ex vitro адаптация на всеки микроразмножаван вид, а също така и маркери за регенерационния потенциал на всеки вид (публикации 10, 14, 20, 29 и др.). Разработването на индивидуални протоколи за криоконсервация на основата на установените прагове на поносимост към ниските температури анатомични и ултраструктурни изследвания е важно като основа на съвременен метод за дългосрочно съхранение на ендемични видове, на видове с различна степен на застрашеност и на видове с фармакологичен потенциал (публикации 13, 17, 27 и др.). Доказано е, че пластидните промени преди и след криопроцедурите са основен показател за оценка на регенерационния

7 показател на видовете (публикация 13). Друг важен получен резултат е доказването на слабия криопротекторен ефект на пластидните мембрани и на необходимостта от индивидуално тестване на различни криопротектори за всеки растителен вид (например публикации 7, 8, 25). Методите, подбрани и използвани за решението на поставените в публикациите и съответните научни проекти проблеми, са научно-обосновани, стандартни и без съмнение позволяват получаването на коректни научни резултати. Свидетелствата за значимостта на получените от д-р Стефанова резултати и за нейната национална и международна разпознаваемост се крият както в забелязаните от нея цитирания на трудовете по настоящия конкурс (54) и в публикуваните статии (27), така и в участията в международни и национални научни форуми (16, от които 8 международни) и в участието в 12 научни проекта по теми, свързани с конкурса. Гл.ас. д-р М. Стефанова реално е дългогодишен преподавател с наднормена заетост. Към настоящите материали по конкурса справка не е представена, но според Справката за учебната заетост за последните две академични години, която бе представена при обявяването на конкурса и от индивидуалните планове и отчети на кандидатката, които ежегодно съм проверявала в качеството си на ръководител на Катедрата по ботаника в периода , мога да твърдя, че общата заетост е между 448 и 484 часа (при норма 360), а аудиторната заетост е 310 часа (при норма 270). Преподавателската дейност на д-р Стефанова обхваща практически занятия в 3 курса в 7 специалности, летни учебни практики и лекции с възлагане в 4 задължителни и 1 избираем курс на ОКС бакалавър. Като настоящ лектор в Катедрата по ботаника на БФ-СУ гл. ас. д-р М. Стефанова е разработила като нови курсове в ОКС бакалавър следните три електронни курса: Анатомия и морфология на растенията за педагогическите специалности в БФ, за специалност ЕООС и за специалност Биология. Необходимо да се подчертае, че преподавателската работа на д-р Стефанова е свързана с извеждането на занятия в най-трудните начални базисни курсове на обучение в БФ. Плод на нейния дългогодишен преподавателски

8 опит е водещото й участие в представеното учебно пособие Учебна тетрадка по анатомия и морфология на растенията за педагогическите специалности в БФ-СУ разрешенията за тяхното ползване. При очертване на учебно-образователната дейност на д-р Стефанова е важно да се отбележи, че тя е ръководител на успешно защитил дипломант и е академичен наставник на студенти в проект за студентски практики. Считам, че тя има потенциал да привлича повече млади изследователи-студенти в научно-изследователската си дейност и затова й препоръчвам в бъдеще да обърне специално внимание на тази дейност. Като научно-организационна и административна натовареност на кандидатката трябва да се отбележи участието й в дейността на Катедрата по ботаника и настоящето й предлагане от Деканското ръководство на БФ за член на Комисията по качеството на факултета. Имам дългодишни лични впечатления от гл.ас. д-р М. Стефанова и от нейната работа в катедрата от гимназиалните и студентските ни години насам. Мога да твърдя, че тя е отговорен, взискателен и отзивчив преподавател и изследовател и се отличава с висока колегиалност, етичност, добронамереност и отзивчивост в работата си с колегите и студентите, поради което се позлва с много добро име като сред студентите, така и сред колегите си във факултета и извън него. В заключение, считам, че кандидатката отговаря на изискванията на НС на БФ-СУ, на Правилника за заемане на академични длъжности в СУ и на ЗРАС в Република България за получаване на академичната длъжност доцент по професионално направление 4.3 Биологични науки (ботаника анатомия и морфология на растенията), поради което препоръчвам на почитаемите членове на Научното жури да гласуват за присъждането на тази длъжност на единствения кандидат гл. ас. д-р Мирослава Андреева Стефанова. София, Подпис: (проф. дбн М. П. Стойнева)