РЕЦЕНЗИЯ по конкурс, обявен в ДВ бр. 64/ г. за заемане на академичната длъжност доцент Научна специалност: 4.3. Биологични науки (ботаника а

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ по конкурс, обявен в ДВ бр. 64/ г. за заемане на академичната длъжност доцент Научна специалност: 4.3. Биологични науки (ботаника анатомия и морфология на растенията) Кандидат: гл. ас. д-р Мирослава Андреева Стефанова Рецензент: Юлиана Костадинова Марковска, д-р, професор 1. Развитие на кандидата Гл. ас. Стефанова завършва с магистърска степен специализацията Лечебни растения в Софийски университет Св. Кл. Охридски, Биологически факултет през 1986 г. В периода г. е работила като специалист в ОКП Билкокооп при ЦКС. През 1992 г. е постъпила като специалист биолог в Института по ботаника на БАН, където е работила до 1998 г. В периода г. е била учител по биология в Национален учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура. От г. до г. е работила като специалист биолог в Биологически факултет на СУ Св. Кл. Охридски катедра Ботаника и е участвала като хоноруван преподавател в извеждането на упражнения и учебни практики по всички специалности на ОКС Бакалавър във факултета. От г. до г. е била избрана за асистент в катедра Ботаника, като е била натоварена с провеждането на същите упражнения и учебни практики. От до настоящия момент заема длъжността главен асистент, като й е възложено четенето на част от лекциите на основни и избираеми курсове в ОКС Бакалавър Анатомия и морфология на растенията, Ботаника І част, Ботаника и Растителна цитохистология. В периода от 2012 г. до г. е разработила и защитила докторска дисертация като докторант на самостоятелна подготовка към същата катедра. В областта на обявения конкурс гл. ас. Стефанова има 12 години трудов стаж. Тя владее много добре английски, руски и италиански езици. Гл. ас. Стефанова е участвала в научно-изследователски екипи с колеги от Биологическия факултет на Софийския университет, със сътрудници на Института по физиология на растенията и генетика и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, както и с изследователи от Словакия, Италия и Холандия. 1

2 2. Описание на представените материали Гл. ас. Стефанова участва в конкурса с общо 30 научни труда. Те включват 27 научни статии, от които 19 са публикувани в реферирани и индексирани с импакт фактор издания. Общият IF на 13 от тях е , а SJR на 6 от тях е Броят на публикациите в реферирани издания без импакт фактор е 5, но 4 от тях са цитирани в издания с IF. Освен това 3 статии са публикувани в пълен текст в сборници от конференции, а в съавторство участва в написването на глава от монография и на 1 учебно пособие. Три от представения общ брой научни публикации са свързани с присъждането на образователната и научна степен доктор. На български и международни форуми са изнесени общо 16 доклада. 3. Педагогическа дейност Гл. ас. Стефанова води част от лекционните курсове Анатомия и морфология на растенията, Ботаника І част и Ботаника, които са задължителни за 6-те специалности в ОКС Бакалавър за период от последните 4 учебни години. Участва и с част от лекционния материал в избираемия курс Растителна цитохистология. Освен това води упражнения по Анатомия и морфология на растенията, Ботаника І част и Структура и биоразнообразие на растения и гъби за всички специалности в бакалавърската степен на обучение в Биологическия факултет. Разработила е и 3 електронни курса в Moodle за обучение на студенти от спец. Биология и химия, География и биология, Биология и английски език, ЕООС редовно обучение и Обща биология задочно обучение. Била е научен ръководител на 1 успешно защитил допломант, както и академичен наставник по проект Студентски практики. 4. Профил на научно-изследователската работа на кандидата Кандидатката е с ясно изразен изследователски профил в областта на структурната ботаника анатомо-морфологични и ултраструктурни изменения на фотосинтетичния апарат, главно на представители от семейство Lamiaceae, отличаващи се с голям фармокологичен потенциал Lamium album L., Leonurus cardiaca L., Orthosiphon stamineus Benth., Nepeta nuda L. и седем вида от род Hypericum. Освен това тя проявява интерес и в изясняване на промените в структурата на фотосинтетичния апарат на дървесни и житни видове във връзка с изопреновата емисия Platanus orientalis L., Arundo donax L., Arundo collina Ten., Hakonechloa macra L., които настъпват под действие на неблагоприятни условия на околната среда - повишени температури, нива на СО2 в атмосферата, засушаване. Влиянието на тежките метали върху растения, използвани за ремедиация на води и почви са също обект на изследване от нея. 2

3 Представляват специален интерес и изследванията върху морфологията на епикутикуларните восъци на представители от семейство Rosaceae, установяването на плоидността на български видове равнец във връзка с изясняване на вътревидовата и вътрегруповата изменчивост на изследваните таксони, както и фитохимичния анализ за наличие на биологично-активно вещество флавоноид при лечебното растение Tagetes patula L. (Asteraceae). Научно-изследователската работа на кандидатката е в хармония с нейната преподавателска дейност, което допринася за цялостното й оформяне като добър изследовател и педагог. 5. Основни приноси Изследванията на гл. ас. Стефанова са съсредоточени главно върху спектъра от анатомо-морфологични и ултраструктурни изменения на фотосинтетичния апарат под действие на различни контролирани фактори. Основната цел на проучванията е установяването на трайните, дългосрочни механизми на адаптация на растенията при стресови въздействия от абиотичен характер. Тяхното изясняване разкрива възможността за приспособяването им към постоянно изменящите се условия на средата и оцеляването в нея. Впечатляващ е широкият кръг от растения, обект на нейния интерес. Той включва многобройни лечебни растения от различни семейства, дървесния вид от рода Platanus, различни видове житни и водни растения. Голяма част от изследванията на гл. ас. Стефанова представляват научни и научноприложни приноси, доста от които сa с оригинален характер, и могат да се резюмират както следва: Лечебни растения in vitro Основната цел на изследванията на субклетъчно, клетъчно и тъканно ниво на организация на голям брой лечебни видове растения, принадлежащи главно към семейство Lamiaceae е изясняването на същността на растителните отговори към различни условия на околната среда. Постигнато е успешно in vitro размножаване при различни лечебни растения, много от които ендемични за Балканския полуостров, с което се осигурява запазването на естествените местообитания на тези растения. С това се допринася за решаването на важния проблем за консервиране на дивата флора и рационалното използване на лечебните растения. Изпитани са различни среди за in vitro култивиране, съдържащи растежни регулатори и комбинации между тях, и са създадени подходящи протоколи, осигуряващи висок добив на биомаса и биологично активни вещества за следните 3

4 видове: Lamium album L., Leonurus cardiaca L., Orthosiphon stamineus Benth., Nepeta nuda L., Hypericum perforatum, H. humifusum, H. kalmianum, H. annulatum, H. tomentosum, H. pulchrum, H. rumeliacum. Оценен е регенерационния потенциал на експлантите на базата на сравняване на хистогенезата на листа и на формирането на пластидния апарат при in vitro и ex vitro култивирани растения. Установени са особеностите на структурния отговор към нискотемпературен стрес на Orthosiphon stamineus Benth., видове от род Hypericum и Nepeta nuda L. при разработване на протоколи за криопрезервация с цел тяхното дългосрочно съхранение. Стрес, причинен от действието на високи температури, нива на СО2 и тежки метали (Cd, Cu) Подборът на растителни видове, отличаващи се с висока екологична пластичност е от съществено значение за тяхното оцеляване в условия на климатични промени. Основната цел на изследванията е идентифициране на адаптивни механизми за преодоляване на стресовите въздействия и изясняване на защитната роля на изопреновите и метанолните емисии върху фотосинтетичния апарат на растенията. Установени са закономерности в морфогенеза на листата и пластидния апарат на Platanus orientalis L., формирани в условия на повишени нива на СО2. Потвърдена е термостабилизиращата роля на изопрена и е установена корелация между структурата на хлоропластите и количеството на изопреновата емисия. Установени са видово-специфични особености в ултраструктурата на хлоропластите на три вида житни растения (Arundo donax L., Arundo collina Ten., Hakonechloa macra L.) във връзка със способността им да синтезират изопрен. Доказана е защитната роля на изопрена в преодоляването на стреса, предизвикан при тяхното засушаване. Получените резултати могат да послужат като основа за изследване на стресовите въздействия върху житни растения. Доказана е ключовата роля на клетъчната стена за акумулацията на Cd и Cu в листа от водното растение Hakonechloa macra L., което може да бъде използвано като филтратор при биологично пречистване на води, съдържащи тежки метали. Потвърдена е високата устойчивост на епидермалните структури на Lavandula angustifolia Mill., отглеждана в насаждения в района на КЦМ, Пловдив. Посредством тези структури растението може ефективно да противодейства на атмосферно замърсяване с тежки метали. 4

5 Част от извършените анатомо-морфологични, таксономични и фитохимични изследвания обогатяват палитрата от обекти и подходи при решаването на конкретни задачи в областта на ботаническите изследвания, а получените резултати могат да се използват като фундамент за изясняване на морфологията и при други таксони и видове. Разработена е оригинална методика за анализ на епикутикуларни восъци от листния епидермис на Sorbus domestica L. и Cotoneaster granatensis Boiss. (семейство Rosaceae). Тези данни могат да послужат при морфологичните изследвания и на други таксони в субтриб Pyrinae. Изследвани са нивата на плоидност на българските видове Achillea millefolium и Achillea crithmofolia (семейство Asteraceae) с цел изясняване на вътревидовата и вътрегруповата изменчивост на изследваните таксони. Получените нови данни имат теоретично и практическо приложение за определяне на видовете. За първи път е установено наличието на флавоноида 6-метоксикемпферол в етеричното масло, добивано от кошнички на растението Tagetes patula L. (семейство Asteraceae). Този резултат е особено ценен от гледна точка на характеризиране на флавоноидния състав на това ценно лечебно растение. 6. Отражение на публикациите на кандидата в научната литература Представена е справка, че научните трудове на гл. ас. Стефанова са цитирани 56 пъти в нашата и чуждестранна научна литература. За високото ниво на списанията, в които са забелязани цитатите, свидетелства високият им общ импакт фактор С найвисок брой цитати се отличават публикации 4 (21 цитирания), 23 (14 цитирания) и 22 (8 цитирания). Значителният брой цитати са допълнителен и обективен критерий за значимостта на изследванията на гл. ас. Стефанова. 7. Ръководство на научни изследвания, организационна дейност Гл. ас. Стефанова е участвала в 4 международни проекта (със Славакия, Италия и Холандия), 1 национален към НФНИ на МОН и 3 към ФНИ на СУ Св. Климент Охридски. Била е научен ръководител на 1 успешно защитил дипломант в магистърска програма Структурна ботаника и академичен наставник по проект Студентски практики. Гл. ас. Стефанова е рецензирала статии за български и международни списания. 8. Лични впечатления от кандидата Имам много добри лични впечатления от кандидатката от срещите ни с нея на различни национални и международни научни форуми, в които тя е участвала. 5

6 Впечатлена съм от от качествата й на изследовател с жив интерес към научните проблеми, старанието й да навлезе по-дълбоко в тях, както и толерантността й към критичните бележки и препоръки. 9. Заключение В настоящия конкурс за длъжността доцент по специалност 4.3 Биологични науки (ботаника анатомия и морфология на растенията) като единствен кандидат се явява гл. ас. д-р Мирослава Андреева Стефанова. За участие в конкурса тя е представила 27 научни труда, без да се вземат в предвид 3-те публикации, свързани с присъждане на образователната и научна степен доктор. Общият импакт фактор на публикациите й е Представена е документация за 56 цитата в научни статии на чуждестранни и български автори. Гл. ас. Стефанова има ясно изразен профил като изследовател и преподавател. Тя работи в една от най-актуалните области на структурната ботаника изследване на анатомо-морфологичните и ултраструктурни изменения на фотосинтетичния апарат при различни видове растения при норма и при въздействие с различни неблагоприятни фактори. Освен това нейната научна дейност много успешно се съчетава с активна преподавателска работа в областта на анатомия, морфология на растенията и ботаника, което личи от високата й учебна заетост. Кандидатката е преминала последователно през всички стъпала на своето кариерно развитие била е и учител по биология, което допринася за нейната добра педагогическа подготовка. Всички изтъкнати дотук аргументи определят гл. ас. Стефанова като напълно изграден и активен научен работник и преподавател, притежаващ необходимите качества за академичната длъжност доцент. Тя отговаря на всички изисквания за заемане на тази длъжност, предвидени в Закона за развитие на академичния състав на РБ, както и на критериите на Биологическия факултет при Софийския университет. Притежава образователната и научна степен доктор, заема академичната длъжност главен асистент 2 години (от г.), и е представила общо 30 публикации. Педагогическата и изследователската й дейност са изцяло в областта на обявения конкурс. Всичко това ми дава основание да предложа на уважаемите членове на научното жури да гласуват за заемане на академичната длъжност доцент от гл. ас. д-р Мирослава Андреева Стефанова. София, г. Изготвил рецензията: (проф. д-р Ю. К. Марковска) 6

7 7