Microsoft Word - Kachestvo_na_obuchenie

Препис

1 КАЧЕСТВО НА ОБУЧЕНИЕТО НА НИВО КУРС, ПРОГРАМА, МОДУЛ Доц. д-р РумянаПейчева Основна цел на оценяването на ниво курс, модул, дисциплина Оценяването на качеството на обучение може да се дефинира по следния начин: като прави резултатите публично достояние чрез популяризиране и обмяна на положителния опит, да окуражава преподавателите да мислят и работят за подобряване на качеството на преподаване и учене; да предоставя на студентите и обществото информация за равнището на качеството на обучението по съответната дисциплина; да осигурява отчетност за ресурсите, използвани за постигане на необходимото качество на обучението; да дава гаранции, че инвестираните в обучението средства се изразходват според приетите стандарти за качество; да прави студентите съавтори на качеството на обучение и да ги стимулира да повишават ефективността на своето учене; да осигурява постигане и поддържане на качество, съответно на университетските, националните и европейските стандарти. 1. Сфери на оценяването и основни въпроси За да се осигури пълнота и обективност на оценката трябва да се следят следните вътрешно-свързани области: очакваните резултати при завършване на модула (курса, програмата), т.е. дали целите, формулирани на ниво курс, съответстват на академичните стандарти, на изискванията на професионалните организации/гилдии; дали съдържанието на курса и системата за оценяване на студентите са ефективни и релевантни на формулираните цели; какви са постиженията на студентите; какви ресурси за ефективно учене, академична подкрепа и качеството на преподаване са осигурени; По отношение на осигуряване и поддържане на качеството на ниво модул/курс съществуват няколко съществени въпроса: - Кого оценяват (какво оценяваме)? - Кой оценява? - Каква е методологията на оценяване? Проект BG051PO /52: Укрепване и устойчиво развитие на научноизследователския потенциал на Софийски университет в областта на електронното обучение Оперативна програма Развитие на човешките ресурси Проектът се финансира от Европейския социален фонд и Република България

2 2. Субект на оценяване - Какви са критериите и показателите на оценката? - Обективна ли е събираната и публикуваната информация? - Как се използват резултатите от оценяването? - Какво е честотата на оценяването? Когато се касае до оценяване на преподаването, могат да се използват три източника, които имат различна степен на достоверност: На първо място това е самият преподавател, който, за да усъвършенства постоянно своя курс, оценява сам качеството му. Това самооценяване се извършва по предварително изработени и съгласувани показатели и инструментариум; На второ място това са студентите, които се обучават по този курс. Чрез анкети и дискусии в Internet, срещи с преподавателя и академичните ръководства и други неформални методи се установява равнището на преподаване и изпитване. На трето място е взаимното оценяване между колеги. Те могат да бъдат от факултета, от друг факултет или друг университет в зависимост от конкретната тема на оценяване. В основата му лежи вярването, че отвън нещата винаги изглеждат по различен начин и мнението на друг експерт, дадено като позитивна, аргументирана и конструктивна обратна връзка може съществено да допринесе за обективизиране на процеса на оценяване. Взаимното оценяване също се осъществява по предварително утвърдени критерии и се докладва попредварително изготвен инструментариум. И по трите източника на оценяване се изготвя доклад с констатации, подкрепени със съответните доказателства. (Трябва да признаем, че тук има опасност от деформации поради взаимната заинтересованост или други междуличностни отношения между колеги или между студенти и преподаватели. Затова трябва да се мисли върху този механизъм така, че да се обективизира максимално). Докладите могат да са отчасти или изцяло противоречиви, но това е един мотив за намиране на истината и обективизиране на оценката. Това е една система, характеризирана от движението отдолу нагоре като противостояща на външния формален контрол от страна на представители на ръководствата на факултета и университета. Въпросът за субекта на оценяването е методологически и в голяма степен предопределя отговора на следващите въпроси, свързани с изграждането на системата. 3. Обект на оценяването (прегледа на дисциплината) Оценява се учебния курс (дисциплина). Но какво именно се оценява така, че да се получи пълна картина на качеството на курса? Решенията на въпроса за обекта на оценяване или какво оценяваме също варират в различните европейски страни и университети. Неговият отговор има пряко отношение към мисията на висшето образование и конкретния университет, разбиранията за преподаването и ученето и за същността на качеството на обучението. Тук представяме адаптиран и съществено преработен вариант на обекта на оценяване и поддържане на качеството във Великобритания, който в най-голяма степен съответства на нашите схващания за мисията на висшето образование, за същността на ученето, преподаването и тяхното качество. 4. Критерии на оценяването (области, в които се извършва прегледа на качеството) Основните критерии (аспекти) на оценка са следните: Цели и очаквани резултати Учебно съдържание на курса Оценяване на студентите

3 Качество на преподаването и ученето по дисциплината Помощ на студентите и постиженията им в обучението Ресурси на обучението В рамките на всеки критерий могат да се отграничат различни признаци, които при изграждането на система за качество да играят ролята на показатели. Критерий 1. Цели и очаквани резултати Показатели формулировка на очакваните резултати от обучението по учебния курс; съответствие с общите цели на специалността, академичните стандарти на университета, квалификационната характеристика и очакванията на работодателите; механизми за реализирането на поставените цели, описани в учебната програма; съответствие на резултатите с целите на курса; начини на запознаване на студентите и другите преподаватели с целите на курса; в каква степен студентите са запознати с това какво се очаква от тях; 2. Учебно съдържание на курса степента, в която учебната програма съдържа необходимите (от гледна точка на целите на курса) знания, разбиране, когнитивни умения, специфични практически и професионални умения; Доколко съдържанието на курса и учебния процес по дисциплината дава общите умения и ключови компетенции, предвидени в академичните стандарти на университета съответствие на учебното съдържание с последните постижения в областта на преподаването и ученето, в научната дисциплина и нововъведенията в професионалната област, за която се готвят студентите 3. Оценяване на студентите наличие на оценъчна стратегия; възможности, които дава планираната система, студентите да се оценяват по отношение на постиженията им спрямо очакваните резултати; насоченост на системата от методи за оценяване към всички страни и качества на личността на студента. наличие на дефинирани критерии за разграничаване на различните нива на постижения кога се пише оценка (3), (4), (5) и (6)? оценъчни компоненти и процедури по дисциплината и наличие на интегритет (вътрешна логика и взаимосвързаност) между тях; съответствие на инструментите/ методите на оценяване на планираната оценъчна стратегия;

4 4. Качество на преподаването и ученето по дисциплината писмено изпитване, тестови задачи и (машинно) компютърно изпитване като компонент на оценките; чуждо изпитване (оценки на случайно избрани писмени работи на студенти по дисциплината от други компетентни преподаватели под контрола на ръководителя на катедрата). ефективност на преподаването по отношение на целите и съдържанието на курса (начинът на преподаване отговаря ли на целите и съдържанието на курса); степента, в която преподавателите използват своите изследвания и други професионални дейности, за да актуализират преподаването и повишават неговата ефективност; активност на студентите в процеса на обучение; начини за повишаването на методичните, научните и професионални компетентности (участие в курсове, работа по дисертации или взаимно оценяване с други колеги) по дисциплината; разпределение на учебното (аудиторно и извън аудиторно) натоварване на студентите по време на обучението по курса; задълбоченост, темп и предизвикателства на преподаването и как преподавателя отговаря на тях; разнообразие и ефективност на методите на преподаване, вкл. информационни и комуникационни технологии (e Learning); ефективност на преподаването по отношение на специфичните за научната дисциплина, трансферните и практическите умения. 5. Помощ на студентите и прогрес в обучението 6. Ресурсно осигуряване на обучението наличие на стратегия за подкрепа на ученето на студентите (включително методични указания за студенти); осигуреност на ефективно подпомагане на ученето на студентите за постигането на поставените цели; присъствие на преподавателите и посещенията на студентите по време на консултации часовете за прием на преподавателя; разнообразие на формите и честота на подпомагане на ученето в реалния проце на обучение, ндивидуални и групови консултации; диалогът между студенти и преподаватели наличието на стратегия за обогатяване иусъвършенстване на ресурсите за обучение; дейности за повишаване на квалификацията на преподавателите,

5 резултат от университетска или лична инициатива; елевантна административна и техническа подкрепа за осъществяването на курса; равнище на използване на ресурси за улесняване на ученето; качество на информационните материали за подпомагане на ученето на студентите (учебници, ръководства, научни списания, Internet), написани, предоставени или посочени от титуляра на дисциплината; състояние (физическо и «морално» остаряване) на използваните за обучение технически средства; 5. Методология на оценяване на учебния курс На този въпрос също могат да се дадат различни отговори. Той включва изборът на методи на оценяване: 1 сумативно количествена оценка; 2 формиращо словесна (вербална) конструктивна обратна връзка за това каква е разликата между стандарта и актуалното състояние на оценявания обекти какво трябва да се направи, за да се постигне стандарта). За обективизиране на информацията, получена в процеса на оценяване, е важно разработването на съответен инструментариум и утвърждаването му от всички субекти в процеса на оценяване. В практиката на водещите университети в света такъв инструментариум е разработен и приет като важна компонента на Системата за оценяване и поддържане на качеството на обучение. Предимствата на използването на такъв инструментариум се свеждат до следното: критериите и показателите се унифицират; докладването на състоянието на определен феномен се улеснява; става възможна автоматизирана обработката на данните; става възможно тяхното съхраняване с оглед проследяване на качеството като процес; стават съизмерими и сравними резултатите от прегледа на качеството на всички курсове, независимо представители на коя научна област са. Следователно, разработването на такъв инструментариум е важна задача пред отговорните за качеството на ниво курс субекти. 6. Периодичност на прегледа на учебния курс Важен елемент от създаването на система за оценяване на курса/модула е честотата на прилагане на оценъчните процедури и докладването за състоянието на качеството. Процеса на самооценка на качеството по правило е перманентен. Отделният преподавател получава непрекъсната обратна връзка за нивото и състоянието на преподаването и ученето и прави (или би трябвало да прави) корекции в преподавателската си стратегия във всички нейни компоненти: методи, средства, съдържание, взаимоотношения със студентите. Той следва да разработи свой инструментариум или да използва утвърден във факултета, за да диагностицира знанията, уменията и

6 компетентностите на своите студенти, както и техните мнения и отношения към различните компоненти на курса. Същото се отнася и до участието на преподавателите в процеса на взаимно оценяване. Прегледа на качеството на ниво курс/модул на факултетно ниво е също перманентен. За състоянието на курса се събира информация всяка академична година, за да се подготвя факултета за преглед на качеството на ниво специалност, което в много голяма степен е съвкупност от качествените показатели, реализирани от всички преподаватели в техните курсове. 7. Как се използва резултата от прегледа на учебната дисциплина? 1. Докладва се на Консултативен съвет 2. Анализират се слабостите 3. Формират се корективи и управляващи въздействия 4. Изпълнението им се възлага на титуляра на дисциплината 5. Мониторингът на отстраняване на слабостите 6. Положителният опит и най-добрите постижения се разпространяват в университета. Проблемът за обективността и публичността на събраната информация, както и този за разпространяване на положителния опит, са съществени страни на резултатите от прегледа. Но с тях трябва да се внимава. Защото публикуваната информация, полезна в много отношения за потребителите на образователните услуги, може в същото време да се превърне в арена за решаване на междуличностни, между предметни и междуфакултетни проблеми.