1 РЕЦЕНЗИЯ за дисертационния труд на доц. Мария Василева Белчева на тема: Веризмът като оперно - интерпретационен стил. Вокално - драматургични и сцен

Препис

1 1 РЕЦЕНЗИЯ за дисертационния труд на доц. Мария Василева Белчева на тема: Веризмът като оперно - интерпретационен стил. Вокално - драматургични и сценични особености при пресъздаване на веристичните героини на базата на личен творчески опит за присъждане на научната и образователна степен доктор Рецензент: Проф. Руско Василев Русков Адрес: 1408 София, ул. Ярослав Вешин бл. 29 вх. Б, ет.6, ап. 36 тел София,

2 2 Дисертацията на тема Веризмът като оперно - интерпретационен стил. Вокално - драматургични и сценични особености при пресъздаване на веристичните героини на базата на личен творчески опит, предложена от доц. Мария Белчева, е композирана по следния начин: увод, три глави, заключение, библиография. Следват справка за приносите на дисертационния труд и списък на публикации по темата. Обемът е 119 страници. Съдържа нотни примери и снимков материал. Авторефератът е в обем от 52 страници. Списъкът на изпълнителската дейност, свързана с дисертационния труд, е представен в раздел Автобиография. Темата е актуална, тъй като многобройните оперни творби, принадлежащи към веристичния стил, са в основата на репертоарния афиш в съвременната оперна практика и съответно са съществен аспект в работата на съвременната вокална педагогика. Мария Василева Белчева постъпва във Вокалния факултет на НМА Панчо Владигеров като асистент на доц. Ирена Бръмбарова през учебната 1992/1993 г. От 1995 г. е щатен преподавател по пеене, а от 2001 г. е доцент по пеене. Родена е в гр. Бургас, г. Завършва средното си образование в СМУ Бургас през 1975 г. със специалност солово пеене, след което продължава висшето си образование във Вокалния факултет на НМА Панчо Владигеров, София, в класа на доц. Ирена Бръмбарова. Завършва образованието си през 1981 г. От 1983 г. е артист солист в Бургаска опера, където дебютира с ролята на Сантуца ( Селска чест от П. Маскани). Следват участия в Порги и Бес Гершуин (Бес); Бохеми Пучини (Мими); Сватбата на Фигаро Моцарт (Графиня Алмавива); Аида Верди (Аида); Андре Шение Джордано (Мадалена де Коани); Графиня Марица Калман (Графиня Марица); Дон Карлос Верди (Елизабет); Реквием Верди; Стабат Матер Росини; Малер втора, четвърта и осма симфонии.

3 3 През 1988 г. е изпратена на специализация в Академия за музика и изкуство Рим, където работи под ръководството на световно известния български бас Борис Христов. Следват редица отговорни участия: в концерта на Гена Димитрова с млади оперни дарования в Софийска опера, в Пхенян (фестивал Априлска пролет ), където получава първа награда, в Москва, в Софийска опера (Леонора от операта Силата на съдбата и Аида от операта Аида на Дж. Верди). През 1990 г. печели първа награда, диплом и златен медал на конкурса Марио дел Монако в град Марсала Сицилия. От 1992 г. е на щат в Софийска опера. Централни партии от репертоара на Мария Белчева са още: Тоска ( Тоска Пучини); Леонора ( Трубадур Верди); Амелия ( Бал с маски Верди); Дездемона ( Отело Верди); Елизабет ( Дон Карлос Верди); Турандот ( Турандот Пучини); Джоконда ( Джоконда Понкиели); Фоска ( Фоска Гомес); Абигаил ( Набуко Верди); Мария ( Цар Калоян Владигеров); Мадалена де Коани ( Андре Шение Джордано) и други. Гастролира в Германия, Франция, Италия, Испания, Русия, Турция, Румъния, Македония, Швейцария, Белгия, Чехия, Израел, Бразилия, Корея, Япония. Има студийни записи в БНР, аудио и видео записи. Предмет на изследване е веризмът като оперен стил. В първа глава авторката прави ракурс на появата, развитието и влиянието на италианския оперен веризъм върху различни национални школи от края на 19-ти и началото на 20-ти век: Франция (Шарпантие, Брюно), Чехия (Яначек), Германия (д Албер), Испания (М. де Файа), САЩ (Меноти). Отделя внимание и на веристични влияния в българската опера с примери от творчеството на Парашкев Хаджиев ( Мария Десислава и Албена ). Втора глава е посветена на вокално драматургичните и сценични особености при пресъздаване на образите на оперни героини от сопрановия

4 4 репертоар. Авторката базира своите разсъждения на богатия си професионален творчески опит. Предлага анализи на Сантуца ( Селска чест Маскани), Мадалена де Коани ( Андре Шение Джордано), Мими ( Бохеми Пучини), Тоска ( Тоска Пучини), Турандот ( Турандот Пучини). Разглежда подробно вокалните трудности и възможностите за тяхното вокално, музикално и сценично разрешаване за споменатите партии. Ценен принос на изложението от този дял на дисертационния труд е моментът на преживяното, процесът на органичното усвояване на творбата от вокалния прочит до завършения сценичен изказ. Емоционалната обвързаност с предмета на изследване води до известно смесване на автобиографичната хронология със субстанцията на чисто композиционните и интерпретационни похвати. В случая научните прозрения се изместват от рефлексията на интуитивността при процеса на интерпретация. Особеностите на стила търсят своите формулировки предимно чрез силата на интуицията, която отчита и емоционалното въздействие върху публиката чрез съдържанието на веристичната тематика. Анализите следват сценария на образното развитие на сопрановите героини според партитурната даденост и са онагледени с нотни примери. Спорно остава единствено следното твърдение на авторката: Веристите избират за свои главни герои предимно гласовете на сопрана и тенора и поверяват на тях ариите и дуетите, възлагайки им най поетичните и съкровени страници от оперите си. Останалите гласове мецосопран, баритон, бас използват предимно за второстепенни роли. (стр. 35/36) Мисля, че горепосоченият цитат издава високата степен на личностно идентифициране на авторката с изпълняваната от нея роля и естествената й емоционална обвързаност с ролята на теноровия персонаж. Защото, ако се наблюдава схемата на оперния сценарий, то винаги силната емоционална привързаност е предоставена на двойката сопран тенор. Баритонът обаче е необходимият за развитието на

5 5 конфликтността трети връх от триъгълника. Така че, може да се яви като второстепенен за героинята, но не винаги е такъв от гледна точка на драматургията. Единствено в този смисъл твърдението би имало своята вътрешна логика. Силен момент на изложението във втора глава е разглеждането на вокалните трудности и тяхното разрешаване в дадена партия. Тук проличава и дълбокото осмисляне на техниката като средство за интерпретация. Авторката предлага смяна на различни похвати до достигане на удобното и убедително качество на звукоизвличане, акцентира върху процеса на търсене и узряване - един факт, който е сигурният белег за достигнат висок професионализъм. Трета глава е посветена на етапите, през които се преминава по време на подготовка на дадена роля: самоподготовка, работа с диригент, работа с режисьор, работа с партньори на сцената. Проследен е и процесът на лични търсения при изграждане на музикалния и драматургичен образ. Тук Мария Белчева обръща внимание на съществени детайли от работата на оперния певец, започваща от събирането на информация, работа с изворните материали (оригинален текст, оригинален превод на текста, нотен текст), търсенето на въпроси и отговори за мотивацията на действията на своите героини при всяка сценична ситуация и достигаща до намирането на аналогия между своя личностен характер и характера на персонажа, т.е. търсене и намиране на пътя за идентификация с героинята. Търсенето на словесни формулировки за обрисуване същността на творческия труд на оперната сцена е не по-малко трудно от осъществяването на самия този труд. Тук можем да отбележим и приносът на доц. Мария Белчева в успешния си опит да осмисли и отрази множеството разнородни аспекти на творческия процес от гледна точка на оперното всекидневие и съприкосновението с творба и зрител.

6 6 Авторката обобщава своя богат сценичен опит чрез формулиране на изводи и обобщения в заключението на дисертационния труд. за съдържанието и смисъла на оперния стил веризъм, неговото зараждане в Италия, неговото влияние и специфичните интерпретационни характеристики на образи като Сантуца, Мадалена де Коани, Мими, Тоска, Турандот. Наблюдават се известни чисто литературни грапавини в стилистиката на самото изложение. Библиографията е сведена до ограничен брой издания на български и руски език. Независимо от тези констатации, трудът носи своята жизнена актуалност и полезност, плод е на видмо сериозен високо професионален подход към материята. Достоверността на непосредствения практически вокално сценичен и педагогически опит определя именно ценностното ядро на предложения дисертационен труд и неговия приносен характер. В приложението е предложен богат снимков материал, даващ визуална представа за оперните героини на изпълнителката Мария Белчева. Бих препоръчал да се приложат и нейните аудио и видеозаписи на оперните роли, които са предмет на анализ в настоящия труд. Убедено предлагам на научното жури да присъди на доц. Мария Василева Белчева научната и образователна степен доктор. Проф. Руско Василев Русков /подпис/