УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО ФАКУЛТЕТ: ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА КАТЕДРА МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ Транснационални ценност

Препис

1 УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО ФАКУЛТЕТ: ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА КАТЕДРА МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ Транснационални ценности и митове в българската и гръцка преса АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор в направление 3.5 Обществени комуникации и информационни науки, научна специалност: Организация и управление извън сферата на материалното производство (Медии и комуникации) Докторант: Славяна Христова Научен ръководител: проф.д-р Петко Тодоров София, 2019г.

2 Съдържание на автореферата I. Структура и съдържание на дисертационния труд... 4 II. Характеристика на дисертационния труд Актуалност и значимост на темата Обект и предмет на изследването Цел и задачи на дисертационния труд Основна хипотеза на изследването Методика, характеристика и ограничение на изследването... 8 III. Резюме на дисертационния труд 1. Първа глава. Ценности и митове Що е ценност Що е мит Втора глава. Ценностно-митологични мнения, наложени в обществото Трета глава. Ценности и митове в медиите IV. Резултати от изследването Периодичен печат Онлайн медийни текстове V. Заключение VI. Приносни моменти на изследването VII. Библиография VIII. Публикации по темата на дисертационния труд IX. Биографична справка

3 Дисертационният труд е в обем от 234 страници, включващи 175 страници основен текст и 58 страници приложения. Основният текст се състои от увод, три глави, заключение и библиография, а приложенията са 13 на брой. Общият брой на посочените литература и източници е 120, от които 24 са на английски език. Част от основния текст са: 20 таблици, 10 графики и 4 фигури, визуализиращи резултатите от изследването. Представени са и научните приноси на дисертационния труд, както и списък с публикациите по темата на дисертацията. Авторът на дисертационния труд е докторант в редовна форма на обучение в катедра Медии и обществени комуникации. Дисертационният труд бе обсъден в катедра Медии и обществени комуникации на заседание на г. и бе взето решение за откриване на публична защита. Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на г. от 12:00ч. в зала..., УНСС. Материалите са на разположение на интересуващите се в сектор Научни съвети и конкурси на УНСС, гр. София. 3

4 I. Структура и съдържание на дисертационния труд Увод 1. Първа глава. Ценности и митове 1.1. Що е ценност 1.2. Що е мит 2. Втора глава. Ценностни и митологични мнения, наложени в обществото 2.1. Ценностно-митологични мнения в България 2.2. Ценностно-митологични мнения в Гърция 2.3. Ценностно-митологични мнения изследвания 2.4. Ценностни и митологични мнения, наложени в обществтото анкети 2.5. Ценностни и митологични мнения, наложени в обществото допитване до експерти 3. Трета глава. Ценности и митове в медиите 3.1. Транснационални ценности и митове в периодичния печат Стандарт, България часа, България Монитор, България Proto Thema / Πρώτο Θέµα, Гърция I Kathimerini / Η Καθηµερινή, Гърция Ценностни съждения на база обща извадка 3.2. Транснационални ценности и митове в интернет (онлайн медии, социални мрежи) Информационни единици в България Информационни единици в Гърция Коментари Социални мрежи Заключение Библиография Приложения 4

5 Приложение 1. Седем основни категории на ценностите, разпределени на две нива микро и макро социално равнище, представени в табличен вид (уникална методика за разпознаване на основните ценностни съждения при разглеждането на медийно съдържание) Приложение 2. Изследване на ценностните нагласи на българите, според агенция за маркетингови и социални проучвания, Алфа Рисърч, 2017 Приложение 3. Бежанските недостатъци и гръцките медии: Година на турболенция на ценностните нагласи на българите, проф. Йоргос Плиос Приложение 4. Конвенция на статута на бежанците частично приложена Приложение 5. Изследване нагласите на българина въпроси и отговори (изследване на автора) Приложение 6. Изследване на ценностните мнения на българите Дълбочинни интервюта (изследване на автора) Приложение 7. Печатни медии, предмет на настоящото изследване - таблици Приложение 8. Изследвани журналистически материали в интернет Приложение 9. Пример за социално мнение по повод бежанската криза в България Приложение 10. Пример за социално мнение по повод бежанската криза в Гърция Приложение 11. Harry C. Triandis първоначална комуникация Приложение 12. Изследване на медийния пазар в България Пиеро 97 (данни за 2017г.) Приложение 13. Сравнение на двете печатни гръцки издания (техните онлайн версии prototema.gr и kathimerini.gr) според независимите уеб анализатори Similar Web 5

6 II. Характеристика на дисертационния труд 1. Актуалност и значимост на темата Темата на дисертационния труд е актуална и значима най-вече поради динамичната обстановка, в която се намира Европа и процесите, които настъпват в съвременните общества в резултат на усилилите се миграционни движения на Балканите в последните няколко години. Европейската мигрантска криза поставя под въпрос свободата, равенството и толерантността, заложени като основни принципи за съвременния европеец. Тъй като малка част от хората имат реален, ежедневен контакт с преминаващите през родината им бежанци, обществото си изгражда собствени представи за проблема, използвайки медиите като основен източник на информация. Избраната тема е част от ежедневното медийно съдържание, като основен интерес за настоящото изследване представляват действащите ценностно-митологични модели в журналистическите текстове по значим проблем, какъвто всъщност са транснационалните миграционни движения. 2. Обект и предмет на изследването Обект на изследването представляват ценностните съждения в публикуваните медийни текстове редакционни статии, материали от вътрешен или гостуващ автор, анализи. В частта от изследването, в която предмет на анализ представляват социалните публикации, предвид са взети и коментарите под тях. Стандарт за редакционния избор на мнения е онлайн вариантът на изданието. Предмет на научното изследване е съпоставянето на различните ценностни нагласи и различия в редакционната политика на няколко от периодичните печатни и онлайн издания в две пряко засегнати от 6

7 транснационалните движения балкански държави а именно: България и Гърция. 2. Цел и задачи на дисертационния труд Основна цел на настоящото изследване представлява разпознаването на действащата митологична предубеденост и рамкирането на наличните ценностни комплекси, разпространени в 5 печатни и 10 онлайн издания, част от качествената преса в две балкански страни България и Гърция. Стремежът е към постигането на ясни и точни данни, които да послужат като основа за анализ на проблемните нива, и които да спомогнат за тяхното отстраняване. Разгледани са едни от най-популярните печатни издания, разпространявани в България и Гърция, а като допълнение някои от найпредпочитаните местни онлайн медии, като фокусът е поставен върху откриването на наличие и съответно - отсъствие на ценностни и/ли митологични нагласи в материалите по темата за транснационалните миграционни движения, както и направата на сравнение между тях. Изследването има няколко основни задачи - разработването на оперативни дефиниции на понятията ценност и мит, конкретизирането на най-често срещаните ценностни мнения в подбраните печатни издания в разглеждания период, както и класифицирането на съжденията по категории, по начин на разпространение и по обратна връзка. Следвайки тази линия, изследването търси закономерности и съответствия на резултатите спрямо теоретичните разработки и изводи в сферата на международната журналистика, културология, народопсихологията, социологията и социалната психология. 3. Основна хипотеза на изследването Основната хипотеза на настоящото наследване е съществуването на различни ценностни призми, през които отразяването на едно и също събитие е 7

8 представено по различен начин, в зависимост от ценностната система на обществото и/ли политическата ориентация на изданието. 4. Методика, характеристика и ограничение на изследването Методиката на изследването включва няколко стъпки. След теоретичното запознаване с основните понятия ценност и мит, е направена поробна дисекция на ценностно-митологичните рамки, които властват в България и Гърция. В тази част на изследването са анализирани и вторични емпирични данни национално представителни социологически проучвания за нагласите на обществото (както българското, така и гръцкото) към ценностномилогичните наложени рамки и към бежанската криза. Резултатите от проучванията отговорят на въпроса доколко са ефективни медийните модели на предоставяне на информация на обществото по социално значими теми. Вторият метод е емпирично проучване, проведено с метода на допитването и с помощта на дълбочинни интервюта, изпратени към експерти в България и Гърция. Респондентите са представители на различни сфери на науката и са на възраст между 35 и 70г. Те са безспорна експертиза в поне една от трите области социална политика, икономика и комуникации. Периодът на провеждане на интервютата е октомври 2018 декември 2018г. Търси се експертната оценка за основните тематични кръгове на тази разработка каква е ролята на медиите при отразяването на транснационалните движения, достатъчна ли е информацията по темата, която е достъпна и кои са основните ценности, които влияят върху формирането на обществено мнение. Третият етап в проучването представлява контент анализ на 5 периодични печатни печатни и 10 онлайн издания в периода януари 2018 януари 2019г. За медийното проучване са избрани медийни текстове (информационни единици), свързани с бежанската криза и миграцията. Така контент анализът допълва метода на дълбочинните интервюта, като целта е изводите, които експертите правят, да бъдат потвърдени или отхвърлени от анализа на медийното съдържание. В резултат се затвърждават получените 8

9 резултати от мненията на експертите по отношение на медийното отразяване чрез количествено и качествено изследване на материалите, свързани с транснационалните движения. Използвани са още диалектически, конкретноисторически и системен анализ, както и различни методи за набиране и анализиране на статистическа информация, индукция и дедукция, ретроспективен и прогностичен анализ, както и уникален методологичен подход. За да бъде изследването максимално изчерпателно, са разгледани 324 информационни единици, взети от страниците на 5 печатни медии 3 на брой в България и 2 в Гърция. Внимание е обърнато още и на текстовете, публикувани в интернет (227 на брой), както и на мнения под тях (3956 коментара общо). Подробно са изследвани редица ценностни съждения (както положителни, така и отрицатрелни) чрез методика, базирана на изследване на VCE Media, отговарящо на следните въпроси: Какви ценности са отразени в текста?; Каква реалност налага авторът?; Какво/ кой е показан в положителна светлина?; Какво/ кой е показан в отрицателна светлина? За да бъде темата на настоящата дисертация обобщена коректно, са взети под внимание както журналистическите текстове, така и коментарите публикувани (онлайн) под тях. Проучването е ограничено до редакционни мнения в печатни издания и медийни материали, публикувани в интернет. Информационните единици, разпространени онлайн, са проверени за наличието или отсъствието на ксенофобски нагласи и език на омразата, посредством онлайн програмата NETPEAK, която количествено измерва думите в текста. NETPEAK е общодостъпна програма, чрез която може да се провери съдържанието на текста и то на няколко нива на първо време, тя дава обща информация за статистиката на текста, като например: брой символи, брой символи без препинателните значи, брой думи, брой уникални думи и стоп думи. После, програмата може да се използва, за направата на анализ на самия текст с нея се извеждат основните думи в т.нар. семантично ядро на статията самата дума; формите, чрез които се среща в текста; повторенията (ако има такива); както и процентното й съотношение на използване (спрямо целия текст)

10 Разгледаните 5046 положителни и отрицателни съждения в настоящата разработка представляват маркери за посоката на оценяването на събитията, процесите и личностите, споменати в разглеждания период (януари 2018 януари 2019г). Тези маркери са разделени в седем основни категории, които очертават главните дискусионно-смислови ядра на съвременния митологичен нератив. Категориите са както следва: базови, рационални, граждански, проактивни, диалогични, трансцендентни и хуманни. Тези ценностни категории са разделени на две части първата са т.нар. макросоциални ценностни категории, тези без които общeството не може да съществува а имемно: базовите, гражданските, проактивните и консервативните ценности. Макросоциалните категории се отнасят до обществото и процесите, които протичат в него. В тях са включени ценностни съждения като сигурност, разум, свобода, принципи, традиции, семейство, представляващи една обществена база, на която се основават и изграждат мнения по социално значими теми, каквато е именно бежанката криза. Втората категория, микросоциалните ценности, са тези съждения, свързани с възприемането на обществените процеси от личностна гледна точка - трансцендентните, хуманните и диалогичните ценностни съждения. Микросредата е от особено значение при формиране на поведенчески модели. Примери за такива ценности са: толерантност, разбиране, хумор, човечност, помощ. Прави впечатление по-слабото им наличие в изследваните текстове, особено в изданията с ясно изразени политически предпочитания. Това ниско присъствие на микросоциални ценности, що се отнася до журналистическите текстове по темата за транснационалните движения и миграцията, може да представлява и диагноза за възможно патологични характеристики на общественото възприемане на мащабни трагични събития, а по-задълбоченото разглеждане предполага разясняването на смислови картини на управляващите митологични модели на съответните обществени и медийни системи. В настоящата разработка ще се разгледат получените резултати от наличието на един или друг вид ценностни съждения, погледнати през тяхната аналитична призма. По-нататъшни изследвания по темата представляват интерес и са препоръчителни (имайки се предвид сложността и значението на проблема). 10

11 III. Резюме на дисертационния труд 1. Първа глава. Ценности и митове Що е ценност Изследването на ценностите и ценностната система е интердисциплинарен проблем, който с времето бива наблюдаван от редица професионалисти, развиващи се в различни сфери на науката философи, социолози, психолози. Разглеждайки достъпната научна литература по темата, се забелязва наличието на многообразие от определения и структурни модели за понятието ценност. В интерес на настоящето изследване, ценностите ще бъдат разгледани на две равнища личностно и социално. Ценностната система е от изключително значение в живота на всеки човек - тя стои в основата на всеки избор, на проявата на свободна воля при вземането на решения. Можем да кажем, че темата за обществените ценности е естествено продължение на темата за нормите в обществото. Наличието и разнообразието на ценности носят информация за човека, който ги притежава, а по-внимателното им изследване носи информация за нагласите, мотивацията и дори възприятията на всеки отделен индивид. Ценностната система моделира по свой начин комуникацията, която съществува между отделния човек и средата, в която той живее. По този начин, базирайки се на своята лична ценностна система, всеки гради своите възприятия и усещания за света около себе си. Това, от своя страна, предполага наличието на различни мнения по обществени теми от особено значение, които невинаги са в съответствие с това, което е правилно, редно и е в интерес на индивида или обществото. В ранните изследвания, като основно определение за ценност (философски погледнато), се разбира многообразие от индивидуалности, и съответно - от изградени ценностни системи, т.е. разглеждайки всяка една по отделно е трудно да се определи кое е истина и неистина, кое е правилно и грешно, грозно и красиво или допустимо и забранено. 11

12 Ценностите стоят в основата на човешкото поведение безспорна е и ролята на ценностите като фактор за социална интеграция и обществен контрол. За всеки отделен човек, ценностите са съвкупност от неговите мисли, желания и емоции, и в основата си представляват човешките разбирания за движението на света. Милтън Рокич, който е водещ изследовател в тази област, смята, че ценностите са абстрактни идеали, позитивни или негативни, необвързани с някакъв специфичен обект или ситуация, представляващи личностните вярвания за идеалните начини на поведение или идеалните крайни ценности. Според Рокич ценността е устойчиво убеждение, че определен специфичен начин на поведение или крайна цел на съществуването е по-предпочитана от личностна или социална гледна точка, отколкото противоположна или друга гледна точка или крайна цел. 2 Той твърди, че човек може да притежава определен брой ценности, като най-често, някои от тях са разпространени масово всички хора ги споделят, макар и в различна степен. Ценностите биват органзирани в единна система, а техните корени могат да бъдат открити в културата или обществото, в неговите институти или личности. Рокич дели ценностите на два вида спрямо това дали са свързани със средствата, които отделният индивид влага в постигането на целите си (инструментални) ; или с крайните цели, които той си поставя (терминални). 3 Терминалните ценности са ценности цели, а инструменталните те представляват начина на действие на личността (или както още могат да се срещнат в научната литература ценности-средства). След по-задълбочено изследване на основните човешки ценности, формулирани от М.Рокич (от една страна - тези, които отделният човек формира, докато живее и докато се развива и от друга ценностите, които човек придобива, след като постигне целта, която първоначално си е подставил), можем да заключим, че за да се развива, отделният индивид има необходимост от свобода, интелект (логика), достъп до знания, любов и непримиромост (стойности, които се повтарят). Според Хеерт Хофстеде (1980г) ценностите могат да бъдат желани (desired) или желателни (desirable). Желани са ценностите, които са 2 Rokeach, M. The Nature of Human Values, NY, Free Press, 1973, p. 5 3 Rokeach Value Survey

13 предпочитани или непредпочитани, желани или нежелани, важни или неважни за човека, докато желателните се отнасят до нормативните изисквания в обществото. Докато работи за IBM, между 1967г. и 1973г., чрез междукултурни изследвания, Хофстеде предприема мащабно проучване на трудовите ценности в 53 страни. Изследването на проф. Хофстеде дава изчерпателни отговори на разнообразни въпроси, като същевременно повтърждава тезата, че ценностите са придобити от културата, в която отделният индивид живее и се развива и си проличават най-вече при свободното изразяване на мнение по обществено значими теми. Докато изследователи като Морис и Рокич фокусират вниманието си върху натрупването на ценностен капитал през живота на човек, спрямо неговите предпочитания, усещание за добро-лошо и житейски опит, Хофстеде базира изследването си на обобщени резултати, спрямо приликите, които открива у интервюираните, разделени на териториално местоживеене. Според него културата е колективно програмиране на ума, отличаващо членовете на една група катрегория хора от друга 4, стоящо в основата на формиращите личността на всеки индивид норми и ценности. Говорейки за ценностите, редно е да се спомене и теорията на човешкото поведение, която разработва Хари Триандис 5 и която предлага една понюансирана и по-сложна картина на ценностите, въвеждайки емоционалните фактори като определящи за поведенческите мотиви, обединяващи даденото общество. Той въвежда понятието културни синдроми, което интерпретира като дименсии на културните вариации. 6 В неговата теория също е прокарана идеята на наличието на общи ценностни белези на хора, които са обединени от местоживеене върху една и съща географска територия и споделящи идентична история. Базирайки се на по-ранни изследвания върху ценностите (като това на Рокийч от 1973г.), Триандис прави извода, че ценностната културата е отразена в споделените познания, стандартни оперативни процедури и неизследвани предположения. 7 Неговата методология за конкретизиране на ценностите в обществото се различава от позицията на Хофстеде, при когото връзката индивидуализъм-колективизъм се представя като две категорични противоположности. Според Триандис индивидуализмът и колективизмът се Гарванова, Магдалена, др. Трансформация в ценностите на съвременния българин 7 Triandis, Harry C. The psychological Measurement of Cultural syndromes,

14 раждат като две отделни, независими измерения, които съществуват заедно (coexist) във всяко едно общество, но в различно съотношение и се реализират в зависимост от ситуацията. 8 В този ред на мисли, според проф. Венцеслав Кулов индивидуалистичното общество е отворено, за разлика от своя антипод колективистичното общество, което всъщност е затворено. Той твърди, че една част от съзнателното поведение на всички хора във всички общества се определя еднозначно от някакви норми писани (закони) или неписани (обичайни забрани, табута). Условно бихме могли да наречем поведението на хората, което е продиктувано еднозначно от съществуващите морални и правни норми, принудено. 9 В затвореното общество, каквито всъщност са обществата на Балканите, почти цялото съзнателно поведение е нормирано, или казано с други думи поведението на хората е принудено и зад него стоят редица ценностно-митологични предположения. Това от една страна, улеснява живота на обикновения човек, защото значително рядко го поставя в ситуация, в която да не знае как да постъпи. Както беше казано по-рано, Триандис забелязва странна тенденция в последните 20 години за културно изменение и промяна в България и Гърция (той ги поставя под общ знаменател). Това означава, че се появява известна съзнателност в поведението на хората, които все по-често започват да действат нормативно неутрално или свободно - като продукт на свободен избор, а обществото, макар и колективистично, започва да придобива част от характеристиките на идвидуалистичнара ( свободна ) култура. Доказателство за това е предпочитането на свободата като основна ценност, като този факт намира израз не само в нарастването на относителния дял на поведението, но и в отношението към самите нравствени и юридически норми. Те вече не се възприемат като дадени веднъж завинаги, а като нещо, което може да бъде критично обсъждано и по принцип подлежи на промяна. 10 В настоящото изследване за използвани различни подходи за измерване на ценностните съждения, като основният е базиран на таблично представените идентифицирани седем категории, обединяващи ценностни характеристики, неидентифицирани по географско разположение, а разпределени по социални 8 Гарванова, Магдалена, др. Трансформация в ценностите на съвременния българин

15 критерии на база макро и микро социално равнище. Ценностите съждения в журналистическите текстовете са описани подробно, а всяка новина е разгледана индивидуално. Резултатите са обобщени и са представени подробно в трета глава. Що е мит Мит и митология са два термина, доста активно разпространени в европейската литература от ХVIII век насам. От гръцки език, мит буквално означава слово и представлява предаваното на словесно смислова структура, като често използването му бива в смисъл на античната и европейска традиция. В края на ХIХ век се забелязва появата на иманентно колебание, което съпровожда употребата на понятието мит. Според Богдан Богданов терминът представлява инструмент за представяне на другостта, като с него най-често се обслужват дебатите по голямата европейска дилема, дали другото е нещо историческо извън нашия свят, или напротив е вътре в него и трябва да се разглежда като негов елемент. 11 На практика, базирайки се на теорията за ценноститте описана подробно в началото на днешното изследване, можем да направим извода, че отделният индивид е здравомислещ и си служи с логика, но в основата му са зародени традиционни представи и ценности, отнасящи се за неговата култура и колектив, следователно той следва да се изразява и да действа митологично. Между логическата мисъл и митичния мироглед стои преграда, която се оказва трудно преодолима и чието премахване се оказва проблем за съвременното общество. Митът съществува в човешкото ежедневие и най-често се появява, чрез суеверни практитки в съвременното масово поведение. Според Богдан Богданов, той е проява на обществено съзнание, но го откриваме и в личнопсихологическата дейност. От друга страна, митът има две лица и може да бъде определен като феномен на човешкото съзнание от една страна и 11 Боданов, Богдан, Диалектика на мита на А. Лосев и съвременната проблематика на мита, в кн.: Алексей Лосев, Диалектика на мита. С. 2003, с

16 словесна форма, повествование от друга. Второто определеие съдържа в основата си създаването на словесен образ, съответно поражда се въпросът за отношението между мит, символ и художествен образ. Оттук се появява дилемата как точно да бъде той разглеждан спрямо идеологическото си съдържание или като митологичната форма, представена под опредлеен начин на мислене и чрез езикова структура. С времето редица учени се занимават с тълкуванието на понятието универсален мит изследователи като Джанбантиста Вико, Уилям Джоунс, Ф. Макс Мюлер и Адалберт Кун, предлагат своите хипотези за мита и неговата изначална роля в обществото формирането на единен корен и примитивни вярвания у съзнанието на човечеството. Разглеждайки функционалността на митовете, попадаме на интересни тълкувания от Леви-Строс и Юнг. И двамата подчертават връзката мит-ритуал като социално-регулиращ механизъм. Най-просто казано, той действа като се изгражда мит, обясняващ ритуалите, чрез които се извършват в социално значими действия в рамките на дадена група от хора. Така еднозначно представен митът може да бъде разгледан като част от една фалшива реалност, която е изградена и може да бъде конструирана. Според Ролан Барт съществува пряка връзка между мита и речта - всичко, което може да бъде предмет на дискурс, може да бъде мит. В този ред на мисли, според него митът не се определя от темата, която се обсъжда, а от начина, по който дискусионно бива представена. Според него формата не унищожава смисъла, тя само го обединява, а повтарянето на едно и също понятие в различни форми е много ценно за митолога, защото му предоставя възможността да дешифрира мита повтаряемостта на дадено поведение разкрива намерението му. Същевременно, Барт отбелязва, че митът притежава мощ и стремеж към завършеност, а тази завършеност на митологичния свят е силно художествено средство за изграждане на може би нереални, но правдиви картини на човешкото битие. Когато дадена митологична идея, обаче, бива представена медийно, нищо не гарантира, че видът, в който се поднася на крайния потребител, е в действителната единица за митологичното съществуване. Ето защо, ценностномитичните обществени нагласи трябва да се изследват двойно като специфично обществено съдържание и в прагматиката на журналистическите 16

17 текстове В контекста на настоящото изследване както ценностите, така и митовете, са разгледани спрямо тяхната приложимост при формирането на обществени нагласи по обществени значими теми, както и тяхното медийно проявление. 2. Втора глава. Ценностно-митологични мнения, наложени в обществото В научната литература преобладават изследвания върху негативните нагласи на обществото наличието на дискриминация, обществени стереотипи и/ли предразсъдъци. Целта е една да се даде отговор на въпроса Защо? Защо даден индивид е настроен негативно към някой, който е член на друга етническа/ расова група. Най-често срещаното обяснение е наличието на страх (от непознати, от различни). 12 Този страх съществува в България - според проучване, проведено от изследователски център Тренд през 2017-та год., най-важните ценности за българина са семейството и мира 13. Именно защитата на това спокойствие стои в основата на местната враждебност към различните. След подробно разглеждане на наличните резултати от предварително направени изследвания, както и резултатите от проведените (по време на настоящото изследване) дълбочинни интервюта и събрани анкетни карти, прави впечатление, че различните социални идентичности, етническата и националната оказват пряко влияние върху отношенията между социалните групи и изводите са следните: - В България отнощението към бежанците е негативно - 84 на сто от участниците в национално представително изследване, смятат, че бежанците не бива да бъдат допускани на територията на страната. - Преобладават скептични възгледи относно поддържането и създаване на приятелство с бежанец; 12 Aboud, F. Children and prejudice. Oxford: Blackwell, Изследване на ценностните нагласи на българите, изследването е проведено между 3 и 10 октомври 2017г. сред 1004 анкетирани вж. Приложение 2 17

18 - Българите са негативно настроени и към живеенето в съседство с бежанци; В заключение, високата концентрация на хора със сходни ценностни характеристики са фактор на национална култура и национална идентичност и са причина за формиране на специфична българска действителност. А тя към днешна дата е следната след разгледането на специализирани проучвания, проверяващи нагласите на българина, се потвърждава наличието на ксенофобски настроения у местното население, а осезаемите дискриминация и културен сблъсък оказват негативно влияние върху благоприятното пребиваване на бежанци на територията на страната. В Гърция, предвид са взети резултатите от The world value survey, което констатира, че напрежението, което протестите, размириците, транснационалните движения и слабата икономика налагат, се отразява в местното усещане за сигурност, както и по отношение на специфични въпроси по темата за обществената защита. Основната идея на натоящето изследване е да провери до колко тези обществени нагласи са формирани от основния източник на информация по темата, а именно медиите. 3. Трета глава. Ценности и митове в медиите Информационната база данни за убежище (АИДА) работи в пряка връзка с Европейския съвет за бежанците и изгнаниците (ECRE). Нейната цел е предоставянето на актуална информация за практиките в областта на убежището в 23 държави (20 страни-членки на ЕС + Сърбия, Швейцария и Турция). Базата данни също цели да насърчи прилагането на законодателството на ЕС в областта на убежището, отразяващо най-високите възможни стандарти за защита, в съответствие с международното право за бежанците и правата на човека, основано на най-добрите практики. Годишните доклади на АИДА правят своебразен преглед на ключовите разкрития свързани с правните рамки и практики на процедурите за убежище, условията на прием и принудителното 18

19 задържане в 20 страни членки на европейския съюз, измежду които са България и Гърция 14. Бр. подадени молби за достъп до убежище Брой взети решения Одобрени молби % Отхвърлени молби % България % % Гърция % % Табл.1. Информация за брой подадени молби за достъп до убежище в България и Гърция 2017г. Разглежайки данните, описани в докладите за България и Гърция за 2017г. (вж. табл. 1), се забелязва значителна разлика в обема подадени молби от мигранти, идващи в страната и пребиваващи със статут на бежанец в България и съответно Гърция. От тези резултати можем да направим заключение, че Гърция е доста по-сериозно засегната от транснационалните движения, преминаващи през Европа. Проследявайки тази идея, интерес представлява направата на едно по-задълбочено проучване на медийните текстове и тяхната регулярност в страна, която е регистрирала 2536 бежанци за 2017г, и съответно съседна държава, която е приютила на територията си поне 20 пъти повече. Както по-рано беше споменато, ценностите са неделима част от всички медийни текстове. Самото съществуване на комуникация е повод да се подразбира наличието и упражняването на ценности. Темата за ценностите в своята същност реално представлява естествено продължение на темата за социалните норми в обществото. Ценностите определят социалното поведение и разбиране за случващото се в средата, в която живеем, влияят на възприятията ни към новото и различното, както и на социалните ни контакти. Когато новинарските ценности не са строго определени, водещи са социалните ценности и разбирания на журналиста, който пресъздава новината, което пък от своя страна влияе на информираността на крайния потребител, както и на 14 Данните са достъпни онлйан на (Доклади по държави - България и Гърция) 19

20 неговата нагласа по темата. Ценностите са трайни убеждения или идеали, споделяни от хората за това какво е добро или лошо, желателно или нежелателно, правилно или неправилно. Ценностите имат голямо влияние върху поведението и отношението на човека и служат като общи насоки във всякакви ситуации. Темата за ценностите в медийното съдържание е неизбежна, най-вече заради често задавания въпрос Какво всъщност е новината? и естествената необходимост, която се поражда в обществото от редуциране и отсяване на качествените и достоверни източници на информация. След като подробно беше разгледано понятието ценност е редно и да се обърне внимание на влиянието, което оказват наложените в обществото и обществената култура ценности върху журналистическите разбирания за света и за предаването на новини в последствие. Местната култура и разбирания присъстват в медиите в много посоки, а медиите, от своя страна, участват в изграждането на културната траектория. При това не само традиционните радио, телевизия и печат, а и новите медии. Съществуват различни ценностни призми, през които отразяването на едни и същи събития се пречупва до разкази (митове), съществено различни един от друг, в зависимост от ценностната ориентация на разглежданото издание. Изборът на медиите е направен след внимателно преглеждане на периодичния печат, разпространяван както в България, така и в Гърция. Подбраните заглавия са на издания, които принадлежат към т.нар. качествена преса (съгласно класическата дефиниция на Богарт). Спрямо разгледаните до тук характеристики на основните понятия ценност и мит, в настоящото изследване ще се използват следните тълкувания: - Под ценност ще се разбира явното или косвено съждение (било то положително или отрицателно) върху събитията и процесите, които журналистическите материали разглеждат; - Под мит ще се разбира разказ на събитие, базиран на изградените вече обществени ценности, който в основата си внушава мнение или предизвиква предубеждение. 20

21 Тези критерии за подбор ще бъдат подложени към 3 на брой периодични издания от България (в. Стандарт, в. 24 часа, в. Монитор) и 2 бр. от Гърция (в. Πρώτο Θεµα/ Прото Тема, Η Καθεµερινη / И Катемерини). С цел по-обширното разглеждане на ценностно-митологичните твърдения заложени в текста, разгледани са и електронните издания на: Сега Segabg.com, Капитал Capital.bg, Днес Dnes.bg, Дневник Dnevnik.bg, Труд Тrud.bg, Дарик Dariknews.bg (България), и съответно iefimerida.gr, NewsIt.gr, Naftemporiki.gr, CNN Greece, Newpost.gr (Гърция), както и материалите по темата за бежанците и транснационалните движения в коментарите под тях. Такъв вид емпирично изследване предполага наличието на проблеми, произтичащи на първо място от нееднозначността на езиковите форми. Под екип може да се разбира комплект спортно облекло, продаващо се в магазин за специализирана фитнес екипировка. Екип може и да означава група от хора, обединени по специален повод (напр. професионално - екип от специалисти). Човек може да скъса получено писмо, но и да скъса отношения. Казано по друг начин, едни и същи думи могат да означават различни понятия. Психоаналитичната традиция възлага на думите и дискретна дескриптивна сила, издаваща, при внимателен и квалифициран прочит, нагласи, страхове, стремежи и други личностни състояния, репресирани (табуизирани, автоцензурирани) от субекта на представеното съдържание. IV. Резултати от изследването - Периодичен печат Обект на изследване са значителен на брой информационни единици (324), свързани с транснационалните миграционни движения публикувани в периода януари 2018 януари 2019г. в 5 печатни и 10 онлайн издания, имащи сходен пазарен дял и таргетиращи една и съща възрастова група като потребление, но разпространявани в два различни европейски пазара български и гръцки. 21

22 В приложените таблици могат да се видят сумираните ценности, разпределени по категории и съответно тяхното наличие / отсъствие в публикуваните текстове. Ценностите са разделени на положителни и отрицателни и са маркирани със знак +/ - Табл.2. Разпределение на основните единици в изследването Общият брой на разглежданите информационни единици е 324, като в тях са идентифицирани 5046 ценностни съждения (както положителни, така и отрицателни). Средният брой на съжденията във всяка статия е близо 16. Наймного са мненията публикувани във вестник 24 часа (1358), най-малко са тези в Стандарт (90). Като цяло средното съотношение на наличните журналистически материали в двете държави е почти еднакво. Положителните, утвърдителни ценностни съждения ( за ) преобладават, което е донякъде изненадващо, като се има предвид, че става дума за полемични текстове. Табл.3. Разпределение на съжденията и дялове по категории Дуетът базови и рационални ценности (съвкупно имащи повече от 34% от всички съждения) води без конкуренция в класацията на ценностите. Естествено е да се предположи, че това са отговори (рационализации) на всекидневни въпроси в областта на политическото (но, разбира се, и битовото) и на това какъв може да бъде разумният подход за справяне с проблемите. Без 22

23 особени изненади, това е полето на естествения обществен дебат, в който се осъществяват четирите основни функции на комуникационния процес ориентация, интерпретация, затвърждаване и забавление. Общият брой на рационалните ценностни съждения е 932, като съотношението положителни / отрицателни измерения е съответно 550 срещу 382. Тази категория заема първото място най-вече заради резултатите, които гръцките медии показват текстовете с рационална насоченост в Прото тема и Катимерини преобладават (и двете издания поставят тази категория на първо място). В процентно съотношение, рационалните ценности, разпределени по отделни медии изглежда по следния начин: Стандарт 24 часа Монитор Proto Thema I Kathimerini Фиг.1. Дял на ценностните съждения в рационална ориентация като процент от общите ценностни съждения в съответното издание Както се вижда от Фиг.1, въпреки че рационалните ценности са популярни във всички от изследваните текстове, те са най-вече разпространени в българския Стандарт (27.77%) и гръцкия Катимерини (20,0%). Първоначално, рационалните ценности нямаше да бъдат отделени в собствена подкатегория, заради тяхната относително по-слаба дискусионност (щяха да са част от базовата категория). Идеята за тяхното отделяне дойде найвече поради необходимостта от разграничаване на съжденията, по които обичайно има висока степен на съгласие в достъпните източни на информация и обществени пространства. Очевидно тяхното значение щеше да бъде 23

24 подценено, имайки предвид факта, че те са най-често срещаните съждения в две от разглежданите издания, както и в общата извадка. Относно втората по популярност категория - общият брой на базовите ценностни съждения в текстовете е 788, като отново се наблюдава сериозна разлика в броя на положителните и отрицателните такива 544 срещу 244. Това не е учудващо, като се има предвид, че основните конституционни обществени ценности са повече утвърждаващи норми на поведение, докато ограничително предупредителните отрицания най-често се приемат за консервативни съждения, подрекепящи статуквото и попадащи в съответната категория. Съпоставката на рационалните ценности показва средното разпределение: Стандарт 24 часа Монитор Proto Thema I Kathimerini Фиг.2.Дял на ценностните съждения в базова ориентация като процент от общите ценностни съждения в съответното издание в проценти С най-голям дял рационални съждения е българския вестник Стандарт, като разликата със следващитите го в общата извадка е значителна почти 10%. С практически еднакви резултати (около 15-16%) са следващите три издания българските 24 часа (16,57%) и Монитор (15,94%), както и гръцкия Прото тема (15,96%). Вестник Катимерини (13,41%) изненадва със значително послабия си резултат при наличието на основните, базови ценности. Петте водещи ценности маркера сред базовите съждения на изданията са представени в следната таблица: 24

25 Tабл.4. Водещи ценности в категорията Базови ценностни съждения С голяма преднина в почти всички издания доминират сигурността и предпазливостта. Особено изразено е присъствието на реда и спокойствието. Тук следва да се отбележи, че всички издания, без изключение, поставят сигурността като основен ценностен макрер в публикуваните материали. Стабилността също е доста често срещана, което не е изненада, имайки се предвид сериозността и мащабите на проблема, който се изследва. В този ред на мисли, не би било преувеличено да се предположи, че медийното апелиране към ред, спокойствие и сигурност в ежедневния живот, отразяват съществуването на дефицит на реално усещане за сигурност в съответната страна и от съответната медия. Този резултат е в потвърждение на изложените по-рано ценностни характеристики на двете държави (България и Гърция) и резултатите от проучванията, че сигурността (собствена и на семейството ) са от първостепенно значение и за двете нации. Водещите ценностни съждения с рационална ориентация се подреждат в ред, посочен в табл. 5 - честност, мир, отговорност, разум и реализъм почти безусловно обединяват всички издания. Повечето от ценностите имат своя положителен и отрицателен еквивалент примери за такива са: законпрестъпност, проблем-правоприлагане, очаквания-реализъм. 25

26 Табл. 5.Водещи ценности в категорията Рационални ценностни съждения Третата категория е тази на ценностните съждения с граждански характер. Тя е представена от 688 съждения, от които 442 положителни и 246 отрицателни. В нея доминират ориентири като демокрация, свобода, прозрачност, общетвен интерес. Същият ценностен вектор се наблюдава и в отхвърлянето на корупцията и огледалните протести и противление. Табл. 6. Водещи ценности в категорията Граждански ценностни съждения Сред гражданските ценности води демокрацията и сродните й понятия гражданско общество, прозрачност. Проектирането на демокрацията като ценност върху външния свят е характерна и за петте изследвани издания - тя присъства във главните ценностни съждения на всяко едно от тях. Необходимостта от подкрепа, стремежът към прозрачност, качествена журналистика и равенство са други примери за популярни граждански съждения в текстовете. Често материалите по темата включват също обществения интерес, държавните разходи и свободата, като съдържателна линия на публикуваните журналистически материали. В табл. 7 са обозначени резултатите от съпоставката на водещите проактивни маркери във всички издания. 26

27 Табл.7. Водещи ценности в категорията Проактивни ценностни съждения Влияние, прогрес, промяна, ефективност са положителните съждения, които до голяма степен обединяват всички изследвани вестници. На тази основа може да се твърди, че има известен консенсус между тях. Той не се изчерпва с посочените понятийни гнезда отрицателните референции (реформи, агресия, действие) също попадат често във фокуса на медийното внимание, що се отнася до отразяването на темата за бежанската криза. В категорията на трансцендентните ценности са регистрирани най-малък брой съждения, като най-често споменаваните в текстовете са надеждата, мотивацията, идеите и апелът към цивилизованост. Най-труден за анализ на трансцендентната картина в ценностните съждения е весник Стандарт изданието просто не предоставя достатъчно единици за качествено обобщение (маркирани са само наличните култура и зло ). Сигурно е единствено негативното отношение към агресията, която бежанците често намират. Доколкото може да се отсъди, именно трансцендентните материали представляват отражение на съществуващи сериозни, макар и количествено недоминиращи обществени нагласи в страната. Маркерите, апелиращи към морал и следване на чужд модел, имат сериозно присъствие и също отразяват дефицит в обществения и политичеки живот на България. Но като цяло тези съждения играят субсидирана роля на гражданските и политически ценностни рамки в изданията. По-подробно описание на трансцендентите ценности в 5-те изследвани издания може да се види в табл.8 : 27

28 Табл.8. Водещи ценности в категорията Трансцендентни ценностни съждения В категорията на хуманните ценности са събрани съждения, с които изданията разкриват отношенията си към човешкия аспект на разглежданите събития и процеси. Табл.9 Водещи ценности в категорията Хуманни ценностни съждения Видимо е почти пълното единодушие в значимите ценностни съждения, поставящи човешкото благополучие в центъра на вниманието. Животът и неговият аспект бедността, както и неприкосновеността, човечността, човешките права и чест, включително и техните антиподи (представени като отрицателни съждения насилие, бездушие, безкористност), се споделят от всички издания, с несъществени разлики в подредбата им по тежест. Ценностните съждения, свързани с диалогичността, са с обща тежест, сравнима с тази на апелациите към трансцендентни и хуманни ценности. В тази категория са включени както експлицитните призиви към по-голяма степен на комуникационна двупосочност, възприемане и реакция на реалните декларации и аргументи на идентифицирани опоненти (доверие, търпимост, уважение), така и негативно оценяваните феномени, предлагащи комуникационна затвореност и еднопосочност (стереотипи, предубеденост, недоверие). 28

29 Табл.10. Водещи ценности в категорията Диалогични ценностни съждения Най-често срещаните ценностни характеристики диалогичните съждения са дискусиите, доверието, дипломацията и дебатите. Внимание е обърнато ина призивите за получване на взаимопомощ, водене на преговори и правене на компромиси. В заключение, в главните митове и в разказите, с които България и Гърция се самоописват, доминират твърденията с базовите и рационални ценностни съждения. Такова високо напрежение на апелирането към тях с голяма вероятност говори за наличието на сериозна криза. Загубата на ориентири налага регулярното им презиговаряне и деклариране, което е видно и от преобладаващия брой положителни ценностни съждения в дискусията по темата за транснационалните движения и бежанците. Предизвителството, което стои пред базовите ценности трудно се изрича. Не трябва да се пропуска и фоновият процес на напредваща ликвидация на медийна автономност, на способността на медиите да говорят с автентичен глас и да допускат до пазара на идеи подобни гласове. 15 Според фундаменталния мит на пресата, разкрит в настоящото изследване, Европа има нужда от отговорност, правосъдие, справедливост, прагматизъм, реализъм, сигурност, ред, законност и едва след това от всичко останало. Тези апелации най-често са част от двустепенен аргументатитвен модел, в който се прилага следния модел на поднасяне на информация определено действие, решение или друга ценност се дефинират като разумни и прагматични, което снижава склоността на публиката да опонира. Тази злоупотреба е показателна за митологичният връх - за многобройната публика, четяща изследваните издания, това е вярата, че следването на определен вид 15 Лозанов.Г, Спасов.О, Медии и митове, 2000, с.13 29

30 практики биха довели до решаване на проблема затварянето на граници, недопускането на бежанци или прехвърляне на отговорността за тях е само временно решение. Както проф. Плийос казва бежанската вълна е като вода, ако затвориш пътя й от едната страна, тя ще потече от друга. Трябва да се научим да се справяме с проблема без да го отлагаме във времето. Гражданските ценности в петте издания също очертават някои значими ценностни групи като тази на демокрацията (гражданско общество, прозрачността), противопоставена на корупцията (злоупотребата). Интересно е, че явно успешно формираният мит за демокрацията като висша ценност и идеал всъщност придобива своето отражение в съвременните медийни текстове, а придържането към него предполага успешно справяне с проблемните ситуации. Проактивните дейности могат да се нарекат описателни в тях са включени агресията, влиянието, прогресът и желанието и стремеж към промяна. В по-голяната част от изследваните текстове авторите, макар и бидейки неутрални и незаемайки конкретна позиция, все пак имат собствено мнение кое действие би било ефективно. В дебата между проактивните и диалогичните ценности се очертава и сериозният сблъсък между позитивни и критични митологеми относно оцеляването и адаптирането на местните особености към чуждите култури. С появата на транснационалните движения и установяването им като сериозен феномен, този дискурс не е толкова ясно изразен, но за периода от януари 2018 до януари 2019г., са очевидини фрактурите между митичните картини, които изграждат медийно-елитни комплекси и предубеждения. Размириците в близкия изток и преселението, което те предизвикват, отказват да се впишат в оптимистичната новинарска рамка на побеждаваща демокрация - агресията се противопоставя на дипломацията, а влиянието на толерантността. Позитивният глобален мит понася тежки удари и на полето за трансцендентните ценности. Ниските нива на присъствие на ценности в тази категория представляват сериозен повод за тревога, който предполага посериозно изследване. За категориите на диалогичните, трансцендентните и хуманни ценности настоящото изследване предлага опединяващо оперативно название микросоциални ценности, без особени претенции за стопроцентова издържаност или безспорност. Безспорно е от значение, обаче, че те са ключови 30