СОЛОМОНОВАТА ПЕСЕН НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА

Препис

1 1

2 2 СЪДЪРЖАНИЕ Зидарите и стражарите...3 Към сърцето ти Виденията от планинския връх Видението с Божията Основа Видението с дома на зидарите Видението с Божието Всеоръжие Видението със стражарите...39 Сънят на Възлюбения...46 Към сърцето ти Сънят на Възлюбения С тая надежда на Него Наследството от Господа...61 Към сърцето ти Видението с великите в Небесното Царство Духът и Силата на Авраам Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си Наградата от Господа...81 Към сърцето ти Преумножената скръб Те вече са получили своята награда Аз съм Коренът и Потомъкът Давидов, светлата утринна Звезда

3 3 ЗИДАРИТЕ И СТРАЖАРИТЕ КЪМ СЪРЦЕТО ТИ Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Аз издигам ръце на благодарност към моя Господ и Бог, защото за сетен път Той ми дава привилегията и помазанието да говоря Неговите думи на всичките Божии чеда. Няма да скрия от теб, че след последната книга, която написах, аз усетих едно силно раздвижване в духа си. То беше много по-реално от който и да е друг път. Една Воля, твърде могъща и силна, покоряваше по невероятен начин всичките ми помисли. И едно ново и неизказано присъствие оживя по прекрасен начин в сърцето ми, за да живее свой собствен живот във всичките ми помисли и размишления. Не се наложи да мисля дълго каква е тази Воля, нито какво е присъствието в духа ми. Защото Исус ми потвърди, че именно това е Божието Свято Миро, което Той изля в чашата на сърцето ми. И ако при предишни срещи моят Спасител първом изливаше Мирото Си в духа ми, за да дойдат в мене всичките видения и думи на Вечен Живот, то сега самото Му Свято Помазание започна да Го призовава и вика. И едни стихове от Първото съборно послание на Апостол Йоан запалиха цялото ми същество, за да уловя дълбокия им смисъл и безценен прицел. Така аз стоях с часове над апостолското послание и размишлявах над думите на Апостола, които гласят: а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите 1 И колкото повече умът ми плуваше в апостолските стихове, толкова повече Божието Свято Миро запламтяваше вътре в мен. Така дойде миг, когато усетих твърде силен огън в сърцето си. И Исус отново се появи пред мен, като ми казваше: 1 (I Йоаново 2:27)

4 4 Пребъдвай в това Свято Миро! Защото то ти е дадено от Небето, за да учи не само теб, но и онези, които имат нужда от Истината Тогава попитах Господ: Исусе! Какво значи да пребъдвам в Божието Свято Миро? Нали Ти идваш всякога според Собствената Си Воля или Волята на Отца, за да даваш Светлина и Живот на сърцето ми? Господ се усмихна на въпроса ми, а след това каза: Съдейки по изобилната Благодат, която получи от Небето, някои вече решиха, че Аз нямам какво повече да изливам чрез тебе. Но такива явно са забравили писаното за Мен в Евангелието. Защото Моят Апостол каза на всички ви: Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги [Амин] 2 Как мислиш тогава? Имам ли какво още да дам на Моите братя и сестри чрез теб? Има ли скрити и тайни неща в Моето Слово, които трябва да станат явни за праведните? Има ли Мъдрост, която не сте вкусвали и сгъстено мляко, което не сте яли? О, Исусе! Ако целият свят не би побрал делата Ти, описани в книги, то си мисля, че служението ми пред Тебе е като капчица в океана на Божието знание и Мъдрост. И сега това Свято Миро в сърцето ми твърде силно се раздвижва поради думите Ти. Сякаш то самото иска да пребъдвам в Тебе докато дишам и докато тупти сърцето ми. И аз просто не зная какво да Ти кажа Слушайки думите ми, Исус отговори: Ако ти не знаеш какво да Ми кажеш, то Аз знам какво да ти кажа. Аз знам защо отново съм дошъл при теб и знам какво ще ти дам за всичките Божии чеда. Но ти искаш ли наистина да пребъдваш в Божието Свято Миро? Да, Господи мой! Това е съвършеният блян на сърцето ми Виж тогава как отново Йоан ти казва в посланието си: 2 (Йоан 21:25)

5 5 А вие сте помазани от Светия и знаете всичко... 3 Знаеш ли всичко, Стефане? И стигна ли дотам, щото да проумяваш всяка от тайните на Божиите словеса? Не, Исусе! Аз не знам всичко, но съм благодарен на Бога и Отца, че у Тебе са скрити всички съкровища на Мъдростта и знанието. И Ти, като ми показа Милост, даде ми да докосна крайчеца на мантията Ти и да ям Небесен Хляб от ръката Ти Исус отново се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори като казваше: Не просто крайчеца ти дадох, момчето Ми! Аз ти дадох онази вяра, с която да пристъпиш и влезеш в Лоното на Отца Ми. За да видиш оня, който е мъж по Сърцето Му. И сега вече знаеш ли кой е той? Да, Исусе! Сега зная, че това е Давид. И аз никога няма да престана да Ти благодаря, че посвети сърцето ми в живия двадесет и трети псалом. Защото там наистина вкусих от скритата манна и Ти стана твърде реален за всичките ми братя и сестри Как мислиш тогава? Ако двадесет и трети псалом е Живот в Духа на Отца Ми, то не са ли и другите псалми същият Живот в Същия Дух? Господи мой! Цялото Писание носи Дъха на Отца и аз зная, че от всяко място в него ние можем да влезем в Божия Живот След последните ми думи Гласът на Исус стана твърде сериозен. И Той ми проговори, казвайки: Приготви се отново да говориш на Моите братя и сестри. Защото ти предстои да отключиш с Моето Свято Миро някои от найдълбоките псалми на Моето Слово. Там, където си дават среща Мъдростта и Смирението, Правдата и Мирът, Силата и Славата, Милостта и Вярността. А сега Ме последвай, защото ще дам видения на сърцето ти 3 (I Йоаново 2:20)

6 1. ВИДЕНИЯТА ОТ ПЛАНИНСКИЯ ВРЪХ 6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава... 4 След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, а пред очите ми се разкри самото видение. Аз видях един висок планински връх, който докосваше Святите небеса на Отца. А Исус, като тръгна по самата планинска пътека, водеща към върха, ми заповяда, казвайки: Възкачи се след Мене! Самите думи на Господ ми прозвучаха твърде познато, като дъх на вкусен хляб, който съм ял само преди минута. И аз побързах да Му кажа: Исусе! Познат ми е този призив. Той е твърде вдъхновен, за да не си спомня, че Ти ме посвети в много от песните на възкачванията, тъй че от Твоето водителство се роди прекрасна пророческа книга. И ето, че сега отново чувам същите думи от Твоите устни. Нима отново ще ми говориш върху някоя от песните на възкачванията? Исус се обърна, а очите Му сякаш пронизваха цялото ми същество. Тогава Той ми каза: Да, Стефане! Аз дойдох, за да те заведа в една от песните на възкачванията. Но ти проумей и разбери, че този път самото Свято Миро в сърцето ти Ме призова, за да дойда Как така Те призова, Исусе? Как да разбирам тоя призив на Мирото? А Исус отново каза: Нали си спомняш как Аз докоснах с ръцете Си кичури от главата на Божия помазаник Давид? Нали си спомняш, че именно Мирото от главата на Давид изсипах в чашата на сърцето ти? Да, Исусе! Помня всичко това и зная, че този е един от паметните мигове в живота ми 4 (I Коринтяни 2:6-7)

7 7 Отговори Ми тогава! Силно ли е Мирото на Давид, за да роди чедата на пророческото благовестие? И ако Давид имаше своя син Соломон, то няма ли Мирото от главата му да изиска от Мировареца, за да се родят Давидови чеда, които да са Давидово потомство? Да, Господи мой! Точно това би изискало Давидовото Миро Знай тогава, че тази песен, с която сега ще вдъхновя сърцето ти, е именно Соломоновата песен на възкачванията. Тя е духовният опит и извисяване до Отца, което имаше Давидовият син Соломон. И какво повече да иска от Отца Ми последното Му Давидово потомство, освен Оня Дух и Сила, Които бяха и върху Соломона? А коя е тая Соломонова песен? Можех ли да не зная самата песен на възкачванията, след като от нейните стихове винаги са бликали струите на Божествената Мъдрост? Разбира се, че знаех коя е тая песен и затова казах на Исус: Зная тази песен, Господи Исусе! И нейните стихове всякога са били непостижими за ума и сърцето ми. Защото, пълен с Духа на Отца, Соломон записа: Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят. Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно, и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си. Ето, наследство от Господа са чадата, и награда от него е плодът на утробата. Както са стрелите в ръката на силния, така са чадата на младостта. Блазе на оня човек, който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си в градската порта 5 И сега аз искам и копнея за Твоето водителство върху думите на Соломон В отговор на молбата ми Исус вдигна ръката Си и посочи към високия планински връх, като ми каза: 5 (Псалом 127:1-5)

8 8 Нека се възкачим горе. Защото там се беше възкачил Соломон, за да запише думите на тая песен След последните Си думи Исус тръгна по пътеката, а аз Го последвах с неизказана радост и трепет Не зная колко вървях след Господ, но дойде миг, когато въздухът започна да ме изпълва със своята прозрачност и свежест. Нещо повече - аз все по-силно усещах присъствието на Божията Святост, Чиито лъчи нежно галеха планинския склон и се спускаха по назъбените хребети на изток и запад. Но ето, че накрая Исус се спря. И като ми даде знак, двамата коленичихме на мястото, което бе самият връх. А тогава Господ започна да говори на Отца, като Му казваше: Отче мой! Аз изведох слугата Ти до върха на Твоята Тайнствена Премъдрост. И сега Отче Мой, моля Те да посветиш пророка Си в песента на Соломон. За да свидетелства на Твоите чеда и те да бъдат избавени от примките и ямите на суетния свят... В отговор на Исусовата молитва изсред самите небеса се отвори врата. И светъл лъч, който заслепяваше очите ми, влезе в самия мен, като ми казваше: Сине човешки! Малцина са възкачвали тоя връх, за да видят онова, което сега ще ти дам. Аз искам да запишеш Моите думи на книга и да ги явиш като свидетелство против всичките нечестиви и като изходен път за всичките праведни. Защото в това последно време преди свършека земята ще се напълни с нечестиви зидари, които градят и с нечестиви стражари, които бдят. Но нито граденето на зидарите, нито бденето на стражарите ще опази света от последната напаст, идеща от бездната и най-дълбоките ровове на земята. А сърцата човешки, търсещи заслон от злото, ще побързат да напълнят всичките къщи на човешко нечестие, без никак да внимават на Мъдростта на Соломона. И такива няма да разберат, нито ще проумеят, че ако Господ не е съградил Дома Си, то напразни са били всичките трудове на зидарите, и ако Господ не е опазил Града Си, то стражарите са се превърнали в палачи.

9 9 Защото Аз съм, Който градя и Аз съм, Който опазвам! И ако някой се скрие в Мене, ще намери Дома Ми и ще пребъдва пред Олтара Ми! Но ако друг е гледал с очите на плътта, а не с очите на сърцето, то такъв, ако и да воюва, ще бъде сразен и ако и да бяга, ще бъде уловен. И ако всички вие наистина решите да бъдете Божии, то се пригответе да потърсите и намерите онова смирение и покорство, с които Господ ще гради Дома и ще пази Града вместо вас. Горко на оня, чиито очи тръгнат след користите му и чието сърце отиде след страстите му! Защото на такъв песента на Соломон ще бъде съдник и обвинител в Деня на Моя Съд и гняв. Тръгни със Сина Ми, сине човешки! И не давай покой на сърцето си, докато не изявиш онова, което се открива от върховете на Божията Премъдрост... След тези последни думи на Отца светлият лъч се прибра в небесата, а вратата се затвори. И ето, че Исус вече се приближаваше към мен, като ми казваше: А сега когато Отеческият лъч докосна сърцето ти, се приготви да видиш измамата, която се открива от тоя висок връх. Защото това е измамата на всички, които са прекомерно убедени, че принасят служба на Бога и вършат дела по Божията Воля и според Божието намерение След тези думи Господ посочи с ръката Си под самия връх. А тогава от самата земя се издигна внушителен черен облак, който застана хоризонтално на самото ми зрение. И вътре в самия облак аз видях видение, което се разтваряше като свитък пред очите ми. Това бе едно тотално стълпотворение от хиляди сгради и неизброими множества от човеци. Около някои от сградите стърчаха стълби и кранове и се виждаше ясно, че те бяха в строеж. А отдолу, в основата на сградите, аз видях хиляди хора във военни униформи. Те бяха въоръжени и държаха оръжия в ръцете си. Гледайки на това огромно стълпотворение аз никак не можех да съсредоточа погледа си върху която и да е от сградите, понеже бяха

10 10 твърде много. Но едно нещо със сигурност вече ме беше впечатлило и това беше черният облак, който се вдигна от земята и застана в небесните места. Затова, като се обърнах към Исус, попитах Го: Господи мой! Какво ми даваш да видя? Та не е ли това черният облак на Вавилон, който изявява сатанинската гордост и превъзнасяне? И не принадлежат ли всички тези сгради в облака именно на отстъпилата църква, станала блудница В отговор на въпроса ми Исус каза: Точно така е! Това наистина е облакът на Вавилон и онази черна сянка над Сионовата дъщеря, поради която плака пророк Еремия. И тези сгради са всичките й послушни царици и наложници. Но Аз сега искам да видиш знамението, което Отец Ми ще извърши над самия облак. Защото тази Соломонова песен на възкачванията е нещо повече от споделен духовен опит. Тя е пълната изява на Божия Суверенитет и на Личната Воля на Отец Ми да поставя Печата Си, както върху праведните, така и върху нечестивите. И ето, че сега ти ще видиш какъв е Отеческият Печат върху нечестивите. Защото този Печат е горко върху всички, които са съизволявали с Бога, като са решавали да вършат нещата вместо Него... След последните думи на Исус стана знамение. Защото светлите небеса на Отца се отвориха над самия черен облак. И една гигантска Небесна ръка се появи от отворените небеса, като побърза да се свие в юмрук. А след това, като замахна върху облака, стовари се над него, тъй че по цялото протежение на черния облак блеснаха милиони искри. В следващия миг самите Божии искри нападнаха на облака, като го притиснаха и той падаше все по-надолу и надолу. Колкото повече падаше облакът, толкова по-светли и огнени ставаха Божиите искри, които го пояждаха. Така дойде миг, когато облакът буквално притисна земята и се огъна настрани, като балон под налягане. А след това - с грохот и ужасни гърмове всичките онези сгради и човеци в облака се разпиляха по цялата земя. А тогава Исус ми каза:

11 11 Това, което видя, е изпълнението на стиха от Откровението, който гласи: И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него 6 И ако Моите досега не са знаели защо Словото Ми говори за ангелите на змея, то имайте мъдростта да разберете, че ангелите са ония демони на дявола, които стоят като началства и власти в небесните места. Но ти виж как ще продължи видението. Защото в тоя миг, когато Небесните сили свалят ангелите на мрака, Сатана е твърде много разярен. И в прицела на неговата ярост ще попаднат именно онези, които се разпиляха от тъмния облак по цялата земя... Отново гледах на видението. И така забелязах, че земните места се разпукаха, като при голям земен тръс. А от самите пукнатини започнаха да излизат множества от демони, които нападаха на къщите и на човеците. Тогава Исус ми каза: Нека те заведа, за да видиш всичко това отблизо. Защото оная старовременна змия, която е дявол и Сатана, е в твърде силни спазми и гърчове След тези думи аз и Господ слязохме в самите земни места. И ето, че очите ми вече виждаха твърде голяма пукнатина в един твърде познат континент. А самата змия, застанала над пукнатината, правеше ужасни гърчове с опашката си и със съскане призоваваше всичките си демонични орди от подземията на мрака. И ето, че изпълзелите демони тръгнаха по широчината на земята, като намираха човеците, които змията призоваваше при себе си. Така пред главата на змията се появиха хиляди обладани човеци с лъкове и стрели. Те побързаха да сложат колчаните със стрелите си в самата уста на змията, която захапа стрелите със зъбите си. И отровна 6 (Откровение 12:7-9)

12 12 течност, черна и гъста като смола, излизаше от зъбите на змията, като напояваше върховете на самите стрели. Така пред змията се изреди цялото й множество от стрелци и стрелите на всичките бяха покрити от змийската отрова. Това бе ужасна и противна гледка, от която цялото ми същество настръхна, а аз побързах да погледна към Исус, като Му казвах: Господи мой! Такъв ли е гневът на дявола? Такава ли е последната му изява преди Твоето пришествие? А Исус, Който гледаше на змията с твърде спокоен и дори безразличен поглед, ми отговори: Отровата на Сатана не може да докосне или засегне никой от Моите. Защото всеки от Моите е скрит в Дома на Отца Ми и в Святостта и Светлината на Неговия Дух. Но ти сега си спомни що гласят думите на Откровението. Защото там за тая ситуация е казано: Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време 7 Защо е писано, че дяволът слезе? Нима е бил горе? Господи Исусе! Вавилон всякога е бил сатанинската заявка за власт и величие. И чрез тоя черен облак дяволът винаги е изглеждал като бог в небесните места, имащ поклонението и молитвите на милиони човешки души. Но когато в последните дни се явяват слугите на Отца, които Той изпраща против тоя черен облак, то тогава пророческото слово влиза в съкрушителен сблъсък със заблудата на лъжепророка. И тази война на небесата започва именно с Божия юмрук над черния облак. При това положение дяволът все повече и повече губи позициите си, защото иска или не, облакът е обречен да падне на земята, както и стана в това видение. И така аз разбирам факта, че дяволът слезе на земята много разярен. Слязъл е не просто той, но съкрушената му амбиция и унищоженото му влияние над Божиите чеда. И сега змията е в спазми и гърчове, тъй че призовава всичките си стрелци и те се явяват пред нея 7 (Откровение 12:12)

13 13 Виж тогава отново на тия стрелци и помисли какво са тук стрелите и какво - стрелците... Господи, Твоят Дух преди години ми даде скъпоценното знание, че стрелите са чародействата, а стрелците - чародеите на Сатана. Сега виждам, че последните им чародейства ще бъдат пропити от самата отрова на старовременната змия. И ако някога те са били чародеи поради плътските си молитви, то сега молитвите им ще се превърнат в убийствен дух... Исус се усмихна на отговора ми, а аз разбрах, че думите ми са правилни. И Той, като вдигна ръката Си и посочи към хилядите стрелци, продължи да ми говори, като казваше: Виж тогава какво ще сторят стрелците на змията с тоя дух в сърцата си и с тези лъкове и стрели в ръцете си След думите на Господ аз вече виждах как стрелците започнаха да запъват лъковете си. Когато стрелата на някой от тях уцелеше който и да е човек, то последният, поради отровата на змията, получаваше остри израстъци по лицето, ръцете и нозете си и отдалеч такъв заприличваше на чудовищен трън. Тогава отново не издържах и попитах Исус: Какво е това, което ми показваш, Господи? Та от отровните стрели на змията човеците се превръщат в уродливи тръни? А Исус, като ме погледна с острия Си поглед, ми отговори: Аз не ти давам и не ти показвам нищо повече от онова, което говори Словото на Моя Бог и Отец. И вие всички трябва да се научите, че Словото на Отец Ми е изявило всичко, но само Духът на Мъдростта и Откровението е силен да го покаже! Виж тогава как за това видение пророкът на Отец Ми казва: И в оня ден всяко място, гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за глогове и тръни. Със стрели и с лъкове ще дойдат човеци там, защото цялата страна ще стане само глогове и тръни 8 Кажи Ми тогава кои са били Божиите места, където е имало хиляда лози с по хиляда сребърника? 8 (Исайя 7:23-24)

14 14 Исусе! Това, несъмнено, са били църквите на Божията Благодат, Твоите верни невести А забелязваш ли в думите на пророка, че всяко такова място на лози ще бъде за глогове и тръни? Забелязват ли всички Мои, че времето на суетните човешки проекти и намерения вече приключва? Проумявате ли, че в последното време Бог събира Своите Си и дяволът - неговите си? Най-сетне - ако дяволът има своите стрелци, то няма ли стрелци и у Бога? Стрелци и у Бога - тези думи на Исус бяха пречудни за мене и затова Го погледнах с неразбиращ поглед. А Той, с Лице, запечатано от Благост и Милост, се усмихна, като ме попита: Защо Аз те възкачих на Божия връх? И защо лъчът на Отца Ми говори на сърцето ти? Исусе! Ти ме възкачи, за да ми разкриеш Божията Тайнствена Премъдрост, свързана със Соломоновата песен на възкачванията А какво гласи един от стиховете на тази песен? Не казва ли Соломон, че: Както са стрелите в ръката на силния, така са чадата на младостта. Блазе на оня човек, който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си в градската порта... 9 Разбират ли тогава Моите, че на дяволските стрелци ще се противопоставят Божии стрелци? Разбирате ли, че ви е нужна тая песен на Соломон, за да устоите на напиращото зло? Дай ми тогава от Божиите стрели, Исусе! - извиках с вълнение аз. Но Господ, като се усмихна, отново каза: Всяко нещо на мястото му и всяко даване на времето му! Защото преди да ти разкрия Божиите стрели, Аз трябва да ти покажа много неща, за които не знаеш. Но тук и сега заповядвам на всичките Си верни да Ме последват в дълбоките видения, които ще дам на пророка Си в тая Свята книга. Защото всички трябва да се освободите от човешките намерения и да се оставите от дъха на 9 (Псалом 127:4-5)

15 15 онези, чиито думи са лъх и чиито дела са измама. Защото тези са зидарите и стражарите, които Словото Ми е осветило и изобличило като слуги на Антихриста, които работят за неговото време и неговия час След тези последни думи на Исус видението с високия връх се прекрати. А Божието Свято Миро се раздвижи твърде силно в гърдите ми, сякаш, за да ми каже, че ако досега съм знаел нещо, то все още не съм познал цялата Божия Истина.

16 16 2. ВИДЕНИЕТО С БОЖИЯТА ОСНОВА Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; който вярва в Него не ще прибърза да бяга 10 Братко мой! Верни ми приятелю! Искам да гледаш на тези пророчески видения, като на Свят и огнен колурий, с който Исус помазва очите на сърцето ти. Защото от многото измами, с които дяволът е покварил и помрачил сърцата на човеците, найголяма е измамата, свързана със зидарите. Изобщо, ако се замислиш, ти ще видиш, че дяволът започна бунта си против Бога със зидари и ще го завърши със зидари. И ако някога на онова древно Сенаарско поле той реализира един нищожен проект с една кула и един град, то последната му кула и последния му град са с чудовищни размери. И ето за такава кула и за такъв град Сатана всякога е прибягвал до услугите на строители, готови да му дадат сърцата си срещу една шепа користи и няколко години от мимолетна слава. Но, както е писано: Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите... Когато Исус започна да говори на сърцето ми, за да ме подготви за виденията върху този стих от Соломоновата песен на възкачванията, аз почувствах твърде жестоко утеснение, с което дяволът се противеше на моето общение с Господ. Сатана никак не искаше да допусне мисълта, че сърцето ми ще общува с Оня Камък, Който някога бе отхвърлен от дяволските зидари, но въпреки това Той стана Глава на ъгъла. И няколко дни сърцето ми стоя под ужасна демонична преса, която искаше буквално да ме смачка и убие. Тогава разбрах, че самото знание, което Исус би ми дал за зидарите, наистина ще съкруши нечестивото дяволско сърце. Затова в тези дни събрах всичката си ревност и твърдост, всичката си любов към Господ и цялото си упование в Него. За да пробия над пресата и да превъзмогна над утеснението. Така и стана. Защото Исус отново беше до 10 (Исайя 28:16)

17 17 мен. И като ме погали с ръката Си, отне и последните белези от натиска и утеснението. А тогава ми каза: Ти трябва да свикнеш с това, че отсега нататък утесненията ще бъдат още по-жестоки и пресата - още по-силна. Защото има една дума, в която се събира всичкото ти страдание за Мене. И тази дума е залогът. Защото залогът на пророческите видения, които ти давам, е твърде голям. Той не касае само теб или приятелите ти. Той касае Моята Църква. А там, където има залог, там се плаща и цена. И колкото по-голям е залогът, толкова по-голяма ще е и цената. Отец Ми не предприема нищо, без да открие Своите намерения на слугите Си пророците. И едва когато слугите Му засвирят с тръбата и всички чуят Волята на Всемогъщия, едва тогава идва действителното време на Божието действие. И ето това е да направиш прави пътеките на Господ. Защото в Неговото Си време Той ще мине по тези пътеки, за да извърши съдбите Си. И в това Божие време няма да остане ни един Божий противник, който да не знае защо е бил наказан и отхвърлен Исусе! Сега, като Те слушам, си спомням за оня възглас на Вавилонските слуги в Откровението, които казват на планините и скалите да паднат върху тях. Защото в мига на Божието въздаяние те вече са разбрали, че съда, с който са съдили Божиите пратеници, Бог го обръща върху тях. Тъй че всички те никак не се чудят на Божия гняв, но дълбоко в сърцата си знаят, че той е за тях Точно така, момчето Ми. И ето затова ти се дава Божието Слово против Вавилонските зидари и стражари. Защото днес те ще се присмеят на това слово и ще се поругаят с името и служението ти. Заслепени от гордост и пияни от превъзнасяне те ще отхвърлят Моите думи, призоваващи ги към покаяние. Но дълбоко в сърцето си всеки от тия помрачени ще знае, че си говорил Божията Истина на Божието време. А утре, при изпълнението на Божия гняв, всеки от тях ще скубе косите си и ще бие с юмруци гърдите си. И всеки от тях горчиво ще се кае, че е връзвал сърцето си с компромиси и

18 18 беззакония, като е отлагал покаянието за последния миг. Но Аз днес казвам на такива: Отлагането на покаянието за последния миг е смъртоносна примка на гордостта! Утре никога няма да стане днес, докато от днес не помислиш за утре! Защото днес Аз говоря чрез слугата Си и не го изпратих утре! Пращам го днес, за да напомни на всички ви думите на Моето Слово: Затова, както казва Светият Дух: Днес, ако чуете Гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърцата си, те не са познали Моите пътища; така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка След тези последни думи Господ докосна с ръка главата ми, като каза: А сега нека да ти дам и видението с Божията Основа. Защото в това видение всички Мои ще придобият онази скъпоценна опитност и знание, с които всякога да бъдат угодни на Сърцето на Отца Ми Докато Исус изговаряше думите Си, пред очите ми се появи и самото видение. Аз виждах един голям град, в който имаше твърде красиви и представителни къщи. Повечето от тях бяха напълно завършени, но имаше и такива, които бяха в строеж. И на тия къщи се бяха качили зидари, като стъпваха върху скелетата и вършеха строителната си работа. И ето, че Исус ми посочи самите къщи, като ми казваше: Както забелязваш, в този град има усилно строителство. И много от къщите му вече са построени, а други сега се строят. Но ти сега виж що ще рече поставянето на Божията Основа След тези думи Исус тръгна по една от улиците на града, а аз Го последвах. Така забелязах, че никой не разпозна моя Господ като Бог, нито пък Го забеляза. Но това не смущаваше Спасителя и Той все така 11 (Евреи 3:7-11)

19 19 вървеше по улицата, докато накрая се спря. И като ми посочи едно празно място, каза ми: Ето, че най-сетне намерих място, където не е строено. Затова виж сега каква основа ще положи твоят Господ тука След последните Си думи Той се наведе над самото място, като коленичи върху земята. А после вдигна ръцете Си към Небесния Отец, като Му казваше: Отче Мой! Съгради Дома Си, според Собствената Си Воля! Защото това е мястото, където Ти Ме изпрати В отговор на Исусовите думи Небето над Него просветля, а една светла Небесна ръка се сниши над моя Господ. И като Го хвана, постави Го легнал на самата земя, като казваше: Ти Си Основата на Моя Дом! И Тебе полагам като Небесен Камък, отбран и скъпоценен След думите на Отца стана чудо. Защото Исус видимо се измени. Той изгуби Образа Си и в следващия миг Небесната ръка държеше една гладка каменна основа в съвършено квадратни форми. Така Отец постави Основата Си на земята, а след това Гласът Му дойде към мен, като ми казваше: Стой върху Тая Основа и призови с гласа си всеки, който би минал покрай Нея. И като стоиш на Основата, бъди ревностен и дързостен да претърпиш промяната, която ще дойде към теб от Нея След тези думи на Отца, ръката Му вече поставяше Основата на земята. И в мига, когато Божиите пръсти се вдигаха от гладкия Камък, отсред тях пламнаха искри, като подпалиха Основата. И аз отново дочух Гласа на Отца, Който ми казваше: Застани върху основата, сине човешки! И стой върху нея, докато твоят Отец извърши делото Си! Думите на Всемогъщия бяха твърде категорични, за да се двоумя или колебая. Затова, като пристъпих към Камъка, стъпих върху Него. И ето, че Огънят на Отца започна да ме гори. Първо - нозете ми, а след това и цялото ми тяло. Но аз знаех, че трябва да стоя и затова се оставих на самите пламъци, които навлизаха в мен и вече ме поглъщаха

20 20 Точно в тоя момент край мен премина група от човеци. И ето, че трима от тях ме погледнаха и се приближиха, а единият от тях вече ме питаше: Какво правиш тук, човече? Защото не сме те виждали преди Верен на Божията заповед, аз отговорих: Бог ме прати на това място. И като ми заповяда да стоя на Основата Христос, даде ми Слово, с което да призовавам всеки, който иска да се спаси Човекът ме изгледа учудено, а след това отново попита: Ако е вярно, че те е пратил Бог, то защо тогава си сам? Къде са останалите, с които да изградиш Божия Дом? Отново отговорих: Всяко начало е в самота. И всеки започва от едната Основа. Така и аз, имайки скъпоценната Основа от Отца, стоя тук и ви призовавам да се вградите с вяра в Името на Исус На тези мои думи човекът започна да се смее, като казваше: При толкова готови къщи, коя от коя по-красиви и представителни, ти какъв шанс имаш? И мислиш ли, че някой би поискал да застане на тоя гол камък Ами опитай ти, и останалите с тебе, господине! За да разбера дали мога да ви нарека братя След последните ми думи човекът ме изгледа с вътрешна неприязън. А след това каза: Защо пък да не пристъпим? Но искам да знаеш, че го правим, за да ти докажем, че сме Божии и нозете ни са стъпвали в много от Божиите домове. Така и твоето дело не прави изключение След тези думи човекът подкани двамата си приятели, и така тримата направиха крачки напред, като вече поставяха нозете си върху Основата. Но тогава Огънят на Отца започна да пламти върху нозете им, тъй че те тутакси отскочиха встрани от Основата. А първият сред тях отново ми казваше: Знаеш ли С такива като теб е по-добре да си нямаме работа. Понеже не те знаем кой си, нито пък знаем каква е основата, на която си стъпил.

21 21 Тя не е никак доктринална и не прилича на другите, на които сме стъпвали Гледах към човека и двамата му спътници и се опитвах да ги разбера на какъв дух са. И ето, че очите ми съзряха самите места, където Огънят на Отца ги беше близнал. А и те никак не можеха да скрият смущението си, но докосваха с ръце изгореното, сякаш че искаха напълно да оздравеят от раните на Огъня. Така аз забелязах, че краката на първия изглеждаха като сламени, сякаш, че цялото му същество беше сламено. Краката на втория имаха по-тъмен вид и бяха уподобени като сено, а краката на третия бяха като на отдавна изсъхнало дърво. Затова, сочейки към нозете им, аз им отговорих, казвайки: Не е лесно да влезете в Огъня, нали? Затова и побързахте да дръпнете краката си, понеже бяха пламнали. Кажете ми тогава: Защо единият от вас има сламени крака, а на другият те са като от сено и на третият - като от изсъхнало дърво? На тия мои думи човеците реагираха с неприкрита омраза и презрение. И ето, че първият от тях каза: Сега виждаме, че ти си ненормален и говориш несвързано. А на такива като тебе мястото наистина е вън от църквите. Защото ти не можеш да бъдеш никакъв зидар на Господа. А колкото до нас, ние си имаме зидар и той е, който ни вгражда в Святия Дух за да бъдем Божието обиталище В този миг се намеси и вторият, чиито нозе бяха като от сено, като ми казваше: Ти нищо ли не си чувал за традиция и ценности? И нас ли наричаш сламени и изсъхнали, след като си нямаш църква и пастир? Несъмнено - ти си от ония, които сеят смут и разцепления. Затова ние нямаме работа с тебе и вече си тръгваме След тия думи тримата човеци отново се върнаха към останалата група, а аз, като паднах на колене, докоснах с ръце пламтящата Основа, казвайки на Господа: Исусе! Тези човеци не пожелаха да се съградят върху Тебе. Какво да сторя сега?

22 22 В отговор на думите ми Господ започна да говори от самата Основа, като ми казваше: Остани върху Мене и не губи надеждата си. Защото ония, които Ме търсят, непременно ще Ме намерят. И ти сам ще видиш това и сърцето ти ще се изпълни с радост След думите на Исус аз се изправих и търпеливо зачаках новото развитие на видението. И ето, че очите ми видяха двама младежи, явно бягащи от някоя от къщите. И аз, като извиках към тях, казах им: Накъде тичате, момчета? И кой е оня, който ви гони? В отговор на думите ми двамата се спряха, а първият от тях се приближи до мен, като ми казваше: Ние бягаме от зидаря, който ни беше пленил. Защото той, като ни прилъга и измами, постави ни в близост до човеци, които мърсят душите ни. Виж само колко големи са петната ми Така първият вече ми показваше ръцете си и аз виждах по тях черна и лепкава смола, подобна на мазут. А в тоя миг една Милост и състрадание се надигна от сърцето ми, тъй че хванах ръцете на младежа, като му казвах: Излей мъката си, братко! Кажи ми всичко, от което те боли! Момъкът се учуди на държанието ми, сякаш не вярваше, че някой би искал да го изслуша. А след това каза: Живяхме в греха на тоя свят много години. Но миг дойде в живота ни, когато Бог докосна сърцата ни и ни призова да Го намерим и останем с Него. И ние, като търсихме Божия Дом, попаднахме на къща, която се строеше. В нея имаше мнозина и всички те наричаха себе си Божии. А зидарят, като разказваше за дадената му заповед да построи Божия Дом, улови и нас, както бе уловил преди това другите. Но колкото повече строеше, толкова повече усещахме, че нещо не е наред. Защото си оставахме същите Непроменени, непокаяни, неизградени. И всичкият му материал започна да се изменя. Защото през годините с него останаха само ония, които бяха сламени и дървени. И тия, като се докосваха до нас, омърсяваха ни с помислите си и с думите си. Така на няколко пъти ние казвахме на тоя зидар:

23 23 Божий настойнико! Не усещаме Основата! Не усещаме Камъка, Който е глава на ъгъла! Как можеш да строиш тоя Дом, след като няма гладки камъни, които да легнат върху Основата? И как да има гладки камъни, след като камъкът се търси с Камък, а тук са останали дърва, сено и слама Но в оня миг зидарят не прие думите ни за истински. И като бъркаше в съда си и пълнеше ръката си с черна смола, опита се да ни залепи към останалите, като ни казваше: Не е дадено на вас да търсите сметка от Божия помазаник? И вие, които не познавате Словото, трябва да преминете в ученичество и покорство. Затова ви прикрепявам към тия, порасналите, докато бъдете утвърдени и станете доктринални Така той вече ни залепяше със смола към останалите, а ние всячески се бунтувахме на злото, което се опитва да ни стори. И накрая, като се откъснахме, побегнахме от оная къща. И като излязохме на улицата, паднахме по очи пред Господа и възридахме пред Него, като Му казвахме: Исусе! Тебе търсихме, но не Те намерихме! Търсихме Любов, но намерихме лицемерие! Търсихме Дух на мъдрост и откровение, но намерихме теология! Търсихме щедрост, но намерихме търговия! Търсихме молитвено общение, но намерихме чародейство! Търсихме Камъка, но намерихме пръст! Молим Те, Господи! Не ни вменявай за грях, че ще побегнем от това място! Но ние няма да спрем да бягаме, докато не Те намерим! Слушах мъката на тоя мой брат, а в сърцето ми се надигнаха сълзи, които изпълниха очите ми. И аз, като прегърнах него и спътника му, казах им: Елате тука, на тая Основа! И като претърпите на Огъня на Отца, станете камъни на Святия Му Храм След думите ми младежите стъпиха на самия Камък. И ето, че усетили Огъня, те паднаха на коленете си, като казваха: Исусе! Копнеем за Твоето изобличение! Гори ни, Господи! Гори ни докрай, докато станем Огън от Огъня Ти и пламъчета от Пламъка Ти!

24 24 В отговор на думите им Огънят в основата се усили. И аз видях как Божията Благост и Милост пояждаха всички петна на човеците, дошли от общение в измама и лъжа. А двамата с всеки изминал миг се променяха все повече и повече. Така не след дълго очите ми виждаха едни удивителни и прекрасни чеда на Божията Благодат. Защото тези младежи бяха златни отвътре, сребърни в средата, и диамантени отвън. И аз, никога не виждал такова Божие чудо, призовах Исус, като Му казвах: Какво е това чудо, Исусе? И как да разбирам съвършената красота на тези мои братя? А Божията Основа ми отговори: Това е чудото, което сътворява Оня, Който е силен да съгради Дома Си! Защото върху Камъка от Сион могат да се положат само онези, които са Злато, Сребро и Скъпоценни Камъни. Веднъж Злато отвътре - понеже духът им е бил новороден и осветен, създаден, за да прославя Божието Име! Веднъж Сребро в средата - понеже душите им са се покорили на Истината, която довежда до нелицемерно братолюбие. А такова е братолюбието, в което всеки вижда Мен, като отражение в другия! Веднъж Диамант отвън - понеже са издържали на изпитанията, които раждат Твърдост. А Твърдостта е силна да извърши съвършено делото си! Затова ти сега прегърни своите братя! И като ги храниш и наставляваш, като ги просвещаваш и поучаваш в широчината и дължината, височината и дълбочината на Камъка - остани верен на това призвание, докато свършиш определеното от Отца за твоя живот и твоето служение

25 25 3. ВИДЕНИЕТО С ДОМА НА ЗИДАРИТЕ Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите 12 След последните думи на Исус, Основата под нозете ми видимо се раздвижи. И Господ, като прие отново Образа Си, прегърна мен и двамата ми братя, като ни казваше: Нека сега ви заведа, за да видите ясно как изглежда един дом, в който зидарите не са положили Основата. Защото всяка основа ще се изпита с огън, за да се сбъднат всичките думи, които някога дадох на Апостола Си, който ви писа: Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е 13 След самото цитиране на Апостола Си, Исус се обърна към мен, като ме питаше: Забелязваш ли какво ти казва Павел? И проумяваш ли думите му, че Господният Ден ще изяви строежа на всекиго? Да, Исусе! Зная тези стихове! И в тях виждам, че когато дойде Господният Ден, то тогава работата на всекиго ще стане явна Както и предположих, така и стана. Ти нищо не забеляза, нито проумя Внезапната промяна на Исусовия Глас, както и думите Му твърде много ме смутиха, тъй че наведох глава и Го попитах: Какво си предположил, Господи? Какво трябваше да видя, а не видях, и да проумея, а не проумях? 12 (Псалом 127:1) 13 (I Коринтяни 3:10-13)

26 26 В отговор на въпроса ми Исус ме погледна с такава Светлина в очите Си, щото в тоя миг зениците Му сякаш бяха станали като мощни прожектори. Тогава Той ме попита: Кой е Господният Ден? Кой е Оня, Който осветлява живота на всеки човек? Докато имаш Светлината не трябва ли да вярваш в Светлината, за да станеш просветен чрез Светлината? Чак сега разбирах думите на Господ. Затова тихо Му казах: Исусе! Ти Си Господният Ден! И Ти Си Този, Който сега ще ни изявиш какви са делата на нечестивите зидари. Аз Те моля, Господи, всякога да ме изобличаваш и осветяваш, докато придобия ума Ти. Защото колкото повече зная за Тебе, толкова повече не зная за Тебе. И с границата на моето познание се увеличава и границата на моето незнание Исус се усмихна на думите ми. И като прегърна двамата ми братя, продължи да ми говори, като казваше: Запиши на книга всичко, което сега ще видиш. Защото всички Мои трябва да видят и да знаят за тази мерзост, която докарва пълното запустение След тези думи Исус тръгна напред, а аз и двамата ми братя във видението Го последвахме. И ето, че Господ се спря пред една от найпредставителните къщи. Тя беше с такава лъскава фасада, щото за ума на един езичник едва ли би имало по-чудесно място, където да обитава Бог. И аз, като погледнах на къщата и вече бях забелязал въоръжените стражари пред вратите й, попитах Исус: Как ще влезем, Исусе? Та пред къщата има стражи... А Исус ми отговори: Горко на къща, която има такива стражари! Но за тях ще ти говоря по-късно в тая книга. А сега виж какво ще се случи със самите стражи Докато Исус ми говореше, аз вече виждах, че самите стражари се свлякоха на местата си и отпуснаха оръжието си. Те никак не можеха да останат будни, защото в тоя миг Господ беше против тях и те бяха против Господа. А тогава Исус пристъпи към къщата, като вече ми казваше:

27 27 Нека да влезем в тази представителна къща! Защото колкото е по-хубава фасадата й отвън, толкова е по-отвратителна нечистотата й отвътре След тези последни думи Исус премина покрай спящите стражари, а аз и двамата ми спътници Го последвахме Първото остро и неприятно чувство, което се заби като стрела в духа ми при прекрачването на прага на тоя дом, беше зловонието. Един твърде силен дъх на гниене и развала буквално изпълваше самото място. И аз, като не можех да понасям отвратителната смрад, побързах да сложа ръка върху носа си, като казвах на Исус: Господи мой! Тук е нетърпимо! Защото из въздуха се носи зловоние! Аз не мога да го изтърпя В отговор на думите ми Исус протегна ръката Си към мен. И като погали лицето ми със самите Си помазани пръсти, каза ми: Нека сега благоуханието на Моето Свято Миро да бъде посилно в духа ти от тази смрад на Вавилон! Това наистина беше съвършено докосване от моя Спасител. Защото, при все, че стоях на зловонното място, аз вече не чувствах острата му миризма. А тогава Исус ми каза: Доведох те тук, за да покажа на всички Мои как изглежда един дом, който е строен без участието на Моя Бог и Отец. Затова като начало погледни към самия му под и Ми кажи: Каква е основата на тоя дом? Защото главното на един дом се намира в неговата основа Погледнах към пода на самата къща и мигом изтръпнах от погнуса. Защото никак не бях видял, че нозете ми стъпват върху пръст, в която лазеха множества от червеи. Това, по-скоро приличаше на клоака или на прилично изгладено сметище, но не и на основа, върху която някой би тръгнал да строи дом. Затова отговорих на Исус: Господи мой! Очите ми виждат червеи на тлението. И явно от тях беше оня остър дъх на зловоние. Но как е възможно това, Господи? И какъв ще да е тоя дом, чиято основа е от всякаква нечистота А Исус ми отговори:

28 28 Това е домът на човешката заблуда, примесена с човешки интереси. Всичко тук е построено в името на бързата печалба и на лесния живот А как, Господи, да разбирам тези лазещи червеи по земята? Те на какво се явяват свидетели? В отговор на думите ми Исус със скръб в Гласа Си каза: Всичкият труд на човека е за устата му; душата, обаче, не се насища 14 Онези, чийто бог е станал коремът, непременно ще свидетелстват с нечистотата си за него. И ето така, построени върху основата на човешката лакомия и похот, душите на това място ще стоят гладни, докато хранят търбуха, който им проповядва. А как проповядва един търбух? Не изпуска ли той газове? Не изработва ли нечистотии? И когато всички на подобно място казват Амин на газовете и Алелуя на нечистотиите, то мерзостта наистина е станала пълна. Защото нечистотиите им стават основа, а газовете - присъствие. И ако мислиш, че това изненадва твоя Господ, то значи никак да не си спомняш с колко скръб в сърцето си Моят Апостол писа именно за такива къщи, като каза в посланието си: Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща 15 Как мислиш тогава? Ако на някое място коремът е станал бог, то няма ли основата на дома да е нечистота и мерзост? Така е, Господи! И в това отношение моята погнуса е пълна В следващия миг Исус простря ръка към самите стени на дома. И като разрони с пръсти ефектната мазилка, направи така, че пред очите ми се появи и самият кирпич, от който къщата бе съградена. Затова ме попита: Знаеш ли от какво се прави кирпичът? Господи, той се прави от слама и кал? 14 (Еклесиаст 6:7) 15 (Филипяни 3:18-19)

29 29 А ще устои ли тая слама на Божият Огън? И колко от Моите знаят, че ето такива са всичките къщи на Вавилон. Къщи от слама и кал. Но ти виж как Откровението нарича градът, гдето твоят Господ беше разпнат Господи мой! Откровението нарича тоя град Содом и Египет. И сам Ти Си ни предупредил, че в последното време ще се яви именно властта на тия два духа Содомският и Египетският След последните ми думи Исус още повече разклати кирпичената стена и тя буквално се разпадаше от пръстите Му. А после ми каза: Ако Содомският дух вкара в мнозина една непрестанна похот и желание за блудство с княза на тоя свят, то какво сътвори Египетският дух с тези зидари? Помнят ли тези безумци Словото Ми? И внимават ли на писаното? И ако днес Божията Воля за вас е да напуснете мястото на човешко робство и заблуда, то как мнозина остават в последния Египет? Не помнят ли такива, че на египтяните подобава онази мерзост, за която е и писано: Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки Но ето, Господ Бог говори и предупреждава всичките Си чеда: Твърде тежко е да работите на тия Египетски зидари, та да задоволите похотите им? Твърде тежко е да храните алчният търбух, понеже той никога не казва Стига. Твърде тежко е да ставате роби на човеци, като забравяте цената, с която сте били купени. А всеки, който забравя цената на Моята кръв, е обречен да изгуби зрънцата на Спасението. И като се превърне в слама - да послужи за кирпичите на подобни домове. Аз няма още много да говоря, защото мнозина така сте Ме и приели - като Господ, Който много говори чрез слугите Си. Но никак не сте внимавали на думите на пророка, който казва за Мене: 16 (Изход 1:13-14)

30 30 Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън 17 Гледах огненото Лице на Исус и на всичката божествена ревност в очите Му. Гледах кирпича, който се ронеше от стената на тоя дом. И тогава си помислих: Горко на ония човеци, които са станали плява! Защото са забравили за Спасителната Си Канара и за Камъка от Сион. И като са доверили сърцата си на наемници, вградили са себе си като кал и слама в кирпичените стени на един обречен дом Господ погледна на мислите ми. А след това каза: Ако мислиш, че с кирпича се изчерпва мерзостта, то все още не си познал колко голямо е запустението на подобен дом. Затова виж сега какви са носещите му колони, сиреч, тия, които го държат изправен След тези думи Господ ми посочи една от носещите колони. Това беше ефектно боядисано дърво, което имаше вид на силно, но това беше само на пръв поглед. Защото Исус, като извади Собствения Си Меч от мантията Си, прокара острието му по самата боя, а след това със Сила заби Меча Си в дървото. И ето, че боята вече падаше, а очите ми виждаха, че самото дърво беше твърде слабо, а вътрешността му - прогнила се ронеше като кафява прах. В тоя момент извиках към Исус: Господи мой! Ако продължиш да забиваш Меча Си в това дърво - то ще се срути и таванът ще падне на главите ни. Та това дърво е твърде слабо, за да държи каквото и да е. И цялата тая къща сякаш се крепи на магия Точно така, момчето Ми. Това правилно си го казал. Такъв дом наистина се крепи на магия. Защото всички в него са омагьосани, та да повярват, че Господ е неговият зидар. Но ти сега виж дървото, което посякох. Прави ли ти впечатление нещо у него? Да, Господи! И впечатлението ми е такова, че това дърво е твърде много изсъхнало. То е проядено в самата си сърцевина 17 (Матея 3:12)

31 31 А кои дървета биват проядени в самата си сърцевина? Кои са дърветата, които изсъхват? Исусе! Това са онези дървета, които са били отрязани от корен. За да станат сухи дърва А Кой е Коренът? И кой от човеците в подобен дом ще си спомни думите Ми към Ерусалимските дъщери: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? 18 И ако сурово дърво, свързано с Корена, не може да изсъхне, то какво му се пише на сухото дърво, което има самочувствието, че е стълп и подпорка на Истината? Но я спрете заплатата на това сухо дърво и го лишете от църковните облаги! Я накарайте това сухо дърво да покаже Огънят на Божията Любов! Така непременно ще разберете, че то никак няма да устои, но ще се превърне на пепел и прах! И ето такава е печалната обреченост да се стои в дом, който не е построен от Бога и Отца! Защото всички в такъв дом ще се мамят един друг и ще бъдат мамени докато изгният в нечестието си. Защото Словото на Моя Отец и Бог е твърде Свято и съдбоносно, за да си позволи някой поругаване с Него! Защото за такива дървета, които залитат към ада на юг или към превъзнасянето на север, като губят връзката с Корена и Потомъкът Давидов, Отец е заповядал вечна и неизменима съдба, за която Словото Му казва: и ако падне дърво към юг или към север, на мястото, гдето падне дървото, там ще си остане Да стоите ли тогава на мястото на такова дърво? Да наричате ли Дом Господен онова, което е приготвено за огън? 18 (Лука 23:28-31) 19 (Еклесиаст 11:3)