Р ецензия за Радостина

Препис

1 Рецензия по конкурс за заемане на академичната длъжност доцент по научната специалност Кинознание, киноизкуство и телевизия (професионално направление 8.4), ДВ, бр. 93 от г. с единствен кандидат гл.ас., д-р РАДОСТИНА НЕЙКОВА от проф. д.н. Мая Димитрова ръководител на катедра Кинознание и драматургия в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов Представените от кандитата документи и списъци с научни публикации, както и творчески реализации на кинопроекти и педагогическа активност с разнообразни лекционни курсове в различни учебни заведения са в необходимия обем и доказват качествата на кандидата по конкурса за доцент по Кинознание, киноизкуство и телевизия, обявен за нуждите на Сектор Екранни изкуства на Института за изследване на изкуствата на БАН. Познавам кандидата по конкурса гл. ас. д-р Радостина Нейкова в периода на цялостното й професионално и научно развитие от обучението й като студент по две специалности Кинознание и драматургия, магистърска степен и Анимационна режисура, магистърска степен в НАТФИЗ Кр. Сарафов до реализацията и утвърждаването й като млад учен в Института за изследване на изкуствата на БАН. През годините съм в течение на всички текстове, които кандидатката по конкурса е публикувала. Оценявам високо качествата на гл. ас. д-р Радостина Нейкова като учен, професионалист в практиката на киноизкуството и педагог в програмите на киноспециалностите в различни висши учебни заведения. Работата на д-р Р. Нейкова е получила признание не само от колегиалната общност в бългаското кинознание и кинообщността в България, а и на световни кинофоруми, професионални международни срещи, конференции и школи за обучение на студенти и деца в Европа и Африка. 1

2 Като рецензент обръщам основно внимание на двата обемни теоретични текста, написани и отчасти публикувани от кандидата по конкурса за хабилитация в периода след защитата на докторската й теза. Книгата й Комиксът на съвременния екран е поредната илюстрация за качествата на д-р Радостина Нейкова умело да теоретизира върху неизследвани полета на екранното изкуство. Тя разглежда контекстуално развитието на комикса в паралел с филмовата практика на създаване на екранни сюжети от образци на комиксите. Същественият исторически преглед на процесите на взаимообразно развитие на киноизкуството и естетиката на комикса е основата, върху която се надгражда теоретичен анализ. Радостина Нейкова създава методологична основа за тези теоретични изследвания, което е приносно в изкуствоведските интердисциплинарни изследвания. До този момент в българското изкуствознание няма подобна разработка. Така д-р Нейкова доказва качествата си да обособява нови територии на научно изследване в непосредствената връзка на образното и текстуално изкуство на комикса с кинематографичната практика. Пространният анализ в книгата на Нейкова обхваща не само заявените в заглавието практики на пренасяне на комикси от печатните медии на съвременния екран, а и в дълбочина представя цялостното историческо развитие на тези отношения още от най-ранните образци. Като изследовател Нейкова успява да извади в крупен план съществените аспекти на обекта, като един от водещите кинематографични феномени, определящ в предпочитанията не само на публиките, но и на създателите на филми с популярни герои. Проследява аналитично взаимното оплождане на киното и света на комикса и в практиката на българското киноизкуство, особено подробно при създаването на български анимационни филми, дори в раждането на българската анимационна школа. Авторката уверено и със самочувствието на експерт познавач подлага на качествена оценка и съизмерва мястото на българската анимационна школа в процесите на развитие на световното кино през призмата на комиксовите персонажи. Познаването на цялостния кинематографичен пейзаж и представянето му в аналитичен план в ракурса на изследването 2

3 е особено полезен материал както за професионалистите, работещи в киното, така и за студентите, които се обучават в киноспециалности във ВУЗ. Този оригинален принос на Нейкова в българското кинознание е включен като интегрална част и в някои от лекционните курсове, при обучението на аниматори. Разностранните й качества като аниматор и учен правят особено ценно привличането й като педагог с оригинални разработки в програмите за киноспециалности. Д-р Нейкова има принос в преподаването и разработката на програмите по четири дисциплини в НАТФИЗ Кр. Сарафов. Трудът на гл. асистент д-р Радостина Нейкова Екранни интерпретации на приказно-фантастични сюжети и съвременните визуални технологии и Екранната визия на приказнофантастичните истории и съвременните дигитални технологии, представени в две части в документите като хабилитационна разработка е нов етап в нейното развитие като учен, специалист в областта на съвременните технологии на екрана и анимационния образ. Разработен е в изпълнение на всички академични изисквания за качествена работа и представлява цялостно и пълно научно изследване. Същевременно, с приложената методология, в труда се задава и потенциал за продължение на изследванията върху този тематичен терен, както от д-р Радостина Нейкова, така и от други учени. Както в представената по-горе в рецензията книга на д-р Нейкова, Комиксът на съвременния екран, кандидатът по конкурса за хабилитация показа качества, които откривам с удовлетворение и в този текст способност да обособява обекти на анализ и да проблематизира научно с интригуващи аргументи актуални състояния в екранния феномен. Насочването й към приказно-фантастичните структури в съвременното кино рефлектира най-актуалните практики на световния екран. Тя коментира именно това, което гледат като филмова продукция и българските зрители, като част от унифицираната световна филмова аудитория. Анализира реалното битие на киното на нашите екрани, което в последните години почти изпълва представата на масовата аудитория за киното изобщо. Така откроен, обектът определено има огромна значимост и подходът към него, възприет от Радостина Нейкова, 3

4 е адекватен на отговорността, която ученият изкуствовед понася в подобни случаи. Авторът на изследването уверено поставя проблема в изкуствоведска плоскост. Съзнателно се дистанцира от обекта като емоционално предизвикателство и дори укротява професионалните си пристрастия като анимационен художник и режисьор, за да покаже систематичен и аналитичен разрез на актуалното състояние на тази прелюбопитна материя. Успех, който респектира с целенасочено изграждане на тезите в уводната част и прегледния избор в систематизацията на материала в емпиричната изследователска част на разработката. Нейкова убедително очертава терена си на изключително внимание, като уговаря очевидната невъзможност да се коментират всички съществуващи примери в кинопрактиката, които подкрепят тезите й. Сполучлият избор на филмови заглавия нагледно подпомага анализите около основополагащото й твърдение, че: Кинетичното битие на персонажите е разбило всички граници на реализъм, вкарвайки приказното и фантастичното начало като първооснова за градене на филмов образ. А всяка нова идея сякаш доразвива концепцията за добре забравената стара Вече почти липсват филми, които не надскачат заобикалящата ни реалност и не използват (а защо не и наблягат) на дигитални спецефекти и нереална визия. (с.4/5). Тази ясна постановка намира развитие в анализите на основните глави, базирани върху произхода на героите. Приказно-фантастични сюжети и популярни приказни герои. Екранизирани фантастично-приказни сюжети, водещи началото си от класически митове и легенди. Екранни интерпретации, разработващи приказнофантастични сюжети за исторически съществуващи герои. Екранно развитие на познати от литературата авторски фантастично-приказни сюжети. 4

5 Приказно-фантастични истории, водещи началото си от комикси. Изцяло измислени приказно-фантастични герои. Приемам аргументираната постановка на автора, очертаващ оптимален терен за изследване по темата: Това, разбира се не е пълна и обстойна класификация на екранните интерпретации на приказно-фантастичните сюжети, а една възможна и продуктивна гледна точка, предполагаща тук и ракурса към разнообразието на технологическата им визуализация. Като интригуващо качество на разработката бих подчертала откриването и критичното представяне на голям брой авторитети, подпомагащи обговарянето на темата и фактът, че в многократно експонираната в изкуствознанието тема за приказните структури са коментирани по-обстойно не само много популярните автори на литературоведски и семиотични изследвания. Примерите за такива находки са частично илюстрирани чрез цитат от самия текст: Жан-Франциска Крус-ван Делден ( Символика на приказките ), Мари-Луиз фон Франц, ( Архетипови мотиви във вълшебните приказки ), Анти Аарне ( Verzeichnis der Maеrchentypen Folklore Fellows Communications ), Берзин, излагат различни квалификации, анализи на структурата, морфологията и спецификата, на сюжетност, герои и вариантност на приказките и приказното начало. Като цяло приказките биват разгледани от различни изследователски практики: от функционалния анализ на Проп до психологическата теория на Брубо Бетелхайм, от анализа на наративната структура на приказката по Клод Бремон до психологическите изследвания на детското съзнание на Лев Виготски. Изследователки-феминистки също се интересуват от различни аспекти на фантастичните приказки. (с. 8) 5

6 Сред качествата на научния труд е и фактът, че е направен и прецизен исторически преглед на ранната поява на приказнофантастичните сюжети в киното още от времето на нямата естетика, като и в този случай се аргументира значителният комуникативен потенциал на подобни структури на екрана. В обобщение на рецензентските си рефлексии по този текст искам да подчертая основното му качество като тема за научно изследване, отново възползвайки се от сполучлива формулировка на самия автор: Интерпретацията на ново появяващите се варианти в наратива и най-вече във визията е централен обект на изследването, като едновременно с това базово значение има анализът на различната и специфична технологична разработка на екранното изображение. (с.14) В представянето на темата д-р Радостина Нейкова е съчетала способността да проблематизира научно обекта си с познаването на технологическите и естетическите параметри на изобразителната стилистика на филмите, подчинени на прилагането на съвременните дигитални технологии така, че го превръща в занимателно четиво за познавачи специалисти и потенциални читатели кинозрители. Коментираните качества в текста на хабилитационния труд откривам и в двете части на разработката. Те взаимно се обогатяват и авторът д-р Радостина Нейкова конструира концептуално в теоретичен и практически аспект темата за анимационните технологии и драматургичните структури в приказните сюжети на екрана. Положителен факт е, че текстът на хабилитационния труд е под печат с документ от издателя със заглавие Екранната визия на приказно-фантастичните истории и съвременните дигитални технологии, както в българското издателсктво Проф. Пeтко Венедиков, така и в Izdavac 6

7 BOSANSKA RIJEC Tuzla, Bosna i Hercegovina, в плана за 2013 година. Представените в списъка на научните публикации във връзка с конкурса текстове и списъкът на докладите за участие в научни конференции съдържат респектиращ брой научни публикации, далеч надхвърлящ броя на изискваните по хабилитационен конкурс. Техните качества са с несъмнен научен принос към изкуствоведските изследвания в интердисциплинарно поле. Не се налага да се коментарат поотделно в рамките на настоящата рецензия. Те носят качествата на вече анализираните обемни текстове на хабилитационния труд. Кандидатурата на гл.ас. д-р Радостина Нейкова по конкурса за заемане на академичната длъжност доцент по Кинознание, киноизкуство и телевизия (професионално направление 8.4.) за нуждите на сектор Екранни изкуства в Института за изследване на изкуствата е безспорно защитена от предложените от кандидатката разработки, нейните качества на изследовател, учен, педагог и практик в сферата на киноизкуството. Категорично приемам д-р Радостина Нейкова като кандидат, който отговаря на всички изисквания и препоръчвам на Научния съвет на Института за изследване на изкуствата да утвърди нейното избиране за доцент. Подпис: проф. д.н. Мая Димитрова София