Тема 2 ВЪВЕДЕНИЕ В ПСИХОЛОГИЯТА КАТО НАУКА

Препис

1 Тема 2 ВЪВЕДЕНИЕ В ПСИХОЛОГИЯТА КАТО НАУКА 1. ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ПСИХОЛОГИЯТА ПРЕДМЕТ НА ПСИХОЛОГИЯТА Историческата справка за развитието на психологията и описанието на основните характеристики на психиката позволяват по-добре да се изясни предметът на психологията. В него се включват понятията, категориите и законите на психиката на отделния човек и на неговите общности. Общата психология изучава особеностите и закономерностите на психиката диференцирано за отделните психически явления, като същевременно отчита техните връзки и взаимната им обусловеност. Чрез прилагане на структурния подход се разкриват трите компонента на психиката - психически процеси, психически състояния и основни психически свойства (фиг. 1). Основен признак на тази класификация е времетраенето. ПСИХИКА ПСИХИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ ПСИХИЧЕСКИ СЪСТОЯНИЯ ОСНОВНИ ПСИХИЧЕСКИ СВОЙСТВА Фиг. 1. Класификация на психическите явления Психически процеси. Те са кратковременни явления. Обуславят активността на субекта за кратък момент от време. Основните психически процеси са отразени в следната

2 класификация, придобила характер на класическа: познавателни процеси, емоционални процеси, волеви процеси. Психически състояния. Те са относително по-продължителни във времето явления. По правило са неустойчиви и непостоянни и оказват временно влияние върху дейността и поведението на субекта. Съществуват няколко класификации, които имат значение за тяхното изучаване: по произход; според характера на влиянието им; според обсега на влияние; по времетраене; според характера на въздействието. Основни психически свойства (качества). Те са устойчиви, постоянни, трайни особености, които влияят върху количествените и качествените характеристики на дейността и поведението на човека. Основната класификация обхваща четири психически свойства на личността: способности, характер, темперамент, активност. Кръгът им може да се разшири с включването на паметливостта, наблюдателността, чувството за отговорност и др. Протичането на психическите процеси зависи от основните свойства на личността. Например емоционалните процеси са обусловени от темперамента, мисленето - от способностите. Влияние върху психическите процеси оказват и психическите състояния. Състоянието на психическата умора намалява обема на възприятието, ограничава възможностите на творческото въображение. От своя страна самите психически състояния са в зависимост от основните свойства на личността - например от ценностните ориентации, от мотивите и интересите зависи състоянието неработоспособност, настроението. Налице е и обратната тенденция. Психическите процеси могат да се превърнат в психически състояния, а психическите състояния - в психически свойства на личността. Например процесът на усещане може да се трансформира в състояние на сенсибилизация (състояние на временно повишаване на усетливостта), а състоянието на сенсибилизация - в трайно и постоянно качество на сенсибилизираност (постоянно повишена усетливост и раздразнителност). Правилно е психическите явления да се разглеждат в контекста на формирането на личността и на особеностите на дейността.

3 ЗАДАЧИ И ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЩАТА ПСИХОЛОГИЯ Задачите на психологията произтичат от нейния предмет. Основната й задача е да изучава все по-многостранно и задълбочено явленията на психиката и съзнанието, да прониква в дълбоката същност на човешката психика, в сърцевината на връзките между съзнателното и несъзнателното. Освен това има и допълнителни конкретни задачи с цел да се изясни ролята на отделните психически явления в живота и поведението на човека; обусловеността на психиката от външните фактори на обкръжението и от вътрешните генетични фактори; ролята на личността в различните сфери на дейността (производство, образование, управление, култура,спорт); условията, процесите и механизмите на изграждане на личността. 2. КЛОНОВЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА Преди време психологическото знание се е вмествало в една единна психологическа наука, наречена днес обща психология. Разширяването на психологическите знания, предопределено както от диференциацията и интеграцията на самата наука, така и от нуждите на човешката практика, води до създаването на самостоятелни клонове на психологическото знание. По-долу ще се спрем на по-важните психологически науки, които вече са се обособили със собствен предмет и задачи. Общата психология има важно значение за работата на всеки специалист, както и за всеки човек, който възнамерява здравословно и целесъобразно да организира начина на живот и поведението си. Познаването на общата психология е въпрос на психологическа, а оттам и на поведенческа култура. Знанията от общата психология позволяват на специалиста по физическо възпитание да се изгражда и реализира като добър професионалист. Педагогическа психология. Изследва особеностите и закономерностите на психиката и психическите явления в процеса на обучение и възпитание, на усвояване на знания, умения и навици. Педагогическата психология изучава още методите на обучение и възпитание. както и използването на знанията в педагогическата практика.

4 Възрастова психология. Включва три направления - детска психология, психология на зрялата възраст и геронтопсихология. Те изследват и проследяват изменението, развитието и еволюцията на психическите явления и на личността. Спортна психология. Изучава психическите явления и личността в условията на спортната дейност и при обучението с физически упражнения. Занимава се с психологическите особености на спортната дейност и на конкретните спортни дисциплини, а също с развитието на определени страни и качества на личността в урока по физическо възпитание, на тренировката и в състезанието. Психология на труда. Изучава особеностите на психиката и психическите явления в условията на трудовата дейност. Изследва психологическите особености на тази дейност с оглед усъвършенстване на трудовия процес и подобряване на производственото обучение. Трудовата психология се занимава още с въпросите по организацията на работното място, на трудовите операции в производствената дейност, на професионалните способности и подбора. Социална психология. Изследва особеностите на психиката при взаимодействието между личността, социалните групи и обществото. Предимство имат въпросите, свързани с разкриването на психодинамиката на социалните групи. Медицинска психология. Изучава отраженията на различните заболявания върху психиката и личността. Голям раздел от нея обхващат нарушенията и разстройствата на личността, предизвикани от отделни психически явления. Психология на изкуството. Обект на тази наука са особеностите на психическите явления при осъществяването на творческата дейност в различните видове изкуства. Съществен въпрос е възприемането от човека на произведенията на изкуството в отделните му дялове - художествена литература, музика, живопис, скулптура, театър, филмова индустрия. Ще отбележим още и някои други клонове на психологическата наука: космическа психология, юридическа психология, психология на религията, история на психологията, психофизиология, психолингвистика, психология на управлението.

5 ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПСИХИКАТА В етапа на психологическото самоопределяне се открояват основните и съществени характеристики на психиката. При определянето на същността на психиката се включват най-малко четири описания на съответните съществени признаци, на които се спираме подолу. СЪЩЕСТВЕНИ ПРИЗНАЦИ НА ПСИХИКАТА Психиката е свойство на мозъка. Тя се появява едновременно със своя материален носител - нервната система, мозъка. Без наличието на нормално функционираща централна нервна система психиката, в Т.ч. и съзнателната човешка психика, е невъзможна. Чрез електронизация и роботизация могат перфектно да се имитират висшите психически явления и психиката като цяло. Това обаче не отрича посочената основна и съществена характеристика на психиката да бъде свойство само и единствено на обособената и добре организирана нервномозъчна материя. Създадените от човека и от обществото технологии и апаратура действително моделират, подражават и възпроизвеждат по изкуствен начин психиката или някои психически явления, но те в никакъв случай не ги пресъздават в тяхната идентичност като прояви на индивида. Като функция на нормално работещия човешки мозък психиката е свързана с процесите на висшата нервна дейност и има рефлекторна природа (И. М. Сеченов, И. П. Павлов). В кората на главния мозък протичат процесите на възбуждане и затормозяване, чиито възможни състояния са ирадиацията, концентрацията и взаимната индукция. Тези процеси образуват т. нар. функционална мозайка, която е тясно свързана с определена стереотипност. Това определя психиката като цялостно явление, физиологично основаващо се върху системността, върху динамичния стереотип на нервномозъчните процеси. Психиката е отражение на действителността. Еволюцията на материята е и еволюция на различните форми на отражение: физическо, биологично (физиологично), психическо. Преди да се появи животът, свойствено за материята е било само физическото отражение. С първите живи организми се заражда биологичното отражение. Обособяването на развита централна нервна система е предпоставка за съвършено нов тип

6 отражение - психическото. При човека по-висшата организация на мозъка, съчетана с възникването на втората сигнална система (речта), прави възможна съзнателната психика. Съзнателната психика представлява субективно отражение (образ) на действителността. Съзнателната психика не е: застинало, пасивно (огледално) отражение - тези характеристики са присъщи на физическото отражение; едностранчиво и тясно (строго) ограничено отражение - такова отражение е съобразено с особеностите и потребностите на отделния животински вид и има биологичен (физиологичен) характер. Съзнателната психика е универсално, активно, творческо човешко отражение. Колкото по-голям е активно преобразуващият акцент в него, в толкова по-голяма степен човек се превръща в субект. Психиката на човека съчетава две относително самостоятелни и взаимодействащи си форми на отражение - съзнателно и несъзнателно (безсъзнателно) - фиг. 2. ПСИХИКА НА ЧОВЕКА Съзнателна психика Знания Самопознание Целеполагане Отношение Безсъзнателна (подсъзнателна) психика Автоматизми Временно изключено съзнание Тонизираща психическа дейност Изтласкани ( забранени ) от съзнанието психически явления Фиг. 2. Форми на психическо отражение Към безсъзнателната форма на отражение се отнасят: - автоматизмите (автоматизираните движения и вродените реакции); - временно изключеното съзнание (сънят, хипнозата, някои психически заболявания);

7 - психическата дейност, която в конкретен момент и при определена ситуация не участва непосредствено в съзнателното отражение на действителността; - изтласканите ("забранените") от съзнанието психически явления. Съзнателна форма на отражение на психиката включва: - знанията (съзнанието, както личи и от самото наименование, представлява съвкупност от знания); - самопознанието (различаването на субекта от обекта, отделянето на А-за от не-аза); - целеполагането (формирането на цели при актуализацията на мотиви, вземането на волеви решения, коригирането на изпълнителската дейност); - отношението (преживяването на действителността под формата на чувства, емоционалната оценка на междуличностните връзки). Между съзнателната и безсъзнателната човешка психика съществуват сложни, но все още неизучени и недобре овладени връзки и зависимости. Психиката на човека представлява отражение на действителността в следните три направления: отражение на предметите и явленията извън човека - обозначават се като външна действителност; отражение на органите и системите, изграждащи собственото ни тяло - те са част от вътрешната действителност; отражение на собствените психически явления и психическа дейност (рефлексия) - това е другата част от вътрешната действителност. Физиологична основа на психическото отражение са рефлексите. Психиката е връзка на човека с действителността. Човекът осъществява контакт, връзка със заобикалящия го свят и със самия себе си посредством дейността. Тази връзка зависи от характера и от съдържанието на дейността, а също и от начина, по който тя се извършва. Дейността има една съществена функция: да поставя човека в действителността и по такъв начин да я изменя и преобразува (А. Н. Леонтиев). Освен това психиката изразява връзката на човека с действителността, доколкото е нейно отражение и съзнателен образ. Човекът осъществява три типа връзки с обективния свят: физически - доколкото съществува като физическо тяло; биологични - тъй като има общата за всяко живо

8 същество биологична природа; съзнателни - свойствени само на него като социално същество. Именно в качеството му на социално същество психиката е единствената връзка, без която човекът практически не може да съществува. Ако в нея настъпят значителни нарушения, социалното оцеляване или реализирането на човека е невъзможно. Разглеждана обаче като връзка на човека със заобикалящата го действителност, психиката има своя относителна самостоятелност и независимост от дейността. Това се обуславя от факта, че тя е носител на съзнателен, идеален, субективен момент. Съзнателността на психиката превръща дейността в практика. В психиката на животното идеалният, съзнателният компонент липсва, затова и неговата дейност не се превръща в практика. Психиката на човека е личностно (субективно) усвояване на действителността. Обществената и природната действителност, в т.ч. и генетичните дадености, се превръщат от външни във вътрешни благодарение на свойството на психиката да представлява процес на личностно усвояване. През първите дни и месеци след раждането това основно свойство все още липсва. Равнището на психическия живот е ниско и външното не се вмества в социалните потребности, за да се превърне във факт на личността. С появата на първите елементарни социални потребности започва натрупването на социален опит, което предполага и възможност за личностно усвояване на действителността. Човек отразява и оценява действителността през призмата на своя опит като личност. В процеса на усвояване на външното този опит се изменя. Най-често промяната е ориентирана към обогатяването му, когато се включват механизмите на корекция при реализацията му. Например, един човек може да владее умението да обяснява, като използва ограничен, тесен кръг от знания, но това още не означава, че обясняването е част от личностния му опит, от възможността да се усвоява действителността. По думите на А. Н. Леонтиев умението да се обяснява"...още не е свидетелство за това, че обяснението е станало вътрешно, свое, вместило се е в личността", Аналогично разбирането за това какво е отговорност още не означава, че "отговорността се е вместила в личността", че се е превърнала във факт на личността и че чрез нея се открива възможност за усвояване на действителността.