Рецензия за представения труд на Анна Цоловска във връзка с конкурса за доцент по скулптура и художествени конструкции от проф. Емил Мирчев Представени са няколко серии от работи в различни посоки на търсения по обявения конкурс по шифър 05.08.04. Изкуствознание и изобразителни изкуства Скулптура и художествени конструкции за нуждите на катедра Изобразително изкуство във Факултета по начална и предучилищна педагогика в СУ Св. Климент Охридски Анна Цоловска е завършила специалност Графика във ВИИ Николай Павлович, което е видно от представената за рецензия творческата биография. Това, до голяма степен, определя творческото кредо на авторката, пластичната й позиция, възможностите, във визуално артистичен аспект, да бъде вярна на себе си. Тя все повече търси адекватен художествен изказ, в хронологично систематизираните си изяви и изложби в тази област, в която тя е избрала своя път. Това личи в усилията в тази посока да търси своя личен изказ опитвайки различни техники и похвати използвайки богатия графичен език (не само като обикновена технология, но и като свой художествен възглед). Според мен има различни пластически подходи - едни автори се базират на водещата концепция, други се опират изключително на технологичните проблеми на съвременната графика. Не бих казал това за Анна Цоловска, която работи в областта на фигуратива, което обаче й дава възможности поголеми или по-малки в областта на рисунката. Така можем да се убедим в академичнокласическото владеене на рисунката както й в последствие в извеждане на определен стилистичен вкус. Това е моето вглеждане в представените графични серии, където търся в сложните композиционни замисли и теми по-ясна и убедителна рисунка. Темите са разнопосочни в тях прозира смело и свободно любопитство, както към материала така и в свободното извеждане на фугуратива. Особено това личи в свободните цветни литографии и рисунки, където липсва човешка фигура или тя е неглежирана като част от фона и пространството виждам силен колорит - направен смело и искрено (по детски).
Цялата графична серия, която представя Анна Цоловска, е подчинена на повече, любопитния, отколкото на съзнателното формиране на индивидуален възглед и авторски стил, в областта на графиката. Участието и доказването й в общи художествени изложби (ОХИ) и колективни такива, определя авторката като член на СБХ към секция Графика през 1996 година. Друга важна част от представянето за хабилитиране трудове е нейната работа в областта на скулптурата. Осемте скулптури в метал, керамика, камък и дърво само говорят за едно разнопосочно опитване в областта на скулптурата. В съвременната скулптури сме свидетели на използването на изключително многообразие на форми и материали. Игнорирането на привесното изобразяване на човешката фигура (визирам развитието на скулптурата след края на 19в.) отваря всевъзможни начини на свободни интерпретации, компилации и други асамблажи от различни материали. Странните названия правят работите й индивидуални, лични, и трудно сравними. Това общо явление в съвременните изкуства, където всеки е индивидуален и несравним (недосегаем ). Скулптурните произведения са направени от метал, камък, дърво използвани са класически материали. Тук бих искал да отправя критическа забележда - те са реализирани в един своеобразен изказ като претенциозните названия, обяснени от авторката към приносите на нейните пластики, едва ли съвпадат или се припокриват с изображението, ако не бъдат словесно и мислено обосновани. Използването на термини от рода на - сребрени, рингообразни повърхнини, редуване на тороиди и обекти в серията математически обекти са претенцизно преднамерени. В тях липсва съответното доказване и органично съответствие в самите реализирани творби. Графичните структури върху органичните повърхнини наслагват един определен графичен характер в творбите, а не толкова органично свързан със самата пластика. Същото може да се каже за зигзагообразното акордеонни форми, които са обект на безкрайни и любопитни опити в тази посока. В тях липсва, обаче, вътрешната органична конструкция и логика в построяването на определен артефакт. Скулптурите изпълнени в камък, дърво и шамот подсказват по-вярно посока на търсене особено опита за органична сглобка от няколко камъка се виждат наченки на вътрешна конструкция и известна тектоника в изграждането на пластиката. Същият акцент може да се постави на дървената пластика, която е изградена много цялостно и въздейства като самостоятелен знак тотем. Нейното екстериорно ситуиране допринася още повече в посока синтез на скулптура в пространството. Двете каменни пластики с асоциативни названия Венера 1 и 2 с детайли наречени
окото отсъстват по достойнство от другите предвид меката и свлечена структура претоварена с илюстративни детайли органична несвързващи се с цялата форма. Като цяло скулптурните работи на Анна Цолова има същото любопитство както и графиката да се опитва в различни посоки. Резултатът идва, обаче, когато се работи и експериментира в една посока, за да има изследван и доказан резултат. На този принцип се цепи най-здравия материал в скулптурата - камъкът. Важен момент от работите на Анна Цоловска е нейната научна дейност, която впечатлява с голям брой научни доказателства, публикации и две издадени монографии. Нейната педагогическата дейност започва като хоноруван преподавател в ССХУ Св. Лука, където преподава рисуване. От приложените материали се открояват постиженията на възпитаниците й в областа на рекламната графика и плаката, както и в областта на дигиталната рисунка, към която и авторката има подчертан интерес. Надявам се, че подобен педагогически похват А. Цоловска използва и в работата си със студентите от специалност Изобразително изкуство от Факултета по начална и предучилищна педагогика в СУ Св. Климент Охридски. Присъствието й в магистърската програма на специалността Педагогика и семиотика на изобразителното изкуство като водещ на упражненията в две дисциплини - Семиотика на мултимедийните продукти и Езикът на графичния дизайн и визуалната комуникация предполага активност, непрекъсната връзка и определени постижения на студентите в крайния артистичен продукт. В тази връзка искам да отбележа демонстрираният силен интерес на авторката към теорията на изкуството - в областта на естетиката и в постмодерната визуалност. Интересът си към концептуалното изкуство А. Цоловска развива основно в две направления: мултимедийни и видеоинсталации; - в областта на лендарта; Проблемът за виртуалното пространство, отношенията, които създава, участието му в реалната среда и взаимодействието му със зрителя участник, е обект на творчеството Анна Цоловска, отразен и анализиран в монографията й за изкуство на видеоинсталацията. Видеоинсталация Chat в галерия Алма Матер на СУ реализирана в края на октомври 2010 година, е пример за оптимален баланс на техническите възможности и концепция. Често се наблюдават произведения, в които техническото изпълнение обезмисля идеята (концепцията) или обратното. В тази инсталация техническите възможности съдействат за органичната връзка между създаването на образността, наслагването й във визуално - смислови послания базирани
на популярни (образни) клишета от социалното пространство и взаимодействието им с виртуалното пространство. В това концептуално произведение авторката успява да направи зрителя активен участник без да налага послания с директна агресия. Тази артистична позиция е следствие на постмодерното й естетическо изследване отразено в монографичния труд Визуална комуникация и визуална видеообразност.вкусът като предразсъдък и катализатор на разбирането. Монографията реализира усилията на А.Цоловска да анализира и двете страни на постигането на краен естетичен продукт, веднъж като участник създател и, втори път като участник зрител. Тази втора (като хронология) монография е следствие на продължаващия интерес на авторката в областта на модерната и постмодерна естетика. Особено впечатляваща е дисертацията на Цоловска Художествено интерпретативен модел на естетическия вкус и естетическия образ. Тя се основава на Истина и метод на Гадамер и е издадена като монография със същото заглавие. Впечатлява анализът на проблема за художественото произведение и взаимодействието му с пространство и зрител след създаването му. Достойнство на работота е личната авторска позиция и поведение, което прави остойностява изследването. Свързана с другата концептуална линия в творчеството на А.Цоловска е, публикуваната в годишншка на СУ, ФНПП, 2007/т. 97, студия Модерен образ на мисълта. Авторката разглежда творчеството на трима автори от 20в конструктивистите Наум Габо, Антоан Певзнер и Жан Тенгели, чиито пространствени търсения в мащабните пластики, логично прерастват в основата ленд арта. Изключително интересна и органично свързана със средата, в която е ситуирана, е инсталацията в Божурище Мост към небето. За реализацията на подобна инсталация освен концепцията е необходима висока степен на концентрация при работа с екип отделните елементи са с размери над 2м. Този впечатляващ мащаб и организация та на елементите е определено достойнство на инсталациянта. Формално, бих намерил препратки към Вратите на Христо Явашев, но това е по-скоро базирано на известна еднаквост във формата на модула на инсталацията. За разлика от повечето ленд арт инсалации на Кристо, при които съзнателното противопоставяне на естествената среда се постига чрез контрастност в цвета (спрямо действителността), А. Цоловска органично вписва визуалните елементи в естествената природна среда като остава на зрителя раздвоението на емоционалното възприятие дали съществува артистична намеса или това е реален обект - мост. Тук авторката осъществява концептуалните си
търсения и реализира активност във визуално пластичното отношение на зрителя, който е и неминуем участник в инсталацията. Освен монографиите на Анна Цоловска, впечатляват и множеството й публикувани статии свързани с различни естетични проблеми, както и отзиви за творчеството й, отразени в ежедневници и медии. Това показва, че е навлязла сериозно и задълбочено е областта на теорията на изкуството и в сложната постмодерна среда на концептуалното изкуство. В заключение, след разглеждането и анализирането на представения за рецензия труд върху творчеството на Анна Илчева Цоловска, считам че имам основание да предложа кандидатурата й за избор за академичната длъжност доцент по скулптура и художествени конструкции в катедра Изобразително изкуство на ФНПП, СУ Св. Климент Охридски. Проф. Емил Мирчев