НЯКОИ ПРОБЛЕМИ ОКОЛО ДАННИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ОТ ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 ГОДИНА ДИМИТЪР АРКАДИЕВ, ДОЦ. Д-Р 1 Етническото разнообразие на населението в отделните държави и територии по света и проблемите възникващи в това отношение вълнуват обществото като цяло, отделни общности, групи, лица. България не прави изключение. Преброяванията на населението, извършвани редовно или на по-дълги интервали от време, са един от начините за получаване на данни за етническия състав по различни признаци. В България при всички преброявания на населението без това през 1985 г. се включват въпроси по етнически признаци. Въпроси по етнически признаци са включени и при последното преброяване към 01.02.2011 г. Отговорите на тези признаци са незадължителни съгласно Закона за преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. [2]. Окончателните данни от Преброяване 2011 г. са получени в много кратки срокове в сравнение с предходните преброявания и са посрещнати с голям интерес от потребителите на тези данни и стават основа за оживена дискусия в общественото пространство. Това се отнася в най-голяма степен за данните по етническите признаци. Поводът за дискусиите в това отношение са неоговорилите на въпросите по етническите признаци, както като голям абсолютен брой, така и като относителен дял. Неотговорилите на въпроса за етническата група са 9,3 %, за майчиния език 9,8 %, а за вероизповеданието дори 21,8 % от общия брой на населението, установен към датата на преброяването [3]. Тези съотношения могат да се проследят в табл.1. Таблица 1 ОТГОВОРИЛИ И НЕОТГОВОРИЛИ НА ВЪПРОСИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРИЗНАЦИ В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2011 Г. Признак Абсолютен брой Относителен дял, % отговорили неотговорили отговорили неотговорили Етническа група 6 680 980 683 590 90,7 9,3 Майчин език 6 642 154 722 416 90,2 9,8 Вероизповедание 5 758 301 1 606 269 78,2 21,8 Големият брой неотговорили е прецедент в историята на преброяванията на населението в България и практически не се среща досега в други страни, прилагащи същата или сходна методология в това отношение. Потвърждение на това дори в сравнение с предходното преброяване през 2001 г. може да се 1 Великотърновски университет Св. Св. Кирил и Методий - Велико Търново, преподавател.
2 проследи в табл. 2. През 2001 г., когато отговорите също са незадължителни, неотговорилите изобщо на всички признаци са само 24 807 или 0,3 % от населението, а през по-далечната 1992 г. съответно 8 481 или 0,1 %. Таблица 2 НЕОТГОВОРИЛИ НА ВЪПРОСИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРИЗНАЦИ В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2001 И 2011 Г. Признак Абсолютен брой Относителен дял, % 2001 2011 2001 2011 Етническа група 683 590 9,3 Майчин език } 24 807 722 416 } 0,3 9,8 Вероизповедание 1 606 269 21,8 Забележка. Неотговорилите през 1992 г. са 8 481 или 0,1 %. Освен неотговорилите на въпросите за обсъжданите признаци има и известен брой несамоопределили се. Този отговор е предвиден като възможност в преброителната карта. В сравнение с 2001 г. абсолютният брой на несамоопределилите се по етническа група и майчин език е близък по размер. Същото се отнася и за относителните им дялове, които са по-малки от един процент. Същото не се отнася за несамоопределилите се за вероизповеданието. Техният абсолютен брой в сравнение с 2001 г. нараства с близо 45 %, а относителният им дял от 3,6 до 7,1 %. Последното (а като се вземат предвид и неотговорилите общо над 2 млн.) поставя под съмнение изобщо включването на въпрос по този признак в програмата на преброяването. Съотношенията могат да се проследят в табл. 3. Таблица 3 НЕСАМООПРЕДЕЛИЛИ СЕ ПО ЕТНИЧЕСКИ ПРИЗНАЦИ В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2001 И 2011 Г. Признак Абсолютен брой Относителен дял, % 2001 2011 2001 2011 Етническа група 62 108 53 391 0,8 0,8 Майчин език 45 454 47 564 0,6 0,7 Вероизповедание 283 309 409 898 3,6 7,1 При сравняване на възрастовия състав на цялото население и само на отговорилите на въпросите по етническите признаци се установява, че тя е различна. В по-младите възрастови групи (до 29 г.) относителният дял на неотговорилите е по-голям и постепенно намалява с повишаване на възрастта. В групата 30-39 г. няма разлика. Във възрастовите групи над 40 години относителният дял на неотговорилите намалява. Лицата от българската етническа група са със застаряващ възрастов състав и относителният дял на отговорилите се увеличава с повишаване на възрастта. Съответният относителен дял на тази група също се увеличава. При останалите две основни етнически групи (турска и ромска) положението е обратно. В бъдеще за достатъчно дълъг интервал от време постепенно тези съотношения могат да се изменят. Посоченото може да се проследи в табл. 4.
3 Таблица 4 ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ, ОБЩО И ОТГОВОРИЛИ НА ВЪПРОСА ЗА ЕТНИЧЕСКА ГРУПА В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2011 Г. (Проценти) Възраст, Отговорили Разлика Етническа група - отговорили години Общо българска турска ромска 0-9 9,0 8,4 0,6 72,9 10,6 12,0 10-19 9,4 9,2 0,2 77,2 11,7 9,7 20-29 13,3 13,1 0,3 81,5 10,3 6,8 30-39 14,7 14,7 0,0 84,3 9,3 5,1 40-49 13,7 13,8-0,1 85,2 9,3 4,1 50-59 14,1 14,3-0,2 87,2 8,4 3,0 60-69 13,0 13,3-0,3 90,1 7,0 1,8 70-79 8,8 9,1-0,3 92,3 5,8 1,0 80+ 4,1 4,2-0,1 94,5 4,2 0,4 ОБЩО 100,0 100,0 0,0 84,8 8,8 4,9 Предварителният общ извод от казаното дотук е, че получените резултати са несравними с тези от предходните преброявания през 2001 и 1992 г. (а и всички преди тях) и не дават вярна картина на етническия състав на населението в страната през 2011 г. Какви са някои от вероятните причини за наличието на толкова голям брой неотговорили на въпросите по етническите признаци? Такива биха могли да бъдат: 1. Наистина преброяваните лица са пожелали да не отговорят на тези въпроси. 2. Прекалено голямото афиширане, че отговорите на тези въпроси не са задължителни. 3. Пропускането на въпросите поради незадължителност при преброилите се самостоятелно по електронен път. 4. Пропускането на тези въпроси от преброителя при посещението в жилищата за икономия на време (по-бързо приключване); 5. Възможни внушения от други лица, групи и организации да не се отговаря на посочените въпроси. Всяка една от тези възможности поражда редица мисли. Дали неотговарянето е някакво моментно състояние или е началото на процес за отказ от самоопределение по етническите признаци? Дали младите хора, използващи често възможностите на интернет, са действали по аналогия с изискваната регистрация за достъп до някои интернет-страници, където едни отговори за задължителни (отбелязани напр. със звездичка), а други не са? Дали някои от преброителите са икономисали време чрез избягването на част от въпросите в преброителната карта и не са извършили съвестно работата си? Дали по различни причини има внушения да не се отговаря? Ако това е някакво моментно преходно състояние поради бързане, непознаване същността на работата, недостатъчното или едностранчиво обясняване, то нещата не са толкова сериозни и могат да бъдат преодолени в
4 бъдеще. Ако обаче това е някакъв процес в развитие, то нещата наистина са сериозни и трябва да бъдат проучени подробно. Посоченото засяга цялостното възпитание и обучение на младите хора по отношение на традициите, националното самочувствие и т.н. Самите данни от преброяването не дават еднозначни отговори на посочените въпроси, а на някои въобще не може да се отговори. Какво е състоянието по области за неотговорилите на въпроса за етническата група, електронно преброените през 2011 г. и небългарски етнически групи от 2001 г. може да се проследи в таблица 5. Таблица 5 ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА НЕОТГОВОРИЛИТЕ НА ВЪПРОСА ЗА ЕТНИЧЕСКАТА ГРУПА, ЕЛЕКТРОННО ПРЕБРОЕНИТЕ ПРЕЗ 2011 Г. И НЕБЪЛГАРСКА ЕТНИЧЕСКА ГРУПА ПРЕЗ 2001 Г. ПО ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ (Проценти) Област Неотговорили Електронно преброени Небългарска етническа група - 2001 г. България 9,3 42,1 16,1 Благоевград 12,4 32,8 16,0 Бургас 10,9 42,6 20,1 Варна 10,6 53,2 14,7 Велико Търново 9,5 38,0 11,6 Видин 5,8 31,1 8,9 Враца 12,7 35,8 8,0 Габрово 6,0 45,3 8,8 Добрич 8,3 36,0 23,7 Кърджали 14,4 20,7 65,9 Кюстендил 4,4 35,6 6,1 Ловеч 7,9 28,8 10,2 Монтана 3,1 26,9 13,6 Пазарджик 10,7 28,4 15,9 Перник 6,1 42,7 2,8 Плевен 10,9 33,0 10,1 Пловдив 9,2 42,4 13,2 Разград 8,6 25,3 56,0 Русе 7,9 44,4 19,8 Силистра 6,6 26,1 40,7 Сливен 12,3 28,2 25,3 Смолян 21,8 31,0 12,3 София 6,8 35,6 4,0 София (столица) 8,8 66,6 7,2 Стара Загора 7,5 42,4 13,8 Търговище 11,6 26,3 44,6 Хасково 7,7 33,6 19,0 Шумен 7,0 32,8 39,8 Ямбол 6,4 34,0 10,1
5 Голяма зависимост между трите относителни дяла или взети два по два като цяло не може да се установи. Коефициентът на линейна корелация между относителния дял на неотговорилите и съответния за преброилите се по електронен път е -0,145. Теснотата на зависимостта е обратна, но слаба. Коефициентът на линейна корелация с относителния дял на небългарска етническа група 2001 г. е 0,214. Тук теснотата на зависимостта също е слаба, но пряка. Това означава, че при по-голям относителен дял на небългарска група 2001 г. същият за неотговорилите също е по-голям. Коефициентът между относителните дялове на преброените по електронен път и небългарска етническа група 2001 г. е -0,519. Тук теснотата на зависимостта е обратна и значителна, което е знак, че при по-голям относителен дял на небългарска етническа група намалява относителният дял на преброилите се по електронен път. Взето по отделни области резултатите са противоречиви, което налага да се правят по-подробни изследвания за конкретните случаи. Затова тук е препоръчително да се търсят и други начини за установяване на действителното положение. Какви са възможностите за проверка на състава на неотговорилите лица по посочените признаци и причините да не се отговаря? Някои от тези възможности са: 1. Свързване на отговорите, дадени при предходното преброяване (2001 г.) от тези лица. Това може да се направи служебно от Националния статистически институт (НСИ) без участието на преброяваните. 2. Органите на НСИ да проведат анкета (чрез представителна извадка) сред неотговорилите за причините, които са ги накарали да пропуснат отговорите на посочените въпроси. Явно получените данни за етническия състав не са напълно задоволителни. Възможно ли е да се направи приблизителна оценка на действителния етнически състав? Такава възможност дават таблиците за смъртност и очакваната средна продължителност на предстоящия живот, построени по основни етнически групи за 2001 г. от автора на тези редове [1]. Ивършена е прогноза чрез използване на показателите от тези таблици (вероятностите за доживяване по петгодишни възрастови интервали) и броя на лицата по възрастови групи на основните етноси от преброяването през 2001 г. Трябва да се има предвид, че таблиците за етносите са построени чрез приложение на приблизителен метод. Прогнозата е направена при предположение за неизменен режим на възпроизводство до 2011 г. и съотношение в основните показатели между етносите, както през 2001 г. Взет е действителният брой на живородение общо за страната през десетте години между преброяванията. Не е взета предвид външната миграция, но се предполага, че съставът на мигрантите е приблизително същият както в основното население. Получените резултати от прогнозата за 2011 г. са поместени в табл.6. Прогнозата за общия брой на населението превишава действителния с 3,9 %, което е белег за висока точност. Като се вземе предвид външната миграция резултатът е много добър. В групата Други са включени и несамоопределилите се. Прогнозният брой на основните етноси е преизчислен
6 съгласно относителните дялове към действителния брой на населението. Графично структурата е изобразена на фиг. 1. Таблица 6 ПРОГНОЗА ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г. Етническа група Прогноза Преизчисляване към действителния брой Абсолютен Относителен Абсолютен Разлика брой дял, % брой Българска 6 337 286 82,85 6 101 586 235 700 Турска 732 033 9,57 704 806 27 227 Ромска 423 301 5,53 407 560 15 741 Други 156 438 2,05 150 618 5 820 ОБЩО 7 649 058 100,00 7 364 570 284 488 Ромска; 5,53% Друга; 2,06% Турска; 9,56% Българска; 82,85% Фиг.1. Оценка на структурата на населението по етнически групи в България към 01.02.2011 г. Таблица 7 ПРОГНОЗА И ОТГОВОРИЛИ НА ВЪПРОСА ЗА ЕТНИЧЕСКАТА ГРУПА ПРИ ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 Г. В БЪЛГАРИЯ Етническа Абсолютен брой Разлика група прогноза отговорили абсолютна относителна, % Българска 6 101 586 5 664 624 436 962 7,2 Турска 704 806 588 318 116 488 16,5 Ромска 407 560 325 343 82 217 20,2 Други 97 227 49 304 47 923 49,3 Не се самоопределят 53 391 53 391 - - ОБЩО 7 364 570 6 680 980 683 590 9,3
7 При сравнението на получения прогнозен брой с този на отговорилите на въпроса за етническата група се установява, че броят на българския етнос евентуално е подценен с 437 хил. лица или със 7,2 %, на турския съответно със 116 хил. или 16,5 % и на ромския с 82 хил. или 20,2 % (вж. табл. 7). Сравнението със структурата на отговорилите на въпроса за етническата група установява, че относителният дял на българския етнос е преувеличен с 2,0 пункта, а на останалите е подценен: турски с 0,8 пункта, ромски с 0,6 пункта. Въз основа на казаното дотук могат да се направят някои обобщения: 1. Българската държавна статистика следва една традиция за включване на въпроси по етнически признаци при преброяванията на населението. 2. През 2001 и 2011 г. въпросите за признаците етническа група, майчин език и вероизповедание са незадължителни. 3. Окончателните резултати от разработката на преброителните материали са получени в изключително кратък срок. Това дава възможност за своевременно им анализиране и получаване на полезни изводи за протичащите демографски и други процеси в страната. 4. Според резултатите от преброяването една значителна част от населението не е отговорила на въпросите за посочените етнически признаци. Затова данните по тези признаци не могат да се използват пълноценно. Това предизвиква и необходимост от изясняване на причините за създалото се положение. 5. Някои от възможните причини са: действително желание да не се отговаря, преброяването по интернет, действия на преброители, влияние на други лица и организации. Всяка една от тези причини има своите основания, които трябва да бъдат проучени допълнително. 6. За по-точно изясняване на причините за отсъствие на отговори биха могли да се използват две възможности. Първата е служебно свързване на неотговорилите лица, доживели от предходното преброяване и живеещи в страната, с отговорите им през 2001 г. Втората е анкета чрез представителна извадка сред неотговорилите за възможните причини. 7. За приблизително установяване на съотношението между основните етнически групи в страната (български, турски, ромски) може да се направи прогноза по познатите за тази цел методи. Един от тях са таблици за средна продължителност на живота. 8. Приложеният метод определя, че относителният дял на българския етнос сред цялото население е по-малък от този при отговорилите на въпроса за етническата принадлежност, а на останалите два (турски и ромски) по-голям. 9. С оглед на правилно отразяване на протичащите етнически процеси в страната е необходимо да се изяснят причините за създалото се положение и евентуалното отстраняване на поне някои от тях в бъдеще.
8 Литература: [1] Аркадиев, Д. Средна продължителност на предстоящия живот на лицата от основните етноси в България опит за оценка. - Статистика, кн. 4, 2007, с. 19-31. [2] Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.- Държавен вестник, бр.39, 2009. [3] НСИ. Преброяване 2011 окончателни резултати. http://censusresults.nsi.bg/welcome.aspx.