НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАРАЗНИ И ПАРАЗИТНИ БОЛЕСТИ Епидемиологична характеристика на трихинелозните взривове в България за периода 2013 2017 г. Р. Харизанов, И.Райнова, И. Кафтанджиев, Н. Цветкова, Р. Борисова, А. Иванова
Трихелозата при хората е зооантропоноза която се причинява от нематодни ларви от род Trichinella. Заразяването става по хранителен път при консумация на недобре термично обработено месо. Четири вида от род Trichinella са разпространени в Европа:Trichinella spiralis космополитно разпространение, T. britovi разпространен главно сред дивите животни и в планинските райони. T. nativa среща се сред дивата фауна на страните с по-студен климат в северните части на континента и T. pseudospiralis космополитно разпространение. До момента, като етиологичен причинител на трихинелоза при човека в България са установени само T. spiralis и T. britovi.
Значимостта на зоонозните заболявания и тяхното влияние върху здравето, икономиката и обществото в България, нарастват през последните години. Сред тях, кистната ехинококоза (CE) и трихинелозата са водещите паразитни зоонози. Цел на нашето проучване е да анализира официалните данни на НЦЗПБ по надзора и контрола на трихинелозата сред хората в България за периода 2013 2017 г., и да определи социалната и медицинска значимост на тези заболявания.
Материали и методи. Използвани са данни от картите за епидемиологично проучване на случаите с трихинелоза регистрирани през периода 2013 2017 г. Използвани са годишните анализи на паразитните заболявания в Република България, изготвяни от отдела по Паразитология и тропическа медицина към НЦЗПБ. Използвани са статистически данни на ЕФСА за официално регистрираната заболяемост от трихинелоза в страните членки на Европейския съюз (The European Union summary report on trends and sources of zoonoses, zoonotic agents and foodborne outbreaks).
Резултати Годишната заболяемост от трихинелоза за проучвания 5-годишен период варира от 0.31 на 100 000 (2015 г.) до 0.83 на 100 000 (2014 г.). Средната заболяемост за периода е 0.56 на 100 000. Годишната заболяемост от трихинелоза за страните членки на ЕС варира от 0.02 на 100 000 (2016 г.) до 0.07 на 100 000 (2014 г.). За 2017 г. все още липсват официални данни. Средната заболяемост за периода 2013-2016 г. е 0.04 на 100 000 и е 14 пъти по-ниска от тази в България.
0,9 0,83 0,8 0,7 0,67 0,6 0,5 0,49 0,49 0,4 0,3 0,31 0,2 0,1 0 0,07 0,05 0,03 0.02? 2013 2014 2015 2016 2017 Заболяемост на 100 000 (България) Заболяемост на 100 000 (ЕС)
За периода са регистрирани общо 17 взрива и един спорадичен случай през 2015 г. 6 5 4 Брой трихинелозни вривове 5 4 5 3 2 1 2 + 1 спорадичен случай 1 0 2013 2014 2015 2016 2017 Брой трихинелозни вривове
Общо 461 лица са консумирали опаразитени местни продукти, като 224 (48.6%) от тях са развили клинична картина на заболяване. 180 169 160 140 120 100 80 60 40 94 60 60 21 21 72 35 105 48 20 0 2013 2014 2015 2016 2017 Консумирали Заболели
Географско разпространение. Епидемични взривове от трихинелоза са регистрирани в 10 области на страната, а в обл. Перник един спорадичен случай с неизяснен източник.
Сезонност От общо 17 взрива на трихинелоза, 16 са регистрирани в периода октомври март. ХІІ 7 6 5 І ІІ ХІ 4 3 2 1 ІІІ Х 0 ІV ІХ V VІІІ VІ VІІ
Източник В 52.9% източник за трихинелозните взривове са месни продукти (сурови домашни колбаси и кайма) от диво прасе. 5,9% 5,9% 5,9% 52,9% 29,4% 9 9 8 диво прасе домашно + диво прасе неизяснен домашна свиня конско 7 6 5 4 5 3 2 1 1 1 1 0 диво прасе домашна свиня домашно + диво прасе конско неизяснен
Изводи България е една от страните с найвисока годишна заболяемост (след Полша и Румъния), сред страните членки на ЕС. Средната годишна заболяемост от трихинелоза за периода 2013 2017 г. в България е 14 пъти по-висока от общата за ЕС. Трихинелозни взривове се регистрират ежегодно на почти цялата територия на страната.
Причини От 2007 г. България е член на EU и преди приемането законодателството на страната беше синхронизирано според изискванията на съюза. Въпреки това при отглеждането на прасета в домашни условия или в малки ферми, в повечето случаи стопаните не проверяват месото за наличието на трихинелни ларви след домашен месодобив. Основен източник на заболяването за хората остават дивите прасета (52,9% от 17 епидемични взрива), които или не се проверяват, или се извършва само трихинелоскопиране на месото, което не е достатъчно за доказване наличие на трихинелни ларви.
Не всички лаборатории изследващи месо за наличие на трихинелни ларви, прилагат метода на смилане с изкуствен стомашен сок. Независимо от усилията на хуманните и ветеринарни медици да провеждат здравно-промотивна дейност, все още здравната култура на населението по проблема е на доста ниско ниво. Част от месото на отстреляните при лов диви прасета не се изследва за наличие на трихинелни ларви.
Заключение От всички паразитни зооантропонози, които се предават по хранителен път, трихинелозата има най-изразен негативен ефект върху здравето на хората в Република България. В страната ежегодно се регистрират трихинелозни взривове, които нанасят тежки финсови щети и щети върху общото здраве на населението. Поради това, както и поради факта,че трихинелозата е тежко заболяване, което може да завърщи със смърт, или трайно инвалидизриране, за нашата страна заболяването е с голяма социална значимост.