Всяко едно въдство си има своите специфични особености. Те, заедно с пазарната конюнктура, съществуващите традиции, ресурси и разбира се специфичните политическите решения за всеки един регион и държава определят къде точно да бъдат съсредоточени потенциалните инвестиции за развитие. Понякога стои открит въпроса: А биха ли били оправдани каквито и да било вложения. Не е ли всяко едно начинание предварително обречено на провал? Днес ние няма да търсим отговор на този въпрос. Задачата е да разгледаме някои специфични особености, определящи пътят на тези, които са готови да го поемат. Предварително обаче трябва да направим една уговорка. Под понятие инвестиция не трябва да се разбира единствено закупуването на техника и построяване на сгради. Инвестицията е цялостна стратегия за непрекъснато развитие и усъвършенстване. Неща, които са немислими без субективния фактор човек! И когато тя е правилна, пътят отвежда в желаната посока, а когато не - резултат е единствено безпътицата. Съществуват някои специфични особености, определящи структурата на вложенията и въобще мениджмънта и в една ферма! Така например свиневъдството и птицевъдството са отрасли, където в много голяма степен могат да се въведат промишлените технологии. За хубаво или лошо, развитието им е немислимо без огромни разходи за сгради, технологии, машини и съоръжения, обзавеждане, генетичен материал, обезпечаване с точни, прецизирани по отношение на състава им фуражи и т. н. При отглеждане на дребните преживни обаче, фокусът е съсредоточен в малко по-друга насока. Там интензификацията е по-трудно осъществима. Всъщност тази особеност би могла да се окаже един огромен плюс! Ако в бъдеще броят на кравефермите у нас прогресивно ще намалява, то не би могло да се каже със сигурност, че стопанствата и домакинствата с дребни преживни ще се стопяват с такива темпове. Овцете и козите са типични пасищни животни. Усвояват много добре дори по-непълноценните фуражи. През определени периоди, в моменти на криза и дефицит, би могло да се разчита единствено на пашата! Дребните преживни се нуждаят 1 / 5
движение за да се чувстват комфортно. Това важи с особена сила за козите. Зелената трева, свободното пространството, слънцето, чистият въздух (най-често много евтини), са най-пълноценните стимулатори за жизнените функции при този вид животни. Ето защо една от предпоставките за успех при отглеждане на овце и кози е наличието в близост на подходящи обширни зелени площи., където те да прекарват голяма част от денонощието. Известно е, че в много райони, през летните месеци тревата изсъхва. Ето защо планинските и полупланинските райони са най-удачни през топлия сезон. По отношение на самите условия в помещенията, овцете не са много придирчиви. Необходимо е те да са сухи и да не става течение през студените зимни месеци. Козите са по-чувствителни изискват по-добра хигиена и специално отношение. Характерно за тях е, че те се привързват към обстановката, стопанина, порядките и реагират доста емоционално на всяка една промяна, особено когато тя е негативна. По отношение на броя, овцете много по-добре се приспособяват към отглеждане в големи стада. Струпването на много кози на едно място обаче нерядко е причина за рязкото повишаване на заболеваемостта им. При разглежданите видове преживни животни по-трудно се прилага машинното доене. Дори в близко бъдеще ситуацията в тази насока да се промени в положителна насока, (предвид предлаганата на пазара техника), третираната проблематика в тази статия би останала актуална. Най-нужните инвестициите за доходоносно отглеждане на овце и кози са в следните три насоки добро здраве, ефективен репродуктивен процес и качествен обслужващ персонал. Първият, най-важен въпрос поддържане на добър здравен статус! Накъде без него? Заплахите в това отношение при дребните преживни са главно в три направления. На п ърво място това са паразитните болести. Пасищният режим на отглеждане е основната причина за лесното попадане в организма на различни вредители като се започне с метил, глисти (стомашно-чревни и белодробни), тении, краста, кърлежи и се стигне до различни микроскопични кръвни паразити. Особено предразположени са животните отглеждани в по-влажни, мочурливи райони, в близост до различни водоизточници, когато кучетата-пазачи имат кучешка тения и т. н. Най-често паразитите не предизвикват смърт, но водят до рязко намаляване на продуктивността и вторично редуцират устойчивостта към други незаразни и заразни заболявания. На второ място, но с не по-малка значимост са инфекциозните болести. Кой не е чувал за шап, копитен гнилец, шарка, антракс, 2 / 5
бруцелоза, заразни аборти, агалаксия и т. н. За щастие стадата в нашата страна са свободни от част от посочените инфекции. Но заплахата винаги съществува! А някои от проблемите редовно напомнят за себе си например анаеробните инфекции причиняващи смъртта на най-добре развитите агнета! Нещо от което също боли много това са болестите на вимето. Тежко се засягат най-млечните животни. Тъй като причинителите най-често са различни вируси и бактерии, съществува тясна зависимост между заразните болести и тези на млечната жлеза. Широко разпространени са възпалителните процеси обхващащи кожата и паренхима (мастит). Много голяма част от заболяванията протичат през късната бременност, раждането и следродилния период кетоза, затруднения в раждането, задържане на плацентата, изпадане на матката, възпаления на половите органи и др. От друга страна, новородените най-нежни и уязвими, също се нуждаят от специални грижи и внимание. Програмирани разходи за здраве: 1. Редовно изследване за диагностициране на паразитните причинители. Неколкократно обезпаразитяване през годината, (в това число и къпане против краста). Нужните лекарства и препарати се предписват от ветеринарен лекар. 2. Ваксинации, изолация, ограничаване на контактите и забрана на неконтролирания внос. Редовно подрязване на копитата и лечебно-профилактични мероприятия против копитен гнилец. 3. Стриктно спазване на определена стратегия за борба с болестите на млечната жлеза и новородените и подрастващи животни 4. Профилактика и борба с абортите. Контрол и оказване на необходимата помощ в най-отговорния момент, тогава когато овцете и козите раждат. А сега нещо без което също не може - размножаването! Ако в някои страни, овцете 3 / 5
са едва ли не със статут на домашни любимци и там бременността дори е нежелана, то за условията в България целесъобразността от отглеждането им в решителна степен се определя от това те да бъдат редовно заплождани и да раждат здрави и жизнени приплоди. Дори и най-съвременни, всички репродуктивни технологии (направляване на размножителния процес, изкуствено осеменяване, концентриране на ражданията, изкуствено предизвикване на близнене и др.) се базират на биологичните особености на всеки един вид. През последните години, в световен мащаб се отделя огромно внимание на развитието на репродуктивните биотехнологии в животновъдството. Това се отнася в пълна сила и за дребните преживни, при които съществува ясно изразена сезонност в размножителните им функции. Особено при овцете, репродуктивния процес се управлява по-лесно. При тях успешно се синхронизира еструса, изкуственото осеменяване е класика, те се подлагат успешно на различни външни въздействия, сгъстяване на ражданията и т. н. Програмирани разходи за контрол и управление на репродуктивния процес са в следните няколко насоки: 1. Синхронизация и направляване на еструса. 2. Изкуствено осеменяване (в това число и лапароскопско). 3. Хормонално третиране целящо скъсяване на периода между две раждания. 4. Свовременно установяване на бременните животни чрез ултразвуково изследавне. 5. Преценка на репродуктивния статус на мъжките разплодници. 6. Борба с безплодието. Всичко това позволява внедряване на най-модерните технологии и успешно направляване на производствения цикъл заплождане, бременност, раждане (приплоди) мляко заплождане... И на трето място - персоналът. Една болезнена тема. Каквото и да правим и дискутираме стигаме до човек! Ясно е, че без него все още не може. Особено при отглеждането на овце и кози. Трудът на пастирите, овчарите, гледачите е тежък и крайно непривлекателен. В някои случаи обезпечаването с необходимата работна ръка представлява сериозна трудност. От работниците се изисква добре да познават специфичните особености за дребните преживни, тънкостите при отглеждането им, 4 / 5
поведенческите прояви, своевременно да откриват отклоненията от нормалното здравословно състояние и т. н. Не трябва да се забравя и нещо друго, добър животновъд не се става по принцип и по рецепта. Нужна е любов и себеотдаденост. А уж любов към животните не ни липсва! Но към кои, там е въпросът! Да си дойдем на думата, необходимо е и адекватно заплащане, ако се очаква нещо насреща! Иначе всичко остават само в сферата на пожеланията. Всеки фермер сам преценява, дали би могъл да заобиколи тези обективни условия и въпреки всичко да печели от отглеждането на овце и кози. Разбира се, необходима е и другата сметка, дори и да ги спазва, ще бъдат ли финансовите постъпления настина удовлетворителни. За последното безспорно е нужна и намесата на държавата! И ако се придържаме към максимата, че всеки край е едно ново начало, то неминуемо се връщаме там откъдето започнахме, а именно, че управлението и приоритетите в една държава са функция на политически решения! Доц. д-р Пламен Георгиев 5 / 5