Обследване за енергийна ефективност на Блок 101, ж.к. Меден рудник,зона В, гр. Бургас Съдържание Съдържание Въведение Анализ на състояни

Блок 101, ж.к. Меден рудник,зона В, Съдържание Съдържание... 1 1 Въведение... 2 2 Анализ на състоянието... 2 2.1 Описание на сградата... 3 2.1.1 Геометрични характеристики на сградата... 5 2.1.2 Строителни и топлофизични характеристики на стените по типове... 6 2.1.3 Прозорци и врати... 6 2.1.4 Строителни и топлофизични характеристики на пода по типове... 7 2.1.5 Строителни и топлофизични характеристики на покрива по типове... 7 2.2 Анализ на ограждащите елементи.... 7 2.2.1 Външни стени... 8 2.2.2 Прозорци и външни врати... 11 2.2.3 Покрив... 12 2.2.4 Под... 14 3 Топлоснабдяване и вентилация... 17 3.1 Отоплителна инсталация... 17 3.2 Битово гореща вода... 18 3.3 Студозахранване и климатизация... 19 3.4 Вентилация... 19 3.5 Вентилатори и помпи... 19 3.6 Други консуматори... 20 4 Консуматори на електроенергия... 20 4.1 Електрическа инсталация... 20 4.2 Осветителна инсталация... 21 4.3 Електроуреди, влияещи на топлинния баланс... 22 4.4 Електроуреди, невлияещи на топлинния баланс... 23 5 Енергопотребление... 24 6 Моделно изследване на сградата... 26 6.1 Създаване на модел на сградата... 26 6.2 Калибриране на модела... 34 6.3 Нормализиране на модела... 36 6.4 Клас на енергопотребление преди ЕСМ... 38 6.5 Пакети ЕСМ... 39 7 Описание на енергоспестяващите мерки от Пакет 1... 39 7.1 Енергоспестяваща мярка 1 Топлоизолиране на външните стени... 39 7.2 Енергоспестяваща мярка 2 Подмяна на стара дограма... 41 7.3 Енергоспестяваща мярка 3 Топлоизолиране на покрив... 42 7.4 Енергоспестяваща мярка 4 Топлоизолиране на под... 43 7.5 Енергоспестяваща мярка 5 Подмяна на осветителни тела... 44 7.6 Енергоспестяваща мярка 6 Обновяване вентилация бани... 45 8 Симулиране на енергоспестяващи мерки от Пакет 1... 45 8.1 Технико-икономическата оценка на енергоспестяващите мерки от Пакет 1... 51 9 Оценка на екологичния ефект... 56 10 Клас на енергопотребление след ЕСМ... 57 11 Заключение... 58 12 Използвана литература... 60 1

1 Въведение Предмет на енергийното обследване е многофамилна жилищна сграда - бл. 101, вх. А, Б, В, Г и Д, намираща се в ж.к. Меден Рудник, зона В,. Детайлното обследване на сградата има за цел да установи нивото на потребление на енергия, за да определи специфичните възможности за намаляването й и да се предпишат мерки за повишаване на енергийната ефективност, които да доведат до намаляването на енергопотребление и издаването на сертификат, съгласно НАРЕДБА 16-1594 от 13.11.2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради. Този доклад е изготвен в рамките на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. 2 Анализ на състоянието Съгласно климатичното райониране на Република България по Наредба РД-16-1058 от 10.12.2009 г. за енергийните характеристики на обектите, принадлежи към Климатична зона 5, която се характеризира със следните климатични особености: Средна надморска височина 40 м; Продължителност на отоплителния сезон е 170 дни; Начало: 25 октомври; край: 19 април Отоплителни денградуси (DD) 2300 при средна температура в сградата 19 ºС за климатичната зона. Изчислителна външна температура: - 10 ºС На фиг. 1 е показано местоположението и климатична зона на. 2

Гр. Бургас. Фигура 1 Климатичната зона, в която попада 2.1 Описание на сградата Обекта е многофамилна жилищна сграда, състояща се от пет секции, три от които са осем етажни, входове А, Б и В, а останалите две съответно са шест и пет етажни вход Г и Д. Въведена е в експлоатация през 1986 г. в кв.120 по регулационния план на. Комуникацията във всеки от входовете е осигурена от двураменна стълба и пътнически асансьор. Всеки от входовете има достъп и до сутерена на сградата, където са разположени мазета към всеки един от апартаментите. На междуетажните площадки съществуващите сервизни помещения, които се ползват като складови помещения. Конструкцията на сградата е монолитна. Стените представляват фасадни панели по система за строителство на едропанелни жилищни сгради (ЕПЖС). Типовете стени са общо10, описани в т. 2.2.1. Първоначално дограмата по фасадите е била дървена слепена, но в последствие част от нея е подменена с PVC и алуминиева. Малка част от дограмата в стълбищната клетка е подменена с PVC, а останалата е дървена от слепени прозорци - без необходимите топлоизолационни качества. Входните врати основно са метални, частично остъклени с единично стъкло. Отличават се 55 типа прозорци и врати, описани в т. 2.2.2. Покривa на цялата сграда е двоен с подпокривно пространство с височина 120 см., чийто под е застлан с керамзит. Отличават се четири типа покрив, описани в т. 2.2.3. Под бива два типа еркер и под на неотопляем подземен етаж (сутерен), описани в т. 2.2.4. Общият брой на апартаментите е 97 и биват едностайни, двустайни и тристайни. 3

Общи данни за обекта са показани в таблица 2.1 Сграда (наименование) Адрес Тип сграда Собственост Година на построяване Данни за обекта Жилищен блок 101, ж.к. Меден рудник, зона В Съгласно Наредба РД 16-1058, чл. 8, ал. 1, т. б жилищна сграда Частна, Сдружение 1986 год. Брой обитатели 210 График обитатели час/ден График отопление час/ден Работни дни, час/ден 24 Работни дни, час/ден 16 Събота, час/ден 24 Събота, час/ден 16 Неделя, час/ден 24 Неделя, час/ден 16 Таблица 2.1 Схемата на разположение и ориентация на сградата е представена на фигура 2. Фигура 2 План на разположението на сградата Изгледа на фасадите е показан на снимки от 1 до 4. 4

Снимка 1 Снимка 2 Снимка 3 Снимка 4 2.1.1 Геометрични характеристики на сградата Чрез огледи и геометрични измервания са установени общите строителни характеристики на сградата, необходими за топлотехническите изчисления за съставяне на енергийния баланс на сградата. Общите строителни характеристики на сградата са дадени в Таблица 2.2. Таблица 2.2 Застроена Разгъната Отопляема Отопляем обем -Отопляем обем - площ площ площ бруто нето m² m² m² m³ m³ 999 9053 7745 21288,4 17031 В съответствие с действащата методика на стандарт БДС ЕN ISO 13790 и с отчитане на всички идентифицирани типове ограждащи конструкции са пресметнати обобщеният коефициент на топлопреминаване през външни стени на сградата Uоб.стени [W/m 2 K], обобщеният коефициент на топлопреминаване през пода Uоб.под [W/m 2 K], обобщеният коефициент на топлопреминаване през покрива U покрив [W/m 2 K]. 5

2.1.2 Строителни и топлофизични характеристики на стените по типове Разпределението по небесна ориентация на типовете стени е показано на Таблица 2.3 и е изчислен обобщен коефициент на топлопреминаване Uоб.стени [W/m2K]. Таблица 2.3 Тип Фасади Общо по Стени Мерна ед. С И Ю З типове 1 Външна стена тип 1 - A, m² 668,1 569,4 727,2 498,2 2462,8 панел U, W/m²K 2,44 2,44 2,44 2,44 2 Външна стена тип 2 - панел с положена топлоизолация Външна стена тип 3-3 парапет остъклена Външна стена тип 4-4 парапет остъклена Външна стена тип 5 5 надзид итонг Външна стена тип 6-6 надзид тухлен Външна стена тип 7-7 парапет остъклена Външна стена тип 8-8 стена тех.помещение A, m² 84,9 42,1 28,4 60,4 215,9 U, W/m²K 0,66 0,66 0,66 0,66 A, m² 188,1 109,6 154,3 132,0 583,9 U, W/m²K 4,38 4,38 4,38 4,38 A, m² 30,1 4,9 14,6 16,3 65,8 U, W/m²K 1,19 1,19 1,19 1,19 A, m² 18,0 6,8 10,6 15,0 50,4 U, W/m²K 1,90 1,90 1,90 1,90 A, m² 18,0 6,8 10,6 14,8 50,2 U, W/m²K 4,84 4,84 4,84 4,84 A, m² 6,8 0,0 4,9 2,5 14,2 U, W/m²K 1,18 1,18 1,18 1,18 A, m² 39,6 39,6 39,6 39,6 158,4 U, W/m²K 2,63 2,63 2,63 2,63 A об., m² 1053,5 779,2 990,2 778,7 3601,6 Обощено U об., W/m²K 2,64 2,64 2,70 2,65 2,66 Стени невлизащи в отопляемия обем на сградата Външна стена тип 9 - A, m² 141,9 123,1 184,0 127,0 576,0 9 надзид студен U, W/m²K 2,63 2,63 2,63 2,63 Външна стена тип 10 A, m² 66,0 69,1 81,2 63,1 279,4 10 - цокъл U, W/m²K 3,74 3,74 3,74 3,74 2.1.3 Прозорци и врати Строителните и топлофизичните характеристики на типовете остъклени елементи на сградата - прозорци и врати по фасади са систематизирани в Таблица 2.4. Таблица 2.4 Тип Прозорци по фасада Общо по С И Ю З типове A, m² - тип 1 388,6 253,7 420,5 332,0 1394,9 g средно 0,61 0,59 0,60 0,60 0,60 U средно, W/m 2 K 3,95 4,55 4,34 3,91 4,17 A - площ на прозореца/вратата, m 2 U - коефициент на топлопреминаване през прозореца/вратата, W/m 2 K 6

g коефициент на сумарна пропускливост на слънчевата енергия през прозореца 2.1.4 Строителни и топлофизични характеристики на пода по типове Изчислен е действителен коефициент на топлопреминаване на типовете под съгласно методика от Наредба 7. Типове под 1 Еркер 2 Под на НОС Таблица 2.5 Състояние Действителен Действителен ЕСМ 2015 1980г. 2015г. 2015г. A, m² 143,0 143,0 143,0 143,0 U, W/m²K 3,67 0,58 0,25 0,49 A, m² 999,0 999,0 999,0 999,0 U, W/m²K 0,44 0,37 0,25 0,41 A об., m² 1142,0 1142,0 1142,0 1142,0 U об., W/m²K 0,84 0,39 0,25 0,42 2.1.5 Строителни и топлофизични характеристики на покрива по типове Изчислен е действителен коефициент на топлопреминаване на типовете покриви съгласно методика от Наредба 7. 1 Покрив тип 1 - над тераси усвоена Типове покрив Състояние Действителен Действителен 2015 1980г. 2015г. A, m² 157,6 157,6 157,6 U, W/m²K 4,14 1,45 0,25 Таблица 2.6 2 3 4 Покрив тип 2 - над техн.пом. асансъор Покрив тип 3 - над козирка вход Покрив тип 4 - студен Обобщено A, m² 62,0 62,0 62,0 U, W/m²K 4,21 1,45 0,25 A, m² 42,0 42,0 42,0 U, W/m²K 3,66 1,45 0,25 A, m² 880,40 880,4 880,4 U, W/m²K 1,18 0,58 0,23 A об., m² 1142,0 1142,0 1142,0 U об., W/m²K 1,85 0,78 0,23 2.2 Анализ на ограждащите елементи. Еталонните стойности на топлотехническите характеристики на сградните ограждащи конструкции са изчислени за конкретната сграда, както по действащите норми към годината на въвеждането й в експлоатация, така и по действащите към момента на извършване на настоящето обследване норми, отчитайки спецификата на строителната конструкция. 7

2.2.1 Външни стени Стените представляват фасадни панели по система за строителство на едропанелни жилищни сгради (ЕПЖС). В първоначалния си вид терасите са били с парапет състоящ се от тънки бетонови панели и метална ръкохватка в горната им част. В момента голяма част от тези тераси са затворени посредством остъкление или зазиждане. Част от апартаментите са с положена топлоизолация с различни параметри. На места външните стени са с компрометирана мазилка, наблюдава се и влага по стените. Снимка 5 Снимка 6 Снимка 7 Снимка 8 Снимка 9 При огледа са установени 10 типа стени, при изчисляване на коефициента на топлопреминаване са отчетени ефекта от топлинни мостове. По-долу следва описание на типовете стени: 8

Тип-1 Външна стена двуслоен панел без положена топлоизолация. Слой Ном Външна стена тип 1 -панел Таблица 2.7 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Двуслоен панел 260 1,21 0,21 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 50 0,87 0,06 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 2,44 Тип - 2 Външна стена двуслоен панел с положена топлоизолация. Слой Ном R 0 0,47 [m 2.K/W] U 0 2,12 [W/m 2.K] U 0 2,44 лин.м. Външна стена тип 2 - панел с положена топлоизолация Таблица 2.8 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Двуслоен панел 260 1,21 0,21 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 4 Теракол 10 0,81 0,01 5 EPS λ0,04 50 0,04 1,25 6 Минерална мазилка 5 0,16 0,03 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 Тип-3 Външна стена парапет с остъклена тераса без топлоизолация. Слой Ном Външна стена тип 3 - парапет остъклена тераса 0,66 R 0 1,73 [m 2.K/W] U 0 0,58 [W/m 2.K] U 0 0,66 лин.м. Таблица 2.9 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Обикновен бетон 60 1,46 0,04 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 4,38 R 0 0,26 [m 2.K/W] U 0 3,81 [W/m 2.K] U 0 4,38 лин.м. 9

Тип-4 Външна стена - парапет с остъклена тераса с топлоизолация. Слой Ном Таблица 2.10 Външна стена тип 4 - парапет остъклена тераса топлоизолиран Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Гипсова шплаковка 10 0,29 0,03 2 XPS λ0,03 20 0,03 0,67 3 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 4 Обикновен бетон 60 1,46 0,04 5 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 Тип-5 Външна стена надзид, изграден от итонг. Слой Ном 1,19 R 0 0,96 [m 2.K/W] U 0 1,04 [W/m 2.K] U 0 Външна стена тип 5 надзид итонг 1,19 лин.м. Таблица 2.11 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Перлитобетон λ0,26 100 0,26 0,38 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 Тип -6 Външна стена надзид, изграден от единична тухла. Слой Ном 1,90 R 0 0,61 [m 2.K/W] U 0 1,65 [W/m 2.K] U 0 1,90 Външна стена тип 6 - надзид тухлен единична лин.м. Таблица 2.12 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 Обикновени плътни тухли на варопясъчен разтвор 2 12,5 0,79 0,02 4,84 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 Тип-7 Външна стена - парапет с остъклена тераса с топлоизолация. Слой Ном R 0 0,24 [m 2.K/W] U 0 4,21 [W/m 2.K] U 0 4,84 лин.м. Таблица 2.13 Външна стена тип 7 - парапет остъклена тераса топлоизолиран Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Гипсова шплаковка 10 0,29 0,03 2 XPS λ0,03 20 0,03 0,67 3 Газобетон λ0,26 20 0,26 0,08 4 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 1,18 R 0 0,97 [m 2.K/W] U 0 1,03 [W/m 2.K] U 0 1,18 лин.м. 10

Тип-8 Външна стена стена на техническото помещение на асансьор. Слой Ном Външна стена тип 8 - стена тех.помещение асансъор Таблица 2.14 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Двуслоен панел 260 1,21 0,21 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 2,63 R 0 0,44 [m 2.K/W] U 0 2,29 [W/m 2.K] U 0 2,63 лин.м. Тип-9 Външна стена - надзид студен покрив. Този тип стена не влиза в изчисляването на отопляемия обем на сградата. Слой Ном Външна стена тип 9 - надзид студен покрив Таблица 2.15 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Двуслоен панел 260 1,21 0,21 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 2,63 R 0 0,44 [m 2.K/W] U 0 2,29 [W/m 2.K] U 0 2,63 лин.м. Тип-10 Външна стена - цокъл. Този тип стена не влиза в изчисляването на отопляемия оден на сградата но коефициентът му участва в определяне на обощения такъв за пода. Слой Ном 2.2.2 Прозорци и външни врати Външна стена тип 10 - цокъл Таблица 2.16 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Стоманобетон 140 1,63 0,09 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 3,74 R 0 0,31 [m 2.K/W] U 0 3,25 [W/m 2.K] U 0 3,74 лин.м. Първоначално дограмата по фасадите е била дървена слепена, но в последствие част от нея е подменена с PVC и алуминиева. Малка част от дограмата в стълбищната клетка е подменена с PVC, а останалата е дървена от слепени прозорци - без необходимите топлоизолационни качества - напълно амортизирана, крилата са изметнати, маджуна по стъклата е паднал, корозионното покритие липсва изгоряло от слънцето. Входните врати 11

основно са метални, частично остъклени с единично стъкло. Много голяма част от терасите са остъклени, което увеличава площта на прозорците и отопляемата площ от първоначалния проект. Общата площ на прозорците и вратите е А= 1395 кв.м. Типовете прозорци са показани в приложение към доклада. Снимка 10 Снимка 11 Снимка 12 Снимка 13 Снимка 14 Снимка 15 Снимка 16 2.2.3 Покрив Покривa на цялата сграда е двоен с подпокривно пространство с височина 120 см., чийто под е застлан с керамзит. На места старата хидроизолация е подменена с нова битумна мембрана с посипка, но независимо от това се наблюдава следи от течове и влага по таваните и стените на някои от жилищата на последния етаж. По голямата част от ламаринените обшивки по покрива са стари и корозирали. Отводняването на покрива се 12

осъществява посредством барбакани. Комините на покрива са силно обрушени и без шапки, което предполага течове. Установени са 4 типа покрив с общата площ 1142 м 2 с обобщен коефициент на топлопреминаване Uоб., W/m²K = 1,85. Снимка 17 Снимка 18 Снимка 19 Снимка 20 Тип 1 Покрив на тераси усвоен, А = 157,6 m 2. Слой Ном Покрив тип 1 - над тераси усвоена Таблица 2.17 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Стоманобетон 140 1,63 0,09 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 4,14 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,1 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 Площ R 0 0,28 [m 2.K/W] 157,6 U 0 3,60 [W/m 2.K] U 0 4,14 лин.м. Тип 2 Покрив над техническото помещение на асансьор, А = 62 m 2. 13

Слой Ном Покрив тип 2 - над техн.пом. асансъор Таблица 2.18 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Стоманобетон 100 1,63 0,06 3 Чакъл 50 1,16 0,04 4,21 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,1 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 Тип 3 Покрив над вход, А = 42 m 2. Слой Ном Покрив тип 3 - над козирка вход Площ R 0 0,27 [m 2.K/W] 62 U 0 3,66 [W/m 2.K] U 0 4,21 лин.м. Таблица 2.19 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Стоманобетон 200 1,63 0,12 3 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,02 3,66 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,1 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 Тип 4 Покрив студен, А = 880,4 m 2. Слой Материал Ri - - [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] Структура на покривна плоча, R 2 1980г. 1 Чакъл 30 1,16 0,026 А 1, [m2] 880,4 2 Асфалт 20 mm 20 0,7 0,029 P, [m] 215,0 3 Стоманобетон 100 1,63 0,061 V', [m 3 ] 258,0-0 0 0,000 V, [m 3 ] 206,4 Структура на последната плоча на отопляемия етаж, R 1 ΣR 2 0,12 BC, [m] 1,2 А 2, [m2] 880,4 Слой Материал Ri Аw, [m2] 258,0 - - [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] 4 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,029 5 Керамзитобетон 30 0,58 0,052 6 Стоманобетон 140 1,63 0,086 7 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,029 ΣR 1 0,19 Слой Материал Ri - - [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] 8 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,029 9 Двуслоен панел 260 1,21 0,215 10 Варо-пясъчна мазилка (външна) 20 0,87 0,023 U 2015. 1,04 [W/m 2.K] 11 0 U1980г. 0,58 [W/m 2.K] 2.2.4 Под Структура на вертикални ограждащи елементи Покрив тип 4 - студен 1980 год. ΣR w 0,44 U r 2015г. 0,23 [W/m 2.K] Площ R 0 0,31 [m 2.K/W] 42 U 0 3,18 [W/m 2.K] U 0 3,66 лин.м. Данни за покрива Година на построяване Норми Площ на покрива Периметър на стените на покрива Обем на подп. пространство Нетен обем на покрива Височина на въздушния слой Площ на покривна плоча Площ на вертикални огр.елементи Детайл на по крива Таблица 2.20 Установени са 2 типа под: под на неотопляем сутерен и малка част е еркер. Общата им площ е 1142 м 2 с обобщен коефициент на топлопреминаване Uоб., W/m²K = 0,85. 1,18 14

Тип 1 Под - еркер, А = 145 m 2. Слой Ном Под над външен въздух - еркер Таблица 2.21 Описание δ λ δ/λ U 0 [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [W/m 2.K] 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 2 Стоманобетон 140 1,63 0,09 3 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 3,67 Коеф. на термично съпр. от вътр. страна R si [m 2.K/W] 0,13 Коеф. на термично съпр. от външ. страна R se [m 2.K/W] 0,04 Тип 2 Под на неотопляем сутерен, А = 999 m 2. Слой Ном Описание δ λ δ/λ [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] Подова плоча над сутерен 1 Паркет 20 0,21 0,10 2 Циментово-пясъчен разтвор 40 0,93 0,04 3 Стоманобетон 170 1,63 0,10 4 EPS λ0,04 30 0,04 0,75 5 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 20 0,7 0,03 Площ R 0 0,31 [m 2.K/W] 145 U 0 3,19 [W/m 2.K] U 0 3,67 лин.м. Таблица 2.22 R b1 1,02 [m 2.K/W] R si 0,17 [m 2.K/W] R se 0,17 [m 2.K/W] U 1 0,73 [W/m 2.K] Слой Ном Описание δ λ δ/λ [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] Под над земя 1 Циментово-пясъчен разтвор 30 0,93 0,03 2 Стоманобетон 140 1,63 0,09 3 Трамбована пръст 200 2 0,10 4 Почва 300 2 0,15 Таблица 2.23 R b1 0,37 [m 2.K/W] R si 0,17 [m 2.K/W] R se 0,00 [m 2.K/W] U 1 1,86 [W/m 2.K] 15

Слой Ном Описание δ λ δ/λ [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] Под над земя 1 Циментово-пясъчен разтвор 30 0,93 0,03 2 Стоманобетон 140 1,63 0,09 3 Трамбована пръст 200 2 0,10 4 Почва 300 2 0,15 Таблица 2.24 R b1 0,37 [m 2.K/W] R si 0,17 [m 2.K/W] R se 0,00 [m 2.K/W] U 1 1,86 [W/m 2.K] Стена към външен въздух преди ЕСМ Uw 3,74 [W/m 2.K] Слой Описание δ λ δ/λ Слой Ном Описание δ λ δ/λ Ном [-] [-] [mm] [W/m.K] [m 2.K/W] [-] [-] [mm] [W/m.K] [m Стена към земя.k/w] Стена към земя 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 10 0,7 0,01 1 Варо-пясъчна мазилка (вътрешна) 10 0,7 0,01 32 Стоманобетон Стоманобетон 140 1401,63 1,63 0,09 0,09 43 Хидроизолация 10 100,17 0,170,06 0,06 54 Трамбована пръст пръст 150 1502 2 0,08 0,08 Таблица 2.25 Таблица 2.26 R b1 R b1 0,23 [m 0,23.K/W] [m 2.K/W] R si R si 0,13 [m 0,13.K/W] [m 2.K/W] R se R se 0,00 [m 0,00.K/W] [m 2.K/W] U U 1 2,75 [W/m 2 1 2,75 [W/m 2.K].K] 16

Площ на подовата плоча ПОД НАД НЕОТОПЛЯЕМ СУТЕРЕН Височина на подземния етаж Обем на подземния етаж Периметър на подовата плоча Височина на стената от пода до повърхността на терена Кратност на въздухообменна в подземния етаж Таблица 2.27 ТИП 1 ТИП 1 ТИП 1 Състояние Действителен Действителен 2015г. 1980г. 2015г. Аg m 2 999,0 999 999 H m 2,4 2,4 2,4 V m 2397,6 2397,6 2397,6 P m 271 271 271 z m 0,9 0,9 0,9 n W/mK 0,3 0,3 0,3 B' - 7,37 7,37 7,37 dt - 1,61 3,47 5,87 Изчисляване на пространствена характеристика на пода Изчисляване на еквивалентна дебелина на пода Изчисляване на коефициента на топлопреминаване през пода на подземния етаж Дебелина на надземната част на елемента Подова плоча на сутерена Изчисляване на коефициента на топлопреминаване през w [m] 0,45 0,45 0,45 Rf [W/m2.K] 0,37 1,30 2,50 пода на подземния етаж Ubf [m2.k/w] 0,398 0,286 0,209 Изчисляване на коефициента на топлопреминаване през стените на подземния етаж към земя Подова плоча на сутерена Rw [W/m2.K] 0,23 0,99 1,67 Изчисляване на коефициента на топлопреминаване през стените на подземния етаж Ubw [m2.k/w] 1,309 0,631 0,435 Изчисляване на коефициента на топлопреминаване през стените на подземния етаж и околния въздух през стрените над нивото на терена h [m] 1,50 1,50 1,50 Uw [m2.k/w] 0,74 1,53 0,37 Височина на стените над нивото на терена Коеф.на топлопреминаване през стените над нивото на Изчисляване на коефициента на топлопреминаване през стените на подземния етаж Ux [m2.k/w] 0,303 0,62 0,15 Изчисляване на коефициента на топлопреминаване през пода на отопляемото помещение Подова плоча на сутерена Rf [W/m2.K] 1,02 1,30 2,00 Изчисляване на коефициента на топлопреминаване през стените на подземния етаж Uf [m2.k/w] 0,73 0,61 0,43 Коефициент на топлопреминаване през отопляем етаж U [m2.k/w] 0,44 0,37 0,25 3 Топлоснабдяване и вентилация 3.1 Отоплителна инсталация При въвеждането на сградата в експлоатация е било предвидено отоплението да се осъществява с водна отоплителна система захранена от външен топлоизточник ТЕЦ с топлоносител топла вода. Има налице изградени сградна хоризонтални и вертикални тръбна мрежа и предвидено помещение за абонатна станция в сутерена на всеки от входовете. Системата никога не е функционирала, голяма част от щранговете са изрязани и затапени, а останалите налични тръби са амортизирани и в лошо състояние вследствие, на което използването им е неоснователно. Окомплектовка на абонатната станция не е правена. За поддържане на микроклимат в жилищата се разчита на отопление чрез електрически отоплителни уреди, климатизатори на директно изпарение и печки на твърдо гориво. На един от апартаментите има изградена локална отоплителна инсталация 17

с котел на твърдо гориво. В таблицата по-долу е показано потреблението от електроуредите за отопление. Уреди за отопление Уреди Единична мощност Обща инсталирана мощност Работен режим Таблица 3.1 Енергиия (годишно) - вид брой W W ke час / ден дни кwh/г 1 Климатик 09 19 730 13870 0,6 6 170 8 488 2 Климатик 12 42 1080 45360 0,6 6 170 27 760 3 Климатик 15 3 1375 4125 0,6 6 170 2 525 4 Климатик 18 2 1750 3500 0,6 6 170 2 142 5 Конвектор 6 1200 7200 0,6 6 170 4 406 6 Конвектор 5 1800 9000 0,6 6 170 5 508 7 Конвектор 19 2000 38000 0,6 6 170 23 256 8 Духалка 21 2000 42000 0,6 6 170 25 704 9 Маслен радиатор 5 2200 11000 0,6 6 170 6 732 10 Акумулираща печка 1 5000 5000 0,6 6 170 3 060 11 Стенна ел. печка 2 1500 3000 0,6 6 170 1 836 Общо допълнителни 111 586 3.2 Битово гореща вода Снимка 21 Снимка 22 В сградата няма изградена централна инсталация за битово горещо водоснабдяване. Горещата вода за битови нужди в сградата се осигурява от електрически бойлери с обем по 50 и 80 литра и проточни бойлери. 18

Уреди Уреди Единична мощност Обща инсталирана мощност Работен режим Кен Таблица 3.2 Енергиия - вид брой W W час / ден дни к kwh/г 1 Бойлер 53 3000 159 000 2 355 0,6 62 090 2 Бойлер 10 4000 40 000 2 355 0,6 15 776 3 Бойлер 32 2000 64 000 2 355 0,6 24 992 4 Бойлер 12 2200 26 400 2 355 0,6 10 309 113 167 Снимка 23 Снимка 24 3.3 Студозахранване и климатизация В сградата няма централна климатизация и не се предвижда да се инсталира такава. 3.4 Вентилация В сградата при въвеждането и в експлоатация е имало изградена вентилационна система, изведена на покрива на сградата, която е обслужвала санитарните помещения, явяващи се вътрешни без възможност за проветряване. По една такава за всеки вход. Към момента се използва само въздухопроводното трасе на същата като по-голямата част от собствениците са монтирали локален осов вентилатор на отвора за изсмукване на въздуха в санитарното помещение. 3.5 Вентилатори и помпи Има осови вентилатори, които са инсталирани в баните. Тяхната мощност, както и тази на абсорбаторите е отнесена към уредите невлияещи на топлинния баланс на сградата. 19

В един от апартаментите има монтирана една циркулационна помпа. Помпа модел Мощност Брой Работен режим Работни дни годишно Таблица 3.3 Консумирана енергия - - kw - h/day day/y kwh 1 Помпа ВОИ 0,15 1 16 170,00 680 3.6 Други консуматори Останалите консуматори на енергия са описани в точка 4. 4 Консуматори на електроенергия 4.1 Електрическа инсталация Всеки отделен вход на блок 101 е захранен самостоятелно от външен трафопост, намиращ се в близост до сградата, чрез кабел САВТ 3х50+25мм и съответно петте входа имат собствено главно разпределително табло. Всички ГРТ са метални, монтирани във входните фоайета. ГРТ-та не отговарят на съвременните изисквания като окомплектовка на апаратура. Всички видове електро инсталации са остарели и нормативно несъответстващи на съвременните изисквания за енергоефективност и сигурност разделно захранване и заземление, диференциране на токови кръгове по консуматори и защити. Снимка 25 Снимка 26 20

4.2 Осветителна инсталация Осветителната ел. инсталация в стълбищната клетка във вход Г и вход Д е изпълнена с лампи с нажежаема жичка и осветителни тела - плафониери на всяка стълбищна площадка, като голяма част от лампите и плафониерите липсват. Осветителната ел. инсталация в стълбищната клетка във вход А, вход Б и вход В е изпълнена с енергоспестяващи осветителни тела с вграден датчик за присъствие. Осветлението в приземния етаж е изпълнено открито и с висящи фасунги. Осветлението в апартаментите се осъществява от различен тип осветители ЛЛ, полюлей, ЛНЖ, енергоспестяващи крушки, плафони, халогени и други. Снимка 27 Снимка 28 Снимка 29 Снимка 30 21

Таблица 4.1 Вид Брой Единична Обща Изправни работа Режим на Ке осветително лампи мощност мощност Енергия тяло бр. W kw - - час дни/год. кwh 1 ЛОТ 18W 104 18 1,87 1 0,2 2 355 305 2 ЛОТ 20W 56 20 1,12 1 0,2 2 355 183 3 Халоген 69 20 1,38 1 0,2 2 355 225 4 Енергоспестява ща лампа 40 23 0,92 1 0,2 2 355 150 5 Енергоспестява ща лампа 39 15 0,59 1 0,2 2 355 96 6 ЛНЖ 1x40W 46 40 1,84 0,7 0,2 2 355 210 7 ЛНЖ 1x60W 282 60 16,92 0,7 0,2 2 355 1 682 8 ЛНЖ 1x75W 69 75 5,18 0,7 0,2 2 355 592 9 ЛНЖ 1x100W 42 100 4,20 0,7 0,2 2 355 438 10 LED 46 3 0,14 1 0,2 2 355 23 11 Глобус/плафон/ стенен аплик 16 20 0,32 1 0,2 2 355 52 Общо 3 956 От така изчисления разход на енергия за програмното моделиране на обекта при натовареност на сградата 168 часа на седмица се получава специфична мощност на осветлението в сегашно състояние: Едновременната мощност (Редн.) е 0,06 W/m2. 4.3 Електроуреди, влияещи на топлинния баланс Електроуредите, влияещи на топлинният баланс, са ел. консуматорите инсталирани в сградата, които чрез собствените си топлинни излъчвания по време на работа си влияят на топлинния комфорт на сградата. Това са всички онези електроконсуматори, които са свързани с ежедневното и нормално функциониране на сградата. Уредите, влияещи на топлинния баланс в сградата са офис техниката инсталирани в отделните помещения, кухненско оборудване и други. 22

Уреди Уреди Единична мощност Снимка 31 Снимка 32 Обща инсталирана мощност Работен режим Работен режим Таблица 4.2 Енергиия (год.) - вид брой W W час / ден ke дни/г кwh 1 Телевизор 139 250 34 750 3 0,2 355 7 402 2 Компютърна система 43 420 18 060 3 0,2 355 3 847 3 Принтер 6 150 900 1 0,2 355 64 4 Лаптоп 3 60 180 1 0,2 355 13 5 Фурна 74 2800 207200 2 0,2 355 29 422 6 Котлони 50 1800 90000 2 0,2 355 12 780 7 Хладилник 86 800 68800 8 0,2 355 39 078 8 Фризер 11 220 2420 8 0,2 355 1 375 9 Кафемашина 35 300 10500 0,2 0,2 355 149 10 Микровълнова 59 800 47200 0,2 0,2 355 670 11 Пералня 71 2500 177500 2 0,2 355 25 205 12 Сушилня 2 2300 4600 2 0,2 355 653 13 Миална 5 2200 11000 1 0,2 355 781 Общо влияещи 121 439 Ке - Коефициент на едновременност Едновременната мощност (Редн.) от влияещи уреди е 1,84 W/m2 при 168 часа/седмица. 4.4 Електроуреди, невлияещи на топлинния баланс Електроуредите, невлияещи на топлинния комфорт, са ел. консуматорите инсталирани извън сградата или уреди инсталирани вътре в сградата, но са с много малка номинална мощност, работят рядко или кратко. 23

Уреди Уреди Единична мощност Обща инсталирана мощност Работен режим Работен режим Таблица 4.3 Енергиия (год.) - вид брой W W час / ден ke дни/г кwh 1 Вентилация бани 5 1175 5875 2 0,5 355 2086 2 Асансьор 5 2500 12500 1 0,2 355 888 3 Аспиратор 28 500 14000 2 0,1 355 994 4 Климатик за охлаждане 19 730 13870 2 0,1 90 250 5 Климатик за охлаждане 42 1080 45360 2 0,1 90 816 6 Климатик за охлаждане 3 1350 4050 2 0,1 90 73 7 Климатик за охлаждане 2 1710 3420 2 0,1 90 62 8 Битов вентилатор 25 50 1250 1 0,2 355 89 Общо невлияещи 5256 Ке - Коефициент на едновременност От така изчисления разход на енергия за програмното моделиране на обекта при натовареност 168 часа на седмица се получава специфична мощност на невлияещи уреди в сегашно състояние Редн. = 0,08 W/m2. 5 Енергопотребление Енергопотреблението на сградата е анализирано на база на предоставена справка за потреблението от администрацията на общината за период от три години. (таблица 5.1) Потребление на електрическа енергия Блок 101 Таблица 5.1 Месец 2012 2013 2014 Електроенергия Електроенергия Електроенергия kwh Лева kwh Лева kwh Лева I 43531 7490 44068 8575 33022 5579 II 44245 7477 36846 7103 33000 5469 III 29108 4999 30612 5688 29188 4877 IV 27309 4739 29736 5364 23952 3996 V 20392 3621 25292 4628 20948 3551 VI 25984 4578 21224 3885 20110 3402 VII 28546 5484 18946 3459 21154 3582 VIII 30192 6021 25060 4455 22938 3964 IX 30410 6138 20908 3673 21120 3665 X 23402 4744 20642 3616 19582 3565 XI 26775 5460 24044 4174 26552 4980 XII 26191 5300 26266 4537 36160 6735 Общо 356085 66051 323644 59158 307726 53365 24

Сградата се отоплява посредством електрически печки, климатици и печки на дърва. В таблиците по-долу е показано енергоразпределението и изчислените денградуси. Изчисленото количество топлинна енергия от дърва е получено като кубиците дърва по данни от живущите са умножени по плътността на дървата от 500 kg/m3 и калоричност от 3,9 kwh., разделена на първичната енергия 1,05. Месец Средномесечна температура на външния въздух Електроенергия за осветление, уреди, помпи, вентилатори БГВ Енергопотребление за 2012 Ел. енергия Отопление Таблица 5.2 о С Денгр. кwh Лева кwh Лева кwh Лева кwh Лева кwh Лева 1 2,5 542,5 16 055 2 762 13 834 2 380 19 708 3 504 39 911 3 353 59 619 6 856 2 3,1 473,2 16 318 2 758 14 061 2 376 19 932 3 500 39 911 3 353 59 843 6 852 3 5,8 440,2 10 736 1 844 9 251 1 589 15 188 2 723 39 911 3 353 55 100 6 076 4 11,2 167,2 10 072 1 748 8 679 1 506 14 625 2 642 39 911 3 353 54 536 5 994 5 0 0 7 521 1 335 6 481 1 151 0 0 0 6 0 0 9 583 1 689 8 258 1 455 0 0 0 7 0 0 10 528 2 023 9 072 1 743 0 0 0 8 0 0 11 135 2 221 9 595 1 914 0 0 0 9 0 0 11 216 2 264 9 665 1 951 0 0 0 10 13,5 39 8 631 1 750 7 437 1 508 13 401 2 643 39 911 3 353 53 312 5 996 11 8,5 345 9 875 2 014 8 509 1 735 14 457 2 868 39 911 3 353 54 368 6 220 12 4,8 471,2 9 660 1 955 8 324 1 684 14 274 2 818 39 911 3 353 54 186 6 170 Общо 2478,3 131 332 24 361 113 167 20 991 111 586 20 698 279 377 23 468 390 964 44 166 Дърва Графично дяловото разпределение на разхода на енергия на сградата за представителната 2012 година е илюстрирано на Графика 1. Общо Графика 1 Разпределение на консумираната електроенергия 25

6 Моделно изследване на сградата Моделното изследване на енергопотреблението се извършва на основата на метода от БДС EN ISO 13 790 с помощта на софтуерния продукт EAB Software. Чрез моделно изследване и компютърно симулиране на сградата се установява съответствието на сградите с изискванията за енергийна ефективност съгласно Закона за енергийна ефективност. Въз основа на тези компютърни симулации са определени и енергийните характеристики по норми действащи към момента, по норми при влизане на сградата в експлоатация, потребната енергия при актуално състояние, потребната енергия при нормализация и потребната енергия след прилагането на енергоспестяващите мерки, което от своя страна дава възможност за определяне на класа на енергопотребление на сградите от скалата на енергопотребление и въглеродните емисии. 6.1 Създаване на модел на сградата Обследваната сграда се намира в ж.к. Меден руднин, град Бургас и попада в 5-та климатична зона, съгласно Наредба РД-16-1058. Екран 1 Входни данни 26

Екран 2 Избор климатична база данни Определят се еталоните на сградата с цел попълване на приложение 2 и 3 към доклада Резюме и Сертификат за сграда в експлоатация. Еталона на сградата се определя спрямо нормативните изисквания за 2015 г. и за 1980г. (използва се еталон, найблизък до годината на въвеждане в експлоатация на сградата, съгласно Наредба РД-16-1058), показани съответно на екрани 3 и 4. 27

Екран 3 Избор на еталон за сградата и еталонни данни (2015г.) Екран 4 Избор на еталон за сградата и еталонни данни (1980г.) 28

Екран 5 Избор на режим на обитаване на сградата Външните ограждащи елементи на обследваната сграда по типове и по фасади с техните строителни и топлофизични характеристики, констатирани по време на заснемането и анализирани в началото на настоящия доклад са представени на следващите няколко екрана от софтуерния продукт. Екран 6 Въвеждане на ограждащи елементи за северна фасада 29

Екран 7 Въвеждане на ограждащи елементи източна фасада Екран 8 Въвеждане на ограждащи елементи за южна фасада 30

Екран 9 Въвеждане на ограждащи елементи за западна фасада Екран 10 Въвеждане на ограждащ елемент покрив 31

Екран 11 Въвеждане на ограждащ елемент под След обработване и представяне на данните за ограждащите елементи по фасади са представени обобщените характеристики на ограждащите елементи и обобщените геометрични характеристики на сградата - отопляема площ, отопляем нетен обем на сградата, режима на обитаване и режима на отопление на сградата, топлина на обитатели и топлинен капацитет. Екран 12 Общи данни за сградата На следващите екрани са показани консуматорите на електроенергия и техния специфичен капацитет kwh/m 2. 32

Екран 13 Данни за вентилационни инсталации Екран 14 Данни за потребление на БГВ Екран 15 Данни за инсталирано осветление, помпи и вентилатори 33

Екран 16 Данни за инсталирани други консуматори на електроенергия 6.2 Калибриране на модела За калибриране на модела е необходимо да се изчисли референтния разход (q ref ) за отопление за разглеждане период спрямо нормираните климатични данни по следната формула: (Годишен разход за 2012г.)*(DD по климатична база данни) (DD за 2012г.)*(Отопляема площ) Годишен референтен разход = енергия за отопление от твърдо гориво + ел. енергия за отопление. След заместване във формулата: 390963,8 кwh *2420,6 ( ) 50,5 / 2418, 2*7745 2 kwh m y Денградусите са преизчислени за средно обемна температура 20ºС в сградата. В обследваната сграда след калибрирането на модела e установенo поддържане на по-ниска от нормативната температура за такъв тип сграда. Изчисления референтен разход е показан на екран 17. 34

Екран 17 Калибриране на модела на сградата Екран 18 Бюджет Разход на енергия 35

6.3 Нормализиране на модела Нормализирането на модела има за цел да се определи действително необходимата енергия за достигане на нормативно изискващите се параметри на микроклимата в сградата при установеното й общо състояние (определяне на базова линия). В колона Базова линия в реда за проекта температура и температура с понижение се задава нормативно изискваните стойности на температурата. Така се получава стойностите за специфичната годишна потребна енергия за отопление при съществуващото състояние на сградата и нормативна средно обемна температура в помещенията. Това е и базата за изчисляване на икономиите от предписаните енергоспестяващите мерки. На следващите екрани е показано нормализирането на сградата, т.е каква среднообемна температура трябва да се подържа в сградата. Това от своя страна води до по-висок разход на топлоенергия при сегашното състояние на отоплителната инсталацията. Също така, е нормализиран разхода за топла вода, тъй като нормите вода за жилищен блок са между 30-50 л/човек на ден и съответно модела е нормализиран с 45 л/човек. Екран 19 Нормализиране на модела на сградата 36

Екран 20 Нормализиране на модела на сградата Екран 21 Бюджет Разход на енергия на сградата с еталон 2015 г. От моделното изследване на сградата до тук, става ясно, че при това състояние на външните ограждащи елементи, сградата има висок потенциал за енергоспестяване и подобряване на топлинния комфорт чрез въвеждане на мерки за енергийна ефективност. 37

6.4 Клас на енергопотребление преди ЕСМ За определяне на класа на енергопотребление се използва скалата на класовете на енергопотребление съгласно Приложение 10, към Наредба 7. От направенaта симулация, стойността на интегрирания показател специфичния годишен разход на първична енергия е 373,8 [kwh/m2] (таб. 6.1). Първична енергия fi Параметър Базова линия [g/kwh] [kwh/m2] [kwh/a] 1.Отопление дърва 1,05 84,0 650 203 1.Отопление печки 3 160,0 1 238 483 3.БГВ 3 78,9 610 950 4.Помпи,вентилация 3 0,3 2 055 5.Осветление 3 1,5 11 877 6.Разни 3 49,2 380 088 Общо отопление 373,8 2 893 656 Таблица 6.1 От тук следва, че сградата към момента на обследването принадлежи към клас на енергопотребление F. Клас Ep min, kwh/m2 Ep max, kwh/m2 ЖИЛИЩНИ СГРАДИ Преди ЕСМ A+ < 48 A 48 95 B 96 190 C 191 240 D 241 290 A+ A B C D - - - E 291 363 F 364 435 G > 435 E F G Специфичен годишен разход на първична енергия kwh/m2 година 373,8 Общ годишен разход на първична енергия kwh 2 893 656,3 Графика 2 Клас на енергийна ефективност на сградата преди ЕСМ F 38

6.5 Пакети ЕСМ При обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата, включително комбиниране на мерките в различни пакети. Оценката на инвестицията за енергоспестяване се извършва по съотношението «разходи-ползи», като за сградата се определя и икономическия най-ефективния пакет от енергоспестяващи мерки за постигане на минимално изискващия се клас на енергопотребление. За целта са симулирани два модела на сградата с различни енергоспестяващи мерки. В таблицата са представени два пакета с ЕСМ. Номер Пакет 1 Пакет 2 Дебелина 5 см Дебелина 8 см Икономия Инвестиция Икономия Инвестиция kwh/год. Лeвa kwh/год. Лeвa С1 Топлоизолиране на стени 455 966 506 000 481 591 581 900 С2 С3 Подмяна на съществуваща дограма Топлоизолиране на покрив 257 500 418 460 238 454 481 229 97 427 103 922 59 588 119 510 С4 Топлоизолиране на под 28 715 48 579 28 482 55 866 С5 С5 1 Подмяна осветителни тела Обновяване вентилация бани Общо Мярка Спец. год. потребление - първична енергия 2 Енергиен клас 660 1 540 660 1 540 1 980 7 000 1 980 7 000 842 248 1 085 501 810 755 1 247 046 196 kwh/m2 С 180 kwh/m2 В Таблица 6.2 От таблицата се вижда, че Пакет 1 е икономически най-изгоден и покрива изискванията за постигане на минимален клас на енергопотребление. В следствие на което по-натам в доклада се работи с този пакет от мерки. 7 Описание на енергоспестяващите мерки от Пакет 1 7.1 Енергоспестяваща мярка 1 Топлоизолиране на външните стени Съществуващо положение: Стените представляват фасадни панели по система за строителство на едропанелни жилищни сгради (ЕПЖС). В първоначалния си вид терасите са били с парапет състоящ се от тънки бетонови панели и метална ръкохватка в горната им част. В момента голяма част 39

от тези тераси са затворени посредством остъкление или зазиждане. Част от апартаментите са с положена топлоизолация с различни параметри. На места външните стени са с компрометирана мазилка, наблюдава се и влага по стените. Предписаната мярка включва: - Самозагасващ, стабилизиран фасаден експандиран полистирол (EPS), с коефициент на топлопроводност λ 0,031 W/mK с дебелина 5 см и обща квадратура 4178 кв.м. за всички типове стени, освен тип 10. - Самозагасващ, стабилизиран фасаден експандиран полистирол (EPS), с коефициент на топлопроводност λ 0,031 W/mK с дебелина 2 см и обща квадратура 222 кв.м. за обръщане на прозорци. *Топлоизолационния материал се препоръчва да бъде с графитна структура. Използването му дава възможност за 20% редуциране на дебелината на панелите, в сравнение с обикновен топлоизолационен материал, постигайки същата топлоефективност, но с много по-добри качества: добра шумоизолация 18dB, отразява всички видове радиационни излъчвания и с много добра пожароустойчивост. За предотвъртяване на влагата, която довежда до появата на мухал и конденз, топлоизолационния материал трябва да бъде с число на дифузно съпротивление на водна пара 55, т.е по-малка стойност е по-добра. Еластична лепилна прахообразна смес за лепене на топлоизолационни плочи, съвместима с конкретната топлоизолационна система и основния топлоизолационен продукт на същия производител; Еластична лепилно-шпакловъчна прахообразна смес за лепене и шпакловане на топлоизолационни плочи от същия производител. Армираща стъклотекстилна мрежа с алкалоустойчиво покритие за вграждане в топлоизолационната система, за да не се разгражда от алкалните съдържащи се в циментовата шпакловъчна смес и голяма устойчивост на механични натоварвания на системата мин. тегло 150 гр./м2. Армиращата мрежа трябва да бъде съвместима с използваната топлоизолационна система; За подготовка на основата преди полагане на финишното покритие се полага фасаден грунд на дисперсна основа за задравяване и изравняване на попивателната способност на армировъчния и шпакловъчен слой. Грунда преди мазилка да е от същия производител, както лепило-шпакловъчната смес и структурната пастообразна мазилка; Финишно покритие структурна пастообразна силикат-силиконова или силиконова мазилка. Покритието трябва да бъде с добри водооблъскващи свойства и еластичност, които защитават системата от атмосферните и други външни влияния. Едрината на 40

мазилката трябва да бъде мин. 2,0 мм, тъй като по-едрата структура предава по голяма здравина и устойчивост на фасадата и реакция на огън на цялата система: клас В/s1/d0. Забележка: Желателно е да бъдат използвани топлоизолационни системи /комплекти/ стандартна или висока технология от един производител с цел продуктите да се допълват и да са изпитани като единна система за постигане на дълготрайност и ефективност. Таблица 7.1 Описание на мярка 1 Кратко описание Ед. цена, лв. Общо, лв. 1 Подготовка за полагане на топлоизолация, полагане на 5 см топлоизолация и финишно покритие. Обръщане на прозорци с 2 см. топлоизолация. Общо 4400 кв.м. Икономически живот на мярката 25г. Срок на откупуване 7 г. 115 лв. кв.м. 506 000 Забележка: Предложените единични цени са бюджетни. Да се прецизират след изготвяне на технически проекти. След прилагане на мярката очакваните енергийни икономии възлизат на 455 966 kwh/год, с паричен еквивалент (финансови икономии) 72 768 лв./год. 7.2 Енергоспестяваща мярка 2 Подмяна на стара дограма Съществуващо положение: Първоначално дограмата по фасадите е била дървена слепена, но в последствие част от нея е подменена с PVC и алуминиева. Малка част от дограмата в стълбищната клетка е подменена с PVC, а останалата е дървена от слепени прозорци - без необходимите топлоизолационни качества - напълно амортизирана, крилата са изметнати, маджуна по стъклата е паднал, корозионното покритие липсва изгоряло от слънцето. Входните врати основно са метални, частично остъклени с единично стъкло. Предписаната мярка включва: Предвижда се подмяна на дограмата по апартаментите и общите части с PVC профил, в горния край на който е вградена клапа за пресен въздух, двоен стъклопакет с едно к стъкло, с обобщен коефициент на топлопреминаване Uw = 1,4 W/m2K. Обща площ А= 1330 кв.м. Предвижда се подмяна на входните врати на с алминиев профил с коефициент на топлопреминаване Uw = 1,7 W/m2K. Обща площ А= 65 кв.м. Таблица 7.2 Описание на мярка 2 Дейности и материали Ед. цена, лв. Общо, лв. 1 1. Демонтаж на съществуваща дограма на 1330 кв.м. 2. Доставка и монтаж на нова на 1330 кв.м. 50 250 418 460 Икономически живот на мярката 25г. Срок на откупуване 11,0 г. 41

Забележка: Предложените единични цени са бюджетни. Да се прецизират след изготвяне на технически проекти. След прилагане на мярката очакваните енергийни икономии възлизат на 257 500 kwh/год, с паричен еквивалент (финансови икономии) 41 095 лв./год. 7.3 Енергоспестяваща мярка 3 Топлоизолиране на покрив Съществуващо положение: Покривa на цялата сграда е двоен с подпокривно пространство с височина 120 см., чийто под е застлан с керамзит. На места старата хидроизолация е подменена с нова битумна мембрана с посипка, но независимо от това се наблюдава следи от течове и влага по таваните и стените на някои от жилищата на последния етаж. По голямата част от ламаринените обшивки по покрива са стари и корозирали. Отводняването на покрива се осъществява посредством барбакани. Комините на покрива са силно обрушени и без шапки, което предполага течове. Предписаната мярка включва: Изпълнението на тази мярка цели жилищната сграда бъде предпазена от дъждовни води чрез непропускането и под хидроизолата и отвеждането и към предвидените за отвеждане на водите през воронки/барбакани. Качествата на отделните компоненти на използваната система трябва да осигурят дълъг и безпроблемен експлоатационен период на самата хидроизолационна система. Предвижда се подмяна на ламаринената обшивка на бордове на покрив и коминни тела. Полагане на топлоизолационен слой от екструдиран полистирол (XPS), с коефициент на топлопроводност λ 0,030 W/m.K с дебелина 5 см s обща квадратура 1142 кв.м върху горната плоча на покрива, като следва изравнителен слой от циментова замазка за наклон и нов слой хидроизолация, с която ще се предпази покривната конструкция от бъдещи течове. Надзида на коминните тела в часта между двете плочи на покрива също ще бъде топлоизолиран с цел прекъсване на термомостове между тях и покривните плочи. Същият принцип на изолация върху плочата ще бъде извършено и върху другите типове покриви козирки входове и тавани на усвоени тераси. Изискванията към топлоизолационния слой са същите като в ЕСМ 1. За осигуряване на дълъг експлоатационен срок на хидроизолационната система над 20 години е необходимо битумните хидроизолационни продукти да бъдат SBS (стирол бутадиен стирен) модифицирани. Тази група продукти позволява ефективност при много 42

ниски (-25 ) и високи (+100 ). За осигуряване на механична здравина и якост на опън не по-малко от 1200N/50мм на хидроизолата армировката от стъклотъкан интегрирана в хидроизолата да бъде с тегло не по-малко от 190гр/м2. Реакцията на огън е желателно да бъде клас F. Таблица 7.3 Описание на мярка 3 Дейности и материали Ед. цена, лв. Общо, лв. 1 Подготовка за полагане на топлоизолация и хидроизолация. Общо 1142 кв.м. 91 лв. кв.м. 103 922 Икономически живот на мярката 25г. Срок на откупуване 6,7 г. Забележка: Предложените единични цени са бюджетни. Да се прецизират след изготвяне на технически проекти. След прилагане на мярката очакваните енергийни икономии възлизат на 97 427 kwh/год, с паричен еквивалент (финансови икономии) 15 549 лв./год. 7.4 Енергоспестяваща мярка 4 Топлоизолиране на под Съществуващо положение: Подът на сградата бива под на неотопляем сутерен и малка част е еркер. Предписаната мярка включва: - Самозагасващ, стабилизиран фасаден екструдиран полистирол (XPS), с коефициент на топлопроводност λ 0,030 W/m.K с дебелина 5 см и обща квадратура 280 кв.м. за стена тип 10 и под еркер с площ 143 кв.м. Изискванията към топлоизолационния слой са същите като в ЕСМ 1. Таблица 7.4 Описание на мярка 4 Дейности и материали Ед. цена, лв. Общо, лв. 1 Подготовка за полагане на топлоизолация и полагане на общо 443 кв. м. 115 лв. кв.м. 48 579 Икономически живот на мярката 25г. Срок на откупуване 10,6 г. Забележка: Предложените единични цени са бюджетни. Да се прецизират след изготвяне на технически проекти. След прилагане на мярката очакваните енергийни икономии възлизат на 28 715 kwh/год, с паричен еквивалент (финансови икономии) 4 583 лв./год. 43

Забелжка: При необходимост от промяна на дебелината и коефициента на топлопроводност λ на топлоизолационния метериал, той се оразмерява в техническия проект в част Енергийна ефективност, така че да се запази действителния коефициент на топлопреминаване U изчислен за съответната енергоспестяваща мярка в обследването за енергийна ефективност. 7.5 Енергоспестяваща мярка 5 Подмяна на осветителни тела Съществуващо положение: Осветителната ел. инсталация в стълбищната клетка във вход Г и вход Д е изпълнена с лампи с нажежаема жичка и осветителни тела - плафониери на всяка стълбищна площадка, като голяма част от лампите и плафониерите липсват. Осветителната ел. инсталация в стълбищната клетка във вход А, вход Б и вход В е изпълнена с енергоспестяващи осветителни тела с вграден датчик за присъствие. Осветлението в приземния етаж е изпълнено открито и с висящи фасунги. Осветлението в апартаментите се осъществява от различен тип осветители ЛЛ, полюлей, ЛНЖ, енергоспестяващи крушки, плафони, халогени и други. Предписаната мярка включва: Предвижда се подмяна на старите осветителни тела във вход Г и Д, както и в сутерена на всеки вход. Новите осветителни тела трябва да бъдат енергоспестяващи светлинни източници, като лампите с нажежаема жичка /ЛНЖ/ да се подменят с осветителни тела с вграден датчик за присъствие-360º. В мокрите помещения да се монтират противовлажни осветителни тела. Таблица 7.5 Описание на мярка 5 Дейности и материали Ед. цена, лв. Общо, лв. 1 Демонтаж на стари и монтаж на нови осветителни тела - 70 бр. 22 1 540 Икономически живот на мярката 25г. Срок на откупуване 11,9 г. Забележка: Предложените единични цени са бюджетни. Да се прецизират след изготвяне на технически проекти. След прилагане на мярката очакваните енергийни икономии възлизат на 660 kwh/год, с паричен еквивалент (финансови икономии) 130 лв./год. 44

7.6 Енергоспестяваща мярка 6 Обновяване вентилация бани Съществуващо положение: В сградата при въвеждането и в експлоатация е имало изградена вентилационна система, изведена на покрива на сградата, която е обслужвала санитарните помещения, явяващи се вътрешни без възможност за проветряване. По една такава за всеки вход. Вентилаторите са стари и неефективни. Предписаната мярка включва: Предвижда се монтиране на нови центробежни вентилатори с инверторно управление на оборотите задействан от датчик за влага монтиран в общия изходящ въздуховод. Вентилаторът ще работи постоянно - 24 часа/ден на минимална мощност (10% от целият си дебит) и ще увеличава пропорционално оборотите си по сигнал от датчик за влага. Така ще се гарантира постоянно минимално проветряване на баните, независимо в кой момент и къде ще се появи влага от топлата вода в баните. Таблица 7.6 Описание на мярка 6 Дейности и материали Ед. цена, лв. Общо, лв. 1 Демонтаж и монтаж на нови центробежни вентилатори с инверторно управление - 5 бр. 1 400 7 000 Икономически живот на мярката 26г. Срок на откупуване 18 г. Забележка: Предложените единични цени са бюджетни. Да се прецизират след изготвяне на технически проекти. След прилагане на мярката очакваните енергийни икономии възлизат на 1 980 kwh/год, с паричен еквивалент (финансови икономии) 388 лв./год. 8 Симулиране на енергоспестяващи мерки от Пакет 1 Смяна на горивната база, подмяна на цялостната отоплителната инсталация и подмяна на осветителната инсталация ще доведе до: Намаляване на топлинните загуби; Постигане на нормативната температура в помещенията; Достигане на нормативна осветеност в общите части; Намаление на енергопотреблението, респективно и на парични средства. Прилагането на предписаните енергоспестяващи мерки ще доведе до намаляване на годишния разход на енергия. Сградата ще премине в по-висок клас на енергопотребление и ще увели експлоатационната си годност. 45

Тези изводи се аргументират най-добре чрез следващите екрани. Екран 22 Симулиране на енергоспестяващи мерки (север и изток) Екран 23 Симулиране на енергоспестяващи мерки (юг и запад) Екран 24 Симулиране на енергоспестяващи мерки (покрив и под) Екран 25 Симулиране на енергоспестяващи мерки (осветление) 46

Екран 26 Симулиране на енергоспестяващи мерки (вентилатори) На следващия екран са показани резултатите от моделирането и симулирането на сградата посредством софтуерния продукт по отношение на годишния разход на енергия за всяка отделна система еталонен разход, разход за съществуващо състояние, нормализиран разход и разход след въвеждане на енергоспестяващите мерки. Екран 27 Бюджет Разход на енергия След прилагането на предписаните мерки разходът на енергия за отопление ще се намали от 1 032 069 kwh на 192 461 kwh, а общия годишен разход на енергия от 1 367 060 kwh на 524 812 kwh. От тук следва, че очакваните годишни икономии са в размер на 842 248 kwh. На екран 28 е показан симулирания ефекта от прилагане на меките с помоща на ЕАВ софтуер v. НС 1.0. 47

Екран 28 Ефект от симулираните ЕСМ В графичен вид е показано енергопотреблението преди и след изпълнени на мярката по потреба енергия, разделено по енергоносител. Графика 3 Енергопотребление на потребна енергия преди и след ЕСМ. След подмяната на дограмата и топлоизолацията по външните ограждения ще се намалят топлинните загуби на отопляемите помещения и потребната топлинна мощност ще бъде по-малка. От екран 29 се, вижда че необходимата инсталирана мощност за покриване нуждите на сградата от отопление ще бъде 229 kw. 48

Екран 29 Мощностен бюджет Екран 30 ЕТ крива на сградата 49

Екран 31 Годишно разпределение на енергопотреблението на сградата Екран 32 Топлинни загуби 50

Блок 101, ж.к. Меден рудник,зона В, 8.1 Технико-икономическата оценка на енергоспестяващите мерки от Пакет 1 Списъкът с енергоспестяващите мерки, тяхната инвестиция и срок на откупуване е показан на Таблица 8.1. Номер С1 С2 С3 С4 С5 С6 Мярка Топлоизолиране на стени Подмяна на съществуваща дограма Топлоизолиране на покрив Топлоизолиране на под Подмяна осветителни тела Обновяване вентилация бани Таблица 8.1 След въвеждане на Базово състояние Спестена енергия Срок на ЕСМ Иконо Печалба Инвестиция откупуване Топлинна Ел. Топлинна Ел. Топлинна Ел. -мия енергия енергия енергия енергия енергия енергия kwh kwh kwh kwh kwh kwh лeвa лeвa год. % 619 241 617 163 298 597 481 841 320 645 135 321 53 457 506 000 9,5 36,9 619 241 617 163 438 162 540 742 181 079 76 421 30 189 418 460 13,9 20,8 619 241 617 163 550 729 588 248 68 513 28 914 11 422 103 922 9,1 7,9 619 241 617 163 599 048 608 641 20 193 8 522 3 367 48 579 14,4 2,3 3 959 3 299 660 129 1 540 11,9 16,7 126 696 124 716 1 980 388 7 000 18,0 1,6 Общо 619 241 747 818 28 811 496 000 590 430 251 818 98 952 1 085 501 11,0 61,6 *Цена на електроенергия 0,196 лв/kwh *Цена на топлинна енергия 0,084 лв/kwh (За определеня на цената на енергоноситела е взета средна стойност на база подадените фактури).

Прилагането на предписаните мерки ще доведе до спестяване на енергия в размер на 61,6 % от общото потребление на енергия при срок на откупуване 11 години след внедряване. На екран 33 са показани финансовите изчисления, направени с помоща на софтуер ENSI. Екран 33 Финансови изчисления

Блок 101, ж.к. Меден рудник,зона В, От изчисленията се вижда, че стойността на нетната сегашна стойност е положителна, следователно инвестицията е рентабилна. По-високата стойност на NPVQ показва по-рентабилен проект. NPVQ би могъл да се използва за подреждане на мерките по приоритет. Коефициент за нетна сегашна стойност на първата мярка е 0,96, което означава, че всеки инвестиран лев собственикът на сградата ще реализира чист приход (след изплащане на инвестицията) от 0,96 лева. Съответно от прилагането на мярка топлоизолация на стени ще се реализира чист приход (след изплащане на инвестицията) от 0,88 лева и т.н. На екраните по-долу са показани енергийните изчисления на предписаните мерки, тяхната рентабилност и възможната максимална инвестиция. Екран 34 Енергийни изчисления на ЕСМ 1 53

Екран 35 Енергийни изчисления на ЕСМ 2 Екран 36 Енергийни изчисления на ЕСМ 3 54

Екран 37 Енергийни изчисления на ЕСМ 4 Екран 38 Енергийни изчисления на ЕСМ 5 55

Екран 39 Енергийни изчисления на ЕСМ 5 9 Оценка на екологичния ефект Редуцираните емисии СО 2 са изчислени на база на икономията на потребна енергия в годишен план. Производство на СО2 емисии преди ЕСМ Енергоносител Дърва Ел. енергия Дименсия Екологичен еквивалент 43 819 [g/kwh] Енергия 619 241 747 818 [kwh/год] CO 2 Емисии 26,63 612,46 [t/год] Общо произведени СО 2 емисии преди ЕСМ Енергоносител Дърва 639,1 [t/год] Производство на СО2 емисии след ЕСМ Ел. енергия Дименсия Екологичен еквивалент 43 819 [g/kwh] Енергия 28 811 496 000 [kwh/год] CO 2 Емисии 1,24 406,22 [t/год] Общо произведени СО 2 емисии след 407,5 [t/год] ЕСМ Редуцирани СО2 емисии след ЕСМ Енергия 590 430 251 818 [kwh/год] CO 2 Емисии 25,39 206,24 [t/год] Общо редуцирани СО 2 емисии след ЕСМ Общо редуцирани СО 2 емисии след ЕСМ 231,6 [t/год] 36,2 % Таблица 9.1 56