Становище

1 Рецензия на дисертационния труд за присъждане на образователна и научна степен,,доктор на тема: Проф. Мати Пинкас ярък представител на българското музикално изкуство през втората половина на ХХ век творчески и педагогически принципи Докторант: гл. ас. Елица Нешевска Рецензент: проф. Илка Попова Българската вокална школа е едно от значимите достижения в световната музикална култура. Нейните възпитаници и от по-старата генерация и съвсем младите й съвременни представители са едни от най-забележителните творци, поставили чрез своето вокално майсторство някои от еталоните в оперното изкуство. Безспорно, фундаментът на българското оперно чудо са здравите традиции на вокалната ни школа, положени от първите педагози, както и от техните последователи, съхранили и развиващи уникалните й завоевония и строга специфика. Сред майсторите на българската вокална педагогика достойно място заема проф. Мати Пинкас. Под нейните вещи напътствия много десетилетия на оперната сцена блестят имената на

2 редица оперни певци /нейни ученици/, а в българската вокална школа органично се преляха и нейните възпитаници, съблюдаващи педагогическите й и творчески принципи. Гл. ас. Елица Нешевска е един от младите вокални педагози в НМА /продължител на линията, пряко произтичаща от проф. Мати Пинкас/. Дисертантката се вълнува и акцентира върху теоретичните проблеми във вокалното изкуство, поставяйки ги на научна основа. Изходна база и отправна точка за самата нея са творческия метод и художествено-естетическата кауза, развити и проектирани от проф. Мати Пинкас във вокалната ни педагогика. Приветствам дисертационния труд на гл. ас. Елица Нешевска Проф. Мати Пинкас ярък представител на българското музикално изкуство през втората половина на ХХ век творчески и педагогически принципи. За първи път, разработката интегрално изследва личността на проф. Мати Пинкас, извайва портрета на човека, певицата и педагога, като успоредно с това анализира и систематизира творческите й находки, методологическите способи и принципи. Представеният труд е ценен, не само с предмета си на изследване, поставени цели, задачи, приноси, но предимно от гледна точка на теоретичното съхраняване и обогатяване на българската вокална педагогика, посредством изпълнителската и педагогическа практика на най-ярките й представители. Гл. ас. Елица Нешевска е възпитаник на НМА Проф. Панчо Владигеров. Завършва специалността класическо пеене в класа на проф. Мила Дюлгерова през 2000 г. Усъвършенства певческте си умения в майсторския клас, проведен от проф. Мати Пинкас в рамките

3 на Софийски музикални седмици и в първия майсторски клас по интерпретация на френска музика при Вера Николова и Оливие Дориа. В периода от 2001 до 2009 г. дисертантката е пряко свързана с изпълнителната власт в Република България работи като парламентарен секретар в Министерството на младежта и спорта и Министерството на държавната администрация. Била е и заместникминистър на младежта и спорта. От 2004 г. след успешно издържан конкурс е назначена за редовен асистент по класическо пеене в класа на проф. Мила Дюлгерова. Гл. ас. Елица Нешевска се изявява на оперната сцена и на концертния подиум. Участва във фестивалите за съвременна руска музика, в Австрийски музикални седмици, представя произведения на български композитори на Нова българска музика, има концерти като солист със Симфоничния оркестър и смесения хор на БНР, с оркестрите на оперите в Стара Загора, Бургас и др. От 2003 г. съвместно с пианистката Благовеста Константинова регулярно представя концерти с творби от руски, български и други композитори към клуба на приятелите на музиката в Руския културноинформационен център в София. Има записи във фонда на БНР. В репертоара си има партии и арии от опери на Верди, Моцарт, Пучини, Бизе, Чайковски и др. Дисертантката е ангажирана и със социално значими каузи. Тя е лице на фондацията Face to Face и участва активно в техни проекти. В настоящия момент Елица Нешевска е главен асистент във Вокалния факултет по специалността класическо пеене. Представеният научен труд Проф. Мати Пинкас ярък представител на българското музикално изкуство през втората

4 половина на ХХ век творчески и педагогически принципи е от типа теоретико-приложен. Той разглежда за първи път мястото и значението на проф. Мати Пинкас, като дефинира параметрите и значимия принос на изпълнителската й, преподавателска и научна дейност. Дисертационният труд е разположен и структуриран в: увод, пет глави, заключение, библиография, приложения, с общ обем от 162 страници. Уводът формулира темата на разработката, набелязва субекта и предмета на изследване - кариера, камерните концерти, педагогическите принципи и завоевания на Доктор Хонорис Кауза на НМА Проф. Панчо Владигеров - проф. Мати Пинкас. Въведението формулира ясно целите и задачите: извеждане на най-важните и основни закономерности в изпълнителското изкуство и вокалнопедагогическата дейност на певицата. Дисертантката визира и използваните методи при своето изследване - универсални: анализ, обобщение, индукция, дедукция, аналогия и др., и частните аналитични: издирване и проучване на статии, критика, интервюта, записи. В емпиричната част доминира биографичен подход, а в приложната аналитичния, като водещи са личния архив и интервютата, взети лично от автора, звуковите материали /документални и студийни/, писмените източници статии и публикации в пресата, рецензии, писма, научни трудове и доклади. Първа глава проследява жизнения път на проф. Мати Пинкас, като деликатно навлиза в съкровения й свят. Чрез личните откровения на певицата и педагожката са акцентирани факторите калили волята и характера й, формирали я като личност и предначертали музикалния й

5 път. Подчертани са съдбовните срещи в ранните й години с Драган Кърджиев, Израел Аладжем, уроците при проф. Людмила Прокопова, като е отделено място и на обучението в Музикалната академия. Втора глава е посветена на дългата оперна кариера на проф. Мати Пинкас в Софийска опера, увенчана с повече от 48 роли и над 1000 спектакъла. Дисертантката проследява творческия път на проф. Пинкас от стажант-артистка, включващ дебюта й в ролите на Ксения / Борис Годунов /, Барбарина / Сватбата на Фигаро /, Микаела / Кармен / и назначаването й за редовен артист през 1951 г., до 1979 г., когато певицата прекратява оперната си кариера. Нешевска се спира на някои от емблематичните за певицата роли Маргарита / Фауст /, Памина / Вълшебната флейта /, Наташа / Война и мир /, Иглика / Хитър Петър /, Манон, Лиу / Турандот /, Татяна / Евгени Онегин /, Евридика / Орфей и Евридика /. Отделено е място на интерпретаторската дарба на певицата, която борави майсторски с различните оперни стилистики и владее певческите им прийоми. Изведен е подходът и методът на проф. Мати Пинкас при подготовката и интерпретационния процес на вокалните и актьорски задачи. В трета глава обект на изследване е концертната дейност на проф. Мати Пинкас. Акцентът е поставен върху многобройните тематични концерта посветени на отделен композитор, дадена епоха или обединени от конкретна тема. Реализирани предимно с пианистката Елена Миндизова тези концерти се превръщат в емблематичен знак за певицата. Откроен е приносния им характер за българската музикална култура /и в частност за родната ни камерна музика/ на тематичните концерти посветени на българските композитори Димитър Сагаев, Димитър Петков, Парашкев Хаджиев,

6 Тодор Попов, Веселин Стоянов, Георги Златев-Черкин и др. Творбите в тях са изцяло или в по-голямата си част първи изпълнения пред българската публика, като някои от песните са специално написани за певицата. Визирани са и първите изпълнения в България: на цялостното камерно творчество на Равел и на монооперите от Пуленк- Дамата от Монте Карло и Човешкият глас. Включени са и преводите на песни от Мануел де Файя, дело на певицата и сами по себе си с много висока художествена стойност. Четвърта глава е централна в труда и е с изцяло приносен характер. Тя структурира и систематизира педагогическите принципи на проф. Мати Пинкас, оформили се под непосредственото влияние на наученото от наши и чужди педагози Людмила Прокопова, Христо Бръмбаров, Илия Йосифов, Елена Катулска, Мерседес Льопард, Карло Талиабуе, Мария фон Бранд. Дисертантката достига до извода, че: вокалните и интерпретационни принципи на проф. Мати Пинкас в същността си са част от общите вокално-интерпретационни принципи на българската певческа школа, които доизграждат и допринасят за по-нататъшното развитие на принципите на вокалнопевческата ни школа. Изведен е и педагогически метод на проф. Мати Пинкас, съдържащ: общия принцип за координация на нервно-двигателните активности при пеенето класификация на певческите гласове ролята на импеданса ролята и значенето на камерния репертоар при изграждането на младия певец

7 Особено ценни за младите певци са творческите принципи на проф. Мати Пинкас като художествено-естетическа насока и отправна точка. Във фокуса на внимание в пета глава е педагогическата и научна дейност на проф. Мати Пинкас. Място е отделено на нейните многобройни ученици между които лауреати на наши и международни авторитетни конкурси Дарина Такова, Мариана Пенчева, Мариана Капатова, Мариана Славова, Надя Цветкова, Ясуши Накамура, Каори Накамура, Мичико Накано, Фумико Мацояма, Симон Орфила, Алекс Висенс, Алекс Самарти, Люсия Джулбе и др. Продължители на нейната школа са доц. Сабин Марков, проф. Мила Дюлгерова, проф. Нико Исаков, в Япония Ясуши Накамура, в Испания Франсеска Маскланс Бадиа, Анна Велен Родригес, Езекиел Касамада, в Париж Надя Цветкова, в Чехия Дина Петкова и др. Проследени са и многобройните Майсторски класове проведени от проф. Мати Пинкас в България, Япония, Австрия, Франция, Испания, Израел, Германия и др. Заключението на дисертационния труд съдържа изводите и обобщението на научната разработка:... Във всеки смисъл проф. Мати Пинкас е ярък и запомнящ се представтел на българската певческа школа и музикалното ни изкуство през втората половина на ХХ век.... Финалните щрихи на дисертационния труд са положени чрез личното откровение на гл. ас. Елица Нешевска -... Благодарение на изключителните си качества, силен дух и невероятна воля Мати Пинкас ме кара да вярвам, че въпреки трудните времена, в които живеем всичко е постижимо.... На основание на казаното дотук считам, че дисертационният труд Проф. Мати Пинкас ярък представител на българското музикално

8 изкуство през втората половина на ХХ век творчески и педагогически принципи отговаря на изискванията за характера на научните приноси. Ще акцентирам и върху някои от най-съществените: * за първи път проф. Мати Пинкас е поставена в изследователски контекст на самостоятелна и целенасочена научна разработка. * за първи път подробно се изследва камерното творчество на Мати Пинкас, с акцент върху тематичните концерти, посветени на творчеството на българските композитори и първите й изпълнения на творби пред българска публика. * за първи път се систематизира и обобщава педагогическата и научна дейност на проф. Мати Пинкас, нейните майсторски класове, публикации, участие в жури на конкурси. * за първи път се извеждат педагогическите и творчески принципи на певицата и вокален педагог-мати Пинкас, като се набляга на нейния специфичен метод на работа с младия певец. Считам, че дисертацията отговаря на законовите изисквания за научен принос и творческо-практическа приложимост и убедено препоръчвам на почитаемото Научно жури да присъди на гл. ас. Елица Нешевска образователната и научна степен доктор. 26.05. 2015 г. Рецензент: гр. София Проф. Илка Попова