Разред Hemiptera Подразред Sternorrhyncha (Homoptera) Сем. Плоски щитоносни въшки Diaspididae Сем. Полусферични щитоносни въшки Coccidae Представители и на двете семейства са често срещани в овощните градини и при висока плътност нанасят икономически повреди; За разлика от полусферичните щитоносни въшки (сем. Coccidae) плоските са дребни, трудно забележими неприятели, с характерни морфологични особености; Плоски щитоносни въшки Полусферични щитоносни въшки
Ларвите и възрастните женски не приличат на останалите насекоми; Тялото им е плоско, сферично или удължено-овално; Нямат крака и крила водят неподвижен начин на живот; Хранят се като смучат сок от стъблата, клоните, листата и плодовете на овощните култури; Щитчетата на възрастните женски достигат 2-4 mm; Подвижни са само новоизлюпените (или родени) ларви, наречени бродяжки ; Те имат крака и се разпълзяват по надземните части на нападнатите дървета ; След установяване на постоянно място, образуват щитче и стават неподвижни; Възрастните мъжки индивиди са крилати и имат размери около 1 mm- те не се хранят, летят на къси разстояния, живеят кратко (1 до 3 дни) и след копулацията умират; Най- често срещани видове: Калифорнийска щитоносна въшка Quadraspidiotus (Diaspidiotus, Aspidiotus) perniciosus Comst. Лъжекалифорнийска стридоподобна щитоносна въшка Quadraspidiotus ostraeformis CurtIs. Запетаевидна щитоносна въшка Lepidosaphes ulmi L. Ябълкова запетаевидна щитоносна въшка Lepidosaphes malicola Borchs.
Най-опасният неприятел от всички щитоносни въшки у нас; В Европа е проникнал с посадъчния материал; На малки разстояния (съседно дърво) се разпространява като подвижна ларва; През периода на раждане на ларвите (май октомври) може да бъде пренесена и чрез плодовете; Типичен полифаг - има 264 хранителни растения от 83 ботанически семейства; Вреди най-силно по ябълка, круша, слива, праскова и др; Калифорнийската щитоносна въшка развива три поколения годишно;
Видът е много студоустойчив и издържа температури под 30 0 С, а смъртността на презимувалите ларви е ниска и варира от 13 до 26%; При храненето се разрушават клетъчните стени на растителните тъкани, от което загиват много живи клетки; Загиването на клетките се дължи найвече на ензимите, които се инжектират от въшките, в мястото на убождането; Около мястото се образува корков слой и кората губи своята еластичност; По плодовете се появяват червени, кръгли петънца, като в средата им се забелязва щитчето на въшката; Най-опасни са повредите по клоните и стъблата;
В дълбочина, дървесината под кората започва да загива и постепенно променя цвета си в кафяв; Клоните се сбръчкват и изсъхват; Дърветата имат отслабен растеж и дават значително по-ниски добиви; Постепенно може да изсъхне и цялото дърво; Отслабналите и изсъхващи дървета допълнително се нападат от корояди и фитопатогени, които ускоряват загиването им; Силно нападнати клони на череша и ябълка
Плоските шитоносни въшки са изключително устойчиви на инсектициди; Основната причина за това е щитчето, с което е защитено тялото на вредящите стадии ларви и възрастни женски; Малките им размери, пречат за откриване им; Борбата с тях трябва да се насочи към чувствителните им стадии (без щит) възрастните мъжки и подвижните ларви първа възраст (бродяжките); Борбата трябва да се извежда срещу всяко от поколенията на плоските щитоносни въшки, но най-често се прилага само срещу първото;
През невегетационния период (декември-март) може да се извърши зимно пръскане с минерални масла (Акарзин 3% и др.) или парафинови масла ( Паразомер 2% и Овитекс 2000 ml/dka); Тези препарати запушват дихателните отвори на неприятелите (асфикционно действие) и затова дърветата трябва да се напръскат много добре, за да се облеят всички въшки по клоните и стволовете; ПИВ - 20-30 бр./100 cm клонка; Най-добри резултати се получават, когато зимното пръскане се извърши непосредствено преди набъбването на пъпките през пролетта, а към маслото се прибави 100-150 ml/dka контактен инсектицид; Зимното пръскане не унищожава 100% от щитоносните въшки в градината, но намалява значително тяхната плътност и повреди; В градини, където е установена Калифорнийската то трябва да се провежда всяка година!!!; В градини, където тези видове не са открити се препоръчва да се провежда профилактично през 3-4 години.
Търговско наименование Класифи кация по химични групи IRAC* Активно вещество Карантинен срок в зависимост от културата БИ-58 Органофосфорни 1 В 400 г/л Диметоат 21 дни РЕЛДАН 22 ДМ Органофосфорни 1 В 225 г/л хлорпирифосметил 21 дни ДЕЦИС 2,5 ЕК Пиретроиди 3 A 25 г/л делтаметрин 3 дни ДЕКА ЕК / ДЕША ЕК/ДЕНА ЕК/ПОЛЕЦИ/ ДЕСИЖЪН Пиретроиди 3 A 25 г/л делтаметрин 3 дни ВАЗТАК НОВ 100 ЕК Пиретроиди 3 A 100 г/л алфациперметрин 7 дни ЛАМДЕКС ЕКСТРА Пиретроиди 3 A 25 г/кг- ламбдацихалотрин 7 дни
Търговско наименование Класификация по химични групи IRAC* Активно вещество Карантинен срок в зависимост от културата МЕТЕОР Пиретроиди 3 A 15,7 г/л делтаметрин 3 дни МОВЕНТО 100 СК Инхибитори на ацетил COA карбоксилаза 23 100 г/л спиротетрамат 21 дни ПРОКСИМО Ювенилни хормони 7 С 100 г/л пирипроксифен Не се изисква БРАИ Ювенилни хормони 7 С 100 г/л пирипроксифен Не се изисква МУЛИГАН Ювенилни хормони 7 С 100 г/л пирипроксифен 21 КАЛИПСО 480 СК Неоникотиноиди 4 А 480 г/л Тиаклоприд 3-14 дни
Полусферичните щитоносни въшки са значително по-големи от плоските (в диаметър са около 5-10 mm); То е сраснало с тялото и не може да бъде отделено от него; Щитчета с живи женски има само през пролетта, обикновено през Май; Ако са паразитирани, по тях се наблюдават малки отвори; След като снесат яйцата си женските умират и щитчета на мъртви женски могат да се наблюдават по клонките през цялата година.;
Подвижните ларви първа възраст Бродяжките се появяват обикновено през Юни и също са по-едри (0,5-0,8 mm); След излюпването си те се измъкват изпод щита и се заселват по долната страна на листата, найчесто непосредствено до жилките; Там смучат сок през по-голямата част от вегетационния период, като не образуват щит и остават подвижни, но обикновено не се движат много; През есента линеят и се превръщат в ларви втора възраст, които са кафяви и се връщат по клоните и стъблата, където зимуват; Полусферичните щитоносни въшки най-често развиват едно поколение годишно и зимуват като ларва от втора възраст;
През пролетта, с възобновяване на вегетацията, ларвите започват да смучат сок; Те все още са подвижни и може да се придвижат на поподходящи места (например където кората е по-тънка и подходяща за пробиване или са по-защитени от хищници и паразити), като на тези места те се развиват до възрастни женски; Постепенно тялото се втвърдяват, успоредно с половото узряване на женските и се превръща в щит, който служи за защита на яйцата, които се снасят под него след копулацията; Средната плодовитост е много висока около и над 1000 яйца; След снасянето женските умират, но щитчетата им са много здраво закрепени по клоните и може да останат по тях с години. Излюпените ларви се разпълзяват по листата; Щитчетата на мъжките са по-малки, удължени, бели и имат стъкловидна структура; Възрастните мъжки са крилати и летят. Имат една двойка крила, а в края на коремчето два дълги нишковидни израстъка. Дължината им е 1,5-2 mm;
Най-голяма вреда нанасят ларвите втора възраст и възрастните женски до снасянето през пролетта, които смучат сок и изтощават дърветата, особено ако са в по-млада възраст; Това води до окапване на част от завръзите, а плодовете остават подребни; Изтощените дървета залагат по-малко плодни пъпки и добива се намалява; При много силно нападение изсъхват цели клони; Въшките отделят медена роса, която допълнително зацапва растителните органи и затруднява физиологичните процеси на дърветата, а колониите са посещавани масово от мравки;
Тази група щитоносни въшки създава много по-малко проблеми и се контролира значително по-лесно от плоските щитоносни въшки защото през целия вегетационен период ларвите са по листата и се засягат от повечето инсектициди, използвани за други неприятели като плодови червеи, листни въшки, бълхи и др; При силно нападение борбата може да се проведе в три периода: срещу зимуващите ларви, през невегетационния период; срещу активизиращите се ларви II възраст, до формирането на завръза през пролетта; срещу младите ларви по листата, през пролетно-летния период;
Регистрирани препарати : Браи 28-50 ml/dka; БИ-58 0,2%; Дека ЕК 50-75 ml/dka; Калипсо 480СК 25 ml/dka; Карате Експрес ВГ 100-160 g/dka Метеор - 60-90 ml/dka; Мовенто 100СК 0,12-0,15%; Мулиган - 30-50 ml/dka; Нуреле Дурсбан 0,05%; Пиринекс 48ЕК 0,15%; Проксимо 28-50 ml/dka. ПИВ през невегетационния период е 20-30 зимуващи ларви на 100 cm клонка. Използват се маслени препарати Паразомер, Овитекс (Акарзин и др.) в концентрация 2-3% при едрокапково третиране и разходна норма 80-100 литра на декар. При формиране на завръза ПИВ е 20-30 активни ларви на 100 cm клонка.
Благодаря за вниманието!