за периода до 31 май 2019 година СОФИЯ, 2019

Препис

1 за периода до 31 май 2019 година СОФИЯ, 2019

2 ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК Фенофаза: Пшеница и ечемик: масово братене вретенене Основни вредители за периода: Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Вредна житна дървеница /Еuyrigaster integriceps/ Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ Житни мухи / Phorbia sp., Mayetiola destructor, Oscinella frit/ Житни пиявици /Oulema melanopa, Lema lichenis/ Листни въшки /сем. Aphididae/ Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Септориози /Septoria tritici, Septoria nodorum/ Кафява листна ръжда /Puccinia recondite/ Мрежести петна /Drechslera Teres/ Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Със затопляне на времето през пролетта, активността на популациите от обикновена полевка се повиши. При констатиране на нападение над прага на икономическа вредност, да се прилагат разрешените родентициди. Праг на икономическа вредност пролет - 1 бр. активна колония/дка Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Вредната житна дървеница се активизира в края на март началото на април при средна дневна температура над 8-9ºС. Пролетната миграция към житните посеви, започва масово при температура над 11-12ºС. В посевите първо се появяват мъжките индивиди, а след няколко дни и женските. През топлите часове на деня, дървениците се хранят като смучат сок от листата, долната част на главното стъбло и страничните братя, поради което част от листата изсъхват. Химичен контрол срещу възрастното се провежда при отчетена плътност над ПИВ: - 2 бр/кв. м при суха и топла пролет, слаби и редки посеви; - 4 бр/кв. м при нормален гъстота на посева; - 1 бр./кв. м. за семепроизводните посеви; Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/ Обикновеният житен бегач развива едно поколение годишно. Зимува като ларва и при благоприятни климатични условия се хранят през цялата зима и пролет, докато завърши развитието си и какавидира през месец май. Ларвите се хранят на хармани в житните посеви, като излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Праг на икономическа вредност пролет:

3 - във фенофаза братене - 5 броя ларви на кв.м. или 5 бр. повредени растения на кв. м. Житни мухи / Phorbia sp., Mayetiola destructor, Oscinella frit/ През месец април да се извършат контролни наблюдения за развитието, плътността и разпространението на мухите. Химичният контрол се провежда при достигане на ПИВ: - във фенофаза братене броя мухи /кв.м. Обикновена житна пиявица /Oulema melanopа/ Неприятелят се храни с листата, като изгризва тесни и дълги прозорчета между нерватурата на листата. При масово нападение листата побеляват и изсъхват. При плътност над ПИВ да се проведе третиране с разрешените за употреба инсектициди. ПИВ във фенофаза вретенене за възрастните е: - 30 бр. /кв. м - редки посеви и суха пролет ; - 50 бр. /кв. м - гъсти посеви и хладна пролет ; Листни въшки /сем. Aphididae/ През пролетта, със затопляне на времето ларвите се излюпват и смучат сок от листата и стъблата на растенията. Усиленото размножаване на неприятеля обикновено започва през третото десетдневие на май. Поява и вредна дейност на неприятеля е установена в област Добрич. Въшките смучат сок от долната и горната повърхност на листата, по стъблата, а след изкласяване и по класовете, където се концентрират в по-голямата си част. Химична борба се извежда срещу ларви, нимфи и възрастни при ПИВ: - Във фенофаза вретененеизкласяване 15 % нападнати растения или 10 бр./клас. Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ По нападнатите органи се образуват бели до нечисто бели прашести плесенови налепи, които се разрастват, намножават, сливат и обхващат целия лист. На по-късен етап в тях се образуват клейстотециите на гъбата, като тъмни точици. Необходимо е да се извършват редовни обследвания за установяване на степента на заразяване и разпространение на болестта. Химичен контрол срещу болестта се провежда при отчетена плътност над ПИВ: - 10% нападната листна маса, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури; - 10% нападната листна маса под флагов лист, във фенофаза поява на флагелния лист цъфтеж на житните култури; Септориози по житните /Septoria tritici, Septoria nodorum/ Ран листен пригор (листните петна) по пшеницата, причинява петна по листата на пшеницата. Петната се появяват най-напред по долните листа. Те се разрастват и сливат, избледняват в средата, а в краищата пожълтяват или покафеняват. Болестта се проявява и по

4 листните влагалища, и в основата на стъблата. При силно нападение, петната се покриват с черни точки пикнидии (плодни тела). Заразените листа загиват изцяло или частично, а класовете остават дребни, с дребно и спаружено зърно. Болестта се благоприятства от хладното и влажно до умерено топло време. Петносване (септориоза) по класовете на пшеницата, първоначално се появява по листата под формата на дребни, кафяви петна, които понякога нарастват значително. Няколко седмици преди узряване на пшеницата се заразяват и плевите на класчетата. Краищата и връхчетата им стават кафеникави, покрити с малки, тъмнокафяви точици (пикнидии). Третиране се провежда при отчетена плътност над ПИВ: - 5% нападната листна маса, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури; - 5% нападната листна маса под флагов лист, във фенофаза поява на флагелния лист изкласяване на житните култури; Кафява листна ръжда /Puccinia recondita/ Гъбата зимува у нас под формата на мицел и уредоспори в есенните посеви и самосевките. През пролетта пшеницата се заразява от презимувалия инокулум. Уредоспорите на гъбата са ръждивокафяви и неравномерно разпръснати по цялата листна повърхност. Развитието на патогена е за сметка на фотосинтезиращата повърхност на листата и броя на цветчетата в класа. Химично третиране се извежда над ПИВ: -5% нападната листна маса, във фенофаза 1-ви 2-ри възел ; -5% нападната листна маса под флагов лист, във фенофаза поява на флагелния лист- цъфтеж Мрежести петна по ечемика /Drechslera teres/ Петна по долните листата и плътност от 0-5% са установени в областите Видин и Пловдив, а от 0-10% в област Търговище. РАПИЦА Фенофаза: бутонизация - жълт бутон Основни вредители за периода: Обикновена полевка /Маcrotus arvalis/ Рапична стъблена бълха /Psylliodes hrysocephalus/ Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/ Листни въшки /сем. Aphididae/ Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/ Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Със затопляне на времето през пролетта, активността на популациите

5 от обикновена полевка се повиши. Нападение под ПИВ (0-1 акт.кол/дка) е установено в областите Варна, Враца, Плевен, Пазарджик, София и Търговище, а около и над ПИВ (1-3 акт.кол/дка) е констатиро в областите Стара Загора и Русе. Рапична стъблена бълха /Psylliodes chrysocephalus/ Ларвите на рапичната стъблена бълха прези муват в листн ите дръжк и на рапиц ата. През месец март веднага след повишаването на температурите е установено възобновяване на вредната дейност от възрастните и ларвите на неприятеля. През пролетта ларвите продължават да се хранят с вътрешността на листните дръжки, но могат да преминат и по младите листа или да се вгризват в стъблото. ПИВ: - във фенофаза разтворен 3-ти лист - 9 или повече листа - 4 бр. възрастни/кв.м. Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Начало на поява на цветояда в посевите с рапица, е отчетено в някои области на страната. Бръмбарите вредят, като нагризват пъпките на рапицата, за да достигнат до цветният прашец, с който се хранят. При вече започнал цъфтеж, рапичният цветояд не причинява щети по рапицата. Контролът е насочен срещу възрастното и се определя от фенофазата на културата. ПИВ: Фенофаза бутонизация видими цветни пъпки( зелен бутон ): - 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; - 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал; Фенофаза бутонизация първи венчелистчета ( жълт бутон ): - 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал; - 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал; Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/ В зависимост от мястото на повреда се наблюдава задържане на растежа, удебеляване и изкривяване на стъблото. На тези места стъблата се напукват. След излюпване на ларвите, те изгризват сърцевината на стъблото и се придвижват надолу, като правят ходове. По-късно повредените растения се деформират и пречупват. Да се обследват посевите с рапица и при достигане на възрастните над прага на икономическа вредност: бр./кв.м - при температура на въздуха 8-10 С; Листни въшки /сем. Aphididae/ За периода се наблюдава вредна дейност от листни въшки, образуващи колонни на % от нападнатите растения в някои области на страната. Сухо стъблено гниене /фомоза/ /Leptosphaeria maculans/

6 Гъбата напада всички органи на рапицата, но най-много листата и стъбл ата. Първ ите симпт оми се среща т по расте нията от момента на поникването до фенофаза 6 листа. Кореновата шийка некротира и често се напуква. По нападнатите части се развиват сиви петна, които постепенно засъхват и около тях се образува тъмен контур. Присъствието на черни точки по всички нападнати части отличава симптомите на болестта от другите заболявания по рапицата. СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА Фенофаза: Слънчоглед: поникване - 2-ри чифт същински листа Царевица: сеитба - масово поникване Основни вредители за периода: Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis) Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis) Бръмбарите нагризват младите кълнове от началото на поникване до 3- ти 4-ти лист. При по-малка плътност те причиняват разреждане на посевите, а при висока плътност напълно унищожават растенията. ПИВ при царевица : - над 2 бр. възрастни/кв. м. във фенофаза до 5-ти - 7-ми лист или 20-30% повредена листна маса ПИВ при слънчоглед : - 2 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза поникване КАРТОФИ Фенофаза: поява на първото основно странично разклонение Основни вредители за периода: Колорадският бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/ Телени червеи /сем.elateridae/ Картофен молец /Phthorimaea operculella/ Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/ Начало на поява на презимували възрастни индивиди на колорадски бръмбар е отчетена в областите Благоевград, Враца, Пазарджик, Пловдив и Кърджали. Химичен контрол срещу възрастните да се провежда при праг на икономическа вредност: -10% заселени гнезда при поникване до см височина на растенията; -5 бр. възрастни на 100 растения при см височина на растенията; -10 бр. яйчни купчинки на 10 растения при см височина на растенията;

7 Прагът на икономическа вредност за ларвите е: -150 бр. ларви на 100 растения при см височина на растенията; -10% нападнати растения във фенофаза бутонизация. Телени червеи /сем.elateridae/ Повреда нанасят ларвите на телените червеи. Те прекарват цялото си развитие в почвата. При отделните видове развитието на ларвите продължава от 2-4 до 5 години. Те повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубени те. За опазване на картофи те от телени червеи трябва да се спазват следните агротехническите мерки: сеитбооборот, добра подготовка на почвата и оптимална дълбочина на засаждане на клубените. Химичен контрол срещу неприятеля, преди засаждане и през вегетацията при плътност по-висока от ПИВ бр. ларви/кв.м Картофен молец /Phthorimaea operculella/ Откриванет о на картофения молец в началото на вегетацията на картофите е трудно поради ниската численост на презимувалото поколение. През този период, се откриват малко пеперуди, които летят непосредствено след залез и преди изгрев слънце. Контролът с картофения молец се води основно с агротехнически мерки: правилно сеитбообращение, унищожаване на плевелите от сем. Solanaceae, дълбока оран, здрав посадъчен материал, засаждане на клубените на дълбочина см. През вегетацията да се извършва редовна обработка на почвата, като с последното загърляне да се осигури 4-5 см. почва над клубените.химично третиране се провежда през вегетацията и е насочено срещу гъсениците при достигнат ПИВ 3% нападнати растения. ТЮТЮН Фенофаза: кръстосване до вдигане на уши Основни вредители за периода: Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Тютюневият трипс е повсеместно разпространен неприятел. Прегледите за неговото откриване трябва да се извършват, като заедно с лехите се обследва и плевелната растителност около разсадопроизводните лехи. Непосредствено преди разсаждането, да се извърши предпазно третиране на разсада с един от разрешените срещу трипса инсектициди. До разсаждането площите да се поддържат чисти от плевели. Разсаденият тютюн да се окопава редовно, за унищожаване на плевелната растителност, която е добър гостоприемник на тютюневият трипс. Наблюденията за откриване на трипса да започнат веднага след разсаждането. Особенно внимание да се обръща на долните листа. Вредят възрастните и ларвите, като смучат сок около нерватурата на листата. Повредените тъкани остават без хлорофил, побеляват и загиват.

8 Първото третиране на полето да се извърши 7-10 дни след разсаждането, при праг на икономическа вредност: единични индивиди на 10 12% от растенията. СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Фенофаза: край на цъфтеж Основни вредители за периода Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/ Ябълков цветопробивач /Anthonomus pomorum/ Листозавивачки /сем. Tortricidae/ Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella/ = /Cydia pomonella/ Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella /= /Leucoptera malifoliella/ Калифорнийска щитоносна въшка /Quadraspidiotus perniciosus/ Мъхнат бръмбар /Epicometis hirta/ Червен овощен акар /Panonychus ulmi/ Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/ Листни въшки /сем. Aphididae/ Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/ Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Струпясване /Venturia inaqualis/ Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/ Повреда нанасят ларвите и нимфите, които смучат сок от пъпките, цветните части, листата и плодовете. Образуват плътни колонии, по връхните части на леторастите и клонките, като отделят обилно медена роса, по която се развиват чернилни гъбички. Химичен контрол се води срещу възрастни и ларви при ПИВ : - във фенофаза бутонизация -2-3% заселени розетки. - във фенофаза формиране на завърза и нарастване на плодовете - 4-6% леторасти с колонии. Ябълков цветопробивач /Anthonomus pomorum/ Възрастните напускат местата на презимуване и започват да се хранят с плодните и листните пъпки, а по-късно с бутоните на ябълката. Женските снасят в цветните пъпки, непосредствено преди цъфтежа. Излюпените ларвата се храни с плодника и тичинките, като изгризва и основата на венчелистчетата. Повредените цветни бутони не се разтварят, покафеняват и изсъхват. Химичният контрол е насочен срещу възрастното преди яйцеснасяне, при плътност над прага на икономическа вредност: - във фенофаза - разпукване на пъпките, зелен конус, миши уши, бутонизация 4-6 бръмбара на 100 стръскани клона Листозавивачки/сем.Tortricidae/ Младите гъсенички на листозавивачките, се разпълзяват във фенофаза набъбване на пъпките и при средна денонощна температура С. Вредят като отначало се вгризват в набъбналите зимни пъпки и унищожават вътрешността им, а след това и в цветовете.

9 Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella/ = /Cydia pomonella/ Летежът на пеперудите от първо поколение започва от средата на месец април (ориентировъч но в края на цъфтежа на ябълката). Летят нощно време, а през деня стоят по долната страна на листата и във вътрешността на короната. Първоначално имагинират мъжките пеперуди, а женските след 3-4 дни. ПИВ за първо поколение: - 3-5бр. пеперуди на уловка за седмица Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella /= /Leucoptera malifoliella/ Летежът на пеперудите започват през април и съвпада с началото на цъфтежа на зимните сортове ябълки. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата. Вредят гъсениците, които се хранят с паранхимната тъкан на листата непосредствено под горния епидермис, като се движат спираловидно. Химичният контрол на кръгломиниращия молец е ефективен само при почервеняване на яйцата и начало на излюпване на гъсениците. Това налага точна, навременна и конкретна за всяко насаждение първична информация за числеността на популацията и за степента на нападение. За да се определи точният момент на контрол, да се ползват консултации на инспекторите по растителна защита към Областните дирекции по безопасност на храните. Праг на икономическа вредност: броя яйца и мини на лист; Калифорнийска щитоносна въшка /Quadraspidiotus perniciosus/ Начало на летеж e отчетено в област Пловдив, където се констатира много силна степен на нападение през последните години. Раждането на ларвите се очаква в края на втората половина на месец май. Ларвите заедно с възрастните женски, нанасят повреди при храненето си, като смучат сок и разрушават клетъчните стени на растителните тъкани. По плодовете и листата се появяват червени, кръгли петънца, като в средата им се забелязва щитчето на въшката. През вегетацията контролът е насочен срещу младите подвижни ларви, преди образуването на щитче при ПИВ: 10 бр. ларви/100 см клонка или 2-3 бр. нападнати плодове. Мъхнат бръмбар /Epicometis hirta/ Неприятелят развива едно поколение годишно. Зимува като възрастно насекомо в почвата. Масов летеж се наблюдава през втората половина на април и второто десетдневие на май. Бръмбарите нагризват плодниците, тичинките и венчелистчетата. Цветовете пожълтяват и изглеждат като осланени. Химичният контрол е насочен срещу

10 възрастното, при плътност над прага на икономическа вредност: - във фенофаза бутонизация 5-7 бр. на 100 розетки. Червен овощен акар /Panonychus ulmi Koch / За овощните градини това е найопасният от всички видове акари. Вредят ларвите, нимфите и възрастните, които се разполагат върху двете страни на листата. През месец април е констатирано начало на излюпване на зимни яйца в област Пазарджик. През месец май ще се наблюдава развитие на летните поколения на акара. Праг на икономическа вредност: бр./подвижни форми на лист, във фенофаза формиране на завръза ; Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/ Осата лети непосредствено преди цъфтежа на ябълката. Храни се с цветен прашец и нектар. Женските снасят във фенофаза бутонизация по едно яйце в цветното дъно до плодника под тичинките, като правят прорез с яйцеполагал ото си в основата на чашелистчет ата. Вреди ларвата, която се излюпва в края на цъфтежа на ябълката. Химичният контрол е насочен срещу възрастните, преди и по време на яйцеснасяне във фенофаза на културата от бутонизация до начало на цъфтеж при ПИВ: бр. възрастни/100 стръскани клона Листни въшки /сем. Aphididae/ Продължават да вредят възрастни и ларви, като смучат сок от листата и от връхните части на леторастите. Нападнатите части се деформират, а растежа им спира. При храненето си въшките отделят медена роса, върху която се развиват чернилни гъбчки. Във фенофаза разпукване на пъпки розов бутон се третира при ПИВ бр. индивиди от Aphis spp./100 пъпки или 10 % нападнати розетки. Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/ Заразените летораслите са слаби, със скъсени междувъзлия, листата са тесни, дребни, ладиевидно удължени, твърди и чупливи, цветовете са стерилни. Всички заразени растителни тъкани са изцяло покрити с брашнест налеп от мицела и спорите на гъбата. Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis; Venturia pirina/ Причинителят на болестта зимува като плодни тела в опадалите листа, в които се образуват спори. Метеорологичните условия през втората декада на месец март бяха подходящи за узряване и изстрелване на узрелите аскоспори. Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Огненият пригор се причинява от бактерия, която напада цветовете, плодовете, леторастите, клоните, стволовете, кореновата шийка и корените на дърветата. Презимува в раковините по клонките и стволовете на дърветата. През пролетта първия симптом, който се наблюдава, е по цветовете. Те изглеждат като напоени с

11 влага, след което увяхват и изсъхват. Нападнатите листа, стават кафявочерни, и висят по клоните, като изгорени. КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Фенофаза: край на цъфтежа до нарастване на завръза Основни вредители за периода Източен плодов червей /Grapholita molesta/ Прасковен молец /Anarsia lineatela/ Черничева щитоносна въшка Вишнев (Черешов) хоботник /Rhynchites auratus/ Мъхнат бръмбар /Еpicometis hirta/ Черна черешова лисна въшка Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа/=/grapholita funebrana/ Листни Въшки / сем. Аphididae/ Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/ Сачмянки /род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas/ Бяла ръжда по череша и вишна /Blumeriella jappii/ Къдравост по праскова /Taphrina deformans/ Брашнеста мана по прасковата /Sphaerotheca pannosa var. Persicae/ Източен плодов червей /Grapholita molesta/ Пеперудите от първо поколение на неприятеля започват да летят в началото на месец април. Летят през цялата светла част на деня и привечер. Яйцеснасянето съвпада с масовия цъфтеж на късните сортове круши, сини сливи, череши и вишни. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата и по младите леторасти. Начало на излюпване на гъсениците започва в края на месец април. Излюпените гъсеници от това поколение се вгризват предимно в младите леторасти през връхната пъпка и се хранят със зелената невдървесинена тъкан. Химичен контрол да се проведе в края на летежа на пеперудите и в началото на излюпване на гъсениците при праг на икономическа вредност: бр. пеперуди/уловка/седмица през вегетацията - 2-3% нападнати леторасти за млади градини - 5% повредени леторасти или 2-4% нападнати плодове за плододаващи градини. Прасковен молец /Anarsia lineatela/ Презимувалите гъсеници вредят, повреждат пъпките и връхната част на леторастите, като прогризват ход с дължина 1-3 мм и върхът на летораста клюмва и изсъхва. Една гъсеница поврежда 2-3 пъпки. След цъфтежното пръскане се извършва при праг на икономическа вредност: - 3% нападнати леторасти и плодове. Черничевата щитоносна въшка е установена в градини от региона на Благоевград. Химична борба се извежда през вегетацията, при нападение над ПИВ: бр. ларви на 100 см. клонка

12 Вишнев (Черешов) хоботник /Rhynchites auratus/ Вредят възрастните, като нагризват пъпките, цветовете, листата, младите завръзи, а покъсно и плодчетата, по които правят дълбоки кръгли ямички. Третира се срещу възрастните след цъфтежа. Вредителя се установява сутрин рано чрез стръскване. ПИВ: - в края на цъфтежа - 3 броя хоботници на 10 клонки. Мъхнат бръмбар /Еpicometis hirta/ Повреда нанася само възрастното по време на цъфтеж, като унищожава напълно цветовете - венчелистчета, тичинките, плодниците. Химичният контрол срещу махнатият бръмбар се затруднява от устойчивостта му на повечето инсектициди. Химичното третиране да се проведе при необходимост и достигане на праг на икономическа вредност, непосредствено преди цъфтежа или в неговия край. ПИВ: бр. възрастни на 100 розетки. Черешова муха /Rhagoletis cerasi/ Към настоящия период, все още не е устновен летеж. Обикновенно излитането на черешовата муха съвпада със зазряването на най-ранните сортове череши. Мухата е активна през деня, при температура над С. След копулация женската снася яйцата си в избистрените и зазряващи плодове. В повредените плодчета се развива само една ларва, тъй като при яйцеснасянето женската муха маркира мястото на убождането със специален феромон и друга муха не може да снася в същия плод. Ларвата се храни с месестата част на плода. Повредените плодове потъмняват, загниват и хлътват в мястото на повредата. Червивите плодове са негодни за консумация. Химичният контрол на черешовата муха се провежда срещу възрастните, преди да снесат яйцата си, ориентировъчно 8-12 дни след началото на летеж при 10 броя женски мухи на уливка (сумарно). Да се използват регистрирани продукти за растителна защита с кратък карантинен срок, съобразено със сроковете на беритба. Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ През месец април е констатиран летеж, яйцеснасяне и начало на излюпване на лъжегъсениците на осата. След копулацията, женските прорязват с яйцеполагалото си външния епидермис на чашелистчетата на цвета и в образуваното джобче полагат по едно яйце. На мястото на прореза тъканта некротизира и покафенява. Излюпените ларви се разпълзяват и вгризват в оформените завръзи. Една ларва, за да завърши развитието си поврежда до 5 плодчета, които след това окапват преждевременно заедно с дръжката. Химичен контрол да се изведе срещу ларвите при ПИВ: - Във фенофаза формиране на завръза 2-5 % повредени завръза

13 Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа/=/grapholita funebrana/ Пеперудите имагинират през първата половина на месец април. Летят рано сутрин, при температура на въздуха не по-ниска от С. Женските снасят яйцата се главно върху плодчетата и по-рядко по листата и клоните. Химично третиране се извършва срещу възрастните преди яйцеснасяне с хормонални препарати при ПИВ: - за първо поколение бр. пеперуди/уловка/седмица. Листни въшки /сем. Аphididae/ Отчитено е повишаване на популационната плътност от листни въшки при сливи. Плътността им е около и над ПИВ. Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/ Болестта се развива масово при хладно и дъждовно време във фенофаза цъфтеж. Първите симптоми се наблюдават по цветовете и венчелистчетата, които некротират и изсъхват форма опожаряване. Заразата от цвета преминава по дръжката в носещата плодна клонка и летораст, които също изсъхват. Заразените завръзи покафеняват. Сачмянки /род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas/ По нападнатите части се развиват дребни, закръглени, червеникави петна, които в средата некротират. Контролът срещу патогените се провежда чрез извеждане на предцъфтежно пръскане във фенофаза цветен бутон и 2-3 следцъфтежни пръскания през интервал от 7 дни. Бяла ръжда по череша и вишна /Blumeriella jappii/ По заразените листа се появяват множество дребни пурпурни точки, които по-късно покафеняват и прегарят. При висока влажност по долната страна на листата, в местата на петънцата, се забелязва налеп от бели купчинки. Подобни признаци се наблюдават още по дръжките и завръзите. Листата, които са завършили развитието си са устойчиви на заразата. Къдравост по праскова /Taphrina deformans/ Третиранията срещу зимуващата форма на къдравостта в по-голямата част от страната приключи до началото на месец април. Болестта може да се прояви по всички зелени части. Основно се нападат листата, които се деформират. Най-младите листа са аленочервено, а старите бледозелени. Върху засегнатите участъци се забелязва сивобелезникав налеп. Брашнеста мана по прасковата /Sphaerotheca pannosa var. Persicae/ Признаците на болестта се развиват по всички растителни части-листа, леторасти и плодове. Болестта се проявява под две форми системна и локална. Първата се развива в резултат на инфекция, намираща се във вегетативните пъпки. Формираните

14 леторасти са недоразвити, деформирани и изцяло покрити с бял прашест налеп. Локалната инфекция се появява найнапред по младите нарастващи плодове, под формата на разрастващи се брашнести петна, под които плодовото месо потъмнява и се вдървесинява. ЛОЗЯ Фенофаза - рзвитие на листата до показване на цвета Основни вредители за периода Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ Лозова щитовка /Pulvinaria vitis/ Лозова краста /Eriophyes vitis Pg/ Мана по лозата / Plasmopara viticola / Брашнеста мана /Oidium tuckeri/ Екскориоза по лоза /Phomopsis viticola/ Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ През месец април е регистриран о начало на масов летеж на пеперудите. До края на април започна излюпването на гъсениците на 1-во поколение. Вреда нанасят гъсениците, като изгризват цветните бутони и ги оплитат с копринени нишки. Те често нагризват разклоненията на ресата и части от нея опадват на земята. По този начин гъсениците предизвикват загиване на много повече цветни бутони, отколкото са в състояние да повредят пряко. Да се третира при ПИВ за първо поколение гъсеници на 100 реси за десертни сортове, гъсеници на 100 реси за винени сортове. Лозова щитовка /Pulvinaria vitis/ Към края на месец април е установено масово разпълзяване на презимувалите ларви. През този период вредят ларвате от зимното поколение и превърналите се във възрастни лозови щитовки. Те смучат сок от леторастите, вследствие на което изтощават лозите. От средата на месец май се очаква женските да образуват яйчните си торбички и да снасят яйцата си. Химичен контрол се провежда срещу младите ларви, с един от регистрираните продукти за растителна защита. Лозова краста /Eriophyes vitis Pg/ Наблюдава се по първите формирани листа. Възрастните акари и ларжите смучат сок от долната страна на листата. В местата на повредата тъканите се разрастват, образуват се гали, изпъкнали от горната страна и вдлъбнати от долната страна на листата. По късно клетките умират и галите придобиват кафяв цвят. Акарите се развиват между власинките. Мана по лозата / Plasmopara viticola / В зависимост от възрастта на листата, маната образува два вида петна: мазни и мозаечни. От долната им страна се образува бял спорообра зуващ налеп. При силно нападение листата

15 изсъхват и преждевременно окапват. При благоприятни условия (относителната влажност на въздуха е над 75%) по ресите и гроздовете се образуват хлоротични петна, по които също се образува бял спорообразуващ налеп. Когато петната са в основата на чепката, изсъхва целият грозд. Заразяването на зърната спира, когато за винените сортове достигнат големината грахово зърно, а за десертните бобено зърно. Третиране се провежда, при настъпване на благоприятни условия за заразяване (температура на въздуха над 13 о С и чести, но слаби валежи) и чувствителна фенофаза на лозата цъфтеж - грахово зърно. Брашнеста мана /Oidium tuckeri/ По листата, предимно от горната страна, се образуват жълтозеленикави петна със сивобял налеп. Нападнатите листа се деформират, прегарят и остават по лозите. По зелените леторастите се появяват светлокафяви петна с точковидна некроза, които също образуват налеп. При благоприятни условия за заразяване по оформената реса се появява изресяване, деформиране и пригор. При нападение на грозда след прецъфтяването, по зърната се образуват малки петна, които се покриват със сивобял налеп, под който тъканите прегарят. Първото предпазно пръскане се провежда при дължина на леторастите см. Следващите третирания се провеждат през 8-10 дни, в зависимост от климатичните условия, чувствителността на сорта, степента на нападение и начина на действие на използвания фунгицид. Екскориоза по лоза /Phomopsis viticola/ При повече валежи през пролетта, болестта се наблюдава предимно в стари лозови масиви и се развива силно. Симптомите по зелените леторасти са специфични и представляват тъмни точковидни подутини, които се разрастват в поголеми тъмнокафяви петна с удължена форма. Лозите са найчувствителн и към нападение от екскориоза от развитието на пъпките до дължина на леторастите около 10 см. Дори фунгицидите с проникващо и системно действие не унищожават мицела на патогена в едногодишната и многогодишна дървесина. Те само ограничават нападението на болестта в зелените леторасти. Подценяването на самостоятелните ранни третирания води до натрупване на инфекциозен фон. Контролът на заболяването включва: 1. Първото пръскане, да се проведе, когато 30-40% от пъпките са във фенофаза пеперуда до отделяне на І-ви лист при условие, че болестта е установена през предходното година. 2. Второто пръскане се провежда при 30-40% пъпки във фенофаза 2-3 листа - при хладна и дъждовна пролет. 3. Следващите пръскания да се провеждат комбинирано с тези за мана по лозата, като се ползват продукти за раститерна защита регистрирани за двете болести.

16 За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура, вредител и в регистрираната доза! Съгласно чл.107, т.3 от Закона за защита на растенията (обн. ДВ бр.61 от г.) се забранява прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане! Като изключение от забраната, продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), когато е на лице опасност за растенията и растителните продукти, посочена в чл.109 ал. 1 от Закона за защита на растенията. Съгласно Закона за пчеларството (обн. ДВ, бр. 57 от г.) Чл. 33. (1) Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана. (2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от г.) При масово проявление на вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури с продукти и/или препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на земеделската и/или горската култура осъществява третирането след писмено разрешение на областната дирекция по безопасност на храните. Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от търговски фирми, притежаващи Разрешение/Удостоверение за търговия с ПРЗ! Изготвили: Мила Лазарова главен експерт в дирекция РЗККППЗ Даниела Василева младши експерт в дирекция РЗККППЗ