Култът към богатството срещу Божието царство В света на бизнеса милиардерите са пример за успех. Да бъдеш милиардер, според световните стандарти означава, че притежаваш над един милиард долара. Това е огромно постижение и ние също понякога си мислим колко хубаво и лесно бихме живели, ако сме толкова богати. Познаваме хора, получили голямо наследство от семейството си. Богатството буквално им е паднало от небето, а други са изцяло самостоятелни и са придобили всичко със собствените си усилия и начинания. В която и група да се намираме и какъвто и да е нашият финансов статус и положение в обществото, което сме успели да си извоюваме с пот на челото и къртовски труд, рано или късно се изправяме лице в лице с истината, която накратко звучи така, както Еклисиаст директно, непресторено и непревзето, и без заобикалки ни я поднася днес в първото четиво: Суета на суетите всичко е суета. 1 / 7
И продължава по-нататък: Защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това... И после: Понеже всичките му дни са скърби, а трудовете му безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой; и това е суета. След тези думи оставаме безмълвни. Толкова старание, борба и тревоги, а накрая една-единствена дума ни кара да се чувстваме притиснати до стената в очакване на своята предсмъртна агония. Нима е възможно? Защо си ни създал, Господи? Нали за радост сме родени, а не за страдания и безпокойство? Днес ние се докосваме до горчивото разочарование на Соломон, защото виждаме през очите му оценката на целия му живот и постижения и в крайна сметка заключението, че трудът му е безсмислен. Предаването на щафетата също може да бъде един от най-горчивите опити в живота ни. Да се откажеш от нещо, което обичаш да правиш, е достатъчно трудно, но още 2 / 7
по-болезнено е след това да видиш някой некомпетентен, назначен след теб на работното ти място, неспособен да завърши програмата, проекта или задачата, в която ти си вложил голяма част от живота си. Разбира се, че това може да събуди в теб негодувание и дори да те докара до сериозна депресия. Когато става въпрос за Соломон, трябва да уточним, че плодовете от вложения му труд не са само за лична изгода и ползване. Той е построил дворци и засадил лозя, градини, паркове и гори. Много от тези проекти са в полза на народа на Израел и остават за бъдещите поколения. Това, разбира се, е добре. Същността на проблема за Соломон е, че в даден момент трябва да се откаже от контрола и да предаде управлението на някой друг, но как да го направи, като притежава повече мъдрост, знания и умения от другите. Въпросът е дали той не ни подвежда, понеже по някаква своя причина е достигнал до крайно отчаяние. И наистина тук достигаме до кулминацията, когато той проумява неизбежността на собствената си смърт. Че човекът е смъртен, е ключовата тема в този пасаж. 3 / 7
Историята е важна, нищо че е действителност от миналото, защото през нейните очи можем да прозрем и бъдещето. Когато четем Еклисиаст, ние се срещаме с Кохелет, проповедника, който отчаяно търси отговори. Той търси смисъла на живота и смъртта, на работата и богатството, на мъдростта и глупостта, на удоволствието и болката. Но да видим какво ще ни каже Исус? Дали пък Новият Завет няма да разреши тази несправедливост? Ето един човек, който имаше всичко! Той не изглежда нещастен и отчаян като Соломон, за когото знаем, че колкото повече притежава, толкова по-празен се чувства. Героят от днешното Евангелие е съвсем различен типаж. Той е удовлетворен от успеха си и единственото, от което се интересува, е как да запази спечеленото. Житниците на този човек вече са препълнени. И въпреки това той има ужасен проблем, защото реколтата му е изобилна, a няма достатъчно място за съхранение. 4 / 7
Де да имахме и ние такива грижи и причини за безпокойство сигурно си казваме. Интересно, хем има много, хем се тревожи. Несъмнено, това притеснение му е причинено от парите. Тези, които се чудят как да осигурят на семейството и децата си покрив над главите и храна, имат проблеми, които са по-приемливи. Тези обаче, които имат прекалено много, често са пристрастени и като наркозависими се нуждаят от още, от все повече и повече тъй като пазят това, което имат, сякаш самият Бог е едра банкнота или банкова сметка. Само че в небето няма складови помещения, нито банки, нито хамбари, нищо че в съвременната световна култура и обстановката, в която живеем, е наложен култ към богатството и нестихващ стремеж към него. Това е нашият свят.така живеем, дишаме и правим бизнес, но само защото живеем в този свят, не означава, че трябва да живеем според световните ценности. И тук се крие свободата, която се изразява и открива в пълното доверие в Исус 5 / 7
Христос. Макар и светски, нека не живеем според ценностите, идващи от света. Когато Христос се роди в нашия свят, самото Божие царство дойде и се засели между нас направи своя дом сред нас. След като Исус умря и възкръсна, Той изпрати Своя Свят Дух да живее в тези, които вярват. Това, разбира се, си ти и това съм аз. Това е, което съставлява нашата Църква, която е част от Божието царство. И така, притчата за богатия глупак, която слушаме днес, наистина е пример за това как да не живеем като членове на Божието царство, въпреки уроците на света, които всеки ден, без да искаме, учим. Този беден богат фермер е толкова самоуверен, че не мисли за никого, освен за себе си. Какво да правя, къде да съхранявам реколтата си? Той продължава, без да мисли за гладния човек на пътя или за бедната вдовица. Той няма намерение да сподели някое от големите си богатства, въпреки че Бог е този, който му осигурява тази невероятна реколта. И въпреки че намерението му да събори старите си хамбари и да построи нови е най-добрата идея на един инвеститор, Бог го нарича глупак. 6 / 7
Да погледнем и ние към банковите си сметки и да помислим. Те са добър показател за нашите ценности. Ако са прекалено пълни, за съжаление, не са много хората, за които сме помислили. Трудно ли е за богатите да влязат в Божието царство? Няма еднозначен отговор нито за заможните, нито за бедните. И само Бог може да реши къде да ни постави от лявата или от дясната си страна, но в Божието царство можем да влезем и веднага, в мига, в който се откажем от култа на този свят и тръгнем по пътя на Христос. Вечният живот започва сега. Вярваме ли наистина в това? Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята! 7 / 7