Р Е Ц Е Н З И Я от доц. д-р Цветан Кулевски за публична защита на дисертационен труд на тема: ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ЦЕННОСТИ И МИТОВЕ В БЪЛГАРСКАТА И ГРЪЦКАТА ПРЕСА за присъждане на образователната и научна степен доктор по професионално направление 3.5 Обществени комуникации и информационни науки, научна специалност Организация и управление извън сферата на материалното производство (Медии и комуникации), съгласно Заповед 863 / 05.04.2019 година на Славяна Христова Научен ръководител: проф. д-р Петко Тодоров Докторантката е подбрала изключително актуална и важна тема за своето научно изследване. Светът и Европа се намират в качестнено нова ситуация и процесите, които текат в съвременните обществени агломерации са резултат от засиления поток на миграционно придвижване, особено през последното десетилетие. Проблемът за ценностите като основа на човешкото поведение става все по-актуален в процеса на всеобща глобализация. Основната цел, която си поставя докторантката е да анализира действащата методологична предубеденост и очертаването на наличните ценностни комплекси в 5 печатни и 10 онлайн издания в България и Гърция. Като обект на изследването са послужили ценностните съждения в публикуваните медийни текстове: редакционни статии; материали от вътрешен или гостуващ автор; анализи. А за предмет на изследването е определено съпоставянето на различните ценностни нагласи и различия в редакционната политика на няколко от периодичните печатни и онлайн издания в България и Гърция.
В своя научен труд докторантката прави успешен опит да изясни обективното състояние на проблема, произхождащ от наличието на дълбоко заложени митологични нагласи сред европейското население. В процеса на изследването авторката е преследвала няколко основни задачи: разработването на оперативни дефиниции на понятията ценност и мит ; конкретизирането на най-често срещаните ценностни мнения в наблюдаваните печатни издания; както и класифицирането на съжденията по категории, по начин на разпространение и по обратна връзка. Основната хипотеза в дисертационното изследване е открояването на съществуващите ценностни призми, през които отразяването на едно и също събитие е представено по различен начин в зависимост от ценностната система на обществото и ориентацията на изданието. Методологичната конструкция на изследването е ситуирана чрез няколко стъпки. След първоначалното запознаване с основните понятия ценност и мит - е направен подробен профил на ценностномитологичните рамки, забелязани в България и Гърция. Авторката е използвала представителни социологически изследвания за нагласите на обществото към ценностно-митологичните наложени с времето рамки. Втората стъпка е извършването на собствено емпирично проучване, проведено чрез допитване и с помощта на дълбочинни интервюта на експерти в България и Гърция. Тук е потърсена експрертна оценка за основните тематични кръгове на разработката, относно ролята на медиите при отразяването на транснациеожналните движения, което пряко е формирало общественото мнение по този въпрос. Третата стъпка в проучването представлява осъществяване на контент-анализ на 5 периодични печатни издания и 10 онлайн издания. На медиен анализ са подложени текстове, свързани с бежанската криза и миграцията. По този начин, контент-анализа допълва метода на дълбочинните интервюта. Целта е изводите, които експертите правят, да бъдат потвърдени или отхвърлени от анализа на медийното съдържание. В работата са уловени и анализирани 5056 положителни и отрицателни съждения. Те са взети за своеобразни маркери при оценяването на събитията, процесите и личностите, споменати през
разглеждания едногодишен период. Тези маркери са разпределени в 7 основни категории, които дават ясни очертания на главните дискусионносмислови ядра на съвременния митологичен наратив. Тези ценностнти категории са разделени на две части: макросоциални ценностни категории и микросоциални ценности. Без първите обществото не може да съществува. Тук попадат ценностни съждения като: сигурност, разум, свобода, прпинципи, традиции, семейство. Те оформят една обществена база, на която се основават и изграждат мнения по социално значими теми, каквато в случая е и бежанската криза. Към вторите, микросоциалните ценности са отнесени съжденията, свързани с възприемането на обществените процеси от личностна гледна точка, като: толерантност, разбиране, хумор, човечност,помощ и т.н. Цялото изследване анализира ценностите като интердисциплинарен проблем. Ценностната система е от важно значение, според докторантката, в живота на всеки човек, защото лежи в основата на всеки човешки избор и е проява на свободна воля при вземане на решения. Наличието и разнообразието на ценностите носи информация за човека, който ги притежава. Ценностната система моделира по свой начин комуникацията, която съществува между отделния човек и средата, в която той живее. Опирайки се на собствената си личностна система, всеки гради своите възприятия и усещания за света около себеси. Това предполага и различия в мненията на хората по отделни теми от обществения живот. Основното определение на Чарлс Морис е за ценността като диспозиция на личността за избор на определен обект като по-добър, или попредпочитан от друг.това определение на Чарлс Морис се отнася и за определени стилове на живот, етични възгледи и предпочитания. Според докторантката ценностите са неделима част от всички медийни текстове. Самото съществуване на комуникация е повод да се подразбира наличието и упражняването на ценности. Ценностите определят и регулират човешкото поведение и разбирането на случващото се в средата, в която живеем. Те влияят на възприятията ни към новото и
различното, както и на социалните ни контакти. Докторантката дефинира ценностите като трайни убеждения и идеали, относно това, какво е зло и добро за дадено общество на етапа от развитието му. Проведения от докторантката контент-анализ е прецизен, точен и добре онагледен. Той по безспорен начин показва, че високата степен на прецизност в теоретичната разработка на изследването е намерила адекватно отражение и в проведеното експериментално проучване на ценностно-митологичните нагласи сред българското и гръцкото общество. В таблична форма за представени прецизно ранжираните ценности в наблюдаваните печатни и онлайн издания. С помощта на резултатите от контент-анализа и експертните оценки, са направени някои изводи за ценностните ориентации и нагласи у българското и гръцкото общество. Въпросът за наличие на ценности в медийните текстове е важен, според докторантката. Също неразделна част са и ценностите, които съществуват в самата журналистическа професия. От журналиста се изисква на първо място да отразява обективно реалността, да информира коректно, да балансира между отделните персонални и социални позиции, да бъде безпристрастен наблюдател, а когато това е обществено потребно, и съдник на слабостите и прпотивоборствата в обществата. Докторантката е извела в края на изследването си и някои свои приносни моменти. Тя подробно е описала ценностно-митологичните рамки на двете ощества:българското и гръцкото. Позовавайки се на теорията на ценностите, изследвани подробно в хода на изложението, докторантката прави важен извод, че отделния индивид е здравомислещ и си служи с логика, но в основата му стоят традиционни представи и ценностни корени, отнасящи се до неговата култура и колектив, следователно той трябва да се изразява и действа митологично. По отношение на мита, оказва се, че родовата митология е отражение на човешкия опит и съществуване, доколко човекът е имал определени познания, или те са изкуствено закрепени в съзнанието му. Според докторантката, преобладаващите съждения в текстовете са базисните, рационалните и гражданските. Забелязана е и една по-честа
употреба на хуманните ценностни съждения главно в българските издания. Това за авторката е неочаквано, имайки предвид по-негативната нагласа на обществото по редица въпроси. Потвърдено е съответствието между основните тези, формулирани в текста чрез експертната оценка, и резултатите от медийния контентанализ. Класифицирани са основните ценностни съждения, съществуващи в медийните текстове по проблема за бежанската криза и транснационалните движения. В работата са маркирани и основните ценностни съждения, съществуващи в медийните текстове по проблеми с възлово обществено значение. Изследването на докторантката може да бъде окачествено като един успешен опит да се постави началото на едно по-подробно изследване по сравнителна етнопсихология между две балкански държави, резултатите от което биха били изключително интересни и нужни, имайки предвид динамичната среда, в която се намира Европа. Авторката има и нужния брой публикации по темата, които осветляват различни страни и щрихи от нейното интересно научно проучване през тригодишния период на обучението й. Докторантката е използвала и прецизно описала и представила широка гама от научна литература, свързана пряко с темата на нейния докторат. Също коректно са цитирани и използваните сайтове в Интернет. ОБЩ ИЗВОД: Представеният дисертационен труд е едно цялостно завършено и задълбочено научно изследване по проблема за транснационалните митове и ценности в българската и гръцката преса. Работата е добре замислена и правилно структурирана. Езикът и културата на речта са прецизни и смислово точни. Направеното емпирично изследване, както и експертните оценки и контент-анализа потвърждават теоретичните постановки и твърдения на докторантката. По тази причина убедено ще гласувам със ЗА присъждане на Славяна Христова на образователната и научна степен доктор. 23. 05. 2019 г. Рецензент : доц. д-р Цветан Кулевски