РЕЦЕНЗИЯ

РЕЦЕНЗИЯ По конкурс за заемане на академичната длъжност ПРОФЕСОР По специалността 4.3.биологични науки (физиология на растенията хормонална регулация на растенията) съгласно обявата в ДВ 90 от 16.11.2012 за нуждите на катедра Физиология на растенията от БФ на СУ Кл. Охридски С кандидат: д-р Евгени Драганов Ананиев, доцент в БФ на СУ Кл. Охридски Рецензент: чл. кор. ГЕОРГИ РУСЕВ от ИМБ, БАН За участие в конкурса за професор по Физиология на растенията обявен за нуждите на катедрата по Физиология на растенията към БФ на СУ Кл. Охридски е подал документи единствен кандидат доцент д-р Евгени Драганов Ананиев, доцент към същата катедра. Доцент Ананиев е роден през 1950г. в гр. Пловдив. През периода 1968-1973г той следва в БФ на СУ Климент Охридски и придобива степента магистър по специалността Биохимия и физиология на животните и човека. През периода 1976-80г. Е. Ананиев изработва и успешно защитава докторска дисертация като редовен докторант в Института по физиология на растенията Кл. А. Тимирязев към АН СССР в Москва, Русия. Темата на докторската му дисертация е Хормонална регулация на белтъчния синтез в изолирани семедели от тиква и е стриктно в областта на физиологията на растенията и по темата на обявения конкурс. След завръщането си от Москва през 1980г д-р Ананиев постъпва на работа в ИФР, БАН, където работи до 2007г, отначало като научен сътрудник, а от 1990г като ст.н. с. II ст. Като такъв той е бил ръководител на секция Геномика и протеомика за периода 2000-2006г. От 1982 до 1986 г Е. Ананиев преминава дългосрочен стаж в лабораторията на проф. АА Хаджиолов в ИМБ, което дава тласък на следващите му изследвания в областта на молекулярната биология на растенията. През 2006г д-р Ананиев се явява на конкурс за доцент в БФ и след спечелването му през 2007 г. е назначен за редовен доцент в катедрата по Физиология на растенията където работи и 1

понастоящем. От тогава доцент Ананиев чете последователно основните курсове по физиология на растенията за студенти бакалаври в специалностите география и биология и молекулярна биология и няколко курса към магистърските програми Генно и клетъчно инженерство (лекционен курс по Физиология и екология на трансгенните растения) и към магистърските програми на катедрата Физиология на растенията и Растителни биотелнологии, съответно лекционните курсове Рекомбинантни ДНК технологии и Хормонална регулация на растенията. През 1987-8г доцент Ананиев е провел едногодишна специализация в лабораторията по Физиология на растенияна в Университета в гр. Перпинян, Франция, а през 1991г тримесечна специализация в Университета на гр. Тюбинген, Германия. След постъпването в СУ Св. Кл.Охридски, доц. Ананиев участва активно в програмата ЕРАЗМУС преподавателска мобилност (2008 и 2012 г), както и като гост-преподавател в Ун-тета на гр. Гренобъл, Франция. За участие в конкурса за професор, доцент Ананиев се представя общо с 61 научни публикации от които 22 статии в чужди и международни списания (21 статии с IF) и 28 статии в български списания (вкл. една научно популярна статия в сп. Природа ). 10 от общия брой публикации представляват пълните текстове на доклади изнасяни на различни конференции и отпечатани в съответните сборници, а 1 е автореферат на докторска дисертация. Съгласно изискванията на Факултетния съвет на БФ, 29 от статиите на доц Ананиев са реферирани в системата ISI Web of Knowledge (21 статии с IF плюс 8 статии в Докл на БАН, 1998-2005). По голямата част от трудовете (41) на доцент Ананиев са отпечатани след 1990г, което показва, че той е продължил интензивно да работи и след хабилитирането си. От тях 14 са публикувани след избирането му за доцент през 2007г (вкл. 11 публикации с IF), т.е. през последнте 5 години, което е един отличен атестат за научната активност на доцент Ананиев. Много от статиите на доцент Ананиев са публикувани във водeщи международни списания като Planta, Еur. J Biochem, Physiol. Plantarum, Plant. Physiol. Biochem. (Physiol. Vèg) и др. с висок импакт фактор, като общият импакт фактор на всички статии е над 34. Представена е и справка за 253 цитата 2

от независими автори, повечето от тях в чуждестранни списания с висок импакт фактор. В повечето от статиите след хабилитирането си като ст.н.с. ІІ ст. през 1990 г, които по същество са обект на рецензиране (съгласно Закона за равитието на академичния състав, научното звание ст.н.с. ІІ ст се приравнява към длъжността доцент ), доцент Ананиев е първи или последен автор, което показва неговата водеща роля при изработванeто или, съответно при органзирането на тези изследвания. Приложен е и списък със заглавията на 50 постера доклади, които доцент Ананиев или негови сътрудници са представили на различни национални и международни конгреси и конференции. Те показват, че научните постижения на доцент Ананиев са получил широка публичност, но няма да бъдат рецензрани тука. Основните научни постижения на доцент Ананиев са в областта на физиологията и молекулярната биология на растенията. Те могат да се разделят на две големи групи. 1. Изследване на хормоналната регулация на белтъчната синтеза по време на растежа и развитието на растенията, и 2. Изследване на хормоналната регулация на процеса на стареене при растенията. Хормоналната регулаци на развитието на растенията е важен научен проблем, който има както голямо фундаментално, така и приложно значение. С този проблем доцент Ананиев ползотворно се занимава вече повече от 35 години. Хормоналният анализ включва изследването на три от основните фитохормони цитокинините от пуринов тип представени от 6- бензиламинопурина (6-БАП или ВА), абсцизиевата киселина (АБК) и метиловия естер на жасмоновата киселина (ЖК-Ме). Като моделни системи за тези изследванията са използвани изтощените от ендогенни цитокинини изолирани семедели от тиква и тиквичка, както и различни транслокациоинни линии ечемик и други културни растения. Изследвани са промените в белтъчните профили в резултат на третране с фитохормони и е установена индукция на специфични белтъчни фракции под влияние на жасмонатите (jasmonate induced proteins JIPs). Установено е също така, че бензиладенина и метиловия естер на жасмоновата киселина предизвикват противоположно действие върху растежа и фотосинтетичната активност на растенията (16-20, 23, 33, 34, 51, 52).. 3

С използването на модерни биохимични и молекулярно-биологични методи системно е изследвано влиянието на тези растителните хормони върху различните етапи на белтъчната синтеза. В хода на тези изследвания е установено, че цитокинините имат добре изразен ефект върху процеса на синтез на белтък върху рибозомите, т.е. те регулират процеса на транслация. Присъствието на бензиладенин (BA), който е основен стимулиращ хормон при преминаването на семеделите от резервен орган във фотосинтезиращ семеделен лист, предизвиква увеличаване на процента на рибозоми организирани в полирибозоми, докато абсцизиевата киселина, която е основен инхибиторен хормон, предизвиква разпадане на полирибозомите и увеличаване на процента на монорибозоми в цитоплазмата. Устновено е също така, че освен върху транслацията, цитокинините оказват ефект и върху процес на транскрипция. Те предизвикват бърза стимулация на биосинтезата на ррнк, което осигурява увеличаване на броя на рибозомите и от там на по-ефективна белтъчна синтеза. За пръв път е установено, че усилването на синтезата на ррнк се дължи на увеличение на скоростта на транскрипция, а не на увеличаване на броя на молекулите РНК полимераза I едновременно транскрибиращи рибозомните гени (9, 10, 26-30, 48, 45). Изследвана е и регулацията на транскрипцията на ррнк гените в линии ечемик, в които единия от ядърцевите организатори е делетиран или транслоциран. И в тези случаи е устновено, че компенсаторната синтеза на ррнк се дължи на увеличаване на скоростта на елонгация на РНК синтезата, а не на активиране на нови транскрипционни локуси (38, 39, 40, 47). В хода на тези изследвания е направен подробен анализ на организацията на рибозомните гени при различни растения. Установена е дължината на повторената рднк единица при тютюна и е създадена рестрикционна карта на този участък, клониран и секвениран е междугенния спейсер на ррнк гените при градинската репичка (Raphanus sativus L.) и ечемика (Hordeum vulgare L.) (11, 49, 50, 57) Втората голяма група изследвания на доцент Ананиев са свързани с хормоналната регулация на процеса на стареене при растенията (естествено и изкуствено индуцирано под въздействие на тъмнината и ЖК-Ме). При тези изследвания е проведен сравнителен анализ на стареенето при фотосинтезиращи 4

сeмeдели и същински листа на моделните системи на тиквичката (Cucurbita pepo L. zucchini) и на Arabidopsis thaliana L. И в това направление доцент Ананиев има оригинални научни приноси. Установено е, че метиловия естер на жасмоновата киселина ускорява процеса на стареене и е намерено, че той е посилен индуктор на стареенето от тъмнината. Показано е също така, че семеделите са по-резистентни към тъмнинния стрес в сравнение с листата. Процесът на старееене е свързан с понижение на функционалната активност на двете фотосистеми (ФСІ и ФСІІ), активността на ключови хлоропласт-кодирани фотосинтетични гени (psab, psba и rbcl), както и с промени в белтъчния профил. При реювелинизация се наблюдава пълно възстановяване на белтъчня профил и на фотосинтетичната активност (36, 53, 54, 55, 60). Всички тези изследвания са проведени на най-високо научно ниво и получените резултати са многократно цитирани в специализираната научна литература. Те очертават доцент Евгени Ананиев като един от водещите учени в областта на физиология на растенията, и един от първите у нас, който въведе използването на количествени молекулярно-биологични методи при изследването на основни физиологични процеси при растенията. Признание за неговия висок авторитет като учен е факта, че през различни периоди е бил член на редакционните колегии на престижното международно списание Plant Growth Regulation, а също и на българските Bulg. J. Plant Physiol., Gеneral Appl. Plant Physiol. и Genetics Plant Physiol (Гл. Редактор, 2011). Освен впечатляваща научно-изследователска дейност, доцент Ананиев има и значителна образователна дейност. Той чете основни лекционни курсове на студенти бакалаври и сам е създал нови курсове за някои магистърски програми. Учебната му и аудиторна натовареност е от порядъка на 400-350 часа/година за последнте няколко години и е съвместима с длъжността доцент, която заема. Също така доцент Ананиев е бил ръководител на 4 дипломанти и на 4 успешно защитили докторанти, като в момента е ръководител на още един докторант. Организационната работа на доцент Евгени Ананиев също е значителна и го характеризира като компетентен и успешен учен и ръководител. Той е бил 5

ръководител на 4 международни научни проекта и на един научен проект финансирани от фонд Научни изследвания. Освен това той е участвал в още 5 научни проекта като изпълнител. Всички са завършени успешно и са донесли значителен финансов ресурс на лабораторията на доцент Ананиев. ЗАКЛЮЧЕНИЕ От направения преглед на научните публикации и на експертната и образователна дейност на доцент д-р Ананиев става ясно, че той е един от водещите български учени в областта на физиологията на растенията. Той е автор на няколко десетки статии отпечатани в най-престижни световни биохимични и молекулярно-биологични списания, които са цитирани многократно. Той също така е дългогодишен преподавател и като цяло отговаря на всички изисквания на закона за развитие на академичния състав за академичната длъжност професор. Като имам пред вид всичко казано до тука, аз убедено препоръчвам на уважаемото жури да избере доцент Евгени Драганов Ананиев за ПРОФЕСОР по физиология на растенията. Рецензент: /Чл. кор. Г. Русев/ 6