НАУКА ЗА ГОРАТА, КН. 1, 2018 FOREST SCIENCE, No 1, 2018 СРАВНИТЕЛНИ ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ВАРИАЦИОННИТЕ КРИВИ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ДИАМЕТЪР ЗА СЪЗДАДЕНИ В П

НАУКА ЗА ГОРАТА, КН. 1, 2018 FOREST SCIENCE, No 1, 2018 СРАВНИТЕЛНИ ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ВАРИАЦИОННИТЕ КРИВИ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ДИАМЕТЪР ЗА СЪЗДАДЕНИ В ПРЕДЕЛИТЕ НА ДГС АЛАБАК ВЕЛИНГРАД ДУГЛАСКОВИ КУЛТУРИ Ангел Ферезлиев Институт за гората София Българска академия на науките Николай Зафиров, Крум Каров Лесотехнически университет София Абстракт: Извършени са сравнителни актуални проучвания върху вариационните криви на разпределение по диаметър в средновъзрастни дугласкови култури, създадени през 60-те и 70-те години на XX век в ДГС Алабак Велинград. Културите се намират на различна надморска височина и в тях са провеждани различни по вид и интензивност лесовъдски дейности. Сравненията са осъществени аналитично и чрез криви на разпределение на стъблата по естествени степени на дебелина. Установените особености в строежа по диаметър могат да допринесат за увеличаване знанията за тези и подобни на тях насаждения и да се се използват за избор на правилно и целесъобразно стопанисване на културите с участие на дугласка, достигнали този възрастов клас и на сравнително голяма надморска височина. Ключови думи: вариационни криви на разпределение по диаметър, дугласкови култури, строеж по диаметър УВОД Важно значение за продуктивността на дървостоите има техния строеж по дебелина. Проучвания в тази посока в световната научна литература са многобройни и отдавна известни, като първото попълно обобщение на натрупания материал прави Тюрин през 1931 г. (Кръстанов, 1968). Установяването на закономерности в строежа по дебелина за дървесни видове и в България е обект на работа на много изследователи в областта на горската таксация. Още Недялков (1959) изследва строежа по дебелина на благуновите гори. Кръстанов и др. (1965) проучват в това отношение дървостоите в гората Белка. Недялков и др. (1967) и Въчовски (1967) установяват такива за дървостоите от издънков бук и за чисти и смесени насаждения от горун и ориенталски бук в Странджа. Кръстанов (1968) прави 39

това за смесените буково-дъбови насаждения. Шиков и др. (1982) отчитат влиянието на отглежданията върху строежа по дебелина на бялборовите култури. Димитров (1978) изследва закономерностите в строежа по дебелина на зрели букови насаждения, а Цаков (1998) на естествените насаждения от бяла мура в Северен Пирин. Проучване на строежа по диаметър на естествени черноборови насаждения във връзка с височинната им структура в района на Северозападните Родопи чрез математическа статистика осъществяват Устабашиев, Ферезлиев (2013), а Станкова (2012) и Станкова, Ферезлиев (2015) предлагат подход при бялборовите култури чрез компютърен програмен продукт. Ферезлиев и др. (2017) установяват особеностите в строежа по дебелина при възстановени след смерч дървостои в Западните Родопи. Качествата на дървесния вид Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco, както и морфологичните, екологични и биологични особености на вариететите й, обуславят отдавнашен интерес и продължаващи и днес изследвания по отношение на растеж, строеж, структура, стопанисване и ползване както в нейната родина, така и страните, където видът е бил интродуциран. По данни от Отчета за разпределение на залесената площ по дървесни видове за 2015 г. (ИАГ, 2016), дугласката в България има общ запас 3 902 479 m 3 (увеличен с 1 740 502 m 3 спрямо 2005 г.) и площ 9078 hа, което e 0,86% от площта, заета от иглолистни гори у нас. Най-много (60,8% 5520 hа) все още са културите от втори клас на възраст (21 40 г.), като повече от осем пъти се е увеличил делът на тези от трети клас на възраст (41 60 г.) спрямо 2005 г. 32,9% (2982 hа). По препоръка на Popov et al. (2006), участието на дугласкови насаждения в бъдеще може да достигне 2 2,5% от площта на иглолистните гори в България. Голяма част от културите от и с участието на дугласка в България не са преминали един ротационен цикъл (повечето от най-възрастните са средновъзрастни), като наличната информация не е достатъчна за точното предвиждане на дървесните запаси при интензивно или екстензивно стопанисване. Различията в почвоподготовката, първоначалната гъстота, отгледните мероприятия и състоянието на културите, дори върху сравними месторастения, затрудняват прогнозирането на прираста и растежа им (Попов и др., 2005). В България, изменението на таксационните показатели (вкл. диаметъра), характеризиращи растежа на дугласката в първите класове на възраст, са проучвани в района на Западните Родопи от Табаков (1981). Попов и др. (2005) анализират получените резултати от интродукцията и изменението на някои таксационни показатели 40

на култури от дугласка в района на Горна Арда, достигнали втори клас на възраст. Ферезлиев (2009, 2012) и Ферезлиев, Цаков (2007, 2011) изследват динамиката и особеностите в растежа и прираста по дебелина на средновъзрастни дугласкови култури в Северозападните Родопи. Петкова (1987, 2014, 2015), задълбочено изследва културите от дугласка на различна възраст, създадени в районите на Стара планина, Северозападна България и Рила (УОГС- Юндола). Културите с участието на дугласка са антропогенни екосистеми, и науката и практиката следва своевременно да реагират с целенасочени лесовъдски мероприятия за всеки етап от техния растеж. Горскостопанската практика в България все още се нуждае от научна основа за разработване на указания във връзка с отглеждане дугласковите насаждения с определен състав и във връзка с установена растежна специфика при различни условия на месторастене. Стремежът за целенасочено стопанисване на насажденията с участие на този дървесен вид изисква създаването на модели за нейния растеж, строеж и производителност за възрастовите периоди, през които преминават културите, което налага разнопосочни проучвания в рамките на всеки клас на възраст. Като пример в тази посока може да послужи разработената съвременна лесовъдска концепция за стопанисване на културите от бял и черен бор, създадени извън естествения им ареал (Попов и др., 2014, 2016). Целта на настоящата разработка е да се направят сравнения на вариационните криви на разпределение по диаметър във връзка със закономерностите в строежа по дебелина на средновъзрастни дугласкови култури (чисти и смесенa), създадени на различна надморска височина и стопанисвани по различен начин на територията на ДГС Алабак Велинград. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ В горски култури с преобладаване на дугласка от трети клас на възраст, създадени на различна надморска височина са заложени три правоъгълни опитни площи (таблица 1). Извършено е пълно клупиране в опитните площи чрез измерване на два взаимно перпендикулярни диаметъра на гръдна височина (през 0,1 cm) на дърветата в тях. Те са разпределени по дървесен вид, брой и степен на дебелина (през 1 cm) и са определени общата кръгова площ, средната кръгова площ и средния диаметър. За изследване закономерностите в строежа по дебелина са използвани данните от измерените диаметри на 112 (ОП1), 159 (ОП2) и 104 (ОП3) дугласки, разпределени по естествени степени на дебелина 41

Таблица 1. Местоположение и характеристика на опитните площи Тable 1. Loсation and characteristics of sample plots на опитната площ (ОП)/ N of sample plot (SP) Землище/Land Географски координати Coordinates 1 2 3 с. Драгиново м. Бяла вода/draginovo, Biala voda 42.1067753 N 23.9696273 E с. Света Петка м. Върбица/Sveta Petka, Varbitsa 42.0458411 N 23.9060821 E Велинград м. Мечешки скали/ Velingrad, Mecheshki skali 42.0411415 N 23.9386711 E Подотдел/Division 474 в 366 р 385 т Размер на OП/ Size of SP (m) 40 x 25 40 x 25 60 x 30 Площ на OП/Area of SP (ha) 0,1 0,1 0,18 Надмoрска височина Altitude (m) 1450 1225 1100 Изложение/Еxposure И, склон горна част E, slope upper part Ю, склон горна част/s, slope upper part С-и, склон горна част/ne, slope upper part Наклон, ( )/ Slope ( ) 10 15 16 15 Месторастене/Habitat Т-II-2 C-2,3 Т-II-2 C-2 Т-II-1 C-2 Състав/Composition здгл10, трпл, бб, бк, брз(ед)/ps.m.10; P.t; P.s, F.s, B.p здгл10, бб(ед)/ps.m 10; P.s здгл9, бб1/ps.m 9; P.s 1, Възраст, г./age 52 49 39 Година на създаване Year of creation 1965 1968 1978 Вид на площта преди залесяване/ Type of area prior to afforestation голина/barren land голина barren land голина/barren land Схема/Planting scheme (m) 1,20 x 0,90 1,30 x 0,90 1 х 1,5 Първоначална гъстота, бр./ha/ Initial density, n/ha 9259, 8516 (на 14 г./at the age of 14) 8547 6667 Метод на създаване Creation method Садене/planting Садене/planting Садене/planting Грижи/Post-planting cares Проведени мероприятия Conducted silvicultural activities отглеждане до 3 г. и попълване/ Growing up to 3 years and filling прочистка/pre-commercial thinning 1979 г. Прореждане/ commercial thinning 1986, 1993 и 1999 г. 10-12% интензивност/ 10-12% intensity отглеждане до 3 г. и попълване/ Growing up to 3 years and filling отглеждане до 3 г. и попълване/ Growing up to 3 years and filling Прореждане/commercial thinning 2010 г. 15% интензивност/ 15% intensity Заб: Ps.m.-Pseudotsuga menziesii (Mirb) Franco; P.t.- Popolus tremula L.; P.s.- Pinus sylvestris L.; F.s.- Fagus silvatica L.; B.p.-Betula pendula Rth. 42

ЕСД (отношения на степените на дебелина към средния диаметър) и са извършени сравнителни проучвания върху вариационните криви на разпределение по този таксационен показател. Поради различния брой на абсолютните със закръглените стойности на ЕСД, при преминаване от едните към другите отчетеният брой дървета е по-малък или по-голям от действителния. Разликата се разхвърля пропорционално по ЕСД, като отчетеният брой се умножава с отношението на действителния общ брой дървета към отчетения, за получаване на т.нар. изравнен брой дървета. Методът на вариационните криви на разпределение на стъблата по естествени степени на дебелина позволява сравняване на кривите на разпределение чрез изчисляване броя на дърветата в отделните степени в проценти от общия брой дървета. Така се получава вариационна крива за процентното разпределение на броя на дърветата по ЕСД. Всичко това дава възможност за сравнителни проучвания на формата на кривите и за изчисляване на средни криви на разпределение за съвкупности от насаждения (Tюрин,1931; Кръстанов и др., 1965; Кюлев, 1969; Цаков, 1980, 1998; Ферезлиев и др., 2017). Проверка за нормалност на разпределенията на дърветата от дугласка по степени на дебелина е извършена аналитично чрез теста на Шапиро-Уилк, поради по-голямата му мощност в сравнение с широк спектър алтернативни тестове (StatSoft, 2004). Той е ефективен при извадки с размер в рамките на 30 < n < 2000. При статистическа значимост (p < 0,05) на получения при него критерий W се отхвърля хипотезата за нормално разпределение на анализираната променлива. Характеризиране на честотните разпределения е извършено чрез коефициентите на асиметрия и ексцес. За целта е извършен дескриптивен статистически анализ чрез програмния продукт Statistica. За определяне мястото на средното дугласково дърво по дебелина (ранг), към сумарните проценти за ЕСД 0,9 е добавен половината от процента на стъблата при ЕСД 1,0 (Тюрин, 1938; Ферезлиев и др., 2017). За целта се определят сумарни редове на разпределението средни криви на сумарното процентно разпределение на броя на дърветата по естествени степени на дебелина. РЕЗУЛТАТИ Разпределението на броя на дърветата от дугласка по абсолютни степени на дебелина за изследваните опитни площи е илюстрирано на фиг. 1. На графиките за съответните опитни площи са показани и кривите на нормалното разпределение. Изчислените показатели 43

Фиг. 1. Разпределение на дърветата от дугласка в ОП1 (а), ОП2 (b) и ОП3 (с) по степени на дебелина и криви на нормалното разпределение Fig. 1. Distribution of the number of trees (Ps. menziesii (Mirb) Franco) in SP1 (a), SP2 (b) and SP3 (c) by natural degrees of thickness and curves of the normal distribution за асиметрия и ексцес на разпределенията на броя на дърветата по степени на дебелина, както и техните стандартни грешки, са представени в таблица 2. В нея са включени и получените критерии W от теста на Шапиро-Уилк и техните нива на значимост, чрез които е проверена хипотезата за нормалност на получените разпределения в трите опитни площи. На фиг. 2. са показани съответните вариационни крива на разпределение на броя на дърветата по естествени степени на дебелина, получени като части от средния диаметър (Dср. за ОП1 = 28,4 сm; Dср. за ОП2 = 24,2 сm и Dср. за ОП2 = 24,1 сm ), който се приема за единица. От фиг.2 е отчетен броят на дугласките за кръглите стойности на ЕСД, който е изравнен според използваната 44

Таблица 2. Описателни статистики и критерии за нормалност на разпределенията на дърветата в опитните площи по степени на дебелина Table 2. Descriptive and normality statistics for the natural degrees of thickness of the trees in the sample plots ОП SP Брой N Асиметрия Skewness Стандартна грешка на асиметрията Std. Err. Skewness Skewness Std.Err. Skewness Ексцес Kurtosis Стандартна грешка на ексцеса Std. Err. Kurtosis Kurtosis Std. Err. Kurtosis Тест на Шапиро- Уилк Shapiro- Wilk test W Гранично равнище на значимост Significance level p 1 112 0,46 0,23 2,02-0,53 0,45-1,18 0,96 0,002 2 159 0,51 0,19 2,63 0,16 0,38 0,43 0,98 0,012 3 104 0,12 0,24 0,51-0,64 0,47-1,36 0,98 0,233 Фиг. 2. Вариационна крива на разпределение на броя на дърветата от дугласка в ОП1 (а), ОП2 (b) и ОП3 (с) по естествени степени на дебелина Fig. 2. Variation curves of distribution of the number of trees (Ps. menziesii (Mirb) Franco) in SP1 (a), SP2 (b) and SP3 (c) by natural degrees of thickness 45

методика (Кръстанов, 1968). Вариационните криви на разпределението изразяват процентното разпределение на броя стъбла по естествени степени на дебелина (ЕСД ) от техния общ брой в съответната опитна площ (таблица 3, 4, 5). След последователно сумиране на процентите на получените вариационни редове се получават сумарните редове на разпределението, респ. кривите на сумарно разпределение и съответно вариационните криви на процентно разпределение на броя на дугласковите дървета по естествени степени на дебелина в трите опитни площи (таблица 3, 4, 5). Изчисленият ранг на средното дугласково дърво по диаметър в изследваните площи е съответно 50,2% в ОП1, 54,0% в ОП 2 и 52,1% в ОП 3. ОБСЪЖДАНЕ Информацията за разпределението на дърветата в дървостоя по класове на размер (степени на дебелина и височинни класове) е важна, тъй като се използва за количествено и качествено характеризиране на резултатите от лесовъдските мероприятия, интензивността и повтаряемостта на отглежданията и последствията от тях върху растежа (Gadow, Hui, 1999; Stankova, Zlatanov, 2010; Станкова, 2012, Ферезлиев и др., 2017). Интерес представлява сравнението на вариационните криви на насаждения, стопанисвани по различен начин. В настоящото проучване такова сравнение е осъществено чрез съпоставка на формата на вариационните криви на процентно разпределение на броя на дугласковите дървета по естествени степени на дебелина и чрез аналитичното сравнение на разглежданите разпределения по диаметър при трите изследвани площи. Наблюдават се следните особености в разпределението по диаметър. Вариационните криви на разпределение на дугласковите дървета по дебелина в изследваните площи имат характерен асиметричен ход (таблица 3, 4, 5), като ясно са оформени техните максимуми. В ОП3 се наблюдава един максимум, съсредоточен в средния диаметър. При ОП1 и ОП2 има два, съответно при средния диаметър и в дясно (при ЕСД 1,3) за ОП 1 и малко преди (при ЕСД 0,9) и в средния диаметър при ОП2. Началото на вариационните криви е показател за това, че най-тънките дървета от дугласка имат дебелина 0,5 от средния диаметър и в трите случая. Краят на кривите показва, че относително по-големи диаметри се наблюдават в чистата, отгледана със средна интензивност 46

Таблица 3. Абсолютно и процентно разпределение на броя на дърветата по естествени степени на дебелина в ОП1 Table 3. Absolute and percentage distribution of the number of trees by natural degrees of thickness in SP1 Брой дървета/ Number of trees ЕСД/Natural degrees of thickness 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 1,7 1,8 Oтчетен брой/ Estimated number of trees 4 3 4 4 3 5 4 1 5 3 1 2 1 1 41 Общо Total Изравнен брой/ Equalized number of trees 11 8 11 11 8 14 11 3 14 8 3 5 3 3 112 Брой/ Number of trees-n(%) 9,8 7,3 9,8 9,8 7,3 12,2 9,8 2,4 12,2 7,3 2,4 4,9 2,4 2,4 100 Сумарно/ Aggregate-N(%) 9,8 17,1 26,9 36,6 43,9 56,1 65,9 68,3 80,5 87,8 90,3 95,2 95,2 100,0 100,0 Таблица 4. Абсолютно и процентно разпределение на броя на дърветата по естествени степени на дебелина в ОП2 Table 4. Absolute and percentage distribution of the number of trees by natural degrees of thickness in SP2 Брой дървета/ Number of trees ЕСД/Natural degrees of thickness Общо Total 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 1,7 Oтчетен брой/ Estimated number of trees 1 7 4 6 11 11 8 4 6 2 2 1 1 64 Изравнен брой/ Equalized number of trees 2 17 10 15 27 27 20 10 15 5 5 2 2 159 Брой/Number of trees-n(%) 1,6 10,9 6,3 9,4 17,2 17,2 12,5 6,3 9,4 3,1 3,1 1,6 1,6 100 Сумарно/Aggregate -N(%) 1,6 12,5 18,8 28,2 45,4 62,5 75,0 81,3 90,7 93,8 96,9 98,5 100,0 100,0 Таблица 5. Абсолютно и процентно разпределение на броя на дърветата по естествени степени на дебелина в ОП3 Table 5. Absolute and percentage distribution of the number of trees by natural degrees of thickness in SP3 Брой дървета/ Number of trees ЕСД/Natural degrees of thickness Общо 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 Total Отчетен брой/ Estimated number of trees 2 4 5 5 4 8 4 5 5 2 1 1 46 Изравнен брой/ Equalized number of trees 5 9 11 11 9 18 9 11 11 5 2 2 104 Брой/ Number of trees-n(%) 4,3 8,7 10,9 10,9 8,7 17,4 8,7 10,9 10,9 4,3 2,2 2,2 100 Сумарно/ Aggregate-N(%) 4,3 13,0 23,9 34,7 43,4 60,8 69,5 80,4 91,3 95,6 97,8 100,0 100,0 47

култура (ОП1) (1,8 от средния диаметър), спрямо 1,7 от Dср. в неотгледанoтo чистo насаждение (ОП2) и 1,6 от Dср в по-силно изредения смесен дървостой (ОП3). Що се отнася до съотношението между кривите във вертикална посока вижда се, че най-високо се намира максимумът в ОП3 (17,4%), следван от ОП2 (17,2%) и ОП1 (12,2%). И в трите площи, при намаляващи с една степен вариационни интервали от ОП1 до ОП3, по-голямата част от дърветата се намират в по-тънката част от средния диаметър на дървостоя, поради което лявата част има по-плавен ход, а дясната по-стръмен. От таблица 3, 4, 5 се вижда, че в ОП1 и ОП3 средните степени на дебелина са представени със сравнително по-малък процент стъбла (съответно средно 9,8% и 11,6%). Само осредненият процент за централните степени на дебелина за ОП2 (15,6%) превишава, макар и несъществено (с 5%), установения такъв при други подобни изследвания (Духовников, Илиев, 1957). Този факт има определена практическа стойност, тъй като средните степени на дебелина, представени с най-голям брой стъбла, увеличават количеството на едрите и средните сортименти в насаждението (Логвинов, 1956). Получените показатели при аналитичното сравнение на разглежданите разпределения по диаметър от теста на Шапиро-Уилк (W) (таблица 2) са статистически значими за първите две опитни площи (p < 0,05). Това показва, че установените разпределения на дърветата от дугласка в тях по степени на дебелина се отклоняват от нормалното. В третата площ статистическата значимост на показателя е по-голяма от това ниво, поради което не може да се отхвърли хипотезата за нормалност на разпределението на дърветата в нея. Всички показатели за асиметрия са по-големи от 0, което потвърждава, че разпределенията са изместени предимно в дясно (кривите са наклонени наляво). Подобни отклонения често са установявани в едновъзрастни горски насаждения и култури на сходна възраст. В първата и втората опитна площ получените стойности при разделяне на коефициентите за асиметриите на стандартните им грешки са по-големи от 1,96, докато в третата площ получената стойност е под тази гранична стойност. Ексцесите на разпределенията са отрицателни за първата и третата опитна площ (съответно -0.53 и -0.64), а за втората коефициентът на този показател е положителен (0.16), като и в трите случая няма по-голямо различие от допустимото за нормалното разпределение. Това сочи, че причината за отклоненията от нормалността на разпределенията на дърветата от дугласка в първите две опитни площи по степени на дебелина е тяхната дясна 48

асиметрия. В първата опитна площ са изведени три прореждания с превес на низовия метод, при което са отстранени по-голяма част от дърветата с малки диаметри. Вероятната причина за дясната асиметрия във втората опитна площ е отпадането на дърветата с по-малки диаметри, тъй като в нея не са извършвани отгледни сечи. Прореждането в третата опитна площ през 2010 г. е извършено по комбинирания метод, като са отстранени както дървета с по-малки от средния диаметър, така и такива с по-големи дебелини, поради което установеното разпределение е близко до нормалното, коефициентът на ексцеса е положителен и малък по стойност (таблица 2). В своите изследвания по отношение на ранга на средното дърво по дебелина при едновъзрастните дървостои Тюрин (1931) е установил среден процент със стойност 57,5%. По отношение на определеното място на средното дугласково дърво по дебелина в изследваните опитни площи, то е по-близко до средния ранг на ОП2 ( 3,5% ) и се различава с -7,3% за ОП1 и с -5,4% за ОП3. В практиката обикновено се използва правилото на Вайзе (Weisse, 1880), което разделя дървостоя на две неравни части и рангът на средно дебелото дърво е 60% от извадката на тънките дървета, което ако се използва в случая би довело до систематични грешки (Ферезлиев и др., 2017). ЗАКЛЮЧЕНИЕ При изследване на особеностите в строежа по диаметър на чистите дугласкови култури се констатира, че установените аналитични разпределения на дърветата от дугласка в тях по степени на дебелина се отклоняват от нормалното. В смесената с бял бор дугласкова култура, статистическата значимост на показателя от теста на Шапиро-Уилк (W) е по-голяма от определящото гранично равнище на статистическа значимост, поради което се приема хипотезата за нормалност на разпределението на дърветата в нея. Графиките на вариационните криви и анализа на статистическите показатели асиметрия и ексцес показват, че разпределенията по диаметър са точно в средния диаметър или са изместени предимно в дясно кривите са наклонени наляво, а ексцесите на разпределенията не се отклоняват повече от допустимото за нормалното разпределение. Подобни отклонения са типични за биологичните изчисления и често са установявани в едновъзрастни горски насаждения и култури на сходна възраст. Полученото процентно разпределение дава възможност при познаване на общия брой дървета и средния диаметър на даден дървостой да се премине към разпределение в абсолютни бройки, 49

което може да се използва за сортиментирането на дървостоите, т.е. установените вариационни криви за строежа по дебелина могат да се използват за изучаване на сортиментния строеж на изследваните култури. Изчислените криви на сумарното процентно разпределение на броя на дугласковите дървета в изследваните опитни площи позволява да се определи мястото (рангът) им в дървостоя, което е важно при проучванията на ранговите ефекти от провеждане на отгледните сечи при получени данни за мястото на средния диаметър, различно с -3 до -7% от установеното правило на Вайзе. Нужно е да продължат и разширят научните дейности в тези и подобни на тях насаждения, включващи проучвания на строежа по височина и обем (в рамките на възрастовия клас), за да се направи по-пълен сравнителен сегашен анализ и на тази база да се определят критерии за оптималното им стопанисване. ЛИТЕРАТУРА Анучин, Н. П. 1982. Лесная таксация. Лесная промышленость. М., 271-273. Въчовски, Хр. 1967. Растеж, строеж и продуктивност на някои чисти и смесени насаждения от горун и ориенталски бук (Fagus orientalis Lipski) в Странджа планина. Горскостопанска наука, 2, 39-50. Димитров, Е. 1978. Закономерности в строежа по дебелина на зрели букови насаждения. Горскостопанска наука, 2, 37. Духовников, Ю., Ал. Илиев. 1957. Върху големината на степените на дебелина и отстоянието между височинните разреди и значението им за точността на кубирането и сортиментирането на иглолистните дървостои. Научни трудове на ВЛТИ, V, 84 96. Изпълнителна Агенция по горите, 2016. Отчет за разпределение на залесената площ по дървесни видове към 31.12.2015 г., ГФ-2, 3. Логвинов, И. В. 1956. Строение на рост сосново-еловх насаждении типа леса соснякчерничник Ленинградской области и оснивы организации лесного хозяйства в них. Труды Лесотехнической Академии, 73. Кръстанов, Кр., П. Беляков, А. Андонов. 1965. Върху някои закономерности в строежа, растежа и продуктивността на дървостоите в гората Белка. Горскостопанска наука, 5, 387-400. Кръстанов, Кр. 1968. Закономерности в строежа по дебелина на смесените буководъбови насаждения. Горскостопанска наука, 5, 25-41. Кюлев, Б. 1969. Някои закономерности в строежа и растежа на смесените смърчово-борови насаждения. Горскостопанска наука, 4, 63-81. Недялков, С. 1959. Върху строежа на издънковите благунови насаждения у нас. Известия на Институт за гората, 5. Петкова, К. 1987. Проучвания на някои култури от зелена дугласка (Pseudotsuga menziesii Mirb. (Franco) в Средна Стара планина, Горскостопанска наука, 5, 13 19. Попов, Гр., Г. Костов, Д. Георгиева, Ив. Марков, М. Борисов, Й. Додев. 2014. Иглолистните култури надежди, проблеми и бъдеще. Странджанско Сакарски Сборник Доклади от научна конференция Гората мост между поколенията 100 години държавно горско стопанство Малко Търново (1914-2014), V, 1, 41-72. 50

Попов, Гр., Г. Костов, Ив. Марков, Д. Георгиева, М. Борисов, Й. Додев. 2016. Трансформация на иглолистните култури създадени в долната лесорастителна зона. Доклади от Национално съвещание с международно участие Перспективи и насоки за стопанисването на изкуствено създадени иглолистни гори, 28-29.01.2016 г., Кюстендил, 42-58. Попов, Ем., Г. Хинков, Цв. Златанов, 2005. Продуктивност на култури от дугласка (Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco) в района на Горна Арда. В: Сборник от научна конференция с международно участие, II Растениевъдство, 1-2 юни Стара Загора, Съюз на учените Стара Загора, 320-326. Станкова, Т. 2012. Двумоделни системи за разпределение на дърветата по диаметър и височина в бялборовите култури. Наука за гората, 1/2, 37-56. Станкова, Т., Анг. Ферезлиев, 2015. Определяне на строежа по дебелина, височина и обем на белборовите култури с помощта на приложен софтуер. Наука за гората, 2, 69-88. Табаков, Д., 1981. Зелената дугласка в нашата страна. Горско стопанство, 7, 17 20. Тюрин, А. 1931. Нормальная производительность лесонасаждении сосны, брезы и ели. М. Устабашиев, Ф., Анг. Ферезлиев, 2013. Динамика на растежни показатели във връзка с височинната структура на естествени насаждения от черен бор (Pinus nigra Arn.), в района на ДЛС Чепино, Северозападни Родопи, Наука за гората, 1/2, 39-54. Ферезлиев, Анг. 2009. Височинна структура, динамика и статистическо разпределение на средния диаметър в смесена култура от зелена дугласка, даурска лиственица и бял бор в района на УОГС- Юндола. Наука за гората, 4, 71-82. Ферезлиев, Анг. 2012. Oсобености в растежа и прираста по дебелина на дугласкови дендроценози в Северозападни Родопи, Наука за гората, 1/2, 57-70. Ферезлиев, Анг., Хр. Цаков. 2011. Дендрометрични показатели и строеж на култури от зелена дугласка (Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco), създадени в Северозападната част на Родопите. В: Сборник с доклади от Юбилейна национална научна конференция с международно участие Човекът и Вселената, II, Природни и аграрни науки. Медицина. Смолян, СD, 483-491. Ферезлиев, Анг., Хр.Цаков, Ив. Михал, М.Барна, Ал. Цицак. 2017. Особености в строежа по диаметър на дървостои, разстроени от ураганен вятър в Западни Родопи. Наука за гората, 1, 53-63. Цаков, Хр. 1980. Закономерности в строежа по дебелина на черноборовите култури. Горскостопанска наука, 6, 23 35. Цаков, Хр. 1998. Проучвания върху строежа по дебелина на естествени насаждения от бяла мура (Pinus peuce Gris.) в Северен Пирин. Наука за гората, 3/4, 67. Шиков, К., Кр.Кръстанов, П. Беляков. 1982. Влияние на отглежданията върху растежа, строежа и продуктивността на бялборовите култури. Горскостопанска наука, 3, 26-32. Ferezliev, A., H. Tsakov. 2007. Height structure and dynamics of the growth indicators of Pseudotsuga menziesii ( Mirb.) Franco plantation in West Rhodopes. Integral Protection of Forest-Scientific-tehnological platform. Belgrade. Proceedings book, 181-185. Gadow, K. V., G. Hui. 1999. Modelling forest development. Kluwer Academic Publishers, Dordrecht, The Netherlands, 213. Petkova, K., M. Georgieva, M. Uzunov, 2014. Investigation of Douglas-fir provenance test in North-Western Bulgaria at the age of 24 years. J. of Forest Science, 60 (7), 288 296. Petkova, K., Y. Poryazov, R. Petrova, 2015. Growth of Douglas-fir (Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco) in the Region of Yundola Training and Experimental Forest Range, Bulgaria, 1 8. Popov, Е., D. Pandeva, V. Christov, M. Trifonova. 2006. Douglas-fir (Pseudotsuga menziesii 51

(Mirb.) Franco) Plantations in Bulgaria. Proceedings of International Scientific conference Sustainable use of forest ecosystems challenge of the 21st century, 8-10 November, Dolnji Milanovac, Serbia, 130-135. Stankova, T., T. Zlatanov. 2010. Modeling diameter distribution of Austrian black pine (Pinus nigra Arn.) plantations: a comparison of the Weibull frequency distribution function and percentile-based projection methods. Eur. J. For. Res., 129 (6), 1169 1179. StatSoft, Inc. 2004. STATISTICA (data analysis software system), version 7. www.statsoft. com. Weisse, W. 1880. Ertragstafel für die Kiefer. Berlin. COMPARATIVE INVESTIGATION ON DISTRIBUTION BY DIAMETER VARIATION CURVES IN DOUGLAS-FIR PLANTATIONS IN STATE FORESTRY ALABAK -VELINGRAD A. Ferezliev Forest Research Institute Sofia Bulgarian Academy of Sciences N. Zafirov, K.Karov University of Forestry- Sofia (SUMMARY) Comparative studies have been carried out on distribution by diameter variation curves in relation to regularities in the structure according to thickness of medium-aged Douglas-fir plantations (pure and mixed), created in the 1960s and 70s in the region of State Forestry Alabak Velingrad. The studied plantations are located at different altitudes. In two of them, cuttings of different intensity were carried out and in one there were no activities. Using a graphical and analytical method it was established that the variation curves in two pure sample plots deviate from the normal distribution curve. It was not possible to reject the hypothesis for normality of trees distribution in the third sample plot, where Douglas-fir is mixed with Scots pine and cutting was performed. The graphs of the variation curves and the analysis of statistical indicator skewness indicate that the distributions by diameter are offset to the right of the middle diameter, i.e. the curves are tilted to the left. The distributions kurtosisis does not deviate more than the acceptable for normal. Such variations are typical for biological calculations and are often detected in similar even-aged forest stands and plantations. 52

The calculated curves of the total percentage distribution of Douglasfir allow to determine their place in the stand, which is important in the ranging effects of thinnings upon received data on the location of the average diameter, varying by -3 to -7% of Weisse rule. The established regularities in the structure according to diameter could be used for more effective management of Douglas-fir plantations in III age class, growing at comparatively higher altitude. Key words: structure according diameter, graphical and analytical method, plantations, Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco Ел. поща: obig@abv.bg 53