Грубият секс От 3 месеца имам нов приятел, който е много богат и красив. Направо съм луда по него. Кара джип. В секса обаче нещо ме притеснява. Обича по-грубите действия - да ме плесне, да ме хване за косата, да ми стисне здраво гърдите, ръцете... за да не шавам. Мен това малко ме плаши, защото доста често изпитвам болка. Казвам му го, но в такива моменти той като че ли не ме чува. Как да го променя? Иначе много го обичам. Катето, 19 г. Здравейте, Пишете ми, че от три месеца насам имате нов приятел и много го обичате. Прекрасно! Ама не ми пишете дали и той много Ви обича? Това обаче не е много прекрасно. А иначе Вие сте луда по него. Още по-прекрасно. Пишете ми, че той е много богат. Хубаво. И че е и красив. Още по-хубаво. Карал джип. А това дали е много хубаво и прекрасно? Ама не ми пишете каква музика слуша той в джипа. Та затова не мога да кажа дали това въобще е много хубаво и прекрасно. И сега какво? В секса обаче той малко потупва тук там. Я ви плесне. Я Ви пооскубе косите Ви. Я Ви стисне малко по-здраво гърдите Ви, та чак ви заболи. Да не говорим как Ви притиска здраво ръцете, а може би и бедрата Ви, за да не шавате. 1 / 7
Стоп. Това любов ли е? Ако според вас отговорът Ви е ДА - тогава що не вземете да му купите, като подарък от един секс шоп някой друг камшик и като добавка, защото имам пресантиман, че точно тогава и чифт белезници ще са на промоция, и тях. А допълнително и няколко метра въже за връзване и едно тиксо за запечатване на устните ви. Та да не можете да викате от болка. Щото може да смущавате с виковете си неговия така чувствителен слух. Пък какво да говорим за тези лоши любопитни комшии. Може да се запасите и с още много необходими за вас неща. Първом, с много големи тъмни очила. За да не се виждат някой последици от тази любов по лицето Ви. И още, набор от лепенки, бинтове и съответно риванол, кислородна вода, че и спирт. Ах, за малко щях да забравя, може и няколко вида таблетки. Всичките обезболяващи. Няма да ги изброявам, за да не правя скрита реклама на фирмите, които ги произвеждат. Вижте: В секса при хората понякога те, и мъжете и жените имат склонността, да не кажа привичката, че и нуждата да пошляпнат леко, ама много леко едно красиво дупе. Да засмучат страстно при една тяхна целувка любовника или любовницата си. Или да пощипнат, но пак леко тук и там по тялото на партньора или на партньорката. Но само до тук! Иначе казано, това е горната граница на страстта. И тя е една разбираема граница. И се случва. Понякога. Ала до тук, нищо лошо. По-лошото е, когато се премине тази граница. Тогава добро утро! Вече имаме де факто нещо съвсем ново и различно. И то на медицински език се нарича алголагния. Иде от алгос - болка. Ще рече склонност да се предизвика болка и страдание у сексуалния партньор или партньорка с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание. И то само по този начин. По никой друг. Няма ли я болката и страданието -няма секс. Камо ли любов. Да, ама в секса при хората има две основни, задължителни неща. Искам и Вие и читателите ми да ги запомнят завинаги. И те са желанието и съгласието. И внимание, 2 / 7
ако има желание, а няма съгласие - това в сексологията се нарича насилие, в смисъл сексуално насилие. А в правото престъпление, в смисъл сексуална агресия. Добре, аз може би прекалих и то не малко. Но това, не е, за да ви плаша, защото дали ще живеете занапред с този човек и ще се любите с него по начина, за който ми писахте, си е лично Ваша работа. Аз нямам, ама няма никакво право да се бъркам в личния Ви живот. Изборът си е изцяло Ваш. Както и преди и сега ще подчертая, аз като лекар съвети не давам. Но понеже ми пишете - Как да го променя?. Отговорът ми е: Не знам. Да точно така - не знам, без да съм виждал този мъж, без да съм разговарял с него самия - не знам. Бих знаел, ако? Ако имах възможността да разговарям с него, за да видя колко дълбока е в него, в неговата психика и сексуалност тази негова привичка и сексуална особеност, от която изпитвате болка и от която вече се плашите толкова много. Но боя се, че тя вече доста присъства в неговото АЗ. Защото, както самата Вие ми пишете - аз в такива моменти му казвам, АМА ТОЙ НЕ МЕ ЧУВА! Да и друг път съм го казвал в такива случаи вие в тези моменти ходите - образно казано по един тънък лед. Няма как да ви чуе, защото точно в такъв момент той самият е неконтролируем. И от Вас и от самия себе си. Това мен ме плаши. Добре. Ще Ви дам малко надежда. И то с няколко възможности. Първата. Проведете, ама на всяка цена и то най-скоро един задълбочен разговор с него. Но не точно в тези моменти, когато той не ви чува! Не тогава! А когато и двамата сте спокойни. И вие с много лек и мил тон му нарисувайте картинката, която лично Вие лично преживявате. Чуйте след това неговото мнение. И помъчете се да Ви отговори. Да Ви отговори защо? Защо по този начин той се люби с вас. Какъвто е да отговорът, поставете въпрос, условие, който да не търпи възражение. Всъщност поставете пред него дилемата, която се отнася за него самия. Или да се промени. Или да се лекува. При сексолог - психотерапевт. 3 / 7
Но ако всички негови отговори са НЕ! Тогава много Ви моля да помислите. Да помислите най-вече за вас самата. Виждате сама, всичко накрая опира до Вас самата. Но ако неговото решение е да се промени, тогава вие сте му нужна, с вашата нежност и любов. Ако реши да се лекува с помощта на сексолог - психотерапевт пак ще сте му нужна. Пак с Вашата нежност и любов. Но ако не иска нищо от тези два варианта - не знам, но ще съм много загрижен за Вас. А това последното никак не е приятно и никак не е хубаво. Та така, още веднъж помислете, много помислете. И след това действате. Както вие си решите. Човек сам определя своя живот. Иначе казано - каквото си постелеш сам, на това ще легнеш. Във вашият случай, също. А за джипа кой знае защо забравих. Може би това не е, според мен, същественото. Този джип, утре я го има, я го няма. Важното е човекът! А защо си спомних? Да, защо? Че и то, и онзи нещастник г-н Максим Ставийски Че и той караше джип, дявол да го вземе. Да ме прости Господ, че защо и той караше джип? Разбира се, че накрая пак ще спазя традицията ни. Че за къде сме без традициите си? Нали те ни спасяват в трудни моменти. Точно традицията ни прави хора. Прави ни народ и нация, прави ни държава. Но във връзка с нашата традиция - ето нещо езическо написано от Мартина Василева от град Добрич. И така: ЕЗИЧЕСКО Не ме боли и няма 4 / 7
Да заплача Сълзите ми са твърде Ценен дар! Потънала в сенките На здрача, Душата си превърнах Във олтар, На който приношения Да правя, Молитви и прокоби да редя! На слънчевата клада да оставя 5 / 7
Последните си капки самота. От болката научих се на сила А сълзите превърнах във вода И пих от нея, както не съм пила, Така с наслада, майчина кърма. И вените до пръсване кипяха, И пулсът ми докосна вечността! В очите ми Валкирии влетяха Под клепките разкъсаха страха И аз усетих как в мене сила, Решителна и бурна, закипя! За цялата си обич съм платила 6 / 7
На грам - по капка бисерна сълза. И ето, затова сега съм силна, А тоя вкус в устата ми горчи! Понякога в нощите мастилни, Все още гоня вълчите следи Вълчица да поставя пред олтара. Да пази непролетите сълзи, Затворени в очите на кошмара, Та никога след туй да не горчи Мисля си, защо винаги правим така, след това да ни горчи?! А не може ли обратното - да няма сълзи и горчивина, а само усмивка и доброта! Та нали точно за това е любовта - да има щастливи хора! Точно за това! 7 / 7