На 28 октомври т.г., от 10.00 ч, в зала 1 на НДК, се проведе заседание на 49-ия конгрес на БСП, при следния дневен ред: 1. БСП алтернатива за България, докл. Корнелия Нинова; 2. Председателството на съвета на ЕС възможност за България, докл. Сергей Станишев; 3. Бюджет-2018 икономика, доходи, справедливост, докл. Драгомир Стойнев. Заседанието бе широко отразено в медиите. За членовете и симпатизантите на ПП Нова Зора, както и за читателите на в. Нова Зора, се спираме по-специално на т. 3 от дневния ред, подробно разписана в материалите на конгреса, понеже е в тясна връзка с внесения от Министерския съвет на 30.10.2017 г. проект за Бюджет-2018 в деловодството на Народното събрание, като предстои обсъждането му в съответните комисии, преди да влезе за обсъждане и приемане от 44-тото народно събрание. 1 / 10
Предложенията за алтернативен бюджет-2018 са продиктувани от тежкото социално разделение и задълбочаващата се бедност на българската нация, безперспективността пред младите поколения, загубата на посока и липсата на ефективен модел за развитие на социално-икономическите отношения, продължаващата демографска криза и прочие все неоспорими факти, напомняни и защитавани като тревожна тенденция и истина и от ПП Нова Зора през годините. Основните акценти в бюджет-2018, отбелязани в доклада, са формулирани по следния ред: намаляване данъка върху доходите на 2 850 000 работещи български граждани; въвеждане необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата; да не се променя ставката на корпоративния данък; премахване статута на държавните и общинските лечебни заведения като търговски дружества; отказ от принципа парите следват ученика. На фокус в предложения алтернативен бюджет от БСП се поставят четири приоритета, в чийто център са хората най-ценният стратегически резерв на държавата: пресичане на тенденцията за скъпо, платено и некачествено здравеопазване; 2 / 10
заличаване на неравенствата в доходите и овладяване на бедността; спиране на кризата в българското образование; преодоляване на регионалните диспропорции чрез балансирано регионално развитие. Целите, които алтернативният бюджет си поставя, са: здрава нация; спиране на маргинализирането на работната ръка или изтичането й към чужди икономики; образована нация и икономически просперитет на основата на знанието; равномерно позициониране и развитие на икономическата активност. Смисълът е четирите приоритета (политики) да работят съвместно за постигане на стратегическия хоризонт нова матрица на икономика на растежа, висока добавена стойност, стопанска стабилност и достатъчен публичен ресурс за захранване на останалите системи. Всяка от тях отчита динамиката в социално-икономическите отношения през последните години и предлага реална промяна като алтернатива на мерките на застоя и социалната мимикрия: по отношение на доходите прогресивно подоходно облагане; в здравеопазването общинските и държавните болници вече да не бъдат търговски дружества; в образованието отказ от принципа парите следват ученика ; в регионалното развитие - целенасочена държавна финансова подкрепа за изоставащите региони. 3 / 10
С алтернативния бюджет-2018 БСП предлага държавността, като категория, да бъде изведена от тясната административна ниша, в която е натикана до момента, и държавата да спре да се държи като счетоводител, а да бъде стратег и да започне да изпълнява функциите си по конституция. Освен това се цели намаляване на финансовото неравенство между българските граждани. Защото отношението между доходите на 20-те процента най-бедни и 20-те процента най-богати нараства неимоверно бързо - от 6.1 пъти през 2012 г. на 6.8 пъти през 2014 г., и на 7.9 пъти през 2016 г. Към м. юни 2017 г. осигурените лица са 2 956 541, като от тях 2 829 626 души имат среден месечен облагаем доход в размер на 672.78 лв., а в същото време 8 614 осигурени лица имат среден месечен облагаем доход в размер на 25 101.82 лв. Или над 37 пъти е разликата между най-богатите 8614 души и останалите! Не най-бедните, а останалите работещи. Освен това 29 941 лица получават над 10 пъти в повече от останалите работещи в страната! Затова има крещяща нужда от по-справедливо разпределение. В същото време, въпреки ниските данъци, липсват инвестиции и като резултат икономическият растеж се основава единствено на потреблението. В алтернативния бюджет се залага преди всичко на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например се инвестират 2.5 милиарда лева, това води до увеличаване на БВП с 5 милиарда за 5 години. Публичните инвестиции следва да имат преди всичко социален ефект и затова те, а не частните инвестиции, са решаващи. С други думи, необходим е съответен паричен ресурс, който в алтернативния бюджет-2018 ще се постигне чрез следните данъчно-осигурителни приходи: А. въвеждане на прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата (МРЗ); 10 % данък за доходи в границата между МРЗ и 3 000 лв.; доходите между 3 301 и 10 000 лв. да се облагат с 15 %, а горницата над 10 000 лв. с 20 %; максималният месечен размер на осигурителния доход от 2 600 лв. да стане 3 300 лв. 4 / 10
Онагледяването на предложенията е в следните две таблици: С въвеждането на прогресивното подоходно облагане над 2 850 000 работещи ще плащат по-малък данък, отколкото досега. Това допълнително ще стимулира търсенето, оставяйки в населението над 1.3 млрд. лв. Б. Приравняване ставките на данъка върху дивидентите със ставките на данъка върху доходите на физическите лица (от 5 % плосък данък, на прогресивен - в границите от 10 до 20 %). В. Въвеждане на данък върху финансовите транзакции; Г. Запазване на ставките на корпоративния данък на 10 %; Д. Повишаване събираемостта и борба с корупцията и контрабандата чрез подробно разписани комплексни мерки. Всичко горепосочено ще даде възможност за провеждане на по-добри политики в областта на социалната политика; здравеопазването; образованието и науката; регионалната политика; земеделието; туризма; транспорта и съобщенията; отбраната и сигурността; културата; политиката за младежта и спорта. За целите на настоящето изложение се спираме със съкращения само на първите четири от тях. Социална политика: в алтернативния бюджет-2018 се предвиждат допълнителни средства спрямо 2017 г. в размер на 1 693.4 млн. лв. с цел предприемане на мерки за: 5 / 10
по-добри условия за отглеждане на децата чрез увеличаване размера на месечното парично обезщетение за отглеждане на дете от една до две години до размера на минималната работна заплата. Това е увеличение на помощта с 50 % и ще обхване 38 хиляди майки; разширяване обхвата на помощта от 250 лв. в началото на учебната година, освен за 1-ви клас, и за учениците от семействата с ниски доходи от 2-ри, 3-ти и 4-ти клас. Тази допълнителна помощ ще обхване 120 хиляди деца; създаване на национална програма с участието на общините за изграждане на детски ясли и градини там, където има недостиг на места; преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 2013 г., като първа стъпка и постепенно намаляване на разликите между тях и новоотпуснатите пенсии; увеличаване на максималния размер на осигурителния доход от 2600 лв. на 3 300 лв. и увеличаване на максималната пенсия на 1155 лв.; допълнителна подкрепа на хората с увреждания и самотноживеещи възрастни хора; увеличаване на минималния среднодневен размер на обезщетението за безработица от 7.20 лв. на 12.00 лв., което ще засегне около 20 хиляди души; обвързване размера на минималната работна заплата със средната работна заплата; подкрепа на децата и семействата; намаляване на бедността и нарастващите неравенства; 6 / 10
подкрепа на най-засегнатите социални групи. Здравеопазване: предлагат се допълнителни средства в размер на 985.2 млн. лв. Едновременно с това следва спешно да се изработи и въведе национална здравна карта, електронно досие и електронна рецепта за пациента. Основната цел е премахване на статута на държавните и общински лечебни заведения като търговски дружества и покриване на задълженията им от 500 милиона лева. С тази мярка се очаква: водеща роля на държавата и общините за запазване на съществуващите държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ; гарантиран достъп до навременно и качествено здравеопазване; повишени отговорности на МЗ за внедряване на съвременни диагностични и лечебни технологии и модернизация на сградния фонд на болниците; възможност за по-ефективен контрол и отчетност на лечебните заведения; заплащане труда на медицинските специалисти според тяхната компетентност и индивидуален принос. Образование и наука: допълнителни средства за образование спрямо 2017 г. в размер на 810 млн. лв., а тези за наука се увеличават близо 2 пъти, от които 150 млн. лв. в общи държавни служби за БАН. Целта е да се преодолее сривът в грамотността; преодоляване на кризата във висшето образование; по-високо качество на образованието и развитие на връзката му с науката и с модерната икономика. Ключовите мерки са: 7 / 10
предучилищно и училищно образование, учение през целия живот; отказ от принципа парите следват ученика. Отказ от публично финансиране на частните училища; нарастване на учителските заплати с 25 %; програма за подкрепа на образованието в обезлюдяващите се региони; стартиране на процедура за преминаване към система на един учебник по предмет за клас ; държавата поема таксите за обучение на студентите по приоритетни направления и защитени специалности в рамките на държавната поръчка; спасителни мерки за науката в България и възстановяване на ролята на икономиката и в управлението, създаване на условия за създаване на ново поколение учени. Ключовите мерки за посочените цели включват: стартова заплата за млад учен в БАН и Селскостопанската академия - не по-ниска от 2 минимални работни заплати; минимален праг за допълнително трудово възнаграждение за защитена степен доктор (не по-ниско от 200 лв.) и доктор на науките (не по-ниско от 400 лв.); целева програма за подкрепа на научните изследвания за млади учени. Регионална политика: за нея се предлага заделянето на 306 млн. лв., с цел преодоляване на дълбоките регионални диспропорции, водещи до социално неравенство, миграция и задълбочаване на демографската криза. 8 / 10
Предвижда се създаване на два специализирани фонда: фонд Регионално развитие към МРРБ, със средства в размер на 100 млн. лв. годишно, предназначен за най-бедните и изостаналите региони - Северозападна България и Странджа-Сакар, с цел изграждане и поддържане на пътната инфраструктура, финансиране на транспорт, учебни и лечебни заведения; фонд Индустрия към Министерството на икономиката, с капитал 100 млн. лв. годишно, за осигуряване на държавна подкрепа чрез дялово финансиране и изграждане на нови предприятия, преимуществено в регионите с изостанало икономическо развитие. В резултат на това през 2018 г. може да се постигнат следните резултати: прекратяване порочната практика да се прехвърлят отговорности на общините без финансово обезпечаване; осигуряване на финансово обезпечаване за по-качествено образование и здравеопазване в малките населени места; подобряване на условията и жизнената среда в общините с ремонтиране на съществуващите и изграждане на нова инфраструктура - пътища, улици, ВиК, осветление и др.; преодоляване на изоставането на възнаграждението на общинската администрация; осигуряване на по-широк достъп на гражданите до обществените трапезарии и социалния патронаж. Предложенията на БСП за алтернативния бюджет-2018 са резултат от експертна работа, която е започнала преди повече от година. Връзката и последователността им се проследяват в основните документи на партията като например Управленската програма, залегнала в предизборната платформа от началото на 2017 г. и приета с консенсус със законодателната програма. 9 / 10
Призивът на БСП е на първо място да бъде поставено националното, българското, да бъде търсен обществен консенсус, да бъде чут гласът, който предлага промяна, да бъде преодолян страхът да се излезе от релсите на застоя. Дебатът около алтернативния бюджет-2018 може да бъде първият знак, че промяната може да се случи в името на всички българи и държавността в Република България. 10 / 10