ЦИСТОПИЕЛИТ и БЕРЕМЕННОСТЬ Г. Илиев и Цв. Попов (Материаль! 1-го конгресса ак. шер гинекслогов в Болг.фии, май 1965 г.) CYSTOPYELITIS AND PREGNANCY G. Iliev and Tsv. Popov (In preparation in the Proceedings of the I Congress of Obstetritians and Gynecologists in Bulgaria, May 1955) ЗФФЕКТ ГЕПАРИНА HA УРОБЕНЬ САХАРА В КРОВИ И НА ЛИПИДЬ! КРОВИ У ДИАБЕТИКОВ 9. Бозаджиева и Г. Вьфбанов THE EFFECT OF HEPARINE ON THE LEVEL OF BLOOD SUGAR AND BLOOD LIPIDS IN DIABETICS E. Bozadjleva and G. Vurbanov ЕЛЕКТРОННОМИКРОСКОПСКИ ПРОУЧВАНИЯ HA ХРОМОФОБЕН АДЕНОМ P. КойноВг H. M. Шестомалова, B. H. Рейнгольд Първите електронномикроскопски проучвания на хромофобни аденоми са били направени на експериментални животни от Hagenau и Lacour (1955) и Lundin и Schelin (1 ^62). Хромофобни аденоми у човека са били изследвани с електронен микроскоп за пръв път от S. Luse (1961) и от Schelin (1962). Ние проучихме клинично, светлинно и електронномикроскопски един хромофобен аденом. Иванка К. Я., 60- год. Постъпила в нервната клиника на ВМИ Варна на 3. \ЧП. 1964 г. и починала на 19. Vlll. 64 год., ист. на заб. 9316.
P. Кой нов, Н. М. Шестопалова, В. Н. Рейнгольд От анамнезата. През лятото на 1963 г. постепенно зрението й започвало да на малява отстрани към средата. Появило й се глав( болие. Боледувала от кистч на яйчниците* за което преди 19 години била оперирана и кастрирана. По начало си била пълна, но след операцията напълняла още повече и кръвното и налягане се повишило. Соматично. Адипозогенитален тип на затлъстяване, сърце с разширени граници, кръвно налягане 140/90. Неврологичен статус. С лявото око не вижда, а с дясното различава движе нията на ръката само темпорално и горе. Изследването на очните дъна показва проста атрофия на двете папали. Рентгенографията показва разширение на турското седло с почти пълно разрушение на гърба насеялото. При операцията на 19. 8. 1964 г. се екстирпира хипофизарен тумор. Слея операцията състоянието на болната бързо се влошило и тя починала. Хистологичното изследване на тумора показва клетки със светла, хромофобна. оскъдна протоплазмз без едри гран\'л11 в нея, с овални, някъде по-източенн ядра, без атипизъм п митози. Хистологичната диагноза, поставена от дои. К. Попов, е: хромофобен аденом. Електронномикроскопското изследване беше направено на японски микроскоп Jem 5у, след като ултратънките срези от 200 А се изготвиха на електронен мккротом IKB в лабораторията на Института по полиомиелит и вирусни енцефалити в Москва (фиг, 1, 2, 3). Клетките на тумора (виж фиг. 3) показват полиморфизъм. Най-често формата е кръг'ла или овална, но се срещат и четириъгълни и много ъгълни клетки. На места се срещат и езикообразни цитоплазмени изра стъци. По големина клетките варират. Срещат се клетки 2 3 и повече пъти по-големи от други. Дългият им размер варира от 4 до 8 ft, а къ сият от 2 до 5 [1. Границата между две съседни клетки представлява две тъмни, успо редно вървящи линии цитоплазмени мембрани, разделени ^от една светла междуклетъчно пространство, шгроко от 140 до 290 А. Ядрата на клетките имат кръгла, елипсовидна или крушевидна форма. Големината им варира. Дългият размер се движи от 4 до 12 {х, а късият от 3 до 8[х. Ядрената мембрана е двуслойна, със светъл перинуклеарен резервоар между тях, широк около 140 А. Хроматинът има фино грану лирана и мрежевидна структура и е разпределен по периферията на пет на. В ядрото се намират 1 2 ядърца с неправилна кръгла или елипсо видна форма с размери от 0,5 до 2[х и от 0,5 до Ip. Цитоплазмата съдържа матрикс от фини нишки, зърна и хомогенна материя. Ендоплазменият ретикулум е съставен от каналчета и мехурчета с диаметър от 0,05 до 1 [х, по външната страна на чиито мембрани се на мират плътни зърна с диаметър от около 150 А. Последните представля ват рибонуклеопротеинова гранула на Паладе. Те, както и намиращите се в матрикса, се оказват в значително по-ограничен брой от нормата. Митохондриите се намират групирани. Някои от тях се оказват набъбна ли и уголемени. Има и такива, в които частично или напълно липсват септи. Добре обособен апарат на Голджи и центрозоми не можаха да се наблюдават.
гк;.г:'!г'^гг» :ГШ% PMlr'jf: Фиг. 1 N «дро. n ядърие. М митохондпни, Р клетъчна Q секреторни гранули, Инсти'ут онкологии мембрагя, Ег ерапонлазуеи АМН СССР. Угеличение 25 080 'ретикулуv
> I 1 w шт I w ШЩ mill. й^0щ ШШ Ik 9 wms 1 t Фиг. 2 iv ядро, M мен ретикулум.» итохондрии, Gi ТИ'чотропни гранули, Р клетъчни мембрани с мгждуклетъчн G» гонадотроп ш гранули, сфзнсгво. Угеличение онкологии АМН СС^Р F.r - 62 8)0 ергасточлаз- X. Институт
Електронномикроскопски проучвания на хромофобгн аденом 207 Фиг. 3. Капиляр на тумора ядро на съединнтелнотъканна клетка, ендотелна клетка с явлечия на пннодитоза. В базална мембрана, С туморна клетка със секреторни гранули. Увеличение 25 080. Институт онкологии АМН СССР'
а освен това и на по-напредналата й възраст (60 г.). От друга страна, до клетъчната мембрана, секреторната гранула излива своето хормонално 208 P. Койнов, Н. М. Шестопалова, В. Н. Рейнгольд В цитоплазмата се срещат множество секреторни гранули с диаме тър от 30 до 170 милимикрона, основната маса от които е с диаметър от 100 до 150 милимикрона. Част от тях са обградени само от мембрана, а при други между гранулата и мембраната се отбелязва светла зона. Срещат се и единични гранули с диаметър от около 300 и други с 400 до 600 милимикрона. Капилярите на тумора се състоят от еднослоен епител, отделен от туморните клетки с базална мембрана. Ендотелната клетка към лумена на съда показва множество изпъквания, израстъци и обградено от послед ните съдържимо от капиляра явления на пиноцитоза. Цитоплазмата на тези клетки е богата на вакуоли, ендоплазмен ретикулум и рибонуклеопротеинови гранули. Базалната мембрана има многослоен строеж. Съ ставена е от фина зърнеста и влакнеста субстанция, в съседство с която се наблюдават електронно-светли надлъжни полета. Между отделните слоеве на мембраната се виждат клетки или техните израстъци от съединителнотъканен произход. Секреторни гранули не се наблюдават оттатък базалната мембрана. Основната маса от секреторни гранули, които се наблюдаваха, както показаха Lever и Peterson, Farquhar, Schelin и др., представлява гранули, които съдържат тиреотропен хормон, а по-големите гонадотропен и соматотропен. За разлика от намереното от Schelin ние установяваме из ключително гранули от първия тип. Според нас това се дължи на обстоя телството, че болната, която изследвахме, е била кастрирана преди 25 год., повишеното количество тиреотропен хормон не е в състояние да измени дейността на щитовидната жлеза болната не само че остава пълна, но след кастрацията затлъстява повече. Синдромът на адипозогенитална дистрофия и артериална хипертония обаче трябва да се свърже не само с нарушените хормонални отношения, но и с нарушените отношения между хипофизата и хипоталамуса. Производството на секреторните гранули обикновено се свързва с апа рата на Голджи, чиято роля се определя като събиране и кондензиране на субстанцията. Ние обаче, както и Farquhar, установихме рибонуклеопротеинови гранули по външната страна на мембраната на секреторните гра нули, което сближава последните с ендоплазмения ретикулум. От друга страна, ние не намерихме ясно изразен апарат на Голджи. Това обаче, както показва Farquhar, може да се обясни с фазата на секретиране и на трупване на гранулите. В първата фаза апаратът на Голджи е добре из разен и гранулите са малки както в случаите на Schelin, докато във вто рата фаза апаратът на Голджи е оскъдно представен, а гранулите са много както при нашите изследвания. Така че въпросът за естеството на мембраната на секреторните гранули остава неясен. След секретирането и натрупването по-нататъшната съдба на секрюторните гранули остава неизвестна. Според Farquhar, след като прилепне съдържимо в перикапилярното пространство, а съединително-базалната преграда участвува в разтварянето на хормоналните продукти и тяхното прехвърляне от клетката към кръвната циркулация. Описаният път, по-
Електронномикроскопски проучвания на хромофобеп аденом 209 знат в миналото под термина хемокриния, макар че крие в себе си много въпроси, не е единствен, като се има предвид съществуването на другите връзки между хипофизата и хипоталамуса неврокриния, ликворокриния и хемоневрокриния. Върху произхода на хромофобния аденом е трудно да се вземе отно шение. Все пак обаче нарушената дейност на яйчниците и щитовидната жлеза е оказала известно влияние, като се има предвид, че както чрез естрогени, така и след тиреоидектомия може да се получат хипофизни аденоми. На второ място би могъл да се обсъди въпросът за вирусния произход на тумора. Някои от секреторните гранули по своя външен вид много наподобяват вирусни частици. Засега обаче липсват достатъчно средства за доказване съществуването на последните, поради което е трудно да се отстоява такава теза. КНИГО[1ИС 1. Кой нов, Р. Клиника на туморите в хипофизко-хипоталамичната област, София 1960 г. 2. F а г q U h а г, М. G. Origin and fate of secretory granules in cells of the anterior pituitary, Trans. N. Y. Acad. Sci 23, 346, 1962. 3. F a r q u h a r, M. Q. Fine structure and function in capillaries of the anterior pituitary gland. Angiologia 12, 270, 1961. 4. Kamat, V. B. and all. The intracelhdar localization of hormonal activity in transplantable thyrotropin secreting pituitary tumors in mice J. Biophys. Biochem. Cytol. 7. 219, 1960. 5. Lever, L. D. et R. Peterson. Cellular identities in the pars distalis of the rat pituitary, Trans. N. Y. Acad. Sci 22, 504, 1960. 6. Lund in, P. M. and U. Schelin. Light and electron microscopical studies on the pituitary in stilbolxreated rats Acta path, et microbiol. scandinav. 54, 66, 1962. 7. Schelin, U. Chromophoba and acidophil adenomas of the human pituitary gland Acta pathol. et micro biol. scandinav., suppl. 158, 1962, Copenhagen. ЕЛЕКТРОННО-МИКРОСКОПИЧЕСКИЕ ИЗУЧЕНИЯ ХРОМОФОБНОЙ АДЕНОМЬ! P. Койнов, Н. М. Шестопалова, В. Н. Рейнгольд РЕЗЮМЕ Авторн описмвают историю болезни больной с хромофобной аденомой гипофиза, световую и злектронно-микроскопическую находку опухоли. Злектронно-микроскопические изучения устанавливают наличие изобильнмх секреторних гранул, содержащих тиреотропннй гормон и отдельнне грануль! с гонадотропннм и соматотропннх гормонами. Обсуждается патогенез основной вегетативно-зндокринной симптоматики больной адипозогенитального синдрома и артериальной гипертонии в связи с гормональннм содержанием аденоми, отсутствием яичников и состоянием щитовидной желези. Рассматривается также связь между гипоталамусом и гипофизом, В конце данной работи, рассматривается значение нарушенних функций яичников и щитовидной желези с одной сторони, и возможность вирусного происхождения опухоли, с другой. 14 Първа научна сесия на ВМИ Варна, том IV, св. Ill
210 P. Койнов, и A. С. Шубин ELECTRON Microscopic STUDIES OF A CHROMOPHOBIC ADENOMA R. Koynov, N. M. Shestopalova, V. N. Reingold SUMMARY The case history is described of a patient with chrornophobic adenoma of the hypophysis, as well as the light and electron microscopic findings. Electron microscopic studies establish the presence of abundant secre tory granules containing thyreotropic hormone and single granules with go nadotropic and somatotropic hormones. The pathogenesis is discussed of the fundamental vegetative and endocrinic symptomatics the adiposogenital syndrome and arterial hyperten sion in connection with the hormonal content of the adenoma, the jack of ovaries and the condition of the thyroid gland, as well as the connections between the hypothalamus and the hypophysis. The importance is also discussed of impaired ovarial function and the thyroid, on the one hand, and the possibilities of a viral origin of the tu mor, on the other. ЕЛЕКТРОННОМИКРОСКОПСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПРИ САРКОМАТОЗЕН МЕНИНГЕОМ Р. Койнов и А. С. Шубин Електронномикроскопските проучвания върху туморите на мозъчните обвивки започнаха с работата на S. Luse през 1960 год. След нея с ултраструктурата на менингеомите се занимават J. Kepes (1961), S. Н. Nystrom (1962), S. Н. Nystrom (1962), W. Gusek (1962), A. Raimondi, S. Mullans и J. Evans (1962), N. K. Gonatas и M. Besen (1963) и L. Napolitano, R. Kyle и E. R. Fisher (1964) и P. Койнов, A. Бояджиева и A. Хаджилов (1964). Ние проучихме клинично, светлинно и електронномикроскопски един саркоматозен менингеом, което всъщност се оказва първото проучване на финия строеж на този вид тумор у човека. В. Б. Тодора, 53-годишна, от с. Боряна, Варненско, била на лечение в Нервната клиника на ВМИ Варна от 13. V. 64 г. до 24, VI4.64 г., ист. на заболяването 5698/498, От анамнезата. Постъпва в клиниката поради непрекъсната унесеност, невъзмож ност да стои и седи самостоятелно, изпуша се по-малка нужда, има гадене и повръщане» Страданието й датира от м. януари 1964 год., когато започнала да се оплаква от гла воболие в челната област и слепоочието. Главоболието било непрекъсното. От средата на м. април започнала да хълца, да повръща и да залита при ходене. От началото на м. май не можела самостоятелно без чужда помощ да върви и седи. Отпреди един месец започнала да се унася в сън, да забравя и да се изпуща по малка нужда. Соматичен статус б. о. От неврологичния статус. Болната се намира в дълбоко сомнолентно състояние. Събужда се след продължително повикване.