Хидросфера Хидросферата е съвкупността от всички води на Земята океани, морета, реки, езера, язовири, блата, ледници, подземни води, водата в атмосферата. Тя покрива 71% от площта на Земята. Ресурсите от прясна вода в хидросферата са не повече от 2,52% от общия обем на хидросферата. Основни характеристики на хидросферата са: 1) Тя е прекъсната геосфера, като водните обекти са разположени дискретно (прекъснато) по земната повърхност 2) Характеризира се с непрекъснато движение, тъй като водите постоянно преминават от едно агрегатно състояние в друго (Воден кръговрат).
1) Води на световния океан --> заемат по-голямата част от повърхността на нашата планета --> разположени са най-вече в Южното полукълбо, като заемат 81% от неговата площ --> солени води
2) Води в ледниците --> имат обем 24 хил. км3 --> най-много от тях са разположени в Гренландия, а по-малка част в планинските ледници и в ледниците в моретата. --> пресни води --> съставляват 68% от пресните води на планетата 3) Подземни води --> имат обем 24 хил. км3 --> 10% от тях са пресни, като съставят 30% от пресните води на планетата --> някои от тях са с по-голяма минерализация, което ги прави по-солени.
4) Езерни води --> на Земята има 10 млн. езера, като 147 от тях са по-големи --> 44 от по-големите езера се намират в Азия, 28 - в Европа --> пресни води 5) Блатни води --> пресни води --> разпространени са в северните части на Северна Америка, Азия и Европа
6) Речни води --> обем - 2 млн. км3 --> пресни води 7) Води в атмосферата --> под формата на водни пари 8) Води в почвите
Релеф на океанското и морското дъно Образуването на океанските басейни е станало под въздействието на вътрешните релефообразуващи сили. Те са довели до разкъсването на литосферата на няколко големи плочи, между които се оформили дълбоки разломи. Те постепенно се запълвали с води и преди около 200 млн. г. се оформили чертите на сегашните океани. Релефът на океанското и морското дъно се е формирал в продържение на дългото историческо развитие и е твърде разнообразен. Той е бил обект на проучване от дълбока древност във връзка с развитието на корабоплаването. Едва през миналия век се появяват точни карти с дълбочините и размера на подводните форми. Кривите линии, които свързват точките с еднаква дълбочина, се наричат изобати. А картите, съставени на тази основа изобатни карти. С тяхна помощ са установени елементите, характерни за всички океани шелф, континентален склон и океанско дъно. Шелфът е крайбрежна плитковидна част със слаб наклон и достига до 2500m. Океанското дъно е под тази дълбочина и заема ¾ от площта на подводния релеф. То е неравно с различни форми на релефа плата, вулкански планини, котловини и пр. На места се очертават дълбоки и тесни продълговати понижения падини.
Температура и соленост на океанската и морската вода Солеността на водата в океаните почти повсеместно е близка до 35, но водата в моретата има неравномерно разпределена соленост. Най-малко солена е водата във Финския залив и северната част на Ботническия залив, които са част от акваторията на Балтийско море. Солеността на Черно море (около 17 ) също е значително по-ниска от средната в океаните. Най-солена е водата на Червено море и в източната част на Средиземно море. Солените езера, като Мъртво море, могат да имат значително повисоко съдържание на соли. В сравнение с океана и други морета Черно море е топло, което позволява къпане от май до октомври. Докато по северните брегове на Европа през летните месеци температурата на морската вода едва достига 16-18 градуса С, то по българското крайбрежие водата се затопля над 20 градуса С и достига до 24-27.
Моретата са почти непрекъснато подложени на повърхностно вълнение, предизвикано от вятъра. Морските вълни могат да изминават разстояния от хиляди километри, преди да достигнат бряг. Размерът им варира в широки граници от малки капилярни вълни до високи дълговълнови издигания на повърхността и внезапни вълни-убийци.[10] Основните фактори, оказващи влияние върху формирането на вълните, са скоростта и продължителността на вятъра, размерите на водната повърхност, над която духа той, и дълбочината на водата.[11]
Особен вид вълни са цунами, които се предизвикват не от вятъра, а от геологични явления, като земетресения с епицентър на морското дъно или изригвания на вулкани край бреговата линия или на морското дъно. В дълбоки води цунами са трудно забележими, като е възможно да подмине кораб или друг плавателен съд без да бъде усетено по никакъв начин. Това е така, тъй като вълните в дълбочина имат малка височина, за сметка на много голямата си дължина. При достигане на плитки крайбрежни води височината им рязко нараства и стават опасни за крайбрежните населени места.
ПРИЛИВИ Приливът е периодично настъпателно движение на океанската и морската вода към сушата, а отливът е периодичното отстъпателно движение на океанската и морската вода от сушата, под влияние на луната и слънцето. Причината за тяхната поява са различните стойности на гравитационното поле в противоположните части на Земята. Тази страна на Земята, която е по-близко до Луната, се притегля с по-голяма сила от отдалечената от Луната страна. Земята се завърта около оста си веднъж в денонощието, следователно всяка точка от планетата преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив за 24 часа или на всеки 6 часа се редуват приливи и отливи. За да сме съвсем точни, те се редуват през около 24 часа и 50 минути, колкото е синодалният цикъл на Луната.
Морски течения Океански течения (или морски течения) се наричат настъпателни движения на водните маси в Световния океан, които обхващат значителни разстояния. Предизвикват се от гравитационни, приливообразуващи сили и преди всичко от силата на триенето на ветровете по океанската повърхност. На океанските течения влияят и силата на триенето на водните частици (намалява скоростта им), и отклоняващата сила на земното въртене (променя посоката им), която се изразява с удвоеното произведение на ъгловата скорост на въртенето на Земята, скоростта на движението на водните частици и синусът на географската ширина - т. нар. Кориолисова сила. Видове океански течения: ветрови (дрейфови), отточни, приливо-отливни, ротационни, постоянни, периодични, епизодични, топли, студени, неутрални, циклонални, антициклонални, дълбочинни, повърхностни и др. Океанските течения влияят на климата, океанските брегове, корабоплаването и др. Някои се простират в южните части на трите океана. Индийският океан поради особеното си разположение има океански течения, които не съответствуват напълно на идеалната схема за повърхностни течения в океанския басейн.