South Stream Transport SV South Stream Pipeline Приложение Моделиране на дисперсията на седиментите на Южен Поток Моделиране на драгирането и де

Препис

1 South Stream Transport SV South Stream Pipeline Приложение Моделиране на дисперсията на седиментите на Южен Поток Моделиране на драгирането и депонирането при българския бряг

2 South Stream Transport SV South Stream Pipeline Моделиране на дисперсията на седиментите на Южен Поток Текстово Приложение Моделиране на драгирането и депонирането при българския бряг Изготвено за: South Stream Transport BV ВЕЛИКО- БРИТАНИЯ

3 ОПИСАНИЕ НА РЕВИЗИИТЕ Рев. Дата Подробности Изготвен от Прегледан от Одобрен от 1 30/8/2013 Final Baoxing Wang Principal Coastal Modeller Adrian Wright Principal Coastal Modeller Paul Norton Head of Coastal URS Scott House Alençon Link Basingstoke Hampshire RG21 7PP 4

4 СЪДЪРЖАНИЕ РЕЗЮМЕ 6 1 ВЪВЕДЕНИЕ МЕТОДОЛОГИЯ НА МОДЕЛИРАНЕ Подход на моделирането Моделът на проследяване на частиците Позициониране на модела Данни и входни величини Хидродинамика Период на симулация Характеристика на седиментите РЕЗУЛТАТИ ОТ МОДЕЛИРАНЕТО Сценарии на моделиране Резултати ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЛИТЕРАТУРА

5 РЕЗЮМЕ Като част от Оценката за въздействието върху околната и социална среда (ОВОСС) за проекта за газопровод Южен Поток, на URS бе възложено да оцени потенциалните въздействия на различните операции по драгиране и депониране на драгажни маси в Черно море. Настоящият доклад представя техническата информация, свързана с методологията, данните и резултатите от моделирането на операциите по драгиране и депониране, извършвани близо до българския прибрежен район. Дисперсията на седименти от строителни дейности, свързани с предлаганото строителство на газопровода бе разгледана с помощта на Модела за проследяване на частици MIKE Flexible Mesh (с гъвкава неструктурирана мрежа използваща метода на крайните елементи за съставяне отворите на мрежата бел прев.). Този модел симулира освобождаването на седименти или от повърхността, или от морското дъно в резултат от дейностите по драгиране и депониране. Хидродинамичните данни, залегнали в основата на моделирането обхващат период от 12 месеца и са получени от модела HYCOM (Hybrid Coordinate Ocean Model - Модел на океана с хибридни координати) ( Определени са два типични периода, които да представляват условията на северното и югоизточното течения. Изследването следва детерминистичен подход, при който всяка симулация се провежда за избран период. Използвана е гама от прагови концентрации на мътностния облак от суспендиран седиментен материал (2mg/l, 5mg/l, 10mg/l, 20mg/l и 50mg/l), за да определи мащаба на неговото въздействие. Изследвани са концентрациите на седиментите на повърхността, на дъното и осреднено за водния стълб. Присъствието на облака ще продължи през цялото време на предлаганите дейности по строително драгиране (26 дни), но бързо ще се разсее в рамките на 4-6 часа след тяхното приключване. При моделираните максимални скорости на течението от около 0.3m/s, стойностите за силата на срязване (откъсване на семинтните частици) на дънните седименти не се очаква да надвишат прага на движението, следователно не се очаква да настъпи ресуспензия на дънните седименти. Драгирането в строителната площадка води до образуването на мътностен седиментен облак веднага след началото на работите по драгиране. Седиментният облак се движи по посока на течението по протежението на българската брегова линия. Прогнозираната зона на потенциално въздействие включва околността на площадките за драгиране, един участък на юг и един участък на север от строителните работи. Резултатите показват, че засегнатите разстояние и площ зависят от посоката на течението, позицията на облака във водния стълб и прага на концентрация, както е обобщено в Таблици 3-3 до 3-5. Максималният облак бе установен в условията на южното течение. При дъното, въздействието (за 5mg/l праг на облака) е ограничено в рамките на разстояние от 5 km от мястото на депониране, където максималната площ на облака е около 14,5 km 2. Поради слабото северно течение, седиментите се утаяват бързо обратно на морското дъно на площ в северна посока, като засегнатото разстояние е около 2,5 km. 6

6 1 ВЪВЕДЕНИЕ Като част от Оценката за въздействието върху околната и социална среда (ОВОСС) за разширението на газопровода Южен Поток, на URS бе възложено да оцени потенциалните въздействия на дейностите по драгиране в българския крайбрежен район. Дейностите на драгиране и депониране на драгажни маси при строителството на газопроводите ще причинят суспензия на седиментите. За да се оцени това въздействие на дейностите по драгиране върху фоновата мътност и нивата на суспендираните седименти, в това изследване бе приложен моделът MIKE21 Flexible Mesh (FM) Particle Tracking (PT) (проследяване на частиците с гъвкави мрежи). Този модел симулира суспендирането на седиментен материал във водния стълб (от повърхността към морското дъно) в резултат на дейностите по драгиране и депониране. Настоящият доклад представя техническата информация, свързана с методологията, данните и резултатите от моделирането в района, който ни интересува. Планираните операции по драгиране и депониране ще се извършват в различни участъци от тръбопровода - от участъци, разположени близо до бреговата линия до участъци навътре в морето. Една от операциите е идентифицирана от изследването като представляваща развитие на мътностен седиментен облак по време на строителството на планираната система от газопроводи, и това е драгиране/депониране за групата от четири тръбопровода - виж Фигура 1.1. Планираните операции по драгиране и депониране ще се извършват в различни участъци от газопровода - от участъци близо до българския бряг до участъци навътре в морето. Участъкът от бреговата линия до 1100 m навътре в морето няма да бъде моделирана в това изследване, тъй като морското дъно е съставено от едро- и среднозърнести, свободни от тиня пясъци, които ще се утаят много бързо на морското дъно, ако бъдат суспендирани по време на драгирането. Моделирано е драгирането в участъка между 1100 m и 2000 m навътре в морето, където тините са преобладаващият материал. Ние приемаме, че седиментът ще бъде изкопан от траншеята в морето посредством режеща смукателна драга (cutter suction dredger/csd), и ще бъде пренесен с помощта на плаващ тръбопровод до една от разположените наблизо временни площадки за депониране (площадка B; трите предложени площадки за временно депониране на драгажни маси са много близо една до друга). Фигура 1.1 показва първоначалните местоположения на площите за драгиране и депониране Информацията от проведените през 2013г. морски изследвания на тези площадки (на типа седимент, гранулометричен съъстав и фракции), бе използвана за съставянето на модела на проследяване на частиците. 7

7 Фигура 1.1 Местоположения на дейностите по драгиране в морето срещу българския бряг Основната цел на това изследване е да даде информация за размера на всеки мътностен седиментен облак в българския прибрежен район в резултат от споменатите дейности. Всяка последваща интерпретация на резултатите трябва да сравни прогнозираното надвишаване на нивата на мътност с фоновите (или околните) нива. Информация от неотдавнашни проучвания на качеството на водата обаче (ГеоМарин, В.Георгиев, лично съобщение) показва, че при спокойни пролетни условия концентрациите на неразтворени частици на средна дълбочина са от порядъка на 1-2 mg l -1. Вследствие на това, графиката показана в настоящия доклад идентифицира облаци над 2 mg l -1 за усреднени дълбочина и повърхностни условия, и 5 mg l -1 точно над морското дъно. Изследването следва детерминистичен подход, при който всяка симулация се провежда за избран период, за да включи влиянието на вариациите в условията на теченията. За всеки моделиран сценарий е симулирана съдбата на седиментния облак, а резултантната максимална концентрация на седименти е изчислена за всеки определен моделен сценарий. Настоящият доклад описва подхода на моделиране, входните данни за оценката (Раздел 2), резултатите от моделирането (Раздел 3) и изводите (Раздел 4). 8

8 2 МЕТОДОЛОГИЯ НА МОДЕЛИРАНЕ 2.1 Подход на моделирането Работата свързана с моделирането има за цел да направи оценка на степента и разпространението на седиментите, нарушени от дейностите по драгиране и депониране на предложените площадки за депониране. Използвано е моделиране на дисперсията на седиментите, прилагащо подхода на проследяване на частиците, за да се изследва пространственото разпространение на мътностните седиментни облаци от операциите по драгиране и депониране. За да се опишат условията на околната среда за моделирането, хидродинамичните условия от съществуващия HYCOM модел бяха взети и интерполирани в MIKE FM хидродинамичния модел на изследвания район. Изборът на приложените хидродинамични условия се базираше на данните от 2008 г., тъй като бе преценено, че те дават представителни условия. Бяха идентифицирани два периода, които да дадат представителна оценка за вероятното въздействие при условия на течения по посока на часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка. За да се определят повишените нива на суспендираните седименти, причинени от дейностите по драгиране, бе създаден PT моделът (Particle Tracking с проследяване на частиците) със суспендиране на седименти представено в модела с голям брой (няколко хиляди) частици, всяка от които представляваща определена маса седимент. Моделът проследява пътя на частиците във времето и дава възможност да се разработи статистика за съдбата на седимента. Частиците се проследяват хоризонтално и вертикално, както се диктува от околните течения и характеристиките на утаяване на седиментите. Резултатите от симулацията бяха анализирани, за да се изчисли максималното количество концентрация на суспендирани седименти, надвишаваща определен праг при всяка клетка на модела. Способността на диспергирания материал да бъде ресуспендиран бе разгледана на базата на емпирични методи описани в Whitehouse и др., Този анализ показва, че при поток на средна дълбочина (в >15m вода над тинесто дъно) се постига гладко гранично състояние без ресуспензия на тиня със сила на срязване от 0.1Nm 2. За постигане на този резултат в модела, силата на срязване на дъното трябваше да се постави на 0.5 Nm 2. Тази стойност се равнява на суха плътност на дънните седименти от около 200 kg/m 3 (Whitehouse и др., 1999), това е еквивалентно на слабо консолидиран материал, който е току-що отложен на дъното. За оценката на потенциалните въздействия върху качеството на водата посредством повишените концентрации на суспендиран седиментен материал във водния стълб, бе разгледана една серия от минимални прагове от 2mg/l, 5mg/l, 10mg/l, 20mg/l и 50mg/l над референтното ниво на концентрация. 2.2 Моделът на проследяване на частиците За симулиране на съдбата на седиментите, суспендирани от строителните операции по предложения газопровод бе приложен три-измерен (3D) PT модел. Моделът предсказва 9

9 транспорта на суспендирания седиментен материал, предизвикан от процесите на течения, дисперсия, утаяване и повторно суспендиране. Хидродинамичният (HD) модел MIKE се използва, за да даде описание на поведението на теченията, като в неговата основа е заложен HYCOM модела, който симулира водните потоци в Черно море и в българския крайбрежен район. Теченията в този район предимно са задвижвани от сложното взаимодействие на градиентите на плътността (поради вливанията на прясна вода в морето, атмосферните условия и ветровото поле), местните ветрове, силата на астрономическите въздействия и силата на Кориолис. PT моделът използва изхода от HD модела, за да предскаже движенията на частиците в референтна рамка на Лагранж. Режимът на потока е осеян с частици с определени качества, например размер, плътност, скорост на утаяване, критично напрежение на срязване и др., които се проследяват както се движат с потока. PT моделът е способен да проследи отделните частици с различни размери от различни източници и на различни позиции във водния стълб. Това е полезно средство за визуализиране на различните образци на потоци, особено на завихряния и клетки на рециркулация, но също така може да се използва, за да се разгледа движението на материали от дейности по драгиране и депониране. Изходните резултати на модела включват пространствено изчертаване на концентрацията на седиментната суспензия, възникваща от операциите по драгиране и депониране. 2.3 Позициониране на модела Моделът покрива площ от 100 km на 80 km с резолюция варираща от 150 m около местата за драгиране и депониране до 5000 m близо до границите на модела далеч от интересуващата ни площ. Областта на модела е илюстрирана на Фигура 2.1. Изходните резултати на HD модела бяха приложени към модела за проследяване на частиците (РТ модела). 10

10 Фигура 2.1 Акватория, обхваната от модела 11

11 Причинената от вълнение ре-суспензия на седиментите на морското дъно не е взета предвид в това изследване, тъй като няма вероятност планираните операции по драгиране/депониране да бъдат извършвани в условията на силно вълнение. 2.4 Данни и входни величини Хидродинамика Хидродинамичните условия в българския прибрежен район бяха симулирани за период от 12 месеца от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г., на базата на данни, екстрахирани от HYCOM модела 1. Един пример за изходни данни от хидродинамичния модел HYCOM е показан на Фигура 2.2. Средно-дълбочинните течения и водни нива бяха запаметени в хидродинамичната база данни, за да се прочетат от модела за проследяване на частиците. Тази едногодишна база данни е заснела широко разнообразие от възможни хидродинамични условия, които може да се използват, за да се установят типични условия на морски течения. HYCOM моделът е базиран на резолюция от 1/12 o решетка. По вертикалата HYCOM моделът има общо 33 слоя, описващи вертикалната структура на водния стълб посредством скорости на течения, соленост и плътност. HYCOM моделът има голям брой слоеве, разположени на повърхността, за да се заснеме често пъти сложното изменение на плътността, и като такива режимите на теченията в горната част на водния стълб. Информацията е взета директно от HYCOM данните и е независимо проверена, за да се гарантира, че посоката и величините на потока са в съответствие с данните докладвани в литературата. Данните от HYCOM модела са интерполирани в MIKE FM софтуера и са използвани за моделирането на проследяването на частиците

12 Фигура 2.2 Примерен хидродинамичен изход от модела HYCOM, използван като основа на моделирането на дисперсията на седиментите. 13

13 2.4.2 Период на симулация На Фигура 2.3 е изчертана с плотер розата на теченията за данните от 2008 г., която показва две доминиращи посоки на течения свързани със скоростта на най-силното течение. Следователно, симулациите са били проведени по време на два представителни периода през февруари и юли 2008 г. Тук си струва да се спомене, че настоящето изследване не възнамерява да проучва сезонните изменения, а вместо това представя типични условия в най-лошия случай, които би могло да се очаква да настъпят. През тези периоди посоката на течението остава равномерна, макар да има флуктуации в пиковата величина на течението. Продължителността на действие на модела е 33 дни за всеки сценарий, който обхваща цялостна операция за драгиране и депониране (26 дни) и предоставя достатъчно време на мътностния облак напълно да се развие и да отмине след прекратяване на драгирането. Типичните вариации на скоростта и посоката на течението са илюстрирани на Фигури 2-4 до

14 Фигура 2.3 Чертеж на розата на теченията 15

15 Фигура 2.4 Скорост на течението през февруари 2008г. Фигура 2.5 Посока на течението през февруари 2008 г. 16

16 Фигура 2.6 Скорост на течението през юли 2008г. Фигура 2.7 Посока на течението през юли 2008 г. 17

17 2.4.3 Характеристика на седиментите Предложените операции по драгиране и депониране ще се осъществяват в различни участъци от газопровода, от места близо до българския бряг до участъци навътре в морето. Приема се, че по-едрозърнестите седименти се утаяват по-бързо в близост до източника, следователно участъкът от бреговата линия до 1100 m навътре в морето няма да бъде моделиран в настоящето изследване. Моделирано е драгирането в участъка между 1100m и 2000m навътре в морето, където тините са преобладаващия материал. Предвид разнообразието от размери на седиментните частици, бе включен процеса на флокулация. Флокулацията в типичния случай увеличава скоростта на утаяване и критичното напрежение на срязване, и следователно може да има значително въздействие върху характеристиките на облака. Поради отсъствието на полеви данни, бяха приети скорост на утаяване и критично напрежение на срязване, основаващи се на Whitehouse и др. (1999). Емпиричното моделиране (Whitehouse и др. 1999) сочи, че трябва да съществува гладко гранично състояние над тините при върховите скорости на течението, използвани при симулацията (0.27m/s), и че при тези скорости срязването на потока няма да надвишава силата на срязване на наскоро утаените тинести частици. На базата на критично напрежение на срязване от 0.5N/m 2, моделът не прогнозира никакво ресуспендиране на материали, тъй като преобладаващите течения не са достатъчно силни, за да надвишат прага на движение на тинестия материал със суха плътност от 200 kg/m 3. 3 РЕЗУЛТАТИ ОТ МОДЕЛИРАНЕТО 3.1 Сценарии на моделиране Дейностите по драгиране се състоят в драгиране преди полагане на газопровода и депониране на драгирания материал в близост до временна площ за депониране в морето срещу българския бряг. Операцията е симулирана за два избрани периода при течения, които отиват на север и на юг. Местоположенията и полетата на теченията са илюстрирани на Фигура 3.1 и Фигура 3.2. Приема се, че драгираният материал се транспортира с плаващ тръбопровод до намираща се в непосредствена близост временна площадка за депониране. 18

18 Фигура 3.1 Площадки за драгиране/депониране (Течение в северна посока) 19

19 Фигура 3.2 Площадки за драгиране/депониране (Течение в южна посока) Режещо-смукателна драга е базовият случай в това изследване. Въз основа на опита на URS, като входни данни за модела са приложени 5% загуби от суспендиране при площадката за драгиране и 10% загуби от суспендиране при площадката за депониране. Ще бъдат изследвани два сценария за драгиране и депониране, представляващи различни условия на теченията, като те са дефинирани в Таблица 3.1 и Таблица

20 Сценарий 1: драгиране преди полагане на тръбопроводите; депониране в околността с използване на плаващ тръбопровод; освобождаване на частиците при северни течения. Сценарий 2: драгиране преди полагане на тръбопроводите; депониране в околността с използване на плаващ тръбопровод; освобождаване на частиците при южни течения. Таблица 3.1 Сценарии на модела Сценарии Състояние на течението Суспендиране на частиците във воден стълб Драгиране Депониране Продължителност на операцията 1 Северно 5m над дъното 10m над дъното 26 дни 2 Южно 5m над дъното 10m над дъното 26 дни Таблица 3.2 Обем и маса Сценарии Операция Обем (m 3 ) Обем преминаващ в суспензия (m 3 ) 1 & 2 Драгиране (5%) Депониране (10%) 21

21 3.2 Резултати Времевата стъпка за симулирането на проследяването на частиците бе поставена на 300 сек. (5 мин.). На всяка времева стъпка се суспендира седимент във водния стълб на базата на конкретния тестван сценарий (Таблица 3.1). За всеки моделиран сценарий са представени концентрации на седиментната суспензия 2m под водната повърхност, 2m над морското дъно и усреднени стойности за целия воден стълб. В края на всяка симулация (33 дни) се изчислява максималната концентрация на седиментната суспензия, която настъпва при всеки модел. Окончателните резултати за максималната концентрация, следователно, не са представителни в никой момент от време, но вместо това са независим от времето поглед върху разпространението на седиментния облак. Всъщност, действителната концентрация на седиментната суспензия във всеки момент от време е вероятно да бъде много по-ниска. Предлаганата операция за драгиране и депониране трае 26 дни за моделирания участък. Представителни карти на развитието на дънния облак (>5mg/l) са показани във Фигура 3.3 и Фигура 3.4 за две посоки на теченията. Може да се види, че седиментните облаци генерирани по време на операцията драгиране са ограничени в направлението на посоките на течението. Седиментният облак се създава веднага след започване на драгирането и се разсейва в посока на преобладаващата посока на течението. Присъствието на облака (>5mg/l) може да се очаква да продължи 26 дни, след което време той бързо ще се разсее за 4-6 часа след спирането на дейността по драгиране. Моделът показва, че седиментите ще мигрират и ще се разпределят близо до дъното на голяма площ при южни течения. Разпространяването на седимент е ограничено в по-малка площ при северни течения, поради по-ниската стойност на скоростта на течението. На Фигура 3.5 до Фигура 3.10 са показани карти с максимална концентрация на седиментната суспензия на повърхността, и усреднени по дълбочина данни, в които праговата стойност е 2mg/l, а на дъното с праг от 5mg/l за 33 дни. Въздействието по отношение на разпространението и на засегнатата площ е получено от резултатите на модела за пет прагови стойности: 2mg/l, 5mg/l, 10mg/l, 20mg/l и 50mg/l. Тези карти показват разпространението на суспендирания седимент на дъното. Таблица 3.3, Таблица 3.4 и Таблица 3.5 обобщават максималната засегната площ и разстоянието от точките на драгиране и депониране до контура определен от дадена прагова концентрация. Отбелязаната максимална дебелина на отлагане на седиментен материал е посочена във Фигура 3.11 и Фигура 3.12 за моделираните два сценария. 22

22 Първоначално състояние 4 дни 8 дни 12 дни 17 дни 20 дни 26 дни 26 дни + 6 часа Фигура 3.3 Развитие на облака при дъното, при течения в посока север (Сценарий 1) 23

23 Първоначално състояние 1 ден 5 дни 9 дни 15 дни 20 дни 26 дни 26 дни + 4 часа Фигура 3.4 Развитие на облака при дъното, при течения в посока юг (Сценарий 2) 24

24 Фигура 3.5 Максимален обхват на седиментния облак на повърхността (Сценарий 1) 25

25 Фигура 3.6 Максимален обхват на седиментния облак усреднен по дълбочина (Сценарий 1) 26

26 Фигура 3.7 Максимален обхват на седиментния облак на дъното (Сценарий 1) 27

27 Фигура 3.8 Максимален обхват на седиментния облак на повърхността (Сценарий 2) 28

28 Фигура 3.9 Максимален обхват на седиментния облак усреднен по дълбочина (Сценарий 2) 29

29 Фигура 3.10 Максимален обхват на седиментния облак на дъното (Сценарий 2) 30

30 Фигура 3.11 Максимална дебелина на седиментите (Сценарий 1) 31

31 Фигура 3.12 Максимална дебелина на седиментите (Сценарий 2) 32

32 Таблица 3.3 Разстояние и площи, засегнати от облака (на повърхността) Сценарий 50 (mg/l) 20 (mg/l) 10 (mg/l) 5 (mg/l) 2 (mg/l) 1 2 разстояние (km) площ (km 2 ) разстояние (km) площ (km 2 ) Таблица 3.4 Разстояние и площи, засегнати от облака (усреднен по дълбочина) Сценарий 50 (mg/l) 20 (mg/l) 10 (mg/l) 5 (mg/l) 2 (mg/l) 1 2 разстояние (km) площ (km 2 ) разстояние (km) площ (km 2 ) Таблица 3.5 Разстояние и площи, засегнати от облака (на дъното) Сценарий 50 (mg/l) 20 (mg/l) 10 (mg/l) 5 (mg/l) 1 2 разстояние (km) площ (km 2 ) разстояние (km) площ (km 2 )

33 4 ЗАКЛЮЧЕНИЯ Мътностните седиментни облаци, възникващи от строителството на газопроводите по българското крайбрежие са оценени с помощта на модела MIKE FM за проследяване на частици. Този подход включва влиянието на разнообразие от хидродинамични и метеорологически условия (скорост и посока на вятъра и теченията) типични за обекта. Изследвани са общо два сценария на моделиране, представляващи различни морски течения и условия на драгиране и депониране (Таблица 3.1). Резултатите от модела след това са използвани за определяне на пространственото разпространение на мътността и седиментацията в територията обхваната от модела. Използвани са пет прагови концентрации на седиментна суспензия (2mg/l, 5mg/l, 10mg/l, 20mg/l и 50mg/l) за изследване на мащаба на въздействието. Моделът показва, че концентрацията на облака е относително ниска на повърхността. Близо до дъното на морето облакът има по-висока концентрация на суспендираните седименти. Присъствието на облака ще продължи през цялото време на дейностите по драгиране (26 дни), но бързо ще се разсее за 4-6 часа след тяхното завършване. Драгирането на строителните площадки (Сценарии 1 и 2) води до образуването на седиментен облак скоро след началото на работите по драгиране. Седиментният облак пътува по посока на преобладаващото течение по протежение на българската брегова линия. Прогнозираната зона на потенциално влияние включва близката околност на площите, където се извършва драгиране, един участък на юг и един участък на север. Резултатите показват, че засегнатите разстояния и площи зависят от посоката на течението, разположението на облака във водния стълб и прага на концентрация, както са обобщени в Таблица 3.3 до Таблица 3.5. Поради слабото течение в посока север, нарушените от работите седименти се очаква да се утаят бързо обратно върху морското дъно на една площ на север, на разстояние от около 2,5 km (за 5mg/l праг на облака). Максималното разпространение на облака бе установено в условията на течение в южна посока. При дъното, въздействието (за 5mg/l праг на облака) е ограничено в рамките на разстояние от около 5 km от мястото на депониране, където максималната площ на облака е около 14,5km 2. Резултатите, представени в този доклад са ограничени от надеждността на информацията приложена в изследването. Резултатите на модела на проследяване на частиците не са валидирани към полеви данни. Приетите параметри в моделирането се базират на препоръчителни стойности, подкрепени от публикувани формулировки. Друго ограничения засяга хидродинамичните условия, които са ограничени до два 33-дневни периода през 2008 г., които бяха избрани, за да представляват типичната гама от условия. Ограничената продължителност на тези комплекти от данни може да не отразяват пълно изменчивостта на условията на околната среда. Възприетият подход, обаче, се очаква да даде адекватна представителност на потенциалните въздействия върху околната среда, тъй като е вероятно строителните дейности да бъдат преустановени при по-екстремни условия. 34

34 5 ЛИТЕРАТУРА AMBIOS (2013). Изследване на съществуващите условия на местообитанията на морското дъно свързани с оценка на въздействието върху околната среда на излизането на българския бряг на черноморския газопровод Южен Поток, Доклад AmbURS03 (на англ.). INTECSEA (2012). Работи свързани с интервенции на морското дъно в крайбрежната зона и в морето. Техническа записка. Дек (на англ.). Whitehouse, R.J.S, Soulsby, R.L., Roberts, W. & Mitchener, H. (1999) Динамика на естуарните тини: ръководство за практически приложения. (на англ.). 35