КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ гр.с 1125, бул."драган Цанков" 35 тел.: 02/ 807 30 30, факс: 02/ 870 84 48 e-mail: kzd@kzd.bg КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ СОММISSION FOR PROTECTION AGAINST DISCRIMINATION СОММISSION FOR PROTECTION AGAINST DISCRIMINATION 35, Dragan Tsankov Str. ; 1125 Sofia, BULGARIA phone: +359 2 807 30 30, fax: +359 2 870 84 48 e-mail: kzd@kzd.bg РЕШЕНИЕ 38 гр. С, 23.01.2018 г. КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ, Първи специализиран заседателен състав по чл.48, ал.3 от Закона за защита от дискриминация с членове: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимира Стоименова 1 ЧЛЕНОВЕ: Петър Кичашки 2 Наско Атанасов 3 постави за разглеждане преписка 319 по описа на КЗД за 2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството по преписката е образувано с Разпореждане 871/08.11.2016 г. на председателя на КЗД по сигнал с вх. 44-00-4467/27.10.2016 г. подаден от С А Д от гр. С. Предвид изложените в жалбата оплаквания за дискриминация по признак етническа принадлежност преписката е разпределена за разглеждане от Първи специализиран заседателен състав. Производството е по реда на раздел I от глава Четвърта на Закона за защита от дискриминация. Сигналът отговаря на изискванията на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗДискр. и съставлява годно основание за образуване на производство. Надлежни страни по преписката са: 2.1. С А Д, в качеството на сигналоподател, с адрес на призоваване: Н, ***. 2.2. Сдружение *** представлявано от председателя Т М, в качеството на ответна страна, с адрес на призоваване: гр. С, ***. 2.3. Ч Н Я, в качеството на ответна страна, с адрес на призоваване: гр. С, ***. Подаденото от С Д до Комисия за защита от дискриминация оплакване е по повод публикувана на 26.10.2016 г. в уебсайта *** карикатура на автора Ч Н. Според сигналоподателя публикуваната карикатура грубо нарушава чл.4 от ЗЗДискр., уронва достойнството на ромската общност в Република България, изобразявайки представителите й като мръсни, грозни и просещи от държавата /цитат по сигнал/. Отбелязва, че поводът на карикатурата е решението 600 ученици от ромски произход да получават стипендии за обучение в гимназиален етап по съвместен проект на Министерство на образованието и науката и Ромския образователен фонд, а именно Проект ***, представен на 18 октомври и изпълняван от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ). Според сигналоподателя изграденият в карикатурата образ на ромската общност насочва към немотия - големи обувки, грозни и неподбрани дрехи, просия - молбата за 1 На основание Заповед 12-11-1476/28.11.2017 г. на предедателя на КЗД, Владимира Стоименова замества Сабрие Сапунджиева като председател на Първи СПЗС на заседанието на 30.11.2017 г. от 11:00 часа по пр. 319/2016 2 На основание Заповед 12-11-1472/28.11.2017 г. на предедателя на КЗД, Петър Кичашки замества Орлин Колев като докладчик на Първи СПЗС на заседанието на 30.11.2017 г. от 11:00 часа по пр. 319/2016 3 На основание Заповед 12-11-1480/28.11.2017 г. на председателя на КЗД, Наско Атанасов замества София Йовчева като член на Първи СПЗС на заседанието на 30.11.2017 г. от 11:00 часа по пр. 319/2016 г. 1
милостиня на първото лице от множеството, както и опашката от чакащи, пороци - грим и употреба на цигари, лоша родителска грижа - голо дете и тютюнопушене, склонност към измами - просещи възрастни лица и само две деца в множеството, което счита за уронващо достойнството на ромският етнос и явна дискриминация спрямо същия. Според сигналоподателя, дори да се приеме аргумента, че карикатурата съдържа критика спрямо мярката за предоставяне на стипендии на ученици от ромски произход, то посочената критика е изградена на гърба на ромският етнос използвайки дискриминационни нагласи, които в голяма степен задържат неговите представители в маргинализираното обществено положение, в което се намират. Сигналоподателят в хода на производството навежда нов факт за неравностойно, според него, третиране, а именно публикувана на 5 юли 2017 г. нова карикатура от автора Ч Н на уебсайта ***, портретираща ромите като изостанали и бедни (голи с лоши дрехи, пътуващи с каруца в контраст с автомагистрала Знание ), възпитаващи в пороци (пушещи) и извършващи правонарушения, което счита за уронване на достойнството и стереотипизиране на ромския етнос. Ответната страна Сдружение *** представлявано от председателя Т М, оспорва подадената жалба като неоснователна. Отбелязва, че електронна медия *** *** е първият проект на Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза ***. Пояснява, че една от основните цели на сдружението е съдействие за позитивна промяна, като подпомага с нужната експертиза различии инициативи, които работят за радикална и качествена реформа на обществените системи. В посоченият смисъл, счита твърденията за насаждане на ксенофобски идеи и расистки призиви от страна на медията за противоречащи на основните цели и възгледи на нейните основатели и авторите, изявяващи се в същата. Ответната страна желае да се вземе под внимание обстоятелството, че всеки един от създателите и участниците в екипа на Сдружение *** и *** е доказала се в своята сфера на дейност личност, активен участник в процесите по демократизация на страната, както в професионалното си битие, така и с гражданските си позиции, включително в гражданските инициативи, сформирани и наложени като реален политически фактор по време и след активната 2013-та година, поради което счита за чест, участието на художникакарикатурист Ч Н в екипа на сдружението. Отбелязва, че Ч Н разполага със собствена рубрика на електронния адрес на медията *** (***), в рамките на която свободно изразява мнението си по обществено значими и наболели политически проблеми посредством творчеството си, което е законно закрепено в чл. 39 от Конституцията на Република България. Счита за несъстоятелни посочените от С Д оплаквания за дискриминация, като желае да се вземе под внимание обстоятелството, че карикатурата е жанр в изобразителното изкуство и литературата, черпещ въздействието си от преувеличението или изопачаването на характерни черти на даден човек или предмет, като майсторство е посоченото преувеличение да е максимално. Отбелязва, че някои карикатури имат развлекателен характер, докато други са с политически нюанси. Пояснява, че в исторически аспект терминът карикатура произлиза от италианското caricare (преувеличавам), като карикатурата често, но не непременно, носи хумористични черти. Жанрът възниква по мнението на повечето автори през XVI век в Ренесансова Италия, като за неин непосредствен предшественик се смята гротеската. Допълва, че близки до карикатурата жанрове са комикса, шаржа, в англосаксонските страни cartoon и др. В заключение разяснява, че карикатурата като жанр няма за цел точно и ясно пресъздаване на заобикалящата ни действителност (като живописта или натюрморта), а напротив цел на жанра е изопачаването и максималното преувеличаване на определени характеристики или качества на изобразените обекти. В резултат на гореизложеното прави извод, че от изложените основания в депозирания от С А Д сигнал не може да се установи нито една от двете форми дискриминация, включително относно по-благоприятното или 2
неблагоприятно третиране на даден етнос. Дори и да се приеме, според ответната страна, че в карикатурите на автора Ч Н са изобразени представители на ромския етнос, то не следва да се приема, че същият етнос е обект на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Според ответната страна, сигналоподателят правилно е посочил, че в карикатурата са изобразени лица от по-нисък социален статус, но посоченото обстоятелство не обосновава извод, за насочване и внушение относно ромския етнос. Противното според ответната страна би означавало да се приеме, че всички роми са бедни или че всички бедни са роми, което цели да внуши сигналоподателят на обществото. Счита, че личната интерпретация на сигналоподателя и субективното му впечатление от изобразените от Ч Н лирически герои не следва да се приема за стереотипизиране на цял етнос и обобщаващ образ на ромите. Не без значение е и обстоятелството според ответната страна, че карикатурите целят критикуване и провокиране на обществен дебат на провежданата от управляващото правителство политика в различии области, поради което централно място в една от творбите заема министърът на образованието. В продължение на гореизложеното отбелязва, че процесните карикатури не критикуват даден етнос, а правителствена политика, която сама по себе си третира различните малцинства по различен начин, което е и темата на изображението, обусловена в редакционния коментар на медията от 28.10.2016 г., който гласи: Извинявайте, че ви накарахме да си зададете въпроса за състоянието на ромите и малцинствата в това общество, как се оглеждат в очите му и какви са причините за това. Извинявайте, че ви накарахме да си зададете въпроса за това кой и как ги употребява преди избори. Извинявайте, че ви накарахме да си зададете въпроса за мащабите на нивото на ксенофобия и омраза в обществото. Извинявайте, че ви накарахме да си зададе въпроса за нивото на образование на ромчета и българчета. (***) В обобщение посочва че всички тези въпроси на социална тематика са повдигнати от предложената политика от правителството, а не от изображение, която окарикатурява този ход на Министерство на образованието и науката. Според ответната страна целта на карикатурите на Ч Н е именно провокация и повдигане на обществен дебат с цел разрешаване проблемите на въпросната етническа група, която според сигналоподателя медията дискриминира. В заключение посочва, че правото на критика към всеки акт на държавата е конституционно закрепен и защитен от свободата на словото, намираща упование в правото на изразяване на мнение в чл. 39 от Конституцията и защитата на печата и другите средства за масова информация, които са свободни и не подлежат на цензура съгласно чл. 40 от Конституцията. Счита, че не е налице неблагоприятно третиране на дадена социална или етническа група, а единствено критика посредством художествено произведение на правителствена политика насочена към гражданите на Република България. Ответната страна Ч Н излага становище за неоснователност на подадения от С Д сигнал като излага следните съображения: Пояснява, че при зараждането на изкуството наречено карикатура през 16 век, от Анибал Карачи е поставена следната формулировка: И художникът, и карикатуристът се стараят да постигнат истината, но по-два различни пътя. Единият чрез перфектна визуализация, а другият чрез перфектна деформация. Желае да се вземе под внимание обстоятелството, че названието карикатура произлиза от италианския глагол преувеличавам, тоест, още в названието е заложен повод за негодувание като посоченото от сигналоподателя. Разяснява, че обектът на сатирата е различен от посочените от сигналоподателя малцинствени групи. Предоставя на вниманието на Комисията карикатура, публикувана във връзка с нарасналия обществен интерес след излизане на първата карикатура, като пояснява, че при елиминиране на всички визуални клишета карикатурата не постига същия ефект, както първата. Отчита, че при публикуване единствено на втората карикатура не би било разбрано посланието за нелепите действия на Министерство на 3
образованието. Желае да се отчете обстоятелството, че в случай, че изкуството, наречено карикатура бъде лишено от възможността и свободата да ползва визуални клишета, да деформира и преувеличава до крайност, определяна от културното ниво на самия карикатурист, същото не би просъществувало векове и би имало вече друго название. Според ответната страна неразбирането и особено нежелание да се приеме посоченият цивилизационнен факт, доведе до трагичните събития в редакцията на френското издание *** в началото на 2015 година, като формулировки уронващи реномето и престижа на етноси и държави доведоха до убийството на карикатуриста Р А през 1944 г., последвано от присъди над карикатуристите А Б и А Д от Народния съд през 1947 г. Желае да се вземе под внимание, че българският творец И Б сравнява карикатурата с опашката на кравата, която разгонва мухите. Счита, че в днешно време карикатурата разполага със същата роля, независимо от естетическите и морални съображения. Във основа на събраните по преписката писмени и устни доказателства Първи специализиран заседателен състав установи следното: Безспорен е фактът, че на 26.10.2016 г. в уебсайта *** е публикувана карикатура на автора Ч Н, свързана с мярката за предоставяне на стипендии на ученици от ромски произход. Според сигналоподателя публикуваната карикатура грубо нарушава чл.4 от ЗЗДискр., уронва достойнството на ромската общност в Република България, изобразявайки представителите й като мръсни, грозни и просещи от държавата /цитат по сигнал/. Безспорно е също, че на 5 юли 2017 г. е публикувана нова карикатура от автора Ч Н на уебсайта ***, изобразяваща лица от ромски произход с каруца на автомагистрала Знание. Според сигналоподателя, кариктурите са изградени на гърба на ромския етнос чрез използване на дискриминационни нагласи, като портретират ромите като изостанали и бедни, възпитаващи в пороци и извършващи правонарушения, което обстоятелство счита за уронващо достойнството. С оглед изложеното в сигнала следва да се вземе предвид разпоредбата на Параграф 1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, в която е дадено определение на понятието тормоз. Всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, унизителна, обидна или застрашителна среда. В областта на медийната информация посоченото неравенство би се отразило в публикации, изказвания и други материали, които субективно, невярно и тенденциозно изопачават, внушават или насаждат унижение или подценяване на лице или група лица поради притежавна характеристика. Именно в този смисъл са и отправените към Комисия за защита от дискриминация претенции. Относно въпроса осъществена ли е дискриминация спрямо българските граждани от ромски произход от страна на автора на карикатурата Ч Н Я и от страна на Сдружение ***, представлявано от председателя Т М, собственик на електронна медия *** (***), изразяваща се в изготвяне и публикуване на карикатури в електронната медия на 26.10.2016 г. и 05.07.2017 г., настоящият състав следва да отбележи, че карикатурата е жанр от изобразителното изкуство, чиито използвани визуални похвати са да преувеличава и деформира. Посочената форма на художествено изразяване е вид социален коментар като нейните присъщи черти на преувеличение и изкривяване на реалността, имат за цел да критикуват и провокират обществен дебат, поради което всяко вмешателство в правото на твореца на такъв израз трябва да се изследва с особено внимание. 4 Въпреки изразеното становище на ответните страни, че карикатурите, които са обект на настоящата преписка, не касаят представители на ромския етнос, съставът намира за очевидно, че става въпрос именно за обрисуване на представители на този етнос. Видно е, че 4 Решение на ЕСПЧ по допустимостта на жалба 68354/01 Vereinigung Bildender Künstler v. Austria 4
адресат на карикатурите е водената от правителството политика във връзка с образованието и в частност предоставянето на стипендии на ученици от ромски произход и в този смисъл не може да се счете, че карикатурите обрисуват някаква друга група от хора, различна от ромския етнос, тъй като на въпросния етнос и на стипендиите за него са посветени самите обсъждани карикатури. С оглед на събраните доказателства по преписката, съставът счита, че посочените произведения представляват изказване на мнение чрез изображение, което в конституционно гарантирано право по смисъла на чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява, чрез слово - писмено, устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Правото на свободно изразяване на мнение или убеждение е основно право на човека, което е установено освен в Конституцията и в редица международно правни актове чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите.), чл. 19 от Международния пакт за граждански и политически права МПГПП (1. Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си.; 2. Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор.). Дебатът за ролята и мястото на свободата на изразяване в обществените отношения неминуемо е един от важните въпроси в модерните общества и има своите дълбоки правни и философски корени 5. Правото на свобода на словото безспорно има ключово значение за всяка демокрация, но e важно да се отбележи, че то не е абсолютно и е съпроводено със специални задължения и отговорности. Допустимо е и има необходимите както конституционни, така и международноправни хипотези, при които с оглед на запазването на правата и свободите на гражданите това право може да бъде ограничавано. От една страна правото на свобода на изразяване е безспорно важно достижение на модерната демокрация. От друга страна обаче именно конституционно закрепените ограничения на свободата на словото създават онези конституционни гаранции, които предпазват демокрацията от ерозия. В този смисъл от гледище на демократичния конституционализъм балансът между общото благо (bonum commune) и благото на индивида (bonum proprium) е въпрос от ключово значение 6. Самото ограничаване на правото на изразяване може и трябва да се разглежда само от позицията на правните /конституционни и международни/ хипотези, които изграждат основанията за въпросните ограничения 7. В този смисъл субективната нагласа на зрителя не е основание да се приеме, че е налице накърняване на правата или доброто му име, което е нарушение на закона, подлежащо на санкция или неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр. С други думи нагласата на получателя на дадена информация /писмена, визуална или друга/ не може сама по себе си да е източник на ограничаване или дерогиране на правото на свободно изразяване. За да се реализира подобно ограничение е необходимо към оценката на приемащия информацията да се добави и някоя от хитепотезите на чл. 39, ал. 2 от Конституцията чрез въпросното изразяване да се постига накърняване на правата и доброто име, призоваване към насилствена промяна на конституционния ред, призоваване към извършването на престъпление, разпалването на вражда или насилие над личността. Само в 5 За подробности вж. Mill, John Stuart, On Liberty, London, 1859. 6 За подробности относно понятието демократичен конституционализъм и неговото място в системата на общото конституционно учение за държавата вж. Близнашки, Г., Еволюция на конституционализма, Университетско издателство Св. Климет Охридски, София, 2017. 7 За подробности относно легитимните ограничения върху свободата на изразяване вж. Боев, Б., Кашъмов, А., Кънев, К., Огнянова, Н., Руснова, П., Свободата на изразяване, Сиби, 2010. 5
някоя от тези хипотези Конституцията признава за легитимно да бъде ограничено правото на свободно изразяване. Във всяка друга хипотеза се счита, че всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Относно представения пред Комисията за защита от дискриминация случай следва да се има предвид и постановеното от Върховния административен съд в Решение 6958 от 27.05.2010 г. по адм. дело 10829/2009 г., където е посочено, че правото на критика или на разпространение на обективна информация в ущърб на някого, т.к. комуникационните права освен средство за изява на личността са и гаранция за защита и прогрес на обществото. В демократичното общество от свободата на изразяване се ползва не само идеите или информацията с благоприятен прием или които са безразлични на публиката, но и тези, които могат да засегнат, обидят или шокират държавата, част от населението или група хора. Това разбиране е отдавна установено според изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта и е пряко свързано със задължението на средствата за масова информация да предоставят информация и идеи от обществен интерес, за да удовлетворят правото на обществеността да ги получава с оглед съставяне на мнение за участниците в обществения живот. В редица свои решения Европейския съд по правата на човека е отсъждал, че изключенията от принципа на свобода на изразяването на мнението трябва да бъдат тълкувани стриктно, както и че необходимостта от каквито и да било ограничения трябва да бъде убедително доказана. 8 Чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободиможе да бъде подложен на стриктно тълкуване, според което разпоредбите му не защитават художествената свобода изцяло, а само при условие, че допринася за обществена или културна дискусия. 9 Видно е, че карикатурата като жанр в изобразителното изкуство е насочен към сатирата, който чрез използване на визуални похвати на преувеличаване и деформация има за цел да провокира, критикува, разобличава хора и явления, социални и човешки пороци, предизвикващи дискусии и обществен дебат. Безспорно е, че карикатурата попада в обхвата на член 10 от ЕКЗПЧ. Проектирането на едно художествено произведение (карикатура), което е плод на въображението на автора към реалната действителност и определянето му за част от нея не би могло да се приема за нарушение на Закона за защита от дискриминация. Разбира се, отново част от свободата на изразяване е и правото на определени лица или групи от лица да не харесат или да разкритикуват дадена творба. Но критиката и несъгласието относно дадена позиция не могат да водят до някаква форма на цензура или ограничаване на свободата на индивида да заема позиция като цяло. В цивилизованото общество всяко мнение, макар и остро, следва да бъде защитено, дори и да има несъгласие относно стойността му. Единствено в специално предвидени хипотези е обосновано това мнение да бъде обект на определени ограничения или санкции. Според настоящия състав приемането за дискриминация на публикуваните карикатури представлява намеса в правата на твореца в рамките на смисъла на член 10 от Конвенцията и нарушава свободата на изразяване. Недопустимо е и нездравословно за обществото би било свободата на изразяване да бъде санкционирано при всяко твърдение, че е накърнило или би накърнило нечии права. Нещо повече в посочената електронна медия са публикувани карикатури на същият автор с преки критични послания, с посочване на 8 Решение от 20 април 2006 г., Първи състав на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - Райчинов срещу България (окончателно); Решение на ЕСПЧ Handyside v UK 9 Виж Решение на ЕСПЧ по допустимостта на жалба 68354/01 Vereinigung Bildender Künstler v. Austria, според което: Асоциацията жалбоподателя твърди, че публичната изложба на картината е допринесла за дебат между художника, организатора на изложбата и обществеността и следователно е защитена по силата на член 10 от Конвенцията. 6
проблеми в една или друга структура на държавната власт и обществото. 10 В конкекста на това твърденията на сигналоподателя за предаване на негативни черти на ромската общност, уронващи достойнството на представителите й, изглеждат несъстоятелни. С оглед конкретиката, настоящият състав счита, че обсъждането и дискутирането на провежданата политика в областта на образованието за посочената етническа група, която касае цялото общество и начинът по-който е изобразена темата чрез процесните карикатури, не представлява нарушение на ЗЗДискр. Сред доводите, в които е възможно да се намери подкрепа за този извод е Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 г. 2012 г.) приета с решение от 01.03.2012 г. на 41 вото Народно събрание, в която относно образованието се посочва, че данните на НСИ от преброяването през 2011 г. показват, че въпреки известното повишаване на дела на ромите с високо образование, се запазва тенденцията много млади българи от ромски произход да остават без подходящо образование, рано да напускат училище или да не тръгват на училище. Видно е, че проблемът с образователната система на ромската общност е сериозно предизвикателство, за което се търсят всякакви варианти на решение. В този смисъл това, че ответната страна г-н Ч Н изразява чрез карикатурите си една по-остра, според разбиранията на сигналоподателя, позиция по темата, не може да бъде обект на ограничаване, тъй като тя се вписва в поширокия контекст на дебатите около този проблем. В процесните карикатури не може да се открие нито една от ограничителните хипотези относно свободата на словото. В допълнение е необходимо да се подчертае, че дискриминацията представлява един специфичен правен институт, който съдържа конкретни юридически предпоставки, за да може да бъде открит при едни или други обществени отношения. Не всяка позиция или действие, които водят до недоволство у трети лица, могат да бъдат разглеждани като дискриминационни.в заключение съставът отново подчертава, че въпросните карикатури представляват лична интерпретация чрез художествена творба, към което дори формално авторът не предлага на аудиторията да се присъедини. Ето защо Комисия защита от дискриминация, Първи специализиран заседателен състав, намира, че изготвите и публикувани на 26.10.2016 г. и 05.07.2017 г. в електронна медия *** карикатури от Ч Н Я в качеството на автор не представляват дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. Воден от гореизложеното и на основание чл.64 във връзка с чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр., Първи специализиран заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация Р Е Ш И : УСТАНОВЯВА, че ответната страна Ч Н Я с изготвените и публикувани на 26.10.2016 г. и 05.07.2017 г. в електронна медия *** карикатури не е осъществил дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. под формата на тормоз, с което не е нарушил забраната на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. 10 За необходимостта произведения на изкуството да бъдат разглеждани в цялостния им контекст, виж Решение на ЕСПЧ по допустимостта на жалба 68354/01 Vereinigung Bildender Künstler v. Austria : При балансиране на интересите на последния (обекта на карикатурно изображение и ищец пред националния съд) срещу интересите на асоциацията-жалбоподател, съдът е обърнал особено внимание на факта, че изложбата е посветена на артистичния спектър на асоциацията през последните сто години, към която принадлежат и произведенията на австрийския художник Ото Мюл, Освен това съдът отбелязва, че картината показва многобройни други лица, сред които приятели и благодетели на художника, но също така и представители на партията FPÖ, която винаги силно критикува работата на г-н Мюл. 7
УСТАНОВЯВА, че Сдружение *** представлявано от председателя Т М, с публикувани на 26.10.2016 г. и 05.07.2017 г. в електронна медия *** карикатури не е осъществил дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. под формата на тормоз, с което не е нарушил забраната на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ сигнал с вх. с вх. 44-00-4467/27.10.2016 г. подаден от С А Д от гр. С. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред административния съд по седалището на териториалната структура на КЗД, в чийто район се намира постоянния или настоящия адрес (седалището) на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ:... / Владимира Стоименова / ЧЛЕНОВЕ:... / Петър Кичашки /... / Наско Атанасов / 8