ДАЛИ НАИСТИНА, ТОВА КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ ПО СИЛНИ Автор: Анелия Дудина /Психолог/ Знаете ли, че освен за посттравматична травма можем да говори

Препис

1

2 ДАЛИ НАИСТИНА, ТОВА КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ ПО СИЛНИ Автор: Анля Дуд /Псхолог/ Зт л, ч освн посттравматч травма можм говорм посттравматчно зрастван? Да, звуч парадоксално, но то с случва, когато слд нщаст, с появят нов прспктв прд човка той актвзра сво рсурс. Всъщност травматчно пржвяван, свърно със стрсова стуаця, постав тжка гно л друго зчмо жвота н събт мож както унщож псхката н, така я укрпн. Пр разлчнт хора с случва по разлчн чн. Ако прмр спцалст от лкарск кп по врм вой постра от бомбандровкт, той б могъл постра от дълбока клнч дпрся л пржв травмата мр смсъл в случлото с смята сб с по-добър лкар, тъй като оцнява подобр нуждт постралт, щото той самят бл такъв, оцнява по-зряло жднвнт стуац цн повч прятлт с. Пр вторя случай той осъщствява т.р. посттравматчно зрастван. По прзумпця с счта, ч слд мъчтлн стуац хората пржвяват трвожност, дпрся, бзсън. Но псхолозт събрат вс повч докатлства това, ч травматчта стуаця мож ма двойнствн характр тя мож подтсн рсурст, мож разруш моцолня баланс л протв актвзра рсурс продът с възпрм като ново чало. Хората, кото ралзрат посттравматчно зрастван, говорят пт пчалб, кото са прдобл: осъзл са свот собствн сл, развл са по-здрав вмоотношня с околнт, открл са нов прспктв в жвота, разбрал са, ч жвотът много цнн той трябва с паз, развл са своята духовност лчността с. Спорд проучваня 90 сто от зслдвант, кото са пржвл травматч стуаця казват, ч в пон дн аспкт са развл посттравматчно зрастван. А два 6-18% развват посттравматчно стрсово разстройство. Кото обач зобщо н озчава, ч то н служава внман л ч н важно зм същствуванто му. Посттравматчното зрастван н свърно с отрчан ралността. Докато го постгт, хората страт прмват прз разлчн тап. То н с случва звднъж н свърно с отлчно от ралността позтвран. Важно с прав разлката! Когато пржвят травматчно събт, всчк хора стават уязвм. Тз от тях, кото съумяват възобновят рсурс зраст, всъщност прмват прз своята уязвмост мат момнт слабост, страт, възможно мат дпрсвн пзод. Слд това обач н потъват в тз състояня, а мрат рсурс у сб с съумяват продължат. Т.. посттравматчното зрастван н протвоположност посттравматчното стрсово разстройство, а по-скоро път прман случлото с, който н зключва пржвяваня, характрн посттравматчното стрсово разстройство. Чсто концпцята посттравматчното зрастван труд възпрман. Н можм убдм човк, когото съдбата зправла прд срозно зптан (вой, трорстчн акт, прродно бдств, тжка болст, смърт блзък т.н.), ч той трябва прм продълж прд с това. Това така, щото рално пр нго са с случл дйствтлно травматчн

3 ДАЛИ НАИСТИНА, ТОВА КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ ПО СИЛНИ Автор: Анля Дуд /Псхолог/ събтя (това н само плод нговото въображн). Много важно в таква стуац н зсквам твърд много от постралт н м казвам рплк като: Стгн с!, Всчко щ с рд!, Излшно с пртсняваш!, Жвотът продължава! т.н. Това б могло влош моцолното м състоян. Длкатн момнт с т.р. посттравматчно зрастван разбранто нго от стра хора, кото допрсят травматчта стуаця (слнц, зтващ, трорст, бойц т.н.) Фактът, ч няко жртв съумяват с възстановят /л звлкат полз сб с в слдств от случлото с, н мож бъд нкакво оправн тз, кото съзват травматчта стуаця. Има опсан случа, пр кото няко от руштлт са правл опт с онвнят прд сб с другт, казвайк ч дор жртвата м трябвало прмн прз това зптан, достгн до цнн ня нща. Нкакво подобно срдство н б могло оправ стуацята! Има кртц концпцята, кото счтат, ч в посттравматчното зрастван същствува лмнт люзята т.. отчаст актвзрант рсурс човка му помагат, но отчаст са нгова люзя, която мож бъд нпродуктв, ако прч конфронтацята с травмата. По мо мнн това б могло с случ, когато човк н съумява постав ясн гранц мжду позтвран, кото зън ралността (фактт), мжду т.р. в позтвта псхотрапя позтвно пртълкуван (търсн рсурс продоляван стуацята). Послдното фктвно б могло спомогн продоляван травмата. Заобкалящата ср докан фактор ралзранто посттравматчня растж. Т.. много по-чсто хората мрат рсурс продоляван д стуаця у сб с, когато някой друг човк около тях правл същото. Напрмр пр стуаця ж, жртва сл вроятността това, тя с възстанов бързо псхчск слд посттравматчн стрс, по-голяма, когато друга ж в обкръжнто ла лчн прмр това, ч продължла жвота с слд сход стуаця. Тоз факт прдполага, ч когато мам потрбност отработвам посттравматчн стрс група от хора, бхм могл ползвам т.р. позтвн прмр. Ако усщат, ч н можт продължт жвота с пълноцнно слд пржвяно травматчно събт /л усщат, ч потъват в дпрсвн състояня, в слдств нго, добр б бло потърст псхотрапвт, с когото поговорт потърст дно път, който в повд към посттравматчн растж, можт продължт жвт. Също така, ако мат позт, кото страт от посттравматчн стрс, важно услов г подкрпят, н зскват твърд много от тях г подпомогнт в ршнто с коснултрат със спцалст. Наврмнното съдйств от стра псхотрапвт, б могла улсн зчтлно процса към възстановтлн посттравматчн растж. Автор: Анла Дуд /псхолог/

4 ФИЗИОГНОМИЧНО ДЕКОДИРАНЕ НА ЛИЧНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Автор: д-р Тодор Гргов /псхолог/ продължн от брой 60 Костта конфгураця в основата друга тпологця, базра съотношнто частт лцто. Фзогномстт раздлят лцто тр област: първата с простра от чалото косата до кор носа, втората от кор носа до нговата основа тртата от основата носа до края брата. Прто тз част са равн по всоч. Такова длн свдтлства душв хармоня уравновсност човка. Обратното всяко отклонн от равнството с възпрма покатл гнтчн л клнчн рушня (Вльховр, Вршнн, 1998). Р. Уайтсайт (1996) от своя стра смята, ч по концнтрацята основта маса лцто мож с съд проблаващата нргя в човка. Напрмр, ако основта маса лцто съсрдоточ под нвото носа, това прзк голяма фзчска нргя. Ако пък разполож д нвото очт, това говор голяма псхч нргя. Всокото чло с асоцра с бстър ум душв хармоня. Издта прд брадчка говор сл воля, самостоятлност, упорство властолюб. По стпнта зразност скулт пък с съд комункатвнт способност човка. Освн костта сстма главата, фзогномстт базрат свот звод покрващата я мка тъкан. Лцвт мускул са в основата ммчската фзогномя. Посрдством мускулнт съкращня с постгат разлчн лцв зражня, кото съпътстват опрдлн моц чувства. Експрмнтално докано подчртаното мждукултурно сходство моцолта зразтлност (Mason, at al, 2006; Корсн, 1998). Пдрт отблязва, ч фзогномчнт атрбут трябва с търсят само в онз част органзма, кото са подчнн нтлктуално влян. Срд тях той прчслява многобройнт подвжн мускул лцто. Ммчскт чрт вслдств чстото повтарян с првръщат в постоянн, а фзогномчното зражн става првчно. Тоз прнцп с ма свото фзологчно обяснн, а мнно, ч порад по-чстата с употрба няко мускул с развват послно, стават по-лсно възбудм дор в състоян покой са в звстно пржн (Щкн, 2004). Братя Дюрвл (1992) зтъкват, ч ммката ма своята гнтч прдпоставка, но човшката култура срта, в която жв ндв, дтрмнрат до голяма стпн нйното богатство л бдност, зразтлност л нзразтлност. Тя пркрасно говор нтлкта, тмпрамнта характра лчността, като по-нтлгнтнт лчност мат по-кспрсв ммка. Фзогномстт прват важно зчн бръчкт гънкт лцто. А. Батаршв (2009) обобщава няко от й-разпространнт схващаня: д отчтлво зраз, прч бръчка лцто, свдтлства късмт; прав, отчтлв бръчк члото, кото н са пркъст, говорят добър, чстн открт характр; усукващт с бръчк говорят прмтв груба тура; клоннт бръчк свдтлстват нщаст съдба; подобнт внц бръчк са прзк

5 ФИЗИОГНОМИЧНО ДЕКОДИРАНЕ НА ЛИЧНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Автор: д-р Тодор Гргов /псхолог/ нпостоян крайно нстабл тура; дв л тр прчн бръчк прсчаща г врткал бръчка говорят успх, слава дълголт; колкото по-дълбок шрок са бръчкт по лцто шята, толкова послно зразяват дт лчността. А. Якмов (1998) опрдля кожата, като дрха човка търс връзка мжду нйня външн вд чтрт тпа тмпрамнт. Кожата у сангвнка по прнцп чрв л с чрвнкав оттнък. Тя доста порста по ня обкновно прозрат вн. Чсто с развват пъпк, обрв, цр друг възпалтлн змння. Също така облно окосм прз ня с отдлят много токсн мтаболтн продукт. Кожата холрка жълта суха. По склрата с вжт разшрн кръвоносн съдов. Космт у холрцт й-чсто са прав, лъскав, дбл гъст. Лцата с флгматчн тмпрамнт пртжават бл л бяла кожа. Чсто тя пгмнтра (лунчк), особно около очт. Таз кожа ф, длкат много гладка. По ня пъпк трудно с развват, а окосмяванто оскъдно. Кожата мланхолцт суха бръчка със змлст л оловносв цвят. Обкновно съзва впчатлн кожа повъзрастн човк. Важн зточнк нформаця фзогномстт с явяват отдлнт орган, разположн върху главата. За тях зкът зцт са очт, кото с счтат особно нформатвн орган. Л. Толстой разлчавал до 40 оттнъка зражнто очт: студн оч, хтр, лъчст, свтл, студн, бзжзнн др. Голмт оч говорят чувствтл душа, впчатлтлност, мъжство стрмж към лдрство. Очт с малък размр прдлжат творн, самодоволн упорт хора. Слно зпъклт оч показват бъбрвост, бавн ум ндостг здрав разум. Хлътлт подвжн оч зразяват лукавство, а малкт хлътл оч са прзк вст лъжовност. Подвжността очт с асоцра със самохвалство, подозртлност гняв, а мганто с боязлвост коварство. Влажнт оч свдтлстват краснорч прдпазлвост, а сухт сутност. Е. Влховр Б. Вршнн (1998) отчтат голямата зчмост рсогностката дно фзогномчно зслдван. Ирсът вск човк абсолютно ункалн подобно отпчатъцт пръстт му. Трябва с отблж обач, ч гностчта стойност каса н толкова псхчта сфра, колкото общото здравословно състоян. Ако рсът цнтрран мжду двата клпача, това прзк добро здрав. Ако рсът малко скрт под долня клпач, а отгор с вж бял участък, това свдтлства голяма жзн сла. Прзкът с проявява пр бзстрашн хора, сгурн в чнята с. Ако рсът скрт д горня клпач, а отдолу с вж част от склрата, това говор лошо здравословно състоян. Човк с таква оч пасвн, вял, нуврн в сб с. Нзмн част от зота очт са вждт. А. Батаршв (2009) обобщава й-разпространнт схващаня относно тяхта нформатвност: вждт във вд дъга, отлчн шроко д от друга, говорят душвно спокойств чувство хумор; срасл с вжд, кото с спускат косо към слпоочята, свдтлстват мръщно-плачлв, тъжн характр; лко кръглн вжд, отпуст в кращата, говорят влкодуш, скрност срамжлвост; правт вжд са характрн хората с мланхоля; къст, гъст вжд свдтлстват збухлва тура; подобнт чтка вжд са тпчн упортт, вроглавт бзкомпромснт хора; всоко разположнт вжд са прзк цлустрмност.

6 ФИЗИОГНОМИЧНО ДЕКОДИРАНЕ НА ЛИЧНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Автор: д-р Тодор Гргов /псхолог/ В носа също са кодран няко лчностн характрстк. Правят, със кръглн край оформн ноздр нос с смята далн. Той олцтворява разум, воля, страстност мъжство. Дългят нос прзк ндвдуалзъм, дловтост гордост. Когато той костлв с ясно зраз гърбца прсъщ мрачн суров хора. Изкрвнят ляво л дясно нос свдтлства вст, всокомр подозртлност. Нос, който като продължн члото с смята прзк сутност. Ястрбов нос със острн връх прзк хтрост збухлвост. Късят, чп нос прдлж капрзн, нуравновсн нпрдсказум хора. Когато такъв нос дбл (тп картоф), това говор стхйност, порстост, но лпса злоба (Влховр, Вршнн, 1998). Щкн (2004) сстматзра фзогномчнт схващаня устата ушт. Голямата нправл форма устата прзк дързост. Умрно голямата лко дъгообраз уста, с твърд дкво здн устн показва смлост рштлност. Ако устата ма отпуст долу стгт устн, това говор боязлвост лукавост. Хлътлата уста прзк вст лцмр. Полуотворта уста с умрно дбл кръглн устн характр мкт, бзгржн доврчв тур. Правлно очртант лко пухкав устн свдтлстват доброта, откровност, вслост. Тънкт устн показват гозъм, хтрост, жстокост, сарказъм. Дблт устн с асоцрат с чувствност. Ако горта уст лко зд д долта, това прзк ум, прдпазлвост прямота характра. Ако всчк част ушт са развт равномрно, това показва добр умствн способност. Мсстт уш са прзк мрачност жстокост; твърд малкт уш чувствност; острнт гор уш умрност; тънкт дълг уш вст алчност. Голмт уш с добр зразн зввк ушнт раковн говорят музкалн способност. Щръклт уш свдтлстват хтрост; пртстт уш прдпазлвост, хладнокръв, здържлвост, но лцмр; чтръгълнт уш твърдост порядъчност. Дълбоко здълбант ушн мд показват ровтост. Същствуват рдца опт бът звдн чст фзогномчн тпов. Тз опт с базрат разглнт фзогномчн сстм, както няко друг. Това чн с оказва труд ча, порад огромното многообраз от морфологчн прзц лцва кспрся. Заключн Както става ясно, фзогномята н с базра катгорчно докан учн постулат. Въпрк това, тя здържала проврката врмто мрла нзмнно място в бтто съврмння човк. Практчската сочност, простотата достъпността правят фзогномчното зслдван унврсалн способ бавян нобходмата нформаця. Фзогномята нзмн част от нврбалта комункаця мждулчностното общуван. В няко стран дор с органзрат курсов, обучаващ в основнт й положня, а фзогномчнт зня встъпват в основата няко тстов проктвн мтодк. Голм почтатл фзогномята са бл нмскят пот мслтл Гьот, рускят псатл сторк Карамазн, австрйскят учн Гал др. Автор: д-р Тодор Гргов /псхолог/

7 Дтто 13-годш възраст шят й-блзък псхотрапвт Автор: Ир Йовчва /псхолог/ На 13-годш възраст (тйнйджър) дтто в ранн тап юношството, зпълнн с много трудност в жвота. Таз год поставя чалото полово съзряван (пубртт). В пубртта дйствята прмват под зка згражн годнтчността, като младят юноша с нтрсува кой, какъв ска какъв мож стан, как зглж в очт околнт какъв бха скал го вжт т. Пр размван мжду прдставата му сб с мннто околнт нго с раж проблм, който търс свото разршн. Продът годнтчност зптан тйнйджъра. Той открватл, включтлно чувства собствн околнт. В таз връзка любовта зптан, пр кото тйнйджърът разбра кой всъщност. Той открва любовта към смйството, към прятлт, та дор към домашнт жвотн. Има нуж бъд обколн от любов, я прд татък бъд любяща лчност. Тук важ правлото Мчо Пух Колко повч, толкова повч. Колкото повч любов открва получава, толкова повч щ мож отд в бъдщ. Младят юноша с нуж от другт от тяхното одобрн, но повч от всчко държ своята свобо, т. самостоятлно взма ршня. Свобота пораж отговорност, кото основта дя в кнгата Бягство от свобота Ерх Фром. Стрмящят с към повч свобо юноша н готов ня, кото осъзва дн по-късн тап от свото фзчско зрастван псхчно развт. Прз про ранно юношство отново с пржвяват крзт от прдшнт годн, като това става в конткста общството. Това общство юношт вс ощ "смътно в свот очртаня същврмнно лжащо в зскванята с", казва Ерксон. Турбулнтност вмоотношнята родтл-дт Прз про ранното юношство връзката мжду родтл-дт отслабва, щото в бърното жднв възможностт родтля отдля врм внман маляват. В рзултат родтлят мож бъд подложн кртка по отношн : стайлнга с, прдпочтата музка, прятлскят кръг, органзраността свободното врм. Това прдзвкатлство зптан връзката м. Тйнджърът с оптва с днтфцра дфрнцра чрз сравнн с възрастня. Жланто дтто в таз възраст подражава автортт Подражанто автортт, чрз кото юношата мож с

8 Дтто 13-годш възраст шят й-блзък псхотрапвт Автор: Ир Йовчва /псхолог/ днтфцра, характрзра развтто лчността му в таз възраст. Нобходмо общството блзкт около дтто съзт подходяща нго ср, в която то мр сб с. В тоз процс блзкт също с развват то н по-малко, отколкото тхнят обкт възптан. мож с каж, ч двт стран са дноврмнно субкт обкт възптан. Ерксън отблязва: "Да с каж, ч ббтата контролрат възптават свот смйства, също така вярно, както с каж обратното". Това в сла вск тап от развтто - вмсто "бб", със същя фкт можм говорм вмообучнто мжду смйството (в частност родтля) юношата. Управлнто вмоотношнята родтл-дт прдполага лч добра двупосоч комункаця - нзходяща - от родтля към дтто възходяща от дтто към родтля. Има с прдвд, ч родтлят пова дтто първочалн нструкц, уканя, пътствя звършван дйност, кото посл стават рутнн. В рзултат зпълннт ч дтто пова обрат връзка към родтля. Важно услов доброто управлн тхнт вмоотношня яс цлта. Дтто 13 годн като ш оглло. В псхотрапята добр позта ролята огллото. Огллното-аз спомага лчността с поглдн прз очт другт. В дншня духовно нчст свят възрастнт огллата са мърсн, образт са зкрвн. Вътршнят свят дцата чст, огллн. Чрз тхнт постъпк дйствя н можм открм сб с, с поглднм като в оглло. Ако родтлят автортт свото дт послдното чрз подражан успяло копра добря модл повдн, то образът родтля в огллото щ му харса. В дтскя свят положтлнят моцолн спктър домнра. Господстващата моця радостта. Дтскт оч скат глт радостнт лца хората, кото г обкалят са й-важн тях. Огллта чстота в дтскя свят мож бъд паз такава прз тапа ранното юношство, ако н позволм външ мса. Ако збрм сподлям свот мсл, чувства, мпатя (когнтв, моцол) с дцата н в таз възраст, то чрз тях н можм мрм своята днтчност. Важно услов сподлянто с звършва нтрапчво, съобразно позватлнт

9 Дтто 13-годш възраст шят й-блзък псхотрапвт Автор: Ир Йовчва /псхолог/ способност дтто. Колкото по-тсн са вмоотношнята с нго, толкова почсто б с осъщствявало това сподлян. Въпрк това, с оглд прдпазван дтската псхка от влн в роля възрастн, сподлянто н бва бъд бзгранчно. В таз възраст повчто млад юнош позват родтлт с достатъчно добр, разчтат правлно зка тялото м с оптват мпатйно м покажат, ч г разбрат. Мож длкатно поптат какво с случло, ако мрат родтлт с афктран (ядосан, разгнвн), като днствта цл м помогт с почувстват по-стаблн. Ако г мрат радостн, щастлв, то ракцята дтто в стрмж към съпржвяван слван моцята. Дтто 13 годн в роля позтвн псхотрапвт. В таз възраст няко млад юнош вч са открл зчмт тях цнност с оптват правят свта по-добър, почвайк от свото смйство нговт члнов. Т ват правлнт въпрос чсто с оптват мрят рсурст у свот родтл, м покажат колко по-добр могат с чувстват как могат бът по-добр таква. По тоз чн м помагат мрят баланса. Понякога дцата моцолно уравновсяват свот родтл. Т нстнктвно усщат пржнто м. Смло можм г опрдлм като пътводтл към душв хармоня баланс. Родтлт н б слдвало с ръководят днствно само от мннто дцата с, а просто с оглт в тях прцнят л зглжт по подходящя повднчск чн. Да търсят прпозят като своя моцята, която разпозват у огллня с образ. Трапвтчнят фкт от послта връзка с юношата с кр във възможността сподлян, като дстанцята мжду родтл дт б слдвало с паз, н с товарят двт стран от влн в рол клнт трапвт. Освн това, дтто му с ва възможност зслушва, с уч това умн. Осъзвайк тяста връзка с родтля с дно работйк върху згражн добр вмоотношня, дтто б възпрло модла сподлян, кото б могло от пол двт стран. Мржовото прван положтлня модл сплот връзка, злнто звън рамкт смйта днца б повляло трапвтчно цялото н общство. (Посвщавам таз статя мот дца - Мл Валнтн, благорн кото получх прозрн вдъхновн псванто й) Автор: Ир Йовчва /псхолог/

10 Роля стойност проктвнт тстов в клнчта практка Автор: Иван Алксв /псхолог/ В своята работа псхолозт разполагат с бор от мтод, посрдством кото т могат звлчат цн нфомаця относно човка, с когото работят. Срд тях са блюднто, тстовт нтрвюто. Първт дв цлят основно гностка л зготвян профл, докато разговорът мож нос трапвтч стойност. В таз статя скам с спра тстовт поконкртно проктвнт тстов. Проктвнят тст, разлка от общопртата н прдстава бланка с отворн л творн въпрос йчсто с състо от нясн многозчтлн образ, картнк л сцр. Той с основава псхоалтчта дя прокцята като щтн мханзъм. Проктвнт тстов разчтат това, ч човк щ проктра в нго зтласкан в нсъзваното лмнт това щ обкол всякаква соцал жлатлност, вайк н пъл прдстава лчността зслдваня. Слабостта м с състо в това, ч рзултатт н могат покажат нщо с катгорчност в голяма стпн са въпрос нтрпртацята псхолога. Къд с мрат проктвнт тстов фо дншта клнч практка? Това вс в голяма стпн от орнтацята съотвтня клнцст клнчн псхолог л псхатър. А тя варра от пълно отрчан всчко ндоказумо (вървящо й-чсто ръка ръка с протвопоставян псхоалтчнт д) до здганто пдстал развяванто бланк с мастлн пт като днствн й-добър нструмнт пронкван в дълбнт лчността. Моята лч позця, въпрк псхоалтчта м сочност, ч проктвнт тстов, а тстовт по прнцп са мтод с много ндостатъц с нщо н првъзхожт дно гностчно нтрвю. Спорд мн тстовт са оправн подход, когато трябва с зслдват голм груп от хора огранчно врм. Най-голмят проблм с проктвнт тстов, ч т вървят дно с готов модл кой отговор какво озчава. Така с въвж д унврсал сстма от зчня, която йвроятно н важ нкой освн собствня с съзтл. Това така, щото вск от с с служ със сво собствн смвол, ма сво собствн асоцац съотвтно н мож нщо с абсолютзра. Относно тълкуванто сънщата Фройд казва, ч йправлното зчн два от самя сънуващ. Нвротцт търсщ псхоалтч помощ мат тнднцята поставят псхоалтка мястото субкта, който с прдполага ч з тхнт нсъзван смсл зчня това нормалн, нобходм момнт от трапята. Но когато самят алтк почн гл сб с по тоз чн той става глух човка, с когото работ проктра самя сб с върху нго. Мож б й-звстнят проктвн тст са мастлнт пт Роршах. Ед от функцт м опрдлят тпа лчност органця зслдваня л ч кано открват подлжаща псхо. Псхоалта прма, ч н

11 Роля стойност проктвнт тстов в клнчта практка Автор: Иван Алксв /псхолог/ същствува пъл нормалност вск от с вл в д от трт катгор псхч структура нвро, псхо прврзя, като тя н дължтлно корспондра с зяв смптоматка. Така дн субкт мож псхотчн бз отключл псхотчн пзод л прдставяйк дн првдно нвротчн смптом. За хората, кото са псхотчн псхоалтчнят мтод нпрложм потнцално опасн. Съотвтно от няко клнцст Роршах с разчта звършванто първата важ ча в псхоалта гностката зключван подлжаща псхотчност. За опрдлянто тпа псхч структура, обач същствуват много друг по-дждн маркр ( взмм тоз трмн от мдцта). Т с отсят до отношнто субкта към собствня му смптом, кртчността, ч по който с служ с рчта, способността зползван мтафор, лчто л съотвтно лпсата лапсус, отношнто към собствнт гон към гонт другт. Ич кано много по-цнно разбрм свтоусщанто субкта, отколкото го карам каж какво вж в дно мастлно птно. Въпрк мото отрцан тстовт, включтлно проктвнт таква, н мож н с спомн, ч в псхоалтчта трапя това, кото рчам нтрпртаця служ тъкмо като дн проктвн тст. Интрпртацята н с състо, както с прдставя в мдт популярта лтратура, в това алтка казва пацнта какво озчават нговт смптом, сънща т.н. Напротв зкът ма таква свойства, ч той многозчтлн. Едн същ дум могат бът чут по разлчн чн от разлчн хора. Озчамт с зплъзват зпод озчаващт както казва Лакан. Затова псхоалтчта нтрпртаця н с състо в ясно конкртно прван нформаця. Напротв тя подобява ч, по който оракулт правят свот прдсканя дн нясн многозчтлн чн, что смсъл става ясн чак постфактум. Така вск алнт чува в думт алтка н някаква общовалд ст, а таз ст, касаща нго конкртно. И в това голмя хуманзъм псхоалта в отрчанто общовалдн смсл, зчня стн чтанто субктвзма. Автор: Иван Алксв, псхолог

12 ОРГАНИЗИРАНЕ НА ВРЕМЕТО - (НЕ)ВЪЗМОЖНО Автор: Маря Кова /псхолог/ Да органзрат дня с понякога с оказва нож с дв острта. Искат разпрдлт врмто с така, ч хм ст фктвн продуктвн, хм мат достатъчно почвка, хм в остава свободно врм, кото пркарват с прятл. Мсята възмож, стга слдват няко простчк правла. Ко са прорттт в? Контрол л псм работа л подготовка устно зптван? Важно зт какво в очаква прз слдващт няколко дн, успт с подготвт прдвартлно, блягайк върху нщата, кото са по-прорттн. Н с губт врмто с нща, кото мож почакат. Задължтлно разполагайт с блжнккалнр-оргайзр. Запсвайт с чт, кото трябва зпълнт дня сдмцата. Едно от първт нща, кото хубаво в стан вк, като с събудт, прглт какво трябва свършт прз дня. Отмятайт в оргайзра нщата, кото вч ст правл, вървт долу в спсъка с осталт ч дня. Раздробявайт чт с по-малк компоннт ако нщо в с струва като нпосл ча, почнт разпрдлят матрала няколко част, от по-лсно към потрудно л обратното. По прнцп пофктвнят чн от по-лсно към потрудно. Повчто учнц зползват графк л рсунк, разбрат л помнят по-добр матрала. Отдляйт вск дн пон по няколко часа, прговорт учбня матрал от дня. Учнцт чсто смятат, ч това губн врм. Напротв! Затвържванто зня помага с прдставт много добр тогава, когато учтлят рш в зпта, когато прмр й-малко очакват. Има учтл, кото просто взмат днвнка с збрат прозволн номр учнк в класа го зптват. Тогава щ скат върнт врмто д щ с казват: Ех, що н отворх учбнка тогава?, но щ късно. Н с губт врмто в нтрнт. Ясно, ч Facebook зключтлно прмамлв всчк н, но важно отсявам вс пак важното от маловажното. Соцалнт мрж чатът с прятл могат почакат малко, л така? Хубаво зключват звука звстята, докато учт, н с разсйват. Вск ма момнт прз дня, в който попродуктвн мож с концнтрра по -лсно. Използвайт го! Няко помнят по-лсно сутрн, а друг вчр. Ако мат зртл памт прмр, зползвайт я! Наспвайт с! Бз достатъчн сън няма как с концнтррат прз дня! Оптайт с лягат врм (йдобр около 22:00 22:30) сам щ с убдт колко пълноцнн продуктвн щ с чувстват слдващя дн. Нка прд ляган ма повч положтл моця. Огранчт всякакв флм л прваня, кото носят нгатвн конткст. Прочтт някоя хубава кнга л послушайт рлаксраща музка. Автор: Маря Кова /псхолог/

13 П о с о к а ЗА ВРЪЗКА С ЕКИПА НА СПИСАНИЕТО: Oткрйтe н в нтрнт УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ ПОРАДИ НАРОДОПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ АКТУАЛНАТА ДОСКОРО ГРУПА Е НЕАКТИВНА/НЕСЪЩЕСТВУВАЩА. БИХМЕ СЕ РАДВАЛИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИТЕ КЪМ АЛТЕРНАТИВНАТА И НОВА ТАКАВА: groups/ / Странца спсанто: Людмла Боянова: Анла Дуд: Маря Кова: Свлн Иванов: Н а м р т н в G o o g l e / До с т о в р н з т о ч н к н а н ф о р м а ц я п р н а м р а н п с холог л п с хо т р а п в т