Microsoft Word - R&A20.doc

Препис

1 МИНИСТЕРСТВО на ЗЕМЕДЕЛИЕТО и ГОРИТЕ СОФИЯ 1040, бул. Христо Ботев 55 N А Г Р О С Т А Т И С Т И К А БАНСИК 2001 ОКОНЧАТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ за заетостта и използването на територията на БЪЛГАРИЯ през 2001 год.

2 Публикацията е редакционно приключена на год. При публикуването на откъси от тази публикация трябва да бъде споменат източника. Отговорник на публикацията : Нели Георгиева () Редакция: - отдел Агростатистика, в сътрудничество с Ландсис Композиция и печат:, отдел Агростатистика За повече информация:, отдел Агростатистика Тел. / факс : ; agrostat@mzgar.government.bg БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 2

3 СЪДЪРЖАНИЕ Страница МЕТОДОЛОГИЯ ЗАЕТОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА ФИЗИЧЕСКА НОМЕНКЛАТУРА ФУНКЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА ТОЧНОСТ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ТЕРИТОРИАЛНО ДЕЛЕНИЕ на БЪЛГАРИЯ.. 11 ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ КРАТЪК ПРЕГЛЕД на ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА на КУЛТУРИТЕ ТАБЛИЦИ ТАБЛИЦА 1 ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 6 -те МАКРОРАЙОНА през 2001 год. 24 ТАБЛИЦА 1A ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 6 -те МАКРОРАЙОНА през 2000 год. 25 ТАБЛИЦА 1Б ИЗМЕНЕНИЕ при ИЗПОЛЗВАНЕТО на ПЛОЩИТЕ за 6 -те МАКРОРАЙОНА год. спрямо 2000 год ТАБЛИЦА 1В ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА на БЪЛГАРИЯ през 1998, 1999, 2000 и 2001 год. 27 ТАБЛИЦА 2 ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 9 -те АГРОСТАТИСТИЧЕСКИ ЗОНИ през 2001 год ТАБЛИЦА 2А ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 9 -те АГРОСТАТИСТИЧЕСКИ ЗОНИ през 2000 год ТАБЛИЦА 2Б ИЗМЕНЕНИЕ при ИЗПОЛЗВАНЕТО на ПЛОЩИТЕ за - 9 -те АГРОСТАТИСТИЧЕСКИ ЗОНИ год. спрямо 2000 год ТАБЛИЦА 3 ОСНОВНА ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 28 -те ОБЛАСТИ през 2001 год ТАБЛИЦА 3А ОСНОВНА ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 28 -те ОБЛАСТИ през 2000 год ТАБЛИЦА 3Б ИЗМЕНЕНИЕ при ИЗПОЛЗВАНЕТО на ПЛОЩИТЕ за 28 ОБЛАСТИ 2001 год. спрямо 2000 год ТАБЛИЦА 4 ОБРАБОТВАЕМА ЗЕМЯ и ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ 34 ТАБЛИЦА 5 ФУНКЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ на ЗЕМЯТА КАРТИ: 36 ПШЕНИЦА ЕЧЕМИК ЦАРЕВИЦА.. 39 СЛЪНЧОГЛЕД 40 УГАРИ ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ ГОРИ.. 43 ПРИЛОЖЕНИЕ: 44 АНКЕТНА КАРТА БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 3

4 БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 4

5 МЕТОДОЛОГИЯ Наименованието БАНСИК е съставено от началните букви на Българска Анкета за Наблюдение на Селскостопанската и Икономическа Конюнктура. Това е мащабна операция, реализирана върху цялата територия на България и поставяща основите на една система за познаване на продукцията и селскостопанската конюнктура. Анкетата БАНСИК e базирана върху независимата и обективна техника на извадковите анкети на части от територията, посредством който са получени резултати за 1998, 1999, 2000 и 2001 година. БАНСИК е инвестиция за бъдещето, която ще позволи да се анализират промените, настъпващи в заетостта и използването на територията, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. БАНСИК представлява етап към европейското интегриране в областта на статистиката. Основната ориентация на анкетата е към селското стопанство, но със своя характер на общоизползван инструмент, тя дава възможност да се видят проблемите на околната среда и на териториално-селищното устройство. Липсата на предварителна стратификация на територията дава възможност да се обслужват множество интереси, защото се наблюдават всички форми на използване на пространството - никоя зона не остава в сянка: структурните промени между категориите на територията, както и смяната на земеделските култури в рамките на земеделското пространство, могат да бъдат коректно описани. Добро познаване на територията на България km², 28 области, 262 общини Познаването на територията: около точки в сегмента, центровете на които са отдалечени на 6 км един от друг; ГИС с изображения на карти в мащаб 1: и също толкова сателитни снимки, направени със сателита LANDSAT * * Снимките, включени в материала, служат само за онагледяване на използвания метод. Качеството на оригиналите, използвани при наблюдението е многократно по-високо. БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 5

6 Наблюдението с помощта на човешкото око е метод, осигуряващ най-добро съотношение разходи-качество. През 2001 год. отново се доказа правилността на този избор. През четвъртата година на наблюдение, българската анкета изследва заетостта и използването на земята върху повече от 111 хил. точки, определени, изхождайки от квадратни сегмента с размер на страната 1,410 км и съдържащи по 36 точки, разстоянето между тези точки е 234 м. Извадката, представляваща основата на БАНСИК, е направена през 1998 год. по метода териториална извадка, основаваща се на изграждането на мрежа от прави линии, отдалечени на 6 км една от друга и ориентирани Север-Юг, Изток-Запад. Всяка пресечна точка от мрежата определя центъра на един сегмент, който може да се приеме за случаен. Границите на България са отдалечени с един пояс от 827 м, за да се коригират евентуалните неточности на базовата картография. При всяко минаване на терена, анкетьорите наблюдават всяка година едни и същи точки в едни и същи сегменти. Това позволява да се получат надеждни данни за измененията на терена. Човешкото око позволява използването на подробна номенклатура на заетостта и използването на земята. Например, всички култури и различни видовете ливади могат да бъдат разграничени, както и основните растителни видове в горските райони. Физическата и функционална номенклатури, разработени през 1998 год. след консултации със специалисти по всички видове използване на земята, не са променяни и през тази година, а само са внесени някои уточнения и допълнителни обяснения. Организацията на операцията е ключовият елемент за постигнатото качество. Цялата анкета през 2001 год. е проведена от специализиран екип на. В 28 -те Областни дирекции Земеделие и гори от цялата страна експертите по агростатистика организират събирането на данните. Контрол на терена през 2001 год. се осъществи с повторно наблюдение на случайно подбрани сегменти. Контрол върху въпросниците и въвеждане на данните в компютърна програма се извършва от експертите по агростатистика от 9 -те агростатистически зони (София, Бургас, Варна, Ловеч, Монтана, Пловдив, Русе, Благоевград и Хасково). При наблюденията се използват специално обучени анкетьори агрономи, лесовъди и други специалисти, работещи в областта на селското и горското стопанство. Този вид анкети дават богати възможности за изработване на таблици и графики за разпределение на различните видове използване на територията, матрици за изменението за даден период, както и разпределението за физическата заетост за дадена година по позиции от номенклатурата. БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 6

7 ЗАЕТОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА ФИЗИЧЕСКА НОМЕНКЛАТУРА Всяка точка определя еднородна част от територията от гледна точка на заетост на земята. Ако една точка попада точно на границата между два различни вида заетост на земята, се избира единия вид в зависимост от това дали е четна или нечетна точката. Ако е четна се избират площите, които се намират на юг-запад спрямо съответната точка; за точките с нечетни номера се избират площите, които се намират на север-изток спрямо съответната точка. Анкетьорът описва в анкетната карта резултата от наблюдението си и кодирането се прави в офиса с един-единствен код от физическата номенклатура. ФИЗИЧЕСКА НОМЕНКЛАТУРА на АНКЕТАТА БАНСИК Код Дефиниция 01 - Извън България, море 02 - Неопределена категория (може да се използва само при първо минаване) 11 - Солници, плитки езера със слабо солени води 12 - Езера, басейни, плитки сладководни езера 13 Реки, канали, дерета 14 - Тресавища, влажни зони (включително мочурища и торфища) без постоянно селскостопанско ползване 15 - Скали 16 - Дюни, плажове - пясъчни или скалисти 17 - Широколистни гори 18 - Иглолистни гори 19 - Горска растителност със слаба гъстота (естествени гори) 20 - Смесени - широколистни и иглолистни 21 - Група дървета 22 - Единични дървета 23 - Пшеница 24 - Ечемик 25 - Ръж и тритикале 26 - Овес 27 - Царевица 28 Ориз 29 - Други житни (включително сорго, просо, елда) и смесени житни 30 Цвекло (захарно) 31 - Индустриални текстилни култури (памук, лен, коноп) 32 - Слънчоглед 33 - Тютюн 34 - Индустриални маслодайни култури 35 - Други индустриални култури (включително ароматни, медицински и етерично маслени) 36 - Картофи 37 - Боб, грах, бакла 38 - Леща, нахут и други варива 39 - Пресни зеленчуци без боб и грах (включително пъпеши и дини) 40 - Разсадници (включително горски, за етеричномаслени, ароматни и медицински), цветя и декоративни растения 41 - Окопни фуражни култури 42 - Други фуражни едногодишни култури 43 - Ливади засети с бобови растения 44 - Ливади засети с житни растения 45 - Постоянни продуктивни ливади 46 - Високопланински пасища 47 - Затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 7

8 48 - Ливада - овощна градина 49 - Угар 50 - Кайсии (вкл. зарзали) 51 - Череши и вишни 52 - Праскови 53 - Сливи 54 - Круши 55 - Ябълки 56 - Други плододаващи дървесни видове 57 - Смесени насаждения от плододаващи дървесни видове 58 - Смесени - различни плододаващи дървесни видове и друго производство 59 - Лоза (чиста култура) 60 - Смесени: лоза - овощна градина 61 - Смесени: лоза - други култури 62 - Дребни плодове и други различни култури 63 - Семейни градини 64 - Затревени площи (в широк смисъл) 65 - Необработвани земи 74 - Фермерски дворове и прилежащи площи с различно предназначение 75 - Терен с настилка, с компактна форма, с дървета 76 - Терен с настилка, с компактна форма, без дървета 77 - Терен с настилка, с линейна форма, с дървета 78 - Терен с настилка, с линейна форма, без дървета 79 - Паркове с комплексна структура 80 - Ниски постройки, затворени, покрити 81 Високи сгради, затворени, покрити 82 - Оранжерии, заслони и високи навеси 83 - Конструкции (без стени) само с покрив 84 - Временни конструкции - разглобяеми 85 - Други индустриални и граждански съоръжения 86 - Изоставени конструкции 87 - Населена зона, включително семейни градини под 500 м 2 в населени места 88 - Индустриална зона 99 - Забранени зони 66 - Безплодна земя, шубрак, храсталак 67 - Жив плет 68 - Терени за временно ползване предимно със земеделски характер 69 - Строителна площадка: сгради, обществени строежи 70 - Други терени с променен релеф от добивни дейности (кариери, пясъчници, мини, изкопи) 71 - Други терени с променен релеф от различни депа (изхвърляне на отпадъци, минни отпадъци, шлака, сгур, насипи) 72 - Гробища 73 - Незастроени терени в рамките на населените места БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 8

9 ФУНКЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА Функционалното използване не е толкова директно и понякога е по-трудно за определяне. То дава информация за социално-икономическото измерение на наблюдаваната територия. На практика в много случаи физическата номенклатура е достатъчна за определяне на функционалното използване (напр. площи, заети със слънчоглед или друга селскостопанска култура). В останалите случаи (например поляни) трябва да се пристъпи към разглеждане на непосредственото обкръжение на участъка. ФУНКЦИОНАЛНА НОМЕНКЛАТУРА на АНКЕТАТА БАНСИК Код Първично производство Вторично производство Услуги и други 01 Минно дело Дефиниция 02 Селскостопанско производство 03 Неорганизирано селскостопанско производство 04 Горско стопанство 05 Рибовъдство 06 Промишленост (вкл. строителна) 07 Енергийно производство 08 Национална пътна мрежа 09 Железопътна мрежа 10 Плавателна: речна и морска мрежа 11 Въздушна мрежа 12 Други мрежи 13 Търговия и занаятчийство 14 Администрация и местно управление 15 Армия 16 Образование и научно-изследователска дейност 17 Култура 18 Култови места 19 Здравни и социални центрове 20 Спорт и развлечения на открито 21 Индивидуални жилища 22 Колективни жилища 23 Различни депа и терени за разтоварване 24 Защита на средата 99 Не се използват или временно не се използват, нямат специално предназначение БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 9

10 ТОЧНОСТ НА РЕЗУЛТАТИТЕ Предварителни бележки БАНСИК е извадково наблюдение. При работа с териториална извадка или извадка по списък, може да се изчисли случайната грешка, свързана със съставянето на извадката. Това изчисление позволява да се определи доверителния интервал, в чиито граници се намира истинската стойност на наблюдаваната променлива. Грешката от наблюдение е слабо познаваема, понеже е невъзможно да бъде изчислена. Можем само да цитираме източниците на този вид грешка. Затова работата на организаторите на анкетата е насочена към минимизиране на този вид грешка. Неволни грешки могат да се допуснат, независимо дали извадката е териториална или по списък. Обучението на анкетьорите, четливостта на инструкциите и другите документи трябва да доведат до еднотипност на работата на различните анкетьори. Контролите след анкетата (на терена и в момента на въвеждане на данните) са предназначени също да коригират евентуалните грешки. От друга страна, териториалните извадкови анкети с директно наблюдение не ни правят зависими от волята на интервюирания, в случая на земеделския производител. Той може да откаже да отговори или да скрие съзнателно някои неща, от страх, че информацията, получена от неговите отговори, ще бъде използвана срещу неговите интереси. Това е валидно за страни като България, където интервюираните все още не познават добре понятието статистическа тайна. При извадковите анкети на базата на териториални извадки, от тип БАНСИК, този вид грешка е изключен, защото се прави единствено обективно наблюдение на терена. Това ни позволява да кажем, че този тип анкети са обективни. Метод на изчисление Едно от основните предимства на обективна извадкова анкета от типа БАНСИК е, че за всеки резултат може да се посочи степента на точност. Това позволява поставянето на резултата в определени рамки, които са толкова по-тесни, колкото по-добър е резултатът. Това също така, позволява да се правят сравнения с другите източници. Точността е получена като се калкулира случайната грешка от извадката. Взема се предвид общото отклонение под формата на основна дисперсия между сегментите и вътрешна дисперсия (между точките). Точността при определяне на даден вид заетост на територията се увеличава с увеличение на съответната площ и разпределението на изучавания тип заетост. Горите, които заемат голяма площ от територията, са по-точно изчислени, отколкото някой тип заетост на земята, който се среща само на дадено място и е с ограничено разпространение. Извадката е замислена така, че да дава добри резултати за заетостта на територията на ниво 6 макрорайона NUTS (2). Този тип анкета позволява добавяне на нови сегменти към извадката, с цел получаване на резултати на по-ниско ниво от номенклатурата на териториалните единици, ако това е необходимо. В този случай трябва да се направи преценка за допълнителните разходи, необходими за организиране и провеждане на анкетата. В общия случай, колкото е по-голяма площта на дадена позиция, толкова е по-малка математическата грешка. В таблицата по-долу са представени математическите грешки на резултатите на национално ниво за някои основни рубрики от физическата номенклатура: Код по физическата номенклатура Грешка (%) Код по физическата номенклатура Грешка (%) 17 Широколистни гори 1.76% 32 Слънчоглед 4.02% 18 Иглолистни гори 2.57% 33 Тютюн 8.34% 23 Пшеница 2.24% 45 Естествени ливади 3.18% 24 Ечемик 4.71% 49 Угари 3.73% 27 Царевица 3. 72% 59 Лозя 7.59% БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 10

11 ТЕРИТОРИАЛНО ДЕЛЕНИЕ на БЪЛГАРИЯ СЕВЕРО-ЗАПАДЕН СЕВЕРЕН-ЦЕНТРАЛЕН СЕВЕРО-ИЗТОЧЕН Представената карта вляво показва групирането на областите в 6 макрорайона ниво 2 на номеклатурата на териториалните статистически единици (NUTS) на Европейския съюз. ЮГО-ЗАПАДЕН ЮЖЕН-ЦЕНТРАЛЕН ЮГО-ИЗТОЧЕН В таблицата под картата, са описани 28 -те административни области, от които са съставени 6 -те макрорайона и 9 -те агростатистически зони. Район Област Район Област ГРУПИРАНЕ по МАКРОРАЙОНИ и АГРОСТАТИСТИЧЕСКИ ЗОНИ 28 области NUTS ( 3 ) 6 макрорайона NUTS ( 2 ) 9 агростатистически зони 01 БЛАГОЕВГРАД ВИДИН ПЕРНИК 02 БУРГАС СЕВЕРО-ЗАПАДЕН ВРАЦА 01 СОФИЯ СОФИЯ-ГРАД 03 ВАРНА МОНТАНА СОФИЯ 04 ВЕЛИКО ТЪРНОВО ВЕЛИКО ТЪРНОВО БУРГАС 05 ВИДИН ГАБРОВО 02 БУРГАС СЛИВЕН 06 ВРАЦА СЕВЕРЕН-ЦЕНТРАЛЕН ЛОВЕЧ ЯМБОЛ 07 ГАБРОВО ПЛЕВЕН ВАРНА 08 ДОБРИЧ РУСЕ 03 ВАРНА ДОБРИЧ 09 КЪРДЖАЛИ ВАРНА ШУМЕН 10 КЮСТЕНДИЛ ДОБРИЧ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 11 ЛОВЕЧ РАЗГРАД ГАБРОВО СЕВЕРО-ИЗТОЧЕН 04 ЛОВЕЧ 12 МОНТАНА СИЛИСТРА ЛОВЕЧ 13 ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВИЩЕ ПЛЕВЕН 14 ПЕРНИК ШУМЕН ВИДИН 15 ПЛЕВЕН БЛАГОЕВГРАД 05 МОНТАНА ВРАЦА 16 ПЛОВДИВ КЮСТЕНДИЛ МОНТАНА 17 РАЗГРАД ЮГО-ЗАПАДЕН ПЕРНИК ПАЗАРДЖИК 18 РУСЕ СОФИЯ-ГРАД 06 ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ 19 СИЛИСТРА СОФИЯ СМОЛЯН 20 СЛИВЕН КЪРДЖАЛИ РАЗГРАД 21 СМОЛЯН ПАЗАРДЖИК РУСЕ 07 РУСЕ 22 СОФИЯ-ГРАД ПЛОВДИВ СИЛИСТРА ЮЖЕН-ЦЕНТРАЛЕН 23 СОФИЯ СМОЛЯН ТЪРГОВИЩЕ 24 СТАРА ЗАГОРА СТАРА ЗАГОРА БЛАГОЕВГРАД 08 БЛАГОЕВГРАД 25 ТЪРГОВИЩЕ ХАСКОВО КЮСТЕНДИЛ 26 ХАСКОВО БУРГАС СТАРА ЗАГОРА 27 ШУМЕН ЮГО-ИЗТОЧЕН СЛИВЕН 09 ХАСКОВО КЪРДЖАЛИ 28 ЯМБОЛ ЯМБОЛ ХАСКОВО БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 11

12 ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ 2001 год. е четвъртата година на провеждане на анкетата БАНСИК и дава възможност да се проследи изменението на заетостта на територията за четири последователни години. * * * * * * * * * * В публикацията са използвани дефиниции, съгласно Решение на Европейската Комисия 89/651/ЕИО: Обработваема земя са площите, които се включват в сеитбообръщение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите. По използваната от отдел Агростатистика номенклатура БАНСИК това са кодове от 23 до 44 и код 49. Използваната земеделска площ (ИЗП) се формира от обработваемата земя, трайните насаждения (от код 50 до код 62 вкл. от номенклатурата), постоянно затревените площи (от код 45 до код 48 вкл.), семейните градини код 63 и оранжерийните площи код 82. Използваната земеделска площ през 2001 год. е ха или 49,5% от територията на страната. През четирите наблюдавани години практически няма съществени изменения в ИЗП. (вж. табл. 4, стр. 34). Използвана земеделска площ (ИЗП) Площ ха Площ Площ Площ % % % ха ха ха ,9% ,2% ,7% ,5% % Обработваемите земи в България, заети с едногодишни култури и временни ливади през 2001 год. са ха и представляват 60,9% от използваната земеделска площ (ИЗП). През годините на провеждане на анкетата се наблюдава тенденция на запазване на относителния дял на обработваемите площи в страната. (вж. табл. 4, стр. 34) Площ % Площ % Площ % Площ % ха от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП Обработваема земя ,1% ,3% ,9% ,9% * * * * * * * * * * Площите, засети с пшеница през 2001 год. заемат ха или 24,9% от ИЗП, увеличението на пшеницата спрямо 2000 год. е 21,8% (вж. табл. 1, стр. 24). През последните три години се наблюдава тенденция за увеличение на относителния дял на площите заети с пшеница (вж. табл. 1б стр. 26). През 2001 год. ечемик е засят върху ха, което представлява 5,3% от ИЗП. През 2000 год. върху ха (4,1%). Увеличението спрямо 2000 год. е 29,2% (вж. табл. 1, стр. 24 и табл. 1б стр. 26). Трайните пролетни засушавания се отразиха неблагоприятно на пролетните култури през последните две години, което доведе до отдръпване на производителите от царевица и слънчоглед. Царевицата през 2000 год. е била разположена на ха (11,2% от ИЗП), докато през 2001 год. тя заема едва ха (8,1% от ИЗП), т.е. площта й е намаляла с 29,0%. Намалението на площите със слънчоглед е 32,7% като през 2001 год. те са ха спрямо ха за 2000 год. (вж. табл. 1, стр. 24 и табл. 1б стр. 26) Площ % Площ % Площ % Площ % ха от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП Пшеница ,0% ,5% ,1% ,9% Ечемик ,5% ,2% ,1% ,3% Царевица ,6% ,3% ,2% ,1% Слънчоглед ,6% ,0% ,6% ,2% БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 12

13 Угарите са обработваеми земи, които в годината на наблюдение не се реколтират. Обработени или не, площите остават в тази категория не повече от две години. През 2001 год угари са наблюдавани върху ха, или 8,0% от ИЗП. Намалението на угарите през 2001 год. спрямо 2000 год е 6,2%. (вж. табл. 3, стр. 31 и табл. 3б, стр. 33) Площ % Площ % Площ % Площ % ха от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП Угари ,3% ,6% ,4% ,0% Изкуствените ливади с бобови и житни треви през 2001 год. заемат 1,7% от ИЗП. Постоянно продуктивните ливади, високопланинските пасища, затревените повърхности със слаб продуктивен потенциал и ливадите-овощни градини през 2001 год. заемат ха или 32,5% от ИЗП. (вж. табл. 3, стр. 31 и табл. 3б, стр. 33). Временни ливади с бобови Временни ливади с житни Постоянно продуктивни ливади Високопланински пасища Затревени слабопродуктивни площи Площ ха % Площ % Площ % Площ от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП ха % от ИЗП ,6% ,6% ,6% ,6% ,2% ,2% ,1% ,1% ,8% ,2% ,1% ,0% ,4% ,3% ,3% ,4% ,7% ,0% ,3% ,6% Ливади-овощни градини ,6% ,6% ,5% ,5% Лозя - чиста култура (код 59) през 2001 год. има върху ха, което представлява 2,5% от ИЗП. През 2000 год. площта е била ха 2,6% от ИЗП. Отчетени са площите, върху които има явни следи от провеждани агротехнически мероприятия. Изоставените лозови насаждения са отнесени в код изоставени дълготрайни култури. Аналогично е и за площите на овощните насаждения. (вж. табл. 1, стр. 24 и табл. 1б стр. 26) Площ % Площ % Площ % Площ % ха от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП ха от ИЗП Лозя ,7% ,7% ,6% ,5% Овощни насаждения ,7% ,7% ,5% ,4% Други трайни насаждения ,6% ,6% ,5% ,4% Необработваните земи са земи, които не са включени в сеитбообръщението и не са използвани за земеделско производство повече от две години. Експлоатационното им възстановяване е все още възможно с минимални средства. През 2001 год. се наблюдава леко увеличение на необработваните земи спрямо 2000 год. от ха през 2000 год. на ха през 2001.год. През 2000 год. процентът на необработваните земи е 2,6% от територията на страната, а през настоящата година е 3,2%.(вж. табл. 3, стр. 31 и табл. 3б, стр. 33) Площ Площ Площ Площ % % % % ха ха ха ха Необработвана земя ,5% ,2% ,6% ,2% БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 13

14 Горите представляват 33,3% от общата площ на страната и относителният им дял няма изменение в сравнение с предходните три години. Чистите широколистни гори са около 63,5% от общата площ на горите, а чистите иглолистни 23,5%. (вж. табл. 3, стр. 31 и табл. 3б, стр. 33). Естествените зони заемат 738 хил. ха и имат незначително увеличение спрямо предходните години. Делът им през настоящата година е 6,6% от общата площ на България. През 2000 год. делът им е същият, през 1999 год. естествените зони заемат 6,5%, а през 1998 год. 6,5%. (вж. табл. 1, стр. 24 и табл. 1б стр. 26). Терените с променен релеф застроени, промишлени и забранени зони, заемат 764 хил ха 6,9% от територията на страната наблюдава се увеличение спрямо миналата година през която те са в размер на 750 хил. ха и относителният им дял е 6,7% от общата площ на България. (вж. табл. 1, стр. 24 и табл. 1б стр. 26). ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА през 2001 год БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 14

15 ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ ПО ОБЛАСТИ 16 области 40.5% Добрич 6.6% Пловдив 5.7% Плевен 5.6% Бургас 5.6% Враца 5.2% Ст. Загора 5.1% Монтана 3.8% Варна 3.9% Ямбол 4.1% В. Търново 4.5% Хасково 4.6% София-област 4.8% ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ Област хектара % Област хектара % ДОБРИЧ ,6% ХАСКОВО ,6% ПЛОВДИВ ,7% ВЕЛИКО ТЪРНОВО ,5% ПЛЕВЕН ,6% ЯМБОЛ ,1% БУРГАС ,6% ВАРНА ,9% ВРАЦА ,2% МОНТАНА ,8% СТАРА ЗАГОРА ,1% други 16 области ,5% СОФИЯ-ОБЛАСТ ,8% ОБЩО: ,0% Областта с най-голям относителен дял на използвана земеделска площ в България е Добрич ха (6,6% от ИЗП в страната), следвана от Пловдив ха (5,7%), Плевен ха (5,6%) и Бургас ха (5,6%). Бургас отстъпва третата си позиция от 2000 год. по ИЗП, тъй като през 2001 год. увеличава необработваната си земя на ха спрямо през 2000 год. (вж. табл. 3, стр. 31). Площите със зърнени култури през 2001 год са ха, което представлявя 39,9% от използваната земеделска площ за страната. Най-много площи със зърнени култури има в област Добрич ха, или 68,3% от ИЗП в областта. В Пловдив зърнени култури има върху ха (41% от ИЗП в областта), Плевен ха (59,2% от ИЗП в областта) и Бургас ха (35,7% от ИЗП в областта). (вж. табл. 3, стр. 31). Площите с маслодайни култури през 2001 год. са ха, или 7,6% от използваната земеделска площ за страната. Най-много площи с маслодайни култури има в област Стара Загора ха, което представлява 15,7% от ИЗП в областта. Маслодайните култури в област Добрич са ха (11,8% от ИЗП в областта), Пловдив ха (6,3% от ИЗП в областта), Плевен ха (13,5% от ИЗП в областта) и Бургас ха (7,8% от ИЗП в областта). (вж. табл. 3, стр. 31). БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 15

16 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗЪРНЕНИТЕ КУЛТУРИ ПО ОБЛАСТИ ПРЕЗ 2001 ГОД. 17 области 32.1% Бургас 5.0% Варна 5.7% В. Търново 5.1% Враца 5.7% Плевен 8.3% Добрич 11.3% Ямбол 4.9% Ст. Загора 4.9% Русе 5.9% Разград 5.3% Пловдив 5.9% Разпределението на зърнените култури по области е както следва: Добрич 248 хил. ха (11,6% от площите в страната, засети със зърнени култури), Плевен около 182 хил. ха (8,3% от площите, засети със зърнени култури) и Пловдив 128 хил. ха (5,9% от площите, засети със зърнени култури). (вж. табл. 3, стр. 31) РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЛОЩИ С ПШЕНИЦА ПО ОБЛАСТИ 2001 ГОД. 16 области 27.8% Бургас 4.9% Варна 5.7% В. Търново 4.9% Враца 5.4% Плевен 7.8% Ямбол 5.1% Добрич 10.9% Ст. Загора 4.9% Силистра 4.8% Русе 6.2% Разград 5.5% Пловдив 6.3% Водещи по площи с пшеница са област Добрич с 148 хил. ха (10,9% от площите, засети с пшеница в страната), Плевен 106 хил ха 7,8% от площите засети с пшеница), Пловдив 86 хил. ха (6,3% от площите, засети с пшеница в страната) и Русе 84 хил. ха (6,2% от площите, засети с пшеница в страната). (вж. стр. 37) БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 16

17 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЛОЩИ С ЕЧЕМИК ПО ОБЛАСТИ ПРЕЗ 2001 ГОД. 17 области 21.7% Бургас 11.9% В. Търново 7.9% Шумен 4.0% Плевен 6.5% Русе 4.1% Хасково 4.4% Сливен 5.7% Варна 5.7% Ямбол 10.7% Ст. Загора 10.7% Пловдив 6.6% Най-много са площите засети с ечемик в област Бургас - над 35 хил. ха (11,9% от площите с ечемик в страната), следват област Ст. Загора и Ямбол над 30 хил. ха (10,7% от площите с ечемик в България). (вж. стр. 38) РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЛОЩИ С ЦАРЕВИЦА ПО ОБЛАСТИ ПРЕЗ 2001 ГОД. 18 области 20.6% Враца 7.2% Варна 6.6% Монтана 4.7% Шумен 4.5% Разград 7.3% Плевен 9.9% Русе 6.8% В. Търново 4.9% Добрич 21.1% Силистра 6.4% Площите засети с царевица в област Добрич са около 94 хил. ха (21,1% от площите в страната, засети с царевица), в Плевен 44 хил. ха (9,9% от площите, засети с царевица), в Разград 32 хил. ха (7,3%), във Враца около 32 хил. ха (7,2%). (вж. стр. 39) БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 17

18 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЛОЩИ СЪС СЛЪНЧОГЛЕД ПО ОБЛАСТИ ПРЕЗ 2001 ГОД. 12 области 22.2% Ст. Загора 10.9% Добрич 8.6% Ямбол 4.0% Плевен 10.4% Варна 4.0% Пловдив 4.6% Шумен 5.1% Силистра 5.0% Русе 5.5% Враца 7.3% В. Търново 7.1% Бургас 5.4% Най-много сълнчоглед се отглежда в област Стара Загора - над 43 хил. ха (10,9% от площите, засети със слънчоглед в страната) и в Плевен 41 хил. ха (10,4% от площите, засети със слънчоглед), в Добрич слънчоглед има върху близо 34 хил. ха (8,6% от площите в страната, засети със слънчоглед). (вж. стр. 40) РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УГАРИТЕ ПО ОБЛАСТИ ПРЕЗ 2001 ГОД. Ст. Загора 2.9% В. Търново Варна 2.6% 2.7% 12 области 15.5% Видин 7.6% Враца 8.8% Монтана 8.3% Пазарджик 3.2% Ловеч 3.4% Пловдив 7.3% Благоевград 4.0% София 4.1% Бургас 4.3% Търговище 4.3% Плевен 4.3% Ямбол 5.1% Хасково 11.4% Около 50 хил. ха са угарите в област Хасково (11,4% от угарите в страната), Враца около 39 хил. ха (8,8%), в Монтана над 36 хил. ха (8,3%). Наблюдава се значително увеличение на угарите спрямо миналата година в област Добрич и област Шумен, а намаление в Силистра и Русе. (вж. табл. 3 стр. 31, табл. 3б стр. 33 и стр. 41). БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 18

19 КРАТЪК ПРЕГЛЕД на ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА на КУЛТУРИТЕ Тъй като точките в извадката са постоянни, анкетата дава възможност да се проследи промяната от една позиция на номенклатурата в друга през различните години. Кръстосвайки заетостта по кодове от физическата номенклатура през 2001 год. с тези през 2000 год., 1999 год. и 1998 год. може да се проследи изменението за периода год. Анализът на тези матрици позволява да се изучи важността и бързината на изменението на площите между различните позиции на номенклатурата както изменения между различните видове селскостопански площи, така и преминавания от един вид заетост в друг. Пшеницата е основна култура в нашето земеделие, която има специално стопанско значение. Площите засети с тази култура през 2001 год. са ха. Наблюдава се увеличение от 21,8% спрямо предходната година. През 2000 год. това увеличение спрямо 1999 год. е било 1,1%. През 2001 год. пшеница се отглежда като монокултура върху 385 хил ха или 28,2%, докато миналата година монокултурно отглеждане е имало върху около 301 хил. ха (26,9%). През 2001 год. са се увеличили площите на пшеницата, засята след царевица и слънчоглед, които са добри предшественици. Сеитбообръщение с тях е направено върху около 702 хил. ха (51,4%), а през 2000 год. то е върху 50,3% от площите. В сеитбооборота на пшеница тази година са включени 90 хил. ха (6,6%) угари, докато през 2000 год. те са 73 хил. ха или (6,5%). (вж. табл. 1-б, стр. 26). ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ на ПШЕНИЦАТА 2000 год. ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ на ПШЕНИЦАТА 2001 год угари 6.5% други 11.1% пшеница 26.9% угар 6.6% други 9.0% пшеница 28.2% слънчоглед 33.1% царевица 17.2% ечемик 5.1% слънчоглед 27.9% царевица 23.5% ечемик 4.9% През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на площите засети с царевица. Това намаление е от 29,0% спрямо 2000 год., като площите през 2001 год. са ха. И тази година най-много са площите на царевицата, разположена върху предшественици пшеница и ечемик - около 229 хил. ха или (51,4% от общата й площ). За сравнение през 2000 год. върху 309 хил. ха (49,2% от общата й площ). Площите с царевица, след слънчоглед, през 2001 год. са 42 хил. ха (9,5%), а през 2000 год хил. ха (14,2%). През 2001 год. монокултурно царевицата се отглежда върху 116 хил. ха (26,1%), а през 2000 год. 144 хил. ха върху 22,9% от площитe. Угарите, включени в сеитбооборота на царевицата през настоящата година са 23 хил. ха (5,2%), спрямо 30 хил. ха или 4,8% през 2000 год. (вж. табл. 1-б, стр. 26). ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ на ЦАРЕВИЦАТА 2000 год. ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ на ЦАРЕВИЦАТА 2001 год. слънчоглед 14.2% угари 4.8% други 8.9% пшеница 43.7% слънчоглед 9.5% угар 5.2% други 7.8% пшеница 44.1% царевица 22.9% ечемик 5.5% царевица 26.1% ечемик 7.3% БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 19

20 Площите, засети със слънчоглед през 2001 год. са ха., или с 32,7% по-малко от спрямо 2000 год, а намалението през 2000 год. спрямо 1999 год е било 13,3%. Това намаление е резултат от продължителното пролетно засушаване през проследните години. В сеитбооборота при слънчогледа отново най-висок е делът на зърнено житните култури (царевица, пшеница и ечемик) - 78,7% или 313 хил. ха. През 2000 год хил. ха (75,7%). Безсменното отглеждане на слънчоглед през 2001 год. е извършено върху 40 хил. ха (9,9%), докато през 2000 година - върху 67 хил. ха (11,4%). Угарите, включени в сеитбооборота на слънчоглед са 25 хил. ха (6,2%), спрямо 33 хил. ха (5,6%)през 2000 год. (вж. табл. 1-б, стр. 26). ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ на СЛЪНЧОГЛЕДА 2000 год. ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ на СЛЪНЧОГЛЕДА 2001 год. слънчоглед 11.4% угари 5.6% други 7.3% пшеница 43.4% слънчоглед 9.9% угар 6.2% други 5.1% царевица 20.2% ечемик 12.2% царевица 15.8% ечемик 11.2% пшеница 51.7% През 2001 год. площите заети с угари заемат ха. Част от тях - около 60% от тях се включват в сеитбооборота при културните растения. През тази година се наблюдава намаление от 6,2% спрямо 2000 год., (през 2000 год. увеличението спрямо предходната година е 23,9%). Площи, засети с пшеница в размер на 116 хил. ха през 2000 год. са оставени като угар през 2001 год. и техният дял е 26,5%, а през 2000 год. са 115 хил. ха или 24,6% от общата площ на угарите. Площите, заети с царевица и слънчоглед през 2000 год., които се включват в сеитбооборота през 2001 год. като угари са 77 хил. ха (17,5%), а през 2000 год. са 122 хил. ха или 26,0%. (вж. табл. 1-б, стр. 26). СЕИТБООБОРОТ с УГАР 2000 год. СЕИТБООБОРОТ с УГАР 2001 год. други 13.6% пшеница 24.6% други 8.6% пшеница 26.5% угари 29.9% слънчоглед 14.0% царевица 12.0% ечемик 5.9% угари 43.0% слънчоглед 7.5% царевица 10.0% ечемик 4.4% БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 20

21 ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ на КУЛТУРИТЕ към ОБРАБОТВАЕМАТА ЗЕМЯ % 3.8% 11.1% 17.7% 49.9% 9.8% 11.0% 19.9% 17.1% 42.2% % 13.8% 17.4% 18.4% 42.0% 9.6% 13.1% 11.9% 13.3% 52.2% Към. Табл. 4, стр Зърнени култури (без царевица) 52.2% 42.0% 42.2% 49.9% Царевица 13.3% 18.4% 17.1% 17.7% Слънчоглед 11.9% 17.4% 19.9% 17.6% Угари 13.1% 13.8% 11.0% 3.8% Други култури 9.6% 8.4% 9.8% 11.1% Зърнени култури (без царевица) Царевица Слънчоглед Угари Други култури Най-голям е относителният дял на зърнените култури (без царевица) през 2001 год. (52,2% от обработваемата земя). Най-много площи с царевица, спрямо обработваемата земя е имало през 2000 год. 18,4%. Слънчогледът е с най- висок относителен дял през 1999 год. 19,9% от обработваемата земя. Угарите заемат 13,8% от обработваемата земя на страната през 2000 год. Най-висок - 11,1% е общият относителен дял на другите земеделски култури през 1998 год. БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 21

22 СЕИТБООБОРОТ на ОСНОВНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ 2.4% 4.5% 5.6% Зърнени (без царевица) Царевица Слънчоглед 0.1% Угари Други култури 0.4% Площи, върху които има сеитбообрт През наблюдаваните четири години, сеитбооборот при зърнените култури (без царевица) не е проведен върху 4,5% от площите. За царевицата този процент е 0,4%, а за слънчогледа 0,1%. 2% 4% 18% Зърнени (без царевица) Царевица Слънчоглед 15% % Угари Други култури 4% 1% 1% 7% 4% 13% 3% 2% 3% 10% Анализът на агротехническите мероприятия показва, че през 2001 год. не е прилаган сеитбооборот върху приблизително 26% от обработваемата площ на страната. 15% от угарите оставени през 2000 год. се запазват като такива и през 2001 год. Засетите угари се компенсират с появата на нови с основен предшественик - зърнено-житни и слънчоглед. През последните години относителният дял на площите заети от угари остава постоянен. БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 22

23 Т А Б Л И Ц И БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 23

24 ТАБЛИЦА 1 ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 6 -те МАКРОРАЙОНА през 2001 год. хектара КОД ОПИСАНИЕ БЪЛГАРИЯ СЕВЕРО- ЗАПАДЕН СЕВЕРЕН- ЦЕНРАЛЕН СЕВЕРО- ИЗТОЧЕН ЮГО- ЗАПАДЕН ЮЖЕН- ЦЕНТРАЛЕН ЮГО- ИЗТОЧЕН ОБЩО: солници, плитки езера езера, сладководни басейни реки, канали тресавища, влажни зони скали дюни, плажове широколистни гори иглолистни гори естествени гори смесени гори група дървета единични дървета пшеница ечемик ръж и тритикале овес царевица ориз други житни захарно цвекло индустриални текстилни култури слънчоглед тютюн индустриални маслодайни култури други индустриални култури картофи боб, грах, бакла леща, нахут и други варива свежи зеленчуци разсадници фуражни култури, окопни други фуражни едногодишни култури ливади засети с бобови ливади засети с житни постоянно продуктивни ливади високопланински пасища затревена площ с нисък продуктивен потенциал ливади - овощна градина угар кайсии череши и вишни праскови сливи круши ябълки други плододаващи дървесни видове смесени насаждения от плододаващи дървесни видове смесени - плододаващи видове и друго производство лозя смесени - лозя - овощна градина смесени - лозя с друга култура дребни плодове и други култури семейни градини затревени площи необработвана земя безплодна земя жив плет терени за временно ползване със земеделски характер строежи: сгради, обществени строежи други терени с променен релеф от добивни дейности други терени с променен релеф от различни депа гробища незастроени терени в рамките на населени места фермерски дворове терен с настилка с компактна форма с дървета терен с настилка с компактна форма без дървета терен с настилка с линейна форма с дървета терен с настилка с линейна форма без дървета паркове с комплексна структура ниски сгради, затворени, покрити високи сгради, затворени, покрити оранжерии, заслони и високи навеси конструкции без стени само с покрив временни постройки други индустриални и граждански съоръжения изаставени конструкции населена зона индустриална зона забранени зони БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 24

25 ТАБЛИЦА 1А ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 6 -те МАКРОРАЙОНА през 2000 год. хектара КОД ОПИСАНИЕ БЪЛГАРИЯ СЕВЕРО- ЗАПАДЕН СЕВЕРЕН- ЦЕНТРАЛЕН СЕВЕРО- ИЗТОЧЕН ЮГО- ЗАПАДЕН ЮЖЕН- ЦЕНТРАЛЕН ЮГО- ИЗТОЧЕН ОБЩО: солници, плитки езера езера, сладководни басейни реки, канали тресавища, влажни зони скали дюни, плажове широколистни гори иглолистни гори естествени гори смесени гори група дървета единични дървета пшеница ечемик ръж и тритикале овес царевица ориз други житни захарно цвекло индустриални текстилни култури слънчоглед тютюн индустриални маслодайни култури други индустриални култури картофи боб, грах, бакла леща, нахут и други варива пресни зеленчуци разсадници фуражни култури, окопни други фуражни едногодишни култури ливади засети с бобови ливади засети с житни постоянно продуктивни ливади високопланински пасища затревена площ с нисък продуктивен потенциал ливади - овощна градина угари кайсии череши и вишни праскови сливи круши ябълки други плододаващи дървесни видове смесени насаждения от плододаващи дървесни видове смесени - плододаващи видове и друго производство лозя смесени - лозя - овощна градина смесени - лозя с друга култура дребни плодове и други култури семейни градини затревени площи необработвана земя безплодна земя жив плет терени за временно ползване със земеделски характер строежи: сгради, обществени строежи други терени с променен релеф от добивни дейности други терени с променен релеф от различни депа гробища незастроени терени в рамките на населени места фермерски дворове терен с настилка с компактна форма с дървета терен с настилка с компактна форма без дървета терен с настилка с линейна форма с дървета терен с настилка с линейна форма без дървета паркове с комплексна структура ниски сгради, затворени, покрити високи сгради, затворени, покрити оранжерии, заслони и високи навеси конструкции без стени само с покрив временни постройки други индустриални и граждански съоръжения изоставени конструкции населена зона индустриална зона забранени зони БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 25

26 ТАБЛИЦА 1 Б ИЗМЕНЕНИЕ при ИЗПОЛЗВАНЕТО на ПЛОЩИТЕ за 6 -те МАКРОРАЙОНА 2001 год. спрямо 2000 год. % КОД ОПИСАНИЕ СЕВЕРО- СЕВЕРЕН- СЕВЕРО- ЮГО- ЮЖЕН- ЮГО- БЪЛГАРИЯ ЗАПАДЕН ЦЕНТРАЛЕН ИЗТОЧЕН ЗАПАДЕН ЦЕНТРАЛЕН ИЗТОЧЕН 11 солници, плитки езера 0.0% 0.0% 0.0% 12 езера, сладководни басейни 0.2% -1.5% 2.4% 0.0% -1.8% 0.8% 0.0% 13 реки, канали 0.9% 3.9% 2.6% 0.0% 0.7% -0.2% -0.5% 14 тресавища, влажни зони -0.3% 6.1% 0.0% 0.0% -3.6% 0.3% -3.1% 15 скали 1.1% 0.0% 2.0% 0.0% 3.1% -1.3% 0.0% 16 дюни, плажове 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 17 широколистни гори 0.1% -1.0% 0.5% 0.0% -0.2% 0.4% 0.0% 18 иглолистни гори -0.2% -2.7% -0.7% 0.0% 0.0% -0.3% 0.0% 19 естествени гори 1.9% 47.6% -6.3% 0.0% -1.8% 5.0% 0.0% 20 смесени гори -0.1% 3.5% 0.5% 0.0% 0.3% -1.4% 0.0% 21 група дървета 3.4% 18.1% 0.6% 0.0% -1.2% 0.0% 0.0% 22 единични дървета -3.8% -42.2% -12.4% 0.0% 0.4% 0.0% 0.0% 23 пшеница 21.8% 37.8% 33.1% 37.4% -1.3% -1.6% 7.1% 24 ечемик 29.2% 34.2% 11.5% 19.3% -4.4% 16.6% 81.9% 25 ръж и тритикале -10.0% 216.2% 208.4% % -2.4% -16.0% -1.4% 26 овес 29.9% 33.3% 126.7% -40.8% 7.4% -32.7% 15.7% 27 царевица -29.0% -29.0% -30.9% -26.9% -20.3% -29.2% -53.4% 28 ориз 9.1% 9.1% 29 други житни -1.3% 145.4% % 329.6% -31.8% -39.8% 30 захарно цвекло -30.8% % -60.0% 0.3% 1.0% 31 индустриални текстилни култури 43.6% 158.1% % 37.0% 84.6% 32 слънчоглед -32.7% -23.4% -21.5% -39.9% -46.2% -23.8% -46.7% 33 тютюн 8.1% 13.8% 2.6% 5.6% 0.0% 71.7% 34 индустриални маслодайни култури 117.4% -87.2% -85.1% 467.6% 8.1% 35 други индустриални култури 60.0% -78.2% -71.0% 52.0% 19.7% 17.5% 129.3% 36 картофи -16.4% -35.2% 100.9% -29.1% -7.9% 3.2% 37 боб, грах, бакла -34.3% -75.3% -56.6% -51.7% 16.5% 72.7% 72.3% 38 леща, нахут и други варива -15.7% -66.7% % -67.4% 7.2% 39 пресни зеленчуци 17.3% -61.0% -24.1% 22.7% -48.5% 33.5% 21.8% 40 разсадници 6.0% -8.6% 48.0% 0.0% 0.0% 10.5% 12.5% 41 фуражни култури, окопни -55.3% 3.0% -48.2% % 42 други фуражни едногодишни култури -13.8% -68.2% 55.4% 44.1% 82.7% -33.6% 49.9% 43 ливади засети с бобови 3.1% -16.6% -8.4% 17.2% 19.5% -2.9% -7.8% 44 ливади засети с житни -11.8% -90.9% 8.2% 0.0% 18.9% -47.3% 45 постоянно продуктивни ливади -3.0% -4.1% -4.2% -8.2% -3.5% -1.1% -0.7% 46 високопланински пасища 2.8% 0.0% 0.0% 0.0% 2.1% 4.2% 0.0% 47 затревена площ с нисък продуктивен потенциал -0.2% -3.2% 1.8% -0.3% 1.0% -1.2% -0.6% 48 ливади - овощна градина -8.8% -49.9% -12.8% -1.6% -23.5% 0.0% 49 угар -6.2% -4.5% -30.0% 10.3% 6.6% 18.9% -38.2% 50 кайсии -0.2% % 0.0% 0.0% 0.0% 51 череши -8.6% 0.0% -38.7% 0.0% -14.3% 2.2% 0.0% 52 праскови -16.1% -16.2% 0.0% -33.3% -57.4% 0.0% 53 сливи -4.9% 0.0% -10.4% -3.2% -0.1% -3.0% -14.1% 54 круши -38.7% 0.0% -59.8% 0.0% 55 ябълки -4.6% 0.0% -20.8% 0.0% -4.0% 0.0% 0.0% 56 други плододаващи дървесни видове -1.8% 82.7% 2.6% 0.0% 0.0% -5.8% 0.0% 57 смесени насаждения от плододаващи дървесни видове -10.7% 0.0% -19.5% 0.0% -12.5% -12.1% 58 смесени - плододаващи видове и друго производство -16.1% 16.6% 0.0% -19.3% -11.3% -39.1% 0.0% 59 лоза -2.8% -6.0% -2.4% 0.4% -0.1% -4.3% -2.5% 60 смесени - лоза - овощна градина -16.8% 0.0% -47.8% 0.0% 0.8% -12.9% 0.0% 61 смесени - лоза с друга култура 0.0% 0.0% 0.0% -12.9% 62 дребни плодове и други култури 16.1% 23.8% 15.3% -49.9% 63 семейни градини -3.8% -11.4% 10.2% 1.0% -8.0% -7.1% -8.8% 64 затревени площи 3.7% 6.6% 11.6% 0.0% -0.2% 4.3% 0.0% 65 необработвана земя 21.7% 25.6% 15.6% -3.8% 25.0% 18.1% 84.2% 66 безплодна земя 0.6% 0.5% 9.8% -1.2% -0.5% -0.3% -0.6% 67 жив плет 3.0% 0.0% 0.0% 3.6% 0.7% 0.0% 0.0% 68 терени за временно ползване със земеделски характер 5.2% 30.6% 8.3% -1.7% 50.4% 9.5% 1.9% 69 строежи: сгради, обществени строежи -13.0% 0.0% 0.0% 0.0% -35.3% 70 други терени с променен релеф от добивни дейности -1.0% -14.2% 0.0% 0.0% 0.2% 0.0% 0.0% 71 други терени с променен релеф от различни депа -1.0% -31.5% 3.7% 0.0% 0.0% 0.7% 5.4% 72 гробища 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 73 незастроени терени в рамките на населени места 1.0% -1.2% 3.8% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 74 фермерски дворове -2.5% -2.6% -10.2% 2.9% -4.4% 0.0% 0.0% 75 терен с настилка с компактна форма с дървета 15.5% 0.0% 0.0% 0.0% 31.4% 0.0% 0.0% 76 терен с настилка с компактна форма без дървета 0.5% 2.3% 0.0% -1.8% 0.0% 0.0% 0.0% 77 терен с настилка с линейна форма с дървета 1.9% 4.4% 7.5% 0.9% 1.2% 4.2% 0.0% 78 терен с настилка с линейна форма без дървета 1.6% 8.1% 2.1% -0.3% 0.0% 0.5% 3.2% 79 паркове с комплексна структура 1.1% 0.0% 0.0% 0.0% 4.6% 0.0% 0.0% 80 ниски сгради, затворени, покрити -1.2% 0.0% -6.4% 0.0% -0.6% -0.4% 0.0% 81 високи сгради, затворени, покрити -1.0% -22.2% 3.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 82 оранжерии, заслони и високи навеси 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 83 конструкции без стени само с покрив 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 84 временни постройки 0.4% 0.0% -6.8% 0.0% 0.0% 21.4% 0.0% 85 други индустриални и граждански съоръжения -0.7% -16.4% 1.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 86 изоставени конструкции 7.0% 104.8% -8.4% 0.0% -7.0% 0.0% 0.0% 87 населена зона 10.5% -2.2% 12.5% 9.9% 11.8% 17.1% 0.0% 88 индустриална зона 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 99 забранени зони 0.0% 0.0% -0.1% -4.5% 1.6% 0.0% 0.0% БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 26

27 ТАБЛИЦА 1 В ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА на БЪЛГАРИЯ през 1998 год., 1999 год., 2000 год. и 2001 год. хектара КОД ОПИСАНИЕ ОБЩО: солници, плитки езера езера, сладководни басейни реки, канали тресавища, влажни зони скали дюни, плажове широколистни гори иглолистни гори естествени гори смесени гори група дървета единични дървета пшеница ечемик ръж и тритикале овес царевица ориз други житни захарно цвекло индустриални текстилни култури слънчоглед тютюн индустриални маслодайни култури други индустриални култури картофи боб, грах, бакла леща, нахут и други варива пресни зеленчуци разсадници фуражни култури, окопни други фуражни едногодишни култури ливади засети с бобови ливади засети с житни постоянно продуктивни ливади високопланински пасища затревена площ с нисък продуктивен потенциал ливади - овощна градина угар кайсии череши праскови сливи круши ябълки други плододаващи дървесни видове смесени насаждения от плододаващи дървесни видове смесени - плододаващи видове и друго производство лоза смесени - лоза - овощна градина смесени - лоза с друга култура дребни плодове и други култури семейни градини затревени площи необработвана земя безплодна земя жив плет терени за временно ползване със земеделски характер строежи: сгради, обществени строежи други терени с променен релеф от добивни дейности други терени с променен релеф от различни депа гробища незастроени терени в рамките на населени места фермерски дворове терен с настилка с компактна форма с дървета терен с настилка с компактна форма без дървета терен с настилка с линейна форма с дървета терен с настилка с линейна форма без дървета паркове с комплексна структура ниски сгради, затворени, покрити високи сгради, затворени, покрити оранжерии, заслони и високи навеси конструкции без стени само с покрив временни постройки други индустриални и граждански съоръжения изоставени конструкции населена зона индустриална зона забранени зони БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 27

28 ТАБЛИЦА 2 ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 9 -те АГРОСТАТИСТИЧЕСКИ ЗОНИ през 2001 год. хектара Основни категории БЪЛГАРИЯ София Бургас Варна Ловеч Монтана Пловдив Русе Благоевград Хасково пшеница ечемик ръж и тритикале овес царевица други зърнени Общо зърнени (вкл. за фураж): слънчоглед други технически маслодайни Общо маслодайни: влакнодайни култури тютюн други немаслодайни Общо технически немаслодайни: картофи грах, фасул, бакла, леща и други варива пресни зеленчуци без зелен фасул и зелен грах цветя, оранжерии и разсадници (вкл. горски) семейни градини Общо зеленчуци и цветя: окопни и други едногодишни фуражни култури ливади с бобови ливади с житни Общо ливади и едногодишни фуражни (без царевица): продуктивни постоянни ливади високопланински пасища затревени слабопродуктивни некосени площи ливади-овощни градини Общо постоянно затревени площи и ливади-овощни градини: лозя кайсии, зарзали и праскови череши и вишни сливи ябълки круши и други овощни култури други трайни насаждения (подкултури, ягодоплодни) Общо трайни насаждения: угари ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ: необработвана земя широколистни гори иглолистни гори гори с ниска плътност смесени гори Общо гори: групи дървета, изолирани дървета, живи плетове естествени зони терени с променен релеф без покритие (без настилка) терени с променен релеф с покритие (с настилка) застроени площи, градски и промишлени зони (вкл. забранени зони) ОБЩА ПЛОЩ: БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 28

29 ТАБЛИЦА 2А ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 9 -те АГРОСТАТИСТИЧЕСКИ ЗОНИ през 2000 год. хектара Основни категории БЪЛГАРИЯ София Бургас Варна Ловеч Монтана Пловдив Русе Благоевград Хасково пшеница ечемик ръж и тритикале овес царевица други зърнени Общо зърнени (вкл. за фураж): слънчоглед други технически маслодайни Общо маслодайни: влакнодайни култури тютюн други немаслодайни Общо технически немаслодайни: картофи грах, фасул, бакла, леща и други варива пресни зеленчуци без зелен фасул и зелен грах цветя, оранжерии и разсадници (вкл. горски) семейни градини Общо зеленчуци и цветя: окопни и други едногодишни фуражни култури ливади с бобови ливади с житни Общо ливади и едногодишни фуражни (без царевица): продуктивни постоянни ливади високопланински пасища затревени слабопродуктивни некосени площи ливади-овощни градини Общо постоянно затревени площи и ливади-овощни градини: лозя кайсии, зарзали и праскови череши и вишни сливи ябълки круши и други овощни култури други трайни насаждения (подкултури, ягодоплодни) Общо трайни насаждения: угари ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ: необработвана земя широколистни гори иглолистни гори гори с ниска плътност смесени гори Общо гори: групи дървета, изолирани дървета, живи плетове естествени зони терени с променен релеф без покритие (без настилка) терени с променен релеф с покритие (с настилка) застроени площи, градски и промишлени зони (вкл. забранени зони) ОБЩА ПЛОЩ: БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 29

30 ТАБЛИЦА 2 Б ИЗМЕНЕНИЕ при ИЗПОЛЗВАНЕТО на ПЛОЩИТЕ за 9 -те АГРОСТАТИСТИЧЕСКИ ЗОНИ 2001 год. спрямо 2000 год. % Основни категории БЪЛГАРИЯ София Бургас Варна Ловеч Монтана Пловдив Русе Благоевград Хасково пшеница 21.8% 17.4% 7.1% 38.3% 32.0% 37.8% -0.1% 35.9% -28.0% -2.9% ечемик 29.2% 12.8% 81.9% 71.4% 9.0% 34.2% 8.5% -13.9% -66.3% 22.1% ръж и тритикале -10.0% 5.3% -1.4% 209.3% 215.6% -25.3% % -16.3% 18.9% овес 29.8% 5.0% 15.7% -29.7% 99.9% 33.3% -18.1% 41.1% 26.9% -57.1% царевица -29.0% -7.0% -53.4% -29.1% -33.3% -29.0% -26.8% -22.7% -29.5% -33.4% други зърнени 1.9% 330.7% -39.8% 535.3% 145.4% 23.8% -85.1% Общо зърнени (вкл. за фураж): 6.8% 13.5% 16.0% 8.2% 7.4% 9.4% -4.1% 9.5% -28.8% -1.7% слънчоглед -32.7% -45.7% -46.7% -46.7% -13.9% -23.4% 4.9% -30.8% % -31.2% други технически маслодайни 117.5% % -88.6% -87.2% 17.3% 159.4% -32.9% Общо маслодайни: -30.3% -45.7% -44.2% -40.3% -16.6% -24.1% 6.0% -26.0% % -31.2% влакнодайни култури 43.6% % 84.5% 158.2% -95.0% 78.4% тютюн 8.1% 71.6% 13.8% -26.9% -23.7% 5.6% 3.8% други немаслодайни 53.4% 0.4% 129.3% 107.9% -65.4% -81.8% 13.7% -53.9% 49.4% 20.6% Общо технически немаслодайни: 26.7% -82.6% 115.4% 125.2% 4.1% 134.3% -21.0% -38.4% 7.1% 17.9% картофи -16.4% -47.7% 3.1% 4.1% -35.2% -4.8% 197.4% -12.9% -35.5% грах, фасул, бакла, леща и други варива -29.1% 95.1% 15.6% -43.5% -66.3% -71.3% 67.0% -65.2% -19.9% 183.2% пресни зеленчуци без зелен фасул и зелен грах 17.3% 21.8% 111.6% -50.2% -61.0% 14.6% -3.2% -48.5% 74.0% цветя, оранжерии и разсадници (вкл. горски) 3.9% 0.1% 12.5% -0.1% 35.1% -8.6% 0.0% 0.0% 0.1% 11.6% семейни градини -3.8% -25.7% -8.8% -0.4% 7.8% -11.4% -9.6% 7.4% 20.6% -5.9% Общо зеленчуци и цветя: -2.4% -28.3% 2.6% 11.6% -7.0% -22.9% -0.4% -5.6% 0.5% 6.0% окопни и други едногодишни фуражни култури -16.8% 82.7% 1.2% 19.3% 22.3% -68.2% -49.7% 279.6% 41.4% ливади с бобови 3.1% 22.5% -7.8% 16.8% -11.5% -16.6% 13.1% 14.1% -0.1% -20.6% ливади с житни -11.8% 80.1% 0.0% 8.2% -90.9% -47.3% % Общо ливади и едногодишни фуражни (без царевица): 0.4% 47.1% -6.5% 15.3% -9.2% -42.7% -3.3% 15.2% -55.4% -16.7% продуктивни постоянни ливади -3.0% -4.7% -0.7% 3.2% -4.2% -4.1% -0.6% -11.2% -0.6% -1.7% високопланински пасища 2.8% -1.3% 0.0% 0.3% 0.0% 0.0% 4.8% 6.5% 1.2% затревени слабопродуктивни некосени площи -0.2% 0.6% -0.6% -0.8% 2.2% -3.2% -3.6% 0.0% 1.6% -0.1% ливади-овощни градини -8.8% -5.4% -0.3% -12.8% -49.9% -15.5% -0.9% -49.6% Общо постоянно затревени площи и ливади-овощни градини: -1.0% -1.8% -0.6% -0.6% -1.1% -3.7% -0.6% -0.8% 1.6% -0.4% лозя -2.8% -2.5% 0.0% -1.1% -6.0% -7.4% -1.0% -0.1% -1.2% кайсии, зарзали и праскови -8.4% 0.0% 0.0% 0.0% -17.1% -8.8% -29.7% -67.7% череши и вишни -8.6% -86.3% 0.0% 0.0% -40.9% -0.1% 20.7% 0.0% 0.0% -9.3% сливи -4.9% -2.5% -14.1% -5.5% -7.4% 0.0% 0.0% -13.3% -10.9% ябълки -4.6% 0.0% 0.0% -20.8% -0.1% 0.0% -0.1% -4.0% -0.1% круши и други овощни култури -3.4% 0.1% 0.0% 0.0% 82.1% -11.3% 5.2% -19.6% -3.4% други трайни насаждения (подкултури, ягодоплодни) -11.9% -24.4% -4.9% -5.9% -28.9% 5.8% -8.9% 10.0% -7.3% -32.1% Общо трайни насаждения: -4.7% -17.4% -2.5% -1.0% -9.6% -2.8% -4.8% -3.2% -4.4% -5.5% угари -6.2% -6.8% -38.2% 112.6% -28.8% -4.5% -1.0% -30.1% 28.8% 36.9% ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ: -1.5% -1.8% -3.1% 1.0% -2.4% -2.4% -2.2% -0.8% -1.8% -0.4% необработвана земя 21.7% 31.6% 84.2% -22.2% 18.8% 25.6% 127.2% 21.6% 20.8% 4.8% широколистни гори 0.1% -0.5% 0.0% 0.1% 0.5% -1.0% 1.2% 0.0% 0.1% -0.3% иглолистни гори -0.2% -0.1% 0.0% 0.0% -0.8% -2.7% -0.3% 0.0% 0.1% -0.1% гори с ниска плътност 1.9% 3.0% 0.0% 0.0% -6.7% 47.6% 11.6% 0.0% -6.4% -1.3% смесени гори -0.1% 0.1% 0.0% 0.0% 0.7% 3.5% -2.4% 0.0% 0.7% 0.0% Общо гори: 0.0% -0.1% 0.0% 0.0% 0.3% 0.2% 0.1% 0.0% -0.1% -0.2% групи дървета, изолирани дървета, живи плетове 2.1% 10.3% 0.0% 3.8% -1.6% 11.7% 0.0% 0.0% -2.6% 0.0% естествени зони 0.6% 0.5% -0.6% -1.0% 6.3% 1.4% -0.7% 0.9% 0.5% 0.0% терени с променен релеф без покритие (без настилка) 2.2% -0.1% 1.0% -0.1% 4.7% 4.5% 4.8% -0.1% 5.3% 2.6% терени с променен релеф с покритие (с настилка) 1.5% 2.8% 1.1% -0.5% 2.4% 3.8% 1.6% 0.4% 1.2% 0.2% застроени площи, градски и промишлени зони (вкл. забранени зони) 2.2% 3.9% 0.0% 1.0% 4.2% 1.8% 5.1% 0.0% -1.8% 0.0% ОБЩА ПЛОЩ: 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% 0.0% БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 30

31 ТАБЛИЦА 3 ОСНОВНА ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 28 ОБЛАСТИ през 2001 год. Област Основни категории зърнени (вкл. за фураж) маслодайни технически немаслодайни зеленчуци и цветя ливади и едногодишни фуражни (без царевица) постоянно затревени площи и ливадиовощни градини трайни насаждения угари Използвана земеделска площ необработвана земя хектара гори БЪЛГАРИЯ Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София-град София-област Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 31

32 ТАБЛИЦА 3 А ОСНОВНА ЗАЕТОСТ на ТЕРИТОРИЯТА за 28 ОБЛАСТИ през 2000 год. Основни категории Област зърнени (вкл. за фураж) маслодайни технически немаслодайни зеленчуци и цветя ливади и едногодишни фуражни (без царевица) постоянно затревени площи и ливадиовощни градини трайни насаждения угари Използвана земеделска площ необработвана земя хектара гори БЪЛГАРИЯ Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София-град София-област Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 32

33 ТАБЛИЦА 3 Б ИЗМЕНЕНИЕ при ИЗПОЛЗВАНЕТО на ПЛОЩИТЕ за 28 ОБЛАСТИ г. спрямо 2000 г. Основни категории Област зърнени (вкл. за фураж) маслодайни технически немаслодайни зеленчуци и цветя ливади и едногодишни фуражни (без царевица) постоянно затревени площи и ливадиовощни градини трайни насаждения угари Използвана земеделска площ необработвана земя % гори БЪЛГАРИЯ 6.8% -30.3% 26.7% -2.4% 0.4% -1.0% -4.7% -6.2% -1.5% 21.7% 0.0% Благоевград -45.0% 5.6% -2.7% 0.0% 1.4% -4.2% 56.0% -2.1% 18.7% -0.1% Бургас 5.7% -41.1% 151.4% -3.5% -18.6% -1.0% -4.8% -23.5% -3.3% 55.4% 0.0% Варна 23.4% -58.4% 180.0% -13.1% 17.2% -0.4% 0.0% 35.0% 3.0% -27.6% 0.1% Велико Търново 2.3% 6.9% -52.9% -17.8% -5.9% -3.9% -22.1% -41.0% -4.3% 29.2% 0.9% Видин -3.4% -32.1% % 28.9% 43.8% 0.3% -13.0% 8.0% -2.9% 18.4% 0.2% Враца 9.5% -28.9% 180.1% -26.5% -38.0% -6.9% 3.3% 17.7% -1.6% 22.1% 1.9% Габрово 0.3% -27.9% 38.9% 33.8% 0.7% -2.9% -20.6% -1.5% 1.3% 0.1% Добрич 3.7% -35.5% 163.7% 35.5% 24.9% -3.2% 0.1% 304.6% 0.0% -25.5% 0.0% Кърджали -10.9% % 4.7% -9.7% % 0.2% -46.6% 15.1% -0.2% 6.5% -0.4% Кюстендил -6.9% % 51.7% 5.0% -61.1% 2.0% -4.7% -13.0% -1.3% 25.8% -0.2% Ловеч 10.4% -43.8% 18.9% 6.0% -44.2% -0.3% -11.0% -14.8% -2.2% 22.3% -0.1% Монтана 20.5% -3.3% -37.0% -80.4% -2.4% 3.6% -26.9% -3.2% 40.3% -1.0% Пазарджик -11.8% -4.5% 34.5% 6.1% -38.2% -0.6% -15.1% 10.0% -3.7% 159.2% -0.2% Перник 8.7% 69.0% -16.2% 10.2% -0.1% 0.0% -32.7% -0.4% 14.4% -0.9% Плевен 10.5% -22.4% 40.1% -4.1% -14.6% 0.3% 3.5% -30.8% -1.2% 19.3% 1.0% Пловдив -1.7% 7.6% -37.5% -4.2% 7.2% -1.4% 0.1% -5.6% -2.2% 104.5% 0.7% Разград 7.4% -48.0% -47.5% 44.0% 33.6% -1.5% -6.0% -1.4% -0.3% 11.3% 0.0% Русе 15.8% -40.6% 9.3% 6.2% -1.1% -20.3% -47.4% 0.0% -4.2% 0.0% Силистра 16.2% -13.7% -2.0% -13.5% 19.4% 0.0% 0.0% -70.9% -0.6% 21.7% 0.0% Сливен -1.0% 13.3% 9.6% 29.7% -40.4% -0.3% 0.0% -40.0% -1.4% 118.1% 0.0% Смолян 46.3% -50.0% -1.7% 0.0% 0.3% 26.9% 0.1% 0.0% София-град 25.6% -42.3% -6.7% 137.4% -5.9% 0.0% -23.2% 0.6% -12.6% 0.3% София-област 11.3% -80.3% -82.7% -38.2% 48.7% -1.9% -19.8% 13.4% -2.8% 50.2% 0.0% Стара Загора 3.5% -23.5% 57.3% 6.3% -16.6% -0.6% -5.6% 92.8% 0.3% -3.5% -0.2% Търговище -8.1% 48.9% -76.5% -30.9% 3.8% -0.7% 11.8% -6.8% -2.9% 53.6% 0.0% Хасково -8.2% -53.3% 2.9% 14.5% 4.4% -1.1% -2.8% 31.9% -1.2% 10.8% -0.1% Шумен 3.0% -27.4% 78.2% -10.4% 8.7% 1.6% -2.6% 177.6% 0.8% -12.9% 0.0% Ямбол 43.5% -64.0% 95.5% 3.7% 21.4% -0.3% 0.0% -46.4% -3.9% 147.4% 0.0% БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 33

34 ТАБЛИЦА 4 ОБРАБОТВАЕМА ЗЕМЯ и ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ КОД ЗАЕТОСТ Площи (ха) Площи (ха) Площи (ха) Площи (ха) 23 пшеница ечемик ръж и тритикале овес царевица ориз други житни захарно цвекло индустриални текстилни култури слънчоглед тютюн индустриални маслодайни култури други индустриални култури картофи боб, грах, бакла леща, нахут и други варива свежи зеленчуци разсадници фуражни култури, окопни други фуражни едногодишни култури ливади засети с бобови ливади засети с житни угар ОБРАБОТВАЕМА ЗЕМЯ: семейни градини с площ > 500 м овощни насаждения лозя чиста култура смесени трайни насаждения ливади - овощна градина постоянно продуктивни ливади затревена площ с нисък продуктивен потенциал оранжерии, заслони и високи навеси високопланински пасища ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 34

35 ТАБЛИЦА 5 ФУНКЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ на ЗЕМЯТА хектара Фукционален код Минно дело Селскостопанско производство Неорганизирано селскостопанско производство Горско стопанство Рибовъдство Промишленост (вкл. строителната) Енергийно производство Национална пътна мрежа Железопътна мрежа Плавателна: речна и морска мрежа Въздушна мрежа Други мрежи Търговия и занаятчийство Администрация и местно управление Армия Образование и научно-изследователска Култура Култови места Здравни и социални центрове Спорт и развлечения на открито Индивидуални жилища Колективни жилища Различни депа и терени за разтоварване Защита на средата Не се използват или временно не се използват, нямат специално предназначение ОБЩО: БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 35

36 К A Р Т И БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 36

37 ПШЕНИЦА ха Цифрите в легендата и различното оцветяване показват относителния дял на площите с пшеница спрямо площта на съответната община. ОБЛАСТИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ПШЕНИЦА Площ 2001 год. Относителен дял от общата площ на пшеницата % ОБЛАСТ хектара ДОБРИЧ % ПЛЕВЕН % ПЛОВДИВ % РУСЕ % ВАРНА % РАЗГРАД % 22 области % ОБЩО: % БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 37

38 ЕЧЕМИК ха Цифрите в легендата и различното оцветяване показват относителния дял на площите с ечемик спрямо площта на съответната община. ОБЛАСТ БУРГАС СТАРА ЗАГОРА ЯМБОЛ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПЛОВДИВ ПЛЕВЕН ОБЛАСТИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ЕЧЕМИК Площ 2001 год. хектара Относителен дял от общата площ на ечемика % % % % % % % 22 области % ОБЩО: % БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 38

39 ЦАРЕВИЦА ха Цифрите в легендата и различното оцветяване показват относителния дял на площите с царевица спрямо площта на съответната община. ОБЛАСТИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ЦАРЕВИЦА ОБЛАСТ Площ 2001 год. хектара Относителен дял от общата площ на царевицата % ДОБРИЧ % ПЛЕВЕН % РАЗГРАД % ВРАЦА % РУСЕ % ВАРНА % 22 области % ОБЩО: % БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 39

40 СЛЪНЧОГЛЕД ха Цифрите в легендата и различното оцветяване показват относителния дял на площите със слънчоглед спрямо площта на съответната община. ОБЛАСТИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА СЛЪНЧОГЛЕД ОБЛАСТ Площ 2001 год. хектара Относителен дял от общата площ на слънчогледа % СТ. ЗАГОРА % ПЛЕВЕН % ДОБРИЧ % ВРАЦА % В.ТЪРНОВО % БУРГАС % 22 области % ОБЩО: % БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 40

41 УГАРИ ха Цифрите в легендата и различното оцветяване показват относителния дял на площите с угари спрямо площта на съответната община. ОБЛАСТИ С НАЙ-МНОГО УГАРИ ОБЛАСТ Площ 2001 год. хектара Относителен дял от общата площ на угарите % ХАСКОВО % ВРАЦА % МОНТАНА % ВИДИН % ПЛОВДИВ % ЯМБОЛ % 22 области % ОБЩО: % БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 41

42 ДЯЛ на ИЗПОЛЗВАНАТА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ по ОБЩИНИ В горната карта с различен цвят са отразени процентите на относителния дял на използваната земеделска площ на съответнатаобщина през 2001 год. В червено са оцветени общините, в които използваната земеделска площ е между 75% и 92% спрямо общата площ на съответната община. ИЗМЕНЕНИЕ на ИЗПОЛЗВАНЕТО ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ по ОБЩИНИ В горната карта е отразено изменението по общини на използваната земеделска площ на 2001 год. спрямо 2000 год. В червен цвят са оцветени общините, в които увеличението е между 5% и 20%. В тъмно синьо са оцветени общините, в които се наблюдава намаление на използваната земеделска площ от 6% до 14%. В общините оцветени в бяло не се наблюдава изменение. БАНСИК: Използване на територията през 2001 год. стр. 42