МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ София 1092, ул. Дякон Игнатий 3 Д О К Л А Д НА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИКА НА ОТБРАНАТА ВИЦЕАДМИРАЛ ЕМИЛ ЕФТИМ

Препис

1 МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ София 1092, ул. Дякон Игнатий 3 Д О К Л А Д НА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИКА НА ОТБРАНАТА ВИЦЕАДМИРАЛ ЕМИЛ ЕФТИМОВ Конференция организирана от списание Икономист ТЕМА: Военните способности в контекста на текущите инициативи в отбраната. Military capabilities within the context of the current defence related initiatives. София г. 1

2 Уважаеми господин, Господа генерали, адмирали и офицери, Дами и господа, Увод. Днес сме свидетели на една изключително динамична среда на сигурност и темата за изграждане на отбранителните способности има актуално звучене. Новите реалности ни изправят пред редица нови предизвикателства, налагащи изграждането и поддържането на отбранителен потенциал, способен за адекватен отговор на съвременната среда на сигурност. Това налага страната ни, респективно нашите Въоръжени сили да изграждат и поддържат способности, гарантиращи националния суверенитет, а така също и осигуряващи един равностоен принос към колективната отбрана на Алианса и към процеса по изграждане на отбранителни способности в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. 1. Отбранително планиране и изпълнение на ангажиментите към НАТО. България като държава членка на НАТО и на ЕС изгражда единен комплект от сили и поема ангажимента определени способности да бъдат предоставяни на двата съюза, където и когато е необходимо. Ангажиментите за сътрудничество в областта на отбраната в ЕС са съвместими с ангажиментите, поети в рамките на НАТО и това ни задължава още повече да поддържаме боеспособни въоръжени сили. Запознати сте, че през 2014 г., по време на срещата на върха на държавитечленки на НАТО в Уелс беше постигнат консенсус от партньорите за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП, като до 20% от тях следва да бъдат инвестирани в ново въоръжение и техника. В изпълнение на тези ангажименти, в началото на 2018 г. Министерският съвет на Р България прие Национален план за постигане на разходи за отбрана от 2% до 2024 г. Освен повишаването на бюджета за отбрана, за постигането на желаните способности в МО е възприет комплексен подход, включващ механизми за сътрудничество и участие в инициативи и проекти за изграждане на необходимите способности. Примери за това са участията ни в: 1) инициативите на НАТО; 2) процесът на планиране на отбраната на НАТО; 3) дейностите от Механизма за развитие на способности и подобряване на цялостния процес по развитие на военните способности на ЕС; 4) новите инициативи и проекти свързани с прилагането на Глобалната стратегия за външна политика и политика за сигурност на ЕС; 5) двустранните споразумения; 6) както и многонационалните, регионални и двустранни инициативи. 2

3 Процесът на планиране на отбраната на НАТО (NDPP) е основен механизъм за постигането на необходимите отбранителни способности. NDPP подпомага нациите в усилията им да развият способности, в изпълнение на поставените изисквания по планирането на отбраната на НАТО, чрез осигуряване на прозрачност и предоставяне на повече възможности за многонационални решения. Страната ни от началото на членството си участва в процеса на планиране на отбраната в НАТО, като дефинираните приоритети за изграждане на Въоръжените сили са в синхрон с изискванията и поетите ангажименти под формата на Цели за способности за Република България. Страната ни в момента изпълнява Пакет Цели за способности 2017, като фокусът в него е поставен върху изграждането на силна колективна отбрана и капацитет за възпиране, вместо развитие на способности за операции извън териториите на страните-членки. 2. Изграждане на способности чрез механизмите на ЕС. Р България е пълноценен партньор за сътрудничество в областта на сигурността и отбраната и като такъв участва в ключовите инициативи за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС, като: 1) Координирания годишен преглед на отбраната (КГПО); 2) Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO); 3) Подобряването на структурите за управление на кризи и създаване на способности за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) в рамките на Военния секретариат на ЕС; 4) Създаването на подсилен набор от инструменти на ЕС за бързо реагиране. Страната ни взе участие в проведения пробен цикъл на Координиран годишен преглед на отбраната CARD, въведен след приемането на Глобалната стратегия за външна политика и политика за сигурност на ЕС. Първоначалните резултати от обобщения анализ и направените изводи от проведения пробен период по CARD бяха дискутирани от Направляващия борд на ЕАО във формат Национални директори по способностите, както и от националните директори по въоръженията, по отбранителна политика и началниците на отбраната във Военния комитет на ЕС през октомври 2018 г. След заключенията и препоръките на министрите на отбраната през месец ноември, ЕАО ще организира поредица от заседания в различни формати през идните месеци за детайлно обсъждане на резултатите и подготовка за първия реален цикъл на Координирания годишен преглед на отбраната. В документа беше направен извода, че има недостиг от военни способности, необходими за постигане на Нивото на амбиция на ЕС. За преодоляване на този недостиг се определят т.нар. High Impact Capability Goals 3

4 (HICG), които да бъдат постигнати поетапно за нуждите на текущите и бъдещи операции по ОПСО. Беше посочено, че процесът по Приоритетната цел на ЕС, ревизираният План за развитие на способностите и различните инициативи (CARD, PESCO, EDF) са регистрирали необходимост от генериране на Процес на планиране на военните способности, с четири годишен цикъл. Целта е да се получи по-голяма свързаност между планирането и развитието на способности в ЕС, свързаните с това инициативи и Процеса на планиране на отбраната в НАТО. По отношение на операциите, поуките от практиката налагат необходимостта от развитие на специфични области от способности като: комуникационни и информационни системи, разузнаване и наблюдение, съвместна огнева мощ, кибер сигурност и защита, противодействие на импровизирани взривни устройства, космически базирани способности, презареждане във въздуха и стратегически транспорт. Беше направен извод, че има възможности за по-засилено сътрудничество между държавите членки и инвестиране в посока свързаността на силите, повишаване на степента на готовност, по-високо ниво на стандартизация, оперативна съвместимост, съвместно обучение и подходящи структури за командване и управление. 3. Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO). Друга важна инициатива, в която страната ни е участник е Постоянно структурирано сътрудничество PESCO. Участието ни в ПСС е в рамките на националното ниво на амбиция и наличните ресурси, което към момента се изразява в участието в следните проекти: - Мрежа от логистични центрове в Европа и поддръжка на операциите (Network of logistic Hubs in Europe and support to Operations) (с водеща нация Германия); - Военна мобилност (Military Mobility) (с водеща нация Кралство Нидерланидия); - Надграждане на морската система за наблюдение (Upgrade of Maritime Surveillance) (с водеща нация Гърция). Един от приоритетите, в който България съсредоточи усилията си е стратегическата необходимост от засилване на военната мобилност i. Това съвпада с една от целите на ЕС и е фундаментално изискване на НАТО за своевременно развръщане на силите. Това обуслови високия интерес на политическото и военното ръководство за постигане на напредък в областта на военната мобилност. Политическата амбиция е да се предостави улесняване и ускоряване на военната мобилност на силите, участващи в мисии и операции в рамките на общата политика 4

5 за сигурност и отбрана (ОПСО), национални и многонационални дейности в рамките на Европа и извън нея, като се гарантира, че всяка отделна държава членка ще запази суверенитета си на собствената територия, националните води и въздушно си пространство. През тази година беше проведена процедурата по приемане на предложения за проекти по ПСС от така наречената втора вълна като държавите можеха да предлагат нови такива до месец юли 2018 г. На база на направените предложения, беше изготвен Доклад на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно идентифициране и оценка на проектните предложения по втората вълна на ПСС. Очакванията са новите предложения за проекти по ПСС, да бъдат одобрени от министрите на отбраната на планираната за 20 ноември среща. За включване във втората вълна, България предложи един проект: Повишаване на способностите на ВМС за подводни интервенции (Deployable Modular Underwater Intervention Capability Package (DIVEPACK)). Това наше проектно предложение е сред препоръчаните от ВП за одобрение проектни предложения и единственият класирал се като проект с основен фокус в категорията Военноморски проекти към настоящия момент. Това е безспорен успех за страната ни като координатор на проект и е необходимо условие за включването в окончателния списък на проекти от втората вълна на ПСС. 4. Национален принос към по-нататъшното развитие на концепцията за бърз отговор на ЕС и Бойните групи на ЕС. Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) осигурява оперативен капацитет на ЕС, базиран на граждански и военни способности за изпълнение на мисии извън територията на Съюза по поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност. Изпълнението на тези задачи се основава на ресурса, предоставен от държавите-членки на ЕС. Страната ни участва и ще продължи да участва с подготвен военен контингент в БГ HELBROC с водеща страна Гърция и с участието на Кипър, Румъния, Украйна и Сърбия (предстои одобрение). Считаме че БГ са важен инструмент за бърз отговор на ЕС при кризи. Разширяването на възможностите за общо финансиране на бойните групи ще стимулира тяхното използване, с което ще се издигне и ролята им за постигане Нивото на амбиция на ЕС. Приносът от военни способности за нуждите на потенциални операции под ръководството на ЕС ще продължи да се извършва синхронизирано с този за НАТО, при спазване на националното изискване за единен комплект от сили и средства. 5

6 5. Европейска програма за индустриално развитие в областта на отбраната. По Европейската програма за индустриално развитие в областта на отбраната Р България е представила намерение за участие в пет проекта. Това са: - Модулен елемент за бързо развръщане, за провеждане на подводни, водолазни и аварийно-спасителни операции (Deployable modular underwater rescue capability package); - Когнитивни механизми за определяне на заплахите за електронното управление и оценка на риска в киберпространството и в условия на кибервойна (Cognitive mechanisms for identification of threats to E-governance and risk assessment in cyberspace and cyberworld in the effect of cyberwar); - Разработване на софтуерна система за обработка на изображения и видео от безпилотни летателни апарати (БЛА), спътници, самолети, радари (Enhance Battlespace Information and Communication Services: Reconnaissance Video and Still Images Processing - RVSIP); - Мултиспектрална камера за наблюдение (Multispectral system for surveillance - МSS); - Система за противодействие на разузнаване от въздуха с безпилотни летателни апарати (Anty UAV Counterintelligence System). С участието си в тези проекти, мисии и инициативи, Р. България допринася към цялостния процес за стимулиране на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната на Европа и допълва общоевропейските способности. Заключение. Участието ни в целия набор от проекти и инициативи е предизвикателство в чисто организационен аспект. В тази връзка, в министерството на отбраната Съветът по отбранителни способности е органът, който разглежда и предлага за утвърждаване от министъра на отбраната предложенията за включване на страната в проекти по инициативи на НАТО и ЕС имащи за цел обединяване на усилията за изграждане на способности чрез споделяне на разходите. В заключение, бих искал да подчертая, че като член на НАТО и на ЕС, сме изправени пред отговорността, да изградим съвременни и модерни въоръжени сили чрез които да поддържаме образа на страната ни като надежден съюзник. Изпълнението на ангажиментите по Целите за способности и развитието на отбранителните способности е основа за осигуряване на адекватен принос на страната ни към колективната отбрана на НАТО и към процеса на изграждане на 6

7 отбранителни способности в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана. Модернизацията на въоръжените сили има ключова роля за постигане на висока степен на оперативна съвместимост и на готовност за бойно използване на декларираните формирования. Благодаря за вниманието! i Справка: Трансгранично придвижване и транспорт на войски и военни товари (Military mobility) Развитието на инициативата се налага от факта, че към настоящия момент действащото законодателство на ЕС и на държавите членки, значително затруднява бързото придвижване на силите. През месец юни 2017 г., Кралство Нидерландия чрез свое писмо до Върховния представител на Съюза по външни работи и политика за сигурност г-жа Федерика Могерини предлага военната мобилност да се включи в политическата програма на ЕС обсъждане на възможността за премахване на ограниченията за военни товари и персонал при придвижване в ЕС с постигане на максимална свобода на придвижване в рамките на Съюза. В отговор г-жа Могерини е предложила да се създаде временна работна група за облекчаване на процедурите за придвижване на военни товари и персонал, ръководена от Европейската агенция по отбрана (Ad Hoc Working Group Cross Border Military Transportation - AHWG CBMT). Работната група е създадена на 12 септември 2017г., с решение на Направляващия борд на ЕАО, с цел да идентифицира съществуващите инициативи свързани с военната мобилност, какви са пречките за бързо придвижване на сили в съюза, кои са органите и структурите имащи отношение към облекчаване на процедурите, какви ще са техните отговорности и задачи за подобряване на военната мобилност и в какъв времеви хоризонт може да се постигне напредък. В резултата от работата на работната група беше разработена Пътна карта съдържаща всички гореизброени елементи. На основата на Пътната карта беше развит План за действие (Action Plan), който през месец март 2018 г. беше приет на заседание на Съвета на ЕС. Българско предложение по втора вълна проекти - Повишаване на способностите на ВМС за подводни интервенции (Deployable Modular Underwater Intervention Capability Package - DIVEPACK) Проектът се отнася за създаване на модулно формирование, което да се развръща за участие в операции на ЕС, изискващи подводни интервенции. Предвидено е проектът да се развие с извършване на изследвания и развитие, създаване на прототип, провеждане на тестове и постигане на необходимите оперативни способности. 7