РЕЦЕНЗИЯ

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ от доц. д-р Антоанета Иванова Тотоманова, Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий, член на научното жури за провеждане на конкурс за заемане на академичната длъжност доцент по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (книгознание, библиотекознание, библиография), обявен в ДВ, бр. 13/ г. Конкурсът за доцент е обявен за нуждите на Катедрата по БИН към Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски. Единствен кандидат е доц. д-р Цветанка Христова Панчева. Представените от нея документи дават възможност да се прецени дали кандидатът отговаря на условията за заемане на тази длъжност. Процедурата по конкурса е съобразена с всички изисквания на Закона за развитие на академичния състав в Република България. 1. Описание на представените материали за конкурса За настоящия конкурс доц. д-р Цветанка Панчева е представила за рецензиране оригинали и ксерокопия от научните си трудове, които не са представяни за придобиването на образователната и научна степен доктор и за заемането на длъжността ст.н.с. ІІ ст., присъдена й от ВАК през 1999 г., в съответствие с изискванията на чл. 29 ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Приложени са и Списък на публикациите, съставен от две части: Списък на всички публикации и Списък на публикациите, предоставени за участие в конкурса, автобиография, включваща основните моменти от професионалното й и научно израстване, авторска справка за приносния характер на трудовете й и Списък на цитиранията й в български публикации Списъкът на публикациите е подреден по видове на документите, а в съответния раздел хронологично. Списъкът на публикациите, предоставен за участие в конкурса е структуриран в няколко основни раздела (книги, учебници; студии и статии; публикации под съставителството или редакторството на кандидата; рецензии и научноизследователски разработки). Материалите във всеки раздел са подредени по години и това улеснява тяхното рецензиране и предоставя възможност да се проследи творческото израстване на кандидатката. Всички включени в списъка публикации са свързани с тематиката на обявения конкурс, но според изискванията на ЗРАСРБ и правилника за неговото приложение на рецензиране подлежат 30 публикации, издадени след 1999 г. 1 библиографски указател (в съавторство), 1 учебник (в съавторство) и 28 студии, статии и рецензии. Посочени са библиографски данни за съставителство и редакция на 5 научни сборника, 9 библиографски труда, на които тя е редактор и 2 научно-приложни разработки на ББИА ( Проучване на книжовното наследство в българските библиотеки и Проект за Национална стратегия и програма за опазване на книжовното културно наследство в библиотеките и осигуряване на достъп до него ), в които участва. 2. Данни за кандидата 2.1. Образование От биографичните сведения за Цветанка Панчева става ясно, че тя е завършила специалност Библиотекознание и библиография (магистърска степен) в

2 Университета за култура и изкуство в Санкт Петербург през 1981 г. През 1994 г. защитатва докторска дисертация на тема Съвременно състояние и проблеми на организацията на краеведската библиотечно-библиографска дейност, а през 1999 г. се хабилитира с труда си Тенденции в развитието на научноспомагателната библиография Кариерно развитие След завършване на висшето си образование доц. Цветанка Панчева постъпва на работа в Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий като методист в Научно-методичния център ( ), две години по-късно става научен сътрудник в същото направление ( ), а през 1988 г. оглавява Центъра за национална библиография ( ). През периода г. тя е заместник директор на Столична библиотека. От 1996 г. до 2009 г. работи в отдел Ретроспективна библиография на Националната библиотека като научен сътрудник и негов ръководител. От 2009 г. до момента е началник на направление Дигитална библиотека. През всичките тези години доц. Цветанка Панчева се изгражда като един изключително добър и търсен специалист в областта на краезнанието и краеведската библиография, ретроспективната и текущата национална библиография, персоналната библиография и дигитализацията на книжовното наследство. Постепенно израства и се утвърждава и като много добър административен ръководител. Успешно се развива и нейната научна кариера. В периода г. доц. Цветанка Панчева ръководи Научната секция по библиотекознание, а от 2004 г. до момента е научен секретар на Националната библиотека. От 2005 до 2010 г. тя е научен секретар на Специализирания научен съвет по библиотечно - информационни науки към ВАК Научно-изследователска дейност Активното участие на доц. Цветанка Панчева в редица национални, регионални и международни професионални форуми и в множество изследователски проекти показват, че темите, по които работи са изключително актуални, значими и полезни за библиотечната общност. Откроява се нейното участие в проекта IMPACT, Световна дигитална библиотека, The European Library, на който тя е ръководител и проекта BG0046 Дигитализация и запазване на писменото наследство на България. Трябва да се отбележи и дейността й по организиране и синхронизиране на метаданните в проектите с бенефициент Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий Световна дигитална библиотека, The European Library, Reading Europe и проекта Visual Archive Southeastern Europe (VASE), към проект Visualizing Family, Gender Relations, and the Body. The Balkans approx Специално трябва да се отбележи и участието й и ролята на изтъкнат експерт, които тя има в националния проект Книжовното наследство в българските библиотеки: Резултати от проучване, 2011 и Националната стратегия и Програма за опазване и достъп до книжовното културно наследство, Педагогическа дейност От 1995 г. и до днес доц. Цветанка Панчева е хоноруван преподавател в Катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика на СУ Св. Климент

3 Охридски. Нейната преподавателска дейност обхваща лекцонните курсове Краеведска библиография (бакалаври, лекции и упражнения), Дигитализация и дигитализиране (бакалаври, лекции), Библиотеките и регионалната културна политика (магистри). През 2004 г. тя става хоноруван преподавател и в Катедра Библиотечни науки и Катедра Библиотечен мениджмънт в УниБИТ и се включва в обучението на студентите в този университет с лекционните курсове: Краезнание и краеведски БД (бакалаври, лекции и упражнения) и Краеведски електронни ресурси (магистри, лекции и упражнения). Специално трябва да се отбележи ролята на доц. Панчева при въвеждането и утвърждаването на нови организационни форми и информационни и комуникационни технологии в преподаването на дисциплините, свързани с дигитализацията на документите и изработването и ползването на електронните краеведски ресурси. Внимание заслужава и дейността й, свързана с ръководството на дипломанти в двата университета, в които преподава. До момента тя е била ръководител на 15 бакалавърски тези и 6 тези за получаване на степен магистър. Друго направление в педагогическата дейност на доц. Панчева е участието й като лектор в курсовете за придобиване на библиотечна правоспособност, организирани от Националната бибилиотека по въпросите на справочно-информационната и краеведската дейност и национална библиография на България, а също така и като лектор в различни регионални семинари по въпросите на справочната, информационната и библиографската дейност на библиотеките - Пловдив, Велико Търново, Добрич, Плевен, Ловеч, София-области мн. др. Специално внимание трябва да се обърне и на участието й като ключов обучител по направление 3 Услуги в модерната библиотека в проекта Глобални библиотеки България Обществена дейност. Доц. Цветанка Панчева е член-учредител в две национални професионални организации: Съюза на краеведите в България и Българската библиотечноинформационна асоциация. През последните две години тя е член и на Националния съвет по дигитализация на културното наследство. 3. Обща характеристика на научната и научно-приложната дейност на кандидатката Трудовете, издадени след 1999 г., годината, в която доц. Цветанка Панчева се хабилитира като ст.н.с. ІІ ст. и предоставени за рецензиране са систематизирани в седем отделни групи: Краезнание история, теория, съвременни измерения; Краеведска библиография традиции и нови форми. Краеведски електронни библиотеки и портали; Ретроспективна и текуща национална библиография. Използването на ретроспективната национална библиография като база за книговедски изследвания; Библиографско-книговедски изследвания за отделни лица и институции; Рецензии за библиографски указатели; Авторско участие в библиографско изследване;

4 Редакция на отделни библиографски указатели. Ще се опитам да систематизирам предоставените за рецензиране публикаци по вида на техния приносен характер с изричната уговорка, че една част от материалите имат смесен характер и отговарят на критериите и на двете групи Приноси с теоретико-методологичен характер Краезнание история, теория, съвременни измерения Същността и историческото развитие на краезнанието в България и мястото и ролята му в библиотечно-библиографската дейност, както и неговите съвременни проявления под формата на бази от данни, са застъпени в цялата част от учебника Библиотечно, справочно-библиографско и информационно обслужване (2013) Краезнание. Краеведска справочно-библиографска дейност, с ( 2 от списъка с публикациите за конкурса), а също така и в статиите Краезнание и Краеведска библиография в Енциклопедия Българска книга ( 9) и статията Краезнанието идеи, позиции, резултати ( 15). Разглеждането на краезнанието в контекста на развиващите се информационни технологии и най-вече препоръките за изграждането на бази от данни за краеведска информация и препоръките за създаването на нови видове и форми на краеведска библиография, както и за формирането на нови и модерни усулуги също могат да се отбележат като заслуга и принос на доц. Панчева. В публикации 5, 15, 17 и 25 е продължена и задълбочена темата за комплексния характер на краезнанието и за неговата интердисциплинарност. В тях авторката, на основата на богат емпиричен материал, резултат от нейните наблюдения върху цялата издадена литература в тази област е извела и доказала тезата за необходимостта от промяна в парадигмата при определяне на мястото на краезнанието в полето на други сродни науки, предложила е по-ефективни нови форми на сътрудничество между библиотеки, архиви и музеи и е доказала необходимостта от прилагането на интегрален подход при извършване на краеведски изследвания. Проблемите, свързани с използването на новите информационни технологии в краезнанието и краеведската библиография са разгледани в статиите Автоматизираните технологии в библиотеките, възможностите за информационно търсене в областта на историята и краезнанието ( 6) и Съвременната визия на краезнанието в България (Един възможен поглед) ( 22). За пръв път у нас е доказано, че новите технологии създават необходимата предпоставка и осигуряват техническите възможности краеведските ресурси да бъдат представени в интернет пространството по един различен начин. Като приносен момент в тези публикации би могло да се отбележи следното: похватът на авторката да приложи теоретичните си познания за изясняване на същността и обхвата на понятието краезнание и да посочи тесните връзки на тази дисциплина с други сродни науки като генеалогия, социална антропология и др. В посочените статии съвременните компоненти на библиотечното краезнание изграждането на бази данни за краеведска информация, новите информационни услуги, видовете и формите на краеведската библиография за първи път са разгледани по този модерен начин. Специално бих акцентирала върху изводите и препоръките на авторката за необходимостта от прилагането на интегрален подход при извършване на краеведски изследвания.

5 Краеведска библиография традиции и нови форми. Краеведски електронни библиотеки и портали Теоретичните въпроси, свързани с терминологията и със същността и подвидовете на краеведската библиография и характеристиките на електронната библиография и в частност на електронната краеведска библиография са разгледани в няколко от предоставените за конкурса публикации ( 2, 7, 9 и 16). Отново на основата на задълбочен анализ на информацията от ТНБ са обобщени количествени данни за видовете, подвидовете и тематиката на краеведската библиография и са изведени тенденциите в нейното развитие в преходен за страната период, в който сериозно се трансформират задачите на регионалните библиотеки, включително и в тази област. Използвани са теоретичните виждания на редица чуждестранни изследователи, приведени са множество практически примери за изясняването на поставения въпрос: какво е електронната библиография (и в частност мултимедийна библиография) нов вид библиография или по-съвършена форма за представяне и разпространение на библиографската информация. В публикациите Модерната обществена библиотека създател и посредник в разпространението на местни електронни ресурси ( 29) и Електронни краеведски библиотеки и портали ( 30) краеведската информация и краеведската библиография са разгледани в по-различен ракурс. Тук е показано как съвременната обществена библиотека се явява като създател на собствени електронни ресурси (библиографски и фактографски бази данни, електронни каталози, електронни библиографии и др.), като участник в регионални, национални и международни електронни каталози, дигитални библиотеки и портали и като посредник между потребителя и създаваната от други институции местна информация. Изследвани са отделните компоненти в работата на библиотеките от модерен тип. Доказано е, че популяризирането на краеведската информация има съществен принос за осмислянето на бъдещата роля на библиотеките като регионални информационни центрове, насочени изцяло към нуждите на местната общност. В този контекст трябва да се възприемат и споделените идеи на авторката за изграждане на краеведски електронни библиотеки и портали, като се преосмислят и актуализират някои добри практики от чуждестранния опит. В разгледаните публикации бих откроила следните приносни моменти: характеристиките, които прави авторката на електронната библиография и поконкретно на електронната краеведска библиография, посочените тенденции в нейното развитие и добре доказаното място и роля на библиотеките като съвременни, модерни информационни регионални центрове. Ретроспективна и текуща национална библиография. Използването на ретроспективната национална библиография като база за книговедски изследвания Проблемите на ретроспективната национална библиография и по-конкретно на нейния хронологичен и видов обхват, критериите за подбор, пълнотата на библиографските записи, както и стъпките за усъвършенстване на отделните издания в тази система са разгледани в статията Ретроспективната национална библиография традиция и съвременност ( 12). Тук специално внимание е обърнато на методиката за създаване на базата данни Официални издания и на проекта Сборни издания , както и на значението им като надеждна информационна основа за разностранни историко-книговедски изследвания. Отделните видови характеристики и богатия

6 потенциал на базата данни Официални издания са изведени в публикация ( 8). В нея са цитирани и статистически данни, посочена е методиката на изграждането й и е подчертан специфичният й информационен потенциал и възможности за извършване на различни научни изследвания, отнасящи се до стопанското, политическото и културното развитие на нашата страна от този период. Студията Колективният образ на добротворството: женски благотворителни дружества в България ( 28) може да се разглежда като резултат от натрупания опит, събран материал и изводите, направени в предходната статия. Въз основа на библиографско-статистическата информация, извлечена от базата данни Официални издания , в пълнота е разгледана огромната по своя обхват и разнообразна по съдържание дейност, осъществявана от женските благотворителни дружества в България, като са откроени и по-известните и водещи личности, които са я развивали, напр. учителката Анастасия Тошева, свищовлийката Еленка Аврамова, завещала по-късно целия си имот на читалището в града, съпругата на Кръстьо Мирски, Екатерина Каравелова, Юлия Малинова (съпруга на министър-председателя Александър Малинов), Ана Карима и др. Заключителният етап от работата по Показалец на изданията, преведени от чужди езици към репертоара Български книги (т. 10) е обобщен в отделна статия ( 27). В нея много подробно, в детайли, е очертана методиката на работа и е доказана полезността на тази информация в един по-широк контекст, а именно за създаването на контролни файлове на имената в електронните каталози на библиотеките и за изработването на именни показалци в различни видове библиографски указатели. В статията Съвременни измерения на текущата библиография на българската библиография ( 19) са разгледани найважните въпроси, свързани с промените в обема, съдържанието и вида на регистрираните библиографски указатели. Отделено е специално внимание на автоматизирането на процесите по подготовката на това издание, посочена е взаимовръзката на включените документи с другите библиографски източници в системата на ТНБ. Обоснована е и необходимостта от преосмисляне на методологията за създаването на изданието. Статията съдържа и интересни статистически данни относно обемите на отделните подвидове библиографски помагала, подлежащи на регистрация в Серия 8 на ТНБ през изследвания период, а също и анализи и характеристики на отделни указатели. Доста категорично може да се каже, че включените в този тематичен кръг публикации са изключително стойностни и полезни от методологична гледна точка. Те обобщават дългогодишните наблюдения и опит на доц. Панчева, свързани с нейното участие при подготовката и редактирането на два от показалците към репертоара Български книги (т. 9 и т. 10), с изграждане на базата данни Официални издания и с работата й като редактор на базата данни Библиография на българската библиография (Серия 8 на ТНБ). Приносния характер може да бъде намерен в направените изводи във всяка една от публикациите. Те показват разширените възможности за използване на изданията и базите данни на РНБ при изграждането на електронния каталог на Националната библиотека и другите библиотеки в България, както и за извличането от тях на основни метаданни, идентифициращи дигиталните обекти при бъдеща дигитализация. На всяка цена трябва да се отбележи и ролята на тези изводи при осъществяването на мултиплициращия ефект, който имаха създадените от Националната библиотека ретроспективни и текущи библиографски издания и бази от данни, които библиотеките масово използваха при изграждането на своите сводни електронни каталози и дигитални библиотеки.

7 Библиографско-книговедски изследвания за отделни лица и институции В това тематично направление са включени 5 публикации, в които се съдържат много интересни, а в повечето от тях и неизвестни данни за творческите занимания на такива видни личности като Александър Теодоров-Балан ( По следите на един ръкопис: За личната библиография на акад. Александър Теодоров-Балан на базата на непознати архивни източници) ( 24); д-р Маньо Стоянов ( Краеведски аспекти в проучванията на д-р Маньо Стоянов върху българската книжнина - по документи от архива му в БИА-НБКМ) ( 10); Ценко Цветанов (Ценко Цветанов: литературни пътеки и торчески контакти - по данни от ретроспективната национална библиография) ( 11). В статията под 13 е изследвано творчеството на проф. Марин Ковачев и по-конкредно краеведската тематика, застъпена в него, на основата на регистрираните издания в ТНБ. Посочените студии и статии са плод на сериозни изследователски дирения, разчитането и анализирането на голям обем от архивни и библиографски източници, които са малко познати на професионалната ни общност. Подобен изследователски подход на съпоставяне и анализиране на по-слабо изследвани архивни източници е използван и при написването на статията Непубликувани документи за училищните библиотеки от преди 100 години ( 3), която е изградена върху данните от въпросник, изпратен през 1901 г. до областните управители от името на редакционен комитет на Българско отечество, който възлага на Стоян Аргиров да напише история на българските читалища. Открит е и посочен интересният факт, че сред попълнилите въпросника е и бъдещият проф. Михаил Арнаудов - като учител-библиотекар във видинската мъжка гимназия. Наред с оповестените данни за училищните библиотеки със солидни традиции в редица български градове статията може да бъде полезна и като нагледна илюстрация за авторитета и мястото на този вид библиотека в духовния живот на българина, както и за опосредствени изводи за европейските измерения на тогавашното ни средно образование, съдейки по посочените примери за състава на фондовете от оригинална и преводна чужда литература. Тук бих посочила като приносен момент откритите и неизвестни факти, свързани с живота и дейността на някои от изследваните личности, а също така и умението на авторката да интерпретира данните, с които работи Приноси с научно-приложен характер Рецензии за библиографски указатели В библиотечните професионални среди доц. Цветанка Панчева е от най-изявените анализатори на издтелската продукция на отделни библиотеки, а също така и на редица стойностни блиографски указатели. В нейните рецензии и анализи могат да се намерят задълбочени оценки на структурата на изданията и на иновативните идеи на авторите. Посочени са обикновено и слабостите и грешките и задължително присъстват препоръки, които имат по-широк обхват и излизат от рамките на изданието. За рецензиране са предоставени 6 публикации, посветени на библиографските указатели за проф. Румяна Радкова ( Нова био-библиография за български учен, 4), писателите Антон Дончев ( Биобиблиография за академик Антон Дончев, 18) и Емилиян Станев ( Биобиблиография на Емилиян Станев, 20), живописеца Захарий Зограф ( Новаторско библиографско изследване за Захарий Зограф, 26) и библиографските постижения в дейността на регионалните библиотеки в Смолян ( Нови библиографски акценти в родопското краезнание, 23) и Враца

8 ( Краеведските издания на библиотека "Христо Ботев" във Враца - интересен опит за популяризиране на културното наследство, 14), а също подробна библиография на издателство Просвета ( Една юбилейна равносметка, 21). Като приносен елемент в тези анализи и рецензии бих посочила компетентните изводи и най-вече препоръките, които освен като методически насоки в работата на бъдещи изследователи могат да се използват и за усъвършенстването на отделни видове библиография. Авторско участие в библиографско изследване Библиографското изследване Иван Вазов : Т. 2: Литература за живота и творчеството на Иван Вазов в България (Радка Трендафилова, Цветанка Панчева, Росица Пъкова; Науч. ред. Милена Цанева; Библиогр. ред. Радка Трендафилова; Предг. Милена Цанева, Цветанка Панчева) ( 1) обхваща в много голяма пълнота написаното за поета в периода г. На него може да се гледа като на обособена част от замисленото в Националната библиотека цялостно изследване на творчеството на поета, на публикациите «за него», на преводите и рецензиите на Иван Вазов в чужбина и представянето на некнижните материали снимки, графични и нотни издания, аудиовизуални документи и др. В представеното за рецензиране издание са прегледани и анотирани голям брой книги, статии и бележки от периодични издания, в обем от около 3500 публикации. Авторската роля на доц. Панчева в това колективно изследване ясно се откроява. То се отнася до участието й в издирването и библиографското представяне на публикациите за Иван Вазов в периода г. (с ), във включването на тези данни във всички показалци, както и в изработването на предговора Вазов и неговите съвременници акценти в една библиография (с.35-44). Като приносни моменти в изследването и респективно в участието на доц. Цветанка Панчева бих посочила: съдържателното разнообразие на издирените материали; пълнотата, с която са представени отзивите, рецензиите и критическите разработки за творчеството на Иван Вазов; преглеждането на материалите de visu; задълбочената изследователска работа; избраната структура; анотираните библиографски описания; изработеният справочен апарат; задълбоченият предговор, представящ работата на целия изследователски екип, изработен от доц. Панчева. Редакция на отделни библиографски указатели Върху редакторската работа на кандидатката, както и въобще върху цялостната й научна, изследователска и професионална дейност имам непосредствени впечатления. Особено ценя извършеното от нея по структурирането и редактирането на показалците на репертоара Български книги (т. 9 и т. 10) ( 7 и 8 в частта Редактор на библиографии от Списъка с публикациите, предоставени за рецензиране). Работата върху толкова големи по обем и сложни като структура показалци, съставяни в различни хронологични периоди и от различни екипи изисква много научни и

9 професионални умения, богат практически опит, голяма прецизност в работата, много добра стилова и езикова подготовка, а също и максимална съсредоточеност в редактирането на текстовете, за да бъде представен труда като единно цяло. Внимание заслужава и редакторската дейност на доц. Панчева на библиографските указатели, посочени под 6-14 в частта Редактор на библиографии от Списъка с публикациите, предоставени за рецензиране. Като приносни моменти в това направление ще отбележа възможността на редактираните от нея показалци в РНБ да служат като незаменимо помагало към самото издание. Нещо повече, те могат да се използват за изследователски дирения в географски аспект и да служат като ценен извор на информация за чуждестранните автори, публикувани в България през периода г. Те представляват и нагледен пример за добре изработена и успешно приложена методика при съставянето на показалци към ретроспективни библиографски изследвания с големи хронологични рамки. Редактираните от доц. Цветанка Панчева библиографски указатели биха могли да се използват като модели на високопрофесионално изработени издания и да служат на колегите, които се занимават със съставянето на библиографски издания, като подробни методически помагала. Заключение Единственият кандидат в конкурса за заемане на академичната длъжност доцент за нуждите на Катедрата по БИН към Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски по професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки ( Книгознание, библиотекознание, библиография) доц. Цветанка Панчева е защитила образователната и научна степен доктор и е доцент в Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий и хоноруван преподавател в Катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Философски факултет от 1995 г. За участие в конкурса е представена достатъчна по обем, структура и тематични направления, в рамките на областта, научна продукция, съдържаща приноси с теоретико-методологичен и практико-приложен характер, които са посочени в рецензията. Доц. Цветанка Панчева е участвала активно в множество научно-теоретични и практико-приложни изследователски разработки (като ръководител и като член на изследователските екипи) и в редица високопредставителни научни форуми. Изложената в т на тази рецензия характеристика на преподавателската дейност на кандидатката в областта на специализираното висше образование по библиотечно-информационни науки разкрива нейните педагогически качества, които допълват изпълнените условия на чл. 60 от Правилника за приложение на ЗРАСРБ, който определя условията и реда за заемане на академичната длъжност доцент. Доц. д-р Цветанка Христова Панчева е изтъкнат изследовател и академичен преподавател с утвърден профил в областта на библиотечно-информационните

10 науки и отговаря на изискванията на действащата в страната нормативна уредба за заемане на академичната длъжност доцент. Посочените качества на нейните публикации, доказаните й изследователски възможности, богатият й ръководноадминистративен и педагогически опит и личните впечатления, които имам от нашата дългогодишна съвместна работа ми дават основание изключително убедено да предложа на уважаемите членове на Научното жури на настоящия конкурс да подкрепят избора й за заемане на академичната длъжност доцент във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски Глава трета, Раздел четвърти от Закона за развитие на академичния състав в Р. България и чл. 60 от Правилника за приложението му г. Рецензент: доц. д-р А. Тотоманова