КУЧЕШКИ КЪРЛЕЖИ Кучешките кърлежи (Dermacentor variabilis) са най-често отговорни за предаването Rickettsia rickettsii, което причинява Треската на скалистите планини при хора. Тези кърлежи могат също така да предават и туларемия. Ларвите и нимфите им се хранят с дребни гризачи. Кучета и средни по големина бозайници са предпочитани за възрастни кърлежи. D. variabilis, патазитират и върху големи бозайници, включително хора. ПЕТНИСТА ТРЕСКА НА СКАЛИСТИТЕ ПЛАНИНИ СИМПТОМИ: Треска Обрив (появяват 2-5 дни след треска, но може и да отсъства в някои случаи) Главоболие Гадене Повръщане Коремна болка (може да имитира остър корем) Мускулна болка Липса на апетит Конюнктивална инекция
ТУЛАРЕМИЯ: Причинява се от бактерии които са с висока устойчивост (в почва повече от 4 месеца, в замразено месо 93 дни, солено месо 30 дни, мляко 104 дни, хляб 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи до 8 месеца). Освен от кучешките кърлежи, в пренасянето на това заболяване вземат участие и Lone Star (единична звезда) кърлежите (Amblyomma americanum) и Еленовите мухи (Chrysops SPP.) Резервоари на инфекцията от които кърлежите и мухите смучат кръв са домашни котки, хамстери, зайци, прерийни кучета и други дребни гризачи. КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ: Кожно-жлезна форма Жлезна форма Очно-жлезна форма Орофарингиална Белодробна
IXODES SCAPULARIS, известен като "еленов кърлеж", предава причинителите на анаплазмоза, бабезиоза, Лаймска болест, и Powwassan вируси. Ларвите и нимфите на тези кърлежи смучат кръв от дребни бозайници и птици, докато възрастните се хранят с по-големи бозайници включително и хора. АНАПЛАЗМОЗАТА е заболяване, причинявано от бактерията phagocytophilum Anaplasma. Това заболяване е било известно като човешки гранулоцитна ерлихиоза (HGE) и е наречено по-късно човешки гранулоцитна анаплазмоза (HGA). Анаплазмоза се предава на хората от кърлежови ухапвания предимно от Ixodes scapularis и Ixodes pacificus. От четири отделни фази от кърлежи жизнения цикъл (яйца, ларви, нимфи, възрастни), възрастните кърлежи са най-често свързани с предаването на анаплазмоза при хората. Типичните симптоми включват: Повишена температура/треска Главоболие Мускулни болки Физическо неразположение (адинамия) Втрисане Гадене Коремна болка Кашлица Объркване Обрив (рядко при анаплазмоза) Обикновено тези симптоми се появят в рамките на 1-2 седмици след ухапване от кърлеж. Анаплазмозата може да бъде сериозно заболяване, което да е фатално, дори при здрави хора, ако не се лекува правилно. Тежките клинични прояви включват затруднено дишане, кръвоизливи, бъбречна недостатъчност или неврологични симптоми. Броят на лицата, които умират в резултат на тази инфекция е по-малко от 1%. Пациентите, които се лекуват рано може да се възстанови бързо и в амбулаторни условия, докато тези, които боледуват по-тежко изискват интравенозни антибиотици, и хоспитализация в интензивни отделения.
БАБЕЗИОЗА тя се причинява от микроскопични паразити (Babesia microti), които заразяват червените кръвни клетки. В редки случаи се причинени от други видове бабезии. Babesia microti се разпространява разпространява в природата от кърлежи Ixodes scapularis (наричани още blacklegged кърлеж). Паразитът обикновено се предава от малки гризачи на човек чрез младата нимфа, която е най-разпространена по време на топлите месеци, в райони с гори, храсти или трева. Заразените хора може да не припомнят за ухапване от кърлежи, защото нимфите са много малки (около размера на маково семе). Бабезиозата може да варира по тежест от безсимптомно до животозастрашаващо протичане на болестта. Инфекцията е лечима и предотвратима. Хората могат да се заразят с Babesia паразити по няколко начина: Основният начин е чрез ухапване от заразени кърлежи по време на дейности на открито, в области, където е установено, наличието на паразита. По-рядък начин на разпространение на заразата е чрез преливане на кръв или кръвни продукти от кръводарител, който има латентна инфекция. До момента няма лицензирани тестове за контрол на кръвната банка Описани са редки случаи на вродена бабезиоза (предаване от заразена майка на бебето по време на бременността и раждането. Много хора, които са заразени с Babesia microti се чувстват добре и нямат никакви симптоми. При други се развиват неспецифични грипоподобни симптоми като температура, втрисане, изпотяване, главоболие, болки в тялото, загуба на апетит, гадене или умора.
БАБЕЗИОЗАТА може да бъде тежко, животозастрашаващо заболяване, особено при хора, които: нямат слезка; имат слаба имунна система по различни причини (карцином, лимфом, или СПИН); имат други сериозни здравословни проблеми, като чернодробно или бъбречно заболяване; хора в напреднала възраст. Усложнения на бабезиоза може да включват: ниско и нестабилно кръвно налягане; тежка анемия (хемолиза); много нисък брой на тромбоцитите (тромбоцитопения); дисеминирана интраваскуларна коагулация (известен също като ДИК синдром" или консумативна коагулопатия), което може да доведе до образуването на тромби и кървене; многооргана недостатъчност на жизнено важни органи (като например бъбреци, бели дробове и черен дроб); смърт. Диагноза Понякога е трудно да се направи разграничение на Babesia от маларийни плазмодии чрез изследване на кръвна натривка. Също така, някои бабезии (като microti Б. и Б. duncani) изглеждат еднакви: те не могат да бъдат разграничени един от друг чрез микроскопия. Разбира се диагнозата може да се потвърди, с други средства (например, чрез серологични и молекулярни методи).
POWASSAN (POW) ВИРУС се предава на хора от заразени кърлежи. POW вирусът е РНК вирус, който принадлежи към род Flavivirus - група вируси с които се свързват Западно Нилския енцефалит, Сейнт Луис енцефалита и кърлежовите вирусни енцефалити. POW вирус инфекция се поддържа в един цикъл между кърлежи и малки до средни гризачи. Три вида кърлежи подържат непрекъснатостта на епизоотичния процес: Ixodes cookei чрез диви птици, Ixodes marxi чрез катерици, и Ixodes scapularis чрез мишки. Ixodes cookei и Ixodes marxi рядко хапят хората, докато Ixodes scapularis често паразитират върху хора (това основният вектор на Лаймската болест). Има два вида на POW вируса. Човешки POW вирусни инфекции са били описани в САЩ, Канада и Русия. Тези случаи са били регистрирани в края на пролетта, началото на лятото до средата на есента, когато кърлежите са най-активни. Заболяванията с POW вирус са редки, но броят им се е увеличил през последните години..
POWASSAN (POW) ВИРУС Симптоми Много хора, които са заразени с POW вирус не развиват никакви симптоми; инкубационният период варира от около 1 седмица до 1 месец; POW вирусът може да зарази централната нервна система и да причини енцефалит и менингит /миелит; симптомите могат да включват висока температура, главоболие, повръщане, слабост, объркване, загуба на координация, трудности с речта и гърчове; приблизително половината от оцелелите имат трайни неврологични симптоми, като повтарящо се главоболие, загуба на мускулна маса и проблеми с паметта; приблизително 10% от случаите POW енцефалитите са фатални. Лечение Не са открити ваксини или лекарства за лечение или превенция POW вирусна инфекция; ако вие или член на семейството са посещавали природни огнища, забелязали сте ухапване от насекомо (кърлеж) и имате необяснима неврологична симптоматика, потърсете консултация със специалист за оценка и диагноза. хората с тежки заболявания POW често се налага да бъдат хоспитализирани. Лечението може да включва подпомагане на дишането, интравенозни течности и лекарства за намаляване на отока в мозъка.
КЪРЛЕЖОВ ЕНЦЕФАЛИТ Кърлежовият енцефалит се причинява от вирус, който се размножава и разпространява в нервната система. Естествените носители на вируса са горските гризачи, а преносителите от гризачите у човека са кърлежи. Пренасянето на вируса става чрез ухапване от кърлеж или размачкване на кърлеж върху кожата. Вирусът е много чувствителен и неустойчив към топлина и светлина. Заболяването има характер на паненцефалит, т.е. - засяга цялата мозъчна тъкан (предимно сивото и по-малко бялото вещество на главния мозък, мозъчния ствол и гръбначния мозък) и мозъчните обвивки. Възпалителният процес се разпространява и по мозъчните кръвоносни съдове, като предизвиква малки кръвоизливи. Заболяването протича с няколко клинични форми: Менингеална форма- наблюдава се при 2/3 от случаите, като обикновено менингеалния синдром изчезва на края на втората седмица. Менинго - енцефалитна форма- тази форма протича по-тежко. Леталитетът при нея е 30 %. Клинично протича с дифузни или огнищни прояви (кома, хемипарези, епилептиформени гърчове и сл.). Полиомиелитна форма - при тази форма освен общомозъчната симптоматика, се развиват и вяли парези и парализи на горните крайници и черепномозъчните нерви. Полирадикулоневритна форма - засягат се периферните нерви и коренчета и се изявява под формата на парестезии и сетивни разстройства в засегантите крайници. Хронични форми - тези форми протичат с епилептични прояви (гърчове и припадъци). Към групата на кърлежовия енцефалит спада и средноевропейският енцефалит. И тук вирусът се пренася от кърлежи. Протичането е сходно с това на обичайния кърлежов енцефалит. В тази група влизат и т.нар. двувълнов кърлежов енцефалит, при който заразяването става чрез устата чрез употреба на сурово мляко от заболяли (или носители) кози и овце, ухапани от кърлежи. Този енцефалит започва като общо инфекциозно заболяване с двувълнов период - фебрилен период до една седмица (с висока температура и треска), след който следва период без повишена температура за една седмица.заболяването протича като лека форма на кърлежовия енцефалит, без епилептиформени гърчове и без атрофия на шийната мускулатура.
ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРЕДАВАНИ ОТ КЪРЛЕЖИ КЪРЛЕЖОВ ЕНЦЕФАЛИТ ПРИЧИНИТЕЛ: Флава вирус наименуван още FSME virus. Описани са три вирусни подтипа: Европейски (западен), Сибирски и Далекоизточен (по-рано известен като Руски). ВЕРТОР: Еленови кърлежи (Ixodes scapularis), I. ricinus (Европа), I. persulcatus (Русия + Азия). Те се инфектират от различни източници, като преживни животни, птици, гризачи, хищници, коне и хора. Заболяването е зооноза, разпространена най-вече сред преживни животни и кучета,които са основен източник на инфекция при хора. ЕНДЕМИЧНОСТ: Европа и Северна Азия. КЛИНИКА: Характерни са двуфазните фебрилни състояния, с начална фаза, която продължава 2 до 4 дни и съответства на виремията. В тази фаза се наблюдават повишена температура, неразположение, анорексия, мускулни болки, главоболие, гадене и/или повръщане. След около 8 дни ремисия, следва втората фаза на болестта (среща се в 20% до 30% от пациентите) и е свързана със засягане на централната нервна система, най-често със симптоми на менингит (висока температура, главоболие и схващане на врата), енцефалит (сънливост, объркване, сензорни нарушения, и/или моторни нарушения като парализи) или менингоенцефалит. Заболяването протича по-тежко при възрастни, отколкото при деца. ЛЕЧЕНИЕ: Заболяването е нелечимо, така че няма специфична антивирусна терапия. Симптоматично се води борба с мозъчния отток, което изисква хоспитализация и поддържащо лечение в зависимост от тежестта на състоянието. Противовъзпалителни средства като кортикостероиди облекчават състоянието. При необходимост се провежда дихателна реанимация.
ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРЕДАВАНИ ОТ КЪРЛЕЖИ КОЛОРАДСКА КЪРЛЕЖОВА ТРЕСКА ПРИЧИНИТЕЛ: колтивирус от групата на Реовирусите - CTF virus, ВЕКТОР: кърлеж - Dermacentor andersoni ЕНДЕМИЧНОСТ: Западни САЩ СИМПТОМИ: Колорадската кърлежова треска е остро вирусно заболяване, протичащо с висока температура, главоболие, болки в тялото, гадене, коремни болки, и летаргия. Обикновено, заболяването продължава 4-5 дни, с последващо привидно възстановяване, след което се наблюдава рецидив на симптомите в продължение на два или три дни. Пълното възстановяване може да отнеме от две до три седмици. Болестта не е животозастрашаваща и след преболедуване са получава доживотен имунитет. До момента няма превантивна ваксина или ефективно лечение.
ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРЕДАВАНИ ОТ КЪРЛЕЖИ КОНГО-КРИМСКА ХЕМОРАГИЧНА ТРЕСКА ПРИЧИНИТЕЛ: РНК вирус от групата на Bunyaraviride наречен CCHF вирус. ВЕКТОР: Kърлежи от родовете Hyalomma marginatum и Rhipicephalus bursa. Вирусът е бил изолиран от най-малко 31 различни видове кърлежи от тези родове. ЕНДЕМИЧНОСТ: Причинителя се открива в Азия, Източна Европа, Близкия изток, Централна Африка, Южна Африка и Мадагаскар. Основните екологични резервоар за вируса са, дребни бозайници. Кърлежите заразяват и домашни животни, като овце, кози и говеда, които развиват високи титри на вируса, но не боледуват Птиците са обикновено резистентни с изключение на щраусите. КЛИНИКА: Клинично, заболяването се среща рядко при заразени бозайници, но е по-често и по-тежко протичащо при заразени хора, с 30% смъртност. Обикновено след инкубационен период от 1-3 дни след ухапване от кърлеж (5-6 дни след излагане на заразена кръв или тъкани), се наблюдава гиропоподобна симптоматика. До 75% от случаите, се проявяват с кръвоизливи. В рамките на 3-5 дни от началото на заболяването се наблюдават следните симптоми: нестабилно настроение, тревожност, обърканост, петехии по лигавиците на устната кухина, кръвотечение от носа, кървава урина, повръщане на хематинни материи, и черни изпражнения. Черният дроб се уголемява и става болезнен. Започват симптоми на дисеминирана интравазална каугулопатия, остра бъбречна недостаъчност, мозъчен кръвоизлив, а понякога и остър респираторен дистрес синдром. Пациентите обикновено започват да показват признаци на възстановяване след 9-10 дни от началото на заболяването, като при 30% от случаите се стига до смърт на втората седмица на заболяването. ЛЕЧЕНИЕ: Лечението е предимно симптоматично и поддържащо, тъй като няма специфично лечение. Рибавиринът е ефективен ин витро и е бил използван по време на епидемии, но няма доказателства за ефективност. Руски, турски и български изследователски екипи са разработили по проект за лечение със серум, получен от кръвта на преболедували от Конго- Кримска хеморагична треска, и публикуват данни за 90% ефективен при заразени пациенти.