ДЕСИСЛАВА ГРАНДЕВА МАГИСТЪР ДЕТСКИ ПСИХОЛОГ
Теорията на привързаността за първи път се формулира научно от психиатъра Джон Боулби около средата на 20 век и обяснява междуличностните отношения на хората. Основното заключение на Боулби, основано на емпирични данни, е че бебето и малкото дете би трябвало да преживяват топла, интимна и продължителна връзка с майката или с неин постоянен заместител, в която и двамата да намират удовлетворение и наслада.
Привързаността е специална връзка между майка и дете, която ги привлича един към друг като магнит. Това чувство е толкова силно, че в първите месеци след раждането привързаната майка се чувства едно цяло с детето си, сякаш имат една обща енергия и тя е завършена, само когато са заедно. Това е естествено поведение, дадено от природата, за да може майката да защити малкото и то да оцелее сред опасностите на външната среда. Бащата е абсолютно равностоен родител като фигура на привързаност, неговата връзка с детето може да бъде също толкова интензивна, но е от по-различен тип. Привързаността означава, че майката и бебето са в хармония един с друг. Когато бебето подава сигнал (плач, гримаса) за някаква нужда, майката разпознава сигнала и откликва
Привързаността се разпознава от майката по това, че за нея става естествено да отговори веднага и искрено на плача на бебето, при това с чувството, че прави нещата правилно и както трябва. Тя дори се научава да предвижда нуждите на бебето още преди да е заплакало. Всичко това се превръща в интуитивен танц за двама и майката не се главоболи с 'Ще го/я разглезя ли?', Дали не ме манипулира?, От инат ли реве? - въпроси, които нямат място при безусловната любов
Сигурна привързаност 50 60 % Несигурна привързаност: 1. Несигурна избягващ тип 20% тревожен тип 8 10 % 2. Дезорганизирана привързаност 10 15 %
Сигурно привързаните деца имат доверие на родители си, могат от крито да изразяват своите емоции и потребности и вярват, че роди телите им постоянно ще бъдат наблизо и ще им помагат, когато те се нуждаят от тях. Такива деца са в състояние да се интересуват от света и да играят, когато са близо до родителите си.
Децата с избягваща привързаност нямат доверие на родителите си, чувстват се самотни, отхвърлени, задължени да се гри жат за себе си сами, те твърде рано стават самостоятелни. Родителите на такива деца обикновено са отхвърля щи (ядосват се, когато детето пита за помощ или иска близост, твърде рано изискват от него да е самостоятелно), импулсивни са или твърде контролиращи (искат всичко да върви според плана, замислен от тях: хранят детето насила, насила го слагат на гърнето и др.
Децата с тревожна привързаност са постоянно притеснени за това дали родителите са наблизо, наблюдават настроенията им. Те не са в състояние да играят самостоятелно, когато са с родителите си, нуж даят се от много внимание, силно плачат, когато майката ги остави и при нейното завръщане са неутешими: Родителите на такива деца често са непоследователни (излизат без да се сбогуват и без да уведомят, често променят възгледите си ту позволяват нещо, ту забраняват), отхвърлят детето, за да го кон тролират (заплашват, че ще го изоставят само, или че ще го дадат на непознати, ако то не се подчини). Детето расте в постоянно напрежение.
Дезорганизираното привързване се случва, когато детето получава от родителите си както сигурност, така и страх. Това става, в случаите, при които децата са изложени на насилие у дома или в техния живот има бо лезнени преживявания, които никой не им помага да преживеят, например, загубата на родител. Този стил се формира през първата година от живо та и ако условията не се променят, и той не се променя през целия живот.
-Самостоятелно, постепенно се отделя от майка си. --Компетентно. - Организирано. - Поддържа добри контакти със своите връстници. - Любознателно, изследва заобикалящия го свят. - Учи се да избягва опасните ситуации. - Умее да изгражда чувство на доверие. -Използва различни стратегии за оцеляване в училищната среда. -Научава се на дълбоки и нежни отношения с друг човек, умее да дава и получава любов!!!!
Откликваща на нуждите и потребностите майка Установяване на първи контакт с бебето чрез усмивка, глас и прегръдка Трябва да има една майка ( един основен обект )към която детето да се привърже и един баща, чиято роля е допълваща в отглеждането на детето., защото ако фигурите на привързаност станат повече детето се обърква и губи чувството си за сигурност.
Децата не развиват способност да създават и поддържат любовни, интимни връзки. Растат без усвоената способност да се доверяват и без вярата, че светът е добро място и другите ще се грижат добре за тях. Топва води до отдръпване. Ако майката е агресивна и това поведение е насочено към бебето, то е много възможно да изгради представа за света като враждебен и да стане агресивно. Когато бебето не може да се довери на основния си обгрижващ, то по-късно не се привързва към никого. Вместо да се научи на доверие, се научава да изпитва страх, гняв и разочарование затова, че не може да разчита на никой, който да откликва на нуждите му. Това води до хранична тревожност.
Без привързаност децата се научават да използват другите за свои цели без да оценяват емоциите и чувствата на околните.резултат липса на емпатия. Синдрома 2 или 20. Такива деца обикновенно се опитват да се занимават с неща, които са характерни за по-големи деца. Когато играят с деца на тяхната възраст, обичат те да поемат отговорността. В известен смисъл се държат като независим 20 годишен човек. Но ако някои постави ограничения на поведението им или ако са ядосани, те изпадат в гневното състояние на 2 годишно дете.
Привързано родителство (ПР): стил на родителство, който кара майката и бебето да дадат най-доброто от себе си по един естествен и интуитивен начин. Доктор Уилиам Сиърс, американски педиатър и баща на 8 деца, се счита за негов родоначалник.
Подготвя се за бременността, раждането и родителството; Храни бебето с любов и уважение; Откликва с чувствителност; Докосва и гали бебето; Осигурява му спокоен физически и емоционално сън; Осигурява непрекъсната и последователна грижа с любов; Практикува позитивна дисциплина; Стреми се към балансиран личен и семеен живот
Бондинг след раждане( bonding) - най-общо бондингът е психо-биологичен инстинкт на свързване на майка с дете в ранните часове, дни, седмици след раждането и дава чудесен старт на привързването. Кърмене -кърменето дава възможност постоянно да се упражнява общуването с новороденото (а и по-голямото бебе), а и практически то се намира винаги близо до майката и между появата на глад и дискомфорт и неговото задоволяване няма мъчителна пауза от чакане. Добре,но до кога?? Носене на бебето -Под 'носене' всъщност се разбира готовността майката да държи на ръце бебето, колкото пъти и колкото дълго се наложи, за да го утеши, за да го приспи, за да го приобщи към околния свят и т.н.
Спане в близост до бебето( co- sleeping) -първите дни и месеци бебето има нужда да чувства близостта и топлината на онова удовлетворяващо голямо нещо, което откликва на неговия зов това е заложено в биологията му. Кога става нездравословно? Умение да се противостои на вредни външни съвети- ПР учи как родителите да игнорират вредни съвети особено старите войнстващи разбирания за твърд режим и дисциплина на бебето от първия ден на неговото раждане. Баланс в стремежа си да бъдат постоянно откликващи на бебето, родители могат да пренебрегнат собствените си нужди и тези на партньора и семейството. Тайната на балансирания родител е да знае кога да каже да и не на бебето и да може да поиска помощ, когато му дойде прекалено много.
ПР не е догматично предписание за гледане на бебе, а стил на мислене и подход на родителя. ПР на първо място предполага родителят да разтвори съзнанието и сърцето си за нуждите на бебето и да дава най-доброто от себе си. Оттам нанатък, използвайки интуицията си и сигналите на бебето, той сам ще открие какво работи в конретния случай и какво не. ПР не разглезва детето! Привързаният родител умее да различава НУЖДА от ЖЕЛАНИЕ и кога да каже ДА и кога НЕ, защото познава бебето си много добре Привързаната майка работи с детето за неговото развитие и независимост.